"12-те цезари" на ГАЙ СВЕТОНИЙ ТРАНКВИЛ и прехода от история на римския народ към история на римските императори

[Galahad]

Римляните разглеждали своята държава като res publicum, т.е. обществена вещ, дело, нещо принадлежащо на целия народ. Историята също е принадлежала на самия народ - описвали се важни събития за римската държава, като войни и заговори. Но в началото на новата ера настъпил обрат, макар и с блестящ завършек белязан от ист. съчинения на Тит Ливий и Тацит. Римската република бавно и уверено поела пътя от република към монархия. И въпреки че дори готвещия се да изригне Везувий не успял да намали интереса към четенето на Ливий у Плиний Млади, то неговия приятел Светоний вече прокарвал нов път. Скоро на бял свет се появило съчинението на Светоний "12-те цезари" - биографиите на първите 12 римски императори. В тях се описвали живота и делата на принцепсите и вече историята на самата държава започнала да слива с живота на нейните божествени императори.

Последвали биографии на римските императори управлявали между 117 до 284г., т.е. от управлението на Адриан до Карин и Нумериан. Авторите на тези произведения са Елий Спартиан (лат. Aelius Spartianus), Юлий Капитолин (лат. Iulius Capitolinus), Вулкаций Галикан (лат. Vulcacius Gallicanus), Елий Лампридий (лат. Aelius Lampridius), Требелий Полион (лат. Trebellius Pollio) и Флавий Вописк (лат. Flavius Vopiscus). Личността и авторството на тези лица е твърде спорна. Немския учен Херман Десау дори изказал хипотезата, че биографиите СА написани от един автор, който е живял в края ІVв., а не от 6 различни автора живели по време на споменатите в жизнеописанията императори Диоклециан и Константин. Неговите аргументи са, че за тези 6 автора не е известно нищо друго, стилът им е твърде спорен, използвани са извори от ІVв. Като напр. Аврелий Виктор и Евтропий и някои от персонажите са на лица които са се издигнали едва през ІVв. Според други се касае за 6 различни автора, но за един общ редактор. За първи път биографиите СА били напечатани в Милано през 1475г. (Вж. жизнеописанито на имп. Вер написано от Юлий Капитолин на български )

С Амиан Марцелин и Йорданес залязла традицията историята да е на народи и събития, а вече станала само на владетели - Теофановия продължител, Псел, Хониат, Глегора, Пахимер, Айнхард, Нотикер Пелтека ... вече писали история на императорите - източни и западни, само на един или на няколко.

Буржуазните революции не само снели царе и крале от техните тронове, но и върнали някогашната традиция историята да не е биография на владетеля, а история на народи и събития.

[plamen_starbov]

Може би към последните автори на историята на народи и събития трябва да причислим и Йероним, който описва падането на Рим. Сещам се и за друг автор - Плутарх, но той е малко встрани от това, което са писали другите автори.

[Galahad]

Плутарх пише в областта на историята основно биографии на личности. Най-голямата поредица са т.нар "Успоредни животописи" - тя съдържа 23 двойки биографии и още 4 самостоятелни.

От успоредни е изгубена двойката Сципион Аэпикански-Епаминонд, а от единичните - от Август до Вителий, на Хезоид, Л Пиндар, Леонид и философа Кратес.

Освен това има заживота и делата на Александър Велики и изрецения на царе и полководци.

[Galahad]

Още едно съчинение от поредицата - за живота на двамата Валериани от Полион.