Кои са Хипийските (Конски) планини, наричани Български?

[К.ГЕРБОВ]

  

В том първи, част първа на „История на Първото българско царство“, проф. Васил Златарски в търсене на „местоживелището на Испериховата орда до заминаването ѝ на запад“, анализира сведението от Арменската география от VII в. „Ашхарацуйц“, според което „Исперих (Аспарух) побягнал от Хипийската планина, която на друго място в същата география е наречена Българска планина“.

Професорът разсъждава така:

„Под Хипийска планина (Ἱππικὰ ὅρη) по-рано се разбирала планинската верига, която образува вододела между Черно море и Каспийско и се простира от най-високия връх на Кавказ, Елбрус, между реките Кума и Кубан към север. Напоследък, обаче, Кислинг даде ново определение. Той посочи, че макар на Птолемеевата карта Ἱππικὰ ὅρη и да са означени паралелно на р. Волга и се почват там, дето тая река се най-вече доближава до р. Танаис (Дон), и след това се чупи към Каспийско море: следователно в такъв случай тая планина напълно би съвпадала с днеш. бърдо Ергени, което се простира от чупката на Волга при гр. Сарепт на юг близо до Източни Манич, все пак местностите и племената, които се отбелязват у старите писатели около тая планина, показват, че Хипийската планина е съставяла част от Кавказ, именно най-високата и най-широката му част от Елбрус до Казбек, дето Кераунските планини (Дагестан) се скопчват, и между Ставрополската равнина и дълбокото поле при г. Фазис (близо до сег. Поти), дето се излива р. Хипос, сег. геогр. Ченискали (С'сhеnіsqali), т. е. Конска река, името на която очевидно се намира е известна връзка със самата планина. Макварт напълно усвоява определението на Кислинг, като посочи на областта при изворите на реките Терек, Чегем и Баксан. Без да отричаме точността на Кислинговото определение, което се подтвърждава оше и с това, че тъкмо в споменатата част на Средни Кавказ се намирали местоживелищата на Испериховата орда — уногундур-българ, ние все пак мислим, че когато арменският географ е определял местоживелището на Исперих, той едва ли се е ръководил според имената на кавказките народи; несъмнено той е имал пред вид по-скоро очертанието на Птолемей, от когото той се е главно ползувал. Затова под Хипийска планина той ше да е разбирал, ако не тъкмо означената част на Средни Кавказ, то поне южната част на бърдото Ергени, именно там, дето тя се скопчва с предгорията на Средни Кавказ. Както и да било, но безспорно се установява, че Исперих и ордата му са заемали територия отвъд Азовско море и при това една от най-източните области на Кубратовата държава, което не само напълно се съгласява с известията на византийските хронисти, но и обяснява зашо именно Исперих пръв е бил принуден да напусне отечеството си.“ (1)

В. Златарски отбелязва „Хипийска планина“, но е написал, че „Ἱππικὰ ὅρη са означени“, т. е. става дума за планини. Поради неяснотота какво реално представлява въпросния топоним, в изворите се срещат и двете названия.

Вижда се, че преди време вече е било изяснено, че под Хипийска планина (или планини) се разбирала планинската верига, вододел между Черно и Каспийско море, съставна част от Кавказ, свързана с неговата средна, най-висока и най-широка част, простираща се между върховете Елбрус и Казбек. Йозеф Маркварт, както е точното име на немския историк и ориенталист, дори конкретно посочил областта при изворите на реките Терек (всъщност става дума за Черек), Чегем и Баксан. Златарски, обаче, се е доверил на картите, изготвени по сведенията на Птолемей, в които карти са допуснати значителни несъответствия с реалната физикогеографска обстановка на областта, където се е намирала Хипийската планина и това е довело до неверни заключения относно нейното действително местонахождение.

Картите на Азиатска Сарматия

Съществена неточност на картите на Азиатска Сарматия, съставени по описанието в книгата „География“ на Птолемей, е ситуирането на Хипийските планини (Hippici Montes 1) и Кераунските планини (Cerrauny Montes 2) изцяло източно от Азовско море, докато от физикогеографската карта на същата област се вижда, че там местността е предимно равнинна - няма планини, няма и очертани по-високи възвишения. Такива има на юг, при Кавказките планини, които на картата по Птолемей са дадени по продължение на линията, разделяща Азовско от Черно море и достигат Каспийско море почти при делтата на река Волга. На физикогеографската карта планините са изцяло източно от Черно море и Волга е далече от тях.

На картата по Птолемей географските елементи на Азиатска Сарматия на практика са представени „сбито“, при което Хипийските планини са посочени близо до река Волга, откъдето се е родило предположението, че в тях античният географ е визирал платото Ергени (обозначено на физикогеографската карта с 3), което се намира на територията на днешните Волгоградска и Ростовска области и Република Калмикия, които са част от Руската федерация.

Изказани са мнения, че Хипийските (Конските) и Кераунските планини са част от Ставрополското възвишение, намиращо се днес също в Русия. В руския превод с коментар на „Азиатска Сарматия“ от „География“ на Птолемей, като т. 14 е отбелязано: „Сарматия се пресича също от други планини, наречени Хипийски и Кераунски, и планината Корак, с които завършват планините, минаващи през Колхида и Иберия, които се наричат Кавказки, а също и разклонението им, отиващо към Хирканско море, наричано също Кавказ“ (разклонението). След което е добавено като коментар: „В действителност тези имена могат да съответстват на възвишенията, простиращи се от северното подножие на Кавказ на изток до Волга (Ставрополското плато, което има продължение в Надманичкия хребет) и планината Корак (подножието на Северен Кавказ)“. (2).

Като се вникне внимателно в указанието на Птолемей, се вижда, че той сам е посочил, че с Хипийските и Кераунските планини и планината Корак, завършват планините, които се наричат Кавказки. Тоест, Хипийските планини, определяни и като възвишения, са част от Кавказките планини.

Българите са обитавали Ставрополското възвишение и Приазовско-Донския район

След археологическите проучвания, проведени от Александър В. Гадло през 1972, 1973 и 1979 г., се изяснило, че цялото Ставрополско възвишение (на юг до планината Бештау) от края на VII до края на IX в. е било покрито с мрежа от неголеми неукрепени селища, произвеждащи керамика, типична за южно-степния вариант на салтово-маяцата култура от долното течение на Дон, Приазовието, Източен Крим и Таманския полуостров. Гадло свързвал тези селища с българското население в Хазарския хаганат. Интересно било да се отбележи, че в долината на р. Кума не била идентифицирана салтово-маяцка керамика, а преобладавала керамика в алански стил. Това дало възможност на Гадло да предположи, че там е минавала границата между хазари и алани. (3)

Участвалият в откриването и проучването на археологическите паметници в Ставрополския край на Русия Анатолий В. Найденко, обобщава накратко резултатите в доклада „Некоторые вопросы истории населения Ставропольской возвышенности ѴII-Х вв.”, публикуван в сборника „Северный Кавказ и кочевой мир степей Евразии: V. „Минаевские чтения“ по археологии, этнографии и краеведению Северного Кавказа. Тезисы докладов межрегиональной научной конференции 12-15 апреля 2001 г.“ В доклада си Найденко отбелязва:

„Известно е, че дългото господство на ираноезичните сармато-алани в степите на Югоизточна Европа, включително степите на Северен Кавказ, е прекъснато в началото на ранното средновековие от появата на историческата арена на тюркските племена, които влизат в дълбоки контакти с местното ираноезично население. Ако става дума за централната част на Северен Кавказ, то последствията от взаимодействието - етнополитическите, а също в икономиката и културата, - стават забележими през VII век и още повече през VІІІ-Х век.

Целта на това съобщение е още веднъж да обърне внимание на характера на етнокултурните процеси на Ставрополското възвишение, което е географски център на Предкавказието, тоест това е регионът, където миграционните вълни и културното взаимодействие на средновековните етноси са били особено изразени.

 Археологическият материал помага да се представят по-реалистично процесите, имащи тук място още преди времето на Хазарския хаганат, както и през периода на интеграция на племената, живели тук в състава на тази държава. Откритите в последно време паметници, е прието от археолозите да се отнасят към салтово-маяцката култура, макар да не е изживяно и отнасянето им към аланската. Те представляват повече или по-малко дълговременни селища, свързани с различни стадии на номадско или полуномадско стопанство. Според обоснованото мнение на Александър В. Гадло от 1979 г., Приазовската низина и Ставрополското възвишение в този период са представлявали единен в икономическо отношение регион, свързан с цикличноста на животновъдното стопанство. Наличието през тези векове на земеделие на Ставрополското възвишение трябва да бъде допълнително обосновано. На територията на големите паметници на Ставрополското възвишение (от типа на Татарското градище) има следи от бронзолеярски, ковашки и грънчарски занаяти. Лесно се идентифицира керамиката: формовани съдове, гърнета с непрекъснати или зонални хоризонтални нарези, кани от червена глина, питоси от сива глина, фрагменти от амфорни съдове за вносни стоки - така наречените амфори салтовски тип със заоблено дъно и др. По данни на Николай A. Oхонко от 1988 г. в Ставрополското възвишение са проучени 33 селища от този период. Както показват резултатите от проучванията на А. В. Гадло в 1972 г., А. В. Найденко и А. В. Гадло в 1973 г., А. В. Гадло в 1979 г., по-голямата част от селищата са възникнали в края на VII в. и са просъществували до втората половина на X в. Амфорният материал показва, че както Приазовския регион, така и степната част на централното Предкавказие са били ориентирани във връзките си на запад  Населението, което живее на изток от Кума, все още не е имало такива връзки.

Но именно тук, по десния бряг на река Кума, чак до нейния завой на изток в сухите Прикаспийски степи, са открити северните паметници на автентичната аланска култура (географски това е източният край на Ставрополското възвишение).

Ставрополското възвишение основно е било обитавано от оногуро-български етнически групи, влезли през 70-те години в състава на Хазарския хаганат. За появата им тук трябва да се съди от няколкото неясни сведения на средновековните византийски автори, както и от Арменската география на Анания Ширакаци от VIII век (sic!). В последната се разказва за историята на Велика (Азовска) България, последвалото ѝ разпадане след смъртта на хан Кубрат и разселването на хуно-българските племенни групи, начело със синовете на хана. За времето си И. С. Чичуров, 1980 г., смислено интерпретира информацията по проблема, който ни интересува в „Хронографията“ на Теофан Изповедник и „Бревиария“ на патриарх Никифор, написани през VIII – началото на IX век Тук основният историко-географски фактор на проблема е локализацията на Хипийските планини, която е занимавала много учени, преди всичко М. И. Артамонов 1960 г., А. В. Гадло 1979. А. В. Гадло успя убедително да покаже, че Ананий Ширакаци счита Хипийските планини за вододел, от който реки, които не са свързани с Кавказките планини и текат на север от Кубан, текат на запад към Меотида. В същото време авторът на Арменската география разбира системата на Манич като „ръкав“, простиращ се от двата извора на Волга към Дон и ограничаващ Хипийските планини от север.

По този начин като Хипийски планини може да бъде определено само Ставрополското възвишение. Изглежда, че Ставрополското възвишение, заедно с Азово-Прикубанската равнина, е тази част от севернокавказката степ, над която хановете от рода Дуло завземат властта не по-късно от 620 г. (Те се отцепват от Западнотюркския хаганат и политически свързват народа си с Византийската империя). За тези събития пишат двамата високопоставени византийски писатели Теофан и Никифор.

Кратката история на древнобългарската формация, както е известно, завършва с разселването на петте племенни групи, най-силната от които под предводителството на Аспарух достига Дунав и нахлува в Тракия. За нашата тема е важно, че това се е случило според Арменската география от местност, наречена Хипийски или Български планини (Ставрополско възвишение).

Обаче А. В. Гадло, извършвайки безупречно текстологично изследване на т. нар. „Именник на българските ханове“, представляващ собствена етногенетична оногуро-българска легенда, стига до извода, че родът Дуло е свързан по произход с едно от подразделенията на аланите, съседни на оногуро-българите. За това говори и името на първия хан на Дунавска България – Аспарух, което има несъмнено древни ираноезични корени.

През следващите три века районът на Ставрополското възвишение е бил във владение на хазарите. Оттук произлиза и наименованието му Хазарски планини, употребявано в източните източници. Оногуро-българското население на Предкавказието е под властта на хаганата, а неговите групи са преместени за военни цели по волята на хазарските владетели в изконните земи на аланите - в района на съвременните Кавказки минерални води (курсив К. Г.). Тези събития отново са исторически свързани със Ставрополското възвишение. Тяхната същност е подробно разкрита в изследванията на В. А. Кузнецов. Връзките на аланите с хазарите и предкавказките българи са особено ярко проследени в неговите „Очерки истории алан”, 1992 г. Той показва нестабилността на цялата северна граница на Алания с територията на Хазарския каганат, на неговата периферия, населена с тюркоезични българи. Така е било и в епохата на арабско-хазарските войни (по време на краткотрайното подчинение на Алания от Хазария, установено през 721/22 г.) и по-късно.

Привлекателните географски и климатични особености на Ставрополското възвишение едва ли биха могли да не заинтересуват арабите, тъй като военните операции по време на някои кампании на арабски командири в Северен Кавказ се провеждат в непосредствена близост до него. Такава е била кампанията на Ал-Джарах през 723/24 г., според Ибн-ал-Асир, която засяга не само планинската, но и степната част на Алания. Тези изключително интересни епизоди от историята все още чакат да бъдат разкрити в пластовете на археологическите паметници в Ставропол. Не може да се изключи, че източната част на Ставрополската степ, ако не и самото възвишение, е исторически свързана с Б-л-нг-р (Баланжар), който остава загадъчен за учените. Топоним или омоним, или дори етноним, се разбира съвсем различно. Звучи много пъти, когато описва събитията от епохата на сасанидския шах Хосров Ануширван и времето на арабско-хазарските войни. Може да се разбира като име на държава, град, укрепена граница, а също и народ. Хазарските планини (Ставрополското възвишение) според персийската анонимна творба от 10 век „Худуд-ал-алем“ (Границите на света) вече са твърдо свързани с печенегите. Тук са техните номадски поселения, тук „пасат добитъка си“. Печенегите от Закавказието са разделени по своя произход в специална група - хазарските печенеги.“ (4)

За района северозападно от Ставрополското възвишение, край Азовско море и река Дон, археологът Евгения Алексеева в „Карачаевцы и балкарцы - древний народ Кавказа” отбелязва, че в Приазовско-Донския район са известни огромен брой български селища и некрополи. Тук през VIII-IX в. е съществувала така наречената салтово-маяцка култура. Нейните паметници се разделят на два типа.

Към първата група се отнасят градовете със земни и каменни укрепления и правоъгълни постройки. Погребенията са в катакомби, черепите са долихокранни (удължени). Тези паметници принадлежат на аланите, които в този период са живели не само на Северен Кавказ, но и в степите на Предкавказието, Дон и Украйна. Втората група се състои от открити селища с остатъци от леки кръгли юртообразни наземни домове с огнище в центъра. Има и открити огнища. Горната част на сградата, очевидно е била конична. Такива жилища са открити, например, на десния бряг на Цимлянското градище. Впрочем, там вече се срещат и по-монументални постройки с правоъгълен план, от камък. В глинената обмазка на стените е открита слама от пшеница и ечемик. Известни са находки от ръчни воденични камъни (хромели) и сърп. Има много кости от домашни любимци. Срещат се рибени кости.

Всички характеристики на тези селища показват, че те принадлежат на население, преминаващо към уседнал начин на живот. Преходът към уседналост се забелязва навсякъде, където са известни паметниците на българите - в Украйна и Дон, в източната част на Крим, в Таман и в Приазовието, на средна Волга и на Дунав.

В тези селища сред другата керамика са открити в големи количества фрагменти от котли с вътрешни уши. Със селищата от тази група се свързва особен тип погребение. Тук покойниците са погребвани не в катакомби, като аланите, а в тесни правоъгълни ями, понякога с дървено покритие. Погребенията са единични, костите на гръбнака са опънати; ориентацията е различна, но преобладава западната. Има конски кости, човешките черепи са от типа кръглоглави, има лек примес на монголоидност.

Българите са съжителствали мирно с аланите. Те даже са погребвали своите покойници в едии и същи гробища. Инвентарът в българските погребения не се различавал от аланския.“ (5)

Сведенията за Конските планини

Изводът на А. В. Найденко, че като Хипийски планини може да бъде определено само Ставрополското възвишение и неговото продължение в хребета над река Манич, не е точен. Излагайки резултатите от по-новите проучвания, той не споменава резултатите от по-старите такива, на основа на които през 1987 г. е съставена карта на прабългарските некрополи в Източна Европа през VII-IX в.

Ставропо̀лското възвишение заема най-южната част на Източноевропейската равнина, която е в централната част на Предкавказието. Разположено е на територията на Ставрополския край в Русия. На запад се простира до долината на река Кубан, на северозапад, север и изток плавно се снижава към Кубано-Приазовската низина, Кумо-Маничката падина и Прикаспийската низина, а на юг се свързва с крайните северни разклонения на Голям Кавказ. (6). Както се вижда на горната карта, археологически следи от българите са открити и на юг от Ставрополското възвишешение, в поречията на реките Кубан, Терек и Сулак, които водят началото си от северните склонове на Главния кавказки хребет.

Кераунските планини са споменати като Керавнийски планини в книга XI, глави IV и V на „География“ от Страбон. Така били наричани частите на Кавказ, спускащи се непосредствено до Каспийско море (7), включително и североизточните разклонения на планината там. Хипийските планини не се споменават преди Птолемей, вероятно защото според едно сведение те се появяват в географската и историческата литература благодарение на него.

Античните географи са наричали река Кубан Хипанис (Hypanis), т. е. Конска река. (8), (9). Така я споменава и Страбон в своята „География“, книга XI, част 2, п. 9. (10). Логично е да се очаква планинската верига, покрай която тече тази река, също да има (или да е имала) име, свързано с „кон“.

Кубан в по-голямата част от своето протежение тече северно на Скалистия хребет на Кавказките планини, като води началото си от сливането на двете съставящи я реки Учкулан и Улукам, извиращи от подножието на планината Елбрус, намираща се в централната част на Кавказ. За самия Скалист хребет казват, че се състои от 10 отделни планински масива, разделени от горните течения на реките по северния склон на Голям Кавказ. Така че този хребет може да бъде определян и като „планини“. (11)

Професор Златарски изглежда не е обърнал достатъчно внимание, че река Кубан в античността се е казвала Хипанис (Конска река), но посочва, че в полето при град Фазис, който се намирал близо до съвременния черноморски град Поти, в морето се вливала pека Хипос, наричана в модерните времена Ченискали (C'chenisqali), т. е. Конска река, името на която имало очевидна връзка с Хипийската планина. На показаната по-горе карта на Азиатска Сарматия има посочени две реки Хипус. И двете се вливат в Черно море (Euxine sea) - едната именно при град Фазис. На съвременните карти Хипанис е Кубан, а Хипос при Поти – Цхенисцкали. Изворите и на двете реки са в централната част на Кавказките планини, простираща се между върховете Елбрус и Казбек.

Карл Мюлер пръв оформя мнението, че Хипийските планини са планинската верига, която образува водораздела между Черно и Каспийско море и се простира от най-високото възвишение в Кавказ - Елбрус, между реките Кума и Кубан на север. Йозеф Маркварт добавя, че тъй като името Ippica orn е свързано и с това на реката Хипос (Цхенисцкали), следва към Хипийските планини да се включат и склоновете на върховете Шхара и Дих Тау, където са  изворите на тази река и на северната река Черек Балкарски. „Балкарите“ или „Болкарите“, племе от така наречените планински татари, живеели и тогава при изворите на Черек и ако те са запазили името на старите кавказки българи, тогава българските планини, а с това и Хипийските планини ще трябва да се търсят при изворите на реките Черек, Чегем и Баксан“, заключава Маркварт. И добавя, че през лятото, когато степите изсъхват, номадите отиват при изворите на реките. (12) (В цитирания по-горе откъс от „История на Първото българско царство“ В. Златарски погрешно е посочил Терек вместо Черек - бел. К. Г.)

Към споменатите сведения, сочещи, че в централната част на Кавказките планини има топоними, свързани с коне, можем да добавим още едно. За него става дума в книгата „Пътуване до Астраханските и Кавказките степи“, труд на полския историк, географ, етнограф, археолог и естествоизпитател академик Ян Потоцки. Той бил на служба в руското външно министерство по време на Александър I и през 1797-1798 г. е командирован до посочените места. По същество съдържанието на споменатата книга представлява изложение на дневника, воден от Потоцки по време на пътуването му, като към описанието на видяното са добавени негови коментари, разкриващи научните му интереси и възгледи. Произведението е отпечатано за първи път на френски език от академик Хенрик Юлиус Клапрот през 1829 г.

Описвайки Кавказката си експедиция, Потоцки споменава за историческата област Петогорие и планината Бештау, като погрешно я свързва с Кераунските планини. На 7 април 1797 г. отбелязва, че на път за Екатеринодар спрял в Георгиевск, за да смени конете, а след това се отправил към „планината Бештау, където се намират Кераунските планини на гръцките географи и Петогорието от нашите хроники“. Пейзажът бил причудлив. Представлявал равнина, осеяна със заострени върхове, планини с конична форма и други странности на природата. Планината Бештау (беш - пет, тау - планина), дала наименованието на цялата местност, представлявала пирамида с правилна форма, като нейниите стръмни склонове полягали върху прекрасната равнина. (13)

Издателят на съчинението на Ян Потоцки - Юлиус фон Клапрот, руски академик от немски произход, знаменит ориенталист и пътешественик - в коментарите си към изданието поправя автора му, като отбелязва: „Планината Бештау е наречена от черкезите Ошхитху, което също означава „пет планини“. Тези планини се намират в северната част на Кавказ и са продължение на веригата от варовикови образувания, простираща се на юг и разположена в основите на Елбрус. Изглежда Птолемей, добре е познавал тези планини и ги нарича хипийски – конски планини. Действително в района на планината Бештау и до сега се отглеждат най-добрите черкезки коне“. (14)

Клапрот също осъществява пътешествие до Кавказ, за което разказва в книгата „Описание поездок по Кавказу и Грузии в 1807 и 1808 годах“, издадена първо на немски и френски език.  В глава VII Клапрот отбелязва, че река Кубан съответства на Хипанис при Страбон и на Варданeс при Птолемей. Но нейните извори, не били определени от него, а на картите на Герард Меркатор, съставени през XVI в. по описанията на Птолемей, били посочени много по на запад, около тесните клисури на Кавказка Албания. За което текстът на Птолемей не давал основание. (15).

Клапрот предполага, че в по-късно време изглежда са наричали река Кубан също Меотис. Късноантичният географ Юлий Хонорий (краят на IV-V век) и „Космография“, погрешно приписвана на Ефик (?), еднакво добре познаващи река Танаис (Дон), споменавали също и за Кубан, като вероятно са черпели своите сведения от един и същ източник. Хонорий казвал: „Река Мата, извираща от планината Хипанис, се влива в морето Меотис“, а в „Космография“ било записано: „Река Меотис, извираща от планината Спано, се влива в морето Меотис“. „Написаното не може да се отнася за коя да е река, носеща водите си в Азовско море между устията на Дон и Кубан, тъй като останалите реки водят своето начало от Ставрополската равнина и нямат извори в които и да е планини. Изглежда наименованието на планината Хипанис или Спан - заключава Клапрот  - също е било свързано с наименованието на реката Хипанис“. (16)

В глава VII на „Описание поездок по Кавказу и Грузии“ Клапрот отбелязва:

„В средата на септември 1807 г. напуснах Петербург и се отправих по пътя от Москва и Харков към Стария Черкаск, столицата на донските казаци, където известно време чрез наблюдения събирах информация за съседните калмики… Тъй като приготовленията за моето пътуване ме забавиха в Георгиевск за по-дълго време, отколкото очаквах, но все пак не бяха такива, че да изискват постоянното ми присъствие, оставих тяхното изпълнение на уменията на студента Бобринцов и отидох на кратка екскурзия до съседните Пет планини, наречени Beshtau на татарски и Osh'hi-ch'u на черкезки, име със същото значение. Те образуват най-северната верига на Кавказките планини и са свързани с варовиковия планински хребет, който минава на юг, с шистовите хълмове в подножието на величествения Елбрус, чиято височина от основата му е 15 германски мили. Птолемей, който изглежда е имал доста точна представа за тези региони, нарича Бештау Хипик или Конски планини. Всъщност той не би могъл да намери по-подходящо име, ако не знае как са ги нарекли варварите, тъй като тук, наред с други неща, има най-добрата порода черкезки и абасински коне, които принадлежат на семейство Трамкт и имаха SS знак, изгорен на бедрото. Тези коне са на второ място след тези, които принадлежат към семейство Шалох. В планините Бештау живеят известните в руската история петогорски черкези, които се подчиняват на цар Иван Василиевич [Грозни] през 1553 г. Оттогава тази територия се нарича Петогорие...“ (17)

За мястото, наричано Биш Таг (Пет планини) споменава и Ибн Батута в „Пътуване до Златната Орда в половината на XIV век“. Пристигайки след „много дни път“ в златоординския град Азака (днес Азов в Ростовска област на Русия), арабският пътешественик минал през големия и богат град Маджар (днес в развалини, близо до град Будьоновск) и стигнал до табора на султан Мухамед, който тогава се намирал на място, наречено Биш Таг. В пътеписа си Ибн Батута отбелязва, че в местата, по които минал, имало много стада, тъй като тревата там служела за храна на животните.

Руският изтоковед Владимир Минорски е предложил версия, отъждествяваща античните Хипийски (Конски) планини с магматичните планини на областта Петогорие (рус. Пятигорье) в Северен Кавказ. Тя е разположена на територията на Кавказките минерални води, намиращи се в ниската част на Скалистия хребет на Кавказ. Част от този хребет е връх Елбрус, от където тръгва един от двата извора на река Кубан.

В сайта на Кавказките минерални води се посочва, че според историческите сведения в Петогорието е имало добри пасища, отглеждали се породисти коне и било място за продължителни лагери на Златната орда. Затова е наричано Конски планини. Наименованието се е съхранило в арменските извори до VII век. (19)

Северен Кавказ е географска област, включваща района на северния склон на Големия кавказски хребет и Предкавказието (полупланинската и хълмистата част северно от него). Регионът е най-южната част на Европейска Русия и неговата централна част адмистративно включва Ставрополския край и републиките Карачаево-Черкезия и Кабардино-Балкария.

Коневъдите обясняват, че природните условия в региона - бурните реки Кубан, Теберда, Зеленчук, Лаба, които преливат през лятото, богатите алпийски пасища - осигуряват възможност за целогодишно стадно отглеждане на животни. Това е допринесло още в древността за създаването на уникална порода планински коне: изключително издръжливи, с развита сърдечно-съдова и дихателна система, здрави копита и силни сухожилия. Прокопий Кесарийски е написал: „Зад Каспийските врати се простират равни и гладки полета, напоявани с обилни води, удобни за отглеждане на коне.“ (20)

 

Гербовете на Малокарачаевския общински район в Карачаево-Черкезия и на Краснокурганската селска община в същия район идват в потвърждение на констатацията, че Скалистият хребет е приеман за Конските планини (или за съставна част от тях). Така виждат историческите събития жителите на двете административни единици и го изразяват чрез гербовете им.

Малокарачаевският район обхваща четиринадесет села с административен център село Учкекен. То се намира в подножието на Скалистия хребет, на 14 км югозападно от Кисловодск и на 59 км от Петогорск. В съседство с Учкекен се намира село Красни Курган. То, заедно със селата Аксу и Комунстрой, образуват Краснокурганската селска община, която е притежател на втория показан тук герб.

На първия герб е изобразен кон от карачаевската порода, скачащ от скала, на фона на зелени поля и планината Елбрус. Художникът, визирайки на преден план възвишението Рим гора, подсказва, че Мали Карачай е в района на Конските планини. (21)

На втория герб отново присъстват зелените поля, Елбрус и карачаевският кон. Добавени са Медените водопади, природен феномен в района на Красни курган, известен с легендата, че в скалите са живели диви пчели и по време на пролетното пълноводие от попадналия във водата мед тя ставала сладка. В описанието на герба се казва „Черният кон в герба символизира коневъдството и Карачаевския племенен конезавод, разположен в селото, известен с конете от карачаевската порода. Това е една от най-старите породи коне, която се е развила още през Средновековието.”

Интересен елемент във втория герб е символичният знак горе вляво. Създателите на герба обясняват, че това е „традиционен космологичен символ (текмет), отразяващ древната история на територията, където през VIII-XII век имало крепост със селище от времето на средневековното Аланско царство, в чието изкуство този знак е бил особено популярен”. (22) На други места се твърди, че знакът бил кимерийски. По-всичко изглежда обаче, че става дума за декоративен елемент-украса на конска амуниция. (23)

В „История на Армения“ под заглавие „Как Валаршак въведе ред на запад и на север в нашата  страна“, Мовсес Хоренаци разказва, имайки предвид българите, че царят на Армения Валаршак, посещавайки северната провинция Тайк, повикал „дошлите диви племена“, които живеели в равнината на север и в подножието на великата Кавказка планина, в долините или в дългите дълбоки клисури, простиращи се от южната планина до обширното устие на равнината, и ги насърчил да изоставят грабежите и покушенията над хората, да се подчинят на царските закони и да плащат данък, така че при следващото си посещение да може да им назначи предводители и началници и да въведе подобаващ ред. Той ги изпратил, като им дал мъдри мъже и надзиратели. След като отпратил хората от западните страни, той се спуснал към зелените поляни близо до областта Шарая (Ширак), които древните наричали Безлесен или Горен Басеан. Впоследствие, заради заселилите се там български колонисти Вхндур на Вунд, местността била кръстена на неговото име Вананд. И селата там носели имена, произлизащи от имената на неговите братя и потомци. (24)

А под заглавието „За нашия Аршак Първи и неговите действия“ Хоренаци е записал, че по време на Аршак, син на Валаршак, възникнали големи размирици във веригата на великата Кавказка планина, в Страната на българите. Много от тях, след като се отделили, пристигнали в Армения и се заселили за дълго време под областта Кол, на плодородна и хлебородна земя. (25)

Захарий Ритор около 555 г. също съвсем ясно посочва, че българите са обитавали Северен Кавказ: „Базгун (Абазгия, днес Абхазия) е земя със (свой) език, която граничи и се простира до Каспийските врати и морето, които се (намират) в хунските предели. Зад вратите живеят бургари, със (свой) език, народ езически и варварски, те имат градове...“ (26)  

Известията за прабългарите в съчинението на М. Хоренаци са предмет на спорове кога са станали посочените събития – през II в. пр. н. е. или през IV в. Преобладава мнението, че размириците, които са станали причина прабългарите да се изселят на юг, трябва да се свържат с хунската експанзия и са произтекли през втората половина на IV в. (27)

По протежение на 755 км, северно и успоредно на Скалистия хребет, се простира т. н. Пасищен хребет (показан и по-горе на картата със Скалистия хребет). Височината му варира между 1200 – 1500 м. Както показва името и снимките на Пасищния хребет, той е бил покрит със зелени поляни, където са били свободно отглеждани и коне.

В Петогорието има всъщност 17 планини. Името на областа идва от най-високата „петглава“ планина Бештау (от тюрк. „беш“ – пет и „тау“ – планина), разположена в централната част на областта. До Бештау се намира град Петогорск (рус. Пятигорск). Петте планини са: Бештау ишгва (Голям Бештау), Змеиная, Машук, Бештау дикока (Бештау верблюд) и Развал.

Бележки

1. В. Златарски. История на българската държава през средните векове. Том I. Част I. 1970, с. 177-178.

2. Сарматия Азиатская. https://proza.ru/2010/10/11/245.

3. В. А. Кузнецов. Очерки истории алан, 1984, с. 102.

4. А. В. Найденко. Некоторые вопросы истории населения Ставропольской возвышенности VII—X вв. В: Северный Кавказ и кочевой мир степей Евразии. Ставрополь, с. 104-106. http://annales.info/life/5minaev/5minaev.htm#37.

5. Евгения П. Алексеева. Карачаевцы и балкарцы - древний народ Кавказа. 1993, с. 16. http://www.elbrusoid.org/upload/iblock/8fc/karacay-balkar-drev-narod_turklib.pdf.

6. Ставрополско възвишение. Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/Ставрополско_възвишение.

7. Страбон. География. Книга 11. Глава 4. https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/14/sgk11c4/.

8. Кубан – Уикипедия (wikipedia.org)

9. Wikimedia Commons. Map ancient Greek colonies in northern Black Sea-fr.svg.

10. Страбон. География. Книга 11. Глава 2. Страбон, География – кн. 11 – 2 | Антични автори (wordpress.com).

11. Скалист хребет (Кавказ). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/Скалист_хребет_(Кавказ).

12. J. Marquart. Die altbulgariscen Ausdrücke in der Inscrift von Catalar und der altbulgariscen Fürstenliste. L. 1910, с. 16

13. Е.Л. Соснина. Ян Потоцкий и его путешествие в Астраханские и Кавказкие степи. 2003, с. 90

14. Пак там, с. 140.

15. Описание поездок по Кавказу и Грузии в 1807 и 1808 годах по приказанию русского правительства Юлиусом фон Клапротом, Придворным советником Его Величества императора России, членом Академии Санкт-Петербурга. http://apsnyteka.org/file/Klaprot_Opisanie_poezdok_po_Kavkazu_i_Gruzii.pdf.

16. Пак там, с. 73-74.

17. Пак там, с. 103.

18. Путешествие шейха Ибн-Батуты в Золотую Орду, в половине XIV века. В: Русский вестник, Том 2. 1841. https://www.vostlit.info/Texts/rus5/Battuta/text4.phtml?id=6756.

19. Золотая орда, „франки“, „кабардинцы“. http://kmvline.ru/lib/kraeved/6.php.

20. Этническая история Северного Кавказа IV-X вв. А. В. Гадло. 1979, с. 73.

21. Герб Малого Карачай. https://en.m.wikipedia.org/wiki/File:Герб_Малого_Карачай.gif.

22. Краснокурганское сельское поселение. http://www.heraldicum.ru/russia/subjects/towns/kraskurgan.htm.

23. Единая символика алан. https://karachai.ucoz.ru/publ/ist/prochee/edinaja_simvolika_alan/17-1-0-482.

24. Мовсес Хоренаци. История Армении. 1990, с. 56 и 103. https://web.archive.org/web/20130120225400/http://www.vostlit.info/Texts/rus5/Horen/frametext21.htm.

25. Пак там, с. 61.

26. Захария Метиленский. История. Сирийский источник VI в. о народах Кавказа. В: Вестник древней истории. № 1 (5). 1939. https://www.vostlit.info/Texts/rus7/Zacharia/text1.phtml

27. Димитър Димитров. Прабългарите по северното и западното Черноморие. В. 1987, с. 31.

28. Балкарцы. Уикипедия. https://ru.wikipedia.org/wiki/Балкарцы.

29. Балкария. Уикипедия. https://ru.wikipedia.org/wiki/Балкария.

30. Карачаевцы. Уикипедия. https://ru.wikipedia.org/wiki/Карачаевцы.

31. Е. П. Алексеева. Карачаевцы и балкарцы - древний народ Кавказа. 1993, Въведение. http://www.elbrusoid.org/upload/iblock/8fc/karacay-balkar-drev-narod_turklib.pdf.

32. Историческая этнография Северного Кавказа. Я. А. Федоров. 1883,с. 101.

33. Султан К. Бабаев. О произхождение балкарцев и карачаевцев. В: Материалы научной сесии по проблеме произхождение балкарского и карачаевскогчао народов. Нальчик 1960, с. 62.

34. Этногенез балкарцев. Уикипедия. https://ru.wikipedia.org/wiki/Этногенез_балкарцев.

35. Е. П.Алексеева. Некоторые замечания по вопросу происхождения балкарцев и карачаевцев по данным археологии. В: О произхождении балкарцев и карачаевцев, с. 106.

36. Кабардино-русские отношения в XVI-XVIII вв. Документы и материалы. Том I. 1957, с. 114, 120-121, 125.

37. Пак там, с. 125.

38. Н. А. Караулов. Болкары на Кавказе. Етнографический очерк. В: Сборник материалов для описания местностей и племен Кавказа, Т. 1908, вып. 38, с. 131-134.

40. Тук има грешка. От фиг. 21 се вижда, че Балкария се намира на запад от Дигория, изписана като Дугорци.

41. Има се предвид статията на В. Милер „В горских обществах Кабарды“, отпечатана във „Вестник Европы“, № 4, 1884, с. 540. Lib.ru/Классика: Миллер Всеволод Федорович. В горских обществах Кабарды.

42. Всеволод Миллер. Осетинские этюды. Част третья. Изследования. М, 1887. В: Ученые записки Императорскаго Московскаго университета. Отдел историко-филологический. Выпуск восьмой. М. 1887, с. 103-104.

43. Посольство стольника (иконома) Толочанова и дьяка (чиновника) Иевлева в Имеретию, 1650 – 1652. 1926, с. 32-36.

44. В горских обществах Кабарды. „Вестник Европы“, № 4, 1884, с. 540.

45. Осетинские этюды, Част третья, с. 7.

46. В горских обществах Кабарды. С. 540-541.

47. Пак там, с. 548-549.

 

[miroki]

Хубаво изложение и анализ.

Въпреки доста пропуснати факти. Възможно неудобни.

Няма как да се сравнява местоположение на българи от 2 или 4 век, с това от 6-7. Както не е състоятелно да се прави и с 10 ти век.

Споменатото слизане във Вананд. Вижте първо къде се намира до Турция. Според някои може да се нарече не слизане, а смъртоносно пресичане на цялата планина Кавказ от Ставропол до Вананд.

Явно е имало група живяла по южните склонове. Имало е група по северните, около Ставропол примерно (Кучи, Дучи и тем подобни). Имало е и още по-северно, според описанието на планините в самата Ашхарацуйц, където е описана Конската планина. Както е имало и източно от Днепър. Където е реката Хипанис-Буг.

Напълно е възможно целият регион да е бил български.

Разбира се реката Хипанис се е наричала основно Буг. Също така в северна (нейна) посока бяха повечето български некрополи по картата, която сте приложили, а не към Кавказ. 

А друго интересно е, че целият регион по картата заедно със всички племена, всички знаем, че е копиран и повторен и при Днепър и при Дон-Волга. С което става неясно, кое е основното местоположение.

Не бива да се пропускат важни местоположения както по Йорданес така и по Теофан, които именно са близки до времето на Аспарух. Доста повече от времената на Вунд. 

Ашхарацуйц е за период от над 1000 години. Не бива да отъждествяваме само едно място за целият период свързан с българите, защото имаме и други местоположения по други извори.

Писах за две минути и дано съм ясен.

 

 

 

[D3loFF]

On 23.08.2024 г. at 19:52, К.ГЕРБОВ said:

В „История на Армения“ под заглавие „Как Валаршак въведе ред на запад и на север в нашата  страна“, Мовсес Хоренаци разказва, имайки предвид българите, че царят на Армения Валаршак, посещавайки северната провинция Тайк, повикал „дошлите диви племена“, които живеели в равнината на север и в подножието на великата Кавказка планина, в долините или в дългите дълбоки клисури, простиращи се от южната планина до обширното устие на равнината, и ги насърчил да изоставят грабежите и покушенията над хората, да се подчинят на царските закони и да плащат данък, така че при следващото си посещение да може да им назначи предводители и началници и да въведе подобаващ ред. Той ги изпратил, като им дал мъдри мъже и надзиратели. След като отпратил хората от западните страни, той се спуснал към зелените поляни близо до областта Шарая (Ширак), които древните наричали Безлесен или Горен Басеан. Впоследствие, заради заселилите се там български колонисти Вхндур на Вунд, местността била кръстена на неговото име Вананд. И селата там носели имена, произлизащи от имената на неговите братя и потомци. (24)

Много хубава статия, спор няма. 

Аз обаче бих бил по-внимателен с терминологиите около История на Армения от Мовсес Хоренаци, цар Валаршак, Вунд и Вананд. Все пак самият Мовсес Хоренаци твърди, че Валаршак е брат на Аршак - цар на Партия. 

Руски:

"Около этого времени он возводит на царство в Армении свое­го брата Валаршака и отводит ему северные и западные края. Валаршак, как мы писали в нашей Первой книге, будучи мужем доблестным и разумным, уверенно утвердился в своих пределах и в меру своих возможностей установил порядок в жизненном укладе страны; он учредил нахарарства и назначил родовладыками нахарарств достойных людей из числа потомков нашего прародителя Хайка и из других."

Български:

"Около това време той възкачи на трона в Армения своя брат Валаршак и му отстъпи северните и западните области. Валаршак, както писахме в нашата Първа книга, като доблестен и разумен мъж, уверено се утвърждава в своите владения и в съответствие със своите възможности установява ред в обществения живот на страната; той учредява нахарарства и назначава за родоначалници на нахарарствата достойни хора от потомците на нашия праотец Хайк и от други."

Столицата на Аршак е: Бахл Аравотин, в Стране кушанов, т.е. Балх.

Така че аз не бих бил толкова бърз в заключенията, че Вунд на когото е кръстена областта Вананд е изобщо българин. Преспокойно може да е ирански преселник от Балх и да няма нищо общо с българите, освен близостта на названието. Защото коректното название според звука от старо-арменски "ġ" (ղ) е: Булгхара Вндур Вунд.

Просто размишления.

Редактирано Август 25 от D3loFF

[БатеВаньо]

Преди 6 часа, D3loFF said:

Много хубава статия, спор няма. 

Аз обаче бих бил по-внимателен с терминологиите около История на Армения от Мовсес Хоренаци, цар Валаршак, Вунд и Вананд. Все пак самият Мовсес Хоренаци твърди, че Валаршак е брат на Аршак - цар на Партия. 

Руски:

"Около этого времени он возводит на царство в Армении свое­го брата Валаршака и отводит ему северные и западные края. Валаршак, как мы писали в нашей Первой книге, будучи мужем доблестным и разумным, уверенно утвердился в своих пределах и в меру своих возможностей установил порядок в жизненном укладе страны; он учредил нахарарства и назначил родовладыками нахарарств достойных людей из числа потомков нашего прародителя Хайка и из других."

Български:

"Около това време той възкачи на трона в Армения своя брат Валаршак и му отстъпи северните и западните области. Валаршак, както писахме в нашата Първа книга, като доблестен и разумен мъж, уверено се утвърждава в своите владения и в съответствие със своите възможности установява ред в обществения живот на страната; той учредява нахарарства и назначава за родоначалници на нахарарствата достойни хора от потомците на нашия праотец Хайк и от други."

Столицата на Аршак е: Бахл Аравотин, в Стране кушанов, т.е. Балх.

Така че аз не бих бил толкова бърз в заключенията, че Вунд на когото е кръстена областта Вананд е изобщо българин. Преспокойно може да е ирански преселник от Балх и да няма нищо общо с българите, освен близостта на названието. Защото коректното название според звука от старо-арменски "ġ" (ղ) е: Булгхара Вндур Вунд.

Просто размишления.

Много правилни размишления според мен. В противен случай ще трябва румънците, сърбите и ... Хърватите да ги правим българи и да ги заставим да учат за булкара Вунд като за свой предтеча. Все пак е хубаво да се поразмишлява върху реалностите преди да се пише.

Статията наистина е добра и положения труд е за адмирации, но получаваме пак от същото, а то е хоренаци, аскарацуйц и тенденциозно неправилното позициониране на свб от разказа на Теофан, който не обелва и дума за българи на изток от Азов. 

Не разбирам защо трябва да се преповтаря нечия меко казано съмнителна интерпретация на теофановия разказ, само и само да се напасне с арменските митове и да няма обидени?! Големи хора сте, фанагории, кубани са меко казано фантасмагории, които не се засичат с нито един писмен източник, нито пък с археология. Река хипанис (не Кубан) е Буг - днешната южен Буг и няма нищо общо с Кавказ. Хипанис е спомената 3 пъти от Теофан в различен контекст, но само с една локация.

Редактирано Август 26 от БатеВаньо

[miroki]

Преди 16 часа, БатеВаньо said:

.. само и само да се напасне с арменските митове и да няма обидени?!.

В случая проблемът при това изложение, което виждаме в темата е следният.

Разчита се на Ашхарацуйц, за да се направи връзката на Аспарух с Хипийската планина. Но за сметка на това изобщо не се разчита на Ашхарацуйц в определяне на местоположението на въпросната планина. Само в един и същи извор може да сме максимално сигурни, че се говори именно за планината, която се описва. Ако Аспарух е избягал от друга планина, то описвст точно нея, както и да се казва, дори и да е объркано името на планината. Понеже източникът е един и същ. Спомена се, че по различни автори местоположението е различно. И за това е приоритетно важно в самият източник, къде е посочена планината от която избягал Аспарух (Аспархрук).

Та мястото е прекалено точно описано, за разлика от в останали извори. И дори не дава шанс да се обърка.

Това няма смисъл да се пише, понеже го дискутирахме в темата за Ашхарацуйц. А по-точно. След събиране на двата извора на Волга и преди завоят и на ляво. 

И при това изобщо не е ясно от какво бяга Аспарух и защо останалите синове не бягат. Може да е бил дори в плен.

Релефното изображение на вододелът Дон Волга обаче е феноменален. Поздрави на Гербов за него.  (Снимката с която почва темата) Вижда се някога назад, до къде е стигало Каспийско море (Изразената равнинност) При по дъждовно време. Както и до къде вероятно може да е спадало (плитчината в северната част до извитият нос).

Няма как да избягаме от наличието на Българи около Ставропол около 200-300 година. Определени, ако това на Вунд са българи. Или не са? 

Както по други извори ги имаме оттатък Дунав след 125 г. Изненадах се от себе си, че аз го открих. 

Голям е периметъра. Явно и България, за да и се залепи етикет Велика.

[sir]

On 26.08.2024 г. at 3:06, БатеВаньо said:

Статията наистина е добра и положения труд е за адмирации, но получаваме пак от същото, а то е хоренаци, аскарацуйц и тенденциозно неправилното позициониране на свб от разказа на Теофан, който не обелва и дума за българи на изток от Азов. 

Не разбирам защо трябва да се преповтаря нечия меко казано съмнителна интерпретация на теофановия разказ, само и само да се напасне с арменските митове и да няма обидени?! Големи хора сте, фанагории, кубани са меко казано фантасмагории, които не се засичат с нито един писмен източник, нито пък с археология. Река хипанис (не Кубан) е Буг - днешната южен Буг и няма нищо общо с Кавказ. Хипанис е спомената 3 пъти от Теофан в различен контекст, но само с една локация.

Същото в още по-голяма степен важи и за твоите мнения, които повтаряш тук от години. СВБ е от Южен Буг до Азовско море, само че не е единствената подходяща и отговаряща на описанието археологическа култура - Сивашовка - ами е някаква друга, понеже Сивашовка не те кефи.

[БатеВаньо]

Преди 2 часа, sir said:

Същото в още по-голяма степен важи и за твоите мнения, които повтаряш тук от години. СВБ е от Южен Буг до Азовско море, само че не е единствената подходяща и отговаряща на описанието археологическа култура - Сивашовка - ами е някаква друга, понеже Сивашовка не те кефи.

Нещо такова.

 

Херодот, "Бащата на историята" поставя Скития, барабар със скитите - царски и плебс, между Тирас(днешна Днестър) и (Танаис)Дон. Сега идва ред на кулминацията  , Хипийските планини, пак Херодот ги поставя на север от скитите. В частност на север от царските скити. Та имаме, макар и не прецизно, но ориентировъчно местоположение на оригиналните планини - северно причерноморие. 

Не е невъзможно по-късните автори да приписват името хипийска на коя да е планина или възвишение на което бродят коне в по-големи количества. При преписите/преводите вси1ко може да се обърка......

 

А за сивашовка, не че не ми харесва. Напротив, много добре може да си пасне на пъзела, но какво да направим като и с лупа не мож я открие в дунавска България, с изключение на един некропол (1). Нещо като искАх ама нямах желание са били тези от сивашовка относно погребенията като/ако са дошли с Аспарух.

Редактирано Август 29 от БатеВаньо

[БатеВаньо]

 

Това е Скития(+ Крим) според Херодот. 

Река Герус е там където е сега Днипродержанск. Оттам започват царските скити, като на север владенията им достигат до Хипийските планини. На картата се вижда какво има на север - може да се избира от левия или от десния бряг на Днепър

Отправната точка от описанието е река Пантикапей до града Пантикапей на Кримския полуостров. 15 дни път се равняват на 200-250 км преко сили. Тоест от Крим до Герус и оттам до по-сериозни възвишения на север са някъде към 30-тина дни пеша с доста условности.

Хипийските планини би трябвало да са там където в момента се водят бойни действия и се разорава всичко из основи.

 

Редактирано Август 29 от БатеВаньо

[miroki]

Аз закачам тук линка за Багренородни. С липсващата в българският превод част. Описана в заглавието, но липсваща. По неясни причини. Дискутирали сме го в не пълен вариант. Но ми беше изгубен линка.

Интересното е, че в един текст имаме Куфис при описанието на северната част на Черно море и Кубан (Oukrouch) при описанието на 18-20 мили от Босфора посока Никопс и Зихия. 

После може да го преместим в друга тема, но линка е важен и ще помоля за сега да стои понеже имам да оформям и картата, която не е на таблета от който пиша, а и още добавки.

https://remacle.org/bloodwolf/historiens/constantin/administration16.htm

[miroki]

Цитирай

[1] Близо до долния Дунав, срещу Дристра, започва страната на печенегите и тяхното господство се простира до Саркел, крепост на хазарите, в която те имат гарнизон от 300 души, които се освобождават всяка година.

В оцветено е страната на Печенегите. Която продължава и към Волга. И в Крим до към Херсон.

Цитирай

От Дунав до Саркел има шестдесет дни път и в тази страна (описва се страната на Печенегите - Оцветеното от Дунав до Саркел!) има няколко реки, сред които Днестър и Днепър са най-значимите: другите са Сингул,[6 - Ингул] Хибул, Алматай, Куфис, Богу и много други. Бреговете на горния Днепър са обитавани от руснаците, които се спускат по тази река, за да отидат в римските провинции. Територията на печенегите обхваща цяла Русия и Босфора и чак от Херсон до Сарат[ов], Бурат[7] и 30-те части. Разстоянието по крайбрежието от Дунав до Днестър е 120 мили. От Днестър до Днепър има 80 мили, така нареченият „златен бряг“.

Горе са описани реките в тази част на Печенегите до Азовско, дори заключените между Дунав и Днепър. След Днепър са по-долу, при Азовско са по-долу. А при източното черноморе още по-нататък.

Цитирай

След устието на река Днепър е Адара и има голям залив, наречен Некропила [8], който е абсолютно невъзможно за човек да премине. От река Днепър до Херсон има 300 мили. След Босфора идва устието на езерото Меотис, което заради големината му всички наричат Море. [9] В същото това Меотитско море текат множество големи реки, от северната страна тече река Днепър, откъдето идват руснаците, минавайки през Черна България, Хазария и Сирия. Същият този залив Палус е срещу Некропилите, които са близо до река Днепър (4 мили), и ги свързва там, където древните са изкопали ров с размери хиляда мили на това място, за да осигурят преминаване на водите на морето, така че че полуостровът е бил напълно отделен от континента, но тази празнина е била затрупана с времето и заменена от гъста гора, където има само два пътя, по които печенезите проникват към Херсон, Босфора и в нашите провинции.[10]

Тук вече няма съмнение къде са Некропилите. До Днепър, както всички знаем. Описанио е, че и тук има реки, но не са описани по имена.

Цитирай

Няколко реки се вливат в източната част на Palus Méotis, като Tanaïs, която идва от град Sarkel, Karakoul, където се извършва риболов на есетра, както и други реки като Bal, Bourlik, Khadir и много други. Но каналът, който свързва Palus Méotis с Pont Euxin, също се нарича Bourlik; тук се намира Босфора, срещу който е град Таматарха[11]; споменатият канал е широк осемнадесет мили. В средата на това пространство от 18 мили има голям плосък остров, наречен Атех.

Тук са посочени реките вливащи се в източната част на Меотида. Но Таматарха е ориентир. Bourlik е определена, като Кубан на картата долу.

Цитирай

На около осемнадесет или двадесет мили от Таматарха е реката, наречена Oukrouch (Укроуч), която разделя Зичи от Таматарха.

Ето как изглежда

Цитирай

Зихия има обхват от 300 мили от Oukrouch до Nikopsis, върху който е построен град със същото име.

Прословутия град Никопс който търсихме толкова много време и "го нямало никъде" е всъщност краят на Зихия. Има го горе на картата. До Абасгия. Там някъде го бях определил и аз според пътя на пътуващите, описани в друг извор и го направих на карта в една друга тема.

Цитирай

Отвъд Зихия се намира Папагия[12]; отвъд Papagia, Kasakhia[13]; отвъд Касахия, Кавказките планини и отвъд Кавказ земята на Алания.[14] Zichie също има острови, които граничат с брега, някои: един голям и три малки; по-близо до брега от тези са други култивирани и населени острови Турханерх, Царбаган [15] и още един в пристанището на Спалатон; и в Pteleai друг, който може да служи като убежище по време на набезите на аланите. [Черно] море граничи с региона Zichie от река Nikopsis до Sotérioupolis в продължение на 300 мили, където се намира Abasgie.

Както забелязвате при описанието на земята източно от Азовско море, Куфис вече я няма.  И за изброени всички по-големи реки и топоними. За сметка на това се счита за Oukrouch, че е самият Кубан. Според картата Кубан е Bourlik. А Oukrouch според същата карта прилича на Pfychrus (Фикрус). Двете реки са една до друга и е възможно да са заменени. Но така или иначе не е Куфис.

Именно поради тази причина считам, че текстът липсва в българския превод. Понеже вече е била определена Куфис да е там, а това чупи теорията за произходът ни според Златарски.

Ето какво е написано за Зихия.

Цитирай

The exact borders of the kingdom is unknown. According to the 10th-century Byzantine emperor Constantine VII Porphyrogennetos (r. 913–959), it lay south of Tamatarcha (Tmutorokan), separated from it by the river Oukrouch (possibly to be identified with the Kuban River), and had a city called Nikopsis.^[2] According to a legend about a visit of the Apostle Andrew there, it lay between Abasgia (Abkhazia) and the Cimmerian Bosporus (Strait of Kerch).^[2]

Цитирай

Точните граници на кралството не са известни. Според византийския император Константин VII Багрянороден от 10-ти век (r. 913–959), той се намира на юг от Таматарча (Тмуторокан), отделен от него от река Укруч (вероятно да се идентифицира с река Кубан) и има град наречен Никопис.[2] Според предание за посещението на апостол Андрей там, то се намирало между Абазия (Абхазия) и Кимерийския Босфор (Керченския пролив).[2]

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Zichia#

На картата горе до Адара, всъщност е посочена и Куфис. Там е Герус/ Хипанис според едни други извори. Точно при Некропилите. Както е описал и Теофан. Въпреки, че в описанието Багренородни я поставя преди Днепър.

http://remacle.org/bloodwolf/historiens/constantin/administration16.htm

Надявам се това да донесе малко повече светлина относно местоположението както на Куфис и е възможно да подпомогне търсенето и на Хипийските планини.

Считам, че диспутите дали Кубан е Куфис, вече за безпочвени. Не е.  И да спрем по тази тема.

[БатеВаньо]

Много добре!

 

Ще използвам твоята карта за едно малко доуточнение.

 

Според Херодот, както вече казахме Скития е Ограничена на север (според неговите знания) на 29-30 дни път от река Пантикапей, която е до града Пантикапей. Следователно оцветеното в картата може да се използва като шаблон, каква е била тогавашната големина на земята обитавана от всичкото скити  . Горната условна граница на Скития опира в Хипийските планини. На долната карта червената линия е ориентировъчно 30 дни дистанция, а зелената е северната граница на Скития. Над зелената линия би трябвало да се търсят хипийските планини.

 

Или долната карта. Черната линия е ~30 дни път от Пантикапей на север. Синята линия е ориентировъчен разделител на царски скити на север и плебс земеделци на юг. Червената линия е Скития. В северната част или на север оттам трябва да са хипийските планини.

Редактирано Август 30 от БатеВаньо

[К.ГЕРБОВ]

Коя е била реката Куфис?

Отговорът е даден в Равенска космография

Книга IV

      1. В доле Яфета, сына Ноя, которую философы назвали Европой, располагаются следующие страны: страна, которая называется Скифией и представляет собой в основном пустыню. Ее называют также Великой Скифией (SCYTHIA MAIOR). Космограф Иордан сказал, что она имеет форму гриба. Эта страна расположена [на] побережье Северного океана рядом с вышеупомянутыми Римфейскими горами (Rimphei). Передают, что эта страна широко раскинулась в длину и ширину.
      Далее, в равнинной местности расположена чрезвычайно обширная как в длину, так и в ширину [страна], которая называется Хазарией (CHAZARIA); этих хазаров вышеупомянутый Иордан называет агацирами (AGAZIRI). Через эту страну хазаров протекает множество рек и среди прочих большая река, которую называют Куфис (Cuphis).
      Далее, рядом с Великим морем Понтийским к вышеназванной стране лазов — эту Лазию (LAZI) мы называли в Азии — примыкает страна Абсилия (Absilia), которую пересекает река, которая называется Абсилис.

     2. Далее, рядом с этой страной разположена страна, которая называется Абасгия (Abasgia).  https://www.vostlit.info/Texts/rus14/Ravenn_geogr/text.phtml?id=1167

Картата е била съставена от Конрад Мюлер на основа на данните от Равенския аноним.

[БатеВаньо]

Добре, но какво правим с 2-та независими един от друг извора (Теофан и Багренородни) които засичат Куфис със залива Некропили?

И как Скития, според Херодот е ограничена до 30 дневен преход на север от Пантикапей а в същото време, според равенската карта изглежда на 2-3 месеца път?

Редактирано Август 30 от БатеВаньо

[miroki]

"1. В доле Яфета, сына Ноя, которую философы назвали Европой,....

....этих хазаров вышеупомянутый Иордан называет агацирами (AGAZIRI). Через эту страну хазаров протекает множество рек и среди прочих большая река, которую называют Куфис (Cuphis)." Това за акацирите е малко фантасмагория.

Но ето ги Йордановите Акацири. Които се намират в Европа, където се намира и Куфис по описанието на Равенския и на всички други автори. Заедно с тях на картата са и Българи, както и тези от Ашхарацуйц и тези около Ставропол и дори тези във Вананд по другите арменски.

"Далее, рядом с Великим морем Понтийским к вышеназванной стране лазов — эту Лазию (LAZI) мы называли в Азии"

Вече дойдохме в Азия.

Реката Куфис излиза, че не е в Азия дори и според този текст.

Но пък има и една която се влиза в Каспийско и го посочи още в началото на темата. За коя от двете се говори?

...

Кубан се е нарича и Копа. Това е мотива на Златарски да я отъждестви с Куфис. Друг няма. Само, че авторите много ясно са разграничили Куфис от Азия.

Както и да го наричаме, по времето на Багренородни, Куфис също е била в Европа и до Днепър. А около Фанагория, други реки, които не са Куфис.

Големият проблем е, че и Кубан и Буг  и Герус се наричат Хипанис и от там маса объркани истории.

....

Ето и нещо за конска планина.

https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=Кобылья+голова#vhid=/g/11fzrpl9x2&vssid=lcl

 

 

[Втори след княза]

Преди 5 часа, miroki said:

Това за акацирите е малко фантасмагория.

А това за дела на Яфет?

За мен е велико тайнство как при източник с едни компрометирани, фантасмагорични данни се доверявате на останалите. 

Сериозно! Ако някои данни са потвърдени, защо се споменават компрометираните само да развалят впечатлението.

От съдебни филми съм забелязал, че когато свидетел излъже веднъж, журито не го взема предвид. Съгласен съм, че историците черпят от различни по достоверност източници и сериозните, които могат да отсеят допускат по- малко такива.

Извинявам се, че толкова много думи само за дела на Яфет, който по други източници е ..., обаче въпросът с цитиране на компрометирани данни за аргументи е сериозен.

[К.ГЕРБОВ]

Преди 8 часа, БатеВаньо said:

Добре, но какво правим с 2-та независими един от друг извора (Теофан и Багренородни) които засичат Куфис със залива Некропили?

Златарски определя описанието на Теофан като "забъркан географски преглед и неверен в определението системите на реките". http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_5.html

Река с име Куфис (ако няма някаква грешка при предаването на името) би трябвало да е съществувала в района на Днестър и Днепър, но не е Южен Буг. Константин Багренородни е споменал за нея. В гл. 42 на „За управлението“ той е написал: „От река Дунай до вышеназванной крепости Саркел 60 дней пути. В пространстве этой земли имеются многочисленные реки, величайшие из них две - Днестр и Днепр. Имеются и другие реки, так называемая Сингул, Ивил, Алматы (36), Куфис (37) , Богу (38) и многие иные.“

Богу се приема, че е Буг. Коя тогава е Куфис? Според бележката към руския превод на Багренородни, това е: „Река, упоминаемая и Феофаном и патриархом Никифором. Так византийцы называли обычно р. Кубань (античный Гипанис), однако здесь, как и у Феофана это, возможно, другая река бассейна Буга и Днепра.“

Има още едно мнение, но не съм отбелязъл откъде съм го взел:

[miroki]

Преди 20 минути, К.ГЕРБОВ said:

Златарски определя описанието на Теофан като "забъркан географски преглед и неверен в определението системите на реките". http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_5.html

Река с име Куфис (ако няма някаква грешка при предаването на името) би трябвало да е съществувала в района на Днестър и Днепър, но не е Южен Буг. Константин Багренородни е споменал за нея. В гл. 42 на „За управлението“ той е написал: „От река Дунай до вышеназванной крепости Саркел 60 дней пути. В пространстве этой земли имеются многочисленные реки, величайшие из них две - Днестр и Днепр. Имеются и другие реки, так называемая Сингул, Ивил, Алматы (36), Куфис (37) , Богу (38) и многие иные.“

Богу се приема, че е Буг. Коя тогава е Куфис? Според бележката към руския превод на Багренородни, това е: „Река, упоминаемая и Феофаном и патриархом Никифором. Так византийцы называли обычно р. Кубань (античный Гипанис), однако здесь, как и у Феофана это, возможно, другая река бассейна Буга и Днепра.“

При пложение, че е казано и реката Кубан, как се нарича в същият извор (Багренородни, превод на който съм посочил в по-предният пост и източникът на гръцки и френски), е напълно безпочвено да я определяме като Куфис. Още повече, че двата отделни региона се описват отделно. Това в бележката е от някой ампутиран от логика и дедукция човек. Написали са, че от Византийците се нарича Хипанис, точно като Герус и Буг. За това считат, че е Куфис. Ей тъй. Решихме и толкоз. Поне са добавили, че може и да е река в басейна на Днепър, да си поизчистят реномето. Без да си направят труда да прочетат Багренородни до край.

За Буг си прав. Ако се има предвид Буг, значи не е той Куфис, както не е и Кубан, понеже и той е написан. Между другото. Има и река Бог. Която обаче се влива към Меотида по спомен, след Герус. Описана по описанията на картографите. Тогава, като писах по координатите на картите им специално ми го казахте тук във форума. За което благодаря. Вероятно и затова на картата на Зихия Куфис е изтично от Днепър. Т.е. е Герус другия Хипанис.

Има и още заподозряни реки за Куфис, за които съм пускал по някоя нишка.

Но след почивката.

Важното беше, че се намери развръзката. В един извор и Куфис и Кубан. Беше толкова отъждествено, че намереното е като да намериш две близначки заедно в една спалня и чак тогава да видиш, че са две.

[Янков]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

А това за дела на Яфет?

За мен е велико тайнство как при източник с едни компрометирани, фантасмагорични данни се доверявате на останалите. 

Сериозно! Ако някои данни са потвърдени, защо се споменават компрометираните само да развалят впечатлението.

От съдебни филми съм забелязал, че когато свидетел излъже веднъж, журито не го взема предвид. Съгласен съм, че историците черпят от различни по достоверност източници и сериозните, които могат да отсеят допускат по- малко такива.

Извинявам се, че толкова много думи само за дела на Яфет, който по други източници е ..., обаче въпросът с цитиране на компрометирани данни за аргументи е сериозен.

Ако ще правим аналогии, този процес е по-скоро разследване, а не дело. Разглеждат се най-различни възможности. И свидетелите преразказват какво са чули. Никой от тях не е обикалял лично района за оглед.

До журито ще стигнем по-късно. В този случай след няколкостотин години.

Извинявам се за ОТ.

[D3loFF]

А не мислите ли, че Куфис може да е:

- река Оскил и/или

- река Северски Донец 

Доста сериозни реки са, близо до Саркел и около тях има няколко топонима започващи с Куп...

П.П. А и като гледам Равенската космография си е точно там - на северо-изток от Азовско море.

Редактирано Август 30 от D3loFF

[БатеВаньо]

Преди 1 час, D3loFF said:

А не мислите ли, че Куфис може да е:

- река Оскил и/или

- река Северски Донец 

Доста сериозни реки са, близо до Саркел и около тях има няколко топонима започващи с Куп...

П.П. А и като гледам Равенската космография си е точно там - на северо-изток от Азовско море.

Равенската карта може да е еталон ако не съществува нищо друго като описания.

Имаш два извора, независими един от друг, в който куфис върви заедно с некропилите. Това може да е само и единствено една локация. Останалото е инат. Също така в единия от тях я има и локацията на Кубан до никопс, която логично не е куфис, която от своя страна се влива в некропилите едни 7-800 км на запад.

[D3loFF]

Преди 2 часа, БатеВаньо said:

Равенската карта може да е еталон ако не съществува нищо друго като описания.

Имаш два извора, независими един от друг, в който куфис върви заедно с некропилите. Това може да е само и единствено една локация. Останалото е инат. Също така в единия от тях я има и локацията на Кубан до никопс, която логично не е куфис, която от своя страна се влива в некропилите едни 7-800 км на запад.

Единият е патриарх Никифор, а другия кой е?

[miroki]

Преди 7 часа, D3loFF said:

Единият е патриарх Никифор, а другия кой е?

Багренородни. Като българският превод е секнал до Куфис. На гръцки и френски след Куфис при Днепър, продължава през некропилите, които не можел човек да преплува, до поречието на Кубан, където са написани имената на намиращите се там реки. Като те не се казват Куфис.

Горе го има линка секция мисля 42 беше това описание. По спомен прикачих точно нея в края на поста. Гледам, че Гербов ползва руско издание на Багренородни. Та има и такова.

Но, да не пропускаме и Теофан. 

Редактирано Август 31 от miroki

[miroki]

В тази тема нищихме, коя е Хипанис. И там го има Буг, покрай Хипанис. Но не е наречен по него време Куфис. Като самият Куфис, което си значи глух на гръцки, е твърде вероятно да е бил и Тилигул. Който е глуха/безоточна река с лиман.  Но е достатъчно, че е река в региона.

 

[БатеВаньо]

Информативна тема. Не я бях забелязал.

Както и да е, тази тема не е за Куфис, а за хипийските планини. Херодот ни казва така: от Пантикапей до Герус (14 дни път ~200км) живеят скити. От Герос до Хипийските планини (15 дни път ~200км) живеят царски скити. Цялото описание е с направление север. Имаме ~400/450 км на север от Пантикапей до Хипийските планини, като минаваме през Герус на половината път. Няма Кавказ, няма Кубан, няма фанагория, няма Волга и други волни интерпретации

Аз наистина не разбирам каква е тази фиксация по Волга, Кавказ, Кубан и т.н. от страна на историческата гилдия, като изворите не подкрепят подобни локации въобще. Може би има някакви тайни, непубликувани текстове, които не са достъпни за простолюдието Не вярвам, но пък знае ли човек. Мултиперспективността уж беше модерно течение, а то какво излиза, че още в зората на българската историография волните интерпретации са били налице.

Редактирано Август 31 от БатеВаньо

[К.ГЕРБОВ]

Преди 22 часа, БатеВаньо said:

Херодот ни казва така: от Пантикапей до Герус (14 дни път ~200км) живеят скити. От Герос до Хипийските планини (15 дни път ~200км) живеят царски скити. Цялото описание е с направление север. Имаме ~400/450 км на север от Пантикапей до Хипийските планини, като минаваме през Герус на половината път. Няма Кавказ, няма Кубан, няма фанагория, няма Волга и други волни интерпретаци

В "История" на Херодот" не е споменато нищо за Хипийските планини.

Това е стр. 688 от „История“ на Херодот с част от описа на темите и страниците, където са развити. Извадил съм темите с Хи. Няма Хипийски планини!

А това е откъс от Херодот, където става дума за въпросната Пантикапей и какво има над нея.

https://www.scribd.com/document/513134332/Херодот-История

И тук няма Хипиийски планини.