Едни третокласни герои. Дядя Митяй и Гилденщерн

[Втори след княза]

Мисълта ми тръгна от това, че Божествения и Героичен период в изкуството са обрисували портретите на величествените характери. Имаме най- силния, най- мощния, най- умния, най- големия злодей, най- проклетия предател. Това е свършено още по времето на онези аристократи, които искат да са най-. Радвали са се царете и царкините Одисей да им разказва за подвизите си, а в по- малък мащаб младите женихи за Пенелопа са канели Ир да им пее за тези велиичави подвизи. После са чели Александрията и са обсъждали характерите в Светото писание и най- сетне "Десетодневът" на Бокачо- Декамерон.

После пък дошли Буржоазните революции с второстепенните герои, които не били аристократи, нямали величави подвизи, обаче били предприемчиви. Появили се Гобсек и Юрая Хийп, д-р Бианшон, капитан дьо Тревил, Люсиен Рюбампре, госпожица Хавишам. Нито делата им, нито произходът им е величествен. Героизмът им е земен и надминава обичайното с толкова, с колкото еснафът завижда на богаташа или ресторантската певица на гостуващата, която лъщи на  разлепения афиш. 

После идват третокласните герои. Абсурдът на "Розенкранц и Гилденщтерн са мъртви", и ония, дето чакат Годо е героизмът на недостойните. Това е стягане на фокуса на авторите до някакви микроби. Нова ниша! Животът на най- незначителните. Обаче не на долни характери, а на невъзможни да се вместят дори в съсловието на деловите хора. Едни полуинтелигенти, полусоциализирани, полухуманни.

Така стигнах до двойката Розенкранц и Гилденщерн на Том Стопард. О, те се интересуват от теория на вероятностите, от театрално изкуство, от психология. Само дето никога няма да постигнат нищо, ще останат безименни и презряни. Личности толкова безлични, че и сами бъркат имената си.

Стигнах и до двойката дядя Митяй и дядя Миняй, които са измежду селяните сеирджии, които се струпват около два сблъскали се и уплели ремъците си екипажи в гл. V на Мъртви души. Някой друг ги командва и те се местят като пионки по конете. Различни и по своему забележителни, но все едно кого как ще наречеш. Резултатът от неумелото им водене на конете е нулев. Нормално е кочиашът да ги изпъди. Те само изглеждат опитни и забележителни. Всъщност си остават безименни и незабавно забравени

После ми дойде на ум за Бувар и Пекюше на Флобер. Те олицетворяват посредствеността, съчетана с невярната оценка, че можеш да надскочиш сянката си, т.е. бездарието си. Тези другари се залавят с безброй дейности, непосилни за един живот, провалят се и ги изоставят. Искат да са фермери, паркостроители, геолози, химици, медици, философи, политици. И нищо!

Не бързам с презрението си към горните. Те са привлекли вниманието на Шекспир, Гогол, Флобер. Самите герои познаваме само защото велики ни разказват за тях.

[Втори след княза]

Запитах се, Защо тези никакъвци се явяват по двама? Дон Кихот и оръженосецът му са първостепенен и второстепенен герой. Дядо Либен и хаджи Генчо са различни социални типове...

Обаче тези?... Отговорих си, че те се подкрепят. Не че както в нашия фолклор единият лъже, другият маже. Не, те са двама еднакво недоучили, които за авторитет се явяват в консилиум. Те са две непълноценности, които не правят цяло, но поне създават вид на множество. Единият се вслушва в другия и му придава фалшив авторитет, в друг случай- обратно. Единият се прави на важен, после другият. Единият има свой значим авторитет, после другият. Може би някой би казал, че се идентифицират един с друг, но аз бих приел по- скоро, че в компанията на другия не се чувства презрение, нито присмех, а уважение и може да се говорят баналности почти като мъдрости и от плоското да изпъква острота.

Събрали са се, както слепци, за се чувстват по- добре и да са сред свои. Да говорят със свои думи за своите проблеми и да си обясняват света по сходен начин.

[Втори след княза]

Флобер дълги години е събирал баналности за да пресъздаде света, който отвращава мадам Бовари. Този свят обаче надделява. Както замърсяването побеждава природата.

[Втори след княза]

Замислям се за Терсит- Илиада. Дали той е третокласен герой? Не, той е от времето на божества и герои. Той се противопоставя на Царя, а това е геройско. Гилденщерн никога няма да се противопостави на Клавдий или Хамлет. Тези, за които пиша са миманса на сцената. Дори не са хористи. Ех, какви хорове има! 

Пък може да са като образите от барелефа "Трета класа" на Иван Фунев. Не, не. Онова са хората носещи на плещи бъдещето, а тези са безлични. 

[Втори след княза]

А ценни ли са третокласните герои, за да станат обект на документиране в изкуството и науката? С голямо съжаление отговарям Да. С индустриализацията нараства броя на заетите завивачи на бурми, от които не се иска нещо повече. Чарли е такъв. Заради това става любимец. Художествените образи изпростяват и се масовизират. Розенкранц и Гилденстерн стават главни художествени герои в абсурдистка пиеса. Всеки грамотен може да опише и публикува мемоари за семплия си живот. Семпъл, но масов. Интересен, защото е картина на мнозина.

С компютризацията се появи нужда от тесни специалисти, които в останалата част от живота си са прости, в негативния смисъл, хора. Героите са измислени. Филмови супергерои биват избирани за политици, т.е. водачи, примери за подражание. Шварценегер, Клуни, Зеленски, а и Слави. Екранният им образ е също толкова фалшив, колкото и поведението им извън студиото. Те стават основен обект на изобразяване. Второкласните са също така гримирани и пресилени. Само "тъпаците" , не биват манипулирани и то за да са необходим фон, да контрастират с измислените супергерои и защото преправеният тъпак вече не е тъпак. С появата на изкуствения интелект нещата станаха още по- сложни. Машината може да даде едни средни отговори, които третокласният човек не може. При това той не е аутсайдер, защото е избирател, който лесно бива манипулиран и не е с кой- знае какви претенции в живота и за работа. Така са били и дядя Миняй и дядя Митяй, Розенкранц и другите споменати. Те са си съвестни изпълнители, към които трябва да има малко по- специално отношение и търпение.

Обаче на кого се занимава с плебса, с илотите? Само на хора, които са се издигнали от това тесто и са станали пълноценни. Рядък шанс.

[Втори след княза]

Тези дни нещо ми напомни "Дон Жуан" на Моцарт. Ролята на дон Отавио е типична третокласна роля като партитура и поведение. 

Това ме върна към темата и въпроса за смисъла от третокласните герои. От една страна, следваме и се поучаваме от най- изразените. От първите. От друга страна, Третото съсловие прати в забвение аристокрация и духовенство, а защо третокласните герои да не пратят в забвение първокласните? 

Дори и третокласен, героят може да е предаден първокласно. Да стане олицетворение на третокласното. Дори може да бъде избран за име на първокласни рокаджии. Юрая Хип, не е и споменат между героите на романа в уикипедия (тук).

Но също и читаталят вече няма основание да се олицетворява с първокласните герои. Когато само аристократите са четяли- необходими са им били и са се олицетворявали с герои- аростократи. Когато и свещениците зачели и нежречески книги, потрябвали им жития на духовници. Третото съсловие се нуждае от Гобсек, д-р Бианшон, Атос и Д` Артанян, г-н Микобър и чорбаджи Марко. Приключенията на Крали Марко и Иван Рилски си остават истории. 

Успоредно с тези разсъждения ми идат на ум и есетата на Боян Болгар, в които той прави метафорични изводи за човека от незначителни случки в природата. Конкуренция, доброта, любов, помощ и роднинство има и сред незначителните животинки. Обаче Ботев е яростен срещу поемите на баба ми за хурката и драмите за жабите и мишките и боя им с цар Радана. Това са едни незначителни, третокласни проблеми. Който разисква третокласни проблеми, определено не е първокласен. 

В този смисъл, третокласните се нуждаят от първокласен образец на третокласие. Това означава, че първоначалната ми идея за значение на разработването на третокласните герои е потребно, но да бъде направено от първокласни автори.