Финансова стабилност: Как да избегнем кризи от трето поколение?

[ISTORIK]

Финансовите кризи възникват заедно с капитализма и дори преди него. Темата е важна най-вече за нововъзникващите пазари в епохата на глобализация. България също претърпя сериозна криза в средата на 90-те години на XX в., която доведе до големи негативни последствия за икономиката.

Финансовите кризи обхващат банковите, валутните и кризите на дълга и комбинации между тях. Банковите кризи включват банкова паника, при която се наблюдава бърз отлив на депозити и резултатът от това може да бъде колапс на паричната система и рецесия. Валутната криза е пазарна атака срещу валутния курс, при която има принудителен отказ от поддържането на определена стойност на валутата или голяма промяна на курса. При двойните кризи се случват заедно валутна и банкова криза. Кризите на дълга се дефинират като ситуация, при която длъжникът е неспособен да обслужва плащанията по лихвите или по главницата навреме и по този начин се влошава финансовото състояние на кредитора. Третото поколение кризи обединява двойна криза с фалит по дълга.

Историята на капитализма може да се раздели условно на няколко периода - преди 1914 г.; годините между двете световни войни, Бретън-Уудс (1945-1971 г.) и скорошен етап (1973 - 1997 г.). Кризите, изглежда, зачестяват след 1973 г. и са над три пъти повече, отколкото в периода преди 1914 г., като мнозинството от тях се случват в нововъзникващите пазари. Преди Първата световна война преобладават банковите кризи, докато в по-новото време изглежда, че предразположеността към всякакъв вид кризи е по-висока. Все пак загубите на производство в първия период са по-големи, отколкото в последния. Въпреки това наличието на централни банки и мрежи за финансова сигурност не намаляват вероятността от възникване на криза.

Развитите страни са се научили как да се справят с кризите в навечерието на Първата световна война. Те следват политики, които обхващат солидни фискални институции (ефикасна данъчна система, балансиран държавен бюджет, нисък публичен дълг) и стабилни парични институции (развита банкова система, централна банка, която се придържа към златния стандарт). Те са длъжни да поддържат конвертируемост на валутата си освен в случаите на изключителни обстоятелства. Това означава, че трябва да следват последователни във времето политики на балансирани бюджети и фиксиран курс. Те развиват и финансовите си пазари, които позволяват на участ­ниците в тях ефикасно да разпределят спестяванията си в производителни инвестиции.

Тези институции и политики са вградени в рамката на свободна търговия, свободно движение на капитали и работници в период на относителна политическа стабилност. Зад тази рамка стоят фундаментални фактори като върховенството на закона, сигурно право на собственост и конституционна демокрация.

За разлика от тях много от възникващите пазари са изправени пред по-бур­на финансова среда. Те са в процес на изграждане или на адаптиране на институциите си и са по-податливи към разпространението на финансови кризи.

Глобализацията води до безпрецедентни по размер капиталови потоци. Резултатът от тях е бум на кредитите, които са следвани от резки понижения в цените на активите. Те водят до банкови паники и са съпроводени от фис­кална експанзия, финансирана чрез печатането на пари, и натрупване на държавен дълг. Инфлационният натиск, възникващ от това, често води до спекулативни атаки срещу валутите на тези страни. Много от нововъзникващите пазари са предразположени към кризи на дълга, когато икономиките им са се сринали след усилено кредитиране и банкова криза. Те често са неспособни да реализират достатъчно данъчни приходи, за да обслужват дълга си чрез своите неефикасни данъчни режими.

Освен това всички такива страни страдат от "първороден грях" - тоест не могат да заемат средст­ва в собствената си валута. Когато стойността на валутите им спада рязко, реалната тежест на обслужването на дълговете им, деноминирани в злато или твърда валута, силно се покачва и се увеличава вероятността от неплатежоспособност на държавата и частните фирми. Този тип криза се дефинира като трето поколение или криза на балансите, и е същността на Азиатската криза от 1997 г.

Важен фактор за кризите в нововъзникващите пазарни икономики са "внезапните стопове", при които обстоятелствата в развитите страни кредитори водят до спиране на капиталовите потоци към останалите страни. Свиването на вътрешното търсене води до ограничаване на потреблението и обрат в текущата сметка на платежния баланс.

Моделът на кризите в развиващите се икономики не е универсален. Някои страни са способни да избегнат финансовата криза, когато са изправени пред подобни обстоятелства. Въпреки че при тях е налице "първородният грях", те поддържат достатъчно строга фискална и парична дисциплина, като не натрупват големи публични дългове, поддържат достатъчно ниво на валутни резерви и минимизират несъответствието между приходните потоци в местна валута и задълженията си в чуждестранна, като предпазват банковите си системи от паника. Като цяло способността им да се справят с внезапните стопове се свързва с фундаменталните фактори на финансовото развитие.

Развитите страни също страдат от валутни кризи. Те са резултат от погрешната политика на централните им банки, липсата на доверие в тях, неприспособеността на икономиките. Те налагат силен административен контрол върху финансовия сектор и се установява мрежа за финансова сигурност чрез гарантиране на депозитите и кредитор от последна инстанция. Въпреки (или поради) това процесът на научаване и финансови иновации отнема десетилетия, преди проблемът с валутните кризи в развитите страни да се ограничи до по-приемливо равнище.

Податливостта на икономиките към пораждането на финансови кризи, особено на тези с възникващи пазарни икономики, все още е висока. Поддържането на финансовата стабилност все още е първостепенна задача както за централната банка, така и за правителството на всяка държава. Този процес може да се подпомогне чрез придържането към върховенство на закона, защита на правото на собственост, благоразумна фискална политика и солидни парични институции.

Димитър Чобанов е старши икономист в Института за пазарна икономика.

Bordo, Michael, Growing Up to Financial Stability, NBER Working Paper No. 12993, March 2007

htp://www.capital.bg/