Културни епохи в Рим. Именуване на римляните

[mnogoznaiko]

Културни епохи в Рим. Именуване на римляните

 

І. Именуване на мъжете

В най-стари времена са имали едно име – Romulus, Remus. По-късно стават две – Numa Pompilius, Anchus Martius. В републиканската епоха са имали три имена:

 

a) praenomen

До Сула са били само 18 имена :

 

A. – Aulus

App. – Appius

C.(G.) – Gaius

Cn.(Gn.) – Gnaeus

D. – Decimus

K. – Kaeso

L. – Lucius

M. – Marcus

M'. – Manius

Mam. – Mamercus

N. – Numerius

P. – Publius

Q. – Quintus

Sex. – Sextus

Ser. – Servius

Sp. – Spurius

T. – Titus

Ti(b). – Tiberius

 

Имената се изписват съкратено. След Сула се появяват и други имена, но те се изписват изцяло – Faustus, Cossus и др.

На деветия ден от раждането момчето се очиства – dies lustricus – и му се дава име. Етимологията на повечето имена не е ясна, тъй като голяма част от имената са с етруски произход. Някои показват кога се е родило детето (Lucius – по изгрев слънце), други – кое по ред е то (Sextus – шестото дете).

 

b) nomen (nomen gentile или gentilicum)

Родовото име, показващо към кой род принадлежи и за това е най-важното име. Nomen е прилагателно по І,ІІ склонение и може да се използва и за други цели – Basilica Iulia, Sidus Iulium и др.

 

 

 

c) cognomen

Лично прозвище, обикновено показващо някакъв недостатък – Naso (с голям нос), Scaevola (левак), Brutus (тъп; не тъп бе, Стефане, глупав), Flaccus (с увиснали уши), Plautus (с плоски ходила) или някаква особеност – Longus, Barbatus. По-късно cognomen започва да означава разклонение на рода и за това се приема допълнителен cognomen, ако и той стане разклонение се добавя трети и т.н. Напр.

 

P. Cornelius

P. Cornelius Scipio

P. Cornelius Scipio Nasica

P. Cornelius Scipio Nasica Corculum

 

Държавата може да даде почетен cognomen, който да се добави към другия или да стане единствен.

 

Q. Fabius Maximus Cunctator

P. Cornelius Scipio Africanus

 

През императорската епоха такива почетни cognomines стават на мода : Germanicus, Britanicus.

Първоначално само патрициите имат трето име, по-късно, но рядко го получават и плебеи. Простолюдието изобщо няма cognomen, а има прякор.

В регистрите на цензорите римляните се вписват :

 

M. Tulius M. f. M. n. M. pr. Cor. (nelia tribu) Cicero

M. f. – Marci filius

M. n. – Marci nepos

M. pr. – Marci pater

 

Последните две се пишат рядко.

 

ІІ.Именуване на жената

Жената в Рим няма име. За собствено име й служи родовото име на баща й – Iulia – дъщеря на Цезар; Tulia – дъщеря на Цицерон. Ако са две – първата е Мaior, втората – Мinor. Ако са три или повече се разграничават с редни числителни – Tertia, Quarta, Quinta etc. През императорската епоха знатни дами особено от императорското съсловие и обкръжението им са имали две имена : комбинация от nomen и cognomen на бащата – Aemilia Lepida, или от nomen на бащата и майката. За уточняване на името или за разграничаване от името на бащата се добавят наставките –ina, -illa,-ulla – Agrippina, Livilla etc.

 

ІІІ. Именуване на осиновени деца

При осиновяване децата взимат praenomen-а, nomen-а и cognomen-а на осиновителя си. Собственият им nomen става втори cognomen като му се прибавя суфикса -anus.

 

C. Iulius Caesar Octavianus

 

По-късно ако осиновеният е бил много известен с cognomen-а си е можел да го запази като втори cognomen.

 

M. Pomponius Atticus e осиновен от

Q. Caecilius и името му става

Q. Caecilius Pomponianus Atticus

 

ІV. Именуване на роби

Първоначално робите са имали едно име - praenomen-а на господаря си с наставката -por. Напр.

 

Marcipor – робът на Marcus

Quintipor – робът на Quintus

 

След като Гърция става на мода, робите започват да се именуват със собствено име в Nom. + praenomen-а и cognomen-а на господаря си в Gen. + servus. Напр.

 

Nicomachus Albi Marci servus

 

 

 

V. Именуване на освободени роби

Освободеният роб е libertus спрямо господаря си и libertinus спрямо държавата. Първоначално взимат само nomen-а на патрона си, а praenomen – по желание. Напр.

 

L. Livius Andronicus

M. Livius Salinator

M. Tullius Tiro

 

VІ. Именуване на чужденци

Взимат само nomen-а на видна римска фамилия. Напр.

 

Flavius Iosephus

[Евристей]

Преди 16 часа, mnogoznaiko said:

І. Именуване на мъжете

В най-стари времена са имали едно име – Romulus, Remus. По-късно стават две – Numa Pompilius, Anchus Martius. В републиканската епоха са имали три имена:

 

 

Това твърдение не само не е добре аргументирано, но е напълно невярно...

В дадения пример с Ромул - "в най-стари времена"  римляните са имали едно име и сетне по времето на Нума Помпилий стават две !?  Да видим

Нума Помпилий е представител на второто поколение веднага след това на Основателя и най-близките му съратници. Поколение родено от отвлечените сабинянки. Тоест 20-30 години по млад от Ромул. Та кои са тези ..." най-стари времена" ? 

Остави това, но дори самите набори на Ромул имат две имена : Прокул Юлий - негов близък съратник, който е принуден от Сената да се закълне, че  бойния му другар е отнесен от орел в Небето. 

Отделно поколенията преди Ромул и Рем в родината им - Алба Лонга : майка им има две имена : Рея Силвия, а владетели от рода има не малко с две имена :  Латиний Силвий, Тиберин Силвий, Агрипа Силвий, Ромул Силвий, 

...........................................................................

Източник :  Тит Ливий  Titus Livius (Livy), The History of Rome, Book 1   

 https://oll.libertyfund.org/title/baker-the-history-of-rome-vol-1

Редактирано Януари 2 от Евристей

[Last roman]

плюс това, не е като да няма тема за римските имена.

[D3loFF]

On 1.01.2024 г. at 20:47, mnogoznaiko said:

c) cognomen

Лично прозвище, обикновено показващо някакъв недостатък – Naso (с голям нос), Scaevola (левак), Brutus (тъп; не тъп бе, Стефане, глупав), Flaccus (с увиснали уши), Plautus (с плоски ходила) или някаква особеност – Longus, Barbatus. По-късно cognomen започва да означава разклонение на рода и за това се приема допълнителен cognomen, ако и той стане разклонение се добавя трети и т.н. Напр.

 

P. Cornelius

P. Cornelius Scipio

P. Cornelius Scipio Nasica

P. Cornelius Scipio Nasica Corculum

Тоест Гай Юлий Цезар (Gaius Julius Caesar) e:

Gaius - praenomen, Julius - nomen и Caesar - cognomen.

Цезар демек му е прозвището/прякора. Ами то може тогава да е имало значението на владетелска титла и преди това и просто да е съвпадение, че после става официално титла по неговото име. Защото е много близо до:

- акадското "sar", което е корен за думи като крал или владетел

- персийското "sar", което значи глава или вожд

- старо-еврейски "sar" - същото значение

Аз от доста време насам имам такива съмнения, че това е възприето име със значение в друг език или генерално в индо-европейските езици, включае и старобългарски. Тоест говоря за думи като: шар, сар, цар да не са единствено производни от Цезар ами да са били съществуващи и преди това в някои езици.

Редактирано Февруари 8 от D3loFF