Ето защо НАСА не може да постигне същите успехи като СпейсЕкс

[SAlexandrov]

СпейсЕкс за пореден път демонстрира как се успява в космонавтиката и даде нагледен пример защо днес НАСА няма аналогични успехи

На снимката: “Старшип” излита за трети път на 14-ти март. Photo credit : SpaceX

15 март 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчерашният трети полет на ракетата “Супер Хеви” и кораба “Старшип” показа за пореден път как СпейсЕкс постига успехи, но реакциите след изстрелването отново онагледиха защо НАСА не може да постигне същите успехи.

Сред космическите експерти и авторите на научно-популярни публикации за специализирани сайтове има ясен и категоричен консенсус, че изстрелването на “Старшип” е било успешно. “Третий пуск системы Super Heavy B10 / Starship S28 состоялся 14 марта в 13:25 UTC (16:25 мск) и был успешным”, писа най-известното списание за космонавтика в Русия “Новости-космонавтики”. “Поздравяваве СпейсЕкс за успешния полет”, коментира Канадската космическа агенция. “Много съм впечатлен. СпейсЕкс продължава да разширява границите и САЩ продължава да служи като модел как публичното и частното могат да си сътрудничат, за да посрещнат нуждите на обществото”, добави директорът на Европейската космическа агенция Йозеф Ашбахер. Коментари написаха и астронавти. По случай невероятното видео на навлизането на “Старшип” в атмосферата, канадският астронавт Крис Хадфилд каза: “Това бе ключов урок по време на този много успешен полет. Беше забележително да гледаме същото от вътрешността на совалката и Союз, да наблюдаваме как плазмата облизва кораба през прозорците.”

И докато сред експертите в областта няма ни най-малко съмнение, че полетът на “Старшип” бе успешен, то някои от заглавията в масмедиите са съвсем различни. “Старшип бе унищожен при завръщането на Земята в края на третия полет”, писа Guardian. “СпейсЕкс загуби Старшип, най-големият и най-мощен космически кораб някога построяван”, добави Independent. CNN бяха малко по-нюансирани: “Старшип достигна нови височини по време на монументален тест, но бе загубен при завръщането”. Българските медии не се отличават особено. “СпейсЕкс изстреля Старшип за трети път, минути след това ракетата беше унищожена”, бе заглавието на Дарик. Призът за абсурдно заглавие спечели Дневник с “Ракетата Старшип отново избухна, но почти в края на теста”.

Разликата между реакциите е лесно обяснима. Журналистите, които нямат отношение и интерес към космическите изследвания, не са наясно с нюансите, които ние добре познаваме. Тези от нас с интерес към космонавтиката разбираме разликата между оперативен полет, при който успехът и провалът се дефинират спрямо това дали спътникът или космическият кораб е достигнал целевата орбита, и изпитателен полет, при който успехът и провалът се дефинират спрямо това какъв процент от полета е изпълнен и какви данни са получени. Има дори разлика между “експлозия” и провал” – прочие, пълно е с мисии, които изпълняват успешно програмата си въпреки експлозията и даже част от полета включва експлозия (например, при кацането на марсоходите “Кюриосити” и “Пърсъвиърънс”, спускаемата степен винаги експлодираше, ето защо тя трябваше максимално да се отдалечи от тях). Нещо повече – още преди вчерашното изстрелване на СпейсЕкс, компанията предупреди – експлозия ще има и това е заложено в плана. Ето какво се казва в сайта на Федералната авиационна администрация, която лицензира изстрелванията: “СпейсЕкс очаква остатъчен кислород и метан да останат на Старшип по време на спускането и кацането… (…) Старшип се очаква да претърпи експлозивно събитие при сблъсъка с океанската повърхност”.

Но колкото и да бе добре обяснено, колкото и СпейсЕкс да се стараеха да бъдат максимално прозрачни и да подчертаят, че повечето от целите на “Старшип” бяха изпълнени (минус повторното запалване на двигателите “Раптор” в орбита), това не промени факта, че пак имаше журналисти и общественици, които се тригърнаха в момента щом чуха думата “експлозия” и това за тях бе еднозначно, че омразният Илон Мъск е претърпял провал. Отново. Както винаги. Сега, сериозно – подобно на мнозина други, така и аз намирам голяма част от позициите на Мъск за скандални и отблъскващи, но безспорно го разбирам защо отказва да дава интервюта за класическите медии, защо е прекратил стриймовете от СпейсЕкс на други платформи и защо казва всичко, което иска да каже, само в Туитър (X).

И именно тези реакции са причината, поради която НАСА не може да постигне същите успехи като СпейсЕкс. При СпейсЕкс има итеративен подход – всеки полет надгражда предходния. При първата мисия на “Старшип” беше валидирана стартовата площадка, наземните системи и бе оттрениран атмосферен полет. При втората мисия корабът достигна космоса, но не и орбита. При третата мисия орбита бе достигната. Винаги възникват някакви проблеми, но всички те се коригират и избягват при последващите мисии – ето защо ракетите и корабите на СпейсЕкс са доказано най-надеждните в днешно време.

Но ако същата стратегия бъде приложена от НАСА, ако след всеки полет се появяват заглавия в стил “НАСА отново се провали”, това веднага ще стане обект на дебат в Конгреса, недобронамерени политици ще повдигнат аргумента, че НАСА усвоява пари на данъкоплатците и те изгарят по време на експлозиите… след което проектите ще бъдат прекратени без време.

“НАСА не може да приложи този подход”, пише космическият журналист Ерик Бъргър. “Дори традиционните подизпълнители, които разчитат на договори тип Разходи Плюс, не могат. Конгресмените и акционерите не искат да виждат провали. Те искат да виждат успехи от самия старт. Но това е равнозначно на огромни разходи на пари и време, както и на задушаване на иновациите”.

Но хубавото е, че с развитието на частния сектор, НАСА може да аутсорсва дейността си и ако не друго, поне агенцията да не носи негативите. СпейсЕкс може да си го позволи – и го прави.

https://cosmos.1.bg/space/2024/03/15/spacex-demonstrates-success/

[Р. Теодосиев]

Много добра статия.

Вярвам, че така ще е за повечето неща в бъдеще. Общественият натиск става все по-голям, а компетентността на масите все по-ограничена.

Държавата ще плаща на частни компании да извършват различни дейности, които не винаги е добре да се извършват от частни компании.