ПСИХЕ (2) - Психология: възникване, кратка история и кратко общо описание на различните направления.

[ramus]

Първата употреба на термина “психология” е често приписвана на германския схоластичен философ Рудолф Гьокел публикувана през 1590. Повече от шест десетилетия по-рано хърватския хуманитарист Марко Марулич използва термина в заглавието на работа, която после е загубена. Това разбира се, вероятно не е най-първата употреба на термина, но е най-ранната документирана такава. Терминът не става популярен докато германския идеалистически философ Кристиян Волф (1679-1754) не го използва в своята Psychologia empirica and Psychologia rationalis (1732-1734).

Херман фон Хелмхолц пределя всеки организъм като енергийна система, която може да се изследва, чрез прилагане на физико-химически методи, характерни за биологията. Така чрез нея сложните организми могат да се подлагат на експериментални програми и да се търсят относително обективни данни за техните характеристики. През 1847 г. предлага математическата формула, изразява. закона за съхраняване на енергията. С тази формула придава на закона всеобщност, както за органичната, така и за неорганичната материя. А през 1867 г. в нов труд “Физиологична оптика” поставя основите на науката за сетивността.
Втората половина на 19 век се заражда възможността Психологията да се определи като самостоятелна наука. Дотогава се е считало, че е в състава на философията и физиологията.
В изследванията си Хелмхолц се сблъсква с проблеми които не могат да получат обяснение, само в границите на физиологията, например, че човек предварително е решил как да реагира спрямо различни дразнители, това е необяснимо от гледна точка на физиологията и биологията. Хелмхолц създава ново понятие – подсъзнателно умозаключение.
Хелмхолц активно изследва зрителните и слуховите възприятия. При анализ на зрителните възприятия той определя негови характеристики, които в наше време се обозначават като задължителни свойства на зрителното възприятие – например константа на зрителното възприятието. Приема, че усещането не може да бъде константно, защото е елементарен образ, пряко зависим от конкретния обект. Факторите, от които зависи усещането са постоянно променящи се, защото пряко произтичат от околната среда. Изгражданият образ става константен единствено с помощта на подсъзнателно умозаключение, което дава възможност образа да се отдели и обобщи.

Вилхелм Вунд се определя като „баща на психологията“, защото определя предмета, задачите, основните методи на изследване.
Вунд е Роден в Манхайм, в семейство на пастор. Следва медицина в Тюбинген, после в Хайделберг. Отказва се от лекарска практика. Заминава за Берлин при Йохан Мюлер – прави експериментални изследвания. През 1856 г. в Хайд защитава докторска дисертация – става преподавател по физиология; става асистент на Хелмхолц – води практикуми.
През 1863 г. издава най-известната си книга „Лекции за душата на човека и животните”. В нея Вунд наблюдава своята психологична програма, като говори за двата вида Психология – експериментална и културно-историческа. Развива експерименталната психология от една страна, от друга натрупва материали за народопсихологията на немския народ.
1873/74 г. издава книгата „Основи на физиологичната психология” – основополагаща за развитието на експерименталната психология дълги години.
1875 г. – става професор по философия в Лайпциг. Организира в Лайпциг лаборатория по психология – първа в света такава лаборатория по експериментална психология /1879 г./ – скоро лабораторията става институт, към който се насочват всички млади хора, които се интересуват от експериментални изследвания на психичното. Създава се изключително мощна школа по психология – ученици на Вунд са Фройд, Кетел, Джеймс, Лазурски.
Вунд вижда необходимост от печатан орган, който да публикува научните доклади и психологията да получи публичност пред цялата научна област. През 1881 г. създава списание „Философски изследвания” а по-късно го преименува „Психологични изследвания” – първото психологично списание.
Според него основен метод на изследване е интроспекцията /самонаблюдение/. За него обаче е необходимо специално обучение; тренировка. Вунд казва, че човек се свързва с околния свят, като изгражда сетивната мозайка и тя е материята, от която се изгражда съзнанието. Съзнанието е принципно различно от всичко външно и материално и следователно психичното се предопределя само по себе си (психичното се детерминира от психичното). Така предмет на психологията е непосредствен опит на човека, възможен за изучаване чрез интроспекция.
Има три групи явления, които трябва да са предмет на изследване:
– Психологичните процеси – включват усещане, възприятие, воля, памет, мислене, въображение.
– Психологични преживявания – афекти, емоции, чувства.
– Психологични черти на личността – потребности, нужди, интереси, способности, характер темперамент.
Вунд навсякъде подчертава, че за да се развият трите явления огромна роля има волята – тя е причината за протичане на някои психологични процеси и поради това го обвиняват във волунтаризъм.

Михаил Сеченов дава мощен тласък за развитието на рефлексите. За първи път в книгата си „Рефлекси на главния мозък” (1863 г.) дефинира рефлекса като закономерност нервна реакция, породена от въздействие външна или вътрешна среда.

Рефлексът притежава трикомпонентна структура:
1. сетивен орган – възпроизвеждане под въздействието от външната среда;
2. мозъчен център – обработка на информацията;
3. орган за действие – мускулно влакно или група мускулни влакна.
Сеченов казва, че рефлекс и психика не се противопоставят и всеки психичен акт е рефлекс. Включва физиологично понятие рефлекс в системата на психологични понятия, като подчертава органичната роля на рефлекса за адаптивно поведение. Настоява да се прави категорична разлика между усещанията и пространствените виждания. На ниво усещане да се разграничава светлина от тъмнина, но когато в съдържанието на зрителното впечатление се включат видоизменения, съответства на големината и формата на светлия източник – тогава имаме пространствено виждане.
И Бехтерев и Павлов доразвиват учението за условните рефлекси. Според тях рефлексът има пет компонентна структура:
1. сетивен орган – анализатор с рецептори;
2. аферeнтен път – с посока от обекта към анализатора;
3. мозъчен център – кората на главния мозък;
4. еферeнтен път – с посока от мъчната кора към реагиращ мускул;
5. реагиращ орган, чрез който се извършва ответна реакция.

Павлов казва, че като се извършва ответна реакция, отново се проверява дали реакцията съответства на изискванията на средата. Когато тя не съответства – средата може да се промени (обратна връзка). Условените рефлекси са по-мобилни, осигуряват приспособяване на организма към условията на средата, но когато тези условия изчезнат условния рефлекс се разрушава като ненужен. Условните рефлекси са изключително важни. Те са в основата на цялото многообразие на адаптивното поведение – изграждане на навици, динамичен стереотип. Динамичния стереотип – система от условни рефлекси използващи разход на психична енергия.

Гещалт-психологията. Пръв Макс Вертхаймер (1880-1943) въвежда понятието гещалт в психологията. Това е цялост, чието поведение не се детерминира от поведението на отделните му елементи, но отделните частни процеси се детерминират от природата на цялото.
Той въвежда понятията цялостност, тоталност, организация, разчленена струкура, които за него представляват характера на гещалта. Цел на Гещалт психологията е изследване и анализ на съществуващи в съзнанието образи в структурата т.е. гещалти. Според гещалт-психологията психичната структура е цялостна, съответно всички нейни елементи са в постоянно взаимодействие и ако възникне промяна или напрежение в един от елементите, то се заразява цялата структура.
Изследванията на Вертхаймер за зрителните усещания, водят до откриването и на някои особености на възприятийния образ по принцип:
1. Фигура и фон – когато към един обект от реалността е насочено вниманието, той се възприема максимално пълно и точно и това е фигурата. Останалите обекти, които заобикалят фигурата, не се възприемат толкова точно. Те представляват фон за фигурата. С пренасочване на вниманието се сменят позициите „фигура-фон” и така се осигурява необходимата значима, устойчива и постоянна информация за реалността.
2. Константност на възприятието – налице е относителна устойчивост на възприятийния образ спрямо леките промени в средата.
3. Цялостност – възприятийният образ не търпи незавършеност, несъвършенство и ако липсва достатъчно конкретна информация, тя се допълва благодарение на индивидуалния опит.
4. Обобщеност – чрез назоваването на онова, което се възприема, то се свързва с клас, род, вид, обект като тази информация е разположена в индивидуалния опит и при наличие на несъвършенство в образа, той се допълва с общата информация за класа, вида, рода.
5. Транспозиция – връзката „психичен образ – среда” като разположение; реакция не на отделните дразнители, а на тяхното съотношение.

Функционализъм Основоположник на функционализма е Уилям Джеймс, наричан „баща на Американската психология“.
Джеймс се обявява за прагматик, а през 1870 г. членува в клуба на Пиърсън – един от най – известните интелектуалци в Америка. Концепцията на клуба е, че всичко което изгражда представите на образите при човек не се свежда само до съзнанието а винаги включва и функциите на съзнанието което се свързва с реалността. За да се изучи съзнанието трябва да се изучават функциите.
Джеймс отнася съзнанието не само към адаптивното действие но и към структурата на личността, която формира. За него личността е всичко което човек счита за свое.
Той описва четири форми на Аз-а:
1. Материалното Аз – телесността, дрехи, имущество и т.н.
2. Социалното Аз – лични претенции, дружба, другарство, постоянно желание да се получи положителна оценка от другите. Човек постоянно участва в социалните отношения и не може да развива характеристиките на съзнанието, ако не общува със себеподобни. Самотата разрушава Аз-а. Пряко зависи от съзнанието от страна на индивида от реакциите на другите спрямо него и съответно всеки човек носи няколко социални Аз-а в себе си, които съответстват на мнението на различните групи към които се стреми и цени.
3. Духовното Аз – включва процеса на съзнанието и психичните способности.
4. Лично (чисто) Аз – чувство за идентичност – лична идентичност самооценка.
Постепенно Джеймс стига до проблема за оценяване на самите себе си, търси факторите които определят чувство на удовлетвореност и неудовлетвореност от живота.
Той предлага следната формула:

Според Джеймс самоуважението пряко зависи от нарастване на успеха или намаляване на претенциите. Реално самоуважението ще нарасне при реален успех или отказ от него.

Бихейвиоризъм Направление обозначаващо Американската психология през 20 век. Радикално преобразува представите на психологията. Предмет става поведението – стимул – реакция /SR/. br>Разрешаване на проблем постигнато не чрез съзерцание, а чрез активни действия на индивида, благодарение на които се постига най-добра координация със средата. Естествен подбор на полезни действия на индивида, който е различен от подбора на еволюцията и се подчинява на няколко закона:
1. Упражнението – при други равни условия реакцията на ситуацията се свързва със самата ситуация правопропорционално на чистотата на повторенията на връзките и на тяхната сила;
2. Готовността – упражненията променят готовността на организма към провеждане на нервни импулси;
3. Асоциативния скок – едновременно действие на няколко дразнителя, един от тях предизвиква реакция и други дразнители придобиват способността да развиват подобна реакция.
Всяко едно изследване на интелигентност с представяне на определен набор задачи носи и образователен характер. Детето решавайки теста натрупва знания.
Методите изследващи интелигентността трябва да бъдат два вида:
1.изследващи способности;
2.вземане на решения от задачи с различен тип.

Бине – Симон казват, че се появява умствена възраст – среден резултат на деца на една и съща възраст на изследване с тези тестове.
Умствената възраст може да изпреварва и да отговаря на възрастта и определя степента на интелигентност на база на този тест. Ако умствената възраст изпреварва хронологичната – висок коефициент на интелигентност, ако изостава – нисък коефициент на интелигентност и ако отговаря среден /нормален/ коефициент на интелигентност.
Според Бине – Симон това определение е винаги относително, човек може да минава в различни нива относително константни са само крайните позиции – умствено изостанали и творчески личности. Идеята за умствената и хронологичната възраст е в основата за изграждане на единицата на интелигентност.

Тази формула е създадена от Уилям Стърн – 1914 г. и с нея се прави ревизия на теста на Бине – Симон.

Зигмунд Фройд. През 1923 г. Фройд издава книгата “Аз и то” – представя модел на личността, съдържа три компонента:
1. То /Id/ – е най примитивен, съдържащ инстинктите, подчинява се на принципа на удоволствието;
2. Аз /Ego/ – намира се в двойствена позиция, да отговаря на изискванията на То – желанията за удоволствия, инстинкти и страсти и тази част от личността, която налага цензурата над влеченията и инстинктите – Свръх-Аз-а.
3. Свръх Аз /Super Ego/ той е изложен на наказание чрез чувство на вина, което е резултат от конфликтите и угризенията на съвестта.

Карл Густав Юнг създава типология на характера, която и до днес се използва в психологията:
1. Интровертен – насочен към себе си, той е склонен към самосъзерцание и самоизследване и среща проблеми с другите хора;
2. Екстровертен – насочен към другите и не е склонен към самосъзерцание.
Един от центровете на аналитичната психология е учението колективно несъзнателно при съществуване на човешко общество се изграждат архетипове, характерни за различните етноси и раси. То може да се нарече „наследството на психиката”. То влияе на нашето поведение и по-точно на емоциите ни. Резултат от него е любовта от пръв поглед, чувството на дежа вю, мигновеното разпознаване на определени символи и значението на дадени митове.
Съдържанието на колективното несъзнавано Юнг обозначава като архетипове. Те действат по начин, подобен на инстинктите на Фройд. Един от архетиповете е архетипът на майката. Юнг смята, че архетипът е нещо доста абстрактно и ние сме склонни да го проектираме в света, върху даден човек, обикновено нашите собствени майки. Дори когато няма определен човек за архетипа, ние сме склонни да го олицетворяваме, т.е да го превръщаме в митологически образ.
Трябва да сме наясно, че тези архетипове не са биологически като инстинктите на Фройд. Те са нещо по-духовно. Пример за това е архетипът мана ( духовната сила). Други архетипове са сянката, персоната (маската, т.е. “доброто впечатление”, което всички ние искаме да създадем, докато играем общесвените си роли), анимата (женския аспект в колективното несъзнавано на мъжете) и анимусът (мъжкият аспект в колективното несъзнавано на жените).

Редактирано Март 26 от ramus