Същност или залепен етикет?

[Втори след княза]

Намислил Питагор да дрънка по струна, като увеличава и намалява дължината. Предполагам с някакво магаренце е променял звучащата част от по- дълга струна, но това не е важно. Установил, че има някакви благозвучни дължини на струната и други неблагозвучни. После музикантите подбрали някакви благозвучни трептения, честоти, дължини на струната и ги означили с ноти. При това се правят някои реформи и някои звуци/ честоти биват възприети като по- благозвучни вместо предишните. 

Та въпросът е, дали това благозвучие е в честотата или е култура- да наричаме по навик тези  тонове благозвучни?

Лесно ми е да предположа, че има някакво съвпадение на честотите в ухото на човек, но все пак, всички человеци ли имат еднакви органи за еднакъв разонанс? Друго ще е, но пак в човека, а не в звука, както беше в честотата на отразяваното жълто.

 

[deaf]

Преди 50 минути, Втори след княза said:

Намислил Питагор да дрънка по струна,

Интересен е и въпросът откъде аджеба се появява звукът,(музиката)?! Въпрос на който няма отговор. Както не се знае кое привлича хвърленият камък във въздуха да падне на земята.

[cucumerario]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Не съм и мислил "същността" като харесване. Обаче смятам, че харесването е у Пешо и не е някаква "същност" на Пешо, а по- скоро отношениена Пешо към жълтото. Предполагам че то се е формирало от съчетание с други харесвания. Второсигнално, като у Павлов. Хапнал Златна превъзходна, харесала му. Хапнал зряла круша, харесала му. Съборил русо гадже с "малка жълта рокля" в жълтата слама, харесало му. Може и да е културно обусловено- майка му казала, че му отива жълто или жълтите рози са нежни. Може и да е настроение или зрителни особености- като полетата на Ван Гог. Обаче тези пристрастия се променят и утре Пешо може да е меланхоличен и да харесва синьо, т.е. харесването не е "същност" или както и да го наречем. 

Харесването определено е същност, но нямах този замисъл, като го употребих. Става въпрос, че се "стремиш да обективизираш нещата" и това което исках да кажа е, че обективизацията е една илюзия, която ние винаги усещаме (виждаме, разбираме) по различен начин. Дори това което считаме за "обективно", не е.

Преди 1 час, Втори след княза said:

Предполагам два аспекта: физиологичен- Пешо вижда по друг начин вълна с тази честота, някакъв далтонизъм; естетически- вижда "със сърцето" нещо "невидимо за очите". И двете ни връщат към казаното преди това. Обаче отказвам да приема, от позициите на съвременния рационализъм, че Пешо може да вижда нещо, което ние с очи или уреди, да не можем да видим. Естетическите различия, смятам, не се виждат, а са по- сложна комбинация от преживявания.

Вероятно е така.

По-правилно би било "усеща", а усещането е единствения начин, по който можем да възприемаме това което наричаме "обективно"...

Преди 1 час, Втори след княза said:

Съгласен съм и си мисля, че тези интелектуални труженици, които са направили програми за разпознаване на образи, лица, не са някакви ултра гении, а са екип от образовани специалисти, които са подходили разумно и неуморно. Определили са значими точки на лицето и са започнали.... Е, имали са и предприемчив шеф, организатор. Работа за пари, а не за форумни приказки.  

Не е толкова сложно, навремето си спомням, че съм учил някаква криминология. Лицата ги разделят на типове и от там не е толкова трудно да ги разпознават... За дигитализацията алгоритъма не знам как става, но навремето имаше едни книжки, дето се сменяха/комбинираха коси, очи, носове и т.н и се получаваше. Предполагам същото е..

Преди 1 час, Втори след княза said:

Нали?! И аз не мога.

Бе то сигурно може, ама ще трябва да правим много големи каталози. По-практично е да се занимаваме с отделни модели..

Преди 41 минути, Втори след княза said:

Намислил Питагор да дрънка по струна, като увеличава и намалява дължината. Предполагам с някакво магаренце е променял звучащата част от по- дълга струна, но това не е важно. Установил, че има някакви благозвучни дължини на струната и други неблагозвучни. После музикантите подбрали някакви благозвучни трептения, честоти, дължини на струната и ги означили с ноти. При това се правят някои реформи и някои звуци/ честоти биват възприети като по- благозвучни вместо предишните. 

Та въпросът е, дали това благозвучие е в честотата или е култура- да наричаме по навик тези  тонове благозвучни?

Лесно ми е да предположа, че има някакво съвпадение на честотите в ухото на човек, но все пак, всички человеци ли имат еднакви органи за еднакъв разонанс? Друго ще е, но пак в човека, а не в звука, както беше в честотата на отразяваното жълто.

 

Навремето като учех да свиря на гъдулка, учителя ми разправяше, че ние "тракийците" имаме тракийската музика в кръвта си и без усилие я схващаме и свирим.. При мен не се получаваше, сигурно не съм тракиец, така и не успях да я разбера, усетя и все ме избиваше на хеви метъл... Докато накрая я зарязах тая работа, разбрах че тракийската музика е отвратителна, започнах да се занимавам сам и да си свиря това което ми харесва - рок парчета на гъдулка.. предполагам, кой с каквото израсне, това харесва. От звуците на кларинет, получавам позиви да бягам, а като слушам Уитни Хюстън или имаше една пълна французойка, на която не искам, да се сещам името, ми идва да си срежа вените или ако карам кола, да се блъсна, а има едни такива натрапчиви песни, дето ми идва да пребия някой...

[Втори след княза]

Преди 1 час, cucumerario said:

Харесването определено е същност

Същност на харесваното или на харесващия?

Преди 1 час, cucumerario said:

По-правилно би било "усеща"

Да, но когато става дума за светлина казваме Вижда. За звук- Чува.

Току що прочетох в https://en.wikipedia.org/wiki/Color_vision# защо виждаме отделни цветове в непрекъснатия светлинен спектър. Това се дължало на 3 вида колбички/кълбенца/конусчета в окото, възприемащи по- отчетливо някакъв тесен спектър. Следва допълнителна обработка в зрителния център на мозъка.

Название     максимум    цвят

S                    443 нм         син

M                   544 нм        зелен

L                    570 нм        червен

Обаче за "благозвучните" тонове нещата са по- сложни. Факт е, че някъде Бах или предшественици са откривали благозвучие в полутонове, вместо в цели, а източната музика смята за благозвучни и някакви микротонове.

При това еталонът за тон ла е изменял нормативната си четота

Абсолютната височина на тона ла през годините:

Година   Hz

1788      409

1850      442

1858      435

1885      435

1939     440

Така че изборът на тонове е доста волно, въпреки обяснението на уики, че "тонове(те) звучат устойчиво (при прозвучаване се създава чувство за завършеност) и неустойчиво едни спрямо други в рамките на системата." Това "устойчиво", завършеност", "неустойчивост" нямат за съжаление физически, а само някакъв тайнствен смисъл от занаята.

А в индийския стил рага Тук нещата са съвсем волни "Всяка рага има свара (нота или наименована височина), наречена шаджа или адхара саджа, чиято височина може да бъде избрана произволно от изпълнителя". 

 

Редактирано Април 25 от Втори след княза

[cucumerario]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Същност на харесваното или на харесващия?

Харесването на харестващия е същност

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Да, но когато става дума за светлина казваме Вижда. За звук- Чува.

Току що прочетох в https://en.wikipedia.org/wiki/Color_vision# защо виждаме отделни цветове в непрекъснатия светлинен спектър. Това се дължало на 3 вида колбички/кълбенца/конусчета в окото, възприемащи по- отчетливо някакъв тесен спектър. Следва допълнителна обработка в зрителния център на мозъка.

С виждането, дадох конкретен пример, но това важи за всички усещания. Обективизацията е накакъв приемлив компромис...

Аз и ти, ще ходим на плаж, но на мен ми пречи слънцето. Намираме компромис, ще носим чадър...

С пръчици и колбички е лесно, има директно попадане на сноп светлина, да речем ще намерим някаква зависимост, по-натам какво става, при преработката и как това предизвиква различни усещания и емоции..  

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Това "устойчиво", завършеност", "неустойчивост" нямат за съжаление физически, а само някакъв тайнствен смисъл от занаята.

Но всеки може да усети когато някой пее или свири фалшиво...

Редактирано Април 25 от cucumerario

[Grifin]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Обаче за "благозвучните" тонове нещата са по- сложни. Факт е, че някъде Бах или предшественици са откривали благозвучие в полутонове, вместо в цели, а източната музика смята за благозвучни и някакви микротонове

 

   Доста са сложни нещата, да, и не могат да се покрият в рамките на няколко поста, но съвсем отгоре отгоре ще пробвам. 
   Като удариш една струна (тяло), тя започва да трепти. Първо трепти с цялата си маса, после с половината, после с една трета, една четвърт и т.н. Това е натурален ред на хармониците (оттам тези редове в математиката са хармонични). Така ако струната е с такъв опън, че трепти 440 пъти в секунда, тя произвежда тонът Ла, но освен него и всички други, които се чуват все по-слабо и по-слабо. Те се наричат обертонове. Най-общо два тона звучат добре заедно ако имат много общи обертонове и ако нямат дисонантни хармоници. Когато се раздели струната на две се получава октава, на три е кварта, а в съотношение 3/2 е квинта, това е направил Питагор. Оттам ако започнеш да строиш квинти нагоре от даден тон ще получиш всички 12 тона на натуралния строй. Този строй има проблеми с натрупване на грешка при повече октави и тези проблеми са решени векове по-късно с равномерно темперирания строй, при който просто октавата се дели на 12 равни полутона. В някои ориенталски ладове, както и в някои блус скали се ползват и четвърт тонове. 

  Такъв "факт" за Бах и предшественици няма, няма благозвучие в цели и такова в полутонове, в зависимост от контекст и хармония някои интервали звучат добре, а други не. Едни и същи тонове, които образуват някаква мелодия, изсвирени върху една хармония ще звучат добре, върху друга пак добре, но съвсем различно, а върху трета изобщо няма да звучат. 
  

Преди 2 часа, Втори след княза said:

При това еталонът за тон ла е изменял нормативната си четота

Абсолютната височина на тона ла през годините:

Година   Hz

1788      409

1850      442

1858      435

1885      435

1939     440

 

   Честотата на тонът Ла няма никакво значение, просто това е тонът, който се взема от камертона и оттам нататък инструмента се настройва на интервали по него (освен ако не задълбаем в конспиративната теория, според която Гъобелс, ако не се лъжа, е въвел ла от 440 херца, защото това имало негативни ефекти върху човешкото тяло ). Е... има хора с абсолютен слух, които като слушат запис направен с Ла 332 херца и твърдят, че ги дразни, но това е защото са свикнали на 440 и го имат като еталон в главата си, ако бяха свикнали на 332 щеше да ги дразни всичко друго.

 

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Така че изборът на тонове е доста волно, въпреки обяснението на уики, че "тонове(те) звучат устойчиво (при прозвучаване се създава чувство за завършеност) и неустойчиво едни спрямо други в рамките на системата." Това "устойчиво", завършеност", "неустойчивост" нямат за съжаление физически, а само някакъв тайнствен смисъл от занаята.

   Съвсем не е волно. Не съм чел това, което ти си чел в уики, но това се отнася за система, устойчива система, а именно лад. Устойчиви (по различен начин) във лада са тониката или първа степен, квинтата, терцата и донякъде септимата, останалите се водят настройки и имат тенденцията да "искат" да се разрешат нагоре или надолу до стабилен тон. Не е толкова чак тайнствен смисълът, но се иска практика, речник и теория и нещата придобиват смисъл. 

   

Редактирано Април 25 от Grifin

[Втори след княза]

Преди 8 часа, cucumerario said:

Харесването на харестващия е същност

Разбирам, че завършва с "на харесващия". Моето разбиране е, че харесването е Отношение на харесващият към харесваното. А/В=харесване.

Преди 8 часа, cucumerario said:

как това предизвиква различни усещания и емоции..  

Може би пак така. Някакъв физиологичен процес, при който като нещо ти хареса/не хареса се сигнализира в друг дял на мозъка или жлеза и се подава сигнал или инжектира секрет и се изживяват емоции. Опростено го пиша, предполагам е по- сложно и дори може би различно.

Преди 8 часа, cucumerario said:

всеки може да усети когато някой пее или свири фалшиво...

Не съм уверен. Според случая и филма, Маргьорит Дюмон пее фалшиво, но не се чува така. Дори не възприема адекватно присмеха в залата. "Изкуството да пееш фалшиво"

[Втори след княза]

Благодаря за просторния отговор.

Все пак, всяка честота има хармоници, ето, дали е 409 или 440 херца, все си ги има, т.е. нещо в конкретните тонове ги прави по- особени. Да не би да е тази устойчивост, стабилност, за която пишеш?

Преди 7 часа, Grifin said:

Устойчиви (по различен начин) във лада са тониката или първа степен, квинтата, терцата и донякъде септимата, останалите се водят настройки и имат тенденцията да "искат" да се разрешат нагоре или надолу до стабилен тон.

Моля, за допълнение какво се разбира под устойчив, стабилен тон. За устойчив лад, предполагам, защото тонът ла е все 440 хц и съответно другите така. Кое му е нестабилното на тон 2024 хц? ... или под стабилност се разбира, че винаги наименованието и нотното означение има връзка с тон с определена честота?

Жан Мишел Жар изпълнява музика на термен-вокс при който няма устойчиви тонове, но беше хит. 

[cucumerario]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

Може би пак така. Някакъв физиологичен процес, при който като нещо ти хареса/не хареса се сигнализира в друг дял на мозъка или жлеза и се подава сигнал или инжектира секрет и се изживяват емоции. Опростено го пиша, предполагам е по- сложно и дори може би различно.

Не съм уверен. Според случая и филма, Маргьорит Дюмон пее фалшиво, но не се чува така. Дори не възприема адекватно присмеха в залата. "Изкуството да пееш фалшиво"

Може би... Но опитите за обективизация продължават..

МаргьоритДюмонт, освен че не се чува, че пее фалшиво, изглежда не се и вижда, по-точно вижда нещо различно в огледалото... Приличен пример, за разлика в усещанията и трудностите при обективизацията...

[Втори след княза]

Преди 16 часа, Grifin said:

Такъв "факт" за Бах и предшественици няма

Имал съм предвид налагането на  темперирания строй: "остава историческата заслуга на Бах, свързана с въвеждането на т. нар. „темпериран строй“, който е в основата на цялата последваща музика, особено клавирната, чак до наши дни". от ТУК. Дават и тази препратка https://www.academia.edu/5210832/18th_Century_Quotes_on_J.S._Bach_s_Temperament

Приемам безрезервно забележката, че "няма благозвучие в цели и такова в полутонове, в зависимост от контекст и хармония някои интервали звучат добре, а други не". Тъкмо е на място. 

[Втори след княза]

Преди 3 часа, cucumerario said:

опитите за обективизация продължават..

Ъ-хъ.  

[Grifin]

On 26.04.2024 г. at 8:31, Втори след княза said:

Благодаря за просторния отговор.

Все пак, всяка честота има хармоници, ето, дали е 409 или 440 херца, все си ги има, т.е. нещо в конкретните тонове ги прави по- особени. Да не би да е тази устойчивост, стабилност, за която пишеш?

Моля, за допълнение какво се разбира под устойчив, стабилен тон. За устойчив лад, предполагам, защото тонът ла е все 440 хц и съответно другите така. Кое му е нестабилното на тон 2024 хц? ... или под стабилност се разбира, че винаги наименованието и нотното означение има връзка с тон с определена честота?

Жан Мишел Жар изпълнява музика на термен-вокс при който няма устойчиви тонове, но беше хит. 

   Не, не, всяка честота има хармоници да, и нищо не ги прави по-особени. Честотата, която определяме за Ла е просто еталон от който се започва и по него се настройват инструментите. Днес е прието да е 440 херца и всичко, което слушаш е записано така. Нищо не ти пречи да си настроиш пианото (примерно) на ла 409, останалите тонове се настройват на интервали по това Ла и изпълняват съответните функции. Имаш едно настроено пиано и само човек с абсолютен слух (или чрез замерване) би казал че е по-ниско, то само по себе си е настроено. С това пиано обаче не можеш да свириш в банда, в която останалите инструменти са настроени по стандарта (440 херца). Те могат да си свирят, но каквото и да опиташ да изсвириш ти и общото ще звучи отвратително..ще е пълно с дисонантни хармоници, които ще се "бият". 
   Стабилността както написах по-горе е само по отношение на нещо и във определена система (лад), спрямо друг тон поне, или акорд. Един тон ако чукнеш на някой инструмент, без значение дали е на ла 440, 407 или 3,14 , този един тон сам по себе си е стабилен. В един лад обаче всички тонове изпълняват различни функции. Лад накратко е система от тонове, които могат да бъдат подредени на терци и тези тонове изпълняват определни функции. всъщност ето: https://bg.wikipedia.org/wiki/Лад  
   Така в най-простия случай ако имаме лад до мажор (до ре ми фа сол ла си ) и удариш с лява ръка акорд до мажор (до ми сол), а  с дясната рука удариш едно до някъде по-високо, то това до зучи стабилно като чук, то си е там и не иска да отиде никъде, същото е с квинтата (сол) , терцата (ми) е също много стабилна, си е донякъде стабилно, но "тегли" и иска да се разреши към до, а надстройките са още по нестабилни, звучат незавършено и напрегнато и в зависимост какви са  теглят нагоре или надолу към най-близкия за тях стабилен тон. За човек, който не е учил музикална теория и не е свирил не знам доколко може да бъде ясно това, все пак един учебник, напр. "Елементарна теория на музиката" е от не малък обем и доста страници в началото са запознаване с речника и терминологията, освен това има и практика, солфеж, диктовки и разпознаване на интервали, тризвучия и т.н. , та няма как ей така от няколко мнения във форум да се изяснят нещата..
   

[Втори след княза]

Преди 5 часа, Grifin said:

няма как ей така от няколко мнения във форум да се изяснят нещата..

Няма и смисъл. Аз съм много доволен от дискусията, защото нямам големи очаквания. Да се воюва с идеята, че в нещата имало същност и истина, която ние частично отбулваме е в миналото. Победена е. Да се използва методът на дедукцията: когато имаме някакво твърдение, в случая, че определянето на нещата е в човека и го прилагаме за различни случаи, примерно за тоновете, атлетите и пр. също не е новост. 

Обаче да се разглежда един проблем от различни позиции и специалности, да не се съперничи кой има най- дълга ... специалност, за мен е удоволствието. Признавам си, че темата нито ще ми послужи за да ме потупа някой, нито да се наложа в мнението си, а единствено насладата да науча нещо.

Така че, ще продължа с този дух и в тази, и в други теми. Вторият има да пази по- малко авторитет от Първите и по- голяма свобода на мислене.

 

[Втори след княза]

Когато обсъждаме нещо, понякога правим многословни обяснения, които ние самите или някой опонент конкретизира/ фокусира/ кондензира/съсредоточава/уточнява/филтрира/дава резюме, на казаното  с думите "В същност", което означава, че казаното има някаква същностна идея, която не е казана кратко и ясно. В този случай, според мен има място за същност и това не е поставен някакъв етикет. Зад много думи често няма същност, но понякога някой, някъде може да открие.  

[cucumerario]

Преди 6 часа, Втори след княза said:

Няма и смисъл. Аз съм много доволен от дискусията, защото нямам големи очаквания. Да се воюва с идеята, че в нещата имало същност и истина, която ние частично отбулваме е в миналото. Победена е. Да се използва методът на дедукцията: когато имаме някакво твърдение, в случая, че определянето на нещата е в човека и го прилагаме за различни случаи, примерно за тоновете, атлетите и пр. също не е новост. 

Обаче да се разглежда един проблем от различни позиции и специалности, да не се съперничи кой има най- дълга ... специалност, за мен е удоволствието. Признавам си, че темата нито ще ми послужи за да ме потупа някой, нито да се наложа в мнението си, а единствено насладата да науча нещо.

Така че, ще продължа с този дух и в тази, и в други теми. Вторият има да пази по- малко авторитет от Първите и по- голяма свобода на мислене.

 

О не, няма такова нещо... Не е победена, просто в случая е загубена... 

Атила също е побеждавал и Чингиз хан... Когато Аларих влиза в Рим, предполагам казва същото "край победихме", но следват само 1000 години мизерия...

Точно тази "победа" е етикет... Ама Азис бил станал "президент"... Или Хитър Петър, надхитрил Настрадин Ходжа, а после му се наложило да убива Алеко, за да е пълна "победата"..  

Всъщност, следва или ново възраждане от пепелта или края...

А това "новото", което уж "побеждавало", всъщност е още по-старо и си го носим още от пещерите...

Редактирано Април 27 от cucumerario

[Втори след княза]

Преди 1 час, cucumerario said:

А това "новото", което уж "побеждавало", всъщност е още по-старо и си го носим още от пещерите...

Не бих свързал победата на рационализма с победите на Чингис хан и Аларих, но да речем, че рационализмът е нещо, което носим от пещерите. Има резон за един Разумен човек. С какво обяснява по- добре живота идеята, че нещата имат "същност"? 

[cucumerario]

Ами

Преди 4 часа, Втори след княза said:

С какво обяснява по- добре живота идеята, че нещата имат "същност"? 

Ами да речем с това че, за маймуните нещата имат по-малка същност...

Освен това са дали рационализма на тези от пешерите...

Редактирано Април 27 от cucumerario

[Втори след княза]

Според авторите на идеята за същност, тя не може да е по- малка или по- голяма. Тя Е. Ние можем да познаем по- голяма или по- малка част от нея.

Обаче, една особеност на идеята за същност е, че тя може да се отнася и за несъществуващи неща. По- горе коментирах, че митът за Херкулес има същност и тя е в силата му. Така може да се обсъждат съвсем хипотетични неща. Примерно същността на паралелните светове. А значи и да се извличат някакви хипотетични техни особености. Обаче за обсъждане на каквито и да е неща, не е необходимо да търсим тяхна същност, а само значими фактори. Тези променливи, които са с по- голяма тежест. По- незначимите можем да оставим за друг път.  

[deaf]

Преди 56 минути, Втори след княза said:

Според авторите на идеята за същност,

Според мен,не съществува "нещо в себе си",тоест същност. Както не съществува "изкуство заради самото изкуство",по френския израз.

[cucumerario]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Според авторите на идеята за същност, тя не може да е по- малка или по- голяма. Тя Е. Ние можем да познаем по- голяма или по- малка част от нея.

Обаче, една особеност на идеята за същност е, че тя може да се отнася и за несъществуващи неща. По- горе коментирах, че митът за Херкулес има същност и тя е в силата му. Така може да се обсъждат съвсем хипотетични неща. Примерно същността на паралелните светове. А значи и да се извличат някакви хипотетични техни особености. Обаче за обсъждане на каквито и да е неща, не е необходимо да търсим тяхна същност, а само значими фактори. Тези променливи, които са с по- голяма тежест. По- незначимите можем да оставим за друг път.  

А понятието "ето" (соченето с пръст) което въведохме го забравихме.... Пак загърбихме усещанията и изпаднахме в демонски абсолютизъм...

Същността е това което е, но еднаква същност ли имат пишештата машина, за Стивън Кинг и индианеца?

Еднаква ли е същността, да речем на Бог, за вярващия, сектанта или неварващия? А Левски, за турчина и българина? 

Същноста на дървото, за маймуната и пещерния човек еднаква ли е?

От етикета ли се определя същността? Имаме пълно шише с етикет "Ракия" и тя е това което е! Същноста за пияницата и жената, която всяка вечер бие, каква е?

Редактирано Април 28 от cucumerario

[deaf]

Преди 20 минути, cucumerario said:

соченето с пръст)

означава "Това е мое".

[tekotaka]

В крайна сметка достигаме до Познанието и познаването, всъщност до Субективната представа за Света , която е ограничена и физически , от своята <конструкция> и от физичните фундаментални и съвесем локалнореални възможности за набавяне на информация.

Имаме наличен Интелигентен Субект, примерно някой от форума и Космос- в някаква нищожна локалност в която пребивава, съществува Субекта. От тази локална Реалност Субекта изгражда своята Логика- която е базирана, основана на реалния космически Свят- но в някаква локалност.. По тази логика Субекта моделира света и всичко познато в него. Познато-колко да е познато?- субекта осъзнава, че никога няма да има цялата възможна информация за даден конкретен обект- който за неговите рамки -макросвят е винаги сложносъставен. Субекта прави Компенсация с особенностите на своя анализ. Разширения анализ е непосилна задача за в случая единичен човешки субект. За една напреднала система- да речем някакъв Бог анализа на конкретния обект - дава една  единица логическа стойност по Космическата логика- която и за бога е локална.За човека -субект, неговия анализ дава една милионна част от <божествената> логическа стойност.При условие на Еднаква Космическа Логика, усложняваме- разбира се за Бог Неговта Космическа Логика е по-яка от човешката Космическа Логика. Единица стойност божествен логически анализ, не е равен на единица стойност човешки логически анализ. Количественно е нужно премоделиране за да го имаме представено в устойчиви зависимости и връзки. Човешклата логика , можем обосновано да предположим, може и да няма  необходимия потенциал за да Измоделира Хипотеза за Божествената логика, но обратното вероятно не е така, Божествената логика, може да Измоделира човешката логика и ....................да <прогледне> през очите на човека.

От горното, аз не разбирам какъв философски проблем е това,  повече прилича на <логически проблем>.

[tekotaka]

Преди 10 минути, deaf said:

означава "Това е мое".

 Като гледам качествата на Обществата, много вероятно да означава<подсъзнателно> и   < КОЙ Е ГЛАДЕН !? >

[tekotaka]

Преди 10 минути, tekotaka said:

В крайна сметка достигаме до Познанието и познаването, всъщност до Субективната представа за Света , която е ограничена и физически , от своята <конструкция> и от физичните фундаментални и съвесем локалнореални възможности за набавяне на информация.

Имаме наличен Интелигентен Субект, примерно някой от форума и Космос- в някаква нищожна локалност в която пребивава, съществува Субекта. От тази локална Реалност Субекта изгражда своята Логика- която е базирана, основана на реалния космически Свят- но в някаква локалност.. По тази логика Субекта моделира света и всичко познато в него. Познато-колко да е познато?- субекта осъзнава, че никога няма да има цялата възможна информация за даден конкретен обект- който за неговите рамки -макросвят е винаги сложносъставен. Субекта прави Компенсация с особенностите на своя анализ. Разширения анализ е непосилна задача за в случая единичен човешки субект. За една напреднала система- да речем някакъв Бог анализа на конкретния обект - дава една  единица логическа стойност по Космическата логика- която и за бога е локална.За човека -субект, неговия анализ дава една милионна част от <божествената> логическа стойност.При условие на Еднаква Космическа Логика, усложняваме- разбира се за Бог Неговта Космическа Логика е по-яка от човешката Космическа Логика. Единица стойност божествен логически анализ, не е равен на единица стойност човешки логически анализ. Количественно е нужно премоделиране за да го имаме представено в устойчиви зависимости и връзки. Човешклата логика , можем обосновано да предположим, може и да няма  необходимия потенциал за да Измоделира Хипотеза за Божествената логика, но обратното вероятно не е така, Божествената логика, може да Измоделира човешката логика и ....................да <прогледне> през очите на човека.

От горното, аз не разбирам какъв философски проблем е това,  повече прилича на <логически проблем>.

Извинявам се, не успях да навържа езика и вероятно трудно се разбира. Прекалено бавно, мудно, инерционно ми идва да играя с речта и думите...

  По божествената логика за една поставена задача имаме продукт от един милион божествени единици, а по човешката за същата задача имаме продукт от само няколко единици.  Божествените единици са Една  къмто човешки единици -Няколко хиляди.

[cucumerario]

Преди 2 часа, deaf said:

означава "Това е мое".

Да, но пак е демонски (животински) абсолютизъм.

Липсва "това е твое", "това е чуждо", "това е смешно", "това е тъжно"...