Кого избират американците през 2024

[deaf]

Преди 1 час, Storen said:

Друг проблем е васалното поданическо мислене на голяма част от българите.

В Кремъл седнаха и написаха под благосклонния поглед на Путин списък на държавите с "деструктивни" срещу Русия нагласи. Там са всички държави членуващи в Европейският съюз без Унгария и...Словакия! България е в "черния списък" на Русия,въпреки ниските васални поклони на управляващите русофили към Матушката.

 

[Gabraka]

Преди 2 часа, Storen said:

 Пиша ви ги тези неща не защото се чувствам засегнат от коментара ви (не е така), а за да можем в бъдеще  да разговаряме по-сериозно и без прекалени емоции.

 

Коментарът ми беше изцяло саркастичен и съм съгласен с написаното от Вас. Аз самият съм писал сходни неща тук и обикновено онези, които са Ви сложили усмивки и чуденки на коментарите, веднага ми пишат, че съм путинофил, от руската школа и т.н. Реших саркастично да ги изпреваря и аз да Ви го напиша, но явно съм останал неразбран.

А понятието "демократисти" ще го заимствам от Вас дори и да не искате да го споделите с мене : )

[Storen]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Друг сериозен проблем е месианският комплекс на някои коментиращи.

Колега дайте по-сериозно с аргументацията. Със закачки, пощипване и имоджи тази работа не става. Съвсем искрено, ми е интересно да прочета мнението ви по тези въпроси.

 

Преди 2 часа, Atom said:

И аз не знам, затова и зададох въпроса. Моето усещане (но само усещане) е, че полиархията  обхваща по-широк кръг от хора

Ако приемем че броя на властовите центрове е определящ дефиницията става много проблематична. Съмнявам още още по времето на класическата атинска олигархия броя и критериите да са били много ясни. В днешно време тази тема е още по-чувствителна защото се асоциира с корупция. Членовете на олигархията избягват медийното внимание и се крият зад дебели стени от споразумения за поверителност. Обикновено само най-новите членове (първа генерация) на олигархията са отразени в медиите и са в центъра на общественото внимание. Прилича малко на обред на преминаване в ранг. 

 

Преди 1 час, deaf said:

В Кремъл седнаха и написаха под благосклонния поглед на Путин списък на държавите с "деструктивни" срещу Русия нагласи. Там са всички държави членуващи в Европейският съюз без Унгария и...Словакия! България е в "черния списък" на Русия,въпреки ниските васални поклони на управляващите русофили към Матушката.

 

Да, за съжаление такива примери има много.

 

Преди 1 час, Gabraka said:

Коментарът ми беше изцяло саркастичен и съм съгласен с написаното от Вас.

Радвам се да го чуя и се извинявам. Не бях съвсем сигурен дали коментара е саркастичен. Пиша само от няколко дена в този форум и още не съм наясно с позициите на участниците.

 

Редактирано Октомври 4 от Storen

[gmladenov]

Тръмп или Харис: Кой щеше да е президент на САЩ, ако гласуваха българите?

Следващият вторник, 5 ноември 2024 г., в САЩ ще се състоят изключително оспорвани президентски
избори. Изходът от вота ще окаже съществено влияние в глобален мащаб, включително и върху редица
социални и политически процеси у нас.

Ако българите бяха изправени пред електоралната дилема "Доналд Тръмп или Камала Харис", то
мнозинството щеше да предпочете Доналд Тръмп. Той би получил 49%, а Харис – 36%.

Това сочи проучване на социологическата агенция "Галъп интернешънъл болкан",  проведено в 43
държави.

Сходни са и нагласите, които споделят респондентите, независимо от личните си пристрастия, за това
кой ще спечели вота в Щатите – 46% очакват това да е Тръмп, а 36% – Харис.

В същото време, мнозинството от нашите сънародници смятат, че битката за Белия дом има съществено
значение за нашата страна и ще влияе върху случващото се в икономически и политически аспект – 57%.
Едва 12% намират, че събитията отвъд океана нямат да имат такова влияние, а 7% оценяват влиянието им
като малко.

Резултатите от изследването показват и някои интересни регионални различия в Европа от гледище на
отношението към кандидатите за Белия дом. В Западна Европа преобладава подкрепата за Камала Харис,
докато в Източна – за Доналд Тръмп. Най-високите стойности в подкрепа на Тръмп се регистрират в
Сърбия – 59%, в Унгария – 49%, в България – 49%, в Словения – 43%.

https://www.actualno.com/society/trymp-ili-haris-koj-shteshe-da-e-prezident-na-sasht-ako-glasuvaha-bylgarite-grafika-news_2328953.html

Редактирано Октомври 29 от gmladenov

[vvarbanov]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Най-високите стойности в подкрепа на Тръмп се регистрират в
Сърбия – 59%, в Унгария – 49%, в България – 49%, в Словения – 43%.

Което пък има връзка с русофилските настроения в тия държави. Определят Тръмп и Путин в тяхната група "НИЕ" срещу "ТЕ" Харис.

[Р. Теодосиев]

От Todor Chobanov:

Преди няколко месеца, след неуспешния опит за убийство, писах тук, че Тръмп вероятно ще спечели изборите. Изненадва обаче огромната преднина - както по броя на гласовете, така, разбира се, и при "електорите", които са длъжни да дадат гласовете на щата за съответния кандидат. Републиканците печелят мощно и в изборите за горната камара на парламента - Сената, която има реална власт да ограничава президента. На какво се дължи победата на Тръмп и на републиканците?

 

1. 58 процента от избирателите не одобряват управлението на администрацията на Байдън - т.е. избирателите не са доволни от положението в момента и искат смяна на курса, каквато Тръмп със сигурност ще направи.

 

2. Америка има чувствителни проблеми с миграцията, основно откъм Мексико, което кара средния американец да се тревожи за работата си. Мигрантите работят много усърдно за много по-ниски надници, което изкривява пазара на труда в редица щати. Тръмп обещава и вероятно ще провежда много твърда политика по тази тема, дни преди изборите акциите на компаниите, които строят затвори и се занимават с дейности по екстрадицията рязко скочиха, което беше сигурен признак, че Тръмп ще спечели, Уолстрийт винаги прогнозира по-добре изборите от социолозите

 

3. Американската икономика се нуждае от нови политики и мерки основно в сферата на иновациите, където Тръмп има на своя страна най-видния иноватор на нашето време - милиардера Илон Мъск. Очаква се засилване на мерките срещу Китай и мощни стимули за американските производители на технологии.

 

Това са основните причини за случилото се. Отношенията с Европа въобще не са във фокуса на кампанията. Прогнозите, че САЩ ще изоставят Стария континент няма да се сбъднат, но вероятно ще станем свидетели на рязък ултиматум - Европа е крайно време да започне да плаща за своята сигурност, да формира обща отбранителна политика и да развива армиите си.

[miroki]

Вече може да се честити на Тръмп.

[Р. Теодосиев]

От Radan Kanev:

Вече почти няма неизвестни - изглежда Доналд Тръмп печели убедително изборите, с мнозинство в Конгреса. Печели преди всичко състезанието за центристките избиратели, което вероятно му носи и едва втората републиканска победа в “народния вот” от 1988г. насам.

Без съмнение очертаващата се победа е лоша новина за Европа и отношенията ЕС-САЩ, които не бяха никак блестящи и при досегашната администрация.
 

Сега вероятно ще започне едно безполезно и безсмислено вайкане. Ще има и едни триумфални статуси и речи за Прекрасния нов свят, откъснати от реалността точно колкото кампанията на Камала Харис. Няма да минем и без двете - и в Европа, и особено в България, е пълно с хора, някои на високи позиции, които зад фиксацията си в американските избори крият собствена слабост и безидейност.
 

Добре е да е кратко, защото предстои много работа.
 

Тръмп е трудно предвидим, това е основната причина за страховете от победата му. Но доста неща са ясни:
 

Европа трябва да ускори политиката, в т.ч и разходите, за обща отбрана и съхраняване на НАТО, преместване на тежестта на НАТО на контитента, когато става дума за европейска сигурност. Това всъщност беше нужно и досега…
 

Европа трябва да преосмисли климатичната си политика, защото целите на Парижкото споразумение са непостижими при републиканска (не е нужно да е Тръмп дори) администрация и Конгрес. Вероятно и при Харис би било същото, но няма да разберем…
 

Преди всичко Европа трябва да засили търговската си и индустриална политика, защото ни предстоят години на всеобщ протекционизъм, търговски войни и затваряне на големите икономики. Реално, тези години започнаха през 2010-та…
 

България? България трябва да прави всички тези неща, дори и Европа да се бави, както досега. Трябва да изоставим мисленето на опашкари, които с мрънкане и тръшкане следват “чужди” решения, чието вземане сме проспали, вместо да участваме активно. И да мислим, а и да се държим като лидери, което е съвсем възможно. Трябваше да го правим и досега.
 

Накратко - по отношение на европейския и българския интерес, промяната не е толкова огромна, колкото изглежда. Просто отговорът е по-спешен и наложителен, не различен.
 

И не че има някакво значение, но пък и не е тайна. За мен тези резултати са очаквани, неприятни и пораждат основателни страхове. Както и резултатите на ДС-Ново Начало на Пеевски, например. Но не мисля, че е разумно страховете да прерастват в паника, даже напротив.

[gmladenov]

Досега Европа разчиташе най-вече на световния полицай САЩ да отговаря за сигурността и.
Сега става ясно, че това няма да продължава.

Освен сигурността, политиката на Европа като цяло трябва да стане по-независима от САЩ.
Икономическа, климатична, всякаква. САЩ е първи съюзник, но Европа трябва да може сама
да се оправя. СМСМ.

[miroki]

Европа си е в НАТО, и мисля няма, чак някакво разминаване. НАТО си е налично.

Това, за което се притесняват е, че ще трябва да се отделят повече пари да си стигнат всички 2+ процента.

Като не искат, да стоплят с Путин, да им теква газта и да си решавст проблемите.

Той, нашият поток май ще остане основен.

П.п. още вчера, като писах по обяд Тръмп беше подсигурил 270 гласа.

Редактирано Ноември 7 от miroki

[Gabraka]

On 12.09.2024 г. at 19:43, gmladenov said:

А истината е, че на земята няма по-силен съюз от този на САЩ и ЕС. Самите САЩ
никога няма да допуснат охлаждане на отношенията с най-верния си съюзник.

 

Преди 53 минути, gmladenov said:

Досега Европа разчиташе най-вече на световния полицай САЩ да отговаря за сигурността и.
Сега става ясно, че това няма да продължава.

Освен сигурността, политиката на Европа като цяло трябва да стане по-независима от САЩ.
Икономическа, климатична, всякаква.

Последно ще има ли охлаждане на отношението на САЩ към най-верния им съюзник в най-силния съюз на Земята или не?

[gmladenov]

Преди 1 час, Gabraka said:

Последно ще има ли охлаждане на отношението на САЩ към най-верния им съюзник в най-силния съюз на Земята или не?

Няма противоречие в горните цитати.

САЩ и ЕС са първи съюзници, но това не означава, че ЕС трябва да разчита на САЩ за отбраната си.
За това иде реч. А щом Европа сама ще се пази, тя може и в другфи сфери да е по-независима.
Да си независим от някой ни най-малко не означава да сте в хладни отношения.

Редактирано Ноември 7 от gmladenov

[gmladenov]

Радев в Будапеща: Европа трябва да може да гарантира сама своята сигурност

Европа навлиза в нов етап на своето развитие, в който идеята за нейната стратегическа автономия,
гарантиране на сигурността и конкурентоспособност в глобален план не могат да останат само
пожелания и изискват конкретни действия. Тази позиция изрази президентът Румен Радев при
участието си в срещата на върха на Европейската политическа общност, домакин на която е
Будапеща. Форматът за политически диалог обхваща държавите членки на Европейския съюз и
съседни партньорски страни.

За да е силна на глобалната сцена, Европа трябва да е в състояние да гарантира сама своята
сигурност, подчерта Румен Радев.

https://www.actualno.com/politics/radev-v-budapeshta-evropa-trjabva-da-moje-da-garantira-sama-svojata-sigurnost-news_2335025.html

 

---

Точно за това говорим. Европа не може да разчита на САЩ за отбраната си.

[gmladenov]

Макрон: Готови ли сме да защитаваме интересите на европейците или ще продължим да разчитаме на САЩ?

Европа трябва да поеме контрола върху собствената си история в този "решаващ момент" за континента.
Това заяви френският президент Еманюел Макрон на срещата на върха на Европейската политическа общност,
която започна на 7 ноември в Будапеща.

"Искаме ли да четем историята, написана от други - войните, започнати от Владимир Путин, изборите в САЩ,
технологичните или търговските решения на Китай? Или искаме да напишем собствената си история? Мисля,
че имаме силата да я напишем", заяви френският държавен глава.

В интерес на Европа е Русия да не спечели войната срещу Украйна, посочи той.

Президентът подчерта, че Европа трябва да утвърди своята независимост от САЩ в областта на сигурността.
Европа трябва да защитава "своите интереси" пред тези на геополитическите си съперници, добави той.

Завърналият се на поста президент на САЩ Доналд Тръмп ще защитава интересите на американския народ,
подчерта Макрон. "Европа не трябва да оставя своята сигурност завинаги на Вашингтон. Тя трябва да действа
сега или рискува да стане геополитически невидима."

https://www.actualno.com/europe/makron-gotovi-li-sme-da-zashtitavame-interesite-na-evropejcite-ili-shte-prodyljim-da-razchitame-na-sasht-news_2334878.html

[vvarbanov]

Преди 6 часа, gmladenov said:

Радев в Будапеща: Европа трябва да може да гарантира сама своята сигурност

 Речите на Радев и Тръмп ги пише Путин  !

Ще максимизирам за да стане ясна целта на Радевите изказвания. 

За да може България да гарантира сяоята сигурност, ако ни нападне Турция, Русия или САЩ, трябва да имаме поне 3 самолетоносача, няколко ескадрили последен модел самолети, около 1 200 ядрени бойни глави, междуконтинентални ракети, милионна армия,...и т.н. 

Лошата новоина е, че  няма как да отделим няколко трилиона долара от милиардния си бюджет.

Добрата новина е, че намирайки се в НАТО ние вече разполагаме с тия оръжия. 

Тоест, ЕС няма смисъл да дава пари кото могат да се използват по разумно. Разделяйки САЩ и Европа, Тръмп помага на Путин. Така те са по слаби. Освен това ще трябва да дава повече средства за въоръжаване, които могат да се използват в икономиката. Америка има геополитически интереси и отделя необходимите за целта средства. Значи, ако ЕС започне да дава повече пари за въоръжаване, САЩ няма да съкрати военния си бюджет наполовина. 

ЕС и САЩ  се въоръжават не заради конфронтация между тях. Ние имаме сходни ценности и интереси. НАТО има  достатъчно оръжие.От какъв зор да хвърляме пари. 

Има едно преувеличаване на военната мощ на Русия. Тя не може да победи Украйна, която използва старо въоръжение и то в огранично количество. Не знам някой съмнява ли се, че ако дадат на украинците достатъчно оръжие , те ще победят. Или пък си мисли, че ако Русия завоюва Украйна, след това няма да има проблем да победи ЕС. 

 Путин няма да нападне ЕС или САЩ. То все едно Хизбула да атакува Израел. Но карайки ги да отделят милиарди За въоръжаване, икономиката губи.

Та това е, България няма нужда да купува самолетоносачи за да подсилва сигурността на НАТО.

 

[Gabraka]

- Проф. Христов, Доналд Тръмп се завръща в Белия дом, обещавайки „златен век за Америка“. Какъв век се очертава за Европа, която в следвоенната си история е зависима от САЩ?

 

- Първо, нека кажем ясно, че това е предизборна реторика и не трябва да бъркаме реториката с дълбоката стратегия и с реалните интереси на големите сили.

Второ, както правилно отбелязахте, Европа престана да бъде геополитически субект много отдавна, още в края на Втората световна война. Не че като Европа някога е била субект, били са отделни големи империалистически европейски държави.  

Първата и особено Втората световна война са всъщност европейски граждански войни, проектирани върху целия свят, тъй като целият свят беше обект на контрол и подчинение на големите европейски империалистически държави плюс Русия и Съединените щати. Това бяха граждански войни за определяне кой да бъде глобалният доминион в Европа и оттам – в света.

 

И в Първата, и във Втората световна война бе елиминиран германският фактор като претендент за глобално господство. Това бе осъществено чрез много умела, бих казал коварна дипломация на англосаксонските сили. Те употребиха за тази цел Русия като пушечно месо, което в крайна сметка послужи за тяхната глобална доминация.

 

След Втората световна война Европа просто беше протекторат – на европейски по произход, но глобални по обсега на своето въздействие могъщи геополитически субекти като САЩ и Съветския съюз.

 

След 1989-1990, поради едностранното отказване от борбата на съветския субект, Съединените щати разшириха протектората – военен, политически, културен, цивилизационен - до границата на бившия Съветски съюз, а след това навлязоха и в границата на бившия Съветски съюз. Поради което в момента имаме кървава позиционна война някъде там, където е достигнал фелдмаршал Паулус през 1942 година по време на Сталинградската битка.

 

Трябва ясно да бъде казано и друго: заявките на Тръмп водят до промяна дори на този статус на Европа. Но това не са заявките на Тръмп, а на мощни елити, които направиха Тръмп възможен и го издигнаха до сегашното му положение. Те продължават линията от времето на Байдън за превръщането на Европа не просто в протекторат във военно и политическо отношение, но сега вече – и това е много плашещо – в периферия. Нещо, което тя никога не е била. След Втората световна война поради собствени егоистични геополитически причини Съединените щати възстановиха икономическата мощ на Западна Европа, в частност на Германия, тъй като това обслужваше техния интерес в противоборството им със Съветския съюз.

 

В момента поради геополитически и глобални тектонични икономически причини Европа се деиндустриализира, разбирайте Германия, както и всички свързани с нея икономики. Европа придобива статута, който ние имаме от 1990 година – на периферна територия, която обслужва централното ядро, в случая – Северна Америка.

 

- Ако погледнем от по-философски ъгъл - шанс ли е за Европа победата на Тръмп? Може би Европа ще се амбицира и ще се върне към укрепване на лидерството, към независимост и субектност?

 

- Не. Победата на Тръмп е победа на част от върхушката в Северна Америка, която е за глобално господство на националната държава Съединени американски щати. Отношенията ще бъдат изчистени от демагогията на глобалистичните елити, които управляваха през върхушката на Демократическата партия в САЩ.

Сега нещата ще бъдат казани ясно и просто – ние сме отгоре, вие сте отдолу и ще си плащате за това във всяко едно отношение, не само във военно. Тръмп казва „знайте си мястото“, а то е на подчинен субект, който, образно казано, трябва да си наляга парцалите.

[Р. Теодосиев]

Неговата "историческа победа" всъщност е с малко над 51% от вота на участвалите избиратели — тоест, около една трета от всички регистрирани. В абсолютен брой и Тръмп, и Камала Харис събраха по-малко гласове в сравнение с броя гласували за Тръмп и Байдън през 2020 г., а сега разликата в полза на републиканеца е по-малка от онази в полза на Байдън.

Разбира се, най-важен остава резултатът, а той е решителна победа в Електоралната колегия, която, въпреки че не е сред любимите институции на американците, определя крайния резултат. Освен това, Тръмп има шанс да контролира и двете камари на Конгреса, което би придало различен смисъл на втория му мандат.

Личният стил и усещане на Тръмп вероятно ще са водещи в неговото управление. На 78 години той не е променил съществено възгледите си спрямо първия си мандат. Възможно е центърът на решенията да се измести към изпълнителната власт, а Конгресът да бъде поставен в ролята на институция, която да одобрява предварително формулирани решения. Лоялността ще играе основна роля при назначенията, докато компетентността може да остане на заден план. Разликата с 2016 г. е, че сега Тръмп разполага с конкретни доктрини и законови проекти. В същото време обаче част от съветниците, които сдържаха импулсите му в първия мандат, сега са извън администрацията, което прави личната му ангажираност с вземането на решения още по-съществена.

Ключови назначения и техния ефект. Много ще зависи от назначенията на основните постове – министър на правосъдието (който е и главен прокурор) и министър на отбраната. Важна е и ролята на финансовия министър, както и въпросът дали ще бъде сменен председателят на Федералния резерв. Прогнозите за евентуалните кандидати са много, но истинските намерения ще станат ясни едва при реалните назначения. Милиардерът Илон Мъск, например, присъствал на среща на Тръмп със Зеленски, въпреки че на практика не би трябвало да има достъп до такива обсъждания.

Европа и промените в американската политика. Европа вероятно ще трябва да се адаптира към ново ниво на партньорство с Америка, като е от съществено значение да избягва както паниката, така и пълното отрицание на възможни промени. Европа трябва да бъде подготвена за конкретни предложения, като например преговори с Русия по въпроса за Украйна. Три различни концепции за външна политика се борят за надмощие в Републиканската партия, но и в трите, фокусът върху Европа е редуциран.

А какво предстои за Камала Харис?

След около два месеца Камала Харис ще се оттегли от поста на вицепрезидент и за пръв път от 2003 г., когато пое длъжността на прокурор в Сан Франциско, тя ще бъде извън политическа роля. На 60 години пред нея остават няколко потенциални възможности за бъдещето:

• Възможност за нова президентска кандидатура през 2028 г.
• Завръщане в Сената.
• Позиция в частния сектор.
• Защита на социални каузи или работа в изследователски институт.
• Написване на книга.
• Време за себе си и лични ангажименти.

Въпреки всичко, изглежда, че партията има интерес бързо да остави зад себе си ерата на Джо Байдън и да продължи напред.

[Р. Теодосиев]

"Американците гласуваха с пълното съзнание за това кой е Тръмп и какво представлява той. Той не само спечели мнозинството от гласовете и според прогнозите ще вземе всеки един колебаещ се щат, но републиканците си върнаха Сената и изглежда ще задържат Камарата на представителите. Като се има предвид досегашната им доминация във Върховния съд, сега те са готови да държат всички основни клонове на правителството.

Но каква е същността на този нов етап от американската история?
 

Класическият либерализъм е доктрина, изградена върху зачитането на равното достойнство на хората чрез върховенство на закона, което защитава техните права, и чрез конституционен контрол върху способността на държавата да се намесва в тези права. Но през последния половин век този основен импулс претърпя две големи изкривявания. Първото беше възходът на „неолиберализма“ – икономическа доктрина, която освети пазарите и намали способността на правителствата да защитават хората, засегнати от икономическите промени. Светът стана много по-богат като цяло, докато работническата класа загуби работни места и възможности. Властта се премести от местата, където се проведе първоначалната индустриална революция, към Азия и други части на развиващия се свят.
 

Второто изкривяване беше възходът на политиката на идентичността или това, което може да се нарече „пробуден либерализъм“, при който прогресивната загриженост за работническата класа беше заменена с целенасочена защита на по-тесен кръг маргинализирани групи: расови малцинства, имигранти, сексуални малцинства и други подобни. Държавната власт все по-често се използваше не в служба на безпристрастното правосъдие, а по-скоро за насърчаване на конкретни социални резултати за тези групи.
 

(...)
 

Възходът на тези изкривени разбирания за либерализма доведе до голяма промяна в социалната основа на политическата власт. Работническата класа почувства, че левите политически партии вече не защитават нейните интереси, и започна да гласува за десните партии. По този начин демократите изгубиха връзка с базата си от работническата класа и се превърнаха в партия, доминирана от образовани градски професионалисти. Първите предпочетоха да гласуват за републиканците. В Европа избирателите на комунистическата партия във Франция и Италия преминаха към Марин Льо Пен и Джорджия Мелони.
 

Всички тези групи бяха недоволни от системата за свободна търговия, която елиминираше поминъка им, дори когато създаваше нова класа свръхбогати, и бяха недоволни и от прогресивните партии, които привидно се грижеха повече за чужденците и околната среда, отколкото за собственото им състояние.
 

Тези големи социологически промени се отразиха на начина на гласуване във вторник. Победата на републиканците се градеше около белите избиратели от работническата класа, но Тръмп успя да събере значително повече чернокожи и латиноамерикански избиратели от работническата класа в сравнение с изборите през 2020 г. Това се отнасяше особено за избирателите мъже в тези групи. За тях класата имаше по-голямо значение, отколкото расата или етническата принадлежност. Няма особена причина, поради която един латиноамериканец от работническата класа например да бъде особено привлечен от пробудения либерализъм, който облагодетелства неотдавнашните имигранти без документи и се фокусира върху напредъка на интересите на жените.
 

Ясно е също така, че огромното мнозинство от гласоподавателите от работническата класа просто не се интересува от заплахата срещу либералния ред, както вътрешен, така и международен, която представлява именно Тръмп.
 

Доналд Тръмп не само иска да върне назад неолиберализма и пробудения либерализъм, но и е сериозна заплаха за самия класически либерализъм. Тази заплаха е видима във всеки един от политическите въпроси; едно ново президентство на Тръмп няма да прилича по нищо на първия му мандат. Истинският въпрос в този момент не е злонамереността на неговите намерения, а по-скоро способността му действително да осъществи това, с което заплашва. Много гласоподаватели просто не възприемат сериозно реториката му, докато основните републиканци твърдят, че контролът и равновесието на американската система ще му попречат да извърши най-лошото. Това е грешка: трябва да приемаме заявените от него намерения много сериозно."
 

"Франсис Фукуяма: какво означава за Америка „развързаният“ Тръмп"
 

Франсис Фукуяма - американски философ, социолог и автор
 

Целият текст от "Либерален преглед" -> 

https://librev.com/index.php/discussion/politics/4805-fransis-fukuyama-kakvo-oznachava-za-amerika-razvarzaniyat-tramp

[gmladenov]

Преди 6 минути, Р. Теодосиев said:

Всички тези групи бяха недоволни от системата за свободна търговия, която елиминираше поминъка им, дори когато създаваше нова класа свръхбогати, и бяха недоволни и от прогресивните партии, които привидно се грижеха повече за чужденците и околната среда, отколкото за собственото им състояние.

Много добър коментар.

Избирането на Тръм трябва да се гледа в контекста на общото недоволство на хората на Запад от
статуквото - и по-специално от неолибералните политики на демократите в САЩ и еквивалентните
партии в ЕС.

Хората, които гласуваха за десните партии в Германия и Франция, са същите хора, които гласуваха
за Тръмп в САЩ. Това са хората, на които им е писнало да ги занимават с джендъри и климатичи
промени - докато животът поскъпва непосилно и никой не прави нищо по въпроса.