Мисия на НАСА "Европа Клипър" до юпитерианската луна Европа - старт 14 октомври 2024 г.

[SAlexandrov]

Мисията на НАСА за Европа е в готовност да отпътува към космодрума Кенеди

На илюстрацията: “Европа Клипър”. Image credit : NASA

15 април 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Космическата одисея на НАСА към юпитерианската луна Европа започва скоро! Мисията “Европа Клипър” е във фазата на последните си приготовления преди да напусне Лабораторията за реактивно движение и да се отправи към космодрума Кенеди. Изстрелването е насрочено за октомври посредством ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви”.

Никога досега НАСА не е построявала толкова голяма и амбициозна роботизирана мисия. От единия край на единия слънчев панел до другия край на другия слънчев панел дължината на “Европа Клипър” възлиза на 30 метра, т.е. колкото едно баскетболно игрище. Височината е около пет метра.

---

Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк

---

“Европа Клипър” няма да каца на повърхността на луната, всъщност мисията няма дори да влиза в орбита около нея. За съжаление, поради магнитосферата на Юпитер, радиацията в околностите на Европа е прекалено силна. Затова екипът взе решение, че е по-безопасно мисията да бъде вмъкната в елиптична околоюпитерианска орбита, която ще позволи провеждането на 44 близки облитания на Европа.

Пътуването след изстрелването през тази есен ще трае приблизително шест години, като пристигането около Юпитер ще е факт на 11 април 2030 година.

“Европа Клипер” притежава набор от девет мощни инструмента, които ще характеризират дебелината на ледената покривка на Европа, ще измерят дълбочината на подповърхностния ѝ океан, ще определят как той взаимодейства с повърхността, ще изучат какъв е химичният му състав и ще проверят дали океанът е геологично активен. Инструментите са:

Europa Thermal Emission Imaging System (E-THEMIS) – това е камера, която ще заснема изображения в инфрачервения диапазон, за да търси геологично активни местности на Европа. Камерата е сходна с тази на борда на мисията на НАСА “2001: Марс Одисей”, която от 2001 г. досега продължава да работи около Червената планета.

Mapping Imaging Spectrometer for Europa (MISE) – спектрометър, работещ в близката инфрачервена област, който ще картографира химичния състав на повърхността на Европа, в това число ще определя наличието на органични вещества като аминокиселини, а също така и на соли и минерали.

Europa Imaging System (EIS) – това е камерата, която ще прави снимки във видимата област на електромагнитния спектър.

Europa Ultraviolet Spectrograph (Europa-UVS) – този ултравиолетов спектрограф би могъл да определи дали на Европа има гейзери, а също така ще изучава състава и динамиката на тънката атмосфера на луната.

Radar for Europa Assessment and Sounding: Ocean to Near-surface (REASON) – мощен радар, който ще прониква под ледената кора на Европа и ще изучава вътрешната структура на нейния океан.

Europa Clipper Magnetometer (ECM) – магнитометър, който ще изучава магнитните полета около Европа.

Plasma Instrument for Magnetic Sounding (PIMS) – прибор за изучаване на космическата плазма около луната и за характеризиране на магнитните полета, генерирани от плазмените завихряния.

Mass Spectrometer for Planetary Exploration (MASPEX) – масспектрометър, който ще изучава състава на повърхността и на океана под нея. За тази цел приборът ще измерва състава на тънката атмосфера на Европа и на материалите, които периодично биват освобождавани в нея.

Surface Dust Analyzer (SUDA) – втори масспектрометър, който може да измерва състава на малките твърди частици, изхвърлени от повърхността на луната. Учените се надяват, че с този прибор ще успеят да уловят и анализират директно материал от Европа, дори и без да се каца на луната, за да установят дали в него има следи от органични вещества. Макар че биологията не е основна задача на мисията, приборът е проектиран да открива наличието на биологични клетки в ледените кристалчета.

Gravity/Radio Science – освен посочените девет основни инструмента, имаме допълнително и този десети експеримент, който ще се проведе посредством радиоантената на “Европа Клипър” с цел характеризирането на гравитационното поле на Европа.

Ако мисията “Европа Клипър” отбележи добър напредък, НАСА смята по-нататък да изстреля и спускаем апарат. Засега агенцията провежда някои изпитания на хардуерни компоненти, но все още проучванията, които ще доведат до кацане на повърхността на Европа, са съвсем в начален етап. Така че датата на изстрелването на евентуална спускаема мисия не е определена.

https://cosmos.1.bg/space/2024/04/15/еuropa-clipper-ready-to-depart-kennedy/

Редактирано Понеделник в 18:10 от SAlexandrov

[SAlexandrov]

Мисията на НАСА до юпитерианската луна Европа ще може да излети в срок през октомври

На илюстрацията: “Европа Клипър”. Image credit : NASA

4 септември 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Изстрелването на мисията на НАСА “Европа Клипър” до юпитерианската луна Европа ще може да се осъществи в срок през октомври и вероятно няма да се налага нейното отлагане за 2025 или 2026 г., след като стана ясно, че опасенията, че транзисторите на борда на космическия апарат няма да издържат радиацията, не са се оправдали.

Американската космическа агенция е публикувала съобщение на сайта си, според което през последните месеци са били проведени сериозни изпитания. Изпитанията са доказали, че транзисторите са достатъчно качествени, за да позволят изпълнението на основната научна програма така както е планирана.

На 9-ти септември НАСА ще проведе финален преглед на свършената до този момент работа и тогава агенцията ще вземе своето окончателно решение дали “Европа Клипър” ще може да продължи подготовката си за изстрелване. Стартовият прозорец се отваря на 10-ти октомври и продължава три седмици. За целите на изстрелването ще се разчита на свръхтежката ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви”.

След провеждането на облитания на Земята и Марс, “Европа Клипър” ще продължи своето пътуване към Външната Слънчева система и ще навлезе в орбита около Юпитер на 11 април 2030 година. Космическият апарат притежава набор от девет мощни инструмента, които ще характеризират дебелината на ледената покривка на луната Европа, ще измерят дълбочината на подповърхностния ѝ океан, ще определят как той взаимодейства с повърхността, ще изучат какъв е химичният му състав и ще проверят дали океанът е геологично активен.

Напомням кои са бордовите инструменти:

Europa Thermal Emission Imaging System (E-THEMIS) – това е камера, която ще заснема изображения в инфрачервения диапазон, за да търси геологично активни местности на Европа. Камерата е сходна с тази на борда на мисията на НАСА “2001: Марс Одисей”, която от 2001 г. досега продължава да работи около Червената планета.

Mapping Imaging Spectrometer for Europa (MISE) – спектрометър, работещ в близката инфрачервена област, който ще картографира химичния състав на повърхността на Европа, в това число ще определя наличието на органични вещества като аминокиселини, а също така и на соли и минерали.

Europa Imaging System (EIS) – това е камерата, която ще прави снимки във видимата област на електромагнитния спектър.

Europa Ultraviolet Spectrograph (Europa-UVS) – този ултравиолетов спектрограф би могъл да определи дали на Европа има гейзери, а също така ще изучава състава и динамиката на тънката атмосфера на луната.

Radar for Europa Assessment and Sounding: Ocean to Near-surface (REASON) – мощен радар, който ще прониква под ледената кора на Европа и ще изучава вътрешната структура на нейния океан.

Europa Clipper Magnetometer (ECM) – магнитометър, който ще изучава магнитните полета около Европа.

Plasma Instrument for Magnetic Sounding (PIMS) – прибор за изучаване на космическата плазма около луната и за характеризиране на магнитните полета, генерирани от плазмените завихряния.

Mass Spectrometer for Planetary Exploration (MASPEX) – масспектрометър, който ще изучава състава на повърхността и на океана под нея. За тази цел приборът ще измерва състава на тънката атмосфера на Европа и на материалите, които периодично биват освобождавани в нея.

Surface Dust Analyzer (SUDA) – втори масспектрометър, който може да измерва състава на малките твърди частици, изхвърлени от повърхността на луната. Учените се надяват, че с този прибор ще успеят да уловят и анализират директно материал от Европа, дори и без да се каца на луната, за да установят дали в него има следи от органични вещества. Макар че биологията не е основна задача на мисията, приборът е проектиран да открива наличието на биологични клетки в ледените кристалчета.

Gravity/Radio Science – освен посочените девет основни инструмента, имаме допълнително и този десети експеримент, който ще се проведе посредством радиоантената на “Европа Клипър” с цел характеризирането на гравитационното поле на Европа.

https://cosmos.1.bg/space/2024/09/04/clipper-set-to-launch-october/

[SAlexandrov]

Мисията Европа Клипър бе опакована под обтекателя на Фалкън Хеви!

На снимката: “Европа Клипър” непосредствено преди опаковането. Photo credit : SpaceX

5 октомври 2024 г. 09:20 ч.

Светослав Александров. Вчера мисията на НАСА “Европа Клипър”, която през следващата седмица ще бъде изстреляна към юпитерианската луна Европа, бе опакована под обтекателя на ракетата-носител “Фалкън Хеви”!

Изстрелването е насрочено за не по-рано от 10-ти октомври в 19:31 ч. българско време. Построената за $5 милиарда роботизирана експедиция ще разучава океана на Европа и ще определи дали той е подходящ за живот.

Подробно описание на мисията и научните ѝ задачи има в статията на КОСМОС БГ от месец септември.

https://cosmos.1.bg/space/2024/10/05/europa-clipper-capsulated/

[SAlexandrov]

Свръхтежката ракета Фалкън Хеви е в готовност да изстреля Европа Клипър днес!

На снимката: “Фалкън Хеви” с “Европа Клипър” е във вертикално положение. Photo credit : SpaceX

14 октомври 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Космическата ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви” е в готовност да изстреля мисията на НАСА до Европа, луната на Юпитер, тази вечер в 19:06 ч. българско време!

Описание на мисията с научните ѝ задачи вече съм представил в статията от м. април тази година, така че в тази публикация ще се фокусирам единствено върху самото изстрелване.

Истинско чудо е, че “Европа Клипър” ще лети в срок и то именно със свръхтежка ракета, построена от фирмата на Илон Мъск. Първоначално Конгресът на САЩ беше задължил НАСА да използва ракетата “Спейс Лонч Систъм”, която днес е в основата на програмата “Артемис” и която трябва да използва космическия кораб “Орион” към Луната. Вече сте наясно, че досега “Спейс Лонч Систъм” има само едно изстрелване, през 2022 г., когато корабът направи окололунна обиколка в безпилотен режим. А вторият полет, който е пилотиран, още се бави – той трябваше да е факт тази есен, сега е отложен за есента на 2025 г. и може да има още отлагания. “Спейс Лонч Систъм” е скъпа, рядко летяща ракета и като цяло представлява сериозен програмен провал на американската космическа политика. За сравнение ракетата на СпейсЕкс “Супер Хеви”, извеждаща кораба “Старшип” в орбита, която има по-големи възможности от “Спейс Лонч Систъм”, вече е летяла пет пъти, от които веднъж във възвръщаем вариант.

Но понеже “Спейс Лонч Систъм” се строи от 2011 г. и понеже Конгресът налива средства, тъй като основната функция на ракетата е да осигурява работни места за старите аерокосмически предприятия, конгресмените бяха решили да задължат НАСА да ползва именно нея за “Европа Клипър” – под предлога, че трябва да ѝ се намерят и други приложения извън лунната програма. Това се случваше на фона на изключителното недоволство на учените на проекта “Европа Клипър”, които, напълно основателно, се притесняваха, че ако разчитат на “Спейс Лонч Систъм”, полетът няма да бъде осъществен в срок. Отделно щяха да са нужни още допълнителни $1.5 милиарда за мисията, тъй като “Спейс Лонч Систъм” е скъпа ракета.

Най-после през 2021 година Конгресът капитулира пред исканията на НАСА да използва различна ракета. Аргументът, който натежа в полза на това решение бе, че специалистите доказаха, че “Спейс Лонч Систъм” би била твърде опасна за “Европа Клипър”. Тя притежава два странични твърдогоривни ускорителя, които вибрират и могат да увредят крехката научна апаратура на космическия апарат. На 21-ви юли същата година НАСА взе единственото възможно решение – да изстреля мисията с “Фалкън Хеви”.

Едно е ясно – “Европа Клипър” ще лети. Можете ли да си представите, че “Спейс Лонч Систъм”, ако изобщо беше готова, щеше да е достатъчно гъвкава ракета, за да може за ден-два да бъде изведена на стартовата площадка след урагана Милтън?!

“Европа Клипър” е тежък космически кораб. Със своето тегло от 6 065 килограма, той има нужда от цялата мощ на “Фалкън Хеви”, за да поеме по пътя към Юпитер. Това означава, че “Фалкън Хеви” ще лети изцяло в невъзвръщаем вариант. Нито централното ядро, нито страничните ускорители ще кацат на Земята, а след мисията ще се изхвърлят в океана.

Централното ядро (B1090) е новопроизведено. То ще лети на своя пръв и последен полет. Двата странични ускорителя, B1064 и B1065, са летяли вече пет пъти и сега предстои техният шести и окончателен полет. Двете половини на обтекателя са единственият компонент, който ще бъде върнат на Земята и рециклиран.

Метеоролозите дават 95% шанс за хубаво време. Ако се наложи отлагане за утре, прогнозата е също толкова благоприятна.

Това ще бъде второто изстрелване на “Фалкън Хеви” за 2024-та година и 11-тото от началото на ракетата в експлоатация през 2018 година.

Общо СпейсЕкс са провели 98 изстрелвания на ракети за 2024-та, така че полетът на “Европа Клипър” ще е 99-ти за календарната година.

НАСА ще излъчва изстрелването на живо на този линк:

https://cosmos.1.bg/space/2024/10/14/falcon-heavy-ready-for-clipper/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Ракета Фалкън Хеви изведе на път към юпитерианската луна Европа мисията на НАСА Европа Клипър!

На снимката: изстрелването на “Европа Клипър”. Photo credit : NASA

14 октомври 2024 г. 20:40 ч.

Светослав Александров. СпейсЕкс току-що проведе първото си изстрелване на мисия към планета от външната Слънчева система!

Свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” излетя от космическия център Кенеди в 19:06 ч. българско време, а на борда ѝ бе роботизираният кораб на НАСА “Европа Клипър”, който се отправи към юпитерианската луна Европа.

Изстрелването представлява страхотен триумф за НАСА, но също така и за СпейсЕкс. В продължение на дълги години конгресмените на САЩ бяха задължили със закон НАСА да изстреля мисията посредством ракетата “Спейс Лонч Систъм”, която се строи от Боинг и други стари аерокосмически корпорации. Историята бе разказана по-рано днес на страниците на КОСМОС БГ, тук само ще напомня, че политиците се отказаха от безумното си искане, след като експертите на НАСА доказаха, че “Спейс Лонч Систъм” е опасна – вибрациите на твърдогоривните ускорители биха застрашили крехката апаратура. Така американската космическа агенция нямаше друг избор, освен да се довери на СпейсЕкс. Фирмата на Илон Мъск пое огромна отговорност – това безспорно е най-сложната и най-важна междупланетна мисия за последните години. И важното е, че не разочарова. Изстрелването бе успешно!

Ако имаше някакво предимство да се беше използвала “Спейс Лонч Състъм”, то е, че ракетата щеше да изведе мисията на бърза и директна траектория към Юпитер. С “Фалкън Хеви” пътешествието ще е с две години и половина по-бавно и “Европа Клипър” ще трябва първо да прелети край Марс през февруари 2025 г. и край Земята през декември 2026 г., за да може мисията да набере скорост. Пристигането в околоюпитерианска орбита е насрочено за април 2030 година. Но няма причина да недоволстваме, че ще почакаме толкова дълго, за да видим Европа отблизо. Боинг и старите космически мастодонти са твърде бавни. “Спейс Лонч Систъм” нямаше да е готова за изстрелване нито тази есен, нито догодина, а и графикът на ракетата е пълен заради програмата “Артемис”. Благодарение на СпейсЕкс мисията “Европа Клипър” вече лети – и това е важното!

“Европа Клипър” не просто тежи повече от 6 тона, по размах на слънчевите панели дължината на кораба е 30 метра – колкото размера на баскетболно игрище. Това е най-големият космически кораб, изпращан някога в междупланетното пространство! За да може мисията да бъде изведена на правилната траектория, не бе правен опит за връщането нито на централното ядро на “Фалкън Хеви”, нито на страничните ускорители. Цялата енергия бе необходима за пътя към Юпитер.

Сега предстоят няколко много важни и отговорни часа. Екипите са получили първия радиосигнал от “Европа Клипър” и сега ще бъде направена цялостна проверка на бордовите системи. Особено критично ще е разгръщането на слънчевите панели, така че ще следим информацията от НАСА и стискаме палци всичко да е наред!

Днешното изстрелване бе 11-то за ракетата “Фалкън Хеви” от началото на нейната експлоатация през 2018 г. и второто междупланетно. Точно преди една година, през октомври 2023 г., с “Фалкън Хеви” бе изведена мисията на НАСА до астероида Психея. И макар че космическите новини са заемани най-вече от “Старшип”, по-старата свръхтежка ракета “Фалкън Хеви” е утвърдена и още дълго ще бъде използвана от НАСА за научни и междупланетни мисии, както и за строежа на станцията около Луната “Гейтуей”.

Но да се върнем на “Европа Клипър”. За съжаление мисията няма да каца, дори няма да навлиза в орбита около юпитерианската луна… Донякъде се сбъдва предсказаното от сър Артър Кларк в неговата Втора одисея:

Въпреки това “Европа Клипър” има богата научна програма пред себе си. Докато космическият кораб е в елиптична орбита около Юпитер, той ще може да проведе 45 близки облитания на Европа. Това ще позволи на мисията да картографира подробно повърхността на луната, да характеризира дебелината на ледената ѝ покривка, да изучи химичния ѝ състав и да провери дали океанът ѝ е геологично активен.

Напомням бордовите научни инструменти:

Europa Thermal Emission Imaging System (E-THEMIS) – това е камера, която ще заснема изображения в инфрачервения диапазон, за да търси геологично активни местности на Европа. Камерата е сходна с тази на борда на мисията на НАСА “2001: Марс Одисей”, която от 2001 г. досега продължава да работи около Червената планета.

Mapping Imaging Spectrometer for Europa (MISE) – спектрометър, работещ в близката инфрачервена област, който ще картографира химичния състав на повърхността на Европа, в това число ще определя наличието на органични вещества като аминокиселини, а също така и на соли и минерали.

Europa Imaging System (EIS) – това е камерата, която ще прави снимки във видимата област на електромагнитния спектър.

Europa Ultraviolet Spectrograph (Europa-UVS) – този ултравиолетов спектрограф би могъл да определи дали на Европа има гейзери, а също така ще изучава състава и динамиката на тънката атмосфера на луната.

Radar for Europa Assessment and Sounding: Ocean to Near-surface (REASON) – мощен радар, който ще прониква под ледената кора на Европа и ще изучава вътрешната структура на нейния океан.

Europa Clipper Magnetometer (ECM) – магнитометър, който ще изучава магнитните полета около Европа.

Plasma Instrument for Magnetic Sounding (PIMS) – прибор за изучаване на космическата плазма около луната и за характеризиране на магнитните полета, генерирани от плазмените завихряния.

Mass Spectrometer for Planetary Exploration (MASPEX) – масспектрометър, който ще изучава състава на повърхността и на океана под нея. За тази цел приборът ще измерва състава на тънката атмосфера на Европа и на материалите, които периодично биват освобождавани в нея.

Surface Dust Analyzer (SUDA) – втори масспектрометър, който може да измерва състава на малките твърди частици, изхвърлени от повърхността на луната. Учените се надяват, че с този прибор ще успеят да уловят и анализират директно материал от Европа, дори и без да се каца на луната, за да установят дали в него има следи от органични вещества. Макар че биологията не е основна задача на мисията, приборът е проектиран да открива наличието на биологични клетки в ледените кристалчета.

Gravity/Radio Science – освен посочените девет основни инструмента, имаме допълнително и този десети експеримент, който ще се проведе посредством радиоантената на “Европа Клипър” с цел характеризирането на гравитационното поле на Европа.

Видеозапис от днешното изстрелване:

https://cosmos.1.bg/space/2024/10/14/falcon-heavy-launches-europa-clipper/

[SAlexandrov]

Четири дни след изстрелването, Европа Клипър е в добро състояние

На илюстрацията: “Европа Клипър”. Image credit: NASA/JPL-Caltech

18 октомври 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Четири дни след изстрелването на “Европа Клипър”, най-важната научно-изследователска планетарна мисия на десетилетието, днес НАСА потвърди, че бордовите ѝ системи са в добро състояние.

Това означава, че слънчевите панели генерират нужното количество електроенергия, температурните характеристики на роботизирания космически кораб са в нормите, той е стабилен и е в добра ориентация, а наземните екипи осъществяват двупосочна радиокомуникация.

Тепърва обаче предстои цялостна проверка на всички подсистеми, в това число на научната апаратура. Това ще стане през следващите седмици.

Една от най-важните задачи през първите часове след изстрелването (осъществено на 14-ти октомври с ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви”) бе разгръщането на гиганските слънчеви панели. Процедурата завърши успешно! С размер от 30 метра по размах на слънчевите панели, т.е. колкото на баскетболно игрище, “Европа Клипър” е най-големият космически кораб, изпращан някога в междупланетното пространство.

Следващата голяма стъпка пред мисията е облитането на планетата Марс, което трябва да е факт през февруари.

Пристигането в орбита около Юпитер е насрочено за април 2030 година. След това “Европа Клипър” ще започне поредицата от сближения с луната Европа, изучавайки характеристиките на океана ѝ и потвърждавайки дали той притежава необходимите условия за живот.

https://cosmos.1.bg/space/2024/10/18/europa-clipper-working-nominally/