Културологични изследвания и проектиране

[mnogoznaiko]

Културологични изследвания и проектиране. Пораждането на новостта и културалната промяна. Репродуктивност и продуктивност. Типове продуктивни (креативни, екстатични) „машини” в европейската култура. Организация и управление на ресурсите.

 

Съществуват три термина, които на пръв поглед сякаш съвпадат: културен, културологичен и културален. Когато назоваваме нещо „културно”, ние внаги го противопоставяме на нещо „некултурно”, т.е. този термин съдържа в себе си опозиция. „Културологично” е нещо, отнесено към науката за културата – културологията. Културологично е знанието на културолога – то е изследователско по отношение на културата. Културално пък е нещо, включващо в себе си образци. То изключва от себе си опозицията и строгия понятиен апарат на културологията. Например носителите на културата са културални (независимо, дали са активни или пасивни). Активните носители на културата са хората – те произвеждат културни образци, а пасивните са вещите (сама по себе си, вещта няма културално значение, нейното значение се носи от човека). Хората също могат да бъдат пасивни носители, в зависимост от това, дали имат отношение към реализацията на културните продукти (публиките обикновено са пасивни носители). Взаимодействайки си, активните и пасивните носители се променят взаимно. Тези промени водят и до цялостни културни и културологични промени. Тези промени се виждат най-добре в театъра и живите музикални изпълнения, тъй като тогава има пряк сблъсък на активни и пасивни носители – публиките въздействат върху артистите и ги променят. В този случай зрителите са активни носители, но само докато трае представлението, след което отново се превръщат в пасивни. Но дори и литературата може да се променя – четейки една книга и правейки бележки по нея, четящият я променя.

Определена през човека, културата винаги е множествена – всеки човек е носител най-малко на две култури. Важно е да направим разграничението между продуктивни и репродуктивни култури. Продуктивни са културите, пораждащи нови значения и смисли. Науката например винаги е продуктивна – тя поражда ново знание в сферата на своите изследвания. Репродуктивните култури просто повтарят вече съществуващи значения и смисли. Когато една наука се превърне в култура, тя става репродуктивна. Само познанието е продуктивно. Масовият човек винаги пребивава в културата – в репродуктивната сфера. Единствените продуктивни немаргинални култури са науката с образование, изкуствата и религиите.

Науката като познание винаги е свързана с възможния човек, с неизвестния „аз”, докато науката като култура е свързана с реалния човек, който никога не успява да се отдалечи от своята първоначална идея.

Маргиналните култури винаги са продуктивни, защото те се стремят да привлекат на своя страна нови и нови последователи и да станат традиционна, а не маргинална култура (пример – християнството, което от маргинална се превръща в доминираща религия и измества юдаизма).

Културата съществува само променяйки се. Спре ли да „произвежда” нови смисли, престане ли да бъде продуктивна, тя постепенно започва да отмира.

В днешно време европейската наука и култура постоянно се рои и усложнява – появяват се нови и нови дисциплини, нови и нови смисли, нови и нови методи. Въвеждането на експерименталния метод е основен момент за европейската наука – той е наблюдение, целящо да докаже или опровергае дадено знание.

Според друга теория днешните изключително бързи темпове на развитие на културата и науката се дължат на множеството близки срещи между различни сфери, в следствие на които те си влияят и взаимно се променят. Голяма заслуга за тези близки срещи с голяма динамика играе интернет и средствата за масова комуникация. Благодарение на съвременните технологии културите се доближават пространствено, стават много близки една с друга, взаимодействат си и възприемат модели една от друга. Това довежда до голямата продуктивност на днешните култури.

Културологичните изследвания могат да бъдат провеждани по 6 начина: тук и сега; тук и преди; тук и след; там и сега; там и преди; там и след. След-изследванията обикновено се правят чрез сравнение на получените резултати от сега и преди. Работата на култумениджъра е да следи именно културата тук и след и да и създава правилните условия за развитие – той трябва да проектира културата, преди тя да се случи. Той трябва да има неограничен достъп до дадена култура, за да може да я проектира успешно – пример – трябва да има достъп до местата, където културата се случва (различни артистични клубове).

Съществуват и три цялости, които са некултури, защото за тях няма модели на поведение – те са непредсказуеми. Това са лудостта, рецидивността и катаклизмите.

[Втори след княза]

Има някои твърдения, които имат нужда от разяснение. Докато авторът не е скочил още в друга тема, моля да разясни

On 29.07.2024 г. at 19:11, mnogoznaiko said:

Когато назоваваме нещо „културно”, ние внаги го противопоставяме на нещо „некултурно”

Това не е точно така.Примерно да се носи фередже е култура и е културно в Турция, но неносенето не е некултурно. Не противопоставяме на "културно" и извънкултурно, те просто не се досягат. Примерно некултурно ли е, че едни болтове се завиват надясно, а други наляво? 

On 29.07.2024 г. at 19:11, mnogoznaiko said:

Взаимодействайки си, активните и пасивните носители се променят взаимно.

Досмеша ме, защото тъкмо се глася да пиша за взаимодействието.  От логична гл.т. пасивните не би трябвало да въздействат. Как въздействат пасивните носители на културата? Дали не е по- добре "потребяващи", защото потребителите активно влияят на пазара.

On 29.07.2024 г. at 19:11, mnogoznaiko said:

Културално пък е нещо, включващо в себе си образци. То изключва от себе си опозицията и строгия понятиен апарат на културологията.

Включването на образци не изключва опозицията. Дори в едно произведение има антиподи. Образецът Одисей пребива опозиционера и страхливец Терсит. Бай Ганьо има в себе си и културни образци и обратното.

Хареса ми съчетанието "науката с образование" в текста

On 29.07.2024 г. at 19:11, mnogoznaiko said:

Маргиналните култури винаги са продуктивни, защото те се стремят да привлекат на своя страна нови и нови последователи и да станат традиционна, а не маргинална култура

Не съм съгласен. Когато римската култура превърнала културата на етруските в маргинална, втората не станала по- продуктивна, а загивала заедно с носителите си. Политиката активно влияе за продуктивността на културите чрез официализиране и маргинализация. Социалистическата култура е ясен пример за политическо въздействие.

On 29.07.2024 г. at 19:11, mnogoznaiko said:

Културата съществува само променяйки се.

Това е много интересно, моля, доразвий!

On 29.07.2024 г. at 19:11, mnogoznaiko said:

лудостта, рецидивността и катаклизмите.

Рецидив се ползва най- често в правосъдието, но погледнато по- общо това е и рецидивиращи болести, и рецидив на неопасно поведение, т.е. когато човек иска да се промени, но допуска повторение на предишното поведение. Така че терминът звучи по- скоро като случаен, отколкото като сериозно обмислен.

При това културата на престъпниците- рецидивисти съществува- прим. на "приятния стар джентълмен" Фейджин в Оливър Туист. А някои песни от маргинали в затворите добиват популярност и навлизат в културата. Това, че са непредсказуеми не отрича култура на рецидивистите, както и специфични нрави в затворите.

..........

Моля, задълбочете темата.

Редактирано Август 2 от Втори след княза

[mnogoznaiko]

Тук ти говориш от общ характер, а темата има за цел да засегне много тясно културологичен, дори антропологичен характер на темата. 

Преди 22 минути, Втори след княза said:

Това не е точно така.Примерно да се носи фередже е култура и е културно в Турция, но неносенето не е некултурно. Не противопоставяме на "културно" и извънкултурно, те просто не се досягат. Примерно некултурно ли е, че едни болтове се завиват надясно, а други наляво? 

Това твърдение подчертава, че концепцията за "културно" винаги носи със себе си имплицитно сравнение или контраст с нещо, което се смята за "некултурно". Нека разгледаме това с конкретен пример:

Пример: Хранене в ресторант

Да си представим ситуация в ресторант. Някои поведения се считат за "културни", докато други - за "некултурни".

"Културно" поведение:

• Използване на прибори по предназначение
• Говорене с умерен тон
• Изчакване всички на масата да бъдат обслужени, преди да се започне с храненето
• Поставяне на салфетка в скута

"Некултурно" поведение:

• Ядене с ръце (когато не е подходящо)
• Говорене с пълна уста
• Викане или създаване на шум
• Започване на храненето преди другите

В този пример виждаме, че определението за "културно" поведение автоматично създава категория "некултурно" поведение. Важно е да се отбележи, че тези категории са силно зависими от контекста и могат да варират значително между различните общества и култури.

Например, в някои култури яденето с ръце се счита за напълно приемливо и дори предпочитано, докато в други то се възприема като "некултурно". Това показва, че опозицията "културно-некултурно" е социален конструкт, който отразява нормите и очакванията на конкретно общество в определен момент от време.

Тази опозиция често се използва като инструмент за социален контрол и разграничаване. Чрез определянето на нещо като "културно", обществото утвърждава определени норми и ценности, докато стигматизира други като "некултурни".

Разбирането на тази вградена опозиция в термина "културно" ни помага да осъзнаем относителността на културните норми и да бъдем по-критични към начина, по който използваме и интерпретираме този термин в различни контексти.

 

Преди 19 минути, Втори след княза said:

Не съм съгласен. Когато римската култура превърнала културата на етруските в маргинална, втората не станала по- продуктивна, а загивала заедно с носителите си. Политиката активно влияе за продуктивността на културите чрез официализиране и маргинализация. Социалистическата култура е ясен пример за политическо въздействие.

В твоя пример се разбира, че една маргинална култура е изчезнала, не че не е била активна.

------------

Културата съществува само променяйки се.

В днешния свят на бързи промени и глобална свързаност, културата се превръща в една от най-динамичните сфери на човешкото съществуване. Но какво всъщност стои зад тази непрекъсната еволюция на нашите ценности, норми и традиции?

На първо място, културата е продукт на постоянното взаимодействие между хората. Всяко поколение предава своите знания и опит на следващото, но в този процес винаги има място за нови интерпретации и адаптации. Социалните контакти, било то лице в лице или в дигиталното пространство, непрекъснато оформят и преоформят културните ни представи.

Околната среда, както природна, така и социална, играе ключова роля в културната динамика. Научните открития променят нашето разбиране за света, технологичните иновации трансформират начина ни на живот, а социалните движения предизвикват преосмисляне на установените норми. Всичко това води до дълбоки културни промени.

Не бива да забравяме и ролята на индивидуалната креативност. Всеки човек носи в себе си уникален набор от идеи и перспективи, които обогатяват културната палитра. Именно тази индивидуалност е в основата на културното разнообразие и иновации.

Културните промени са видими във всички аспекти на живота ни. Модата се променя с главоломна скорост, отразявайки променящите се естетически вкусове и социални норми. Езикът ни се обогатява с нови думи и изрази, адаптирайки се към новите реалности. Изкуството постоянно търси нови форми на изразяване, отразявайки променящите се ценности и идеи на обществото. Дори социалните роли - на мъжете и жените, на младите и старите - претърпяват значителни трансформации.

Осъзнаването на динамичния характер на културата има множество ползи. То ни учи на толерантност към различията и ни помага да изграждаме по-добри отношения с хора от други култури. Разбирането на културните промени ни позволява да се адаптираме по-успешно към новите условия и да участваме активно в развитието на обществото. Нещо повече, културната динамика е мощен двигател на иновациите и прогреса, създавайки благодатна почва за нови идеи и решения на глобалните предизвикателства.

В заключение, културата е жив, дишащ организъм, който се развива заедно с нас. Разбирането и приемането на тази динамика е ключово за нашето лично развитие и за изграждането на по-добър, по-толерантен и по-иновативен свят.

[deaf]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Моля, задълбочете темата.

 

Преди 53 минути, mnogoznaiko said:

културата е

Според мен този автор най-точно е определил какво е култура:

https://kultura.bg/web/що-е-култура/

[Втори след княза]

Преди 1 час, mnogoznaiko said:

В заключение, културата е жив, дишащ организъм, който се развива заедно с нас.

Възползвам се от метафоричното сравнение за да отбележа, че културата боледува, старее, вегетира, робува или господства, функционира добре или зле, подпомага или пречи на другите функции или органи, лута се, греши или случайно намира съкровища. Не може без връзка с труда и една е в селянина, друга в гражданина, трета в разбойника, да е съзнавана и несъзнавана.

Е, увлякох се, но културата може да носи добро за носителите си и тогава я възпроизвеждат или да носи зло и тогава носителите деградират и изчезват.

Преди 1 час, mnogoznaiko said:

Осъзнаването на динамичния характер на културата има множество ползи. То ни учи на толерантност към различията и ни помага да изграждаме по-добри отношения с хора от други култури.

Преди 1 час, mnogoznaiko said:

концепцията за "културно" винаги носи със себе си имплицитно сравнение или контраст с нещо, което се смята за "некултурно".

Извод: Някои смятат, че има два вида хора- културни и некултурни. Други смятат,  че всички си имат култура и е добре да сме толерантни. Или е обобщено: Всички смятат, че има културни и некултурни и е добре да сме толерантни?

[mnogoznaiko]

Имаш уникален талант да тролиш всяка тема, в която влезеш.

 

Преди 33 минути, Втори след княза said:

Извод: Някои смятат, че има два вида хора- културни и некултурни. Други смятат,  че всички си имат култура и е добре да сме толерантни. Или е обобщено: Всички смятат, че има културни и некултурни и е добре да сме толерантни?

Ако го напиша, ще го повториш ли на глас и после да го разбереш?

Културата е нещо, което имаме около нас, както и нещо, което ние носим със себе си.

Ето горе ти дадоха линк за това що е култура: https://kultura.bg/web/що-е-култура/

Прочети и разбери, след това може да се върнем към дискусията.

[Втори след княза]

Преди 2 часа, mnogoznaiko said:

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Извод: Някои смятат, че има два вида хора- културни и некултурни. Други смятат,  че всички си имат култура и е добре да сме толерантни. Или е обобщено: Всички смятат, че има културни и некултурни и е добре да сме толерантни?

Ако го напиша, ще го повториш ли на глас и после да го разбереш?

Културата е нещо, което имаме около нас, както и нещо, което ние носим със себе си.

Ето горе ти дадоха линк за това що е култура: https://kultura.bg/web/що-е-култура/

Прочети и разбери, след това може да се върнем към дискусията.

Чета.

Ето, и авторът на лекцията разказва как някои смятат, че има културно „набождане на храната с вилица" и вероятно да ядеш с пръсти е некултурно, а други, отбелязано със знак "/" (може би Реципрочно, а може Или), за които е културно "хващане с три пръста", т.е. с вилица е некултурно. Излага и че някаи приемат плуралистично, че всичко е позволено. Казал съм го с други думи.

"Учим се на добри обноски: набождането на храната с вилица/или хващането с три пръста. И обратното, всичко е позволено, извън една или някои възможности."