Китайска мисия до обратната страна на Луната Чанг'е 6

[SAlexandrov]

Ракетата Лонг Марч 8 с лунния комуникационен спътник Чьечиао-2 бе изведена на стартовата площадка

На снимката: ракетата “Лонг Марч 8” е готова за изстрелване към Луната. Photo credit : CNSA

17 март 2024 г. 09:00 ч.

Светослав Александров. Следващото кацане на Луната ще е на Китай, но тъй като ще е на обратната страна на естествения ни спътник, преди да се стигне до неговото изпълняване е нужно да бъде изстрелян комуникационен спътник. Ракетата “Лонг Марч-8” със спътника “Чьечиао-2” бе изведена на стартовата площадка на космодрума Уенчан за предстоящо изстрелване.

Изстрелването се очаква да е факт през предстоящите дни, вероятно на 20-ти март.

Напомням на читателите, че преди няколко дни Китай загуби лунна мисия, но загубата не се очертава да попречи на полета на “Чьечиао-2”. Това е така, защото за нея послужи ракета “Лонг Марч-2С”, работеща на хиперголично гориво и особен тип неизползвана досега горна степен. За сравнение сега ще се използва ракета “Лонг Марч-8”, като нейните степени работят на керосин и кислород и течен водород и кислород.

За разлика от предходния комуникационен спътник на Китай “Чьечиао-1”, който бе позициониран в точката на Лагранж L2 от системата Земя-Луна, “Чьечиао-2” се очаква да работи в далечна ретроградна окололунна орбита. “Чьечиао-2” ще осигурява комуникация с предстоящите мисии “Чанг’e 6”, “Чанг’e 7” и “Чанг’e 8”.

Първата от тях, “Чанг’e 6”, ще бъде изстреляна през май и се очаква да кацне в Басейна Южен Полюс-Ейткън, голям ударен кратер с диаметър 2 500 километра. Задачата на мисията е да събере проби от грунда и скалите. След това възвръщаема степен ще излети от лунната повърхност и ще се скачи в чакащия горе сервизен модул. Този модул заедно със събраните проби ще се отправи обратно към Земята, за да могат те да бъдат анализирани в лаборатории.

За повече информация: CGTN

https://cosmos.1.bg/space/2024/03/17/queqiao-2-rolled-launch-pad/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Чьечиао-2, Тянду-1 и Тянду-2 пристигнаха около Луната!

На илюстрацията: спътниците “Чьечиао” поддържат работата на бъдещата лунна база на Китай. Photo credit : CNSA

25 март 2024 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. Луната си има нови роботизирани посетители. Спътниците на Китай “Чьечиао-2”, “Тянду-1” и “Тянду-2” пристигнаха успешно в целевата им окололунна орбита!

Новината бе съобщена официално тази сутрин от китайската космическа агенция CNSA. От нея става ясно, че “Чьечиао-2” е запалил двигателя си в 18:46 ч. българско време вчера, на 24-ти март, като той е работил в продължение на 19 минути. Критичната маневра благополучно е позиционирала спътника в първична орбита с параметри 200 на 100 000 километра. По-нататък апогеят ще бъде снижен до 16 000 километра. Орбитата е стабилна и не се изисква провеждането на чести маневри за поддържането ѝ.

“Тянду-1” и “Тянду-2” изпълниха собствените си маневри в 19:43 ч. българско време. Тези два експериментални спътника ще летят в тандем, за да изпитат нови технологии за навигация и комуникация. Това ще позволи изграждането на цялостна спътникова лунна групировка “Чьечиао”, която ще осигурява радиовръзка и навигационни услуги с наближаващите роботизирани и пилотирани мисии.

Ето какви са плановете на Китай: през януари на космодрума Уенчан пристигна 8 200-килограмовата роботизирана мисия “Чанг’e 6”. Тя ще излети към Луната през май, след което ще извърши меко кацане в района на кратера Аполо, намиращ се от обратната страна на естествения ни спътник. Там мисията ще събере около 2 килограма лунни проби, които впоследствие ще бъдат изстреляни към окололунна орбита, прикачени към трансферен модул и доставени на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории.

За да може тази мисия да сработи, са нужни надеждни комуникации между наземното ръководство и “Чанг’е 6”. За тази цел ще послужи новопристигналият спътник “Чьечиао-2” със своята 4.2-метрова параболична антена.

След това през 2026 г. ще бъде изстреляна мисията “Чанг’e 7”, а през 2028 г. – “Чанг’e 8”. “Чанг’e 8” е мисията – предшественик на базата на Луната, която ще бъде изградена от Китай. На борда ѝ ще има затворена екосистема, каквато би била нужна, когато хората заживеят на естествения спътник. Иначе китаец се очаква да стъпи на лунната повърхност през 2030 година.

Плановете на китайската космическа програма се развиват – може би по-бавно, отколкото ни се иска, но категорично и необратимо. Интригата е налице – коя лунна програма ще е по-успешна? Тази на САЩ (“Артемис”) с подкрепата на Европейската космическа агенция или тази на Китай? Напомням на читателите, че миналият месец бе постигнато първото меко кацане на Луната от САЩ през 21-ви век посредством комерсиалната мисия “Одисей”, част от програмата на НАСА за подпомагане на частни компании. Но Щатите засега имат едно успешно кацане на Луната през този век. Китайците имат вече три. От друга страна американците разполагат с много повече лунни апарати, които са в етап на строеж. Чакаме да видим какво ще се случи!

https://cosmos.1.bg/space/2024/03/25/queqiao-tiandu-arrive-moon-orbit/

[SAlexandrov]

Китайската мисия Чанг-е 6 с участието на Европа е на стартовата площадка за полет към Луната!

На снимката: “Чанг’e 6” е в готовност за изстрелване към Луната! Photo credit : CNSA

27 април 2024 г. 11:45 ч.

Светослав Александров. След като през януари и февруари Япония и САЩ постигнаха меки кацания на лунната повърхност, сега е ред на Китай. Ракета “Лонг Марч-5” бе изкарана днес на стартовата площадка на космодрума Уънчан, за да може в началото на май да изпрати на двупосочен полет към Луната мисията “Чанг’e 6”. И ако преди китайските лунни мисии бяха почти изцяло национални, то тази се осъществява с международни партньори – Франция, Италия и Швеция.

Официално китайските медии твърдят, че изстрелването ще е “в началото на май”, без да конкретизират точен ден. Според неофициалните сведения “Чанг’e 6” най-вероятно ще излети на 3-ти май в 11:00 ч. българско време.

Задачата на мисията е да кацне откъм обратната страна на Луната, да вземе проби и да ги достави на Земята. Макар че американските пилотирани експедиции “Аполо” и съветските роботизирани “Луна” са доставяли успешно лунни проби на Земята, всички те са били събирани откъм видимата страна. Така че предстоящото взимане на проби от обратната страна на Луната представлява епохално събитие в космонавтиката! За да могат китайските ръководители да комуникират с “Чанг’e 6”, през месец март в окололунна орбита бе изпратен ретранслаторен спътник “Чьечиао-2”.

Когато през 60-те и 70-те години мисии на СССР и САЩ кацат на Луната и събират проби, подходите на двете държави за изпълнението на задачата са били различни.

Съветските лунни мисии са се отличавали от американските по един съществен показател. Всеки спускаем апарат от възвръщаемите сонди на серията “Луна” се е състоял от долна степен за прилуняване, горна степен за отлитане от лунната повърхност и възвръщаема капсула с контейнер за помещаване на пробите. След тяхното събиране отлитащата степен е изпращала възвръщаемата капсула на пряк курс обратно към Земята. 

---

Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк

---

Американските кораби “Аполо” са работили на друг принцип. След като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин първи кацнали на Луната и приключили мисията си, те не са се отправили директно към Земята след връщането им в модула “Ийгъл”. Вместо това горната му степен е излетяла от лунната повърхност и бързо се е ускорила до скорост 2 000 м/сек. След това минали няколко дълги часа, преди тази степен да се срещне с командния модул в орбита и да се скачи с него. Това е бил най-опасният момент от цялата експедиция. Скачването в окололунна орбита се е осъществило далече от Земята, с минимален контрол от наземното ръководство и не е имало никаква гаранция, че ще проработи. Слава Богу всичко минало наред, а Армстронг и Олдрин се прибрали успешно. През следващите четири години пет други експедиции последвали стъпките на двамата астронавти.

Китайската мисия “Чанг’e 5”, която взе проби от видимата страна на Луната и ги достави на Земята през 2020 година, както и предстоящата “Чанг’e 6”, копират американския, а не съветския подход. След като спускаемият апарат събере пробите, той ще излети от повърхността на Луната, но не на пряк път към планетата ни, а ще се скачи с орбитален отсек. Именно орбиталният отсек ще прихване пробите и ще поеме по обратното пътешествие.

На борда на “Чанг’e 6” ще има следните научни прибори от международни партньори:

–Франция е предоставила прибора DORN (Detection of Outgassing Radon), който ще изучава преноса на лунния прах и други летливи вещества от лунния реголит към лунната екзосфера. Това включва изучаването и на кръговрата на водата.

–Италия е предоставила прибора INRRI – това е пасивен лазерен ретрорефлектор. Подобен ретрорефлектор, отново италиански, кацна на Марс посредством американската спускаема мисия “ИнСайт” през 2018 година.

–Швеция е предоставила прибора NILS (Negative Ions on Lunar Surface), който може да измерва и открива отрицателно заредени йони на лунната повърхност.

Освен с държави от Европа, Китай си партнира и с Пакистан. Малък микроспътник на име ICUBE-Q ще търси следи от воден лед.

Това са първите сериозни международни партньорства, които Китай предприема във връзка с все по-амбициозната си лунна програма. Партньорствата трябва да кулминират до създаването на Международна лунна изследователска станция.

Ето какви са плановете на Китай. След като мисия “Чанг’e 6”, планирана за следващия месец, бъде завършена, през 2026 г. Китай ще изстреля “Чанг’e 7”, този път към Южния полюс на Луната – място, където досега са кацали единствено Индия (през август 2023 г.) и САЩ (през февруари тази година). След това през 2028 г. ще бъде осъществена “Чанг’e 8” – мисията-предшественик на бъдещата лунна станция. В хода ѝ ще бъдат отработени технологии за усвояване на лунни ресурси.

Строежът на лунната станция ще бъде проведен в няколко стъпки – първо до 2035 г. ще бъде построена базисната ѝ структура, с научна апаратура и основни животоподдържащи системи. Тя ще може да работи в роботизиран режим продължително време и ще посреща краткосрочни пилотирани експедиции.

След това до 2045 г. ще бъде проведена експанзия, включваща добавянатео на лунна орбитална станция като транспортен възел. Целта е да се отработят процедурите, които ще доведат до пилотирано кацане на Марс.

https://cosmos.1.bg/space/2024/04/27/chang-e-6-ready-launch-moon/

[SAlexandrov]

Китай официално потвърди, че лунната мисия Чанг-е 6 излита на 3-ти май!

На снимката: “Чанг’e 6” в готовност за полет. Photo credit : CNSA

2 май 2024 г. 14:00 ч.

Светослав Александров. Едно от най-амбициозните лунни приключения започва утре! Китайската национална космическа агенция (CNSA) потвърди официално, че мисията “Чанг’e 6”, която първа в историята на човечеството ще вземе проби от обратната страна на Луната, ще бъде изстреляна на 3-ти май.

Според Синхуа всички приготовления протичат според очакванията, като екипът е направил цялостна репетиция на обратното броене. Тъй като мисията е двупосочна – т.е. включва излитане от Земята, пристигане в орбита около Луната, кацане на обратната страна на Луната, обратно излитане от лунната повърхност и пътешествие към Земята, стартовият прозорец е много кратък. В случай на отлагане, Китай разполага само с един резервен ден, като във всеки един от двата дни има само 50-минутен период, в който ракетата “Лонг Марч-5” може да излети.

Подробна информация за научните задачи на “Чанг’e 6”, както и за цялостната лунна стратегия на Китай, е налична в журнала за дарители и партньори на КОСМОС БГ.

https://cosmos.1.bg/space/2024/05/02/chang-e-6-to-fly-tomorrow/

Редактирано Май 2 от SAlexandrov

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Китай изстреля амбициозна двупосочна мисия до Луната!

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : CCTV

3 май 2024 г. 13:00 ч.

Светослав Александров. Първата в историята мисия, целяща да вземе проби от обратната страна на Луната и да ги достави на Земята, започна днес! Китайската тежкотоварна ракета “Лонг Марч-5” излетя благополучно в 12:27 ч. българско време от космодрума Уънчан, за да изпрати на път към естествения ни спътник осемтонния роботизиран кораб “Чанг’e 6” (китайските журналисти го изговарят като “Чàнга”).

Полетът бе осъществен в срок въпреки че времето на Уънчан бе лошо. Мисията, която ще продължи 53 дни, считано от днешното изстрелване до връщането на Земята, притежава изключително сложен полетен профил. Китай разполагаше само с два дни да изстреля “Чанг’e 6”, днес или утре, като във всеки един от дните дължината на стартовия прозорец бе едва 50 минути. Така че благополучното начало на мисията със сигурност е накарало ръководството да си отдъхне.

Кадър от борда на “Чанг’e 6” в момента в който мисията достигна космическото пространство. Photo credit : CCTV

За разлика от предходните начинания на Китай, които бяха национални и с минимално чуждестранно участие, “Чанг’e 6” маркира момента, в който лунната космонавтика на страната започва да става международна.

Като вторичен полезен товар на борда на ракетата полетя първата мисия на Луната от Пакистан. Микроспътниковата мисия се нарича “Айкюб-Кю” (ICUBE-Q), тежи 7 килограма и притежава две камери, способни да снимат лунната повърхност. Тя също така ще търси следи от воден лед на Луната.

Отделно на борда на “Чанг’e 6” пътуват няколко инструмента, осигурени от държави в Европа.

–Франция е предоставила прибора DORN (Detection of Outgassing Radon), който ще изучава преноса на лунния прах и други летливи вещества от лунния реголит към лунната екзосфера. Това включва изучаването и на кръговрата на водата.

–Италия е предоставила прибора INRRI – това е пасивен лазерен ретрорефлектор. Подобен ретрорефлектор, отново италиански, кацна на Марс посредством американската спускаема мисия “ИнСайт” през 2018 година.

–Швеция е предоставила прибора NILS (Negative Ions on Lunar Surface), който може да измерва и открива отрицателно заредени йони на лунната повърхност.

Стига “Чанг’e 6” да кацне успешно на Луната, това ще е третото меко прилуняване за 2024 година, след като по-рано Япония и САЩ постигнаха меки кацания съответно през януари и февруари. Всички признаци са налице, че човечеството се завръща на Луната и активността на лунните дейности вече започва да съперничи на тази от лунната надпревара през 60-те и 70-те години на миналия век. Последната година, когато имаше три лунни кацания, бе 1972 – тогава човечеството стана свидетел на съветската мисия “Луна 20” и на американските “Аполо 16” и “Аполо 17”.

“Чанг’e 6” ще се прилуни в района на басейна Южен полюс-Ейткън, разположен на обратната страна на Луната. Очаква се пробите, които бъдат събрани, да дадат отговор на наболелия научен въпрос защо обратната страна е толкова различна от видимата, със съвсем малко петна от тъмна лава и наподобяваща по-скоро Меркурий или юпитерианската луна Калисто. Никога досега мисия не е доставяла на Земята проби от лунната обратна страна. През 60-те и 70-те години американските кораби “Аполо” и съветските автоматични междупланетни станции “Луна” успешно доставиха множество скали и грунд, но те бяха събрани от видимата страна. За да могат китайските инженери и учени да комуникират и да управляват мисия “Чанг’e 6”, през месец март в издължена окололунна орбита бе изпратен комуникационният спътник “Чьечиао-2”.

“Чанг’e 6” ще трябва да събере пробите в автоматичен режим, след което те ще бъдат натоварени на възвръщаема степен и изстреляни към окололунна орбита. Там възвръщаемата степен ще се скачи с орбитален отсек – процедура, която преди да бъде направена от Китай е била осъществявана единствено от САЩ в рамките на програмата “Аполо”. Съветските възвръщаеми мисии са работили на друг принцип – спускаемата капсула е била изстрелвана от лунната повърхност на директен курс към Земята.

След като настоящата мисия “Чанг’e 6” приключи, следващата роботизирана мисия “Чанг’e 7” ще бъде изстреляна през 2026 г. към Южния полюс. През 2028 г. ще бъде проведена и роботизираната мисия “Чанг’e 8”, която ще е предшественик към строежа на лунна база. Строежът на базата ще започне след 2030 г., като между провеждането на “Чанг’e 8” и 2030-та година китайски астронавт ще трябва да стъпи на лунната повърхност.

https://cosmos.1.bg/space/2024/05/03/chang-e-6-launches/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Китайската мисия Чанг-e 6 пристигна в орбита около Луната!

На илюстрацията: “Чанг’e 6” в окололунна орбита. Image credit : Junior Miranda

8 май 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Китайската космическа мисия “Чанг’e 6”, която бе изстреляна на 3-ти май, днес успешно се превърна в изкуствен спътник на Луната! Това бе критично важна стъпка преди историческото кацане, в хода на което трябва да бъдат събрани първите проби от обратната страна на естествения ни спътник.

Съгласно новината, качена на CGTN, корабът е запалил двигателите си тази сутрин в 05:12 ч. българско време. Маневрата е позволила скоростта му да бъде забавена, за да може “Чанг’e 6” да влезе в окололунна орбита.

Илюстрация на предстоящото излитане от лунната повърхност. Image credit : NAOC. Всички илюстрации са събрани от сайта на Гюнтер Кребс

През следващите дни “Чанг’e 6” постепенно ще променя параметрите на орбитата си, като комуникацията с ръководството на Земята ще бъде осъществявана с помощта на релейния комуникационен спътник “Чьечиао-2”. Когато бъдат постигнати оптимални условия, спускаемият модул с отлитащата степен ще се раздели от орбиталния отсек с възвръщаемата капсула, за да извърши самостоятелно кацане в басейна Южен полюс-Ейткън, намиращ се на обратната страна на Луната. Там автоматичните механизми ще съберат пробите и ще ги натоварят на отлитащата степен. Тя ще бъде изстреляна от лунната повърхност, за да се скачи с орбиталния отсек и да поеме пътя към Земята.

Напомням на читателите, че през 60-те и 70-те години на миналия век американските пилотирани експедиции “Аполо” и съветските автоматични “Луна” събраха множество проби, но само от видимата страна на Луната. Досега човечеството не разполага със скален материал и грунд, събрани от обратната страна. Ето защо настоящата мисия “Чанг’e 6” е историческа.

https://cosmos.1.bg/space/2024/05/08/chang-e-6-arrives-lunar-orbit/

[SAlexandrov]

Делят ни броени часове до третото кацане на Луната за 2024 г.

Илюстрация на “Чанг’e 6” на Луната. Image credit : CNSA

1 юни 2024 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. През януари и февруари космически апарати на Япония и САЩ кацнаха успешно на Луната. Идната нощ, на 2-ри юни, в 03:00 ч. българско време, ще бъде направен третият опит за прилуняване през календарната година – от Китай. Ако той завърши с успех, 2024-та ще е първата година след 1972 г. с три меки лунни кацания!

Тогава, през 1972 г., на повърхността на естествения ни спътник работиха съветската мисия “Луна 20” и американските “Аполо 16” и “Аполо 17”.

Снимка от първото кацане за 2024 г. – на японската мисия “Слим”.

Но всичките гореспоменати три експедиции отпреди половин век взеха проби и ги доставиха на Земята за по-нататъшно изследване в земни лаборатории, през 2024-та година само китайската “Чанг’e 6” се очертава да е двупосочна. Японската “Слим” и американската “Одисей” изпълниха единствено опити на място и заснеха снимки от лунната повърхност.

Снимка от първото кацане за 2024 г. – на японската мисия “Слим”.

Ще бъде ли успешно кацането на “Чанг’e 6” на Луната идната нощ? Шансовете са на страната на Китай – от 2013 г. досега страната е изпълнила три меки прилунявания, при това перфектно. Макар че кацанията на САЩ и Япония през тази година бяха успешни, имаше отклонения – “Слим” се преобърна, докато “Одисей” счупи краче и се наклони на 30 градуса (но остана изправен, без да се преобърне). Китай има нужда от ново перфектно кацане – все пак трябва да сработят механизмите за събиране на проби, както и отлитащата ракета.

Напомням на читателите, че изстреляната на 3-ти май мисия “Чанг’e 6” ще се прилуни в района на басейна Южен полюс-Ейткън, разположен на обратната страна на Луната. Очаква се пробите, които бъдат събрани, да дадат отговор на наболелия научен въпрос защо обратната страна е толкова различна от видимата, със съвсем малко петна от тъмна лава и наподобяваща по-скоро Меркурий или юпитерианската луна Калисто. Никога досега мисия не е доставяла на Земята проби от лунната обратна страна. През 60-те и 70-те години американските кораби “Аполо” и съветските автоматични междупланетни станции “Луна” успешно доставиха множество скали и грунд, но те бяха събрани от видимата страна. За да могат китайските инженери и учени да комуникират и да управляват мисия “Чанг’e 6”, през месец март в издължена окололунна орбита бе изпратен комуникационният спътник “Чьечиао-2”.

“Чанг’e 6” ще трябва да събере пробите в автоматичен режим, след което те ще бъдат натоварени на възвръщаема степен и изстреляни към окололунна орбита. Там възвръщаемата степен ще се скачи с орбитален отсек – процедура, която преди да бъде направена от Китай е била осъществявана единствено от САЩ в рамките на програмата “Аполо”. Съветските възвръщаеми мисии са работили на друг принцип – спускаемата капсула е била изстрелвана от лунната повърхност на директен курс към Земята.

След като настоящата мисия “Чанг’e 6” приключи, следващата роботизирана мисия “Чанг’e 7” ще бъде изстреляна през 2026 г. към Южния полюс. През 2028 г. ще бъде проведена и роботизираната мисия “Чанг’e 8”, която ще е предшественик към строежа на лунна база. Строежът на базата ще започне след 2030 г., като между провеждането на “Чанг’e 8” и 2030-та година китайски астронавт ще трябва да стъпи на лунната повърхност.

https://cosmos.1.bg/space/2024/06/01/chang-e-6-set-to-land/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Китайската мисия Чанг-е 6 кацна на Луната!

Първата снимка, заснета от повърхността на Луната от “Чанг’e 6”. Photo credit : CNSA/CLEP

2 юни 2024 г. 08:40 ч.

Светослав Александров. Историческата мисия на Китай “Чанг’e 6”, която първа в историята на човечеството ще вземе проби от обратната страна на Луната и ще ги достави на Земята, извърши успешно меко прилуняване тази нощ в 01:23 ч. българско време! Това е третото меко кацане на Луната за 2024 година, след като през януари и февруари Япония и САЩ отбелязаха благополучни прилунявания.

Ако броим и кацането на Индия през август 2023 г., това е четвъртата мисия, работила на повърхността на Луната през последните десет месеца!

Всички признаци са налице – човечеството се завръща на Луната. 2024-та е първата година след далечната 1972 г., през която станахме свидетели на три меки прилунявания. Тогава, през 1972-ра, на повърхността на естествения ни спътник работиха съветската мисия “Луна 20” и американските “Аполо 16” и “Аполо 17”. Днес обаче има много по-голямо разнообразие от държави, а и от комерсиални фирми. Кацането през януари от мисия “Слим” бе първото за Япония. Кацането през февруари от американския апарат “Одисей” бе първото, постигнато от частна компания.

Но да се върнем на “Чанг’e 6”. За разлика от предишните три спускаеми мисии от лунната програма на Китай, чиито инструменти бяха разработени от местни институции, с днешната мисия китайците за пръв път доставиха апаратура и на други държави. Ето кои чуждестранни прибори пристигнаха днес на повърхността на Луната:

–Франция е предоставила прибора DORN (Detection of Outgassing Radon), който ще изучава преноса на лунния прах и други летливи вещества от лунния реголит към лунната екзосфера. Това включва изучаването и на кръговрата на водата.

–Италия е предоставила прибора INRRI – това е пасивен лазерен ретрорефлектор. Подобен ретрорефлектор, отново италиански, кацна на Марс посредством американската спускаема мисия “ИнСайт” през 2018 година.

–Швеция е предоставила прибора NILS (Negative Ions on Lunar Surface), който може да измерва и открива отрицателно заредени йони на лунната повърхност.

Днешното кацане на “Чанг’e 6” е само началото на тези партньорства. Голямата цел на Китай е в началото на 30-те години да построи Международна изследователска станция на Луната.

През следващите часове и дни “Чанг’e 6” ще събира проби от лунния грунд, както от повърхностните слоеве, така от вътрешността. Според съобщения в китайските медии пробивната машина вече е достигнала до 0.7 метра дълбочина.

Китайската мисия извърши прилуняване в района Южен полюс-Ейткън. Очаква се взетите от тази местност проби да дадат отговор на наболелия научен въпрос защо обратната страна е толкова различна от видимата, със съвсем малко петна от тъмна лава и наподобяваща по-скоро Меркурий или юпитерианската луна Калисто. Никога досега мисия не е доставяла на Земята проби от лунната обратна страна. През 60-те и 70-те години американските кораби “Аполо” и съветските автоматични междупланетни станции “Луна” успешно доставиха множество скали и грунд, но те винаги бяха събирани от видимата страна.

“Чанг’e 6” понастоящем колекционирани пробите в автоматичен режим, след което те ще бъдат натоварени на възвръщаема степен и изстреляни към окололунна орбита. Там възвръщаемата степен ще се скачи с орбитален отсек – процедура, която преди да бъде направена от Китай, е била осъществявана единствено от САЩ в рамките на програмата “Аполо”. Съветските възвръщаеми мисии са работили на друг принцип – спускаемата капсула е била изстрелвана от лунната повърхност на директен курс към Земята.

А вие не пропускайте да изгледате този запис от бордовите камери по време на кацането на “Чанг’e 6” тази нощ:

 

https://cosmos.1.bg/space/2024/06/02/chang-e-6-lands-moon/

Редактирано Юни 2 от SAlexandrov

[SAlexandrov]

Китайският роботизиран кораб със събраните проби излетя от Луната!

Снимка на китайското знаме, разгърнато на обратната страна на Луната в хода на мисията “Чанг’e 6”. Photo credit : CNSA/CLEP

4 юни 2024 г. 06:20 ч.

Светослав Александров. Отлитащата степен на китайската мисия “Чанг’e 6” със събраните от обратната страна на Луната проби излетя успешно днес от лунната повърхност. Междувременно ръководството на мисията публикува богат снимков и видеоматериал, в това число фотография на разгърнатото знаме на Китай.

Според новинарската агенция Синхуа, която се позовава на Китайската национална космическа администрация, след излитането степента е достигнала целевата си орбита без проблеми. През следващите часове тя трябва да се скачи с орбиталния отсек на “Чанг’e 6”, за да може да отпътува обратно към Земята.

Панорамна снимка от повърхността на Луната, заснета от борда на “Чанг’e 6”. Photo credit : CNSA/CLEP

Това ще е едва деветото скачване в орбита около Луната от началото на космическата епоха. Досега седем скачвания са осъществявали американските астронавти от програмата “Аполо” и едно – от китайската мисия “Чанг’e 5” през 2020 година.

Снимка на спускаемия модул на “Чанг’e 6”, получена от борда на малкия луноход, доставен от него. Photo credit : CNSA/CLEP

През 2020 г. “Чанг’e 5” бе първият успешен опит на Китай да вземе проби от грунда и скалите на Луната и да ги достави на Земята, като този материал бе събран от видимата страна. А сега “Чанг’e 6” е истинска историческа мисия, защото за пръв път на нашата планета ще пристигнат проби от обратната страна на Луната! Това досега не е било постигано нито от американските пилотирани експедиции “Аполо”, нито от съветските “Луна”.

Разгледайте видео от събирането на материала от “Чанг’e 6”:

Ето видео и на това как отлитащата степен бе изстреляна от повърхността на Луната:

https://cosmos.1.bg/space/2024/06/04/chinese-chang-e-6-launches-moon/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Отлитащата степен се скачи с орбиталния отсек на китайската лунна мисия Чанг-e 6!

На фотографията: “Чанг’e 6” събира проби от обратната страна на Луната. Снимката е получена посредством малък луноход. Photo credit : CNSA/CLEP

6 юни 2024 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. Отлитащата степен с първите събрани от обратната страна на Луната проби се скачи с орбиталния отсек на китайската мисия “Чанг’e 6”! Това бе едва деветото скачване в окололунна орбита в историята на човечеството след скачванията на “Аполо 10”, “Аполо 11”, “Аполо 12”, “Аполо 14”, “Аполо 15”, “Аполо 16”, “Аполо 17” и “Чанг’e 5”.

Според информационната агенция Синхуа, прехвърлянето на пробите от отлитащата степен към орбиталния отсек също е проведено успешно. Сега “Чанг’e 6” може да започне обратното си пътешествие към Земята, като събраните проби ще кацнат посредством капсула с парашут.

https://cosmos.1.bg/space/2024/06/06/chang-e-6-docks-lunar-orbit/

[SAlexandrov]

Американската мисия ЛРО засне кацналата на Луната Чанг-е 6!

Китайският спускаем апарат “Чанг’e 6” се вижда в центъра на това изображение. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University

15 юни 2024 г. 07:45 ч.

Светослав Александров. Американската мисия “ЛРО”, която представлява най-успешната орбитална мисия около Луната”, успя да заснеме кацналата на лунната повърхност китайска “Чанг’e 6” – историческата мисия, която скоро ще достави на Земята първите проби от обратната страна на естествения ни спътник!

“Чанг’e 6” извърши меко прилуняване на 2-ви юни. Фотографията на “ЛРО” е получена на 7-ми юни, близо седмица по-късно. Снимката доказва, че китайската мисия е кацнала върху ръба на ерозирал кратер с диаметър 50 метра.

Панорамно изображение, заснето от борда на “Чанг’e 6”. Photo credit : CNSA/CLEP

Към настоящия момент възвръщаемият отсек на “Чанг’e 6” със събраните проби се намира в орбита около Луната и чака подходящ момент, за да започне обратното пътешествие към нашата планета. Планира се завръщането да е факт на 25-ти юни.

С това общата продължителност на китайската роботизирана експедиция, от изстрелването до кацането на Земята, ще възлиза на 53 дни.

https://cosmos.1.bg/space/2024/06/15/chang-e-6-photographed-from-orbit/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Историческата китайска мисия, взела първите проби от обратната страна на Луната, се завърна на Земята!

На снимката: техници инспектират спускаемата капсула на “Чанг’e 6” със събраните проби след днешното завръщане. Photo credit : CNSA

25 юни 2024 г. 19:50 ч.

Светослав Александров. Историческата двупосочна мисия на Китай “Чанг’e 6” до обратната страна на Земята се завърна днес, на 53-тия ден след нейното начало! Спускаемата капсула, в която се намираха първите проби, събрани от намиращия се на обратната страна кратер Аполо, се приземи тази сутрин в 08:41 ч. българско време.

Триумфът за китайската космонавтика безспорно е голям. През 60-те и 70-те години на миналия век съветските мисии “Луна” и американските “Аполо” са доставяли на Земята множество проби от естествения ни спътник, но всички те са били колекционирани от видимата страна. Очаква се материалът, доставен от “Чанг’e 6”, да е различен и да даде отговор на една от най-големите загадки, свързани с Луната: защо страната, която е видима откъм Земята, е толкова различна от обратната? Когато погледнем към Луната, ние лесно може да забележим тъмните петна от застинала лава. Такива обаче почни отсъстват откъм тази страна, завинаги отвърната от нашия взор. Тя е набраздена от кратери, а равнинните региони са малко.

Обърнете внимание на снимката в началото на статията – вижда се, че спускаемата капсула наподобява умалена версия на пилотиран космически кораб. За сравнение съветските мисии “Луна” са доставяли лунните си проби в сферични капсули. Истината е, че “Чанг’e 6”, която бе роботизирана мисия, представляваше същевременно и тренировка преди изпращането на човек на Луната, каквото китайците искат да направят преди 2030 година. В това отношение китайците копират американците, а не Съветският съюз. Подобно на програмата “Аполо”, след излитането на отлитащата ракета на “Чанг’e 6” от повърхността на Луната, тя се скачи с възвръщаем модул, намиращ се в окололунна орбита, а не се отправи директно към Земята, какъвто е бил подходът на СССР.

Следващата мисия на Китай до Луната “Чанг’e 7” ще излети през 2026 г., а по-следващата “Чанг’e 8”, насрочена за 2028 година, представлява предшественик на базата, която ще бъде построена на Луната през 30-те. Тя ще изпробва нужните технологии, за да се установим трайно на естествения ни спътник.

Видеозапис от днешното кацане:

 

https://cosmos.1.bg/space/2024/06/25/chang-e-6-returns-earth/

[SAlexandrov]

Излязоха първите научни резултати от пробите от обратната страна на Луната, които бяха донесени на Земята от китайската мисия

Снимка на китайското знаме, заснето на повърхността на Луната от мисия “Чанг’e 6”. Photo credit : CNSA

17 септември 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. 2024-та година изобилства от исторически, безпрецедентни за космонавтиката мисии. Такава мисия е китайската “Чанг’e 6”, която през юни достави на Земята първите проби от обратната страна на Луната. Днес излязоха първите научни резултати от ранния анализ на пробите.

Резултатите са описани в статия, публикувана в списанието National Science Review. Това е англоезично списание, което се издава от Оксфордския университет, под патронажа на Китайската академия на науките. Списанието има висок импакт фактор – 23.178.

Анализът на лунните проби загатва, че геологичната история на обратната страна на Луната е била много по-сложна и динамична в сравнение с тази на видимата. Лунният грунд откъм обратната страна има по-малка плътност в сравнение с грунда, събран откъм видимата страна в хода на предишната мисия “Чанг’e 5”. Това свидетелства, че той има по-порьозна консистенция.

В минералогично отношение процентно най-голям е дялът на минерала плагиоклаз – 32.6%. Грундът откъм обратната страна съдържа също авгит (19.7%), пижонит (10%), ортопироксен (3.6%), има ниско съдържание на оливин (0.5%), но високо съдържание на аморфно стъкло (29.4%). Самият факт, че грундът притежава повече частици със светъл цвят като фелдшпат и стъкло в сравнение с този от “Чанг’e 5” свидетелства, че съществена част от материала е с чужд, а не с локален произход.

В общи линии изследователите потвърждават, че лунните проби, събрани от “Чанг’e 6”, могат да спомогнат за разгадаването на геологичната история на региона Южен полюс-Ейткън, на структурата на лунната кора и евентуално на лунната мантия. Лунните пластове може би крият информация и за някогашната активност на нашата Галактика. Това показва, че донесените проби имат висока научна стойност и тепърва предстои да научим още много в хода на по-нататъшните им изследвания.

https://cosmos.1.bg/space/2024/09/17/first-science-results-chinese-moon/