Успореден животопис. Доспевски- Павлович

[Втори след княза]

Това е последното изображение от Ст. Доспевски и представя килията в зандана в Пловдив, рисувана с молив върху книга на Ив. Ев. Гешов. Просто съм потресен от наивността на рисунката. Мисля, че имам основание да смятам, че той не е бил добър рисувач.  

Редактирано Август 30 от Втори след княза

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Втори след княза said:

Това е последното изображение от Ст. Доспевски и представя килията в зандана в Пловдив, рисувана с молив върху книга на Ив. Ев. Гешов. Просто съм потресен от наивността на рисунката. Мисля, че имам основание да смятам, че той не е бил добър рисувач.  

Определено е бил посредствен рисувач, не съдя само от тази рисунка. да кажем за нея, че е бил под силен стрес, че е направена много набързо и схематично, че може би физическото му състояние е било силно влошено от глад, жажда, мъчения.

Но и студентските му рисунки от Петербургската академия са меко казано посредствени:

Добрите рисувачи, като Майстора например, не рисуват по този начин, те обикновено моделират формата с щрихи, сякаш я извайват от въздуха, докато Доспевски рисува с контур, който се опитва да запълни с щрих.

Обяснявам си го с началната подготовка, получена от баща му като иконописец. Православната икона има строго определен канон за рисуване. Най-напред се очертават като с шаблон формите с контур – отделно на лицето, дрехите, местата за обков, после се рисува в тези контури слой след слой с разделни цветове, докато най–накрая се стигне до лицето, което вече се извайва със смесени цветове пластично. Рисунката в този процес не е от особено значение, контурът върши работа, а фокусът е върху лицето. Това го знам от мой приятел художник, който години наред работи в Криптата на "Ал. Невски" и който изучаваше техниката на иконописта.

Доспевски рисува по този начин, а и отделно няма никакво чувство за ракурс, тоест определен ъгъл на виждане за перспектива близко-далечно, което от своя страна явно го прави инвалид да рисува композиции с тела и предмети в дълбочина на пространство. Което, от своя страна, обяснява факта, че никога не се е пробвал в историческа живопис или битови композиции, а е рисувал само портрети и икони.

Всичко това обаче, според мен, не омаловажава изключителната му способност да хваща специфичния характер на портретирания и да го извайва върху лицето с палитра от цветове; в тясната му специализация, по мое мнение, той е много добър и превъзхожда портретите на Павлович.

[Втори след княза]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Православната икона има строго определен канон за рисуване.

Опростено и дискусионно мнение:

Може ли да се каже, че Доспевски е колос, финал на занятчийското рисуване, който внася нови възрождански елементи на специфика и характер на образите, докато Павлович е първопроходец на творчески подход, заприщван от липса на традиции в културната среда или и двамата са новатори, възрожденци, които внасят свой нов стил? От една епоха или от последователни са?

Горе пиша "опростено" за да ги сложа в кутийки, графи от таблица. Това , естествено, не е възможно, но при редуциране, абстрахиране от по- незначителното...

Основанията ми са, че Доспевсик се опира, както пишете, на канона, докато новата епоха е разчупване на канона, прояви на реалистично проникване в уникалността и обемността на образа. Павлович за това критикува предходниците си, че драпериите на дрехите са като по клише и не отразяват анатомията. Естествено при сюртуците и тежките тъкани това не личи, но моделите на Доспевски са сериозни хора от времето под игото. Той няма как да ги изрази с нови похвати, след като художествената среда е само иконописна. Просто няма да го оценят. 

Редактирано Август 31 от Втори след княза

[Б. Киров]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Може ли да се каже, че Доспевски е колос, финал на занятчийското рисуване, който внася нови възрождански елементи на специфика и характер на образите, докато Павлович е първопроходец на творчески подход, заприщван от липса на традиции в културната среда или и двамата са новатори, възрожденци, които внасят свой нов стил? От една епоха или от последователни са?

Според мен са от една епоха, и двамата са родоначалници на светския портрет в българската живопис, въпреки, че за такъв е сочен чичото на Доспевски, Захари Зограф, който е брат на бащата на Станислав, въобще цялата фамилия са потомствени художници, което не е без значение.

Портретите и на Станислав Доспевски и на Николай Павлович са светски, макар че в тези на Доспевски има някакви елементи от самоковската иконописна школа /положението на ръката/; даже, пак го повтарям, Доспевски, според мен, е този, който има по-голям успех като портретист, не само конюнктурно, а поради наличието на повече талант /чисто субективно мое мнение, но потвърдено от тогавашния пазар на изкуство/, както и на по-сериозна школовка в занаята, получена както от баща му, така и заради завършената с медал престижна Петербургска Академия.

Няма нищо иконописно /освен позата на ръката/ например в този негов портрет на Иван Денкоглу:

Светски портрет на ярка индивидуалност, характерът е съсредоточен в лицето, погледът, изражението са уловени майсторски и разкриват точно човека.

П.П. Добрите рисувачи не винаги са добри колористи и обратно: ако разгледате рисунките на Клод Моне, например, ще бъдете неприятно изненадан, колко посредствени са в сравнение с неговите платна ит.н.

Опс.. стана някакво дублиране на текста ми, за което се извинявам.

[Б. Киров]

Преди 10 минути, Б. Киров said:

Според мен са от една епоха, и двамата са родоначалници на светския портрет в българската живопис, въпреки, че за такъв е сочен чичото на Доспевски, Захари Зограф, който е брат на бащата на Станислав, въобще цялата фамилия са потомствени художници, което не е без значение.

Портретите и на Станислав Доспевски и на Николай Павлович са светски, макар че в тези на Доспевски има някакви елементи от самоковската иконописна школа /положението на ръката/; даже, пак го повтарям, Доспевски, според мен, е този, който има по-голям успех като портретист, не само конюнктурно, а поради наличието на повече талант /чисто субективно мое мнение, но потвърдено от тогавашния пазар на изкуство/, както и на по-сериозна школовка в занаята, получена както от баща му, така и заради завършената с медал престижна Петербургска Академия.

Няма нищо иконописно /освен позата на ръката/ например в този негов портрет на Иван Денкоглу:

Светски портрет на ярка индивидуалност, характерът е съсредоточен в лицето, погледът, изражението са уловени майсторски и разкриват точно човека.

П.П. Добрите рисувачи не винаги са добри колористи и обратно: ако разгледате рисунките на Клод Моне, например, ще бъдете неприятно изненадан, колко посредствени са в сравнение с неговите платна ит.н.

 

[Втори след княза]

Продължавам да търся, дали неприязненото отношение на Павлович към Доспевски е лична дрязга на хора от една епоха или противопоставянето "млади"- "стари", довело до Априлското въстание. 

Пример за това, че Павлович смята, че е нов и неразбран, е споменатата случка в Тулча. Доспевски е предпочетен пред Павлович, защото предложените от втория икони не са по (цитат)"восточната набожност". Едва ли предложените от него мостри са имали католически характерни черти. Предполагам, че са просто непознати, непривични. Възмущението, дори гневът му срещу спечелилият поръчката (която впоследствие нито е изпълнена, нито платена) само по себе си не може да диференцира дали е лична вражда или социалното противоречие млади- стари. Оскърбително Доспевски бива наречен "шарлатанин", дума, която в писмо до Павлович от учителя Душанов е използвана за самоуките иконописци- "карикатури от разни шарлатани". Значи той го унизява и сравнява с тези, които не усещат новото.(?)

Приблизително по това време, едно по- късно, друго по- рано, в БРЦК Ботев се противопоставя на "стария" Каравелов и го отлюспват, Левски прави комитети, отричайки тактиката на "стария" Раковски. Историята не отрича приноса на Раковски и Каравелов, но за новото време те са "стари", предполагам така и Доспевски . (?)

Пък може да е бунтарския дух и нервност на времето. Факт е, че Павлович не прави никаква революция в портретирането и скоро става "стар" за новите "млади".

Редактирано Август 31 от Втори след княза

[Б. Киров]

За съжаление не притежавам книгата на проф. Захариев и не мога да боравя с документи от онова време. От това, което знам, не мисля, че е било противопоставяне на "млади" и "стари", още повече, че няма данни за Павлович да е бил активно въвлечен в революционите организации, докато Доспевски е бил и е гравитирал около т.н. "млади", с които се обозначава Млада България, откъдето и тръгва на първата си обиколка в България самият Левски.

Противопоставянето между Ботев и Каравелов е след смъртта на Левски: Каравелов просто си вдига чуковете от Букурещ и бяга в Белград, като отнася със себе си и архива на БРЦК, а част от по–радикалните "млади" го обвиняват в предателство и дори кроят планове да го убиват. Но не мисля, че Николай Павлович е бил активно въвлечен в тези вътрешни борби между революционните среди, той по-скоро е аутсайдер в тях.

Повече съм склонен да отдавам тези обиди в писмата от чисто професионална завист за изгубена поръчка и самолюбие, което, както знаете в хората на изкуството понякога стига до нарцисизъм, и в наши дни е така, така беше и по време на соца.

Между другото, имате ли някаква информация защо през 1951 г- Художествената академия е кръстена "Николай Павлович", а през 1990, ако не се лъжа, това име е премахнато от там?

 

[Втори след княза]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Но не мисля, че Николай Павлович е бил активно въвлечен в тези вътрешни борби между революционните среди, той по-скоро е аутсайдер в тях.

Съгласен съм. Дори смятам, че Павлович носи европейското отчуждение на артистите от политиката. Нещо като "затваряне в кула от слонова кост" . Артистът да си гледа изкуството, политикът- политиката, обущарят- обувките. Т.е. не е изхвърлен, а преднамерено абдикирал, отшелник по отношение на политиката. Доспевски се вписва в това, на Вазов "богатий с парите, учений с ума", а това е било високо ценено от хората винаги. Една генерализация в общото ни съзнание- "Ако е водач в нещо, в изкуството например, той трябва да има способност за водач изобщо", което е относително вярно. То е свързано с това, че трябва да има лидерски характер, но не съобразява, че за други дейности се иска друг опит, за което пък се иска време на усвояване.

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Повече съм склонен да отдавам тези обиди в писмата от чисто професионална завист за изгубена поръчка и самолюбие, което, както знаете в хората на изкуството понякога стига до нарцисизъм, и в наши дни е така, така беше и по време на соца.

Напълно реалистично. Дрязги и завист между артистите винаги е имало. Именно заради това е трудно за диференциране. Аналогията с Каравелов дадох за общо настроение на времето, нервността която е влияела на мнозина. Като стана дума за соца- срамувам се от своето участие в масовките против социализма след Десети, обаче духа, нервността на времето са ми влияели.

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Между другото, имате ли някаква информация защо през 1951 г- Художествената академия е кръстена "Николай Павлович", а през 1990, ако не се лъжа, това име е премахнато от там?

Съжалявам, че нямам. Предполагам, че в мотивите е имало силни аргументи за кръщаването, а после за премахване на името. Защо да го махат, щом е индиферентен към политиката, не разбирам. Може би само защото е сложено при соца, но това са мои хипотези.

Редактирано Септември 1 от Втори след княза

[Б. Киров]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Съгласен съм. Дори смятам, че Павлович носи европейското отчуждение на артистите от политиката. Нещо като "затваряне в кула от слонова кост" . Артистът да си гледа изкуството, политикът- политиката, обущарят- обувките. Т.е. не е изхвърлен, а преднамерено абдикирал, отшелник по отношение на политиката. Доспевски се вписва в това, на Вазов "богатий с парите, учений с ума", а това е било високо ценено от хората винаги. Една генерализация в общото ни съзнание- "Ако е водач в нещо, в изкуството например, той трябва да има способност за водач изобщо", което е относително вярно. То е свързано с това, че трябва да има лидерски характер, но не съобразява, че за други дейности се иска друг опит, за което пък се иска време на усвояване.

Виждам, че сте преместили темата в раздел "Изкуство", което донякъде стеснява обхвата на паралелите в биографиите.

Братът на Николай, Димитър, е бил участник в Първата българска легия на Раковски, и то много деен неин участник.

Тук:

https://voivodi.eu/cheti/prva-blgarska-legia-v-belgrad/

има пълен списък на участниците в Легията, където Димитър Павлович фигурира под номер 3, веднага след Раковски и Иван Касабов /менторът на Левски в Млада България/:

3. Д-р Димитър Христакев Павлович — от Свищов (1834—1911), брат на художника Николай Павлович. Лекар. Член на Привременното българско началство

Само да поясня, че "Привременото българско началство", според плановете на Раковски, всъщност е означавало Привременно българско правителство, след като четите на Легията навлязат в България и обявят независима българска държава; Димитър, тогава на 28 години, участва и в щурма на турския гарнизон в Белград, заедно с Левски, Караджата и други. Тази година ходих в Белград и видях крепостта, която са щурмували българите, тя сега е направена на увеселителен парк от сърбите.

Преди 1 час, Втори след княза said:

Съжалявам, че нямам. Предполагам, че в мотивите е имало силни аргументи за кръщаването, а после за премахване на името. Защо да го махат, щом е индиферентен към политиката, не разбирам. Може би само защото е сложено при соца, но това са мои хипотези.

И аз имам своя хипотеза, но тъй като нямам никакви доказателства за нея, ще я оставя за себе си.

[Втори след княза]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Виждам, че сте преместили темата в раздел "Изкуство"

Не съм аз. Модераторите имат загрижено отношение, помагат, така да се каже, ако нещо не съм съобразил. Ама като ги попитам как да изтривам и прибавям файлове в папка "Моите файлове" мълчат. Тънка работа е отношението към управляващите!  

Предлагам, с общи усилия да вървим напред, към по- трудната задача, да сравним някои портрети от двамата автори по следните предложени от ИИ точки

1. Колорит: Обърнете внимание на цветовата палитра, тоновете и наситеността на цветовете. Топли или студени цветове ли преобладават? Колоритът може да създава емоционално въздействие и атмосфера.

2. Поза и жестове: Позицията на тялото, изражението на лицето и жестовете на ръцете могат да разкрият много за характера на портретирания. Те също така дават динамика и движение на композицията.

3. Композиця: Как е организирано изображението? Композицията включва разположението на фигурата в пространството, баланса между различните елементи и линиите, които насочват окото на зрителя.

4. Осветление и сенки: Светлината е ключов елемент, който създава дълбочина и триизмерност. Посоката и интензивността на светлината подчертават определени черти на лицето и създават настроение.

5. Текстура и детайли: Техниката на нанасяне на боята и степента на детайлност могат да придадат различни усещания – от гладка и фина повърхност до груба и експресивна. Дрехите, косата и аксесоарите също добавят специфични детайли.

6. Изражение и емоция: Лицевото изражение е ключов аспект на портрета. Той може да разкрива вътрешното състояние на модела – спокойствие, тъга, радост и др.

7. Фон: Фонът може да бъде както неутрален, така и богат на детайли. Той може да подсилва емоцията на портрета или да предоставя контекст за фигурата.

8. Стилизация и индивидуалност: Всеки художник има уникален стил на работа – от реализъм до абстракция. Анализирайте какво прави стила на портрета уникален.

9. Психологически аспект: Как портретът предава характера и личността на изобразения човек? Дали акцентът е върху външния вид или вътрешния свят на модела?

10. Пропорции и анатомична точност: Проверете колко точно са пресъздадени пропорциите на лицето и тялото. Художникът може да се придържа към реализма или да изкривява формите с определена цел.

ИИ препоръчва и дигитални разработки за анализ, но да си гледа работата  :

1. Софтуери и инструменти за анализ на изкуството:

• Art Recognition: Софтуер, използващ AI за определяне на автентичността на произведенията. Анализира стила и техниката, използвана в картините.
• The Van Gogh Authentification Project: Проект, използващ компютърен анализ на щрихи и мазки, за да провери автентичността на произведенията на Ван Гог.
• AnalySwift: Софтуер, който анализира слоевете боя, техниките на рисуване и текстурите на картините.
• Connoisseur: Софтуер, който използва алгоритми за идентифициране на стилови характеристики в картините, помагащ при атрибуцията и автентификацията.
• Компании като Artrendex и Oxia Palus работят в областта на дигиталното изкуство и предлагат услуги по анализ и реставрация чрез нови технологии.

 

Редактирано Септември 1 от Втори след княза

[Б. Киров]

Установих, че не трябва да се задават общи въпроси на ИИ, може да бъде полезен в зависимост как го водите с въпросите си.

Все пак, на общ въпрос за сравнителен анализ на портретите, направени от двамата художници, отговори сравнително задоволително, поне за мен, тоест възгледите ни съвпадат:

Сравнителният анализ на портретите, създадени от Николай Павлович и Станислав Доспевски, може да се изградят на базата на различни аспекти, включително стил, техника, тематика и емоционален контекст. Ето един кратък преглед:

Стил и Техника:

• Николай Павлович: Той е известен със своите реалистични портрети, в които акцентира на детайлите и индивидуалността на портретираните. Стилът му често включва прецизни линии и внимателно улавяне на текстурата на кожата и материалите на дрехите.

• Станислав Доспевски: Доспевски, от своя страна, е известен с по-експресионистичния си подход, който се стреми да изрази по-дълбоки емоции. Неговите портрети могат да съдържат абстракции и по-свободни форми, които насочват вниманието към емоционалната същност на персонажа.

Тематика:

• Николай Павлович: Често портретите му са фокусирани върху социално значими личности или известни фигури, което носи определен контекст на историческа важност. Портретите му показват уважение и благоприличие.

• Станислав Доспевски: Темата в неговите портрети често е по-лична или емотивна, с акцент на индивидуалността и душевността на портретираните. Те могат да предизвикат по-силни реакции и размисъл у зрителя.

Емоционален Контекст:

• Николай Павлович: Неговият подход в портретите е по-консервативен и стреми да предаде респект. Емоциите, изразени чрез лицето и позата на фигурата, често са сдържани.

• Станислав Доспевски: В портретите на Доспевски емоциите са подправени с динамика и изразителност, което предоставя на зрителя усещането за живот и движение. Той търси по-дълбоки аспекти на човешката природа.

Заключение:

В заключение, портретите на Николай Павлович и Станислав Доспевски представят различни подходи към художественото изображение. Докато Павлович акцентира на реалистичността и социалната значимост, Доспевски залага на емоционалната дълбочина и експресия. Всяки от тях предлага уникален поглед върху човешката същност и изразява различни аспекти на изкуството на портретната живопис.

Ще опитам по-късно да го въведа в дълбочина и конкретика за определени портрети, нямам представа за възможностите му да работи с изображения.

[Втори след княза]

Преди 19 минути, Б. Киров said:

ИИ, може да бъде полезен в зависимост как го водите с въпросите си.

И аз поисках преди нещо такова, заради което получих същото такова. Не се съгласих и не го пуснах. Попитах още, кои портрети на известни личности е рисувал Павлович и получих Раковски и Левски, и до тук. Източникът му е недостоверен.

Не съм съгласен и с експресионистичния подход на Доспевски, който намирам за класицистичен, традиционен, но не и експресионистичен, а това "Неговите портрети могат да съдържат абстракции и по-свободни форми, които насочват вниманието към емоционалната същност на персонажа." е някакво клише, което пасва на съвременните, но не и на възрожденските художници.

Няма да критикувам ИИ повече, същият няма информация за българските художници.

 

 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Няма да критикувам ИИ повече, същият няма информация за българските художници.

М-да... пълен провал на интелекта и при моите опити с него:

 – На кои личности прави портрети Станислав Доспевски?

 

GPT-4o

Станислав Доспевски е известен с портретите на видни личности от българското Възраждане. Някои от тях включват:

1. Иван Денкоглу – известен български общественик и дарител.
2. Георги Раковски – писател и революционер.
3. Любен Каравелов – писател и публицист.
4. Васил Левски – революционер и национален герой.

Доспевски успява чрез портретите си да улови не само външността, но и характера и значимостта на своите модели.

- На кои личности прави портрети Николай Павлович?

GPT-4o

Николай Павлович също създава портрети на важни фигури от българската история, като:

1. Васил Левски – известен революционер.
2. Георги Стойков Раковски – писател и революционер.
3. Христо Ботев – поет и революционер.

Чрез работата си, Павлович улавя духа на епохата и значимостта на тези личности за българската история.

- Имал ли е брат Николай Павлович?

 

GPT-4o

Да, Николай Павлович е имал брат на име Любен Каравелов, който е известен български писател и революционер.

 - На кой е син Станислав Доспевски?

 

GPT-4o

Станислав Доспевски е син на Станислав Доспевски.

 

Предлагам да продължим в диалог "естествен интелект" /ЕИ/

[Втори след княза]

В класация на известни българи, художествени  творци ТУК, разглежданите двама художници имат по равен брой точки- 3. В кампанията Велики българи на БНТ през 2006/7 г, където Азис е на 21 място, те не са включени. Захари Зограф е на 72 място. В уикипедия, статии за Павлович има освен на български на още 2 езика. За Доспевски на 4, от които единият е някакъв филипински език Bikol Central. (?!). На руски няма, независимо, че е руски поданник.

 

Редактирано Септември 1 от Втори след княза

[Втори след княза]

Предложението ми за сравняване на картини от двамата худождици е техните автопортрети, защото ако имат умения да превъплатят характер в изображение, то те познават своя характер най- добре. При това автопортрет не се прави по поръчка, да се съобразяват с изискванията на купувача, нито да бързат да го претупват поради срок. Източник- уикипедия

Автопортретът на Доспевски е от 1856 г., когато е на 33 г., на Павлович предполагам от 1864, когато е на 29, но не намерих точни сведени, моля да бъда поправен, вярвам, че има данни за картината.

       

Редактирано Септември 1 от Втори след княза

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Втори след княза said:

Автопортретът на Доспевски е от 1856 г., когато е на 33 г., на Павлович предполагам от 1864, когато е на 29, но не намерих точни сведени, моля да бъда поправен, вярвам, че има данни за картината.

Павлович има три известни автопортрета - от 1854, 1859 и 1864 - и според мен, този, който публикувате е точно последният от 1864. Другите два са съответно:

от 1854 /19-годишен/

от 1859 /24-годишен/

Преди 10 часа, Втори след княза said:

Предложението ми за сравняване на картини от двамата худождици е техните автопортрети, защото ако имат умения да превъплатят характер в изображение, то те познават своя характер най- добре. При това автопортрет не се прави по поръчка, да се съобразяват с изискванията на купувача, нито да бързат да го претупват поради срок. Източник- уикипедия

Този автопортрет на Доспевски, според мен, е от най-слабите му портрети. Не знам на какво се дължи това, но художникът се е съсредоточил повече върху мундира-униформа /вероятно от петербургската академия/ и позата му е сякаш е глътнал бастун, а медалът е така набит във вниманието на зрителя, че засенчва лицето, което, от своя страна е като дървена маска.

Ако го сравним обаче с другите му портрети, където е свободен от личните си предразсъдъци и комплекси, какъвто е случаят с автопортрета му, този остава в дъното на моята лична класация.

Въобще, според мен, не бива да правим сравнението като постижения в спорта, които се мерят с метри и секунди. И двамата са добри портретисти, като всеки един има свой стил, предимства и недостатъци в сравнение с другия. Павлович е по-добрият рисувач от двамата, той има по-доброто усещане за пространство и перспектива. Ако сравните студентските рисунки на Доспевски с тези на Павлович, Павлович опредлено е по-талантлив като рисувач:

Но от друга страна, школовката на иконописта да се рисуват лица, както и завършената докрай академия, са изострили и развили, според мен, способността на Доспевски да хваща в портретирания най-характерното в лицето му и да го извежда на преден план. При Павлович всичко е подчинено на една обща хармония и внимание към детайлите, които в някои от портретите му дори засенчват психологизма. Според мен той е по-успешен в женските портрети, те му се отдават повече, защото в женските образи има повече мекота и хармония, докато Доспевски е по-драматично плакатен в извайването на мъжки лица и характери, какъвто е например портрета на Иван Денкоглу, неговото лице разказва цялата бурна история на един необикновен живот. Това пак, според мен, е свързано с принадлежността му към Самоковската иконописна школа.

Много интересен е онзи първи сблъсък между двамата, когато Петко Славейков праща младият Павлович в Трявна с препоръка да изпише икони в малкото градче. Местните иконописци от Тревненската школа го посрещат обаче на нож, защото той има неблагоразумието да ги просвещава как трябва да рисуват. Виенски и мюнхенски възпитаник, Павлович им говори за модерност, а те са гилдия от занаятчии с ясно определена йерархия и строго разпределен пазар, при това със самочувствието на съвършени занаятчии.

Е, резултатът е плачевен за Павлович, който губи поръчката в полза на Доспевски, въпреки препоръките на Славейков.

Павлович се насочва към портретирането не от идеалистични подбуди, а за да се прехранва, и то сравнително късно, когато се премества да живее в Стара Загора, където лекар е брат му.

[Втори след княза]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

според мен, не бива да правим сравнението като постижения в спорта, които се мерят с метри и секунди. И двамата са добри портретисти, като всеки един има свой стил, предимства и недостатъци в сравнение с другия.

Обичам туризма и когато ме питат коя планина е най хубава, отговарям, че всяка си има своя хубост Родопите ... и т.н, Пирин ... и т.н, т.е. отбелязвам кое ми харесва. Аз заради това и поставих темата в контекста на отношението, че не слагаме вече етикет, примерно Рембранд е най- най, а Рембранд е по- добър по отношение на...., но по отношение на ... по- добър е Вермеер. 

Именно защото разглежданите в темата имат свои предимста и недостатъци, редно е да кажем кои са те. Аз не мога да ги кажа от пиедестал, но мога да кажа своето мнение. Именно заради това предложих да обсъждаме по точки два автопортрета, създадени в творческа зрялост. 

Просто описание на впечатленията. Бих казал: Фонът на автопортрета на Доспевски е хладен, а този на Павлович е топъл, но преминаващ в неутрален до хладен. Толкова. Мога да разтегна и локума, че първият изразява строгост и стабилност, а вторият личния характер, който преминава от жар към подтиснатост, но това е мой прочит и декодиране на нещо, изразено с цветове, а не думи.

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Втори след княза said:

Просто описание на впечатленията. Бих казал: Фонът на автопортрета на Доспевски е хладен, а този на Павлович е топъл, но преминаващ в неутрален до хладен. Толкова. Мога да разтегна и локума, че първият изразява строгост и стабилност, а вторият личния характер, който преминава от жар към подтиснатост, но това е мой прочит и декодиране на нещо, изразено с цветове, а не думи.

За такъв тип анализ ползвайте ИИ /без ирония/: там има опция за качване на изображение и негов анализ.

Аз ви написах много ясно какво мисля конкретно за автопортрета на Доспевски:

Преди 21 часа, Б. Киров said:

Този автопортрет на Доспевски, според мен, е от най-слабите му портрети. Не знам на какво се дължи това, но художникът се е съсредоточил повече върху мундира-униформа /вероятно от петербургската академия/ и позата му е сякаш е глътнал бастун, а медалът е така набит във вниманието на зрителя, че засенчва лицето, което, от своя страна е като дървена маска.

Ако го сравним обаче с другите му портрети, където е свободен от личните си предразсъдъци и комплекси, какъвто е случаят с автопортрета му, този остава в дъното на моята лична класация.

Толкова от мен. Именно затова считам, че не е коректно, когато се прави анализ на цялостно творчество и характер на двама художници /нали такава е темата, или греша?/ да се изваждат две конкретни техни творби и въз основа на техен анализ да се генерализира.

Успех с темата.

[Втори след княза]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Толкова от мен.

Добрият събеседник като вас е дар от бога. Изпитвам благодарност и уважение. Давате ни много, много повече отколкото можех да се се надявам!

Редактирано Септември 3 от Втори след княза

[Втори след княза]

Аналитично, по точки сравнение на автопортретите, извършено от ИИ:

Анализ на портрета на Станислав Доспевски. Въпреки че не мога да видя изображението директно, ще го оценя въз основа на описанието и характерните черти на неговия стил:

1. Колорит: Портретът е изпълнен в сравнително монохромна и приглушена палитра, типична за портретите на XIX век. Преобладават тъмни и земни тонове – кафяво, черно и сиво – с акценти в лицето, които подсилват индивидуалността на модела. Колоритът създава сериозна и замислена атмосфера.

2. Поза и жестове: Художникът е изобразен в класическа фронтална поза, която демонстрира самоувереност и професионализъм. Погледът е директен, което създава усещане за контакт със зрителя. Няма видими жестове, като ръцете не са включени в композицията, което подчертава изразителността на лицето.

3. Композиця: Композицията е проста и балансирана. Главата и раменете на художника са центрирани, а вниманието е насочено основно към лицето. Липсата на допълнителни елементи помага зрителят да се фокусира върху личността.

4. Осветление и сенки: Осветлението е приглушено и идва отгоре и леко отляво, което създава меки сенки по лицето и подчертава триизмерността. Светлината акцентира върху лицето, като останалата част от фигурата остава в полутон или сянка.

5. Текстура и детайли: Картината е изпълнена с внимание към детайлите на лицето – фини линии, бръчки и текстура на косата и брадата. Облеклото е семпло и не привлича вниманието, което допълнително подчертава изразителността на лицето.

6. Изражение и емоция: Изражението е сериозно и замислено. Лицето изразява зрялост, интелигентност и доза меланхолия, които са типични за автопортретите на художници, търсещи дълбочината на своята идентичност.

7. Фон: Фонът е неутрален, обикновено тъмен и без конкретни детайли, което насочва цялото внимание към фигурата на художника. Това създава усещане за интимност и концентрация върху личността.

8. Стилизация и индивидуалност: Станислав Доспевски се отличава с реализъм и деликатна стилизация, които подчертават индивидуалността му. Липсата на излишна идеализация създава усещане за искреност и автопортретът изглежда като честно и директно изследване на собствената му личност.

9. Психологически аспект: Портретът разкрива човек със сложен вътрешен свят – вдъхновен, но и обременен от мисли. Погледът изразява дълбочина и интелект, подсказвайки размисъл върху времето, в което е живял.

10. Пропорции и анатомична точност: Пропорциите са внимателно спазени, лицето е анатомично точно изобразено, което демонстрира уменията на Доспевски като портретист. Лекото потъмняване на някои черти добавя към драматичността на образа.

Портретът е чудесен пример за реалистично изкуство от Възраждането, съчетаващ техническа прецизност с дълбок психологически израз.

Оценка на портрета на Николай Павлович.

1. Колорит: Колоритът на портрета е сравнително тъмен и приглушен, използвайки основно земни тонове – кафяво, черно и сиво. Лицето на модела е с по-светли тонове, което го откроява на фона и добавя акцент. Цветовете са умерени и неутрални, което създава усещане за сериозност и елегантност.

2. Поза и жестове: Портретът показва модела в статична и малко скована поза, което е типично за портретите от този период. Лицето е насочено леко встрани, което създава леко усещане за движение и динамика. Липсата на жестове и изключителното съсредоточаване върху лицето акцентира върху изражението.

3. Композиця: Композицията е класическа и центрирана. Лицето и горната част на тялото са поставени централно в картината, което създава баланс и фокусира вниманието върху фигурата. Липсата на сложни елементи или допълнителни предмети около фигурата улеснява фокуса върху личността на изобразения.

4. Осветление и сенки: Осветлението идва леко отстрани и отгоре, създавайки меки сенки по лицето и дрехите. Това осветление добавя дълбочина и обем на портрета, подчертавайки ключови черти на лицето. Сенките са плавни, а светлината е балансирана, което придава натурален вид на картината.

5. Текстура и детайли: Портретът е изработен с внимание към текстурата на лицето, косата и дрехите. Дрехите са изпипани, но не претоварени с детайли, за да не отклоняват вниманието от лицето. Косата и брадата са нарисувани с прецизни щрихи, които добавят реализъм и характер на образа.

6. Изражение и емоция: Изражението е спокойно, сериозно и леко замислено. Погледът на модела е концентриран, без израз на еуфория или драма, което внушава стабилност и интелект. Липсва усмивка или екстремна емоция, което е типично за автопортретите и портретите на интелектуалци.

7. Фон: Фонът е тъмен и неутрален, което създава контраст с лицето и подчертава фигурата. Липсата на детайли във фона допринася за класическата атмосфера и оставя зрителя да се фокусира изцяло върху личността на изобразения.

8. Стилизация и индивидуалност: Портретът е реалистичен и детайлен, следвайки традициите на академичното изкуство. Липсва значителна стилизация, което подчертава индивидуалността на модела и добавя към усещането за достоверност.

9. Психологически аспект: Портретът внушава сериозност, интелигентност и зрялост. Очите излъчват самоувереност и целеустременост, разкривайки дълбочината на личността на Павлович. Този психологически аспект подчертава личностни качества като решителност и спокойствие.

10. Пропорции и анатомична точност: Пропорциите на лицето и тялото са анатомично точни и съобразени с реалистичната традиция на портретната живопис. Художникът демонстрира познаване на човешката анатомия и умение в пресъздаването на физическата идентичност на модела.

Този портрет е класически пример за академична живопис от XIX век, който съчетава техническа прецизност с внимание към индивидуалността и психологическото изражение на личността.

 

Текстът на ИИ не се промени съществено, след като "видя" автопортрета на Доспевски

Сега мога да видя изображението и ще направя анализ на портрета според предложените точки:

1. Колорит: Колоритът е сравнително тъмен и приглушен, с преобладаване на земни и неутрални тонове като черно, кафяво и зеленикаво. Лицето и ръката на портретирания са с по-светли цветове, които контрастират с тъмния фон и облеклото. Това подчертава фигурата и придава сериозен и уравновесен характер на изображението.

2. Поза и жестове: Портретът показва фигурата във фронтална поза, с леко завъртяно лице към зрителя. Ръката е вдигната към гърдите, в жест, който може да символизира самоувереност или отдаденост. Погледът е директен и уверен, което усилва усещането за индивидуалност и достойнство.

3. Композиця: Композицията е балансирана и центрирана, с фигурата, заемаща по-голямата част от картината. Акцентът е върху лицето и жеста на ръката, като допълнителните детайли по дрехите и медалите подчертават социалния статус на модела.

4. Осветление и сенки: Осветлението е меко и идва отпред, с лек акцент върху лицето и горната част на тялото. Сенките са деликатни, без резки контрасти, което създава плосък ефект и придава по-голяма плътност на фигурата.

5. Текстура и детайли: Текстурата е сравнително гладка, без прекомерно детайлизиране. Облеклото е изпипано с детайли като копчета и медали, които са добре изобразени, без да доминират над основния фокус – лицето и ръката.

6. Изражение и емоция: Изражението на лицето е спокойно и сериозно, със следи от загриженост и замисъл. Погледът е директен и ангажиращ, внушаващ решителност и стабилност.

7. Фон: Фонът е неутрален и сравнително едноцветен, без допълнителни елементи, което позволява пълно съсредоточаване върху фигурата. Той служи като едноцветен контрапункт на тъмното облекло и светлото лице.

8. Стилизация и индивидуалност: Портретът следва реалистичен стил, с подчертана внимателност към социалния статус на изобразения чрез медала и униформата. Липсата на идеализация добавя усещане за автентичност.

9. Психологически аспект: Портретът разкрива личност със силен характер, подчертан от жеста и увереността в погледа. Фигурата излъчва сериозност и известна дистанция, но и решителност.

10. Пропорции и анатомична точност: Пропорциите са анатомично точни, с акцент върху лицето и ръката, които се открояват. Няма изкривявания или стилизации, които да нарушават реализма.

Този портрет е чудесен пример за портретната живопис от периода, съчетаваща реалистично представяне с подчертана индивидуалност и символичност в позата и жестовете на изобразения човек.

Редактирано Септември 4 от Втори след княза

[Б. Киров]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Аналитично, по точки сравнение на автопортретите, извършено от ИИ:

ИИ е така програмиран, че се учи в движение, той е пластичен. Първият му анализ беше подобен на вашия отговор /който ви е дал/, но, ако продължите диалога с него, той / или То,ИИ/ ще го оцени и интегрира в следващия си отговор, ето:

Kirov

Не забелязваш ли, че в автопортрета на Доспевски цялата му поза е малко вдървена и неестествено изпъната, позата на ръката е декоративна като в икона и сочи медала, а този медал е прекалено акцентиран, така че дори се набива във вниманието преди лицето; освен това мундирът със златни копчета също е много акцентиран

 

GPT-4o

 

Това е интересен и точен анализ. Ето някои допълнителни мисли, основаващи се на вашите наблюдения:

Композиция и Символика:

• Позата: Наистина, позата на Доспевски е по-стилизирана и вдървена, което може да бъде умишлено търсено за подчертаване на формалност и достойнство, често срещано в автопортретите от този период.

• Ръката и Медалът: Позицията на ръката и акцентът върху медала действително могат да имат декоративна функция, напомняща за иконописните елементи. Това подчертава социалните постижения и значението, отдадено на статуса от художника.

• Мундир и Детайли: Акцентът върху мундира и златните копчета служи за израз на гордост и демонстрация на постигнатите успехи, което може за известно време да отвлече вниманието от лицето.

• Психологизъм:

• Символичност: Такива елементи могат да подчертават важността на външните постижения и социалната роля, което е важно за разбирането на времето и начинът, по който художникът се възприема.

• Емоционално Излъчване: Въпреки формалността, автопортретът предава стремеж за признание и самореализация.

• Тези художествени решения могат да бъдат разглеждани като част от личния израз на Доспевски и стремежа му да комуникира собствената си идентичност и значимост.

Същото забелязвам и в други дискусии с него, програмата може да променя възгледите и тезите си, ако приеме за резонен аргумент на събеседника й.

[Втори след княза]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Композиция и Символика:

• Позата: Наистина, позата на Доспевски е по-стилизирана и вдървена, което може да бъде умишлено търсено за подчертаване на формалност и достойнство, често срещано в автопортретите от този период.

• Ръката и Медалът: Позицията на ръката и акцентът върху медала действително могат да имат декоративна функция, напомняща за иконописните елементи. Това подчертава социалните постижения и значението, отдадено на статуса от художника.

• Мундир и Детайли: Акцентът върху мундира и златните копчета служи за израз на гордост и демонстрация на постигнатите успехи, което може за известно време да отвлече вниманието от лицето.

Може би автопортретът на Доспевски има конкретна функция. Не изразява вътрешни преживявания, личност, а да е онзи респектиращ полубог, който стои в кабинета и удвоява стопанина при сделките му и приема на гости, както пръстенът удвоява значението на медала. Може да е лична суета, а може да е научено от това как са употребявали портретите си богатите и делови хора. Не знаем къде е стоял в дома му.

Автопортретът на Павлович е по- лиричен и насочен към вътрешния живот. Той няма пред кого да се представя, необходимо му е да намери себе си, онова, което го отличава. А то е някаква мекота, емоционална ранимост и крехкост.

[Втори след княза]

On 4.09.2024 г. at 17:39, Втори след княза said:

Може би автопортретът на Доспевски има конкретна функция. Не изразява вътрешни преживявания, личност, а да е онзи респектиращ полубог, който стои в кабинета и удвоява стопанина при сделките му и приема на гости, както пръстенът удвоява значението на медала. Може да е лична суета, а може да е научено от това как са употребявали портретите си богатите и делови хора. Не знаем къде е стоял в дома му.

Доспевски прави нещо ранно ренесансово. Не протестира, не се бунтува срещу религиозния канон. Той вплита хуманистичните елементи в него и води до плавен преход към изцяло светското портретиране. Павлович прави светски портрети, но потребността на времето, свързана с борба за църковна независимост има нужда от икони, което за него и за образованието му е недостъпно, заради което губи в реализацията.

Редактирано Септември 6 от Втори след княза

[Б. Киров]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Доспевски прави нещо ранно ренесансово. Не протестира, не се бунтува срещу религиозния канон. Той вплита хуманистичните елементи в него и води до плавен преход към изцяло светското портретиране. Павлович прави светски портрети, но потребността на времето, свързана с борба за църковна независимост има нужда от икони, което за него и за образованието му е недостъпно, заради което губи в реализацията.

Станислав Доспевски всъщност се казва Зафир Христов, името си той сам променя след следването си в Петербург. Баща му Димитър Христов Зограф, също е потомствен иконописец, син е на Христо Димитров, основоположник на Самоковската иконописна школа. Димитър Христов Зограф е бил против това сина му Зафир да учи светска живопис в Русия, отстъпил е само заради настояването на майката на Доспевски.

Тоест при Доспевски /прякора на дядо му е Доспей/ имаме три последователни поколения иконописци, като почти всички деца на Димитър Зограф и брат му също са иконописци. Днес това може да ни изглежда без особено значение, но през 18-19 век в българските земи занаятчийския еснаф е бил основна форма на градската икономика, за това подробно е писал изследователя Иван Хаджийски в "Бит и душевност на нашия народ", където детайлно сравнява психологията на градския еснаф с тази на селския човек. В тази светлина откъсването, доколкото го има в светските му портрети, на Станислав Доспевски е истински подвиг и революция за него в личен план.

Що се касае за Павлович, той се появява на сцената на иконописта в много неподходящ за него момент - 1860 - когато идва в Трявна по препоръка на Славейков и започва да учи тревненските занаятчии иконописци на западна модерност. 1860 е годината в която Цариградските българи играят най-изтънчения византийски ход пред гръцката Патриаршия и османската власт - в опит да постигнат независимост на българската църква от гръцката Патриаршия, Драган Цанков и други цариградски нотабили склоняват Йосиф Соколски да иска уния от Папата за преминаване в лоното на католическата църква /повтарят маневрите на Калоян за оказване на натиск с цел отстъпки, стар български номер, който се играе и днес/; естествено, Соколски по-късно е скрит от ловките манипулатори някъде из руските манастири и т.н.

Та точно в този момент да поучаваш майстори на православна икона в тънкостите на западното изкуство си е било фалстарт на попрището на иконописец за Павлович и то пожизнено.

[Втори след княза]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Тоест при Доспевски /прякора на дядо му е Доспей/

Прякорът изглежда идва заради това, че е от с. Доспей, Самоковско.