Света гора (Атон) по време на Втората световна война

[Zara Thustra]

Света гора (Атон) по време на Втората световна война

 

На 6 април 1941 г. е дадено началото на немската инвазия в Гърция (с кодовото име Операция "Марита") като спешна реакция на неуспешната италианска инвазия по-рано. Три дни по-късно Солун и Халкидики минават под германска власт, като именно по това време първите германски военни стъпват на Света гора. На 26 (или 13) април 1941 г. Светата Епистасия, четиричленният изпълнителен комитет на автономната монашеска общност, моли Хитлер да постави Света гора под неговата лична закрила, на което Фюрерът се съгласява. По този начин Атон остава почти незасегнат от ужасите на Втората световна война. През лятото на 1941 г., скоро след написването на писмото до Адолф Хитлер, Света гора е посетена от германска научна експедиция, водена от проф. Франц Дьолгер, изтъкнат византолог от Мюнхенския университет, който монасите приемат с приятелски чувства. Експедицията, предприета с цел изследването на исторически и богословски тематики, е официално спонсорирана от Алфред Розенберг, райхският министър на Окупираните източни територии, бивайки също така подпомагана и от Вермахта.

По време на експедицията му Дьолгер и колегите му се сблъскват с една религиозна общност, демонстрираща необичайна толерантност към нацисткия режим. Това обаче по-скоро се е дължало на неприязънта на източноправославните общности към комунистическия режим на Сталин с неговите репресивни мерки спрямо християнската религия, вариращи от конфискуване на имуществото на Руската православна църква до изпращането на нейни свещеници в лагери "Гулаг", както и замразяването на потока от парични средства на руската общност за поддържането на манастирите. Според доклад на американското сп. "Time" за монасите от Света гора Хитлер е бил "велик германски крал, който сломява болшевиките и евреите - едно пророческо сбъдване". Някои от манастирите на Света гора дори поставят портретни картини на Адолф Хитлер на видни места, като например руския "Свети Пантелеймон", който закача такъв портрет директно под централния портрет на руския император Александър II.

Ето част от разказа на проф. Дьолгер относно визитата му на полуострова, поместен в издадената през 1942 г. в Мюнхен книга "Монашеската земя Атон" ("Mönchsland Athos"):

"В Констамонитския манастир, на почетно място в приемната стая, ние попаднахме на портрет на нашия Фюрер. Един монах бе открил негова снимка в едно илюстровано списание и бе нарисувал с молив нейно копие. На други места можеше да се види начинът, по който личността на Фюрера и Великия немски райх бяха оставили своя силен отпечатък върху въобръжението на жителите на Света гора, или поне сред онези, които не се бяха отказали напълно от външния свят. След като пристигнахме в няколко манастира и след като си тръгнахме от един (Манастирът на св. Дионисий), когато отплавахме в морето на малкия ни кораб, ние бяхме посрещнати със знамето на свастиката. Много от монасите смятат Фюрера за "Висш закрилник на Светата гора", чиято закриляща ръка ще продължи да бди над Светата гора при преустройването на света.

Прекарахме си чудесно, докато правехме снимки на чудотворната икона на Дева Мария. От гледната точка на Атон това за нас беше огромна привилегия да можем да фотографираме свещената икона, като монасите дори ни помогнаха и в подготовката ни. Един стар монах, който бе дошъл при нас, наблюдаваше тези приготовления, поклащайки главата си. Обръщайки се към нас, той ни каза: 'Ако искате да снимате Дева Мария, няма да имате много късмет; защото досега Девата не е позволявала на никого да я снима'. След което обаче той добави по един доверчив и добродушен начин: 'Но пък за вас, германците, Девата може и да направи изключение и да позволи да я снимате, защото все пак вие, германците, водите свещена война срещу болшевизма, Божият враг.'"

През юни 1943 г. близо десетина германски войници са разположени на територията на Света гора, които да пазят полуострова, въоръжени само с два пистолета и шест пушки, без да имат на разположение никаква радиовръзка, единствената комуникация с външния свят бивайки само една телефонна линия, която през повечето време дори не е работила. Едва след като партизани щурмуват Хилендарския манастир и открадват храна и добитък от там, германските войници получават по-сериозно въоръжение (картечници М42). След войната много от тях посещават отново Атон, за да се видят с монашеските си приятели.

Най-показателният пример за сериозния начин, по който германците възприемат личната протекция на Хитлер спрямо Светата гора, е едно събитие, в което е замесен един повреден самолет Junkers, който се е наложило да кацне на брега на полуострова в близост до Манастира „Свети Павел“ и на който също така е пътувала и жена към екипажа (Luftwaffe-Helferin). По искане на монасите тя е трябвало да бъде прехвърлена на малка ловна хижа край брега (за да може по този начин да не стъпва на самия бряг), която преди това е била обявена от монасите за непринадлежаща към Светата гора. Именно по този начин дори и нацистите спазват известната забрана за посещението на жени на Атон.

 

Германски войници с монаси от Света гора през пролетта на 1941 г.

 

Двама германски войници пред Ставроникитския манастир, годината неизвестна

 

Копие на писмото на Светата Епистасия до Хитлер, взето от книгата „Athos: Vorhölle zum Paradies“ на Ерих Файгел, един от участниците в експедицията

 

Диамонитирионът (визата) на проф. Дьолгер за Атон от юли 1941 г.

 

Проф. Дьолгер в селището Дафни в Света гора, датата неизвестна

Членовете на научната експедиция на проф. Дьолгер, заедно с трима германски войници и седем монаси, датата неизвестна

 

Членове на научната експедиция на по кафе, вода и ципуро, датата неизвестна

 

Трагосът (вид „магна харта“ на организацията и администрацията на Света гора, изготвена от св. Атанасий Атонски през 10-ти век и подписана от византийския император Йоан I Цимиски), изваден на показ за проф. Дьолгер и колегите му

 

Трагосът отблизо

 

Трагосът отново отблизо

 

Германски войници на Атон, настанени под портрета на Адолф Хитлер, 1943 г.

Портретна картина на Хитлер, поставена на почетно място в Манастира „Свети Пантелеймон“, а над нея тази на Александър II

 

Портретна картина на Хитлер, поставена от монасите в Констамонитския манастир, 1941 г.

 

Пролетта на 1944 г. по време на Великденските празници

 

Отец Пантелеймон от критското село Равдуша показва снимка на приятелството между неизвестен германски войник и монах по време на Втората световна война. Райнхолд Цвергер, друг участник от експедицията, пък разказва за приятелството между германския подофицер Ханс Нагелер, който от юни 1943 г. до май 1944 г. е разквартируван на Атон, и румънския монах Йоаким Сирбу

 

Германски войник показва гръкоезично издание на сп. "Signal" на монах от Света гора през лятото на 1943 г.

 

Монахът Йоаким Сирбу през 1982 г., а зад него карта на Велика Румъния и Гърция, както и снимка на Негово величество крал Михай I, последният крал на Румъния, преди да стане република

 

Ханс Нагелер през 1982 г. След войната той посещава Света гора няколко пъти, първият път бивайки през 1968 г.

 

Ханс Нагелер с друг германски войник на Атон, датата и годината неизвестна. По време на пребиваването му в Гърция той за малко да бъде хванат от партизаните, докато пътува до Солун. След войната той казва, че е благодарен за това как „вярата“ го е докарала на Света гора. Умира на 9 януари 2004 г. на 100-годишна възраст

 

Гръцки полицаи и германски войници в Уранополис на западния бряг на Атонския полуостров непосредствено до границата на Света гора, 23 април 1944 г. Едно от нещата, които германците успяват да направят, е да извършат преброяване на жителите на Света гора: според преброяването по това време жителите на планинския полуостров са били 5500 монаси

 

Аварийно приземилият се на брега на Атон самолет Junkers, датата неизвестна

 

Извадка от текст на германски войник, написан в атонската книга за гости: „…така че общността на Светата гора да може един ден да бъде пример за всички европейски народи…“. Райнхолд Цвергер пише в книгата си „Wege am Athos“, че германците там са били доволни от готвача им, както и че гръцката кухня им е харесала изключително много. По време на коледните празници те са помолени да доставят коледни дръвчета от Света гора като подаръци на техните другари из Гърция

 

Германски войници напускат Света гора на лодка, придружавани от двама монаси, 29 май 1944 г. След като германците окончателно се оттеглят от полуострова, Атон попада за кратко под властта на партизаните, преди гръцките власти да поемат контрола

 

Книгата на проф. Франц Дьолгер от 1942 г., описваща германската експедиция до Света гора

 

 

Източници:

https://athosweblog.com/2011/04/27/1218-athos-and-the-second-world-war/

https://web.archive.org/web/20131112060652/http://open.salon.com/blog/lost_in_berlin/2010/10/27/the_hitler_icon_how_mount_athos_honored_the_fhrer