Априлското въстание

[Стефан Атанасов]

ЛЕВСКИ И АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Може да се търси такава връзка само в главите на отделни автори

     Делото на Васил Левски често се свързва с Априлското въстание под формата на установена причинно-следствена връзка. Такива твърдения въобще не отговарят на истината, а опитите да се доказва в какви срокове се е планирало бъдещото въстание са още по-безпочвени. Ето кои са най-широко разпространените мнения.

Пламен Павлов: Най-много след една година

     Според Пламен Павлов въстанието е било планирано след не повече от една година, като за начален момент се приема Арабаконашката авантюра (септември 1872): И все пак Апостола вече е приел, че въстанието трябва да бъде отложено с месеци, най-много с около една година, но в новата ситуация не може да се мисли за продължителна подготовка. Затова в писмата си до комитетите в ония седмици и дни той говори за предстоящото въстание. („Левски: другото име на свободата“ 2017)    

Никола Обретенов: След 10-15 години

     Обретенов и Левски за последен път са се видели очи в очи на Общото събрание в Букурещ (29 април – 5 май 1872). Там те са разговаряли по-най различни теми, в това число и за бъдещото въстание: Трѣбва да се работи мѣжду народа не по-малко отъ 10-15 години и чак тогава да се повдигне въстание.

     Въпреки че цитира Васил Левски, той не го е разпитал подробно и повърхностно е изтълкувал неговите думи. Ако Левски е имал предвид въобще да се работи сред народа около 10-15 години, би следвало да се вземе под внимание и от кой момент. Това означава не за в бъдеще да се броят годините, а от началото на неговата революционна дейност – 1868. Важно е все пак да се отчете, че в никакви свои записки Левски не си е определял такива срокове, а е действал според обстоятелствата. Въстанието е могло да избухне, когато е добре подготвено, а за целта са били необходими хора, пари и оръжие. В неговите писма за „въстание“ се говори в много редки случаи, но или като случайно изпусната дума, или в отговор до друг революционер. Във всички останали документи той използва като термин националноосвободителната революция, която е нещо много по-сериозно от въстанието.

Киро Тулешков: До три-четири години

     Най-достоверно звучи разказът на Киро Тулешков, който също като Никола Обретенов е очевидец на събитията, които описва: Почнаха се разсъждения и съвети кой ден и кога да се провъзгласи всеобщата революция в България, но в това време се питаше до колко време може да се приготви народът за едно такова сериозно дѣло. Накрая бил направен следния извод: Комитетът да се постарае за внасянето на орѫжие в България и да се почака още три-четири години и до това време да могат да се приготвят, щото като се повдигне народът, да не слага орѫжието си дотогава, дордето не се освободи. (Киро Тулешков: „Млади и стари“ – „Български глас“ 4 юни 1877)

     На Общото събрание в Букурещ, Киро Тулешков е бил само бодигард, казано на съвременен език, но това не може да бъде причина да се съмняваме в неговите думи. Такива разисквания най-вероятно е имало, но те не са били протоколирани. Статията е публикувана броени дни преди началото на Руско-турската освободителна война и това още повече засилва нейната достоверност.

Божидар Димитров: Опира се на комитетите на Левски

     Нищо конкретно не е написал по темата като автор, но за сметка на това е доста по-изчерпателен в интервютата си. Ето го и точния цитат: Априлското въстание доказва колко бутафорен герой е Левски. То се вдига от Бенковски, който се опира именно на комитетите на Левски. (svoboden-narod.eu 28 ноември 2017)

     Издателите на „Свободен народ“ още не са изтрили това интервю, очевидно за да ни напомня колко бутафорен историк е Божидар Димитров. Дълги години се подписваше като професор, а изведнъж се оказа, че научната му степен в БАН съответства само на доцент. Но по съществото на темата е важно да се имат предвид три неща:

     – Организаторите на въстанието Панайот Волов и Георги Бенковски въобще не са се познавали с Васил Левски и никога не са се срещали с него.

     – Конспиративните квартири, в които се е укривал ги е знаел само той и това обстоятелство го е направило незаменим. Предложил е на Ангел Кънчев заедно да обикалят из страната и така постепенно да го въведе в работата, за което са щели да им бъдат нужни „не по-малко от четири години“, както изрично е казано в писмото на Левски до Ловешкия комитет. Работили са заедно само половин година, до гибелта на неговия съратник.

     – Липсата на втори човек от ВРО, който да разполага с информацията, която единствено Левски е знаел, е причината Волов и Бенковски да започнат от нулата, без да могат да се възползват от комитетите на Левски. Да се появи втори водач с неговите качества е било немислимо, а той дори не е могъл да намери подходящ човек, на когото да предаде най-важната информация.

 

Иван Лалев: Ако зависеше от Левски, въстание нямаше да избухне през 1876

     Накрая идва моментът да се посочи и едно компетентно мнение. То е на Иван Лалев – директор на Историческия музей в Ловеч (1991-2013). Цитирам неговото интервю за вестник „Марица“:

     – Противоречи ли избухването на Априлското въстание на идеите на Васил Левски?

     – Според Апостола необходимите условия за една революция са пари, оръжие и хора. Априлското въстание е провокация на лудите глави. По това време не е имало нито подготовка, нито достатъчно оръжие. Въпреки неимоверните усилия на Левски да подготви народа, през 1876 година практически не е било възможно освобождение на българите със собствени сили, както прокламира Апостола. Ако зависеше от Левски, въстание нямаше да избухне през пролетта на 1876 година. (19 февруари 2021)

     Друго и ние не можем да добавим, защото всичките гореспоменати факти и аргументи правят това мнение неопровержимо.

[deaf]

Преди 3 часа, Стефан Атанасов said:

освобождение на българите със собствени сили, както прокламира Апостола.

Левски никъде и никога не е казвал,че е възможно българите да се освободят със собствени сили...

[Стефан Атанасов]

     Без да го е казвал Васил Левски, директора на ловешкия музей Иван Лалев е дал такова интервю за вестник „Марица“.