Джеси Оуенс: Мит и действителност

[Zara Thustra]

Джеси Оуенс: Мит и действителност

Автор: Марк Вебер

Година: 1984

-----------------------------------------------------------------------------------------

„Не Хитлер беше този, който ме пренебрегна—нашият президент [Рузвелт] ме пренебрегна. Президентът дори не ми изпрати телеграма.“ – Джеси Оуенс

-----------------------------------------------------------------------------------------

 

Джеси Оуенс, чернокожата звезда в спринта и скока на дължина, който на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. печели четири златни медала, умира през 1980 г. на 66-годишна възраст. Както често се е случвало приживе обаче, големите телевизии и печатът се възползват дори и от това събитие, за да разпространяват клеветнически лъжи, които впоследствие започват да се приемат все повече за истина чрез тяхното повтаряне през годините. С наименуването на улица в Берлин на името на Оуенс през март 1984 г., пред гръмкото медийно разпространение на скандални митове се отваря поредната възможност. Особено идиотски и долен се оказва репортажът, излъчен по време на нощната новинарска емисия по „Ен Би Си“ в неделя, 4 март.

Според митовете, които обикновено се приемат за факти, германският канцлер Адолф Хитлер се разгневява, когато Оуенс печели; според тях Хитлер също така отказва да се ръкостиска с Оуенс, защото той е бил черен; както и че германците останали унизени заради това че победата на Оуенс „опровергала“ германските идеи относно расовите различия, и т.н.

Всъщност, берлинчаните възхваляват Оуенс колкото всеки един друг германец. Самият Оуенс дори казва как един път, докато е бил на стадиона, той вижда Хитлер: „Когато преминах край Канцлера, той се изправи, помаха ми, след което аз също му помахах.“

Относно предполагаемото пренебрегване, фактите говорят съвсем различни неща от тези, които обикновено чуваме. Хитлер е бил в ложата си на първия ден от Игрите, когато Ханс Вьолке чупи олимпийския рекорд по тласкане на гюле, който също така, между другото, става и първият германец, който печели златен медал на Олимпийските игри в Берлин. По искане на Хитлер Вьолке и състезателят на третото място, също германец, са заведени в ложата, където да бъдат поздравени лично от Канцлера. Скоро след това Хитлер лично поздравява трима финландци, които печелят медали в бягането на 10,000 метра. След това той поздравява и две германки, които печелят първо и второ място в хвърлянето на копие при жени. Единственото останало планирано събитие за този ден е бил скокът на височина, който обаче се е бавел. Когато всички германски скачачи на височина отпадат от състезанието, Хитлер напуска стадиона на смрачаване, тъй като е имало вероятност да завали, заради което и той накрая не успява да присъства, за да поздрави тримата победители—всичките от Съединените щати, двама от които чернокожи.

Хитлер си тръгва заради късния час, а не защото той е искал да избегне поздравленията. Освен това, когато той си тръгва, Хитлер е нямало как да знае дали крайните победители ще са чернокожи или бели.

Граф Байе-Латур, президентът на Международния олимпийски комитет, изпраща съобщение до германския лидер, в което той казва, че като почетен гост на игрите, той трябва да поздрави или всички, или никого. Затова и когато на следващия ден Джеси Оуенс печели финала на бягане на 100 метра, Хитлер не го поздравява публично—както не поздравява публично и който и да е друг спечелил медал на тази и последвалите дисциплини.

Всякакво твърдение, че германците останали „унизени“ заради победите на цветнокожи състезатели на игрите в Берлин, е нелепо. Джеси Оуенс присъства на много сцени в „Олимпия“, официалният германски документален филм на Игрите. Филмовият шедьовър на Лени Рифенщал също така отделя значително внимание и на много други цветнокожи състезатели, включително и на отлично представили се японски атлети. Същото важи и за луксозната, полуофициална германска книга „Die Olympischen Spiele 1936“, посветена на честването на Игрите и издадена от „Cigaretten-Bilderdienst“. В тази книга са поместени седем фотографии на Джеси Оуенс—повече от който и да е друг спортист—който също така е посочен с възхищение като „най-бързият в света“. В книгата е поместена и огромна фотография, на която е показан момент от издялването на имената на победителите върху гранит на стадиона—с акцентираните думи „Оуенс САЩ“.

Въпреки невероятните постижения на Джеси Оуенс, както и на други спортисти от всякакви раси, в крайна сметка Германия извоюва повече златни медали от която и да е друга държава, по този начин „печелейки“ Олимпиадата—факт, който обикновено се пренебрегва в дискусиите за Игрите от 1936 г.

В писмо от 14 март 1984 г. до директора на западногерманската телевизия „ZDF“, бившият германски спортист Валтер Трипс протестира срещу фалшивата новина на един водещ, че Адолф Хитлер не поздравява публично Оуенс, защото Оуенс е бил чернокож. Самият Трипс се представя изключително на щафетното бягане на Игрите от 1936 г. След като изпраща писмото си, Трипс заявява, че след Игрите Хитлер кани всички олимпийски победители, включително и Оуенс, на прием в Райхсканцеларията. Хитлер лично поздравява и си стиска ръцете с всеки един победител, включително и с Оуенс, който по-късно потвърждава това на няколко места. Следва текстът от писмото на Трипс:

„До Директора на ‚ZDF‘ [Втора германска телевизия]

Тема: ‚Heute‘ [Днешната] новинарска емисия от 10 март 1984 г.

Като част от неговия репортаж за откриването на уличната табела ‚Jesse-Owens-Allee‘ пред Берлинския олимпийски стадион, Вашият водещ отправя абсолютно невярно твърдение. Той повтаря глупавата лъжа, че през 1936 г. Адолф Хитлер отказва да се срещне с несравнимия и спечелил четири златни медала олимпийски шампион Джеси Оуенс заради цвета на кожата му и чернокожия му произход. Изглежда, че водещият се е стремял да наблегне върху т.нар. индоктриниране на расова омраза.

Тази история не само че е измислица. Тя е и долна лъжа. Днес истината се потиска вероятно заради политически причини. Но тя няма да умре. Все още има твърде много живи свидетели. И аз съм един от тях.

Всъщност, Адолф Хитлер приема и поздравява германските олимпийски медалисти от Игрите през 1936 г. на почетното място на Олимпийския стадион. 800,000-те ежедневни зрители, включително и много чуждестранни посетители, ентусиазирано аплодират това. Д-р Гизела Мауермайер (понастоящем живееща в Мюнхен), Тили Флейшер-Гроте (понастоящем живееща в Лар), Герхард Стоек (понастоящем живеещ в Хамбург) и други са сред онези, които бяха лично почетени.

Бе организирано да бъде почетен по този начин и Джеси Оуенс за неговото невероятно и незабравимо представяне. Към този момент обаче президентът на Международния олимпийски комитет, граф Байе-Латур, слага край на плана на Хитлер, като посочва, че такъв вид практики са в разрез с правилата на Комитета. И все пак, графът не възразява такъв прием да се проведе в Райхсканцеларията.

Д-р Карл Ритер фон Халт, президентът на Германския национален олимпийски комитет и ръководител на Германската спортна асоциация, по-късно потвърждава тези факти на среща на бившите членове на германския отбор. Аз бях единият от присъстващите на тази среща в Щутгарт с незабравимия Ритер фон Халт, която се състоя непосредствено след освобождението му от ръководения от съветите концентрационен лагер ‚Заксенхаузен‘ (наред с други, актьорът Хайнрих Жорж и Райх Трейнер—д-р Нерц умират там!). На срещата присъстваха и Брохмайер (състезател във финала срещу Оуенс, който в момента живее във Франкфурт), Бласк, Хем. Тили Флейшер, д-р Гизела Мауермайер, д-р Мецнер, Хорнбергер, Стоек, Сиринг, Десекер и много други. Тези хора са живи свидетели на страната на честността и истината.

Фактите ще бъдат публикувани в списанието на ‚Спортния клуб на бившите германски медалисти‘. Както президентът на Международния олимпийски комитет Дауме правилно отбелязва на церемонията в Берлин, честта принадлежи на онези, които я заслужават. Медийните знаменитости, които разпространяват лъжи, нямат място на телевизионния екран!

[подпис]

Валтер Трипс“

 

Трябва да се отдаде внимание и на факта, че самият Джеси Оуенс никога не допринася за създаването на този мит. Той многократно изтъква колко топло е бил посрещнат в Германия, както и колко щастлив се е чувствал през този период в Берлин. Както приживе, така и след смъртта му обаче той е нямало как да предотврати други хора да го използват за символ с цел очернянето на Германия по техни собствени мотиви.

 

Източник:

https://ihr.org/journal/v5n1p123-html

[Skubi]

"Фактите са упорити неща!"