За уравнението Е=m.c2

[КамелияМиладинов]

Здравейте! Не съм физик, но физиката ми е интересна. Имам следния въпрос: От уравнението на Айнщайн излиза, че всеки килограм вещество (независимо от самото вещество, а само от масата му) съдържа еднакво количество енергия. Например един килограм дървесина съдържа в себе си същото количество енергия, каквото има и в един килограм камъни. Още по-интересно ще ми е да направим сравнение и с един килограм уран. Има ли нещо вярно в тези разсъждения или са само в моите изкривени представи?

[Втори след княза]

Обяснението, което ме удовлетворява е, че Е=мс квадрат се отнася до Квантовата механика. Енергията за дърво и камък (кинетична) е Е=мv квадрат/2 и се отнася до Класическата механика.

Ще се радвам по- компетентни да разяснят въпроса.

[Кибик]

Преди 6 часа, КамелияМиладинов said:

Здравейте! Не съм физик, но физиката ми е интересна. Имам следния въпрос: От уравнението на Айнщайн излиза, че всеки килограм вещество (независимо от самото вещество, а само от масата му) съдържа еднакво количество енергия. Например един килограм дървесина съдържа в себе си същото количество енергия, каквото има и в един килограм камъни. Още по-интересно ще ми е да направим сравнение и с един килограм уран. Има ли нещо вярно в тези разсъждения или са само в моите изкривени представи?

Това е така. масата си е маса независимо какъв вид материя е. Съвсем друг е въпроса, каква част от тази маса МОЖЕ да се превърне в енергия - топлинна, кинетична итн. 

Това което ние наблюдаваме при изгарянето на дървесината е отделяне на енергия от химически реакции, а енергията на химическите реакции е нищожна част от общото количество енергия.

Единствения начин да извлечем цялата енергия е да анихилираме половин килограм дървесина и половин килограм анти-материя.

 

 

 

Редактирано Юли 26 от Кибик

[КамелияМиладинов]

Преди 38 минути, Кибик said:

Това е така. масата си е маса независимо какъв вид материя е. Съвсем друг е въпроса, каква част от тази маса МОЖЕ да се превърне в енергия - топлинна, кинетична итн. 

Това което ние наблюдаваме при изгарянето на дървесината е отделяне на енергия от химически реакции, а енергията на химическите реакции е нищожна част от общото количество енергия.

Единствения начин да извлечем цялата енергия е да анихилираме половин килограм дървесина и половин килограм анти-материя.

 

 

 

Благодаря за отговора! Един вид, голяма част от енергията остава „заключена” в материята, но количеството на общата енергия остава зависима само от масата. 

[Втори след княза]

Превръщането на маса в енергия или на енергия в маса, защото формулата го позволява, ми са много непонятни в класическата механика. Извън хипотезите, какви са наблюденията за превръщане на енергия в маса?

Благодаря.

 

[scaner]

Преди 2 часа, Кибик said:

Това е така. масата си е маса независимо какъв вид материя е. Съвсем друг е въпроса, каква част от тази маса МОЖЕ да се превърне в енергия - топлинна, кинетична итн. 

Масата не се превръща в енергия. Няма такъв физически процес. Формулата е уравнение на еквивалентност, то показва, че всяка енергия съответства на маса както и обратното (при определените услоеия, за които е валидно уравнението, т.е. центъра на маса/енергия е неподвижен).

[Кибик]

Преди 7 минути, scaner said:

Масата не се превръща в енергия. Няма такъв физически процес. Формулата е уравнение на еквивалентност, то показва, че всяка енергия съответства на маса както и обратното (при определените услоеия, за които е валидно уравнението, т.е. центъра на маса/енергия е неподвижен).

 

Ами тука казват че слънцето излъчва енергия като превръща маса в електромагнитни лъчи.

https://energyeducation.ca/encyclopedia/Mass-energy_equivalence

Какво става при анихилация? Това не е ли физически процес?

 

[Кибик]

Преди 43 минути, Втори след княза said:

Превръщането на маса в енергия или на енергия в маса, защото формулата го позволява, ми са много непонятни в класическата механика. Извън хипотезите, какви са наблюденията за превръщане на енергия в маса?

Благодаря.

 

Пример е превръщането на фотон в двойка електрон и позитрон при определени условия:

https://radiopaedia.org/articles/pair-production

Това може да се прави в лаборатория, а иначе всичката маса е възникнала някога от енергия.

[scaner]

Just now, Кибик said:

Ами тука казват че слънцето излъчва енергия като превръща маса в електромагнитни лъчи.

https://energyeducation.ca/encyclopedia/Mass-energy_equivalence

Ами електромагнитните лъчи, напускащи слънцето, отнасят съответно еквивалентна маса според уравнението. Няма превръщане

Това с "превръшането" е тежко популяризаторско наследство...

Преди 1 минута, Кибик said:

Какво става при анихилация? Това не е ли физически процес?

При анихилацията масата на системата преди и след процеса се запазва, енергията също, импулсът също (и в двата случая е нула). Просто не трябва да се забравят условията, при които е валидно уравнението. И по-важното, от къде идва то, общата връзка на маса, енергия и импулс:

Уравнението е валидно само когато импулсът на системата Р е нула, т.е. центъра на маса/енергия е в покой.

Преди 7 минути, Кибик said:

Пример е превръщането на фотон в двойка електрон и позитрон при определени условия:

Един фотон не може да се превърне в двойка електрон и позитрон, забраняват законите за съхранение. Могат два фотона, или един в полето на адрон. А тази двойка вече има маса на покой, която изгражда двойката електрон и позитрон.

[Кибик]

Преди 8 минути, scaner said:

Ами електромагнитните лъчи, напускащи слънцето, отнасят съответно еквивалентна маса според уравнението. Няма превръщане

Това с "превръшането" е тежко популяризаторско наследство...

При анихилацията масата на системата преди и след процеса се запазва, енергията също, импулсът също (и в двата случая е нула). Просто не трябва да се забравят условията, при които е валидно уравнението. И по-важното, от къде идва то, общата връзка на маса, енергия и импулс:

Уравнението е валидно само когато импулсът на системата Р е нула, т.е. центъра на маса/енергия е в покой.

Един фотон не може да се превърне в двойка електрон и позитрон, забраняват законите за съхранение. Могат два фотона, или един в полето на адрон. А тази двойка вече има маса на покой, която изгражда двойката електрон и позитрон.

Е, ако ти на всичко почнеш да му викаш маса, то да няма превръщане, има преобразуване на една маса в друга.

Все пак има се пред вид преобразуване на частици с ненулева маса в покой в частици с нулева маса в покой.

 

[scaner]

Just now, Кибик said:

Е, ако ти на всичко почнеш да му викаш маса, то да няма превръщане, има преобразуване на една маса в друга.

Колко маси има една система, че се превръщат една в друга? Аз знам само за една тази в покой.

 

Преди 1 минута, Кибик said:

Все пак има се пред вид преобразуване на частици с ненулева маса в покой в частици с нулева маса в покой.

Няма такова превръщане, това е хитрата хватка в случая.

Взем два фотона, летящи един срещу друг. Всеки от тях има нулева маса на покой, но двата фотона образуват система, която има нулев импулс (ако са с еднакви енергии, за простота), и по формулата която дадох по-нагоре, тази система има ненулева маса - изначално! След образуване на двойката позитрон и електрон, те също имат сумарен импулс нула, и сумарната им маса е равна на масата на системата от двата фотона преди процеса. Няма преобразуване на масите!

Същото е при анихилация - като резултат имаме два фотона със същите характеристики както в горния пример, единствената разлика е че векторите на импулс на всеки са противоположни на примера.

[Кибик]

Преди 36 минути, scaner said:

Колко маси има една система, че се превръщат една в друга? Аз знам само за една тази в покой.

 

Няма такова превръщане, това е хитрата хватка в случая.

Взем два фотона, летящи един срещу друг. Всеки от тях има нулева маса на покой, но двата фотона образуват система, която има нулев импулс (ако са с еднакви енергии, за простота), и по формулата която дадох по-нагоре, тази система има ненулева маса - изначално! След образуване на двойката позитрон и електрон, те също имат сумарен импулс нула, и сумарната им маса е равна на масата на системата от двата фотона преди процеса. Няма преобразуване на масите!

Същото е при анихилация - като резултат имаме два фотона със същите характеристики както в горния пример, единствената разлика е че векторите на импулс на всеки са противоположни на примера.

 

Още веднъж. Имам пред вид, че часици с нулева маса в покой, които разбира се както казах при определени условия, като близост до масивни частици в някаква система, образуват частици с ненулева маса в покой.

С други думи АЗ постулирам, че фотоните нямат маса, а елктроните имат маса.  И не мога да споря с такъв умен красив, прилично дебел в разцвета на силите си стабилен гений като мене. 

 

 

 

 

[scaner]

Преди 5 минути, Кибик said:

Още веднъж. Имам пред вид, че часици с нулева маса в покой, които разбира се както казах при определени условия, като близост до масивни частици в някаква система, образуват частици с ненулева маса в покой.

Да поентя. Двата фотона, независимо че всеки поотделно е с нулева маса на покой, образуват изначално система с ненулева маса на покой. Някакво превръщане на маси тук? Няма. И тази система поражда електрон и позитрон пак с ненулеви маси на покой. Някакво превръщане? Няма.

Къде ти виждаш превръщане на маси?

Преди 8 минути, Кибик said:

С други думи АЗ постулирам, че фотоните нямат маса, а елктроните имат маса. 

Двата фотона сумарно имат маса изначално - защото са в такава система. От тук тази маса отива в електроните, няма преобразуване! Всеки поотделно няма маса, но всеки поотделно нищо не прави в случая.

Важното в случая е състоянието в което са фотоните. Всеки поотделно няма маса, но и не може да породи електрон, но двата фотона заедно имат маса, съответно пораждат. Без някакво превръщане на маси.

Колкото до приличната дебелина, ще си я мерим в други теми

[Кибик]

Преди 4 часа, КамелияМиладинов said:

Благодаря за отговора! Един вид, голяма част от енергията остава „заключена” в материята, но количеството на общата енергия остава зависима само от масата. 

 

Да, Сканер е дал формулата по-горе. Но тази енергия на масата не може да се използва директно на 100% , освен ако не се извърши анихилация по някакъв начин.

 

[Кибик]

Преди 45 минути, scaner said:

Да поентя. Двата фотона, независимо че всеки поотделно е с нулева маса на покой, образуват изначално система с ненулева маса на покой. Някакво превръщане на маси тук? Няма. И тази система поражда електрон и позитрон пак с ненулеви маси на покой. Някакво превръщане? Няма.

Къде ти виждаш превръщане на маси?

Двата фотона сумарно имат маса изначално - защото са в такава система. От тук тази маса отива в електроните, няма преобразуване! Всеки поотделно няма маса, но всеки поотделно нищо не прави в случая.

Важното в случая е състоянието в което са фотоните. Всеки поотделно няма маса, но и не може да породи електрон, но двата фотона заедно имат маса, съответно пораждат. Без някакво превръщане на маси.

Колкото до приличната дебелина, ще си я мерим в други теми

 

Хм, ок, нека тогава разгледаме радиацията на Хокинг. Ако приемем, че една черна дупка излъчва фотони чрез Хокинг радиация и това изпари черната дупка, това не е ли директно преобразуване на маса в енергия?

[scaner]

Преди 30 минути, Кибик said:

Хм, ок, нека тогава разгледаме радиацията на Хокинг. Ако приемем, че една черна дупка излъчва фотони чрез Хокинг радиация и това изпари черната дупка, това не е ли директно преобразуване на маса в енергия?

Ами не е.

Всеки излъчен квант отнася енергия, но придава импулс на ЧД в системата, в която тя преди е била в покой. Като заместим този импулс в уравнението което дадох (и съобразим, че енергията на ЧД е намаляла), ще видим, че имаме движеща се ЧД с маса на  покой по-малка от тази преди излъчването (енергията е намаляла, импулсът инкасира още от нея ако го прехвърлим от ляво, и дясната страна в която остава само масата също трябва да намалее). Ако сега сменим отправната система с нова, в която дупката не се движи (импулса е нула), ще имаме съотношение между масата и енергията, което при намалената енергия ще ни даде и намалена маса на ЧД.

В общият случай не е нужно да правим такива акробатики, силно вероятно е да се излъчат повече от един фотони в различни посоки. Тогава тези фотони отнасят и маса освен енергията (примерите по-горе, те са примерно в система с неподвижен център на масата/енергията)), а ЧД не получава импулс, или той е пренебрежим. И ясно имаме отнасяне на енергия и еквивалентната и маса.

Аз преди 100 години също се заблуждавах с някакви превръщания, бях се начел с популярната литература. И доста време и друго четене ми трябваше, за да изплувам на правилния бряг - това е само уравнение за еквивалентност. А и се замисли - ако имаше превръщане на масата в енергия, то масата трябва да намалее, значи по уравнението ще имаме по-малка енергия, но никой не спира превръщането, и всичко се завърта и изчезва яко дим

[КамелияМиладинов]

Преди 11 часа, scaner said:

Ами електромагнитните лъчи, напускащи слънцето, отнасят съответно еквивалентна маса според уравнението. Няма превръщане

Това с "превръшането" е тежко популяризаторско наследство...

При анихилацията масата на системата преди и след процеса се запазва, енергията също, импулсът също (и в двата случая е нула). Просто не трябва да се забравят условията, при които е валидно уравнението. И по-важното, от къде идва то, общата връзка на маса, енергия и импулс:

Уравнението е валидно само когато импулсът на системата Р е нула, т.е. центъра на маса/енергия е в покой.

Един фотон не може да се превърне в двойка електрон и позитрон, забраняват законите за съхранение. Могат два фотона, или един в полето на адрон. А тази двойка вече има маса на покой, която изгражда двойката електрон и позитрон.

Много благодаря! Най-логичното обяснение на уравнението, което съм чела до сега! Все съм разсъждавала в грешна посока. И аз вярвах в превръщанията на енергия в материя и обратно, а всъщност така законът не е спазен. А относно образуването на електрон и позитрон от два фотона - енергията на двата фотона все едно е необходимо условие за разделяне на нулевата маса (нищото) на маса (нещо) и антимаса (антинещо), така ли?  Очарователно! Нищо +достатъчна енергия=нещо+антинещо+тази енергия, „заключена” вече в материалната двойка (нещо-антинещо). А анихилацията е обратния процес. 

[КамелияМиладинов]

 „Всичкото е събрано в Нищото и чака да получи енергия, за да се появи” 

[КамелияМиладинов]

Преди 3 минути, КамелияМиладинов said:

 „Всичкото е събрано в Нищото и чака да получи енергия, за да се появи” 

В такъв случай, Големият взрив е едно влагане на огромно количество енергия в нищото, в следствие на което във всички посоки (вероятно) се разпръскват безброй двойки материя-антиматерия. А някъде там витае голямо количество антиенергия, защото голямо количество енергия вече е в материята. Удивително! 

[scaner]

Преди 2 часа, КамелияМиладинов said:

Много благодаря! Най-логичното обяснение на уравнението, което съм чела до сега! Все съм разсъждавала в грешна посока. И аз вярвах в превръщанията на енергия в материя и обратно, а всъщност така законът не е спазен.

Тук във форум Физика често възникват теми, които лесно се разрешават ако човек добре познава понятията, с които изразява мислите си. Което далеч не винаги е факт...

В случая е важно какво е това "материя" в съвременната физика (има всякакви философски школи, и в тях това понятие се мени). Във физиката материята е абстракция - онова, което носи свойството "взаимодействие", най-сбито казано. В този смисъл и камъкът е материален, и водата, и електромагнитното лъчение. В съвременната физика се счита, че материята не се създава и не изчезва, а само мени състоянието си, като за сега най-базовото състояние е полевата форма. Тоест полето също е материално.

Енергията, от друга страна, по определение е само качество на материята - способността на материята да извършва работа, най-общото определение. И в този смисъл няма как нещо (материята) да се превръща в свое качество, както и обратното. И уравнението което дискутираме само показва количествена еквивалентност на две качества на материята - нейната маса и нейната енергия, за определена система. И това е добър ориентир.

Преди 2 часа, КамелияМиладинов said:

А относно образуването на електрон и позитрон от два фотона - енергията на двата фотона все едно е необходимо условие за разделяне на нулевата маса (нищото) на маса (нещо) и антимаса (антинещо), така ли?  Очарователно! Нищо +достатъчна енергия=нещо+антинещо+тази енергия, „заключена” вече в материалната двойка (нещо-антинещо). А анихилацията е обратния процес. 

Значи тук не трябва да намесваме "нищото", което е липса на нещо, и няма способността да се превръща в нещо, както и обратното. Поне докато не намерим опровержение на базовият принцип в съвременната парадигма - че материята не се унищожава нито създава.

В нашият случай двата фотона сумарно имат ненулева маса. И процесът си протича съвсем нормално, всичко е "нещо", няма "антинеща - както казах, трябва да се търси смисъла на определенията, а тук той е изключително мътен с това "нищо"

Любопитният казус тук е, че един фотон няма маса на покой, той има само енергия и импулс. Два фотона, летящи в една и съща посока, също нямат маси на покой (тяхната система, ако бъдем точни), макар да имат двойно по-голяма енергия и двойно по-голям импулс. Но такива фотони не се и сблъскват един с друг, така че нямаме никакъв казус по раждане на частици и не възниква казус с нулевите им маси.

Обаче ако двата фотона летят един срещу друг, ситуацията става коренно различна. Независимо че всеки от тях няма маса на покой, системата от два срещуположно летящи фотона ще има маса на покой - тя има сумарно двойно по-голяма енергия, но импулсът и е нула (импулсът е вектор, когато два фотона летят един срещу друг, импулсите им са два противоположни вектора и се нулират сумарно). Така че в случая имаме материална система с ненулева маса (в този случай формулата е приложима), и превръщането и в електрон и позитрон (също с ненулева маса) не води до някакви фантастични колизии, изискващи понятия за антимаса и антинещо-си

Този казус показва, че масата не е адитивна величина, тоест масите на два обекта не подлежат на просто сумиране, когато обединим двата обекта в система. В първият случай имаме два фотона (всеки с нулева маса), които обединени в система правят нулева маса на системата. Във вторият имаме пак два фотона с нулеви маси, които обединени в система правят обаче ненулева маса на системата. Масите зависят и от други характеристики на вътрешното движение на системата, както в случая.

Винаги трябва да се изхожда от материалният характер на взаимодействащите неща, и да се проследяват съответните базови материални свойства, водещи до закони за съхранение.

Преди 2 часа, КамелияМиладинов said:

В такъв случай, Големият взрив е едно влагане на огромно количество енергия в нищото, в следствие на което във всички посоки (вероятно) се разпръскват безброй двойки материя-антиматерия. А някъде там витае голямо количество антиенергия, защото голямо количество енергия вече е в материята. Удивително! 

В светлината на всичко казано, можем да определим Големият взрив като промяна в състоянието на материята.

Образно казано, можем да си представим материята преди Големият взрив като океан, пренаситен разтвор на сол. И случайно, по някаква причина, в него се образува малък кристален зародиш, който не успява да се разтвори обратно, а предизвиква взривна кристализация. Този процес е самоподдържащ се - новите образувани кристали стават зародиши за околната течност, и много бързо обхващат всичко. Някога правехме такива опити: в предварително специално почистен буркан наливахме горещ пренаситен разтвор на натриев сулфат ("глауберова сол"). Ако имаме късмет и кристализацията не започне (а тя може да започне и от сътресение на разтвора, дори от силен звук), като поизстине, се пуска малка песъчинка в буркана. И за част от секундата целият буркан взривно се втвърдява с разкошни кристали.

Така че Големият взрив може да се разглежда като процес на преобразуване в подобно неустойчиво състояние на материята. Но важното е да се отбележи, че тук не участва "нищо"-то. Имаме материя в някакво състояние (неизучено днес), която след Големият взрив преминава в състоянието в което днес я наблюдаваме. Имаме енергия, съхранена в нестабилното състояние на тази материя, която енергия след промяната на състоянието започва да извършва работа, "синтезирайки" познатата ни вселена.

Подробностите на този процес все още не са ни известни, но материалният принцип в основата на текущата парадигма ни позволява да търсим, без да въвеждаме фантастични процеси свързани с преобразуване на "нищо"-то.

[gmladenov]

Преди 9 часа, scaner said:

Енергията, от друга страна, по определение е само качество на материята - способността на материята да извършва работа, най-общото определение. И в този смисъл няма как нещо (материята) да се превръща в свое качество, както и обратното.

При термо-ядрения синтез от водород се синтезира хелий, при което се освобождава енергия, а масата
на изходния хелий е по-малка от масата на входния водород.

Интутивното обяснение в случая е, че имаме превръщане на маса в енергия.

Същото се получава и при атомните бомби, където (интутивно казано) се освобождава енергия, "заключена"
в атомните ядра.

Според физиците електромагнитното (ЕМ) лъчение е материя и атомите с маса също са материя.
По тази логика преобразуване на материя в енергия няма. Но това не зависи ли от просто от модела? Ако
използваме модел, в който атомите и ЕМ радиацията не се слагат под един знаменател, то тогава неизбежно
ще трябва да говорим за преобразуване.

Редактирано Юли 27 от gmladenov

[scaner]

Преди 37 минути, gmladenov said:

Според физиците електромагнитното (ЕМ) лъчение е материя и атомите с маса също са материя.
По тази логика преобразуване на материя в енергия няма. Но това не зависи ли от просто от модела? Ако
използваме модел, в който атомите и ЕМ радиацията не се слагат под един знаменател, то тогава неизбежно
ще трябва да говорим за преобразуване.

Трябва да ползваме модел, който се потвърждава експериментално, нямаме свобода да си избираме модели. Именно термоядрените и ядрените процеси количествено потвърждават следствията на модела, в който енергията е само свойство. Иначе как си представяш кинетичната енергия или топлината да се разпространяват без материален носител? Щеше енергията да е нещо, което хем не е материя, хем притежава свойството "взаимодействие", което изисква тя да е материя по определение... А наличният модел силно опростява  и разрешава тази колизия - винаги имаме материален носител, пренасящ енергията, която е негово свойство. Материята не се преобразува в нищо, следователно не изчезва. Това е работещият модел.

Няма как да има преобразуване, след като енергията не е самостоятелна същност, както материята, а е само свойство. А една от голямите заблуди идва от интуитивното приравняване на материя с "маса". Това иди-доди е поносимо за физиката в края на 19-ти век, но не е допустимо след създаването на квантовата механика и фотоните. Основите на съвременната парадигма са от тогава, и СТО лежи в нейните основи. Формулата свързваща енергията, импулса и масата на покой изразява основните закони за съхранение в материята, валидни за всякаква материя, и с маса, и без. И тази закономерност няма изключения. Затова ползваме само този модел, другите не работят.

[Джереми]

Преди 14 часа, gmladenov said:

Според физиците електромагнитното (ЕМ) лъчение е материя и атомите с маса също са материя.
По тази логика преобразуване на материя в енергия няма. Но това не зависи ли от просто от модела? Ако
използваме модел, в който атомите и ЕМ радиацията не се слагат под един знаменател, то тогава неизбежно
ще трябва да говорим за преобразуване.

Елмагнитното лъчение е материя, материята не се унищожава и не се създава, само се превръщат от една форма в друга, така и с енергията. Сканиращият е абсолютно прав в този случай.

[Втори след княза]

On 27.07.2024 г. at 10:00, scaner said:

Във физиката материята е абстракция - онова, което носи свойството "взаимодействие", най-сбито казано.

Разбирам така: свойството Взаимодействие имат и 1. телата, които могат да се идентифицират по а)пространство и в)инертност/маса, и 2. полетата, идентифицирани по а) пространство и в) енергия. Това разбиране включва преминаване на материята от една форма в друга и от тела в поле, като мярката за това преминаване е обсъжданата формула. Може би й липсва абстракцията за обща енергия, т.е. добавянето на взаимното положение, т.е. пространствена характеристика. 

Редактирано Юли 28 от Втори след княза

[КамелияМиладинов]

On 27.07.2024 г. at 10:00, scaner said:

Тук във форум Физика често възникват теми, които лесно се разрешават ако човек добре познава понятията, с които изразява мислите си. Което далеч не винаги е факт...

В случая е важно какво е това "материя" в съвременната физика (има всякакви философски школи, и в тях това понятие се мени). Във физиката материята е абстракция - онова, което носи свойството "взаимодействие", най-сбито казано. В този смисъл и камъкът е материален, и водата, и електромагнитното лъчение. В съвременната физика се счита, че материята не се създава и не изчезва, а само мени състоянието си, като за сега най-базовото състояние е полевата форма. Тоест полето също е материално.

Енергията, от друга страна, по определение е само качество на материята - способността на материята да извършва работа, най-общото определение. И в този смисъл няма как нещо (материята) да се превръща в свое качество, както и обратното. И уравнението което дискутираме само показва количествена еквивалентност на две качества на материята - нейната маса и нейната енергия, за определена система. И това е добър ориентир.

Значи тук не трябва да намесваме "нищото", което е липса на нещо, и няма способността да се превръща в нещо, както и обратното. Поне докато не намерим опровержение на базовият принцип в съвременната парадигма - че материята не се унищожава нито създава.

В нашият случай двата фотона сумарно имат ненулева маса. И процесът си протича съвсем нормално, всичко е "нещо", няма "антинеща - както казах, трябва да се търси смисъла на определенията, а тук той е изключително мътен с това "нищо"

Любопитният казус тук е, че един фотон няма маса на покой, той има само енергия и импулс. Два фотона, летящи в една и съща посока, също нямат маси на покой (тяхната система, ако бъдем точни), макар да имат двойно по-голяма енергия и двойно по-голям импулс. Но такива фотони не се и сблъскват един с друг, така че нямаме никакъв казус по раждане на частици и не възниква казус с нулевите им маси.

Обаче ако двата фотона летят един срещу друг, ситуацията става коренно различна. Независимо че всеки от тях няма маса на покой, системата от два срещуположно летящи фотона ще има маса на покой - тя има сумарно двойно по-голяма енергия, но импулсът и е нула (импулсът е вектор, когато два фотона летят един срещу друг, импулсите им са два противоположни вектора и се нулират сумарно). Така че в случая имаме материална система с ненулева маса (в този случай формулата е приложима), и превръщането и в електрон и позитрон (също с ненулева маса) не води до някакви фантастични колизии, изискващи понятия за антимаса и антинещо-си

Този казус показва, че масата не е адитивна величина, тоест масите на два обекта не подлежат на просто сумиране, когато обединим двата обекта в система. В първият случай имаме два фотона (всеки с нулева маса), които обединени в система правят нулева маса на системата. Във вторият имаме пак два фотона с нулеви маси, които обединени в система правят обаче ненулева маса на системата. Масите зависят и от други характеристики на вътрешното движение на системата, както в случая.

Винаги трябва да се изхожда от материалният характер на взаимодействащите неща, и да се проследяват съответните базови материални свойства, водещи до закони за съхранение.

В светлината на всичко казано, можем да определим Големият взрив като промяна в състоянието на материята.

Образно казано, можем да си представим материята преди Големият взрив като океан, пренаситен разтвор на сол. И случайно, по някаква причина, в него се образува малък кристален зародиш, който не успява да се разтвори обратно, а предизвиква взривна кристализация. Този процес е самоподдържащ се - новите образувани кристали стават зародиши за околната течност, и много бързо обхващат всичко. Някога правехме такива опити: в предварително специално почистен буркан наливахме горещ пренаситен разтвор на натриев сулфат ("глауберова сол"). Ако имаме късмет и кристализацията не започне (а тя може да започне и от сътресение на разтвора, дори от силен звук), като поизстине, се пуска малка песъчинка в буркана. И за част от секундата целият буркан взривно се втвърдява с разкошни кристали.

Така че Големият взрив може да се разглежда като процес на преобразуване в подобно неустойчиво състояние на материята. Но важното е да се отбележи, че тук не участва "нищо"-то. Имаме материя в някакво състояние (неизучено днес), която след Големият взрив преминава в състоянието в което днес я наблюдаваме. Имаме енергия, съхранена в нестабилното състояние на тази материя, която енергия след промяната на състоянието започва да извършва работа, "синтезирайки" познатата ни вселена.

Подробностите на този процес все още не са ни известни, но материалният принцип в основата на текущата парадигма ни позволява да търсим, без да въвеждаме фантастични процеси свързани с преобразуване на "нищо"-то.

Благодаря за поясненията и отделеното време!