Успореден животопис. Доспевски- Павлович

[Втори след княза]

Не може денят да мине без поздрава "Честито съединение" и литографията на Павлович

Нещо с което остава в историята!

Жалко, че посветената на Берлинския конгрес изобщо не е популярна.

[Б. Киров]

Преди 33 минути, Втори след княза said:

Жалко, че посветената на Берлинския конгрес изобщо не е популярна.

Ето я и нея - "Разделена България".

Честит празник!

[Втори след княза]

Не, не съм се предал... все още  въпреки очевидната лекота с която мисленето чрез образи и синетез решава въпроси, нерешими чрез анализ. 

След интуитивното обобщение, че автопортретът на Доспевски е официален, а на Павлович- лиричен, веднага се наместиха определенията в анализа. Обаче до това разделяне не стигнах чрез анализ, а както стана дума- интуитивно.

После- въз основа на аналитичните характеристики на автопортретите, поисках ИИ да представи автори, които са рисували с тези особености. Представи разнородни по епоха и стил автори, без разглежданите. Да оставим липсата на нашите, но това означава, че при прехода от аналитично към синтетично и обратно се губи толкова информация, че е безполезно. Мога да анализирам по конкретни точки едно произведение (не само  изобразително) и да го поставя в конкретно квадратче. Обаче в това квадратче ще попаднат още много такива. То не е като при растенията, например- като определиш например роза, там влизат само рози и намираш снимка конкретно на роза.

В географията е още по- лесно. Сопот е .... в община ...., област .... държава .....

По подобие можем да поставим Автопортрет на .... в стил ..., от държава ...., но това е класификация на галерист с хранилище, в което картините  му имат сигнатура, а не на изкуствовед. 

[Втори след княза]

Следващата таблица е стремеж към обективност, но не може да не се забележи моята симпатия към Павлович, този "Втори". 

Играта ми е, да сравня качествени характеристики. Четвъртата колона обръща внимание на особените характеристики при сравняването. 

Автор	Павлович	Доспевски	разл.
Творческа сфера	Изкуство	Изкуство	=
Вид	Живопис	Живопис	=
Жанр	Автопортрет	Автопортрет	=
Колорит интензивност	Умерено ярък	Умерено ярък	=
Фон	топъл	хладен	разл.
Детайли на фона	Липсват	Липсват	=
Колорит облекло	кафяво, черно	черно	разл.
Облекло	Гражданско	Официално	разл.
Лице	топли тонове	хладни тонове	разл.
Поза и жестове	Статичен	Статичен скован.	разл.
Други части от тялото	Торс до гърди	Торс до кръста, Дясна ръка с длан към тялото	разл.
Елементи от облеклото	Вратовръзка- шал	Златни копчета, пръстен, медал със златен блясък в центъра на портрета	разл.
Композиция	центрирана, лек профил	центрирана, лек профил	=
Осветление интензивност	Приглушено	Приглушено	=
Осветление посока	леко дясно	отгоре и леко дясно	разл.
Сенки	плавни	плавни	=
Текстура	Прецизност по отношение коса и лице	Детайлност по отношение коса и лице	разл.
Акценти	Няма	Медал	разл.
Стилизация	Реалистичен	Реалистичен, лека стилизация,	разл.
Индивидуалност	Достоверен	Достоверен	=
Изражение и емоция	Леко тъга	Леко строгост, високомерие	разл.
Психологически аспект	Усещане за интелигентност и чувствителност. Очите излъчват дълбочина и тъга.	Усещане за авторитет. Очите изразяват леко високомерие, устните- неусетен присмех.	разл.
Пропорции и анатомична точност	Анатомично точен	Анатомично точен	=

[Втори след княза]

Интерпретация на разликата „топъл/хладен фон“ от ИИ:

1. Исторически контекст:

   • Топли фонове често се свързват с бароковата и ренесансовата живопис, където топлите, златисти и кафяви тонове създават усещане за уют, интимност и блясък. Това е период, когато светлината и топлината на фона подчертават човешката фигура, правейки я по-жива и достъпна за зрителя. Влиянията на Караваджо и Рембранд често се свързват с топли и драматично осветени сцени, които добавят дълбочина и емоционалност.

   • Хладни фонове са по-често използвани в неокласическите и романтични периоди, където сивите, сините и студените цветове често придават усещане за дистанция, спокойствие и дори меланхолия. Хладните фонове могат да създадат контраст с фигурата, правейки я по-отчуждена и мистериозна. Художници като Жак-Луи Давид и Енгър използват хладни фонове, за да подчертаят формалността и идеализирания образ на моделите.

2. Влияние върху възприемането на модела:

   • Топъл фон: В случая на Павлович, топлият фон създава усещане за близост и емоционална връзка с модела. Той може да подсказва позитивна нагласа или да акцентира върху човечността на изобразения. Топлите цветове също така могат да изразят радост, енергия и откритост, което би могло да кореспондира с личността на художника или темата на портрета.

   • Хладен фон: При Доспевски хладният фон създава по-официална, сериозна и може би дори дистанцирана атмосфера. Това усещане за студенина може да подчертае авторитета или дистанцираността на фигурата, като допълнително подсилва впечатлението за строгост и високомерие, описано в изражението на модела.

3. Психологически и емоционални внушения:

   • Топъл фон: Топлината на фона придава чувство на комфорт и спокойствие, което подсилва усещането за уязвимост или откровеност на модела. Този вид фон често се използва за създаване на по-интимна и психологически задълбочена връзка между зрителя и портретирания.

   • Хладен фон: Хладният фон може да предаде усещане за резервираност или самоконтрол, което е подходящо за официални или авторитетни изображения. Може да се свързва и с отчужденост или самодостатъчност, като добавя към усещането за емоционална дистанция.

4. Символика и стилови решения:

   • В някои случаи, разликата между топъл и хладен фон може да се интерпретира и като символичен избор на художника – топлината може да символизира живот, движение и динамика, докато студените тонове могат да подчертават спокойствие, рационалност или дори меланхолия.

Тази интерпретация показва как разликата в цветовете на фона може да се разгледа като повече от просто визуално различие – тя разкрива намеренията на художника и влияе на начина, по който зрителят възприема фигурата и емоциите на модела.

ххххххххххххххх

Според тази интерпретация Доспевски е по- близко до неокласицизма и дори романтизма,  а Павлович до ренесанса и барока. В сгъстеното възрожденско догонване на европейските постижения, когато различни стилове могат да съсъществуват еклектично дори у един художник, това е напълно възможно.

Романтизмът на Доспевски е трудно доловим, но в портрета се изразява като индивидуализъм и издигнатост над средата. С откъснатост и протест срещу османската действителност. И в биографичен план, този руски поданник застава по- високо от османските господари.

Автопортретът на Павлович е определено ренесансов.

Редактирано Септември 12 от Втори след княза

[Втори след княза]

Ерминията, библията на иконописеца. 

Голямото предимство на Доспевски е притежанието на екземпляр от Ерминията- ръкописно ръководство за иконопис от атонския иконописец Дионисий. Писана през 18 в., не искам да сравнявам със съчиненията на европейските възрожденци. Ето текста, отнасящ се до каноничното изображение на Исус.

2. О чертах лица и телосложения Господа, по преданию самовидцев, сказание Германа, патриарха Константинопольского

Богомужное тело Господа нашего - высоко, в три локтя. Глава наклонена мало. В лице выражается кротость. Правильные и красивые брови Его соединены [В творении преподобного Иоанна Дамаскина "О св. образах" сказано, что у Иисуса Христа брови были союзны. De imagin. L. 1. Opp. ed. Paris. 1712. Т. 1. pag. 631. Confer Fabricii Cod. Apocr. III, 486.], глаза приятны, нос правилен; цвет лица - пшеничный; волосы на голове волнисты и немного русы, а борода не совсем черна. Персты пречистых рук Его длинны и правильны. Вообще Он походит на Матерь Свою, в которой сотворил Себе одушевленное и совершенное естество человеческое.

[Втори след княза]

Влияние на средата	Павлович	Доспевски
1. Икономически фактори
Начална финансова подкрепа	Меценати	Семейство
Участие на пазар икони	слабо	силно
Участие на пазар портрети	слабо	слабо
Участие на пазар исторически литографии	силно	няма
Меценатско, некомерсиално търсене	слабо	слабо
2. Социални фактори
Семейни традиции в живописта	няма	силни
Семейни контакти с клиентела	няма	силни
Образование	непълно западно	завършено руско
Лични способности	отлични	отлични
Роля в обществото	независим	авторитет
Принадлежност към кръг, школа,	независим	Самоковска школа
Склонност в личните взаимоотношения	Докачлив, затварящ се	Доминиращ в конфликти
Съпружески отношения	липсват	подкрепящи
3. Културни фактори
Свързаност с националните културни традиции	слаба	силна
Чужди влияния	умерени	слаби
Достъп до културно наследство	малък, нежелан	голям
4. Политически фактори
Среда за свобода на изразяване	консервативна	консервативна
Държавна подкрепа и патронаж	няма	няма
5. Технологични фактори
Достъп до пособия	неограничен	неограничен
Присъствие в медиите	Неопределено	Неопределено
6. Географски фактори
Местоположение по отношение център на изкуство	Крайна периферия	Крайна периферия
Миграция и движение на художници	Национално ограничена	Национално ограничена
7. Естетически и стилови фактори
Съответствие на доминиращите художествени течения	Изпреварващ	Съответстващ
Критика и оценка на творчеството	Посмъртно положителна	Приживе положителна

[Втори след княза]

Към последната таблица добавих и абстрахирани данни от предложение на ИИ относно "Малките холандци" по същите характеристики

Влияние на средата	Според ИИ	абстрахиране
1. Икономически фактори
Начална финансова подкрепа	„Малките холандци“ (художници от Нидерландския Златен век) често са били част от средна или по-ниска социална класа и не са имали значителна първоначална финансова подкрепа. Те разчитали на продажбата на произведенията си на средната класа и буржоазията, които били нови участници в пазара на изкуство.	Участия и продажби
Участие на пазар икони	Тъй като Нидерландия по това време била протестантска, пазарът за религиозни икони бил ограничен. Вместо това художниците се фокусирали върху светски теми като сцени от ежедневието, пейзажи и натюрморти.	липсва
Участие на пазар портрети	Портретите били важен източник на доходи за „малките холандци“. Богати търговци и граждани поръчвали портрети, които изобразявали тяхната социална позиция и успех.	важно
Участие на пазар исторически литографии	Историческите теми не били основен фокус за „малките холандци“, които предпочитали интимни жанрове и реалистични сцени от ежедневието. Литографии не били сред най-популярните им продукти.	няма
Меценатско, некомерсиално търсене	За разлика от Ренесансова Италия, меценатството било по-малко значимо за тези художници. Техните клиенти били по-скоро търговци и граждани, а не благородници или църква.	няма
2. Социални фактори
Семейни традиции в живописта	Някои от „малките холандци“ наследявали занаята си от родители или учители, но това не било решаващ фактор за тяхната популярност. Обучението и занаятът били по-важни.	без значение
Семейни контакти с клиентела	В някои случаи семейните връзки с клиентела и гилдиите помагали на художниците да развиват своите кариери.	слаби
Образование	Много от „малките холандци“ се обучавали в гилдии и при известни майстори. Академичното образование било по-рядко срещано, но те развивали силни практически умения.	в гилдията
Лични способности	Художниците в този период често демонстрирали висока техника и прецизност в детайлите, което било ценено на пазара.	отлични
Роля в обществото	Художниците заемали сравнително скромно място в обществото, като често се възприемали като занаятчии, а не като изтъкнати интелектуалци.	класа занаятчии
Принадлежност към кръг, школа,	„Малките холандци“ рядко се свързвали с конкретна школа, макар че принадлежността към определени гилдии била важна за професионалната им репутация.	в гилдията
Склонност в личните взаимоотношения	Личният живот на художниците често не е добре документиран, но техните произведения показват интерес към семейството и домашните сцени.	буржоазно активни
Съпружески отношения	Много художници били женени и имали стабилен домашен живот, който също оказвал влияние върху темите на техните творби.	стабилни
3. Културни фактори
Свързаност с националните културни традиции	„Малките холандци“ силно се свързвали с местните културни традиции, изобразявайки ежедневни сцени, пейзажи и натюрморти, които отразявали нидерландското общество.	силна
Чужди влияния	Макар че някои художници били повлияни от италианските майстори, те развивали свой уникален стил, фокусиран върху реализма и детайлите.	слаби
Достъп до културно наследство	Художниците имали ограничен достъп до класическото изкуство, но пътувания до Италия или Франция за обучение не били нечувани.	умерен
4. Политически фактори
Среда за свобода на изразяване	Нидерландия предоставяла относителна свобода на изразяване за своите художници, особено в сравнение с останалата част от Европа. Те били свободни да изобразяват светски теми, без силна намеса от църквата.	либерална
Държавна подкрепа и патронаж	За разлика от монархиите, където държавата или църквата били основни патрони на изкуството, в Нидерландия подобна подкрепа била минимална. Художниците разчитали основно на частни клиенти.	минимална
5. Технологични фактори
Достъп до пособия	Технологичните постижения в използването на маслени бои и подобрения в техниката на живописта позволявали на „малките холандци“ да постигнат висока степен на реализъм и прецизност.	неограничен
Присъствие в медиите	Художниците не били представяни в модерните медии, но техните творби били продавани на местни пазари, а репродукции и копия разширявали влиянието им.	Няма
6. Географски фактори
Местоположение по отношение център на изкуство	Амстердам и Харлем били важни центрове на изкуството в Нидерландия. Художниците, които работели в тези градове, имали по-голям достъп до клиенти и пазари.	Непосредствен  център- Амстердам, Харлем
Миграция и движение на художници	Миграцията била ограничена в сравнение с по-големите държави, но някои художници пътували, за да се обучават в други европейски държави.	Достъпна
7. Естетически и стилови фактори
Съответствие на доминиращите художествени течения	„Малките холандци“ се фокусирали върху реализма, като се откроявали със своите изключително детайлни и малки по мащаб творби, отразяващи живота на обикновените хора.	Съответстващ
Критика и оценка на творчеството	Приживе техните творби били много търсени и ценени от буржоазията. Посмъртно те също получават значително признание като майстори на жанровата живопис и реализма.	Приживе и посмъртно положителна

От общата таблица, след уговорката, че това е беден източник за индукция и статистика, че се отнася за различни етапи и среда на буржоазно развитие, че абстрахирането е повече интуитивно, стигнах до следните изводи за връзка между успешност на портретиста и други фактори:

Успешният портретист по- често е този, който

• заема по- голям дял от пазара
• проявява се с повече копия или размножителна техника- литографии
• проявява лични дарби и способности
• добил е семейна подкрепа и семейна стабилност
• свързан е с националните и културни традиции
• не се проявяват у него съществени чужди влияния
• има неограничен достъп до пособия и технологии
• твори в центъра или в близост до център на изкуство
• създава творчество, съответстващо на доминиращите течения в настоящето или бъдещето

Работата на твореца в буржоазни условия прави да са без значение

• начална финансова подкрепа
• владеене на иконопис
• обвързаност с меценати
• семейни традиции и връзки
• степен на образование
• социално положение в обществото
• лични характерови особености
• достъпа до културното наследство (?)
• консервативна или либерална среда за свобода на изразяване (?)
• държавната  подкрепа и патронаж
• достъпност на миграция извън пазара за изкуство 

Поставил съм въпросителна на някои констатации, които могат да изглеждат спорни. Всъщност достъпа до световно културно наследство за локален творец не е от значение. Дори местните австралийски художници се проявяват на световна сцена с оригиналността на местното изкуство. Другият извод- за средата на изразяване интуитивно би бил, че либералната среда е подкрепяща художника. Обаче очакванията на публиката, дори и консервативни, влияят за усъвършенстване в рамките на консервативния канон. Когато клиентите имат еднообразни, консервативни изисквания, авторът получава шанс за задълбоченост. 

Иде ми на ум за един търгаш на псевдоизкуство от "Оперция "ы", който търгува с репродукции на кичозни русалки. Големият талант, съобразен с исканията на "консервативните" клиенти ще намери място за различие и усъвършенстване. Занаятчията остава еднообразен продавач на "русалки", а творецът влага човещина и в ктиторите от Боянската църква.

 

 

[Втори след княза]

Осъзнах, че предходният коментар и изводите не са по темата. Обаче те подчертават многоцелевАта полза от суровите данни. Следващият ми коментар ще е посветен на прякото сравнение на двамата успешни художници.

[Втори след княза]

При цялата обемност и мъглявост на термините, приемам, че основно за описване на един художник е талант, характер и среда. Обстановката, средата, изглеждат външен фактор, но реализацията на когото и да е, какъвто и талант и характер да има, не може да се прояви при силно противодействаща среда. Това е чудото, та в едно време при Перикъл да се осъществяват таланти като Фидий, Херодот, Софокъл или бума на ренесансовите художници от Флоренция.

Предполагам, именно рязката промяна на средата след Освобождението е влияела, за да не се реализира Павлович в съотвегствие с ироничния афоризъм "Първите паднаха в кърви, вторите станаха първи". След смъртта на Доспевски, заемането на първенството е право на Павлович, но или този независим дух не се е интересувал от първенство в изкуството, или времената са се променили. Възможно е и това, че подобно на описаните от Дж. Фрейзър обичаи на жреците от храма на Диана в Неми , първенство може да получи само този, който в пряк двубой надвие предишния. А това не е било по сърце на Павлович. Изглежда ролята на претендент за него е била враг на свободата. За него казват, че е скромен. Не може да си Първи и да си скромен, шеговито, това не съответства на "длъжностната характеристика"

За съжаление, заедно с отказа от претенции за първенство, Павлович губи и опора за високи постижения. Младите Мърквичка и Антон Митов са новите лидери след смъртта му. Прочее, налагат се картини от бита, а не портрети, но първопроходецът с "Гроздобер"от 1856г. (още в годината на раждане на Ант. Митов) Павлович не е можел вече да съперничи. 

[Втори след княза]

On 31.08.2024 г. at 23:08, Б. Киров said:

Между другото, имате ли някаква информация защо през 1951 г- Художествената академия е кръстена "Николай Павлович"

БТА тук споменава, че мотив за кръщаването на Художествената академия на името на Павлович е това, че той е пръв радетел за светско художествено училище, отразено и във възгледа му, че "Изкуството е един от големите двигатели за напредъка на образованието". Идеята на Доспевски е за художествена паралелка, с насоченост към иконопис.

Цитирай

Николай Павлович поставя първи въпроса и доказва в брошурата нуждата от художествено училище за възпитание и обучение на художници по образец на европейските академии. Въпросът за изкуството в България не е популярен по онова време. Вероятно малцина са разбрали идеята му и тя остава нереализирана. За нея Николай Павлович е пишел често и в печата – вестниците „Право“, „Съветник“ и др.

....

В знак на заслужена почит към неосъществената приживе идея на Николай Павлович да открие рисувално училище в България Висшият институт за изобразително изкуство в София близо 40 години носи неговото име

Впечатляваща е и оценката на Антон Митов от същия източник

"ТОВА, КОЕТО ПАИСИЙ Е НАПРАВИЛ С ПЕРОТО СИ, НАПРАВИЛ ГО Е ПАВЛОВИЧ С ЧЕТКАТА СИ"

[Втори след княза]

При аналитичното сравняване на двамата художници се среща значителна трудност при поставянето на накакъв коректив, коефициент на значение на отделните характеристики. Примерно високо ценя съпричастността на Доспевски към духовното и национално освобождение на България. От друга страна не може да бъде пренебрегнато мнението на колоса Антон Митов. Това поставя като възможен за сега единствено начина на сравнение при който се изрежда "Доспевски е по- добър в еди какво си, а Павлович в еди какво си", но не и онова окончателно вдигане на ръката на носителя на пояса от съдията.

Във всички случаи, съдията в бокса не оценява участието на Мохамед Али в съпротивата срещу Виетнамската война или морала на Тайсън, примерно.

Явно по- характеристичен е някой конкурс, в който са участвали двамата. Обаче пак не става- В Свищов, родния град на Павлович печели той, а в Тулча печели Доспевски. (Сещам се за победния мач на филмовия герой Роки Балбоа в родния му град.  )

Един такъв "мач" има и Фидий срещу с Алкамен, Вж. Уики, като на двамата е поръчана статуя на Атина. Изискването е било скулптурите да се поставят на високи колони. Фидий изработва своята статуя, съобразявайки се с високата колона. На земята статуята изглеждала безобразна и непропорционална. Монтирани върху високите колони се е видяла правотата на Фидий и Алкамен е осмян от публиката.

[Б. Киров]

On 10.09.2024 г. at 8:21, Втори след княза said:

Не, не съм се предал... все още  въпреки очевидната лекота с която мисленето чрез образи и синетез решава въпроси, нерешими чрез анализ. 

След интуитивното обобщение, че автопортретът на Доспевски е официален, а на Павлович- лиричен, веднага се наместиха определенията в анализа. Обаче до това разделяне не стигнах чрез анализ, а както стана дума- интуитивно.

После- въз основа на аналитичните характеристики на автопортретите, поисках ИИ да представи автори, които са рисували с тези особености. Представи разнородни по епоха и стил автори, без разглежданите. Да оставим липсата на нашите, но това означава, че при прехода от аналитично към синтетично и обратно се губи толкова информация, че е безполезно. Мога да анализирам по конкретни точки едно произведение (не само  изобразително) и да го поставя в конкретно квадратче. Обаче в това квадратче ще попаднат още много такива. То не е като при растенията, например- като определиш например роза, там влизат само рози и намираш снимка конкретно на роза.

В географията е още по- лесно. Сопот е .... в община ...., област .... държава .....

По подобие можем да поставим Автопортрет на .... в стил ..., от държава ...., но това е класификация на галерист с хранилище, в което картините  му имат сигнатура, а не на изкуствовед. 

Според мен при изкуствовед или литературен критик процесът е двупосочен - от синтез към анализ и обратно, но водещ е синтезът, тъй като изкуството е синтез на емоции и образи. Един добър изкуствовед или литературен критик винаги трябва да схване първо синтезът, образът, след което може да го анализира, но не и по обратния път - от анализ към синтез. Затова често се шегуват, че добрият литературен критик почти като правило е нереализиран писател.

При ИИ липсва емоционалното възприятие и затова, според мен, той е неспособен на такъв вид синтез, какъвто е по възможностите на добър изкуствовед.

 

[Б. Киров]

Преди 14 часа, Втори след княза said:

БТА тук споменава, че мотив за кръщаването на Художествената академия на името на Павлович е това, че той е пръв радетел за светско художествено училище, отразено и във възгледа му, че "Изкуството е един от големите двигатели за напредъка на образованието". Идеята на Доспевски е за художествена паралелка, с насоченост към иконопис.

Да, но защо това име не е присвоено на Академията през 20-те, 30-те или 40-те години на века, нито по времето, когато Антон Митов е бил неин ректор, а едва през 1951 г., когато Академията е силно политизирана и за неин ректор е назначен политическият комисар Крум Кюлявков, който реално няма много допирни точки с изобразителното изкуство? Това е времето на Червенков, време на репресии срещу инакомислещи, няколко години преди това е убит зверски художникът Райко Алексиев, пребит до смърт в милицията. Защо точно през 1951 Кюлявков, предполагам с благословията на Червенков, решава да именува Художествената Академия "Николай Павлович", а 40 години по-късно един безличен неин ректор маха това име?

[Втори след княза]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Да, но защо това име не е присвоено на Академията през 20-те, 30-те или 40-те години на века, нито по времето, когато Антон Митов е бил неин ректор, а едва през 1951 г., когато Академията е силно политизирана и за неин ректор е назначен политическият комисар Крум Кюлявков, който реално няма много допирни точки с изобразителното изкуство?

И по- горе писах, че е интересно, но не зная, а щом опира до знание, не е необходимо да фантазирам. Имам обаче някои  идеи защо не е наречена по- рано. Да речем,

едва през 20-те г. на ХХ в. се натрупва в галерии творчеството му и започва по малко да става популярен сред художниците. Търсих книги за него, първата която намерих е от 1955 на Николай Райнов.

Може би не е имало обичай учебните заведения да са наименувани и този обичай да е дошъл след Девети... обаче футболни клубове и гимназии на имена е имало и преди това.

Не очаквам съветско влияние, защото предполагам биха предпочели руския поданник Доспевски.

Щом намеря конкретни или дори съответстващи данни, ще ги напиша, но до тогава Защо Художественото училище става Павлович и Защо при комунистите през 1953 добиваме патриарх за мен остават енигма.

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Може би не е имало обичай учебните заведения да са наименувани и този обичай да е дошъл след Девети... обаче футболни клубове и гимназии на имена е имало и преди това.

През 1904 г. Висшето училище в София е преименувано Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви", днес СУ "Климент Охридски"

 

Преди 3 часа, Втори след княза said:

едва през 20-те г. на ХХ в. се натрупва в галерии творчеството му и започва по малко да става популярен сред художниците.

Всъщност е бил доста популярен още в началото на кариерата си като художник с патриотичните си литографии - още когато започва да ги отпечатва, всяка една се е продавала приблизително колкото и сега, около 3000 днешни лева, има статия за това.

 

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Не очаквам съветско влияние, защото предполагам биха предпочели руския поданник Доспевски.

Хм... да речем "Николай I Павлович" е името на бащата на Цар Освободител, император Александър II, чиито паметник пред Народното събрание е издигнат по инициатива на цар Фердинанд.

Българските т.н. политици винаги изпреварват вятъра, дори и вятър да няма. Да речем.