Описание на европейския (арийски) фенотип на балканските славяни

[Zara Thustra]

Описание на европейския (арийски) фенотип на балканските славяни

Из националсоциалистическия журнал "Народ и раса" ("Volk und Rasse"), октомври 1940 г.

 

 

 

Начална корица на изданието

 

 

 

 

Сърбин от Цетине, старата столица на Черна гора, истински чернопланински потомък.

 

 

Сръбски фермери на пазара в Скопие. Продълговатото динарско лице на стройния мъж изпъква на фона на овалните лица на жените.

 

 

Лицето на Ориента. Мохамедански свещеник пред джамия в Скопие. Ясно видими ориенталски черти.

 

 

Млад босненски фермер от покрайнините на Сараево. В допълнение на динарските му черти, неговата форма на лицето и на челото, както и цветът на очите му индикират нордически произход. Както е видно от тази фотография, при южнославянските народи също могат да бъдат открити нордически черти.

 

 

Босненски фермер, аналогичен на предходната фотография. Върху преобладаващото динарско лице се намират две светли очи, които тук също разкриват черти на нордическата раса.

 

 

Мъж от планините около Сараево; истински чернопланински жител. Слаб и висок със светли очи. Древен, западен пастирски воин.

 

 

Едно от многото руси босненски момчета в южна Сърбия. Доколкото тези, все още детски, меки лицеви черти позволяват някакво расово тълкуване, неговата расова композиция най-вероятно е източнонордическа.

 

 

Възрастен босненски фермер от Сараево, принадлежащ към мохамеданското вероизповедание, който обаче не е от турската раса. Не напълно от динарски тип, тъй като лицето е твърде набито, брадичката прекалено изпъкнала спрямо лицевата равнина, а задната част на главата му силно извита.

 

 

Възрастна жена от адриатическия о. Раб. Сравнително чист представител на динарската раса. Ясно видимите по лицето й възрастови изменения, които понякога напомнят на напуканите лица на старите циганки, могат да бъдат обяснени с постоянното й излагане на силната жега по Далматинското крайбрежие.

 

 

Млада далматинка от района на Рагуза. Тези лицеви черти отразяват средиземноморския благороден произход. Яркият й цвят обаче позволява да се направи заключението, че тя има нордическа кръв. Потомците на старите аристократични фамилии от разцвета на венецианската търговска епоха все още могат да бъдат открити из всички прослойки на далматинския народ.

 

 

Хърватска фермерка от района на Загреб. Расовата идентичност, в допълнение на източните черти, отразяват преобладаващо нордически качества.

 

 

Хърватин от Загреб. Силно извит тил, сравнително изправен нос и набито плоско лице. В този случай основно присъства източната раса, която, заедно с динарската, придава на главата деликатен характер.

 

 

Лицето на Новата Гърция: Стар гръцки свещеник от Пелопонес. Лицевите му характеристики са комбинация между ориенталски и нордически черти.

 

 

Стар гръцки пастир от Пелопонес. Още от антични времена хората от този тип вероятно са подслонявали стадото си в страховитите гръцки планини.

 

 

Източник:

https://archive.org/details/nsdap-volk-und-rasse-1940-10

Редактирано Август 11 от Zara Thustra

[Втори след княза]

On 11.08.2024 г. at 14:06, Zara Thustra said:

Из националсоциалистическия журнал "Народ и раса" ("Volk und Rasse"), октомври 1940 г.

Пропагандния нацистки журнал разчита на умозаключение по няколко снимки. Така може да се докаже, че примерно българите са монголи, цигани, елини, римляни, семити, тюрки, нордически и какъвто е целта на пропагандата народ.

[Zara Thustra]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Пропагандния нацистки журнал разчита на умозаключение по няколко снимки. Така може да се докаже, че примерно българите са монголи, цигани, елини, римляни, семити, тюрки, нордически и какъвто е целта на пропагандата народ.

Такъв тип илюстровани журнали/списания обикновено са с полуакадемичен характер, за да могат да бъдат възприети по-лесно от широката публика. Расиалистките и антропологическите теории, свързани с изучаването на произхода както на (индо-)европейските, така и на други народи са една от най-развиваните дисциплини в академичния свят през този период, чиито основи датират още от времето на Ваймарската република (че даже и по-рано), като един от най-видните представители в тази област е Ханс Гюнтер, чиито трудове по-късно оказват голямо влияние върху расиалистката доктрина на Третия райх. Ето няколко негови известни трудове на немски и английски, написани преди и след идването на националсоциалистите на власт, които могат да бъдат прочетени свободно в интернет:

 

https://archive.org/details/hans-guenther-rassenkunde-europas-1929-356-s.-scan-fraktur

https://archive.org/details/guenther-hans-die-nordische-rasse-bei-den-indogermanen-asiens-1934-261-s.-scan-t_20210107_1842

https://archive.org/details/rassenkundedesd00gngoog

https://archive.org/details/gunther1927  (английско издание)

 

Допълнителен труд на друг академик от времето на Третия райх:

https://archive.org/details/20210528093111242_202111

[Втори след княза]

Преди 39 минути, Zara Thustra said:

Ханс Гюнтер, чиито трудове по-късно оказват голямо влияние върху расиалистката доктрина на Третия райх. Ето няколко негови известни трудове на немски и английски, написани преди и след идването на националсоциалистите на власт

В Уики.де не са никак ласкави към Гюнтер. ТУК Трудовете му след ВСВ са подкрепяни само от крайно десни и от поддържници на расовата дискриминация в САЩ. Идеята му за "Динарска раса" остава екзотика. Не мога да кажа "научна екзотика"

Прочее, с подбрани снимки, изводите могат да бъдат ограничени само от въображението.

[Zara Thustra]

Преди 50 минути, Втори след княза said:

В Уики.де не са никак ласкави към Гюнтер. ТУК

Естествено, че няма да са ласкави към Гюнтер и подобни неполиткоректни личности, все пак това е Уикипедия, чиито статии, между другото, не бива винаги да се приемат за чиста монета, особено когато става на въпрос за такива "чувствителни" теми. Секцията с дискусиите на редакторите на статията говори много за достоверността на някои нейни абзаци, така че Уикипедия според мен не трябва да се приема като последна инстанция, тъй като всеки там може да пише каквото си иска и когато си иска и да си cherry pick-ва всякакви "източници" с цел придаването на фасадна фактологическа валидност.

 

Преди 50 минути, Втори след княза said:

Трудовете му след ВСВ са подкрепяни само от крайно десни и от поддържници на расовата дискриминация в САЩ.

Едва до скоро в историята на САЩ все още е имало масова сегрегация между чернокожото и бялото население, както и активни дискриминационни мерки спрямо небелите, които са били официално приемани и даже насърчавани на щатско/федерално ниво. В допълнение на това, в продължение на десетилетия, още от зората на Дарвин, подобни теории на расова/расиалистка основа са се дискутирали свободно дори и в западнодемократичния (академичен) свят, без никой да е надавал вой за неполиткоректност или накърняване на нечии чувства. Препоръчвам да се прочете за произхода и историята на евгениката и други подобни дисциплини не само като академични области, но и като популярни обществени движения, както и конкретно в кои държави тя намира най-плодородна почва още към края или началото на 20-ти век (и жокер: не, това не е Германия). Цайтгайстът понякога може да бъде доста разтеглив и изменчив, често диктуван от тенденциите на деня, взимащи превес над предходните норми за много кратък период от време.

 

Преди 50 минути, Втори след княза said:

Прочее, с подбрани снимки, изводите могат да бъдат ограничени само от въображението.

Естествено, че са подбрани, все пак става въпрос за разглеждането на даден сегмент от едно цяло в противовес на преобладаващото. Апропо, в случай че не си разбрал, това е раздел тип "Галерия"; не мисля, че е нужно да обяснявам какво значи това.

Редактирано Август 12 от Zara Thustra

[Втори след княза]

Харесва ми идята за духа на времето, който формира и научните възгледи, и това, което е политически некоректно. Разбрах и попълването на раздел Галерия. Няма да се намесвам в хода на темата.

[todorg]

Имам си мнение ,че огромна част от т.н славяни всъщност са угрофини.В смисъл грешката е в историците и дотъкмъняването на понятия на база сегашна политическа ситуация ,което се е наслагвало през вековете.Да според сегашната официална теза ,българи ,поляци ,чехи ,словаци ,руси украинци ,сърби хървати так дале сме славянски народи ,понеже говорим сходен език.А не може ли тези народи всъщност ,да говорят някакъв вариант на българския ,България ,много превъзхожда ,другите уж славяни ,като държавно формирование и тук ,не говоря за 681.Ние визуално с тях не си приличаме.

Редактирано Август 12 от todorg

[genefan]

Северните руснаци са си определено угро фини. Току-що излезе ново изследване, което доказва, че имат връзка с финландци, коми и други такива народи. Но това е вторично смесване, протославяните не са били това, а някакви сродни на балтите. Ерго балканските славяни, са смесени с местен субстрат. Само че хърватите и някои сърби не са се смесили в същите пропорции и евентуално същите местни племена, като българите. Например високият ръст и слаба суха фигура, с която по-горе определят Динарския тип се среща у нас само в Северпозападна България. Македоно-тракийците си приличат повече на албанци и гърци.

[todorg]

В България има много руси хора ,повече отколкото би трябвало ,да има за южна страна и нали уж това е белега ,на славяните ,но например  в моята община в Софийско ,като видя рус човек ,веднага го познавам ,от кое село в общината е .Имат си специфични черти ,един е рус по един начин ,друг по друг начин.Говорим за Балкански селища ,където хората са се смесвали с векове  помежду си и са имали ограничен контакт с други селища.Колкото и странно ,да звучи в България най много руси хора и синеоки има в Родопите сред помаците.

Редактирано Август 12 от todorg

[Airflow]

On 11.08.2024 г. at 14:06, Zara Thustra said:

Из националсоциалистическия журнал "Народ и раса" ("Volk und Rasse"), октомври 1940 г.

От любопитство: каква е тази фиксация към шумадийците и няма ли нещо за българи, албанци и власи? 

[deaf]

On 12.08.2024 г. at 14:32, Втори след княза said:

Пропагандния нацистки журнал разчита на умозаключение по няколко снимки. Така може да се докаже, че примерно българите са монголи, цигани, елини, римляни, семити, тюрки, нордически и какъвто е целта на пропагандата народ.

Така е. Колкото и да е чудно,е невъзможно да разграничим една раса от друга,ако съдим само по примерно десет общи външни физически белези,(цвят на очите,на косата и т.н.). Въпреки това висши раси съществуват,но за кратко време. Висшата раса е висше състояние на някой народ. Например древните гърци,но във времената от преди Сократ са висша раса. Арабите през пети век също,(най-вече маврите в Испания...)... Ацтеките в Мексико също... Французите от времената на "тримата мускетари"... Англичаните при великата кралица Елизабет и Шекспир...

[Zara Thustra]

Преди 6 часа, Airflow said:

От любопитство: каква е тази фиксация към шумадийците и няма ли нещо за българи, албанци и власи? 

Предполагам защото по това време германците са считали нас, българите, за по-близки до индо-европейското/арийското/германското родословно дърво, отколкото славяните. Ако не се лъжа, по времето на Третия райх расиалистката доктрина на германците ни определя за преки наследници на индо-иранските и/или скитско-сарматските народи/племена, какъвто е и случаят със самите иранци, които през 1936 г. официално са класифицирани като чистокръвни арийци и съответно изключени от Нюрнбергските закони. Сигурен съм, че същото важи и за албанците и румънците, макар конкретно за тях да не съм се ровил достатъчно надълбоко, тъй като самата тематика все още е доста слабо развита и голяма част от литературните/академични първоизточници от времето на Националсоциалистическа Германия все още не са качени за свободен достъп в интернет. За българите иначе намерих цяла отделна статия по въпроса от същия журнал, която ще публикувам тук или направо в нова тема, след като я преведа до няколко дни.

[Zara Thustra]

Расовото самосъзнание на България

Автор: Янко Янев

Година: 1941

Из националсоциалистическия расово-политически журнал „Народ и раса“, априлско издание от 1941 г.

 

Расовият проблем е нов за Балканите. Единствено благодарение на германската революция бе даден тласък на изследванията на специфични области относно произхода на народите, както и на размишляването върху изначалните и общи жизненоважни сили, определящи житейските закони и мирогледа на тези народи, както и тяхната национална съдба. Именно в тази транзитна зона между Дунава и Егейско море, между Адриатическо и Черно море, етнологията, в частност расовите изследвания, разглеждащи същността и проявленията на народното битие, е изправена пред задачи, които няма как да бъдат пренебрегнати. Основните сили на хората от този регион, произхождащи още от изначалното древно езическо селячество, все още дори не са разгледани от науката, която в продължение на векове бе разбирана и тълкувана само абстрактно, в смисъла на концептуалния механизъм на западната форма на мисъл в цяла Югоизточна Европа.

Етнологията на Балканите основно се ограничаваше до изучаването на външни явления, до колекционирането на обичаи, поговорки, приказки и песни, без да се е обръщало никакво внимание на народната действителност, в която е заложена уникалността на именно тези явления. Огромните, световноисторически обосновани взаимовръзки между балканските народи и средиземноморския бит и култура не бяха откривани заради близкоизточно-йерусалимската пропагандна идея за едно ново избавление на света. Под влиянието на традиционни исторически конструкции и политически понятия балканският регион се възприемаше само като една изостанала селска империя, без да е имала никакво значение спрямо културното развитие на Европа.

Единствено великият български революционер Георги Сава Раковски е мислил расово в съвременния смисъл на думата. Преди около осемдесет години той се появява на Балканите с изявление относно мисията на индогерманския народ като противовес на азиатците, които по това време са поробвали балканските народи. Раковски се е гордял със своя селски произход, с връзката на семейството му с митичния език и култура на най-древните арийски народи в световната история. Уповавайки се на предчувствие за съдбоносното развитие на народите, той живее, водейки се от едно грандиозно виждане на индогерманската основа на света, а именно идеята, че арийците, за чиито най-чисти потомци той посочва българите, полагат основите на световната история, както и че те са призвани да поведат и оформят света. За съжаление обаче идеята на Раковски остава само един фрагмент. Той все още не е разполагал с научните средства, за да обясни това по един ясен и изчерпателен начин. След смъртта му никой не се залавя с тази идея.

 

Български народен танц ("шопско хоро")

 

Днес България е първата балканска страна, създала закон в германския расово-политически смисъл. Това е Законът за защита на нацията (Gesetz über den Schutz der Nation), наскоро приет от българския парламент.

[…]

Този първи български расов закон обаче, както е видно от основните му положения, не е изчерпателно революционно средство за създаването на едно живо народно единство и целокупност по отношение на една държавна политика, основаваща се на идеологически и биологични принципи. И все пак, този закон е доказателство, че и в България германското расово-политическо мислене послужва като тласък за създаването на първото расово законодателство, чието по-нататъшно развитие и укрепване ще е от голямо значение за бъдещето на народа, имайки се в предвид, че в днешно време цивилизационното влияние на Запада и последиците от въвеждането на модата на безродни и дегенеративни форми на обществото представляват заплаха за съществуването на селския български народ. Остава само да се надяваме, че този закрилящ закон скоро ще намери своето решително разширение във връзка с новия светоглед на бъдещето в резултат на великия съдбоносен опит на настоящето.

В този контекст бих искал накратко да отбележа, че у никой друг югоизточен народ расовото самосъзнание не се среща толкова надълбоко и силно, колкото в България. Това е едно нерушимо преживяване на изначалната връзка между народа и природата, между кръвта и светлината, между селския мит за живота и безсмъртието. Народът усеща диханието на вечното; то е дълбоко заложено в лоното на неговата собствена несъкрушима сила. Досега никое свръхестествено или чуждо учение не е успяло дори да го разклати. През цялото му историческо развитие той е бил преизпълнен с това чувство. След края на всички усилия, всички сривове и отчаяния остава една непреодолима сила на утехата, че расата няма да изчезне, че кръвта никога няма да изсъхне, дори и ако цялата земя бъде обхваната от бушуващи огън и смърт.

 

Български фермери от района на София

 

Това чувство е преизпълвало българския народ по време на турското иго, което трае цели петстотин години. Благодарение на това чувство той не се е отказал от своя език и национално чувство, от своята връзка с жизнените сили и съдбата. Само по този начин човек може да разбере защо народът запазва самобитността си и не се поддава по никакъв начин на азиатско-османското влияние. Евреите никога не са пребивавали в българските села. Историята не познава нито един случай, в който българските девойки от селските местности да са се омъжвали за мъже от друга раса. Днес също в никое българско село няма евреи. Те се появяват само като чужди хора, като недоброжелатели на клана и на селския живот, и ако не са подгонени, кучетата обикновено ще го направят.

Следователно българският „Закон за защита на държавата“ всъщност не засяга селячеството, което е останало вярно на себе си в продължение на две хилядолетия, а основно градското население, буржоазията, която както в България, така и във всички останали балкански страни, се явява активният носител на интернационализма и на една цивилизация, която е склонна да дегенерира. Въпреки близостта до източното Средиземноморие—мостът, който през римските пътища е свързвал близкоизточния култ с войнствените скитски и тракийско-дионисийски религиозни кръгове—селянинът, обвързан със своите пейзажни Хемус и Родопи, си остава селянин, когото по-късното неоримско-византийско преосмислено християнство докосва, но без да успее да измени по никакъв начин съдбата и устоите му.

Този факт обаче остава неизвестен и до ден днешен. Византийските църковни историци са презирали непокръстения български народ като „варвари“, защото те са били бедни по злато и коприна, мраморни зали и градини, искрящи фонтани или църкви, украсени със скъпоценни камъни. Образът на прославения варварски воин и фермер, който, в битка срещу смесената наемна армия на императора на Босфора (който се е самоопределял като „Ангелът на Господ“), съставена от арменци, евреи, монголи и чернокожи, е отбранявал не само родната си земя, но също така и древния божествен ред, остава напълно разочарован от византийската концепция на историята, която по това време е преобладавала. По-нататъшната историческата наука възприема „варварите“ въз основа на разказите на византийските хроникьори; тя също така описва и германските рицари, взели участие в българските въстания срещу приемането на християнството, като разпуснати хора и врагове на цивилизацията.

 

Фермерка от Северна България / Фермер от планините Хемус / Фермерка от района на Плевен / Стогодишен български фермер

 

Българското расово самосъзнание намира своето дълбоко изразяване най-вече в легендите и народните песни. Не само в България, но също и в Югославия легендата за героя Крали Марко (Маркус Крайовит, Марк Карловиц, Марко Кралевич) е все още жива. Гьоте го сравнява с гръцкия Херкулес и персийския Ростам. Неговият мустак е дълъг три педи; с очи като на ястреб и вежди като лястовичи криле. Днес огромните камъни, които той е хвърлял, все още стоят край Прилеп, Кукуш и Кичево (Македония). Като покровител на народа Марко се бори срещу крупен еврейски банкер, живеещ в Константинопол и който на Балканите е бил наричан „Жълтият евреин“. Подобно на някои нордическо-германски великани, той също има чук, с който разцепва камъни, и като тях също язди своя кон Шарко, който е като нордическия Грани, конят на Зигфрид, с когото той общува. През целия си живот той се бори срещу крупния еврейски банкер като най-големия вредител на народа и расата, когото той накрая и побеждава.

Когато турците превземат Балканите, последният, който влиза в българската столица Търново е евреин, който през нощта тайно им предава ключа за столичните крепости. Когато турският вожд Челеби Сюлейман накрая заповядва евреинът да бъде обезглавен, мястото на обезглавяването остава познато като „Жидов гроб“. В продължение на четири века преминаващите край гроба българи хвърляли камъни в него. И в резултат на това се е образувала една огромна пирамида, чиито останки съществуват и до ден днешен като символ на вечното народно проклятие.

Дори и днес българските селяни пеят песни, разкриващи техния расов опит. В една песен например се говори за следното: „Всеки ден слънцето залязва в определено време. Един ден обаче то закъсняло. Те го попитали защо закъсняло толкова много. На което слънцето отговорило: Закъснях, защото по пътя си видях чудо. Евреите празнуваха сватба. Те изклаха триста агнета и триста овце, за да ги изядат. Но те така и не се наситиха. И понеже нямали повече месо, те изклали единствения син на майката. Плачът на майката стигнал до небесата. Гледах това ужасно празненство и ето защо аз закъснях“. Следващите образи могат да бъдат открити в още една българска песен: „Един евреин си построил замък. За основите той използвал старци, за тухлите—малки деца, за колоните—младежи, за покрива—девойки, а за портите—две млади невести“. Подобно на това, в една българска народна песен се говори за следното: „Когато една българка влязла в църквата, за да се омъжи за евреин, всичките врати на църквата незабавно се затворили и свещениците се вкаменили“.

Това е мистерията на българската кръв. Крали Марко, народният бог в човешки облик, се сражава с расовия враг. Не случайно тази легенда лежи в основата на героичните песни на всички балкански народи. Това прославяне на расата не се появява от нищото. Крали Марко наистина е живял. Той е бил владетел на Прилеп в Македония и пада в битка на полето в Ровин. „Жълтият евреин“ пък е евреин, който е бил пратен в изгнание от Испанската инквизиция и който е управлявал Константинопол в средата на 16-и век под името Йоан Микеш, бидейки невероятно богат банкер, наред със султана.

 

 

Източник:

https://archive.org/details/nsdap-volk-und-rasse-1941-04

Редактирано Август 25 от Zara Thustra

[Skubi]

Незнам добабавя ли нещо към темата но го намерих случайно..... Интересен фрагмент за славянските езици, култура....С оглед, че успоредно с войната в украйна се води и голям спор, че кой е кой.....

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В ПРЕДИСТОРИЯТА НА КОМПАРАТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА И В ЕЗИКОВИЯ СВЯТ НА РАННИЯ ЕВРОПЕЙСКИ МОДЕРНИЗЪМ

 

https://www.kroraina.com/vojnikov/l_ilieva_bg_ezik_i_komparativna_lingvistika.pdf