Залезът на Инкското Слънце

[Warlord]

Беше ми предложено да продължа темата за инкската империя и реших да довърша хронологията с тази кратка кулминация.

Залезът на Инкското Слънце

Испанците за пръв път стъпват в империята на инките през 1528 г. (година след смъртта на Хуайна Капак) в град Тумбес, където първоначално завързали приятелски отношения с индиянците, но още в самото начало целта им била да заграбят техните богатства. Местните големци получили като подаръци желязна брадва, прасета, кокошки и петли, каквито дотогава не били виждани в Америка, показали им и как се стреля с аркебуза, което предизвикало голямо удивление. След това корабът командван от капитан Франсиско Писаро се спуска на юг по крайбрежието и стига до 10 градуса южна ширина. Тогава испанските авантюристи разбрали, че пред тях стои една огромна индиянска империя и решили да се върнат при изходната си позиция в Панама за да съберат сили и средства за превземането й. Но местният нов губернатор отказал да ги финансира и Писаро се решил да замине за Испания за да иска помощ от краля Карлос І. След дълги протаквания, премеждия и разправии (включително и попадане в затвора) Писаро се озовал отново в Панама начело на 3 кораба, 190 пешаци и 27 конника. По-късно към него се присъединили и изпечените банди на Ернандо де Сота и Себастиан де Беналкасаро.

Пленяването на инката

Пристигайки отново в цветущият някога град Тумбес те били неприятно изненадани от гледката на развалини и трупове оставена от кървавите войни между скараните до смърт братя Хуаскар и атахуалпа. Испанците се спуснали още по-на юг по крайбрежието и там основали първото испанско селище в Южна Америка - Сан Мигел, където се заселили за постоянно 60 човека от експедицията му, а останалите конкистадори потеглили към планините на Перу, където току що била приключила жестоката гражданска война. Сега срещу Атахуалпа, владетел на 1 000 000 кв. км. земя и 10 000 000 поданика, разполагащ с 250 000 войска напредвали 177 европейски авантюристи. атахуалпа не искал да се среща с т.нар. "бели богове" и им проводил пратеници, които с ценни дарове трябвало да ги разубедят от всякакви начинания в тази страна. Те не могли да възпрат конкистадорите, които решително напреднали към главния вододел на Андите (над 4000 м надморска височина) прекосили го и достигнали Кахамарка - средно голям инкски град с храм на Слънцето покрит със златни плочи, манастир "Деви на Слънцето" и крепост с яки каменни стени. Тъй като в момента тук пребивавал инката край каменните сгради се виждали разпънати шатрите на почетната гвардия, стражата му и още 40 000 обикновени войника! Писаро пратил хора при инката в двореца му за да уговорят срещата им. Испанците били настанени в къщите на триъгълния площад в Кахамарка, опасан от три ниски и дълги сгради, които били удобно прикритие за тях. Писаро заповядал всичките войници от стражата да бъдат избити, само инката да бъде заловен жив.

Така следобяд на 16 ноември 1532 г. на площада в Кахамарка се състояла историческата среща на Атахуалпа с Писаро. Инката пристигнал на уговореното място със свитата си. Преди него минали стотина метачи, които лъснали до блясък площада, по който трябвало да мине златната носилка на инката. Атахуалпа бил заобиколен от 6 000 войници въоръжени с бойни прашки и копия, а с тях крачели и големците на империята облечени в туники украсени със злато и сребро. Инката се разгневил на отсъствието на непознатите белокожи и когато извикал "Къде са?!" пред него от прикритията излязъл монахът Винсенте де Валверде, в скромно расо, с кръст в лявата ръка и библия в дясната ръка, а с него вървял и един индиянец преводач. Монахът казал, че го изпращал испанският крал отвъд морето, който го призовавал да стане негов подчинен. Казал и че е дошъл тук за да покръсти в правата вяра инкския народ. И на самият инка монахът започнал да разказва за бога-отец и неговия син Исус Христос, който страдал и издъхнал на кръста, разказал и как папата, божият наместник на земята, бил дал на испанския крал правото да владее Америка и найните народи. След този поток от думи той показал на инката библията, в която били изложени свещените истини на белите богове. Синът на Слънцето поискал да провери това и се помъчил да отвори странното нещо, накрая разгърнал страниците и зяпнал в тях без да разбира нищо. Все пак се помъчил да отговори достойно на грозното брадато същество пред себе си. Инката отвърнал, че отказва да приеме господството, на който и да било владетел. Инката нервно заявил и че онзи папа нямал никакво право да раздава на кралете земи и народи. По същия категоричен начин той отрекъл думите на Валверде, че бог бил умрял на кръста. Той казал, че Слънцето бил единственият бог, който съвсем не е умрял защото всяка сутрин изгрява отново. Накрая ядосаният погледнал гнусливо свещената за европейците книга и я хвърлил на земята. Тогава отец Валверде се разкрещял бясно: "Избийте до крак езичниците, тези индиянски кучета"! Испанците решили, че това е най-подходящия момент и наизскачали от трите ниски сгради. Когато бил открит огън с двете оръдия по тълпата индиянци настанала страшна паника. Оръдейната стрелба и конете толкова изплашили индиянците, че те не могли да окажат каквато и да било съпротива. Докато испанците избивали поголовно бягащите в безредие стражи, Писаро с елитната си дружина успял да си пробие път до Атахуалпа. Писаро искал жив Атахуалпа, той дори бил ранен, когато защитил с тялото си инката от един побеснял свой войник, който щял да го прониже с кама. Раната на Писаро, нанесена му от испанец, била единствената, която белите завоеватели понесли в тази битка. Те не загубили нито един войник, а изклали почти всички индиянци на площада в Кахамарка!

Откупът

Плененият Атахуалпа предложил да откупи живота си срещу толкова злато, което щяло да изпълни цялото помещение, в което бил затворен на височина 2.94 метра и двойно повече сребро, като обещал всичко това да бъде докарано от поданиците му в Кахамарка за 60 дни. Писаро се съгласил на великолепното предложение и към Кахамарка започнали да се стичат от цялата империя кервани от лами носещи приказни богатства. И наистина в обещания срок помещението с площ 30 квадратни метра и обем 88 кубични метра било изпълнено със злато. Всички предмети, които били докарвани денонощно се претопявали в редица малки пещи. Сред превърнатите в стопилка уникални произведения на инкското изкуство имало огромен златен фонтан от владетелския дворец, златна чешма украсена с фигури на хора и птици, статуи на лами в естествен ръст, позлатени барабани, сребърни съдове с форма на кондори и орли, съдове за царевица от чисто злато. Всичко на всичко откупът възлизал на 50 тона злато и 12 тона сребро! Щом той бил събран Писаро веднага изпратил Атахуалпа на съд пред набързо съставения "трибунал". Инката бил осъден задето извършил "най-различни престъпления", задето "прахосвал златото и среброто" в собствената си империя и защото бил "многоженец". Присъдата била смърт чрез изгаряне, но Атахуалпа се съгласил да приеме християнската вяра и да бъде "само" удушен. Така на 19 август 1533 г. в Кахамарка, след 7-месечно пленничество загинал тринадесетият инка.

Манко ІІ и инкските съкровища

След покоряването на Кахамарка и убийството на Атахуалпа, и дори след разграбването на Куско на много обширна непристъпна за европейците високопланинска територия продължили да царуват други Синове на Слънцето. Манко ІІ бил брат на Атахуалпа, който при превземането на Куско първоначално привидно сътрудничел на испанците. Но неочаквано напуснал столицата с много свои хора и започнал голяма освободителна война против конкистадорите. Той се оттеглил в град Вилкабамба откъдето управлявал поданиците си и също така откарал там огромно количество съкровища от Куско. Всичките тези съкровища, които инките успяли да съхранят, както и самият град Вилкабамба, а и много други градове никога не били открити от европейците и до днес е загадка къде се намират. В непокорените от Писаро земи дори били построени нови градове от инките - това са Паитити, Виткос, Вилкабамба и др.

През лятото на 1533 г. паднала столицата Куско и Писаро заедно с бандата му се отдали на така жадувания грабеж. Още докато бил в Кахамарка Писаро изпратил свои хора, които само за един ден успяли да отмъкнат от храмовете на Куско 600 златни плочки с общо тегло почти 10 тона! Но когато самият Писаро заедно с всичките си войници нахлул в златният град плячката, която била заграбена възлизала на 27 тона злато и почти толкова сребро.

Обаче цялото огромно количество съкровища заграбено от испанците от Куско било нищо в сравнение с действителното богатство на този приказен град. Още щом пратениците на Писаро започнали да свалят златни плочки от храмовете, хората в Куско започнали да крият и събират всичко, което могли и то било отнесено от Манко ІІ в непристъпните крепости на Андите, които европейците открили чак в началото на ХХ в., а повечето от тях въобще не открили. Така, че все още Перу крие някъде в планините си колосални количества злато, което ежегодно се трупало в Куско през цялото му съществуване като независим град и по закон всичкото злато постъпило веднъж там не трябвало да се изнася от града. Все още не е намерена например златната верига, която Хуайна Капак поръчал да изработят по случай раждането на първият му син. Тя била дълга 400 метра и толкова тежка, че 200 яки мъже едва я влачели. С нея бил ограден главния площад на Куско за тържествената церемония. Този златен синджир всъщност е най-големият златен предмет изработван някога в историята.

Когато Куско вече бил завладян и инката Манко ІІ се срещнал с пратеник на испанците, изсипал пред него едно гърне с царевични зърна, взел едно от тях и казал: "Само толкова успяхте да плячкосате от златото на инките, а всичко това ни остана!" - казал той сочейки купчината царевични зърна. Понеже Манко добре познавал ненаситната жажда за злато, от която страдали белите, той предложил на пратеника да даде всичкото това злато на европейците ако завинаги напуснат родината му. Испанците обаче не склонили да напуснат континента и никога не открили богатствата, за които говорел Манко ІІ.

В крайна сметка Манко ІІ бил убит от Диего де Алмагро и дружината му авантюристи, които били приети великодушно от инката, дал им убежище във високопланинската столица.

Последни водачи на съпротивата

Освен Манко ІІ, Саири Тупак и Титу Куси са други предводители на инките, които все още се съпротивлявали на конкистадорите, дори след падането на Куско и убийството на Манко ІІ. Но и единия и другия били отровени. През този период само за 30 години колониално владичество населението на бившата империя намаляло на половина.

Тупак Амару - той бил последният инка предводител на съпротивата, който бил пленен и екзекутиран от испанците през 1572 г.

Редактирано Януари 6, 2006 от Warlord

[byzantiner]

Тупак Амару - той бил последният инка предводител на съпротивата, който бил пленен и екзекутиран от испанците през 1572 г.

Интересно ми е дали рапърът Тупак Амару Шакур случайно не е бил кръстен на този последен инка

Все пак се помъчил да отговори достойно на грозното брадато същество пред себе си. Инката отвърнал, че отказва да приеме господството, на който и да било владетел. Инката нервно заявил и че онзи папа нямал никакво право да раздава на кралете земи и народи.

Сори, Уорлорд, ама определението "грозно брадато старче" си е леко субективно тука, не мислиш ли

[Warlord]

Интересно ми е дали рапърът Тупак Амару Шакур случайно не е бил кръстен на този последен инка

Хаха, за раперите не знам. Те по правило са прекалено тъпи за да са чували някога нещо за инките Но името на последният инкски вожд Тупак Амару е използвано и след 5 века след смъртта му от разни водачи на бунтовнически и терористични групи, стремящи се да предизвикват революции и да свалят режими в Южна Америка.

[Warlord]

Сори, Уорлорд, ама определението "грозно брадато старче" си е леко субективно тука, не мислиш ли 

←

Така е прав си. Обаче така беше описано и в едната книга, от която съм взимал материалите и за това реших да го оставя така, за да подчертая как изглежда той в очите на инките и какво им е отношението към него и белите. Защото индиянците са били без бради и им се е струвало неестествено човек да има толкова много окосмяване по лицето.

[byzantiner]

Хаха, за раперите не знам. Те по правило са прекалено тъпи за да са чували някога нещо за инките Но името на последният инкски вожд Тупак Амару е използвано и след 5 века след смъртта му от разни водачи на бунтовнически и терористични групи, стремящи се да предизвикват революции и да свалят режими в Южна Америка.

←

Абе те, че не са много умни повечето- не са(тука пак се изказваш пристрастно, щото си метал , ам айде), ама едно от прозвищата на въпросния Тупак мисля, че беше Макиавели...е, та втоя смисъл той сигурно е чувал и знае, кой е Николо Макиавели...абе, де да знам просто се чудех....

[Warlord]

Абе те, че не са много умни повечето- не са(тука пак се изказваш пристрастно, щото си метал , ам айде

В случая се изказвам съвсем безпристрастно, какъвто и да си не е трудно да забележиш, че всичките са смотани келеши дето нищо смислено не правят - нито музика, нито текстове и послания... ама айде все пак тук да си говорим за инките

[byzantiner]

В случая се изказвам съвсем безпристрастно, какъвто и да си не е трудно да забележиш, че всичките са смотани келеши дето нищо смислено не правят - нито музика, нито текстове и послания... ама айде все пак тук да си говорим за инките

←

Еми кво друго да говориме....ти май си го написал....дано не прозвучи като незнаущ ученик в час, ама ако искаш ни задай некъв въпрос :blink: и да си кажем мнението(не само моето, разбира се, щото аз общо взето бих се повторил от темата за цивилизациите до голяма степен)....