Планините. Как се образуват тези величествени върхове?

[mnogoznaiko]

Земята е осеяна с планини, от скромния връх Уичекпруф, който се издига на едва 147 метра от морското равнище в щата Виктория, Австралия, до най-високата планина на Земята - връх Еверест, достигащ колосалните 8849 метра. Но как се образуват тези величествени върхове?

Планините се раждат по различни начини, като повечето от тях са свързани с тектонските плочи на Земята. Когато тези гигантски скални плочи се сблъскат, краищата им могат да се огънат и нагънат, което притиска скалите нагоре и формира планински вериги. Именно така са се образували Хималаите, домът на Еверест.

Понякога, при срещата на тектонски плочи, едната се подпъхва под другата - явление, известно като субдукция. Смята се, че смачканите скали по краищата могат да доведат до образуването на планински вериги като Андите.

Разцепването на тектонските плочи също може да доведе до формирането на планини. Според Музея по палеонтология на Калифорнийския университет, блоковете скали от двете страни на образуваната рифова долина могат да формират планински вериги като Сиера Невада в западната част на САЩ.

Вулканизмът е друг начин за образуване на планини. Субдукционните зони често са дом на вулкани, водещи до появата на островни дъги като японските острови. Освен това, гигантски стълбове гореща скала, известни като мантийни плюмове (струи), могат да се издигнат от близостта на земното ядро и да разтопят горните скални материали като горелка, образувайки вулканични острови като Галапагос.

Ерозията също така оказва влияние върху растежа на планините. Например, "ледниците или реките, които текат по склоновете на планините, ерозират материали със себе си", казва пред Live Science Ли Джун Лиу, геолог от Университета на Илинойс в Urbana-Champaign. Той отбелязва в свое изследване от 2014 г., че това намалява тежестта върху земната кора, което кара меката мантия отдолу да се повдигне нагоре и води до издигането на планинските върхове.

Нещо повече, геолозите откриват, че активността дълбоко в Земята може да играе роля в изграждането на планини, споделя пред Live Science Джони Ву, геодинамик от Университета на Аризона в Тусон.

Скорошни открития предполагат, че парчета плътна скала могат да се откъснат от дъното на тектонските плочи и да паднат в мантията под тях, което може да накара подлежащата повърхност да се издигне нагоре, казва Лиу.

Това отлепване може да помогне да се обясни как високи планини или плата могат да се образуват във вътрешността на континентите, като Скалистите планини и платото Колорадо, казва Лиу. Шон Гален, геоморфолог от Университета на щата Колорадо във Форт Колинс, споделя пред Live Science, че това също може да помогне да се обясни голямата надморска височина на Тибетското плато.

Скалите в мантията се движат на цикли от милиони години - явление, известно като динамична топография. Това движение може да издигне земната повърхност нагоре. Въпреки това, все още се спори колко точно динамичната топография може да промени земната повърхност.

Докато две тектонски плочи се сблъскат и спускат надолу, те могат да взаимодействат със слоеве на мантията или с теченията на разтопената скала. Тези взаимодействия между плочите и мантията могат да предизвикат верижна реакция, която се усеща на повърхността, причинявайки издигането или потъването на планини.

Андите и някои субдукционни зони в Средиземноморието са примери за места, където тези процеси са били използвани за обяснение на историята на образуването на планините.

Образуването на планините оказва дълбоко влияние върху Земята, на която живеем. Планините влияят на климата и времето, а ерозията и изветряването на седиментите от планинските вериги оказват значително химическо въздействие върху повърхността, океаните и атмосферата на планетата.

Все още не разбираме напълно как се образуват и променят планините с времето.

 

[mnogoznaiko]

Изследователите предлагат нова стъпка в тектоничното разместване, което превръща морското дъно в планини

Дълбоко в недрата на Земята се крият тайни за формирането на планините. Изследователи от Тексаския университет в Остин разкриват нова и пренебрегвана досега стъпка в този процес, която може да промени разбиранията ни за тектониката на плочите и геоложката еволюция на планетата.

Учените използват миниатюрни минерали, наречени циркони, като своеобразни геоложки часовници. Тези кристали, често не по-големи от песъчинка, запечатват в себе си химическия състав на средата, в която са се образували. В ново проучване, публикувано в списание Geology, изследователите анализират циркони от Андите в Патагония, за да разкрият неочаквана връзка между раздалечаването и сблъсъка на тектоничните плочи.

Цирконите, образувани при сблъсъка на тектоничните плочи, изненадващо носят химическия подпис на процес, типичен за раздалечаването на плочите. Това откритие поставя под въпрос досегашните модели за формиране на планините и предполага съществуването на допълнителна, непозната досега стъпка в този процес.

Изследователите предлагат нова теория, според която океанската кора навлиза в магмената камера, където се образуват цирконите, преди континенталната кора. Този процес, наречен "геологично изтичане на сок", променя химическия състав на магмата и оставя своя отпечатък върху цирконите.

Новата теория има важно значение за разбирането на формирането на басейни на задната дъга – геоложки структури, които се образуват между океанските и континенталните тектонични плочи. Тези басейни играят ключова роля в оформянето на релефа, геоложките записи и регулирането на климата на планетата.

Когато плочите се раздалечават, басейнът се отваря и се образува нова океанска кора. Когато плочите се сблъскат отново, басейнът се затваря, а океанската кора се издига и образува планини. Този процес изнася на повърхността геоложки записи, които предоставят ценна информация за историята на Земята.

Изветрянето на океанската кора, издигната в планините, играе важна роля в естественото съхранение на въглероден диоксид. Този процес, макар и бавен, е от съществено значение за регулирането на климата на планетата.

Изследователите са събрали циркони от скални и седиментни проби в Патагония, които обхващат целия цикъл на отваряне и затваряне на басейна Rocas Verdes. Анализът на тези циркони разкрива неочаквания химически подпис и води до формулирането на новата теория.

Източник:

https://www.sciencedaily.com/releases/2024/04/240402192616.htm