Културният фронт - управление на културата през времето на комунизма

[mnogoznaiko]

Културният фронт – форми, функции и общи тенденции в развитието на институциите за управление на културата през времето на комунизма.

 

„Културен фронт” – тежко агитационно-пропагандно клише, изкарано през първите дни и удържало се в постоянно обращение до пропадането на режима. Веднага след идването на власт на комунистическия режим в  България през 1944 г. е създадено т. нар. Министерство на пропагандата, несъмнен знак за новоизгряващата Отечестенофронтовска ера. В него културата във всичките и измерения придобива една неприсъща и дотогава функция – тя се превръща в средство за пропаганда. Първостепенно място е отдадено на политическата пропаганда. Непосредствено след нея се нарежда военната пропаганда. Изобщо, темата на всеки проектиран сюжет, бил той върху картички, пощенски марки, дори на гърба на билетите за кино и театър, е в пряка връзка с правителствената идеология. В първите следвоенни години тя естествено е възстановителна икономическа и обхваща широк кръг сюжети, третиращи индивидуалното гражданско поведение, човешките взаимоотношения, личната и обществена хигиена и т.н. Пример за лозунг от това време: „Нито педя неизползвана земя”.

Още на следващата година обаче Министерство на пропагандата е преименувано в Министерство на информацията и изкуствата, а след това и в Комитет за наука, изкуство и култура. Въпреки промяната в името обаче, дейността на преименуваните организации  си остава същата – ръководство, планиране, съгласуваност и контрол на научно-изследователската и художествено творческата дейност в страната или с други думи  - изграждане на културата на България така, че да е удобна и да служи на режима. Крайната цел е пълна централизация на институциите, управляващи културата.

Най-високите партийни органи с насоченост към контрол и ръководене на културата в непосредственото следдеветосептемврийско време се намират в структурата на отдел „Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП. Това за пореден път показва обвързаността на културата с пропагандната и агитационна дейност в разбиранията на комунистическите управници. Това обаче в никакъв случай не означава, че културата е омаловажавана. Напротив, тя е смятана за важна част от градежа на комунистическото общество. Именно поради изключителната важност на отдела, неговото ръководство е поверено не на кого да е, а на секретаря на ЦК.

В края на 1945г. започва организирането на т.нар. културни клубове в провинцията, „клубове за наука и изкуство” или наричани още „  клубове за народна култура”, които просъществуват до 1948г. Целта на тези клубове е всеобща мобилизация. Хората във всеки един състав в определен клуб имат един  и същ профил и статус. Тези клубове провеждат алтернативна на държавата културна политика. До средата на ноември 1944г. са проведени своеобразни „революции” в експертните и културни сдружения. Съюзите вътрешно се реорганизират и си избират ново ръководство. През периода художцествения труд не е платена и гарантирана от държавата работа. У много хора сътрудничеството с новата власт е отзвук на нагласата, че творческият труд трябва да бъде подпомаган от държавната власт.

Народът е съставен от съпринадлежащи си един на друг, трудещи с ехора. Призивът за новата истинска народна култура, дава възможност за достъп до различни обществени среди. Това е политическа мобилизация на масите и на цялото общество. Този призив има за цел да разбие асиметрията между различните среди и така да се постигне приобщаване на обществото. Народната култура е функция на политическата пропаганда. Клубовете събират интелектуалците, регламентирайки местата за тези събирания. Създават се нови привилегировани и престижни, официални места, на които да се събират културните елити.

Наред с това се осъществява масовизация на образованието, разширяване на читалищната мрежа, кинефикация, радиофикация като всички тези процеси са израз на политиеска мобилизация.

Това е институционалната система, в която функционира културата.

Създават се нови места на публичен културен обмен като място за разгръщане на социалистическата културна политика – инструмент за обществена мобилизация.

Устойчив елемент на социалистическата публична култура е ритуалното постигане на пределната съборност. Да вземем за пример изложбената зала – това е ново място на официалната социалистическа публична култура, на което се събират партийно ръководство, държавно – административно ръководство, художници от СБХ, представители на аморфната публика (неексперти), наблюдатели, слушатели и др. Новите места, аранжирани с адекватен реквизит представляват новата политестетика. Тя е свързана с убеждението, че партията трябва да излезе между хората и да задгърби практиката отпреди войната само елитът да представлява социалистическата партия. Партията трябва да стане масова и да се свърже с масовия трудов български народ. Базовите стойности на социалистическата политестетика са: „нескончаем митинг”, публичен официалне спектакъл и др.

Не само високите културни форми се третират като инструмент за идеологическа пропаганда. Малките изкуства, практикувани от неспециалисти, в известна степен „сами” се задължават да внесат в програмите си „актуалните” за онова време политически теми.

В края на 40-те и началото на 50-те години в страната окончателно се налага сталинисткият модел на социализъм. Опозицията е ликвидирана и БКП на практика става единствената политическа сила, а нейната идеология – марксизмът-ленинизмът – се превръща в официална държавна идеология. Комунистите подчиняват цялото общество чрез насилие, масова пропаганда и тотален контрол върху всички сфери на живота. В изпълнението на тази задача културата се оказва от голяма помощ.

Комунистическото правителство прокарва монолитната визия за „народна култура” – пресечна точка на култура и пропаганда. Още от първите следреволюционни дни се разгръща мотивът за третирането на творческата дейност като платена и гарантирана от държавата професионална работа. Произвежда се официална масова култура, която трябва да покаже протеклите промени дълбоко в основите на българското общество и с пропагандна яснота да отрази пътя към тържеството на социалистическата революция. За налагането и обаче е необходимо да бъдат създадени и нови места за потребление на културата и културен обмен. В такива места се превръщат творческите съюзи. Членството в такъв съюз постепенно се превръща в условие за изява. Акцентът пада не толкова върху естетическата и уникалната стойност на произведенията на изкуството, колкото върху идеологическата и професионалната. В областта на науката са предявени изисквания за политическа ефективност на научното знание.

През 1954 г. Комитетът за наука, изкуство и култура е закрит и на негово място се появява Министерството на културата. На практика промяната обче не е голяма. МК се различава от КНИК главно по засилената активност по подобряване на материално-техническата база (изграждане на кина, театри, библиотеки и т.н.) и по детайлизацията на административните звена в системата на висшето образование.

През 1957 г., в резултат на сливане на две министерста МК прераства в Министерство на просветата и културата. Причина за сливането е стремежът за намаляване на бюрокрацията и оптимизиране функциите на просветното и културно ръководство. Промени в идеологическите основания обаче няма. Културата и идеологията стават все по-трудно различими. Пример за това е участието на творците в предизборната агитация от 1958 г.

През 1963 г. Министерството отново се разделя на две – на Просветно министерство и на Комитет по културата и изкуството, чиято задача е да регулира културната дейност в страната на основата на вече узрелия социалистически реализъм. Новото е, че Комитетът е изграден на принципа на „обществено-държавното начало”, т.е. с представители на видни дейци на културата и изкуството. Той ръководи радиото и новопоявилата се Българска телевизия, киноизкуството, театрите, оркестрите, изобразителното изкуство в цялата им широта (образование, професионални организации, творчески съюзи, социални придобивки и т.н.).

От края на 50-те и началото на 60-те години Бълария навлиза в периода на т. нар. „зрял социализъм”. В тези условия културата се приема като социална придобивка, но и  притежание на всеки отделен човек, измеримо според неговото „културно потребление”, т.е.броя на посещенията му на концерти, кино, театър и др, начинът, по който се облича и прекарва свободното си време, пътуванията му или, с други думи, културата се превръща в социалистически начин на живот.

И така, от края на 50-те до началото на 70-те години на XX век, въпреки многократните преструктурирания и преименувания на културните институции в България, тяхната основна дейност и идеология е статична. През 70-те години обаче започва промяна. Тези промени са израз на усилието да се обхванат множащите се нови обществени среди и културни аудитории. Управлението на културата се превръща в управление на диференциирани социални процеси. Целта е те да бъдат „споени” – да се произведе идеологическа хомогенност на културната идентичност на българското общество. Появяват се т. нар. „всенародни” програми за развитие на културата, чиято цел е управлението на културата да бъде възможно най-централизирано.

Като лидер в културната сфера се изявява дъщерята на Тодор Живков Людмила Живкова (от 1975 до 1981 г. тя е председател на Комитета за култура, т.е. на практика министър на културата). Нейното управление изиграва важна роля за отварянето на България в културно отношение към несоциалистическия свят – прокарва идеята за създаването на Галерията за чуждестранно изкуство в София, както и за редица чуждестранни изложби и мероприятия. Прави много опити и за популяризирането на българското изкуство зад граница. Също така, заедно с професор Александър Фол, развива науката тракология. По нейна инициатива са организирани мероприятията около честването на „1300 години България”, построяването на комплекса „Камбаните” в Младост 4, както и на НДК. Противниците и в България обаче я критикуват поради огромните средства, които харчи за изпълнението на амбициозните си проекти, както и поради това, че „неудобните” на режима творци са игнорирани и репресирани дори и по време на нейното управление на културата.

След смъртта на Людмила Живкова нейните идеи се приемат като неимзенен ориентир за бъдещото развитие на културната политика, т.е. продължават услията за „свръхцентрализация” на културата. Продължена е и политиката на разбирателство на творците, при която е позволена известна самоизява и уникалност на твореца, но в никакъв случай не в разрез с идеологията на властта. Въпреки непрестанните услия политиката на Живкова да бъде продължена обаче, целта никога повече не бива изпълнена напълно.

80-те години са белязани главно от т. нар. „възродителен процес” – политика на асимилация на небългарското население в България. Мерките за прокарването на тази политика се състоят в принудителна смяна на арабско-турксите имена с български, ограничения в използването на родния език на представителите на определените небългарски групи, насилствено ограничаване на техните традиционни ритуали и обичаи и изповядването на тяхната религия. Тези действия биват силно компрометирани и получават широк отрицателен отзвук в Европа. Всичко това, съчетано с настъпващите промени в останалите социалистически страни, води до постепенното загниване на управлкението на Тодор Живков. Краят на социалистическата епоха в България настъпва на 10 ноември 1989 г

[todorg]

Много хора 80-те години в края бяха повлияни от перестройката в СССР ,което ни постави в предварително спечелен конфликт с нашата закостеняла сталинистка номенклатура.Много хора тогава знаехме руски и бяхме абонирани за няколко съветски издания ,ами те пишеха скандални ,неща аз от там съм научил за смъртта на Царската фамилия ,за репресиите на болшевиките ,срещу Руската православна църква например.За пръв път съм чел мнения ,че Ленин  е противоречива личност ,болен от сифилис ,не както нашите комунистически училища ,ни учиха ,че бил полубог едва ли не.Отделно още там някъде през 1987-88 активисти в Украйна се появиха със синьо жълтите флагове и настояваха за независимост или поне автономия на тази съветска република и това всичко го пишеше в съветската преса и ние насила бяхме абонирани за няколко съветски издания и четяхме и виждахме разминаването.За щастие имаше и българи , журналисти които следваха тази политика  в списание десант 1988 за пръв път бе споменат подвига на българските летци 1943-44 ,тема упорито отбягвана от комунистическите пропагандатори.

[MiroT]

Преди 15 часа, todorg said:

Много хора 80-те години в края бяха повлияни от перестройката в СССР ,което ни постави в предварително спечелен конфликт с нашата закостеняла сталинистка номенклатура.Много хора тогава знаехме руски и бяхме абонирани за няколко съветски издания ,ами те пишеха скандални ,неща аз от там съм научил за смъртта на Царската фамилия ,за репресиите на болшевиките ,срещу Руската православна църква например.За пръв път съм чел мнения ,че Ленин  е противоречива личност ,болен от сифилис ,не както нашите комунистически училища ,ни учиха ,че бил полубог едва ли не.Отделно още там някъде през 1987-88 активисти в Украйна се появиха със синьо жълтите флагове и настояваха за независимост или поне автономия на тази съветска република и това всичко го пишеше в съветската преса и ние насила бяхме абонирани за няколко съветски издания и четяхме и виждахме разминаването.За щастие имаше и българи , журналисти които следваха тази политика  в списание десант 1988 за пръв път бе споменат подвига на българските летци 1943-44 ,тема упорито отбягвана от комунистическите пропагандатори.

Знам една история от радиолюбител, мисля че също в средата на 80те се развива действието. В соцказармата бил радист. В поделението на великата БНА половината радостанции не работели. Поискал от началството да му дадат схемите и да ги ремонтира, но му отказват, защото били секретни и трябва да си стоят в сейфа на щаба на полка. Нашият човек поръчва стари брове на съветското списание "Радио", където същите тези схеми са публикувани като притурка, разгъва притурката и я слага на стената. ЗКПЧ-то скърцал със зъби, но не можел нищо да направи, защото все пак това било съветско списание от репа, освен това станциите били върнати в работещо състояние.

Не е свързано с културата, но добре описва похлупака и факта, как съветската телевизия пряко предавала кацането на САЩ на Луната, а нашите юнаци даже не го съобщили в новините.

Редактирано Юли 30 от MiroT

[Skubi]

Преди 16 часа, mnogoznaiko said:

Живков Людмила Живкова (от 1975 до 1981 г. тя е председател на Комитета за култура, т.е. на практика министър на културата).

Тогава беше вицът, че какъв министър на културата когато няма никаква култура....

[deaf]

Преди 2 часа, MiroT said:

съветската телевизия пряко предавала кацането на САЩ на Луната,

Не намерих инфо потвърждаващо,че съветската телевизия Е предавала кацането на Луната...

[MiroT]

Преди 2 часа, deaf said:

Не намерих инфо потвърждаващо,че съветската телевизия Е предавала кацането на Луната...

Възможно е да е fake, така съм го чувал, но не съм съвременник и не мога да го потвърдя.

 

EDIT

Намерих интересен сайт. Тук е описано ден по ден как е отразен полета до Луната в СССР. Разни съобщения на ТАСС и статии в Правда.

Между другото пише: "Взлётная кабина лунного модуля «Орёл» стартовала 21 июля в 17:54 UTC, после чего состыковалась с командно-служебным модулем «Колумбия», оставшимся на селеноцентрической орбите. Позднее астронавты направили корабль к Земле и 24 июля в 16:50 UTC совершили приводнение в Тихом океане. Трансляцию этого эпизода советские телезрители могли наблюдать в прямом эфире."

 

Интересно е какво е отразено в последващите новини . Буквално пишат за "как в США бият негрите" 

 

Линк

Редактирано Юли 30 от MiroT

[todorg]

Преди 1 час, MiroT said:

Възможно е да е fake, така съм го чувал, но не съм съвременник и не мога да го потвърдя.

 

EDIT

Намерих интересен сайт. Тук е описано ден по ден как е отразен полета до Луната в СССР. Разни съобщения на ТАСС и статии в Правда.

Между другото пише: "Взлётная кабина лунного модуля «Орёл» стартовала 21 июля в 17:54 UTC, после чего состыковалась с командно-служебным модулем «Колумбия», оставшимся на селеноцентрической орбите. Позднее астронавты направили корабль к Земле и 24 июля в 16:50 UTC совершили приводнение в Тихом океане. Трансляцию этого эпизода советские телезрители могли наблюдать в прямом эфире."

 

Интересно е какво е отразено в последващите новини . Буквално пишат за "как в США бият негрите" 

 

Линк

Кацането на Луната съвпада с един период на временно затопляне на отношенията САЩ-СССР ,въпреки войната във Виетнам.Този процес студената война е много сложен и не е черно бял.Най ниската точка на отношенията беше Карибската  криза .И двамата лидери замесени в нея ,когато буквално ,бяха на часове от ядрена война Хрушчов и Кенеди ,платиха цената всеки по свой начин.Студената война е много сложен исторически процес и период и си заслужава отделна тема.Все пак ,каквито и противопоставяния е имало ,водещият лайтмотив във взаимоотношенията им е било сътрудничеството във втората световна война довело до победа над Нацистка Германия и Империалистическа Япония.Тя и затова войната е студена ,когато ,някой се е опитвал ,да я затопли или се е разделял с поста  си ,или са го убивали или сам си е умирал. Накрая дойде Горбачов ,но тогава Китай бе станал трети фактор ,който клонеше икономически към Запада.Сега не съм сигурен колко съм прав но на огромна част от парадите в Москва на 9 май ,до около 2014 ,са присъствали и американски ,британски и френски части.Може ив някои години ,д ае им,ало изключения ,но като цяло и те са част от парада.

 

Редактирано Юли 30 от todorg

[MiroT]

Ето и едно интервю от тогава с академик Виноградов, който, оказва се е много интересна личност. Той е геохимик, вицепрезидент на АН на СССР и води изследователската програма за анализ на донесените материали от съветските космически мисии. Не е либерал, даже се е подписал против Сахаров.

Заслужава да се прочете какви неща казва във вторият въпрос.

[todorg]

Паралелно с мисията Аполо върви и съветската безпилотна мисия Луноход и двете мисии в този период си сътрудничат.

Редактирано Юли 30 от todorg

[todorg]

Ако трябва с една дума ,да опиша Студената война ,тя е баланс.И двете страни с е стремят ,да го поддържат ,до 1985-86 ,когато  се разбра ,че Източният режим е рухнал икономически.една от първите потърпевши бе България. Горбачов едно посещение в България  направи в първите месеци на своето управление и в прав текст заяви затварям ви кранчето и Тодор живков и подчинените му се хилеха подмазнически ,като олигофрени неразбирайки ,какво се случва.

Редактирано Юли 30 от todorg

[todorg]

СССР винаги е бил фактор при нашите културни дейци ,те понякога ,изостават ,понякога избързват със съветският фактор и никога не са на една вълна с него и ,непрекъснато трябва,да се напасват и тази игра на напасване винаги е била интересна за хората следящи и съветската преса и литература ,докато нашите се напаснат то съветите тръгват в друго направление и нашите тръгват пак от кота 0 понякога пишейки неща противоречащи си на тези писани преди месеци.Пример е Пражката пролет ,след предварителните очаквания ,че след Братската помощ ръководният елит на ЧССР ,ще бъде сменен немедленно ,не се оправдава ,той се подменя но постепенно ,за година две и същите писали памфлети против Дубчек ,не знаят след това ,тъй като Дубчек запазва поста си мисля за 2 години още и всички тези идеологически сатираджии остават в безтегловност.

[deaf]

Преди 1 час, todorg said:

бяха на часове от ядрена война

Нито за миг не е имало риск от ядрена война...

[todorg]

Такова е посланието изпратено на света тогава ,сега за подробности сигурно е ,както ти го казваш ,но факта ,че и двамата лидери дръзнали да нарушат баланса са отстранени скоро след това е симптоматичен.При тях и Берлинската стена се изгражда и има ,доста остри изказвания един към друг ,като страни и системи.След тях това се неутрализира и балансира. 

Редактирано Юли 30 от todorg