Хюбрис Синдром - властопсихоза?

[tekotaka]

https://en.wikipedia.org/wiki/Hubris

 

 

Властта уврежда мозъка

07.03.2021 8:51 1198 прочита 3 коментара

  

Защо многото власт води до сериозни разстройства на психиката и що е то хибрис-синдром? Това обяснва белоруският д-р Андрей Беловешкин, к.м.н., който води семинари и майсторски класове, посветени на здравословния начин на живот. 

 

 

Какво е общото между властта и черепно-мозъчната травма? Още от древни времена хората са забелязали, че злоупотребата с власт води до сериозни разстройста на психиката. Древните гърци са го наричали “хюбрист” - горделивост, която възмущавала боговете, затова водела до загуба на късмет и божествено възмездие. Горделивостта е в списъка и на основните смъртни грехове. 

Днес невролозите и психолозите използват термина хибрис-синдром като израз на типични личностни деформации, възникващи при продължително упражняване на власт. Като цяло, този синдром включва: нарцисизъм, прекалено внимание към собствената личност, самовъзвеличаване. Такъв човек отъждествява себе си с държавата, а своите интереси с тези на обществото. Има усещане за божествено всемогъщество и неподвластност на съда, както и нежелание да се вслушва в съвети. Всичко това води до загуба на чувството за реалност и до некомпетентност. 

Д-р Андрей Беловешкин

Какви изменения настъпват в мозъка? 

Изследвания показват, че той престава да “отразява” и приема другите хора, затова се ръководи от стереотипи и лични убеждения, без да оценява реалната ситуация. Социалният психолог и професор в университета “Бъркли” Дачър Келтнер сравнява хибрис-синдрома с последствията от мозъчна травма: повишаване склонността към риск, импулсивността, загубата на умение да приемаш чуждо мнение, поява на илюзии: на такъв човек му се струва, че го слушат внимателно и са благоразположени към него, че го аплодират по-силно. Струва му се дори, че е по-висок на ръст. Променя се възприятието му за риск, което води до по-рисково поведение и загуба на възможност да оценява дългосрочните последствия от своите действия. Властта води дотам, че наказваш сурово другите, но самият ти си готов да нарушаваш много по-често законите от обикновените хора. 

Веднага щом се добере до властта, човек губи някои способности, които всъщност са му помогнали да се добере до нея. Емпатите стават безчувствени и презиращи,  професионалистите - некомпетентни, честните хора - лъжци. Както отдавна е забелязано “властта развращава”. Колкото по-силно е абсолютизирана властта и колкото по-дълго човек е на власт, толкова по-сериозни са нарушенията във възприятията и поведението. 

Ненапразно, консулите в Древен Рим са били избирани за една година, а в провинциите за 3 или 6 месеца. Такава ротация позволявала практически всеки пълноправен представител на обществото за известно време да заема един от ръководните постове. Това се доказва и от съвременните изследвания, според които хибрис-синдром не се развива, ако човек пребивава във властта една година.

[tekotaka]

Изниква важния въпрос - Каква е разликата межди Хибрис синдрома- причисляван на някаква разновидност  синдром на дънинг-крюгер и   психоразсъройства или направо психична болест от вида Властопсихоза-Властомания?

Някакви мнения?

[tekotaka]

разни виждания за патология на власт...............властови бордерлайн?

 

<<<<

Властта като патология

Серийните убийци и политиците са с еднакви личностни характеристики

 

 

Хората са много по-послушни, отколкото ни се струва. Това е така, защото покорният гражданин, удобен за държавата, се формира в семейството, в училище, а по-късно – и в университета.

 

През 2009 година в Московския държавен областен социално-хуманитарен институт е повторен експериментът на Артър Поскоцил (1977), за да се анализира доколко студентите са готови да се подчинят на преподавател, който иска от тях да държат изпит по абсурден атестационен тест. Младите хора трябвало да отговарят на въпроси от типа какъв е цветът на учебника им по психология, колко звезди има в съзвездието Орион, а единият от въпросите бил на португалски език. 

 

Студентите били предупредени, че оценката от теста ще окаже влияние върху общия им бал за семестъра.

 

Всички участници, макари да показвали известни признаци на напрегнатост, минали целия тест. На въпроса: „Кое ви накара да изпълните нелепото задание до край?", те отговорили: „Така ни каза професорът"; „Трябваше да издържим този изпит"; „Преподавателят е шефът — той решава какво да правим".

 

В трудна ситуация, без да е уверен какво точно трябва да направи, човек предпочита да следва примера на околните и влиянието на авторитета, например преподавателя. При това подчиненото поведение на практика не зависи от личностните особености. Върху феномена на подчинението оказва влияние самата ситуация, която изисква от личността безпрекословно изпълнение на изискванията даже ако те са абсолютно безсмислени, пише сайтът psyh.ru.

 

И едните, и другите са маскари...

 

Вероятно всеки от вас се е възмущавал, четейки за безчинствата на властимащите, които безнаказано са блъскали със служебните си коли обикновени пешеходци и са се измъквали от правосъдието или са намалявали минималните работни заплати, но пък са гласували увеличение на бюджета за бонуси на депутатите. Оказва се, че тяхното безпардонно поведение е научен факт.

 

Джим Кури, бивш комисар в полицията в Ню-Йорк, посочва няколко личностни характеристики, присъщи на серийните убийци – склонност към манипулиране, мания за величие, патологична лъжа, липса на състрадание, склонност към бягство от отговорност за постъпките си и паразитен начин на живот. Втората социална група, на която са присъщи тези качества са политиците, заемащи високи позиции в правителството и парламента.

 

Най-известните експерименти за изучаване феномена на властта и как той въздейства на човешката психика са на социалните психолози Стенли Милграм (проведен през 60-те години на миналия век в Йейлския университет) и Филип Зимбардо (проведен в подземието на Станфордския университет през 1971 г.). Изводите от тях са сложни и причинно-следствените връзки - доста объркани, но ясно изпъкват две максими. Че властта привлича завършените негодници и „помага" много нормални хора да станат такива.

 

 

Властта и егоцентризмът са свързани

 

Направете един експеримент със самите себе си. Приближете се към огледалото и напишете върху челото си с химикалка или флумастер буквата „Е". Не искате ли? Тогава просто си представете, че го правите. Защо ще разберете по-късно.

Според множество научни публикации съществува напълно конкретна причина защо на властимащите не им пука за вас – те са прекалено заети със себе си. Изследвания сочат, че в ситуация на безвластие с ръководството на колектива се заемат тези, които са с високо мнение за себе си. Ако човек е уверен в себе си, той не се съмнява в способността си да ръководи останалите. Тази самоувереност привлича останалите, които се поддават на внушение.

 

Нарцисите наистина са способни да ръководят ефективно. Но само за кратък промеждутък от време. Те успяват да убедят масите, че имат отговори на всички въпроси, но са твърде егоистични и завладени от собственото си благополучие, за да отстояват интересите на групата в дългосрочен план.

 

Нека сега се върнем на буквата „Е" на челото ви. След като я изписахте (или си въобразявахте, че го правите), тя се оказа на обратно, нали? Ако „Е" изглежда както трябва, когато се гледате в огледалото, то тя ще е наопаки за всички, които я виждат. Ако вие сте се замислили за това, преди да я напишете, и сте я изрисували така, че да изглежда в огледалото на обратно, но за всички останали да е както трябва – това говори много за вашите качества и степента на загриженост за околните, казват психолозите.

 

Такъв експеримент направили в Северозападния университет в Чикаго. Първата група участници получила неограничена власт над втората група. Всички били помолени да напишат на челата си буквата „Е". По челата на „началниците" имало три пъти повече обърнати букви „Е". Участниците във втората група, подчинените така да се каже, много по-често рисували буквата така, че тя да е ясна не за тях самите при оглеждане в огледалото, а за околните. Даже условната власт превърнала притежателите й в егоисти. Сега си представете какво се случва в главите на реалните властимащи, които всяка вечер ви обещават благоденствие от екрана на телевизора.

 

Началниците лъжат по-често

 

Установено е, че човек лъже средно шест пъти на ден. Малкото дете няма да стане пълноценен човек и член на обществото, ако не се научи да лъже наляво и надясно. А какво остава за политиците, които си измислят цели биографии, основаващи се на измишльотини и откровени лъжи.

 

 

Ето още един експеримент с „подчинени" и „началници". „Шефовете" били поканени в разкошно ремонтирани големи светли кабинети, а „подчинените" – натъпкани в малки килерчета без прозорци. После на хората била подхвърлена стодоларова банкнота. За да я задържи за себе си, всеки, който я намирал уж случайно, трябвало да излъже по някакъв начин организаторите на експеримента.

 

Всички тестове, замерващи нивата на стрес при лъжа, се записвали с видеокамери. Представителите на групата на „подчинените" демонстрирали всички емоционални, когнитивни и поведенчески признаци на измамата. „Началниците" пък говорели врели-некипели без да им мигне окото – съвършено безстрастно, без никакви индикации за емоционален или психологически дискомфорт. Даже ефимерната власт напълно унищожила в тях чувството за вина при изричане на лъжата!

 

Дискомфортът, свързан с чувството за вина, ни кара без да искаме, да имаме издайнически симптоми – бягащ поглед, учестено сърцебиене, усилено отделяне на пот. Но чувството за власт променя ситуацията напълно. Още нещо – учените отчели, че „началниците" получавали физиологично удовлетворение от лъжата.

 

В своя експеримент Йорис Ламерс от Университета в Тилбург, Холандия също разделил участниците на „подчинени" и „началници". Предложил им да дискутират темата може ли да се превиши ограничената от знаците скорост или да се изпревари на забранен участък, ако те закъсняват за важно съвещание. „Началниците" много по-лесно се съгласили с погазването на правилата, но пък и по-строго осъдили други нарушители отколкото „подчинените".

 

Ламерс пише в публикацията си по експеримента, че чувството за притежание на власт задейства в главата на човека невидим щепсел с надпис „Аз съм началник, всичко ми е разрешено". Но най-странното е, че тези, на които било внушено, че са на практика без права, се оказали по-самокритични от представителите на групата на „босовете". Лишените от власт са сигурни, че те просто не я заслужават.

 

В реалния живот началниците предприемат рискови ходове с лекота. Те са уверени, че могат да подчинят обстоятелствата на своята воля. А това е неразделна част от успеха във всяка една област. Само че причинно-следствената връзка при експеримента някъде се късала, защото ако на човека се дава власт, то неговата самооценка не се връзва изобщо с реалността, показват резултатите от експеримента.

[gmladenov]

Преди 53 минути, tekotaka said:

Изследвания показват, че той престава да “отразява” и приема другите хора, затова се ръководи от стереотипи и лични убеждения, без да оценява реалната ситуация. Социалният психолог и професор в университета “Бъркли” Дачър Келтнер сравнява хибрис-синдрома с последствията от мозъчна травма: повишаване склонността към риск, импулсивността, загубата на умение да приемаш чуждо мнение, поява на илюзии: на такъв човек му се струва, че го слушат внимателно и са благоразположени към него, че го аплодират по-силно. Струва му се дори, че е по-висок на ръст. Променя се възприятието му за риск, което води до по-рисково поведение и загуба на възможност да оценява дългосрочните последствия от своите действия. Властта води дотам, че наказваш сурово другите, но самият ти си готов да нарушаваш много по-често законите от обикновените хора.

Все едно чета диагнозата на Путин.

[tekotaka]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Все едно чета диагнозата на Путин.

Много са -и онзи бил гейса, другия наркоман с гоклямата ракета и теслата, сороса, имаше един банкер с някоко пъти присъдени сърца. Тръмп е класика, киларито клинтана и онези там американски главни секретари- забравих имената, онази с метлата шефката на еврокомисията - някоя си лайън -също е класика Нашата кристалинка-сталинка, типичния шебек академика от банкя. Цацаров-бившия гклавен прокурор, преди много Филчев- но той беше тежкоувреден психиатричен пациент.  Другаря Тагарефф, Костофф, Черепа, разни ДС-генерали и пр.

[gmladenov]

Преди 33 минути, tekotaka said:

В реалния живот началниците предприемат рискови ходове с лекота. Те са уверени, че могат да подчинят обстоятелствата на своята воля. А това е неразделна част от успеха във всяка една област. Само че причинно-следствената връзка при експеримента някъде се късала, защото ако на човека се дава власт, то неговата самооценка не се връзва изобщо с реалността, показват резултатите от експеримента.

Пак диагнозата на Путин.

Аз имам лична теория, че ни управляват психопати. Именно психопатите са те тези, на които
им се отдава да манипулират другите и така успяват да се доберат до ръководни постове.

[tekotaka]

От автор пожелал анонимност........... за сега

 

<<<

Мнението ми за промяната на поведението при заемане на властова позиция е добито от първо лице.

Неколкократното ми заемане на места, където се управлява се провалиха. Предпочитам независимост и нямам амбиции да властвам. Въпреки това, там заплатата е по- висока и това ме накара да опитам още веднъж- неуспешно. 

Смятах, че системата подготвя участниците за дисциплина и субординация, но не е така. С всеки началник системата се пресъгласува, има инерция, която се преодолява. Нагаждачите опитват своите номера и жестоко се обиждат, ако не минат. Тези жени, които вървят напред с това отпред също. А пренебрегната жена е по- силна от танк. А задачите вървят... Товарех тези, които работят и не натисках тези, които се съпротивляват, бавят или отказват. Така оценката бе, че тормозя несправедливо, че се поддавам на "ку..венски" номера и се погаждам с подлизурковците. Излезе, че съм брутален началник, курвар и мръсник.

Не отричам, че не съм за началник, но за по- точна оценка на Хюбрис синдрома не зная как да отсеем личните, интимни преживявания и мотиви от социалните въздействия. В "Конниците" на Аристофан демагогът, кожарят Клеон, управлява Атина. Ивайло- свинарят управлява България. Трудно е да се прецени дали по властови или национално- отговорни мотиви, дали от суетност, меркантилност или самоцелно властолюбие искат да управляват. Калигула има прилично начало на управлението и неприлично последствие. Променя се по време на властването. Предполагам и на него са повлияли нагаждачи, дупедавци, ку..ви, подлизурковци. Системата го е променила по свой вкус + съчетание с характера му. Не е имал учители като Аристотел и военачалници като Парменион.

Ако прецените, пуснете съобщението ми като коментар.

 

[tekotaka]

Преди 14 минути, gmladenov said:

Пак диагнозата на Путин.

Аз имам лична теория, че ни управляват психопати. Именно психопатите са те тези, на които
им се отдава да манипулират другите и така успяват да се доберат до ръководни постове.

Не знам до колко и каква е връзката, но без съмнение на властови позиции е изпълнено с хора психосоциопати или много близки до тях, както и такива със садомазо наклонности, педофилия, нестандартни сексуални влечения, псевдо и истински хомосексуализъм и пр.  Тази е причината да търсим Кавкво всъщност е Властопсихоза и Властомания, как са по -различни, ако са от хибрис синдром?