Пакистанска мисия до Луната!!! Защо това е светъл лъч, но може би недостатъчен за куцукащата пакистанска програма

[SAlexandrov]

Мисия на Пакистан заработи в орбита около Луната!

На илюстрацията: пакистанската мисия “ICUBE-Q”, която днес работи в орбита около Луната. Photo credit : Institute of Space Technology

9 май 2024 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 8-ми май, пакистанският сателит “ICUBE-Q” бе освободен от борда на китайския кораб “Чанг’e 6” и заработи в орбита около Луната. С това Пакистан се нареди до СССР, САЩ, Япония, Швеция, Китай, Индия, Израел и Южна Корея, разположили орбитална мисия около естествения ни спътник. Постижението дава лъч надежда на изстрадалата пакистанска космическа програма, че за нея също има бъдеще.

“ICUBE-Q” представлява микроспътник от типа CubeSat с тегло 6.5 килограма и две скромни камери с 1 мегапикселова резолюция. Според информация от пакистанските медии, камерите трябва да предадат снимки от Луната до 16-ти май. Мисията, макар и важна за страната, сериозно отстъпва по възможности на индийските мисии “Чандраян-1”, “Чандраян-2” и “Чандраян-3”, последната от които бе със стартово тегло 4 тона и позволи на Индия да изучава лунната повърхност посредством спускаем модул и луноход. И докато пакистанската “ICUBE-Q” бе изстреляна като вторичен товар на китайската мисия “Чанг’e 6”, Индия сама провежда полети до Луната със собствени ракети.

Развитието на всяка една космическа държава е уникално и различно от това на другите. И макар че Пакистан и Индия са географски съседи, двете държави поеха по много различен път. Извън всякакво съмнение е, че Индия е категоричният и абсолютен космически лидер сред държавите на Южна Азия. Не само тя първа от тях проведе успешни орбитални роботизирани мисии до Луната и Марс, както и спускаема до Луната, а също така индийската космическа програма е на прага да изстреля самостоятелно човек в орбита. Това е естествено развитие, след като тя бе управлявана последователно от достойни учени като д-р Викрам Сарабхаи, проф. Сатиш Дхаван, проф. Удупи Рао и други. Всъщност индийската космическа агенция ISRO почти винаги е била управлявана от именити учени и се е радвала на подкрепата на властите. Обратно, в продължение на дълъг период от време, от 2001 г. чак до 2023 г. пакистанската космическа агенция SUPARCO бе оглавявана от пенсионирани генерали от армията и нямаше никаква политическа подкрепа.

Следващите редове са посветени на историята на космическата програма на Пакистан, която никога не съм разказвал на страниците на КОСМОС БГ и вероятно до този момент не е била разказвана на български език.

Бащата на пакистанската космическа програма е Абдус Салам – единственият пакистанец, носител на Нобелова награда, като тя е връчена през 1979 г. за приносите му във физиката. През 1960 г., Салам настоява да бъде създадена национална космическа изследователска инициатива. Първоначално тя започва като крило на Пакистанската комисия за атомна енергия, преди да се обособи през 1964 г. като самостоятелна космическа агенция – SUPARCO. Няма как да омаловажим приноса на Салам – говорим за 1960-та година, три години след изстрелването на изкуствен спътник, но преди полета Гагарин и почти десетилетие преди човек да стъпи на Луната. Ученият наистина е притежавал напредничаво за времето си мислене!

---

Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк

---

Същата тази година Салам се среща с двама учени на име Салим Мехмуд и Тарик Мустафа, които по това време живеят в САЩ. Той ги съветва да се присъединят към НАСА – и те го правят. Любопитен факт е, че агенцията снабдява двамата с ракетни технологии и им дава разрешение да ги внесат в родината си, но под условие, че споделят публично научните си открития. Така в периода между 1962 г. до 1972 г. в експлоатация навлизат суборбиталните ракети “Рехбар”, които притежават способността да достигат космическото пространство до височина 130 километра над Земята. Когато “Рехбар” започва да лети, Пакистан се превръща в третата държава в Азия, първата в Южна Азия и първата мюсюлманска държава, изпратила самостоятелно ракета в космоса.

През 70-те всички признаци са налице, че Пакистан затвърждава позицията си на космически лидер в региона. След приключването на “Аполо 17”, последният пилотиран полет до Луната, астронавтите Юджийн Сърнан, Роналд Еванс и Харисън Шмит посещават Карачи. Конструирана е Йоносферната станция “Исламабад”, както и приемна станция за данни от спътниците на НАСА “Ландсад”.

И после всичко се обърква.

В края на 70-те на власт в Пакистан идва Зия Ул Хак. На 18 юли 1980 г. Индия успешно изстрелва спътник в орбита посредством собствена ракета. Отговорът на Зия е пакистанците да създадат своя собствена спътникова програма на име “Паксат”. Пред 1983 г. е открита наземна станция, предимно предназначена да прихваща сигналите от индийските спътници. По това време изстрелването на пакистански спътник се възприема от местните учени като “културна контраатака” спрямо Индия.

Но когато Зия пристига на посещение в SUPARCO през 1984 г., неочаквано той обявява край на програмата “Паксат” с мотива, че държавата няма пари. Реално ресурсите са пренасочени към създаването на ядрена програма и строежа на атомна бомба, докато космосът бива оставен на второ място. Резултатът от тази политика е катастрофален – множество учени напускат пакистанската космическа агенция и иновациите спират.

Спътникът “Бадр-1”

Някои изследователи обаче отказват да си тръгнат и решават да продължат да работят независимо от тежкото финансово положение. Тогава се появяват два благоприятни фактора. Първият фактор е свързан с това, че някои от работещите в SUPARCO са завършили инженерни специалности в английския университет Сурей, който през 1981 г. построява и изпраща в космоса радиолюбителските спътници от серията “УоСАТ”. След като тези работници се връщат обратно в Карачи и Лахор, те построяват там наземни радиолюбителски станции и осъществяват комуникации с британските сателити “Уо-9” и “Уо-11”. Вторият фактор е сериозната подкрепа, която оказва Пакистанската аматьорска радиолюбителска общност. Така радиолюбителите в SUPARCO започват да строят собствен спътник, който получава името “Бадр-1” (на езика “урду” това означава “новолуние”).

Под влиянието на влиятелния ядрен физик Мунир Хан, Зия Ул Хак дава одобрението си работата по “Бадр-1” да продължи. Първоначално планът е спътникът да бъде извозен в космоса с космическа совалка, но катастрофата на “Чалънджър” през 1986 г. води до цялостни забавяния в план-графика на американските полети. Спътникът е оставен на съхранение, докато SUPARCO преговаря с други държави. Най-накрая през 1990 г. китайското правителство предлага на Пакистан да изстреля “Бадр-1”. Полетът е осъществен на 12 юли същата година с ракета “Лонг Марч 2Е”. Спътникът престоява в космоса около 146 дни, преди да изгори в атмосферата.

Опитът с “Бадр-1” позволява на SUPARCO да започне работа по втори сателит на име “Бадр-Б”, който не е само радиолюбителски, а притежава и няколко камери и дозиметър. Спътникът е изстрелян на 10 декември 2001 г. от космодрума Байконур с украинска ракета “Зенит-2”. По неизвестна причина радиосигналът от спътника прекъсва преждевременно и никой не знае какво точно се е случило, защото не е проведено формално разследване.

Въпреки тези развития в пакистанската космическа програма, прекратената програма “Паксат” води до лоши последствия дълго време след това. През 1994 г. SUPARCO губи два орбитални слота и скоро става ясно, че е на път да загуби и трети, ако не се сдобие със спътник до април 2003 година.

За да не се случи това, пакистанското правителство предприема интересен ход. Боинг построява и през 1996 г. изстрелва спътника “Палапа-С1” за нуждите на Индонезия. Бордовата му батерия обаче се поврежда и това не позволява на спътника да се използва през определени часове. Индонезийците не са доволни и искат да им се изплати обезщетение. Обезщетението е платено, а собствеността на спътника е прехвърлена на Хюз Спейс енд Комюникейшънс Къмпани. Спътникът е преименуван първо на “HGS-1”, после на “Анатолия-1” и накрая през 2002 г. пакистанците го купуват за 5 милиона долара. Така той добива последното си име “Паксат-1”, след което е преместен в подходящия за Пакистан орбитален слот.

След като Пакистан придобива собственоста на сателита, президентът Первез Мушараф прави следното абсурдно изказване: “Пакистанската космическа програма е вече пред Индия след формалното изстрелване на Паксат-1 и това е благодарение на усилената работа на нашите учени. Сигурен съм, че на индийците ще им отнеме 30 месеца, за да свършат това”.

По това време, напомням, индийската ракета “PSLV” редовно и самостоятелно извежда спътници почти десетилетие. А пакистанците просто купуват повреден американски спътник в орбита.

След 2002 г., изобщо през последните две десетилетия, космическата програма на Пакистан търпи промяна, като страната задълбочава своите връзки с Китай. В хода на това сътрудничество е създаден пакистанският комуникационен спътник “Паксат-1Р”, който е изстрелян с китайска ракета през 2011 година. И все пак през 2012 г. пакистанската космическа агенция продължава да се оплаква от проблеми и недостатъчна подкрепа от местните власти.

Китайско-пакистанският икономически коридор от 2015 г. придава нов тласък на космическата програма на Пакистан, като през 2018 г. са изстреляни два нови спътника – “Pak-TES1” и “PRSS”. Това са първите за страната спътници за наблюдения на Земята и дистанционно сондиране.

Според анализатора Салман Хамийд, който пише материал за пакистанската космонавтика през 2023 г., напредък има – за пръв път през 2014 г. Пакистан предлага цялостна визия за развитието на космонавтиката, а изстрелванията на спътниците от 2018 г. представлява добра стъпка напред. Но въпреки това космическата програма все още не е достигнала нужното ниво. Властите продължават да купуват чужди спътникови данни, докато местното спътникостроене изостава. Купуването на спътникови данни от други държави е свързано с разходи, подчертава Хамийд, при това без да бъде създадена местна инфраструктура за боравене с такива. Най-лошото – страната все още не разполага с ракета за самостоятелно извеждане на спътници в орбита, за разлика от Индия. Да, не може да се отрече – китайците помагат, но не е разумно да се разчита на подкрепата на друга държава за отбранителни способности.

Експертът приветства съществуването на обновена националната космическа визия, която предвижда разгръщането на орбитални групировки до 2040 г., но подчертава, че това е основна необходимост, а не задача, която може да вдъхновява хората. От друга страна той хвали лунната мисия “ICUBE-Q”, която днес е факт заради партньорството на Пакистан с Китай, но призовава, че е време да се потърсят и други сътрудничества с развиващи се космически държави. Такива, например, са Турция и Обединените арабски емирства.

 

 

 

 

https://cosmos.1.bg/space/2024/05/09/pakistan-mission-moon/

[Skubi]

+ 1 излишен боклук в космоса....Всеки дриплю ако изсреля нещо в космоса....Ще дойде денят и Лазар от факултета ще си изтреля боклука в космоса....

 

[SAlexandrov]

Пакистанският лунен спътник изпрати първите си снимки на Луната!

Снимка на Слънцето и Луната, заснета от пакистанската лунна мисия. Photo credit : CNSA/SUPARCO

10 май 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Пакистанската микроспътникова лунна мисия “ICUBE-Q”, която на 8-ми май започна да работи в орбита около Луната, изпрати своите първи снимки!

Още една снимка на Луната, заснета от пакистанската лунна мисия. Photo credit : CNSA/SUPARCO

Напомням на читателите, че “ICUBE-Q” бе изстреляна на 3-ти май с китайска ракета “Лонг Марч-5” като вторичен товар на амбициозната китайска мисия “Чанг’e 6”, която първа в историята на човечеството ще се опита да събере проби от обратната страна на Луната и да ги достави на Земята.

“ICUBE-Q” представлява обикновен микроспътник от типа CubeSat с тегло 6.5 килограма, като научните му прибори представляват скромни камери с 1 мегапикселова резолюция. За сравнение в света на мобилните телефони днес дори 5 мегапикселовите камери се считат за слаби.

Но пък това е първият опит на Пакистан да изучи Луната, при това с достъпна технология.

https://cosmos.1.bg/space/2024/05/10/icube-q-photos/