Същност или залепен етикет?

[cucumerario]

Преди 16 часа, Втори след княза said:

И аз мислех върху темата за ментето и, както е естествено, стигнах до естествените науки като средство за установяване истинността на съдържанието=същността.

Възможно е, но в повечето случаи, трудно достъпно.

Преди 16 часа, Втори след княза said:

Пак добро. Не го разбрах за "логиката" на концепцията, но за функционалността на идеите, които нямат реален предмет ми хареса. Щом съществува дълго една идея, която не се отнася до нещо реално, то тя има друга функция. Не е задължително да е природо- познавателна.

Всичко има смисъл, докато има логика. Когато логиката свършва, няма смисъл. Има ли смисъл - причина, то съществува и само някой глупак може да го отрече.. Може да се отрече само това, което няма логика.

Важи за всичко което изброяваш, вкл. физиката, Бог, дядо Мраз, караконджули и Феята на зъбките...

Те съществуват...!

 

[Втори след княза]

Преди 2 часа, cucumerario said:

Всичко има смисъл, докато има логика. Когато логиката свършва, няма смисъл. Има ли смисъл - причина, то съществува и само някой глупак може да го отрече.. Може да се отрече само това, което няма логика.

Важи за всичко което изброяваш, вкл. физиката, Бог, дядо Мраз, караконджули и Феята на зъбките...

Те съществуват...!

Има и по- широко обяснение, не само с логика. Има естетически,а и верски, социални, че и педагогически причини за съществуването на понятия без предхождащ ги реален предмет. В т.см. митологическите и фантазни герои съществуват и имат съдържание, основно плод на въображението, някакви овеществени идеи, добили съдържание чрез произведения на изкуството и митологията. 

[cucumerario]

Нищо против нямам по-широко обяснение стига това, да не е някакъв плах опит, за дискриминация...

Вероятно си съгласен, че и физиката покрива напълно горните критерии и не се отличава принципно от останалите? 

 

[Втори след княза]

Преди 2 часа, cucumerario said:

Нищо против нямам по-широко обяснение стига това, да не е някакъв плах опит, за дискриминация...

Вероятно си съгласен, че и физиката покрива напълно горните критерии и не се отличава принципно от останалите? 

 

Разобличаването на дискриминация е обща грижа. Предполагам отбелязваш да не дискриминираме логиката. Обаче при художествени произведения има една естетическа логика, която се разминава с научната. Спомняш си оня училищен пример за " турчин, че бесней над бащино ми огнище", дето бащиното огнище не трябва да се възприема като бащино огнище, а като нещо друго? Т.е. А различно от А, но е велико.

По принцип се отнасям към физиката с респект като към най- точна наука. Естествено, тя не бива да бъде фаворизирана в другите науки, които имат добър обяснителен модел и без нея. Механицизъм е да търсим физика при причините за миграцията на евреите преди Втората световна. Чел съм, че химическите процеси се обясняват с физиката на атоми, ядра и полета, но това е някак си частно, основните явления химията си обяснява с химически закони.

Мисля, че еднорозите и гномите не могат да бъдат обяснени с физика, по- скоро могат да бъдат разобличени. Галилей разобличава великаните с изчисления от новоткритата от него наука съпромат, като доказва, че не може тяло, неколкократно надвишаващо човешкото да има същия строеж. Костите не могат да го издържат ако са със същите пропорции.

[cucumerario]

Имам в предвид, че освен научна гледна точка, има още достатъчно много гледни точки, които се базират на някаква различна логика. Когато правим сравнения би трябвало да сме запознати поне с принципите. 

А не да се стига до абсурдни заключения, вследствие абсурдни въпроси от рода има или няма фея на зъбките или дядо мраз. Това показва само наложени капаци, от някаква набита идеология и достигащо до степен интелектуална инвалидизация.

Ако някой му е наложено , да се обръща на другата страна, когато минава покрай турските гробища, може ли да даде актуално мнение за турските гробища?

Тук има само наложен етикет, без същност... Или същноста е някаква различна в съвсем друга посока и изпълняваща различна функция..

Редактирано Май 1 от cucumerario

[Втори след княза]

И докато при изучаване на произхода на природните явления винаги стигаме до физиката, при човешките продукти винаги стигаме до някакви взаимоотношения.

Интересен пример са английските житени кръгове. Дори и наш учен се беше запалил в търсенето на обяснение и имаше голяма колекция от фотографии. Накрая изясниха, че всички е започнало с приятелска шега, към която впоследствие се е добавил и търговски интерес + безкористно изкуство. Колкото и да изучаваха учените, не се стигна до никъде. Журналистите обаче, които питат и разпитват човеци, а не изследват камъни и дърве, намериха истината. 

[Втори след княза]

Ще се спра и на още едно митологично творение на човешкото въображение- чудовището Уная и малките му унайчета.  

On 5.12.2021 г. at 23:51, skiahtro said:

Като малък, чичо ми ни плашеше с Уная... Винаги съм си представял Уная като хибрид м/у тиранозавър и Неси и живееше в шахтата на блока, където се изхвърляше боклука, имаше си гнездо, където си гледаше малките унайчета. Когато пораснах разбрах, че Уная или по-точно Оная е била леля ми... 

Етикетът е ясен- това е нещо страшно, от което дори силният и знаещ чичо се страхува. Физическо съдържание няма. Уная по нищо не прилича на загрижената леля и е мисловен хибрид между тиранозавър и Неси. Обаче има функция, дисциплинираща- да плаши непослушковци. Тя има информационно съдържание, което се обогатява не от експерименти и наблюдение, а от доизмисляне. Има си гнездо, има си малки. Спокойно можеше да се добави и външен вид и скорошни появи пред разказвача. 

Това е красотата на изкуството и митовете и чудото, което е накарало хората да измислят душа, която прави тези работи.

Душата, прочее е работна хипотеза за обект, който може много работи, но е невидим и неизследваем. Както Уная има много характеристики, помещава се според различни разказвачи на различни места- в сърцето, в черния дроб, в белия дроб, в кръвта, в мозъка, в небето или под земята. Доколкото е вършила работа, съществува. Явно функционира и сега, защото за мнозина съществува. Няма физически обект, но има социална функция- обяснява някакви явления.

 

[cucumerario]

On 3.05.2024 г. at 6:25, Втори след княза said:

Ще се спра и на още едно митологично творение на човешкото въображение- чудовището Уная и малките му унайчета.  

Етикетът е ясен- това е нещо страшно, от което дори силният и знаещ чичо се страхува. Физическо съдържание няма. Уная по нищо не прилича на загрижената леля и е мисловен хибрид между тиранозавър и Неси. Обаче има функция, дисциплинираща- да плаши непослушковци. Тя има информационно съдържание, което се обогатява не от експерименти и наблюдение, а от доизмисляне. Има си гнездо, има си малки. Спокойно можеше да се добави и външен вид и скорошни появи пред разказвача. 

Това е красотата на изкуството и митовете и чудото, което е накарало хората да измислят душа, която прави тези работи.

Душата, прочее е работна хипотеза за обект, който може много работи, но е невидим и неизследваем. Както Уная има много характеристики, помещава се според различни разказвачи на различни места- в сърцето, в черния дроб, в белия дроб, в кръвта, в мозъка, в небето или под земята. Доколкото е вършила работа, съществува. Явно функционира и сега, защото за мнозина съществува. Няма физически обект, но има социална функция- обяснява някакви явления.

 

Не си спомням, по какъв повод е споменало скиахтрото, горния пример... Но случая е интересен, поради това, кой - как прави заключения (интерпретация), на база знанията които има и наличната информация. А вече имаме няколко версии..

Мога да допълня информацията: Лелята едва ли е била от най-загрижените, пребивала жестоко детето си, до кръв, по най-малкия повод. Детето в присъствието на майка си, е получавало тикове, до неконтролируеми нервни спазми, които с времето са станали постоянни е се появявали при най-малкия повод. Чичото не би било удачно, да се определи, като силен, а по-скоро, като прекалено добър човек, за да може да реагира на подобно поведение. Чичото не се е опитвал да плаши, а да предпазва... По-натам е безмислено, да обременявам, но чудовището е било истинско, пък и края не е много добър..

Колкото до чудовището-динозавъра, е било творение на малкото скиахтро, според способностите му, наличните знания и получената информация, която сам е обработил. Едва по-късно, когато възрастните са разбрали, за чудовището, от рисунки, подробности и описания, то е станало нарицателно и започнало да плаши непослушковци..

Твоята различна версия също е интересна, тя е само на база твоите знания и информацията която си получил..

Физиката също е само едно такова "чудовище", което физика си представя, на база знанията си и информацията която получава и разполага. Дори и като физик, той не може да надскочи себе си, единствено самочувствието му може да бъде по-голямо, но какво от това, ако не го осъзнава, то той си остава на нивото на едно малко дете, което боготвори "чудовището", което сам създава...

Редактирано Май 5 от cucumerario

[Втори след княза]

Преди 1 час, cucumerario said:

Не си спомням, по какъв повод е споменало скиахтрото, горния пример...

Е, форумът дава възможност за бърза връзка със самия коментар и тема, но поводът не е важен.

Преди 1 час, cucumerario said:

Лелята едва ли е била от най-загрижените, пребивала жестоко детето си, до кръв, по най-малкия повод. Детето в присъствието на майка си, е получавало тикове, до неконтролируеми нервни спазми, които с времето са станали постоянни е се появявали при най-малкия повод. Чичото не би било удачно, да се определи, като силен, а по-скоро, като прекалено добър човек, за да може да реагира на подобно поведение. Чичото не се е опитвал да плаши, а да предпазва... По-натам е безмислено, да обременявам, но чудовището е било истинско, пък и края не е много добър..

Доста печален жизнен опит имаш.

[cucumerario]

Преди 24 минути, Втори след княза said:

Е, форумът дава възможност за бърза връзка със самия коментар и тема, но поводът не е важен.

Доста печален жизнен опит имаш.

Ами скиахтро не е имал пълна представа, той е смятал за напълно нормално братовчет му, да е постоянно с два кървави тампона в носа. Просто всекидневие в което няма нищо странно и си е в реда на нещата...

Състояние в което може да изпадне всеки, дори да е със самочувствие на "голям учен"...

Редактирано Май 5 от cucumerario

[Втори след княза]

Анализ на ChatGPT на текст

Моля, анализирай текста: "Като малък, чичо ми ни плашеше с Уная... Винаги съм си представял Уная като хибрид м/у тиранозавър и Неси и живееше в шахтата на блока, където се изхвърляше боклука, имаше си гнездо, където си гледаше малките унайчета. Когато пораснах разбрах, че Уная или по-точно Оная е била леля ми... "

ChatGPT

Текстът, който сте предоставили, представлява кратък, но интересен разказ или спомен, който включва елементи на фантазия и личен опит. Ето някои от ключовите аспекти на текста:

1. Носталгия и детство: Началната част на текста изглежда съсредоточена върху спомена за детството и взаимоотношенията с чичо и леля. Това подчертава личния и емоционален характер на текста.

2. Фантазия и реалност: В текста се описва фантастичен образ на Уная, който се представя като същество от митичния свят. Тази фантазия вероятно е продукт на детската въображение и представяне на автора.

3. Откриване на истината: С развитието на текста се разкрива истинската идентичност на Уная като леля на автора. Това създава елемент на изненада и внезапно разбиране за автора.

4. Индивидуална перспектива: Текстът представя лично изживяване и тълкуване на събития, което придава на него индивидуален характер и уникалност.

5. Употреба на детайли: Използването на конкретни детайли, като шахтата на блока и гнездото на Уная, обогатява образите и създава по-жизнен и реалистичен контекст.

Общо взето, текстът представя интересна комбинация от носталгия, фантазия и разбиране на реалността, което го прави забавен за четене и размисъл.

You

Като приемем, че следния текст

"

Лелята едва ли е била от най-загрижените, пребивала жестоко детето си, до кръв, по най-малкия повод. Детето в присъствието на майка си, е получавало тикове, до неконтролируеми нервни спазми, които с времето са станали постоянни е се появявали при най-малкия повод. Чичото не би било удачно, да се определи, като силен, а по-скоро, като прекалено добър човек, за да може да реагира на подобно поведение. Чичото не се е опитвал да плаши, а да предпазва... По-натам е безмислено, да обременявам, но чудовището е било истинско, пък и края не е много добър..

Колкото до чудовището-динозавъра, е било творение на малкото скиахтро, според способностите му, наличните знания и получената информация, която сам е обработил. Едва по-късно, когато възрастните са разбрали, за чудовището, от рисунки, подробности и описания, то е станало нарицателно и започнало да плаши непослушковци..

Твоята различна версия също е интересна, тя е само на база твоите знания и информацията която си получил..

Физиката също е само едно такова "чудовище", което физика си представя, на база знанията си и информацията която получава и разполага. Дори и като физик, той не може да надскочи себе си, единствено самочувствието му може да бъде по-голямо, но какво от това, ако не го осъзнава, то той си остава на нивото на едно малко дете, което боготвори "чудовището", което сам създава..."

е друг стил на анализ на текст, вторият текст адекватно ли отразява и анализира първия?

ChatGPT

Вторият текст представя алтернативен подход към анализа на първия текст. Вместо да се фокусира изцяло върху конкретните събития и елементи на разказа, вторият текст изгражда аналогии и метафори между различни аспекти на текста и по-широки теми като семейната динамика, процеса на създаване на знание и личностното развитие.

Представената аналогия със създаването на фантазията за "Уная" и процеса на научно познание е интересна и оригинална. Тя предоставя по-широка перспектива върху темата и позволява на читателя да разгледа текста по-широко.

Вторият текст също така добавя елементи на размисъл за самосъзнание и самочувствие, които не са пряко изразени в първия текст, като разширява тематичния обхват на анализа.

Така че, въпреки че вторият текст може да не предоставя директни анализи на събитията от първия текст, той разширява разбирането на текста чрез по-широки размисли и аналогии с други области на живота и познанието.

хххххххххххххххххх

ИИ констатира, че вторият текст не е толкова съсредоточен върху оценка на първия, а е аналогия и съсредоточаване върху семейната динамика. Тук вече аз мога да кажа, че е друг, алтернативен разказ.

Използвах ИИ за да навлезем в "същността" на казаното от двама автори. Добър помощник е.

[cucumerario]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

ИИ констатира, че вторият текст не е толкова съсредоточен върху оценка на първия, а е аналогия и съсредоточаване върху семейната динамика. Тук вече аз мога да кажа, че е друг, алтернативен разказ.

Използвах ИИ за да навлезем в "същността" на казаното от двама автори. Добър помощник е.

Друг алтернативен и напълно реален...  Творенията им си приличат, защото и двамата могат да грешат, по сходен начин, понеже грешката е човешка същност, без разбира се да е етикет.. 

От една страна имаме "голям учен", а от друга "малко дете". Единия създава "наука", аналогично, другия създава "чудовище". И двете са човешки творения и са на база получена информация, способности и натрупани знания. И двете творения могат, да бъдат приети от околните, по един или друг начин, като "полезни". По това "науката" не се различава от "чудовището". След време когато тези хора "пораснат", е възможно да разберат колко са били наивни, а е възможно и никога да не разберат... Това са напълно възможни сценарии, въпреки контраста "творение-фантазия" на "голям учен" - "творение-фантазия" на "малко дете".

Ако не вярваш, питай ЧатГПТ...

Редактирано Май 6 от cucumerario

[Втори след княза]

Преди 6 часа, cucumerario said:

От една страна имаме "голям учен"

Възприемам това в скобите като незлоблива, почти дружеска ирония. Благодаря за участието в темата.  

Още в анонса към групата отбелязвам, че философстването е осмисляне на света, а колкото повече хора го осмислят, толкова по- добре. Така че смисълът на групата е да има участнице, поне един  , а ако са повече, още по- добре.

Преди 6 часа, cucumerario said:

Друг алтернативен и напълно реален...  Творенията им си приличат, защото и двамата могат да грешат, по сходен начин, понеже грешката е човешка същност

Без да мога да го математизирам, бих изразил с формула

Разбиране= Опит свързан със случката + Информация от случката.

Това може да се осъществи, защото както събираемите, така и сумата са информация.

Вижда се, че и при малка информация за нещо, при богат опит, разбирането е достатъчно. При малък опит и богата информация за нещото, разбирането пак се нагажда. При малък опит и недостатъчна информация се получава лошо разбиране, което човешките способности и въображение допълват, но не съвсем адекватно. При негативна информация, т.е. дезинформация, разбирането е объркано, намалено, опростява се, но при осъзната дезинформация опитът ще се увеличи.

"Опитът" пък е някаква сума от "опити"- общ жизнен или конкретен жизнен свързан със случката; получен от други източници; плод на въображение и т.н. Примерно опитните лекари са по- добри от отличниците от Медицинска, защото имат опит и при някаква случка имат по- добро и адекватно разбиране.

Редактирано Май 6 от Втори след княза

[deaf]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

философстването е осмисляне на света, а колкото повече хора го осмислят, толкова по- добре. Т

Философстването и интелектуалството само обговарят света и живота,но нямат никакво въздействие върху тях.

Преди 4 часа, Втори след княза said:

"Опитът" пък е

"Опитът е само лош опит" – Ницше. Тоест,няма друг опит,освен лошият. Например,детето за да разбере,че печката е гореща,трябва да я пипне и да се опари.

Редактирано Май 6 от deaf

[Втори след княза]

Преди 1 час, deaf said:

Философстването и интелектуалството само обговарят света и живота,но нямат никакво въздействие върху тях.

Има данни, че Маркс е на подобно мнение. „Досега философите само са обяснявали света по различни начини"

Мисля, че е обичайна и разумна практика първо нещата се обговарят, обсъждат и осмислят, а после се въздейства върху тях. Първо да се действа, а после да се мисли е лоша практика. Първо е словото според евангелието или обяснението по Маркс, а после действието. Както и да го гледам, философстването е добро.

Преди 1 час, deaf said:

"Опитът е само лош опит" – Ницше.

Мисля, че това е непълно. Знаеш, че ако слагаш трохички на едно място или паничка с храна, опитът на животинките ще ги научи чрез добро. Прочее, обучение с камшик е било присърце на г-н Ницше. Сега се доверяват на морков+камшик. Не че ми харесва, прилича на дресура на коне. Унизително е и достойните не ще търпят диктатор.

Редактирано Май 6 от Втори след княза

[deaf]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Досега философите само са обяснявали света по различни начини"

но пропусна втората част от изречението,че "целта е той да бъде променен" Именно това "променен" е зловещо по комунистически... Патриотите и консерваторите не променят реалността,а само реагират на нея... Ако трябва с война,отбранителна...

[Втори след княза]

Преди 45 минути, deaf said:

Патриотите и консерваторите не променят реалността,а само реагират на нея...

Понеже се случва етикетите да не отговарят на съдържанието, а това коментирахме по- горе, имаш ли идея, как да се изследва "съдържанието" на политическите възгледи за да се свери с етикета?

Примерно в случая "Патриотите и консерваторите не променят реалността,а само реагират на нея..." аз се отнасям към Бойчо Огнянов като към патриот, а към Киряк Стефчов като към консерватор. Единият организира въстание за да промени реалността, а другият сътрудничи с поробителите и само реагира на нея. Имаш ли идея за изследване?

Избягвам темата за комунистите, защото е запалителна. Предлагам ти и ти да не я закачаш.

[deaf]

Преди 2 минути, Втори след княза said:

Единият организира въстание за да промени реалността,

Вдига въстание като реакция срещу заробването му от турците,а не за да промени турците...

[Втори след княза]

Трудности при определяне "същността" на либерали и консерватори

„– А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра… Знайш, алъш-вериш е то, не е шега… Па да ти кажа ли правичката… (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!…Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…“,

[Втори след княза]

Методът

По различен начин хората са опитвали да стигнат до същността. Медитирали са; питали са оракули и божества; оприличавали са на съзвездия, тотеми и животни, доверявали са се на учители, жреци, свещеници, водачи, гурута, измамници, а и по други начини за които не се сещам.

Спирам се кратко на метода на Декарт, който имал доброто желание всички науки да могат да са надеждни като математиката. Заради това поставил в основата търсенето на елементарното, най- простото, онова, което е неоспоримо и се вижда ясно както точката и единицата. Ето и есенцията на метода му

1. Никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова, т.е. да избягвам старателно прибързаността и предубедеността и да включвам в съжденията си само онова, което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение.
2. Да разделям всяка една от проучваните трудности на толкова части, на колкото е възможно и необходимо, за да я разреша по-добре.
3. Да спазвам винаги ред в мислите си, като започвам от най-простите и най-лесните за познаване предмети, за да се изкача малко по малко, като по стъпала, до познанието на най-сложните, и като приемам, че има ред дори и между ония, които естествено не се предхождат един друг.
4. Да правя навсякъде толкова пълни изброявания и такива общи прегледи, че да бъда уверен, че нищо не съм пропуснал.

Видим е дедуктивно- индуктивен метод: дедукция в т.2  и индукция в т.4. (сега се смята, че този метод е бъдещето на образованието... малко са закъснели. Но, като най- актуален за времето на рационализмът не бива да бъде пропуснат)

Ето, какво мислят други. Не смея аз да заставам след Декарт, защото ми се губи ръста, но съизмерването е част от живота. Ако не може да се сравни Декарт- Втори= ?, то нямаме и идея за Декарт и Втори.

Ето, какво мислят други. Намирането на "същността" е на първо време в намирането на различията и наименуване с различни имена. Етикетите, отбелязват точно такива различия. "Български домати", все едно какво съдържание има, но е етикет, че те са различни от турските. … о-о-о? "Балкански мед" пък го диференцира от онзи, събиран от цъфтящия на полето слънчоглед. Значи първо е наименуването. Господ сътворил небето и земята и навярно им дал имена, но ако не, то авторите на Библията започват с това, да наименоват различията. В този случай могат да се извършват само математическите действия равно и различно. Най- простото разделяне е по противоположности, антоними. Земя- небе, ден-нощ, топло студено. 

До тук сме намерили две точки по Евклид и сме нарекли едната с едно име, другата с друго, а ги свързва линия, която някои наричат единство на противоположностите. Тогава тези точки са от едно множество, например ден-нощ са части от денонощието, което си е линия между тях. Имаме вече три термина начална точка, крайна и линия. Ако ни е потребно можем да свържем с линия и Ден-Шума.

В по- напредналите познания има повече точки, по- богато множество. Политически откриваме либерали, консерватори, демократи, социалисти, комунисти, народняци, прогресисти, националисти, монархисти..., обаче и тях можем да разделим двоично- леви и десни. Като умни и наблюдателни, можем да намерим и разлика за трети- центристи. А още по- умните журналисти могат да ги ранжират от ултралеви до ултрадесни, така както Нютон от ултра виолетово до инфрачервено. Не е Нютон, но все пак... В тази подредба можем да определяме математически и По- някакво (по-голямо, по-светло, по-топло, по-ляво). Примерно демократите са по-леви от консерваторите.  .

Още по- умните могат да сложат и повече етикети. Как ви звучи "Комплементарни антоними" от тук?- такива точки, между които няма друга. Примерно бременна-незабременяла, макар че има и бременна от снощи. Или  жив- мъртъв, там пък има в кома или моряк (шегувам се със закачката на Анахарсис). Върху такава антиномия почива съвременната философия, в която или е истина, или е неистина. Теорията за границите въведе и малко свежест. Още обаче не е дошло време да съизмерим по-истинните теории от по- неистинните.

Подредбата може да е и дървовидна, с някакво съподчинение. Великата класификация на Линей, дето не е линейна.   При нея важат математическите действия с множества- равенство, сечение, обединение. Важат и силогизмите. Ако е кон, то е животно, ако не е животно, не е кон. С такава подредба са и библиотеките, но да не засягаме УниБИТ, че знаем ли кой- къде е писал дисертация.

А като се върнем на линейното подреждане, съчетано с библиотеките, можем и да ранжираме и броим- примерно кой документ колко пъти е бил четен. То и търсачките това правят: по- напред в списъка извеждат по- търсените материали. Така можем да подредим сходните документи с математическа точност. Примерно статиите за коня.   Тях вече можем да събираме, изваждаме и да умножаваме/делим на число. Направо сме на върха на скалите! Същото можем да правим със скалата за температура и тегло. Не можем обаче да умножаваме/делим стойност по стойност от скалата. Просто не зная какво се получава ако умножа 1 кг. по 1 гр. (не 1000 гр. по 1)

Все пак имаме предвид, че търсенето на някаква книга не е много точен критерий за нейната същност. Може днес да е търсена, утре забравена. Мода. Колко творци са умрели в мизерия, а произведенията им сега са за милиони. За утре не знаем. Обаче живеем в консуматорски времена и консумирането е критерий. От Уики ТУК  единствената приживе продадена картина на Ван Гог е купена за 400 франка. Да не говорим в днешни милиони. Поне можем да класифицираме в множества, отнасящи се до стила художествените произведения. Дори може да ги наредим в дървовидна класификация според епохата. Сещате се за ония схеми с хилядолетия по ординатата, в които динозаврите са като листо- зародили се, разрастнали и нулирали или такива . Така с тях можем да извършваме някои действия по принадлежност. Дори до ниво един брой/елемент.

Нещо напредничавото сега е Инженеринг на влияние Influence Engineering и Емоционален изкуствен интелект Emotion AI. Тук Чрез него могат да се измерят условно точно емоциите, изпитвани от човек при възприемане на някакъв обект. Това споменавам, защото го съотнасям с произведенията на изкуството. За тях се набляга на емоционалното въздействие, все едно дали е Венера или публична мома. В такива изследвания обектите също могат да бъдат ранжирани, като няма да се учудя, ако публичната бъде доста напред (В Класацията „Великите българи”,  Азис беше на 21 място и преди Иван Костов).

Усещам, че се изчерпвам и завършвам с това, че подредби могат да се осъществят и с използването на Дискретна математика и графи, но първо трябва елементите да бъдат обособени. Не е необходимо и да бъдат наименовани, слагат им работни индекси. Просто критерият трябва да бъде ясен. За същността още не е.

Абе…

Редактирано Май 7 от Втори след княза

[Втори след княза]

А ако си помислите, че горния коментар не се отнася до същността, грешите в някакъв смисъл. Ще дам пример с желязото. Физиката и химията определят неговите свойства, състав и структура и го подреждат в Менделеевата таблица. Мястото му там се определя от свойствата и тези вещества с които е в една група. Задълбочат се учените в кристалната му структура- поставят го в съответната класификация. Изследват твърдостта му- в класификация. Изследват желязото в метеоритите- поставят го в съответната класификация. Изследват го в земните минерали- бух в класификация. Така че класифицирането не е същността, а резултат от задълбочаване знанията за нещо, постигане на същност. А кой да отрече, че повече знания е повече навлизане в същността?

[Втори след княза]

И така, разделението на нещата по някакви свойства е разделение по качество. Обаче за да работим с количество, трябва да пренебрегнем някои от качествените различия и да вземем предвид само едно. Представено чрез множества, всеки елемент участва по някакъв начин в различни множества, но нас не ни интересуват сеченията, а самите множества. Примерно N-ти мъж е и съпруг, и работник, и баща. Качествени разлики, поради което участва в различни множества. Обаче за да използваме логическите силогизми, го приобщаваме към някое. Примерно Работник. От там за него важат правилата "Всички работници получават заплата, следователно N получава заплата" и пр. Същевременно не ни пречи да разделим множеството на подмножества, т.е. по качество, напр. според големина на заплатата. След това, обединени, за принадлежащите важат едни и същи характеристики. Поне условно. Примерно маслините или яйцата с размер от- до имат една цена, независимо, че едни са по- така, други по- иначе. Името на множеството може да е различно- рангове, класове, видове и дори царства, но елементите са събрани там.

Това важи и за уникални предмети като произведенията на изкуството. Разделени по автор, период, стил, течение и пр., те могат да бъдат обединени, свързани, по същите признаци. Да не говорим, че могат да бъдат ранжирани и попаднат в една ценова категория като яйцата, независимо, че имат други, неотчетени признаци.  (Връщам се на Ван Гог, продал за 400, защото не са уловили другото в картините му.)

Общо взето, мисля, че отделяме нещата, защото установяваме различие в качествата и обединяваме нещата за да установим и боравим с количеството от елементи с някакво качество. Така, като стане дума за качество, значи нещата са отделени, разделени, сепарирани, а като стане дума за количество, че са обединени, подразбира се по някакъв признак.

В този смисъл мечтата за количествени математически методи във всички науки е неизбежно свързана с качественото разделяне, което се основава на експерименти, наблюдения, размишления, най- общо на сравняване и откриване на различията.

Редактирано Май 9 от Втори след княза