Последните вълнести мамути

[mnogoznaiko]

Последните вълнести мамути са били изненадващо кръстосани, но това не ги е убило

“Най-вероятно е било някакво случайно събитие, което ги е довършило.”

The Wrangel Island mammoths likely started with as few as 8 individuals. Credit: Beth Zaiken

Въпреки множеството опити да се възкресят вълнестите мамути, древният вид в момента остава изчезнал. Последната им известна популация – група, изолирана от повишаването на морското равнище на остров Врангел край сибирското крайбрежие – успява да оцелее 6000 години, преди окончателно да изчезне преди около 10 000 години. Но за разлика от динозаврите, причината за окончателната смърт на мамутите от Врангел остава загадка. Благодарение на нов анализ на 21 отделни мамутски генома обаче, поне една теория вероятно е окончателно опровергана: ниското генетично разнообразие.

Според изследване, публикувано на 27 юни в Cell, изследователи от Шведския природонаучен музей и Стокхолмския университет, сътрудничещи в Центъра за палеогенетика, вече могат да заключат, че вълнестият мамут никога не е бил "обречен да изчезне поради генетични причини".

"Вече можем уверено да отхвърлим идеята, че популацията е била просто твърде малка", продължава в придружаващо изявление старшият автор и еволюционен генетик Любов Дален. "Това означава, че вероятно е било просто някакво случайно събитие, което ги е довършило, и ако това случайно събитие не се беше случило, щяхме да имаме мамути и днес."

Изненадващо кръстосване и устойчива популация

 

В контекста на статията, "кръстосани" се отнася до факта, че индивидите в популацията са се чифтосвали помежду си в продължение на много поколения, което води до намаляване на генетичното разнообразие. Това е известно още като инбридинг.

Инбридингът може да доведе до редица проблеми, включително повишен риск от генетични заболявания и намалена способност за адаптиране към променящите се условия на околната среда. Въпреки това, в случая с мамутите от остров Врангел, изглежда, че популацията е успяла да се справи с тези предизвикателства и да поддържа стабилен размер в продължение на хиляди години.

Това обаче не означава, че последните мамути не са били впечатляващо кръстосани към момента на тяхната смърт. За да стигнат до заключението си, екипът оценява геномни проби от 14 мамута от Врангел, наред с други 7, събрани от мамути от континента, които са живели преди изолацията на острова. 21-те индивида обхващат приблизително последните 50 000 години от съществуването на вида, предлагайки ценна информация за последните им генерационни промени преди изчезването.

След преглед на събраните данни, Дален и сътрудниците му установяват, че популацията на Врангел първоначално е започнала с най-много 8 мамута, но въпреки ясните признаци на кръстосване и ниско генетично разнообразие, е успяла да нарасне до 200-300 животни в рамките на 20 поколения. Екипът открива също така намалено разнообразие в така наречения главен комплекс за хистосъвместимост, генетичен набор, който е от решаващо значение за имунния отговор на гръбначните животни. Въпреки това размерът на популацията изглежда е останал до голяма степен стабилен до последните дни на мамута - индикация, че многобройните вредни мутации, произтичащи от кръстосването, са били отстранени през поколенията.

"Ако даден индивид има изключително вредна мутация, той по същество не е жизнеспособен, така че тези мутации постепенно изчезват от популацията с течение на времето", казва в изявление Мариан Дехаске, първи автор на доклада и изследовател в Центъра за палеогенетика." Но от друга страна, виждаме, че мамутите са натрупвали леко вредни мутации почти до момента на изчезването си."

Освен че зачеркват от списъка поне една теория за изчезването, изследователите твърдят, че генетичният анализ на мамутите може да се окаже полезен за усилията за опазване на днешните застрашени видове.

"Мамутите са отлична система за разбиране на продължаващата криза на биологичното разнообразие и на това какво се случва от генетична гледна точка, когато даден вид премине през "тясно гърло" на популацията, защото те отразяват съдбата на много съвременни популации", продължава Дехаске.

Последни стъпки в разгадаването на мистерията

В бъдеще екипът възнамерява да изследва геномни проби от някои от последните вълнести мамути, живели някога на Земята, до последните 300 години от съществуването им. По-нататъшната информация може най-накрая да приключи случая с това, което е обрекло мамутите, но Дален предупреждава, че експертите може никога да не стигнат до окончателен отговор. Въпреки че екипът смята, че това е било "нещо внезапно", той добавя, че "това, което се е случило накрая, все още е загадка".

"Бих казал, че все още има надежда да разберем защо са изчезнали, но няма обещания", казва Дален.

По материали от:

https://www.popsci.com/science/woolly-mammoth-inbred/

https://www.popsci.com/environment/colossal-de-extinction/