Две истории за траките. Тракизирана ли е Римската империя

[Марин Йорданов]

Две истории – стара и модерна. Коя от тях е по-реалистична, достоверна?...

 

Образуване на българската народност

Димитър Ангелов

 

ГЛАВА ПЪРВА. Тракийският етнически субстрат

 

2. ТРАКИТЕ ПОД РИМСКА И ВИЗАНТИЙСКА ВЛАСТ (I—VI в. от н. е.)

 

През 46 г. от н. е. след продължителни борби всички тракийски племена на юг от Дунав били завладени от римляните и включени в пределите на обширната Римска империя. Падането на траките под чуждо владичество се отразило крайно неблагоприятно върху тяхното социално-икономическо, политическо и културно развитие и по-специално върху развитието им като отделна и самобитна етническа общност. Тракийският свят бил лишен окончателно и завинаги от своя собствена държава, от свободен политически и обществен живот. А това означавало, че се прекратява ролята на един от главните етнообразуващи и етноспояващи фактори. При липсата на собствена държавна организация траките продължили да живеят в условията на племенна раздробеност и изолираност. Това личи от данните, които се съдържат в съчиненията на редица антични (гръцки и римски) писатели, като Страбон, Плиний Стари, Помпоний Мела, Клавдий Птолемей и пр. Всички те говорят за наличието на голям брой тракийски племена, живеещи под римска власт в земите южно и северно от Стара планина, като гети, мизи, кробизи, трибали, беси, дентелети, меди и пр. Има дори основания да се допусне, че в сравнение с положението в доримския период по време на римското владичество племенната разпокъсаност сред тракийския свят до известна степен се увеличила. [50] Това е било резултат от общата политика на римските управници, насочена към това да се разединяват победените етноси, за да може по такъв начин да се държи по-здраво властта над тях.

 

Племенната раздробеност, с която се характеризира историята на траките през периода на римското владичесто, се придружавала с едно общо влошаване на тяхното положение при условията на наложения от римските завоеватели робовладелски строй. Значителна част от траките били превърнати в роби или в зависими селяни и трябвало да работят по именията на едрите земевладелци. Други пък били отвеждани далеч от своите родни места, най-често като

гладиатори в Италия. [51] Икономическият, социален и административен гнет, при който изпаднало тракийското население в рамките на робовладелската римска империя, се отразявал естествено твърде зле върху цялостното развитие на тракийския етнос.

 

Специално отбелязване заслужава фактът, че по време на римското владичество се създава постоянна заплаха от намаляване на броя на траките, от редуциране на тяхната жива сила вследствие на продължителни войни, варварски нашествия, отвличания в робство, епидемии, емиграции и пр. Видимо намаление на броя на траките може да бъде констатирано още през първите години на римската власт в резултат на непрестанните военни операции и масовите изтребления, извършени от завоевателите. В продължение на около век и половина (от 90 г. пр. н. е. до 46 г. от н. е.) нееднократно тракийското население било пренудено да се вдига с оръжие в ръка срещу чуждите нашественици и немалка част от него загинала на бойното поле или в завзетите или разорани градове и села. [52]

 

Загивали /.../ най-вече млади и жизнеспособни траки, които участвували в битките и сраженията. Интересни наблюдения относно настъпилото изтощаване на тракийския етнос се съдържат в съчинението на Страбон (начало на I в. от н. е.). Когато говори за гетите и даките, той отбелязва, че някога те били така силни, че могли да наберат около 200 000 войници, но по негово време броят им бил намалял на 40 000 души. [53] На друго място в съчинението му четем, че „цяла Тракия се състои от 22 племена и може да извади, макар и да е твърде омаломощена, 15 000 конници и 200 000 пешаци. [54] Без да сме сигурни, че цифровите сведения на Страбон са абсолютно точни, няма съмнение, че неговата констатация за общото намаляване на броя на траките на юг и на север от Стара планина и за цялостното изтощаване на тракийския етнос през бурния период на римското завладяване отговаря на истината.

 

Към физическото унищожаване на живата сила, и то предимно на младото поколение, се прибавяли в резултат на римското завоевание масовите депортирания на пленени траки като роби и гладиатори, които били отвеждани най-вече в Италия. Знаем, че голям брой роби са били откарани там напр. към 80-те години пр. н. е., когато римляните сломили съпротивата на тракийското племе меди (по средното течение на р. Струма). Между тях се намирал и Спартак, ръководител на известното въстание на робите в Италия, в което главно участие взели траки и гали. [55] Голям брой траки (мизи, трибали и др.) паднали в плен по време на походите на римския пълководец Крас през 29—28 г. пр. н. е. и били отведени в Италия. Притокът на роби от тракийските земи продължавал и през следващите столетия. За това може да се съди от редица епиграфски паметници, намерени в Италия, които се датират между I—III в. от н. е. [56]

 

Съдбоносно събитие, което допринесло много за намаляването на броя на тракийското население, била избухналата през 162 г. голяма чумна епидемия. [57] Дошла от Мала Азия, чумата обхванала обширните провинции на Римската империя и самата нейна столица. В продължение на около 20 години тя върлува опустошително и според описания на съвременници загинали почти половината от жителите на империята. Много пострадал тогава и Балканският полуостров. В началото на III в. от н. е. тракийското население било подложено на нови големи изпитания вследствие на започналите не-

престанни нашествия на различни „варварски племена”, които нахлували през дунавската граница дълбоко в пределите на Римската империя. Най-напред започнали набези готите, чиито първи нападения се отнасят към времето на римския император Гордиан III (238—244). С известни прекъсвания готите навлизали в балканските земи чак до времето на Диоклетиан (284—305). [58] Наред с готите действували и други племена — карпи, сармати, певки, вандали, тайфали и пр., които живеели по това време северно от река Дунав. Нашествията на готите и на останалите „варвари” засягали главно земите между Дунав и Стара планина (т. е. живеещите там тракийски племена гети, мизи, кробизи и др.), но често пъти нападателите прониквали и дълбоко на юг, в Тракия и Македония. При тези нахлувания жителите на големите и укрепени градски центрове успявали все пак да се запазят, но селяните ставали лесна плячка и били масово избивани или отвличани в робство. [59] Като добавка към всичко избухнала нова чумна епидемия в Балканския полуостров и голям брой хора били отнесени от страшната болест. „Никога, по думите на гръцкия историк Зосим, чумата не е била поразявала толкова много люде.” [60] Редица области били напълно обезлюдени и това станало причина за нови масови колонизации на „варварски племена”, предприети от отделни римски императори (през 268—270, 270—275, 279, 282, 290, 295, 303 г.).

/.../

 

 В продължение на няколко години хунските орди опустошили редица територии в провинциите Горна и Долна Мизия и Тракия, като при това разорили не само множество села, но и известен брой градски средища (Виминациум, Сингидунум, Сердика, Наисус,Филипопол и др.). [62] За масовите разорения, предизвиквани от хунските нашествия, има интересно описание у византийския дипломат и историограф Приск.

След кратко затишие, настъпило след разпадането на хунския племенен съюз, в Балканския полуостров се появяват нови пришелци. В Малка Скития (днешна Добруджа) се установява една хунска дружина начело с Ирник, син на Атила. В северозападните краища на полуострова навлизат пък остготите. Първоначално те идват в качеството си на федерати, но впоследствие отношенията им с Византийската империя стават враждебни и започват поредица от опустошителни походи. През 478 г. остготски дружини нахлуват в Източна Тракия, а след това в Родопската област и Македония, където завладели градовете Стоби (днес в развалини близо до с. Градско) и Ираклия Линкестийска (днес Битоля). [63] През 488 г. остготите се изтеглили от Балканския полуостров и преминалия Северна Италия, но последиците от техните действия се чувствували дълго време. И сега най-тежки удари понесло тракийското население в неукрепените и беззащитни села, които ставали лесна плячка на набезите на нашественика. Интересно известие за големите бедствия на тракийските селяни намираме в съчинението на византийския историк Малх, един от най-осведомените автори на събитията, свързани с нашествията на остготите. Малх съобщава, че когато готският вожд Теодорих нахлул в Тракия, „опустошил всички най-хубави места в земята на тракийците и отвлякъл всичкия добитък. Той изтребил там всички, които се занимавали със земеделие (ἅπαν τὸ αὐτόϑι γεωργοῦν), като убивал и унищожавал това, което не могло да се носи.” [64] Дори и да приемем, че в думите на Малх има известно преувеличение, ясно е, че нашествията на готите в Тракия са били свързани с масови разорения и допринесли за едно значително намаляване на броя на селското население в засегнатите области.

 

 /.../

Създадената в течение на I-V в. голяма етническа пъстрота в земите на траките северно и южно от Стара планина водела неминуемо до смешение на населението от различни етнически групи чрез бракове, т. е. осъществявал се един доста широк по своите размери асимилационен процес. Развитието на подобен процес е започнало още през първите векове от установяването на римската власт на Балканския полуостров, но особено улеснен бил той след възприемането на християнството като официална религия за всички поданици на империята, т. е. от втората половина на IV в. насам.

От запазената богата епиграфска документация може да се заключи, че смесени бракове през I—V в. са се осъществявали главно в редицата градски центрове на юг и на север от Стара планина — Рациария, Ескус, Нове, Никополис ад Иструм, Марцианопол, Одесос, Филипопол, Сердика, Пауталия и пр. Тук етническата пъстрота е била значителна, тук и съприкосновението между жителите е било по-тясно вследствие на интензивния икономически живот. Градът представлява в сравнение със селото една изобщо по-подходяща агломерация за осъществяване на етническо смешение и в това отношение конкретната история на посочените градски центрове предлага убедителен пример. Запазените епиграфски надписи дават многобройни данни за смесени бракове между траки, италийци, гърци и най-различни по произход романизовани и елинизовани жители от източните и западните провинции на Римската империя. [87]
/.../
Разбира се, римското културно, езиково и религиозно влияние, което се налагало главно сред населението между Дунава и Стара планина, както и в някои градски центрове в днешна Югозападна България (Сердика, Пауталия и др.), [94] се пречупвало през местни традиции, вярвания и битови особености и не винаги се запазвало в своя чист вид. Траките са били не само обект на романизацията, но и сами от своя страна са оказвали известно въздействие върху някои нейни прояви. Така напр. знаем, че отделни римски божества които били проникнали сред населението в Долна Мизия, се „тракизирали” в определена степен, като получили освен латинското си име и тракийско име или били смесвани и отъждествявани спопулярви тракийски местни божества. [95] В култови изображения, разпространени през разглеждания период, намираме тракийски божества, облечени в римски одежди. [96] Смесване между римско влияние и тракийска основа може да се установи и по отношение на редица имена в Долна Мизия на селища, крепости и пр. Това се отнася главно до някои сложни по своя езиков състав названия, като Ἰουλιόβαλλαι, Μουροβάλλε, Λουποϕαντάνα и др., които са споменати в съчинението на Прокопий „За строежите”. С една дума, проникващата сред тракийското население „романизация” търпяла от своя страна и известна тракизация, която се изразява в своего рода хибриди в областта на топонимията, на религиозните вярвания, на облеклото и др. Това е неизбежен резултат, който се наблюдава при дълголетното съжителство на различни по характер етноси и култури.
/.../

http://www.promacedonia.org/da/da_1_2.htm

 

А по-долу е другата, "новата" история...

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

26.02.2024 г.

"В предаването ОПЕРАЦИЯ ИСТОРИЯ и рубриката ТЯХНАТА ИСТОРИЯ гостува доц. Веселина Вачкова, с коя говорим за една безкрайно важна тема, която от години се замита, а именно - имало ли процес на тракизация на Римската империя, защо толкова много траки по произход са ставали римски императори и всъщност може ли да се каже, че Рим завладя Тракия, но траките покориха Рим."

 

Редактирано Март 1 от Марин Йорданов

[Last roman]

ох, на вачковица полюциите /новата тракоманска псевдоистория/. 

Всъщност траките се оказват мноиго добър субстрат за романизация. Както и за елинизация. Много бързо възприемат порядките на 'окупаторите'. Демек, определено не са 'родолюбци'.

Редактирано Март 1 от Last roman

[Last roman]

А това:

Цитирай

Племенната раздробеност, с която се характеризира историята на траките през периода на римското владичесто, се придружавала с едно общо влошаване на тяхното положение при условията на наложения от римските завоеватели робовладелски строй. Значителна част от траките били превърнати в роби или в зависими селяни и трябвало да работят по именията на едрите земевладелци. Други пък били отвеждани далеч от своите родни места, най-често като

гладиатори в Италия. [51] Икономическият, социален и административен гнет, при който изпаднало тракийското население в рамките на робовладелската римска империя, се отразявал естествено твърде зле върху цялостното развитие на тракийския етнос.

е извадено от някакъв комунистически учебник.

Хайде да гледаме обективно, от историческа гледна точка, която нито е стара, нито е млада. Всъщност, ако попрочетем Ксенофонт, тракийското население си живее във васална зависимост или даже робство, упражнявано от династиите на одриси, сапеи и каквито там има.

Римляните, съществено подобряват положението на простолюдието, като премахват произвола на тракийските мутрички... пардон - вождчета през 1 век, налагат унифицирани закони и данъчни повинности и даже дават граждански права на свободното население на империята през 3 век. А 'изтичането' на боеспособни траки от Балканския полуостров не е свързано с утилизирането им на гладиаторските арени, а с набора им в армията, защото армията ти дава шанс за бързо израстване в обществото. И бая от тях се завръщат след пенсиониране, влизат в управленческия апарат на градовете и способстват за развитието и просперитета на тези земи. И няма тракизация на Римската империя, а сравнително успешно романизиране на траките, които стават нейни примерни граждани и вече като ромеи през 5-10  век се бият със славяни, авари, пра/българи и прочии нашественици, нахлули на Балканите, демек в земите на тяхната римска държава.

Редактирано Март 1 от Last roman

[D3loFF]

За мен лично терминът "траки" винаги е бил като термина "скити". По-скоро географски, отколкото етнически. В Тракия са живели в различни периоди всякакви по произход племена и народи - местни, гърци, келти, римляни, скити, готи, славяни и т.н. Траките, които Омир споменава мисля, че бяха само по поречието на Струма. Не си спомням и кой автор също споменаваше, че когато българите превземат територията Тракия е почти обезлюдена от множеството нападения.

Така че не знам как толкова точно "учените" свързват термина траки с етнически и едва ли не точно специфичен народ. Просто не мога да си го обясня. Може и да аз да не знам толкова много за тях, но уви... май никой не знае.