Трагедията на 14 юни 1995 г. в град Будьоновск - Русия

[Р. Теодосиев]

На 14 юни 1995 г. град Будьоновск в Ставрополския край на Русия бил разтресен от един от най-шокиращите терористични актове в съвременната история. Предвождани от чеченски командир Шамил Басаев, въоръжена група бунтовници захванала повече от 1500 заложници, превръщайки местната болница в непристъпна крепост.

 

Безпрецедентен тероризъм на руска земя

Заложническата криза в Будьоновск представлявала първия терор от такъв мащаб на руска територия, разкривайки пред обществото уязвимостта на страната пред подобни заплахи. Басаев и неговите бойци, тежко въоръжени, нахлули в града, сеейки смърт и безредици. Те безразборно открили огън по улиците, отнемайки живота на десетки невинни граждани и ранявайки още толкова.

Ултиматум и преговори за живота на заложниците

В замяна на освобождаването на заложниците, бунтовниците отправили искания към руското правителство за незабавно прекратяване на военните действия в Чечня и започване на преговори за мир. Напрегнатата ситуация поставила животите на невинните хора в изключителен риск, принуждавайки властите да влязат в изтощителни преговори с терористите.

Кървава развръзка и трагични последици

Въпреки всички усилия, опитите за разрешаване на кризата претърпели неуспех. Руските специални части предприели неуспешен щурм на болницата, довел до още смъртни случаи. В крайна сметка, след продължителен преговорен процес, на Басаев и бойците му било позволено да се изтеглят обратно в Чечня, вземайки част от заложниците като жив щит срещу нападение.

Последният компромис с тероризма

Инцидентът в Будьоновск се превърнал в символ на терора в Русия и разкрил сериозни пропуски в системата за сигурност. Той довел до дълбоки политически последствия и се оказал последният случай, в който руското правителство склонило да преговаря и прави компромиси с терористи, променяйки завинаги политиката на страната към безкомпромисно противопоставяне на тероризма.

Болезнен спомен и вечно предупреждение

Трагедията в Будьоновск останала тъжен спомен в съзнанието на руснаците и вечно предупреждение за опасността от екстремизма. Тази трагедия показва необходимостта от адекватни мерки за сигурността на Русия, който и до днес повдигат много въпроси.

-------------

Ето един от коментарите под видеото:

Превод:

Никога преди не съм писал коментари, въпреки че гледам всичките ви видеоклипове. Аз съм от Буденовск и въпреки че съм роден много по-късно от тази трагедия, знам много добре всичко, което се случи, защото в училище всяка година говореха за това в детството ми и родителите ми говореха за това и всички старейшини: учители , баби, дядовци, други роднини, познати на познати и т.н. Все още има следи от куршуми по къщата ми. Докато слушах видеоматериала, пред очите ми изникнаха снимки от историите, които ми бяха разказани: как баба ми окачва пране на балкона, когато чува изстрели, как търси майка си, която се разхожда в двора. по това време; как друга баба, заедно с тогавашната ми малка леля, се криеха от терористи вкъщи, а след това избягаха в мазето на съседите, за да се скрият; как майката на моя приятел беше взета за заложник на пазара; как са водени хората в колони. Плаках през цялото видео; беше особено болезнено да осъзная колко небрежни са властите към тази ситуация и заложниците.

Оригинал: 

 

Никогда до этого не писала комментарии, хотя смотрю все ваши ролики. Я из Буденновска, и хотя родилась я намного позже этой трагедии, я очень хорошо знаю всё, что происходило, потому что и в школе каждый год об этом говорили в моём детстве, и родители рассказывали, и все старшие: учителя, бабушки, дедушки, другие родственники, знакомые знакомых и так далее. На моём доме до сих пор остались следы от пуль. Слушая материал ролика перед глазами всплывали картины историй, которые мне рассказывали: как бабушка вешала белье на балконе, когда услышала выстрелы, как искала маму, гуляющую в это время во дворе; как другая бабушка вместе с моей тогда еще маленькой тетей пряталась от террористов дома, а потом бежала к соседям в подвал, чтобы укрыться; как на рынке взяли в заложники маму моей подруги; как людей вели колоннами. Весь ролик я проплакала, особенно больно было осознавать, насколько же наплевательски к этой ситуации и к заложникам отнеслись власти.