Предпочитаме да учим от хора, които харесваме

[Р. Теодосиев]

Мозъкът ни предпочита да учи от хора, които харесваме

Изследователи от областта на когнитивната психология, проведоха серия експерименти, които показват, че мозъкът ни е "програмиран" да учи повече от хора, които харесваме, и по-малко от тези, които не харесваме.

Паметта играе жизненоважна роля, като ни позволява да се учим от нови преживявания и да актуализираме съществуващите знания. Ние се учим както от индивидуални преживявания, така и от свързването им, за да извличаме нови знания за света. По този начин можем да правим изводи за неща, които не сме преживявали пряко. Това се нарича интеграция на паметта и прави ученето бързо и гъвкаво.

Професор Инес Брамао от Lund University дава пример за интеграция на паметта: Представете си, че се разхождате в парка. Виждате мъж с куче. Няколко часа по-късно виждате кучето в града с жена. Мозъкът ви бързо прави връзката, че мъжът и жената са двойка, въпреки че никога не сте ги виждали заедно.

"Правилното правене на такива изводи е полезно. Но, разбира се, съществува риск мозъкът ни да направи погрешни заключения или да запомни избирателно", казва Инес Брамао.

Кой представя информацията има значение

За да изследват какво влияе на способността ни да се учим и да правим изводи, Инес Брамао заедно с колегите си проведоха експерименти, в които участниците трябваше да запомнят и свързват различни предмети. Предметите са били купа, топка, лъжица, ножици или други предмети от ежедневието.

Оказало се, че интеграцията на паметта, т.е. способността да се запомня и свързва информация между различни ситуации на учене, се влияе от това кой я представя. Ако е човек, когото участникът харесва, свързването на информацията е по-лесно, в сравнение с когато информацията идва от някого, когото участникът не харесва.

Участниците сами дефинираха "харесване" и "нехаресване" въз основа на аспекти като политически възгледи, специалност, хранителни навици, любими спортове, хобита и музика.

Може да се приложи и в политиката

Според изследователите, откритията могат да се приложат и в реалния живот. Инес Брамао дава хипотетичен пример от политиката:

"Политическа партия настоява за повишаване на данъците за финансиране на здравеопазването. По-късно посещавате център за здравеопазване и забелязвате подобрения. Ако симпатизирате на партията, която е искала да подобри здравеопазването чрез по-високи данъци, вероятно ще припишете подобренията на увеличението на данъците, въпреки че те може да имат съвсем различна причина."

За основните механизми

Вече има множество изследвания, които описват как хората възприемат информацията по различен начин в зависимост от източника и как това характеризира поляризацията и съпротивата към знания.

"Това, което показва нашето изследване, е как тези значителни явления могат частично да бъдат проследени до фундаментални принципи, които управляват работата на паметта ни", казва Микаел Юхансон, професор по психология в Lund University.

Ние сме по-склонни да създаваме нови връзки и да актуализираме знанията си от информация, представена от групи, които харесваме.

Вродена форма на обработка на информацията

Разбирането на корените на поляризацията, съпротивата към нови знания и свързаните с тях явления от гледна точка на основните мозъчни функции предлага по-дълбоко разбиране на тези сложни поведения, твърдят изследователите.

Така че не става въпрос само за информационните балони в социалните медии, но и за вроден начин за асимилиране на информация.

"Особено поразително е, че интегрираме информацията по различен начин в зависимост от това кой я казва, дори когато информацията е напълно неутрална. В реалния живот, където информацията често предизвиква по-силни реакции, тези ефекти могат да бъдат още по-силни", казва Микаел Юхансон.

Изследването показва, че мозъкът ни е "програмиран" да учи по-ефективно от хора, които харесваме. Този феномен може да има значителни последици за нашето разбиране на света и за това как взаимодействаме с информацията.

Източник:

https://www.lunduniversity.lu.se/article/brain-programmed-learning-people-we

https://www.sciencedaily.com/releases/2024/02/240215113642.htm

[Втори след княза]

Някакъв човек попитал Аристотел –

-          Защо ни е приятно да общуваме дълго с красиви хора?

Философът отговорил –

–        Така може да пита само слепец!

Красотата била, според него, дар Божи…, а Платон пък я считал за природно преимущество!

[insighting]

Има няколко предимства да учим от хора, които харесваме: мотивираме се да постигнем успех, усвояваме информацията по-ефективно, а хората, които харесваме, обикновено имат умение да представят сложни концепции по ясен и разбираем начин. Когато учим от някого, когото харесваме, изграждаме по-добра връзка за комуникация относно въпроси, по които сме затруднени да вземем решение сами.

 

 

 

 

 

 

[makebulgar]

Не харесваме да правим каквото и да е с хора, които не харесваме, и предпочатаме да правим почти всичко с хора, които харесваме. Затова и рекламите по телевизора са все с млади или хубави хора, които бихме харесали.

[ramus]

Преди 4 часа, makebulgar said:

Не харесваме да правим каквото и да е с хора, които не харесваме, и предпочатаме да правим почти всичко с хора, които харесваме.

Когнитивистиката (когнитивната наука) принципно извежда готови обобщения от емпирични или статистически данни - както е горния пример. Целта е приложната цел на тази хибридна психодисциплина - изведено е от повторяеми връзки в анализа между поведението, условията, мотивацията... И толкова.

Но защо е така? Защо "предпочитането да учиш, да общуваш, да правиш нещо заедно, да го слушаш, да ти привлича вниманието, да имаш импулс да си близък с него..." от човек, когото "харесваш" е налице, кое го обуславя...

Има и значение какво е, защо го има и как става "харесването"... и пак - какво го обуславя за да има такова значение за всеки човек, за всеки от нас... ???

Редактирано Март 26 от ramus

[makebulgar]

Чиста проба еволюция в действие.

Редактирано Март 26 от makebulgar

[ramus]

Може би да, но през моите очи клишетата не са отговори. Поне за мен - не са.

Затова и търсенията и интереса ми никога не са се изразявали до, и чрез клишета.

Редактирано Март 26 от ramus

[makebulgar]

Да харесваме някой е чиста проба първична еволюционна адаптация, която води до еволюция на вида, чрез намиране на по-добри гени за комбинация и чрез осигуряване на обкръжение, което би довело до по-добро оцеляване. Тоест всъщност изборът не е съзнателен, а е инстинктивен.

[ramus]

Преди 4 часа, makebulgar said:

Затова и рекламите по телевизора са все с млади или хубави хора, които бихме харесали.

Да, но има и още нещо - едно от когнитивните обобщения, които рекламата използва е, че "хората, които харесваме инстинктивно приемаме че са 'добри' и са такива на когото можем да се доверим".

Заради това лицата от рекламите, образите сценария... се подбират по две линии - едната е да се представят образи, които средностатистически приемаме че ни "харесват".

А другата линия - за да се доверим и да приемем посланията повече инстинктивно (несъзнателно) трябва да се допълни харесвания образ и с такъв, който да приемем за "авторитетен" - за образец на опитен (възрастен) на когото да се доверим без да се замисляне

Всичко това тече по линия на човешкия несъзнаван аспект и има още "линии"... Същото се използва не само от рекламите, а и според особеностите си то е практически приложимо и за всяка друга форма на идеологическа обработка

[ramus]

Преди 1 час, makebulgar said:

която води до еволюция на вида, чрез намиране на по-добри гени за комбинация

Според мен да, но има и друго - "харесването" поражда/отваря склонността към доверяване и сваляне на естествената защита - т.н. "недоверчивост"...

Харесването подава възможност за "сваляне на естествените прегради", които еволюцията е постановила. ПАрадокс е, че откакто естествените природни врагове са рязко намалели и сред фактическата среда на екзистенцията липсват, ние хората сме започнали да сме си врагове едни на други.

Всъщност това е така и по еволюционни причини, но рязкото разрастване на човешката популация и нейната глобална доминация определя  ние хората освен да ловуваме други видове за да оцеляваме, водим битки и войни помежду си - заради същото... Парадоксът е, че дори когато няма проблем относно физическото оцеляване и ресурси за него са налични, вече идеологията става водеща и дори основен определящ фактор за "принадлежност" - следователно и за определяне на неприятелите и враговете, които трябва да ловуваме и подчиним...

Ето защо определенянето на "свой и чужд" определя  "социалната среда" сред която даден индивид да сподели, да е заедно, в съобщност, в т.н. "близост"... Така се образува "семейството", после - клана... после племето... - все хора с които можеш да си "позволиш заедно да оцелявате в съобщност".

А "авторитетът"... идва от ролята на родителските образи и ролите им за оцеляването на всеки "нов индивид"...

Всичко това стои до днес сред всички нас... сред всички хора. Затова и има хора... които го ползват, за да насочват (манипулират) други хора, но и самите "автори на манипулацията" също са манипулирани от други "манипулатори"... в други аспекти на живота... и т.н.

Редактирано Март 26 от ramus

[deaf]

Преди 12 часа, ramus said:

"харесването" поражда/отваря склонността към доверяване

Човек се доверява и "разкрива душата си" само на човек,който е благосклонно настроен към него. Тоест,първо е констатирането на благосклонност,а след това е харесването. Разбира се можем да харесаме някоя актриса от филм,но това е виртуално харесване,а не реално...

[ramus]

On 27.03.2024 г. at 9:06, deaf said:

Тоест,първо е констатирането на благосклонност,а след това е харесването.

Това е неверен извод, от гледна точка на психопознанието... ( Импровизиран пример - "синдром СТОКХОЛМ" и са налични и много други примери  за НЕ-БЛАГОСКЛОННОСТ, заедно с "харесване". Без обяснение или описание...

Самото понятие ХАРЕСВАНЕ е сложно-съставен психичен феномен и преди всичко е зависим от психичното НЕ-съзнавано. )

Отбелязвам специално - не пиша че е "ГРЕШЕН" извода, а само че е НЕВЕРЕН - за мен има разлика и се надявам да тя да се забележи, защото е зависима от условия.

Редактирано Април 8 от ramus

[deaf]

On 9.04.2024 г. at 0:24, ramus said:

"синдром СТОКХОЛМ" и са налични и много други примери  за НЕ-БЛАГОСКЛОННОСТ, заедно с "харесване". Без обяснение или описание...

Хората взети за заложници от похитител демонстрират към него разбиране и "харесване" само за да си спасят кожата. А болката и страха от смъртта ги карат да се замислят по-дълбоко за причините принудили похитителя да ги отвлече. От момента след който те станат свободни,престават да изпитват разбиране и харесване към похитителя. Няма как да е иначе.

[ramus]

Преди 7 часа, deaf said:

Хората взети за заложници от похитител демонстрират към него разбиране и "харесване" само за да си спасят кожата.

О, не само има как, но е "съвсем иначе". Можехте поне да се запознаете по-детайлно със синдрома СТОКХОЛМ... той е регистриран и анализиран преди доста години и има доста материали по него. 

Няма нужда да влизам в детайли, но вие имате по тия казуси съвсем романтични и популярни представи. Разбира се, това си е ваша работа, но тия представи не кореспондират по нищо с действителността и познанието.

[dora]

On 26.03.2024 г. at 18:46, ramus said:

Когнитивистиката (когнитивната наука) принципно извежда готови обобщения от емпирични или статистически данни - както е горния пример. Целта е приложната цел на тази хибридна психодисциплина - изведено е от повторяеми връзки в анализа между поведението, условията, мотивацията... И толкова.

Но защо е така? Защо "предпочитането да учиш, да общуваш, да правиш нещо заедно, да го слушаш, да ти привлича вниманието, да имаш импулс да си близък с него..." от човек, когото "харесваш" е налице, кое го обуславя...

Има и значение какво е, защо го има и как става "харесването"... и пак - какво го обуславя за да има такова значение за всеки човек, за всеки от нас... ???

Прагматичността го обуславя. Ако непосредствената задача е научаването на нещо, това е много по-лесно постижимо ако на двете страни не се налага да инвестират значителни усилия, за да може първо да изградят необходимата за подобен сложен трансфер връзка на взаимно доверие, способна да оцелее достатъчно дълго във времето, за да способства този трансфер.

Защото ученето не е само обмен на информация, ученето е мотивация за промяна - склонността на човека първо да приеме, че това, с което разполага като познание, е недостатъчно (а това е разпознаване и официално признаване на собствените слабости или неадекватност) и желанието му да се ангажира трайно в актуализирането/надграждането на собствените си представи, което е и трудоемко, и времеемко. Докато сме заети да пренареждаме собствените си представи, просто нямаме излишен емоционален и интелектуален ресурс на всичкото отгоре да се пренастройваме към личност, която не ни харесва или да се опитваме да изграждаме с нея ползотворни взаимоотношения. Искаме ползотворността, добронамереността, харесването, вече да е факт.

И това не е нелогично.
Да допуснем някой да ни учи означава да се поставим в уязвима позиция (на незнаещ, некомпетентен) пред него (знаещият и компетентният). А вероятността да го направим, ако човекът не ни харесва, е минимална, защото на хората, които не ни харесват, по подразбиране нямаме доверие.

Никой не показва слабите си страни пред хора, които по същество счита за евентуално враждебни. Особено за продължителен период от време, а ученето изисква точно това - да се оставим да бъдем водени от друг,  трайно разчитайки, че на другия няма в даден момент да му хрумне да се възползва от слабостта ни (незнанието ни, липсата ни на компетентност).

Редактирано Април 10 от dora

[ramus]

On 10.04.2024 г. at 22:56, dora said:

И това не е нелогично.

Разбира се. Съгласен съм със всички аргументи и с изводите от тях.

Моят фокус беше че УЧЕНЕ е когнитивен процес, в който участват преди всичко съзнателните процеси. Особено когато се касае за информация и данни с по-висок коефициент на абстрактност..,.

Докато ХАРЕСВАНЕТО - се определя от несъзнаваното сред човека. То е част от обобщените от мен като "социални инстинкти" като е израз на позитивно ( преди всичко ЕМОЦИОНАЛНО ) отношение и че "харесването определя и възможност за разкриване" и започва от родителските образи, с  проекции, идеализацията им... и нуждата от доверие.

В този смисъл - ако информацията и мотивацията за усвояването й са по-важни, и са налице другите фактори от по-късна възраст и етапи в съзряването, въпроса за личното отношение към "извора" й може да се превърне в нетолкова важен.

Или - в общ смисъл - налице са още критерии като възраст, когнитивно развитие, зрялост, степен на осъзнаване и нивото на овладяване и практическо използване на т.н. "УМЕНИЯ ЗА УЧЕНЕ". 

И според мен описахте доста добре схемата на взаимовръзките и ги аргументирахте защо са така. Въпреки това имам някои различия, без те да са по същество, а дори могат да бъдат разгледани и като допълнение към думите ви.

1. Ученето не е процес при който ХАРЕСВАНЕТО е задължително и определящо условие. Има корелация, да, но хората учим и от извори... които може и да не харесваме особено. Аз например не харесвах някои учители, после - преподаватели... С някои бях дори като "на нож", вкл и доста взаимна антипатия. Въпреки това - когато ставаше въпрос за материята пристрастията не ми попречиха, защото за мен предмета беше важен, нужен и много полезен. ( Разбира се - сте напълно точна в аргумента си - нужни са малко повече ресурси, за да се пренебрегне инстинктивизма... Тук може би определящото се изразява с баналното клише "то си е до човека". )

И обратно - имаше предмети по които преподавателите ми импонираха... но онова, което предлагаха не беше на ниво, а за други - просто тия предмети за мен нямаха особено значение....

Имах и примери точно според описаната от вас схема - математиката ми беше доста проблемна още от първи клас... Така си ми остана, вкл и като самооценка - че не е за мен. Обаче в 7 клас дойде един нов преподавател... И изведнъж всичко ми се "проясни" и дори я захаресвах, защото усетих развитието... Не че го "харесвах" - новия учител, но просто свеждането на информацията сякаш беше "на моя език", по моя начин, с точните думи, примери...

Така... отклоних се и се връщам на основното:

Въпросът в заглавието на темата получи развитие, а не само констатацията си. Смятам това за полезно - поне за себе си. Радвам се че стигнахте до тази тема и участвахте в нея. Рядко се случва да участвате, но за мен е полезно... ( без да се налага да ви харесвам, апропо )

С което искам да кажа - че за мен вече информацията е по-важна и когато намеря в подаденото ценна нишка, опит, нещо особено и различно, нещо което да ме обогати допълнително - изворът и личното ми отношение към него нямат особено значение за мен и мога да ги пренебрегна като фактор. Това става още по-отчетливо именно сред виртуала.

И тук вече... идва и едно друго явление, което аз намирам също за свързано с казуса,  наречено популярно "РЕСПЕКТ"... Но това, вероятно е за друга тема.

 

Редактирано Април 12 от ramus