Наистина ли умереното пиене е полезно за вас?

[makebulgar]

Много хора вярват, че чаша вино по време на вечеря ще им помогне да живеят по-дълго и по-здравословно, но научните доказателства са в най-добрия случай несигурни, според нов изследователски анализ. Констатациите, публикувани в броя от март 2016 г. на Journal of Studies on Alcohol and Drugs, може да звучат изненадващо: безброй новинарски истории съобщават за изследвания, свързващи умереното пиене с редица ползи за здравето - включително по-нисък риск от сърдечни заболявания и по-дълъг живот.

Но новият анализ разглежда по-задълбочено тези проучвания, общо 87. И установи, че много от тях са дефектни, като дизайнът предполага ползи там, където вероятно няма такива.

Ключов въпрос е как проучванията определят "въздържателите", обяснява д-р Тим Стокуел, водещ изследовател на анализа и директор на Центъра за изследване на зависимостите на Университета на Виктория в Британска Колумбия, Канада.

Най-често проучванията сравняват умерено пиещите (хора, които пият до две напитки на ден) с "настоящите" въздържатели. Проблемът е, че тази група въздържатели може да включва хора с лошо здраве, които са спрели алкохола.

"Основният въпрос е с кого се сравняват тези умерено пиячи?" каза Стокуел.

Когато неговият екип коригира тези "пристрастия" на въздържателите и някои други проблеми с дизайна на проучването, умерено пиещите вече не показват предимство за дълголетие. Освен това, само 13 от 87-те проучвания избягват пристрастията към групата за сравнение на въздържателите - и те не показват ползи за здравето.

Нещо повече, казва Стокуел, преди да бъдат направени тези корекции, всъщност "случайните" пиячи – хора, които пият по-малко от едно питие седмично – са живели най-дълго. И е малко вероятно толкова рядко пиене да е причината за дълголетието им.

"Тези хора ще получат биологично незначителна доза алкохол", каза Стокуел.

Освен това, отбелязва той, проучванията свързват умереното пиене с неправдоподобно широк спектър от ползи за здравето. В сравнение с въздържателите, например, умерено пиещите са показали по-нисък риск от глухота и дори чернодробна цироза.

"Или алкохолът е панацея", каза Стокуел, "или умереното пиене наистина е маркер за нещо друго."

Проучването не разглежда дали някои видове алкохол, като червеното вино, са свързани с по-дълъг живот. Но ако случаят беше такъв, каза Стокуел, би било малко вероятно самото алкохолно съдържание да заслужава признанието.

"Има обща идея, че алкохолът е полезен за нас, защото това е, което чувате да се съобщава през цялото време", каза Стокуел. "Но има много причини да бъдем скептични."

 

More information: Stockwell, T., Zhao, J., Panwar, S., Roemer, A., Naimi, T., & Chikritzhs, T. (March 2016). Do "moderate" drinkers have reduced mortality risk? A systematic review and meta-analysis of alcohol consumption and all-cause mortality. Journal of Studies on Alcohol and Drugs, 77(2), 185-198. dx.doi.org/10.15288/jsad.2016.77.185

 

https://medicalxpress.com/news/2016-03-moderate-good.html

от Journal of Studies on Alcohol and Drugs

[makebulgar]

Проучване развенчава връзката между умереното пиене и по-дългия живот

от Ейми Нортън, Journal of Studies on Alcohol and Drugs

https://medicalxpress.com/news/2024-07-debunks-link-moderate-longer-life.html

 

Вероятно всеки е чувал общоприетата мъдрост, че чаша вино на ден е полезна за вас - или сте чували някаква нейна вариация. Проблемът е, че се основава на погрешни научни изследвания, според нов доклад в Journal of Studies on Alcohol and Drugs.

През годините много проучвания показват, че умерено пиещите се радват на по-дълъг живот с по-нисък риск от сърдечни заболявания и други хронични заболявания, отколкото въздържателите. Това стимулира широко разпространеното схващане, че алкохолът, в умерени количества, може да бъде тоник за здравето. Въпреки това, не всички проучвания са обрисували толкова розова картина - и новият анализ хвърля светлина върху защо.

Накратко, проучванията, свързващи умереното пиене с ползите за здравето, страдат от фундаментални недостатъци в дизайна, казва водещият изследовател Тим Стокуел, учен от Канадския институт за изследване на употребата на вещества в Университета на Виктория.

Основният проблем: тези проучвания обикновено се фокусират върху по-възрастните хора и не успяват да обяснят навиците на хората за пиене през целия им живот. Така умерено пиещите са сравнявани с групите "въздържателни" и "случайни пиячи", които включват някои възрастни хора, които са се отказали или са намалили пиенето, защото са развили редица здравословни проблеми.

"Това кара хората, които продължават да пият, да изглеждат много по-здрави в сравнение", каза Стокуел.

И в този случай, отбеляза той, външният вид е измамен.

За анализа Стокуел и колегите му идентифицират 107 публикувани проучвания, които проследяват хората във времето и разглеждат връзката между навиците за пиене и дълголетието. Когато изследователите комбинират всички данни, изглежда, че леките до умерени пиячи (т.е. тези, които пият между едно питие седмично и две на ден) имат 14% по-нисък риск от смърт по време на периода на изследването в сравнение с въздържателите.

Нещата обаче се промениха, когато следователите направиха по-задълбочено гмуркане. Има няколко проучвания с "по-високо качество", които включват хора, които са сравнително млади в началото (средно под 55 години) и които се уверяват, че бившите и случайните пиячи не се считат за "въздържатели". В тези проучвания умереното пиене не е свързано с по-дълъг живот.

Вместо това, проучванията с "по-ниско качество" (по-възрастни участници, без разлика между бивши пиячи и въздържатели през целия живот) свързват умереното пиене с по-голяма продължителност на живота.

"Ако погледнете най-слабите проучвания", каза Стокуел, "това е мястото, където виждате ползи за здравето."

Идеята, че умереното пиене води до по-дълъг и по-здравословен живот, датира от десетилетия. Като пример Стокуел посочва "френския парадокс" – идеята, популяризирана през 90-те години на миналия век, че червеното вино помага да се обясни защо французите се радват на относително ниски нива на сърдечни заболявания, въпреки богатата, мазна диета. Този възглед за алкохола като еликсир все още изглежда е "вкоренен" в общественото въображение, отбелязва Стокуел.

В действителност, казва той, умереното пиене вероятно не удължава живота на хората - и всъщност носи някои потенциални опасности за здравето, включително повишен риск от някои видове рак. Ето защо нито една голяма здравна организация никога не е установила безрисково ниво на консумация на алкохол.

"Просто няма напълно "безопасно" ниво на пиене", каза Стокуел.

 

More information: Stockwell, T., et al. Why do only some cohort studies find health benefits from low volume alcohol use? A systematic review and meta-analysis of study characteristics that may bias mortality risk estimates. Journal of Studies on Alcohol and Drugs (2024). DOI: 10.15288/jsad.23-00283. www.jsad.com/doi/10.15288/jsad.23-00283

 

 

 

 

[makebulgar]

Главният хирург на САЩ: Няма безопасно ниво на консумация на алкохол

Според доклад алкохолът е свързан с риска от редица видове рак

9 януари 2025

 

В препоръка на главния хирург на САЩ д-р Вивек Мърти се посочва, че няма безопасно ниво на консумация на алкохол.

Според доклада, изготвен въз основа на преглед на наличната научна литература, алкохолът е свързан с риска от редица видове рак, особено рак на гърдата при жените, следван от ракови заболявания, засягащи храносмилателната система.

В действителност само алкохолът е причина за близо 100 000 случая на рак и 20 000 смъртни случая от рак годишно в САЩ, се посочва в прегледа.

„Тази съвкупност от научни доказателства показва причинно-следствена връзка между употребата на алкохол и повишения риск от поне седем различни вида рак, включително на гърдата (при жените), на дебелото черво, на хранопровода, на черния дроб, на устата (устната кухина), на гърлото (фаринкса) и на гласните кухини (ларинкса)“, се посочва в консултацията.

„Колкото повече алкохол се консумира, толкова по-голям е рискът от рак. За някои видове рак, като рак на гърдата, устата и гърлото, доказателствата показват, че този риск може да започне да се увеличава около едно или по-малко питиета на ден.“

Здравните съвети относно консумацията на алкохол могат да бъдат донякъде противоречиви, като данните сочат, че умерената консумация на алкохол може действително да е полезна за някои аспекти на здравето, а проучванията подчертават вредата за други.

Връзката между алкохола и раковите заболявания е известна и установена, но обикновено се свързва с употребата на големи количества алкохол, като в препоръките за хранене на САЩ са определени „здравословни“ граници от едно до две питиета на ден за мъжете и едно или по-малко за жените.

В новата препоръка се казва, че дори това е твърде много. Приблизително 17% от 20 000-те смъртни случая от рак, свързани с употребата на алкохол, годишно попадат в препоръчителните граници на консумация.

„През 2019 г. приблизително 96 730 случая на рак са свързани с консумацията на алкохол, включително 42 400 при мъжете и 54 330 при жените. В световен мащаб през 2020 г. 741 300 случая на рак са свързани с консумацията на алкохол; 185 100 от тези случаи са свързани с консумацията на приблизително две напитки дневно или по-малко“, се посочва в консултацията. 

Съществуват предимно четири механизма, чрез които алкохолът може да увеличи риска от рак; чрез увеличаване на оксидативния стрес, който уврежда ДНК и протеините; чрез промяна на нивата на хормоните, което значително увеличава риска от рак на гърдата; чрез увеличаване на скоростта, с която тялото ви абсорбира канцерогените; и чрез разграждане до токсично съединение, наречено ацеталдехид, което също уврежда ДНК.

„Най-голямата тежест на свързаните с алкохола ракови заболявания в САЩ е свързана с рака на гърдата при жените - приблизително 44 180 случая през 2019 г., което представлява 16,4% от приблизително 270 000 от общия брой случаи на рак на гърдата при жените“, се посочва в доклада.

Целта на препоръката е да се повиши осведомеността за връзката между рака и консумацията на алкохол, тъй като почти половината от пълнолетните американци не знаят, че тази връзка съществува. Всъщност алкохолът се счита за канцероген от група 1 от Международната агенция за изследване на рака към Световната здравна организация. Други членове на тази група са формалдехидът, йонизиращото лъчение, тютюнът, преработеното месо и азбестът.

Тази година предстои да бъдат актуализирани Насоките за хранене на САЩ. Службата на главния хирург препоръчва също така да се актуализират предупредителните етикети на алкохола, за да се включи предупреждение за риска от рак, както и да се подобрят усилията за повсеместно обучение, така че хората да могат да правят избор, основан на най-съвременните научни доказателства.

 

https://www.vesti.bg/sviat/ima-li-bezopasno-kolichestvo-alkohol-otgovor-ot-ekspert-6217667

Редактирано Януари 9 от makebulgar

[Skubi]

Според него 1 чашка червено вино е полезно за организмът. 

https://www.youtube.com/results?search_query=владимир+дадали+лекции

Редактирано Януари 9 от Skubi

[makebulgar]

Именно тази парадигма са оборили учените, че чаша вино е полезна. Доказано е, вече, че дори половин чаша е вредна и повишава риска от рак. 

Производителите на алкохол постоянно ще правят реклама на продукта си и ще виждаме постоянно подобни клипове. Има и доста учени и лекари, които пият и им харесва да пият, така че и те ще се появяват в такива клипове като експерти, за да потвърждават някакви ползи от пиенето и че не било толкова вредно.  

Редактирано Януари 9 от makebulgar

[Gravity]

https://www.hhs.gov/sites/default/files/oash-alcohol-cancer-risk.pdf

[makebulgar]

Преди 2 минути, Gravity said:

https://www.hhs.gov/sites/default/files/oash-alcohol-cancer-risk.pdf

Благодаря за линка. Винаги е добре да се прочетат и оригиналите на докладите и проучванията.   

[makebulgar]

Ето две графики от доклада.

[kirasirrav]

Честно казано, интересувам се от всякакви диети и начини на хранене, но напоследък и аз си задавам все повече въпроси, във връзка със все повечето изнасяни  навсякъде данни.

Според мен нещата стоят така - за определени хора, една специфична дълговременна диета, или да кажем прием на някаква храна (или алкохол както е в случая), има разбира се някакво осезателно въздействие в/у организма, което може да е положително или отрицателно. Общо взето важен е конкретния организъм и генетичните му заложби.

Примерите са безбройни на практика, но да кажем нещо по-конкретно - ако накараме едни ескимоси да ядат само хляб, плодове и зеленчуци, защото било много полезно, а мазните меса които набиват са ужасно вредни, едва ли ще им се отрази добре. Подобно ще бъде ако други хора от съвсем различни ширини минат на ескимоска диета.

Други постоянни примери са, когато изолирани племена и народи влезли в досег с цивилизацията преминат на нейният режим на хранене. Съответно придобиват не само нейните болести, но и те обичайно са в по-тежки форми че и получават други в добавка. И това е главно защото техните организми не са пригодени за такова хранене и начин на живот.

Относно алкохола - смятам че продължителната, ежедневна употреба, дори и на малки дози, истински алкохол, може да е полезно само за ограничен брой хора, за други пък би било да кажем неутрално. За повечето неприспособени към такъв режим би могло да има някакви вредни последици според зависи - от почти незабележими до по-значителни. Сега пак подчертавам, че не говоря за наливане със всичко което отдалече прилича на спирт.

Във всеки случай изглежда че по забележително е въздействието на продължителната ( му ) употреба, най-вече в/у психиката и личността.

[Skubi]

Не ме вълнуват подобни защото не показва истината....Тенденционна дезинформация. А ла Чърчил. 

Което е истина средната възраст на населението... Във това е вътре всичко. И какво се получана, че в малкото страни където средната възраст е над 80 години от 5 европеейски в 4 традиционално пият червено вино. Франция, Испания, Италия, Гърция. Но още по впечатляващо е южна америка. Чили където традицоално само червено пият са единствената страна на целият континент....

Що за професорът, крайно време е да отвикнем от това, че да даваме необоснована критика спрямо на нас неизвестни лица. 

Човекът много добри и полезни съвети дава...

Владимир Абдулаевич Дадали — 86 лет, биохимик, доктор химических наук, профессор

Профессор Северо-Западного Государственного Медицинского Университета им. И.И. Мечникова Профессор Санкт-Петербургского Государственного Политехнического Университета (факультет медицинской физики) Член Правления Биохимического Общества Санкт-Петербурга Член Международного Общества микронутриентологии (США) Сертифицированный Консультант по нутрициологии Университета Санта-Фэ (США) 

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страните_по_средна_продължителност_на_живота#/media/Файл:Life_Expectancy_2005-2010_UN_WPP_2006.PNG

Редактирано Януари 9 от Skubi

[makebulgar]

Преди 36 минути, kirasirrav said:

Според мен нещата стоят така - за определени хора, една специфична дълговременна диета, или да кажем прием на някаква храна (или алкохол както е в случая), има разбира се някакво осезателно въздействие в/у организма, което може да е положително или отрицателно. Общо взето важен е конкретния организъм и генетичните му заложби.

Подобно виждане е вярно само ако сравняваме човека с разни други животни. В човешкия род обаче генетичните заложби и физиологията са почти еднакви за всички. Има само малки изключения, при които някой ген е по-различен и съответно липсват ензими, хормони или нещо друго, което прави консумацията на някоя храна вредна. Това обаче са изключения. Затова и няма как да изчисляваме за всеки човек с какво да се храни и какво да пие, така че да е здрав. Хората ядат едни и същи храни и живеят по сходен начин, така че не може да се твърди, че всички хора са различни и че всички имат конкретни организми със съответните супер различни генетични заложби. Няма такова нещо. Хората са на първо време еднакви, а изключенията са по-малко. 

Преди 36 минути, kirasirrav said:

ако накараме едни ескимоси да ядат само хляб, плодове и зеленчуци, защото било много полезно, а мазните меса които набиват са ужасно вредни, едва ли ще им се отрази добре. Подобно ще бъде ако други хора от съвсем различни ширини минат на ескимоска диета.

Преди 36 минути, kirasirrav said:

Други постоянни примери са, когато изолирани племена и народи влезли в досег с цивилизацията преминат на нейният режим на хранене. Съответно придобиват не само нейните болести, но и те обичайно са в по-тежки форми че и получават други в добавка. И това е главно защото техните организми не са пригодени за такова хранене и начин на живот.

Идеята, че хората на някаква ширина са по-приспособени генетично да ядат някаква храна са доста спекулативни. Хората имат способността да се приспособяват и преминавайки от една на друга диета се променят. Като преминеш само на месо и сланина съответно микробиома в червата ти постепенно ще се промени, и това ще ти влияе. Ако минеш камо на веганска храна също микробиома ти ще е друг. Част от ескимосите към момента вече са минали на съвременна диета, примерно в Аляска, и съответно вече имат много от характерните за останалите американци болести, но те са не заради зеленчуците, хляба и плодовете, а заради захарта, алкохола, преяждането и други подобни. 

Преди 36 минути, kirasirrav said:

Относно алкохола - смятам че продължителната, ежедневна употреба, дори и на малки дози, истински алкохол, може да е полезно само за ограничен брой хора, за други пък би било да кажем неутрално. За повечето неприспособени към такъв режим би могло да има някакви вредни последици според зависи - от почти незабележими до по-значителни. Сега пак подчертавам, че не говоря за наливане със всичко което отдалече прилича на спирт.

Именно това лично мнение и общоприета парадигма учените отхвърлят по-горе в статиите и доклада, цитирайки съответните научни проучвания. Всеки може да си вярва в полезността на алкохола за себе си или за някой друг според спецификата на организма си и според генетичните си заложби, но според науката тази вяра е ненаучна. И учените говорят, че дори минималната консумация, тоест 1 бира седмично, е вредна и повишава риска значително.  

Погрешно е и мнението и вярата, че можеш да се приспособиш към някоя отрова и тя да не ти вреди. Можеш да се приспособиш до определена степен така че да не са смъртоносни ефектите от отровата, но тя така или иначе ще ти вреди. Алкохола при всеки без значение дали пие от 10 години или пие от 1 ден води до същите токсични явления - опианение, махморлук и т.н. Пещия 10 години вероятно ще знае по-добре как да подлага с храна по-добре, за да не се напива бързо, и ще знае с какво да му мине махмурлука, но това не значи ще този опит ще го спаси от вредното въздействие от изпития алкохол.   

Редактирано Януари 9 от makebulgar

[fantom4e]

Преди 3 часа, kirasirrav said:

Честно казано, интересувам се от всякакви диети и начини на хранене, но напоследък и аз си задавам все повече въпроси, във връзка със все повечето изнасяни  навсякъде данни.

Не е подходящо да сравняваш алкохол (наркотик) с храна.

[kirasirrav]

Общо взето цялото производство на спирт за консумация от хора, се води към хранително-вкусовата промишленост. Ако има някакви изменения може би са нещо ново за което не съм научил.

Дрогите са друго нещо. Те са по-скоро към химико-фармацевтиката.

[scaner]

Преди 3 часа, makebulgar said:

Подобно виждане е вярно само ако сравняваме човека с разни други животни. В човешкия род обаче генетичните заложби и физиологията са почти еднакви за всички.

А изследвали ли са в посочените изследвания например ролята на мезето? Защото на практика всички пиещи замезват с нещо, и току виж, не алкохола, а мезето е канцерогенният фактор, или комбинацията? Не, не са изследвали комбинацията с мезе, изследвали са как един фактор влияе на система, подложена на действието на много фактори. И това виждаме от различните подобни изследвания, които дават взаимоизключващи се резултати.

Няма двойно-сляп анализ, има някаква статистика.

Пък и погледни цифрите - 10% вероятност за рак ако не пиеш, 13% ако пиеш по две питиета дневно (тоест си формен алкохолик). Извинявай, за изявяване на тенденция за научна статия става, но практически рискът е еднакъв. Несравнимо по-големи рискове се носят от генетичните фактори.

Тук с такива опростени статистики, както я карат по тея статии, няма полза. Трябва сериозен многофакторен анализ чрез изкуствен интелект, който да изяви кои групи имат риск към алкохола, кои нямат, и чак тогава да се правят статистиките. Все още няма такива анализи, макар че учените вече си задават подобни въпроси. Например сега изследват защо на някои хора плацебото им действа като лекарство, за да ги изключват в бъдеще от тестовата група на някакви лекарства (за да изчистят статистиката).

[Димитър Йорданов]

Преди 28 минути, scaner said:

А изследвали ли са в посочените изследвания например ролята на мезето? Защото на практика всички пиещи замезват с нещо, и току виж, не алкохола, а мезето е канцерогенният фактор, или комбинацията? Не, не са изследвали комбинацията с мезе, изследвали са как един фактор влияе на система, подложена на действието на много фактори. И това виждаме от различните подобни изследвания, които дават взаимоизключващи се резултати.

Няма двойно-сляп анализ, има някаква статистика.

Пък и погледни цифрите - 10% вероятност за рак ако не пиеш, 13% ако пиеш по две питиета дневно (тоест си формен алкохолик). Извинявай, за изявяване на тенденция за научна статия става, но практически рискът е еднакъв. Несравнимо по-големи рискове се носят от генетичните фактори.

Тук с такива опростени статистики, както я карат по тея статии, няма полза. Трябва сериозен многофакторен анализ чрез изкуствен интелект, който да изяви кои групи имат риск към алкохола, кои нямат, и чак тогава да се правят статистиките. Все още няма такива анализи, макар че учените вече си задават подобни въпроси. Например сега изследват защо на някои хора плацебото им действа като лекарство, за да ги изключват в бъдеще от тестовата група на някакви лекарства (за да изчистят статистиката).

Ще дам и друг пример. При ядене на някои храни човек се чувства надут или му става тежко. И не говоря само за такива съдържащи месо или животинска мазнина. Една чаша бира (около 1/3 от стъклена бутилка) веднага ти помага да се освободиш от газовете и ти помага по-добре да храносмелиш. В други случаи чаша бира ти спестява хапче за подуване или пиене на сода. 

А за споменатите по-горе държави пишещи основно вино трябва да се вземе предвид и дали са с европеиден произход основно, с каква храна приемат виното, кои са традиционните храни в техния регион към които телата им са се приспособявали много поколения наред, количеството и качеството на алкохола и неговото съдържание (освен спирта в него), климата също в голяма степен и още какво ли не. След като едно и също лекарство действа по много различен начин на различни полулации, след като едни храни традиционни за определени групи хора в даден район на света имат по-различни въздействие върху други не свикнали на тях и вземайки под внимание огромното разнообразие на микробиома в червата на хората живеещи и хранещи се с различни видове храна няма как да се генерализира за алкохола и всички да се слагат в един кюп. 

Не може лекарства и храна да действат по различен начин на хората, не може хората да са приспособени да живеят при огромно разнообразие от климатични условия и надморска височина, а за алкохола да ги приемаме като съвсем хомогенни. 

Дори днес е известно, че различните популации имат разлипен толеранс и приспособимост към него и усвояването му. 

Редактирано Януари 9 от Димитър Йорданов

[makebulgar]

Преди 4 часа, Skubi said:

Което е истина средната възраст на населението... Във това е вътре всичко. И какво се получана, че в малкото страни където средната възраст е над 80 години от 5 европеейски в 4 традиционално пият червено вино. Франция, Испания, Италия, Гърция. Но още по впечатляващо е южна америка. Чили където традицоално само червено пият са единствената страна на целият континент....

Това са един куп логически заблуди, които на пръв поглед звучат правдоподобно. Да се вадят заключения за това колко е здравословен някои вид алкохол или пиенето на алкохол като цяло на база продължителността на живота в страните си е логическа заблуда, доколкото продължителността на живота не зависи само от това пиеш ли и какво пиеш. Има твърде мното други фактори като начина на хранене, физическото натоварване или претоварване, условията на околнана среда, условията на градската среда, и най-важния фактор - медицинското обслужване. По-богатите страни са с по-добро медицинско обслужване и по-добри лекарства, като по-богатите хора могат да се лекуват при по-добри лекари и хирурзи. Съответно и хората живеят по-дълго. 

[makebulgar]

Преди 48 минути, scaner said:

А изследвали ли са в посочените изследвания например ролята на мезето? Защото на практика всички пиещи замезват с нещо, и току виж, не алкохола, а мезето е канцерогенният фактор, или комбинацията? Не, не са изследвали комбинацията с мезе, изследвали са как един фактор влияе на система, подложена на действието на много фактори. И това виждаме от различните подобни изследвания, които дават взаимоизключващи се резултати.

Няма двойно-сляп анализ, има някаква статистика.

Разбира се, че научните проучвания за вредите от алкохола и въздействието му се правят с многофакторен анализ. Статистиките, тоест кохортните проучвания, се правят с изключване на изключения, с избор на изследваните хора и т.н., за което си има научна методология. За да се определи влиаянието на алкохола не се гледа само хората с какво мезят, а и пушат ли, ядат ли месо, ядат ли преработена храна, къде живеят и други подобни. 

 

Преди 48 минути, scaner said:

Пък и погледни цифрите - 10% вероятност за рак ако не пиеш, 13% ако пиеш по две питиета дневно (тоест си формен алкохолик). Извинявай, за изявяване на тенденция за научна статия става, но практически рискът е еднакъв. Несравнимо по-големи рискове се носят от генетичните фактори.

Основната идея на доклада е, че и минималната консумация е вредна, при това с висок процент на риск. Не се набляга на разликите между минимална и средна консумация, нито се прави сравнителен анализ с рисковете от други фактори, тъй като те не са основна идея и цел на доклада.

Редактирано Януари 9 от makebulgar

[makebulgar]

Преди 32 минути, Димитър Йорданов said:

При ядене на някои храни човек се чувства надут или му става тежко. И не говоря само за такива съдържащи месо или животинска мазнина. Една чаша бира (около 1/3 от стъклена бутилка) веднага ти помага да се освободиш от газовете и ти помага по-добре да храносмелиш. В други случаи чаша бира ти спестява хапче за подуване или пиене на сода. 

Същите положителни ефекти ще имаш и ако пиеш само вода, тоест не етанола в бирата, а водата в нея ти помага за газове, хълцане, киселини, присядане и други такива. 

[Gravity]

Преди 12 минути, makebulgar said:

Разбира се, че научните проучвания за вредите от алкохола и въздействието му се правят с многофакторен анализ. Статистиките, тоест кохортните проучвания, се правят с изключване на изключения, с избор на изследваните хора и т.н., за което си има научна методология. За да се определи влиаянието на алкохола не се гледа само хората с какво мезят, а и пушат ли, ядат ли месо, ядат ли преработена храна, къде живеят и други подобни. 

Покажи статиите, в които са дадени подробностите. 

[scaner]

Преди 6 минути, makebulgar said:

За да се определи влиаянието на алкохола не се гледа само хората с какво мезят, а и пушат ли, ядат ли месо, ядат ли преработена храна, къде живеят и други подобни. 

Точно това е интересното. Как от тази многофакторна канцерогенна каша се определя само влиянието на алкохола? Освен куп субективни правила, които всеки колектив сам си определя...

Преди 8 минути, makebulgar said:

Основната идея на доклада е, че и минималната консумация е вредна, при това с висок процент на риск.

Къде виждаш високият процент риск? Между 10% риск при неконсумация до 13% риск при две питиета, това са 4 човека на 100. Тоест, за конкретен човек рискът да не хване рак от алкохола е 96%. Това вече е висок процент, но за избягване на риск. В много отношения дори 80% да не пострадаш от нещо се счита за съвсем приемлив компромис, а тук даже 96%... Затова и казвам, че рискът е пренебрежим. А вече който иска да си се плаши...

[Skubi]

Преди 27 минути, makebulgar said:

Това са един куп логически заблуди, които на пръв поглед звучат правдоподобно. Да се вадят заключения за това колко е здравословен някои вид алкохол или пиенето на алкохол като цяло на база продължителността на живота в страните си е логическа заблуда, доколкото продължителността на живота не зависи само от това пиеш ли и какво пиеш. Има твърде мното други фактори като начина на хранене, физическото натоварване или претоварване, условията на околнана среда, условията на градската среда, и най-важния фактор - медицинското обслужване. По-богатите страни са с по-добро медицинско обслужване и по-добри лекарства, като по-богатите хора могат да се лекуват при по-добри лекари и хирурзи. Съответно и хората живеят по-дълго. 

И те само пишеш без да четеш. Или спориш за спорът. Защо ти давам карта на света бре човек? С цели държави. Не народности, раси, краставици и търкалета от Мекито.... Една бедна Швеция се сравнява с една богата Чили или една протестантна Канада със съудитска арабия....Няма мезета, няма мусулмани, вегетарианци и говеждоядци и разни други бла, бла....

Факти товариш факти. Средната възраст на едно население в една държава. Точка. И между тези държави където са над 77 години поне половината ча винопиещи.

И това го сложих само и само защото се бъзикате.

Намерили някакъв протокол и йок нито капака амкохол.....Абе ако изядеш един силно ферментиран плод и той прави алкохол в червата ти.

Глупости.

Даже и силно кафе може да се пие ако ти е вкусно. Но трябва да се знае кога  колка и как да се консумира... 

[makebulgar]

Преди 1 час, Gravity said:

Покажи статиите, в които са дадени подробностите. 

По-горе има линк към Доклада на Главния хирург на САЩ за 2025 г. и там са дадени 67 статии и проучвания, на които се базира.

[Gravity]

Преди 1 час, makebulgar said:

По-горе има линк към Доклада на Главния хирург на САЩ за 2025 г. и там са дадени 67 статии и проучвания, на които се базира.

Този линк го постнах аз! Защо аз трябва да чета 67 статии да търся нещо което може и да го няма. Нали ти твърдиш нещо ти покажи доводите.

пп Нали знаеш шегата за вредата от краставиците

[makebulgar]

Преди 20 минути, Gravity said:

Защо аз трябва да чета 67 статии да търся нещо което може и да го няма.

Еми има ги проучванията, но няма как да стане без четене на статии и книги. 

Примерно ето какво пишат в един от източниците в доклада - Personal Habits and Indoor Combustions: IARC Monographs on the Evaluation of Carcinogenic Risks to Humans Volume 100E. IARC. 2012 https://publications.iarc.fr/122 

 

"Въпреки че алкохолните напитки могат да съдържат няколко потенциално канцерогенни съединения, този синтез се фокусира върху ролята на етанола и ацеталдехида в канцерогенезата, свързана с алкохолните напитки.

4.3.1 Свързани с етанола механизми на карциногенеза

Ролята на метаболизма на етанола в инициирането на тумора се подразбира от асоциациите, наблюдавани между различни форми на рак и полиморфизми в гени, участващи в окисляването на етанол. Дали или до каква степен тези асоциации се обясняват с редокс промени, образуване на радикали, ефекти върху междинния метаболизъм и/или ефекти върху други проканцерогени не може да се установи от настоящите открития.

(a) Оксидативен стрес

Индуцираният от етанол CYP2E1 произвежда различни реактивни кислородни видове, които водят до образуването на продукти на липидна пероксидация като 4-хидрокси-ноненал и състоянието на оксидативен стрес. Хроничното възпаление на тъканите и повишеното съдържание на желязо влошават тези действия. Повишените реактивни кислородни видове и оксидативният стрес, които увреждат ДНК и засягат нейното възстановяване, се свързват с индуцирана от етанол карциногенеза в много органи, като гърдата, черния дроб и панкреаса.

(b) Цироза

Етанолът причинява хепатоцелуларно увреждане, което може да доведе до засилена фиброгенеза и накрая цироза. Чернодробната цироза е силно свързана с повишен риск от развитие на хепатоцелуларен карцином. Свързаният с етанол хепатоцелуларен карцином без предшестваща цироза е рядък, което показва, че патогенните събития, които водят до цироза, предхождат тези, които причиняват рак, или че структурните промени в черния дроб по време на цироза, заедно с други фактори, благоприятстват трансформацията на хепатоцитите.

(c) Взаимодействие между алкохол и тютюнопушене

В предишната монография на IARC (IARC, 2004a) с относително голям брой случаи и контроли беше отбелязано, че моделът на нарастващ риск от рак с увеличаване на консумацията на алкохол е силен. За рак на устната кухина последните доказателства идват от седем проучвания случай-контрола и едно кохортно проучване. Две кохортни и четиринадесет проучвания случай-контрола съобщават за съвместни ефекти от тютюнопушенето и пиенето на алкохол върху риска от рак на хранопровода. Работната група счита, че има убедителни доказателства за взаимодействието на тютюнопушенето и консумацията на алкохол върху честотата на рак на горния аерохраносмилателен тракт, както и по отношение на рак на специфични подмествания на този анатомичен регион.

(d) Етанол и полови хормони

Естрогените и андрогените са добре известни активатори на клетъчната пролиферация, което е свързано с повишен риск от канцерогенеза. Консумацията на алкохолни напитки при жените води до повишаване на нивата на естроген и андроген, за които се предполага, че допринасят за развитието на рак на гърдата. ADH-медиирано алкохолно окисление, което повишава чернодробното редокс състояние, което от своя страна инхибира катаболизма на половите стероиди, се предполага като механизъм за алкохолно медиирано повишаване на нивата на стероиди.

(е) Метаболизъм на фолат и метилиране на ДНК

Дефицитът на фолиева киселина се свързва с различни форми на рак, сред които ракът на дебелото черво е най-честият. Етанолът сам по себе си и основният нездравословен начин на живот, свързан с висока консумация на алкохолни напитки, причиняват дефицит на фолат. Няколко проучвания показват взаимодействия между употребата на алкохол и полиморфизма на гените, участващи в метаболизма на фолиевата киселина при определяне на риска от рак на дебелото черво и други видове рак. Не е известна степента, до която връзката между пиенето на алкохол, дефицита на фолат и рака може да се обясни с метаболизма на етанола. Други предполагаеми начини на действие на етанола, свързани с неговата канцерогенност, като промотиране на тумори, индуциране на образуването на полиненаситени мастни киселини, свръхпроизводство на митоген-активирани протеин кинази и ефекти върху витамин А (ретинол) или инсулиноподобни растежни фактори не са установени е строго установено от публикувани проучвания.

4.3.2 Ролята на ацеталдехида в индуцираната от алкохол канцерогенеза

През последното десетилетие епидемиологичните доказателства за повишен риск от рак сред хетерозиготни носители на неактивния ензим ALDH станаха много по-силни, по-специално за рак на хранопровода: практически всички проучвания, проведени в популации от Източна Азия, които консумираните алкохолни напитки показват значително повишени шансове за носители на неактивни ALDH алел. В допълнение, няколко проучвания демонстрират връзки между полиморфизма на ADH1B и рак на горния аерохраносмилателен тракт, които се обясняват или с по-активен ADH, произвеждащ повече ацеталдехид, или с по-малко активен ADH, причиняващ продължително излагане на по-ниски нива на ацеталдехид, получен от етанол. Тези данни предполагат, че ацеталдехидът е ключовото съединение в развитието на рак на хранопровода и други ракови заболявания на горната част на храносмилателния тракт, свързани с консумацията на алкохолни напитки. Съображенията, които подкрепят това предложение, са:

1. съществува установена причинно-следствена връзка между консумацията на алкохолни напитки и раковите заболявания на хранопровода, устната кухина, фаринкса и ларинкса;

2. общоприето е, че етанолът в алкохолните напитки е основната съставка, която прави тези напитки канцерогенни;

3. в тялото етанолът се превръща от ADH и CYP2E1 в ацеталдехид, който се окислява от ALDH до ацетат;

4. образуването на ацеталдехид започва в устата, медиирано предимно от орални бактерии, и продължава по храносмилателния тракт;

5. основното производство на ацеталдехид се извършва в черния дроб и в червата. Въпреки това, най-високите нива на ацеталдехид след консумация на алкохолни напитки се откриват в слюнката на устната кухина, която е в близост до местата на целевите органи, за които е известно, че са податливи на рак, предизвикан от етанол.

6. горната част на храносмилателния тракт също е мястото, което е в първи контакт със съдържанието на ацеталдехид в алкохолните напитки, за които от своя страна е известно, че повишават нивата на ацеталдехид в слюнката;

7. ацеталдехидът е цитотоксично, генотоксично, мутагенно и кластогенно съединение. Той е канцерогенен при опитни животни;

8. след консумация на алкохолни напитки, носителите на неактивен алел на ензима ALDH2 показват натрупващи се нива на ацеталдехид в периферната кръв, пряка последица от техния ензимен дефицит, и показват повишени нива на N2EtdG и метилхидроксипропано-dG адукти в ДНК на лимфоцитите. Доказано е, че последните адукти се образуват от ацеталдехид; по време на репликация на ДНК тези адукти на метилхидроксипропано-dG причиняват мутации;

9. Консуматорите на алкохолни напитки имат по-висока честота на хромозомни аберации, обмен на сестрински хроматиди и образуване на микроядра в периферните лимфоцити, отколкото неконсуматорите. Тези ефекти може да се дължат на ацеталдехида, който е кластоген;

10. няколко от наблюденията, направени при индивиди с дефицит на ALDH2, са потвърдени при мишки с нокаут на ALDH2."

[kirasirrav]

Отговарям само по конкретна част от горния пост - метаболизма, или да кажем биохимията при живите организми ( вкл. човека ) е доста сложно нещо и всъщност недокрай изучено. За да постигне едни и същи резултати ( примерно да кажем), всеки конкретен организъм може да го направи чрез разни варианти вкл. и да ползва различни метаболитни пътища. Част от тези резултати могат да са и справянето с отрови и/или канцерогенни в-ва, които постоянно се образуват при жизнената му дейност. Съответно при различните организми/индивиди има различна способност за неутрализирането им, което зависи от много фактори и е една индивидуална особеност.

Както знаем дозата прави отровата, така че за всеки тя може да е различна. Също е различна поносимостта  и компенсаторните възможности при продължаваща експозиция във времето.

Относно алкохолите - метаболизирането примерно на метиловия спирт минава през металдехид и накрая мравчена к-на които са по-отровни попаднали вътре в организма от продуктите получени при преработването на етанола, а пък по-тежките алкохоли обикновено могат да са  в пъти по-токсични на различни етапи и нива.

Все пак се очаква че другите видове спирт могат да попаднат случайно и еднократно в нас, а при етанола се предполага продължителната му употреба, а общо взето всяко продължително въздействие в/у организма оказва влияние и евентуално като следствие може да има и трайни, забележими промени в него.

Редактирано Януари 10 от kirasirrav