Крайпътни могили

[sir]

Естествено, че цитира Овчаров. Книгата на Овчаров е с висока научна стойност и продължава да се цитира и до днес. Аз също го цитирах, малко по-нагоре.

[sir]

За да не си губим повече времето с разтягане на локуми, малко картинки.

Константинопол. Вляво - бастион, построен от Михаил II, датиран точно в 821г. Вдясно - кула от времето на Теофил (829-842).

---

Често цитираната Анкара с многото петоъгълни кули. Вляво - кула на портата на долната крепостна стена, построена от Никифор I - същият, който ще стане на чаша три години преди Муртаг да поеме властта. Вдясно - кула, Михаил III (842-867).

---

Ето това са синхронни строежи, Маке. Навсякъде в ИРИ са такива по и около времето на Муртаг. Това са стиловете и техниките. Така строят митичните "римски" майстори от онзи период. Сполии, вкл. всевъзможни и обикновено грижливо подредени декоративни елементи (колони, капители, скулптури, олтари и т.н.), тухли, редуване на тухли и сполии, специфични начини на подреждане на самите сполии и т.н., и т.н.

Това е положението.

[makebulgar]

Жалко, че нямаме снимка от каменните стени на Плиска от 9 век, че да ги сравняваме със синхронните им снимки на Константинопол и Анкара от онзи период. Явно в империята фотографията е била по-напреднала от българската по онова време и са си съхранили архивите, та днес ги виждаме в оригинал от 8-9 век. За по-късните реконтрукции и надграждане на стените дано открием други оригинални снимки от 11, 13 и 14 век, че да видим каква им е еволюцията.

Иначе при Плиска и Преслав ще е интересно да намерим някъде данни за най-високата запазена археологическа част от стените им, че да видим до къде са се извисявали квадрите подредени в "гръцки стил". Ако са запазени до към 1 - 2 метра може да се окаже, че археолозите и възстановчиците на стените са се объркали и гръцкия стил и квадровия градеж да са само за основите, а във височина стените да са били в друг стил, със сполии, тухли, неквадров камъняк и други подобни.

[sir]

Не, жалко е отношението на гаражния гений към най-значимата разработка на тема византийски фортификации.

[makebulgar]

Друг елемент, който говори за участието на римски майстори при изграждането на каменните строежи в ранната Плиска е съединяването на квадрите с метални скоби, което е характерно за римското строителство. С метални скоби са били съединени квадрите в основата на Крумавия (Тервеловия) дворец и квадрите в основата на по-ранната част от Малкия дворец. По-късно при изграждането на втората част на Малкия дворец, когато градежите вероятно са правени само от български майстори или с по-слабо участие на римски майстори, квадрите не са били съединявани със скоби. 

Редактирано Юли 15 от makebulgar

[sir]

Металните скоби са широко разпространени в иранските квадрови строежи още от ахеменидско време. Сигурен съм обаче, че и ахеменидите са ползвали римски майстори.

Нали не говорехме за Крумовия дворец? Който по-рано беше "от източен тип". А сега - и той римски.

Я да те питам. За т.нар. жертвеници какво мислиш? Да предположа ли, че според теб са преси за вино? :)

 

[makebulgar]

Преди 29 минути, sir said:

Металните скоби са широко разпространени в иранските квадрови строежи още от ахеменидско време. Сигурен съм обаче, че и ахеменидите са ползвали римски майстори.

Нали не говорехме за Крумовия дворец? Който по-рано беше "от източен тип". А сега - и той римски.

Я да те питам. За т.нар. жертвеници какво мислиш? Да предположа ли, че според теб са преси за вино? :)

Чети пак Чобанов, да видиш, че и той ги говори същите неща, че сасанидите са ползвали опита на византийците в строителството, а също така, че българите въпреки, че вероятно са взели ноухау от Кавказ за квадровите градежи, вероятно са ползвали и местни римски наемници майстори и строители, които са приложили познатите им строителни техники. Чобанов ги пише тия неща, че всички са наемали римски майстори, и че дори при Каролингите наетите майстори четели Витрувий и гледали строежите да са по-близки до античните. Явно не правиш разлика между римски наемници на служба при българите от една страна и римските строежи от друга.    

А жертвениците принципно не ме интересуват. Дали са колили животни или са мачкали грозде върху тях няма голямо значение. За мен така наречените жертвеници са част от онези неща, които учените трудно обясняват обективно и логично, поради което им придават религиозни, сакрални, митологични и други въображаеми характеристики.    

Редактирано Юли 16 от makebulgar

[sir]

Преди 6 часа, makebulgar said:

Чети пак Чобанов, да видиш, че и той ги говори същите неща, че сасанидите са ползвали опита на византийците в строителството, а също така, че българите въпреки, че вероятно са взели ноухау от Кавказ за квадровите градежи, вероятно са ползвали и местни римски наемници майстори и строители, които са приложили познатите им строителни техники. Чобанов ги пише тия неща, че всички са наемали римски майстори, и че дори при Каролингите наетите майстори четели Витрувий и гледали строежите да са по-близки до античните. Явно не правиш разлика между римски наемници на служба при българите от една страна и римските строежи от друга.    

А жертвениците принципно не ме интересуват. Дали са колили животни или са мачкали грозде върху тях няма голямо значение. За мен така наречените жертвеници са част от онези неща, които учените трудно обясняват обективно и логично, поради което им придават религиозни, сакрални, митологични и други въображаеми характеристики.    

Аз говоря за ахеменидите, не за сасанидите. Ама то ти вековете за нищо ги нямаш. Прехвърчат разни римляни ту от времето на Август, ту от това на Юстиниан, и се озовават в двора на Муртаг. Като в роман на Марк Твен. Та, ахемениди, сасаниди - все тая.

За жертвениците окей. Явно още не си издирил нещо римско или древноатинско, с което да ги свържеш. 

А иначе аз разлика много добре правя. Ти си този, който за щяло и нещяло вика "римски" майстори. И след това като му покажат как изглеждат творенията на действителните майстори, които са римски само по име, но това друга тема, пише някакви дебилщини за византийската фотография.

[makebulgar]

Между другото, Витрувий е описал много добре защо в Рим не се използва тухлата за сградите. Там били много нагъчгани хората и трябвало сградите да се строят високи, за да има място всички да се съберат. Тухлите не били подходящи, тъй като с тях можело само 1 етаж да се строи, иначе трябва стените да са супер дебели. Тухлите при това изискват специално производство, което освен подходящ материал изисква и производство в определено време от годината. Ако е много горещо не изсъхвали правилно и се трошали след това. Като най-добрите трябвало да съхнат 5 години поне. 

Тоест, куп технологични проблеми и невъзможност да се строи високо. А българите са строели на високо - високи стени,  високи къщи и високи кули. 

При квадровия градеж пък явно той не е най-добрия вариант, а е по-евтиния вариант. Витрувий препоръчва за по-здрави стени да се влага повече хооросан, който съответно също изисква производство, технология и специални съставки. Квадрите колкото са по-големи и колкото са повече, толкова по-малко хоросан ще използваш и съответно стената ще стане евтина, но и  по-слаба. 

Тъй че квадровите градежи на Плиска и Преслав не са най-добрата и най-скъпата технология за времето си, и са избрани вероятно от една страна от монументална гледна точка (за да се издигат по-високо сградите и стените), и от друга страна от икономическа гледна точка (за да се строи повече с по-малко пари).