Кои са ванандците и каква е тяхната връзка с българи и други народи?!

[D3loFF]

Тъй като темата е частично, но достатъчно сериозно засегната в няколко други теми, както нови така и стари, реших да направя един анализ и да видим какво ще излезе. Реално по-надолу ще зададем, може би, повече въпроси, отколкото отговори и естествено ще останат неизвестни, които се надявам един ден в (за предпочитане близко) бъдеще да могат да бъдат изяснени.

Попринцип никак не обичам твърде дългите статии и анализи, но в този случай нямаше как тъй като информацията е много.

На тези които им е интересно – приятно четене!

 

Част I: Исторически увод и география

 

Глава 3-та от Книга 2-а от „История на Армения“ на Мовсес Хоренаци

Руски:

"Около этого времени он возводит на царство в Армении свое­го брата Валаршака и отводит ему северные и западные края. Валаршак, как мы писали в нашей Первой книге, будучи мужем доблестным и разумным, уверенно утвердился в своих пределах и в меру своих возможностей установил порядок в жизненном укладе страны; он учредил нахарарства и назначил родовладыками нахарарств достойных людей из числа потомков нашего прародителя Хайка и из других."

Български:

"Около това време той възкачи на трона в Армения своя брат Валаршак и му отстъпи северните и западните области. Валаршак, както писахме в нашата Първа книга, като доблестен и разумен мъж, уверено се утвърждава в своите владения и в съответствие със своите възможности установява ред в обществения живот на страната; той учредява нахарарства и назначава за родоначалници на нахарарствата достойни хора от потомците на нашия праотец Хайк и от други."

 

Както споменах в темата във форума: „Кои са Хипийските (Конски) планини, наричани Български?“ Мовсес Хоренаци описва как царя на Партия Аршак поставя брат си Валаршак на трона в Армения.

Столицата на цар Аршак е „Бахл Аравотин, в Стране кушанов“, което е известният в Централна Азия със своето влияние в древността град Балх. И Балх и Букхара са градове чието културно-историческо влияние в този регион от света е неоспоримо и естествено признато от светновната история. Впрочем двата града не са далеч един от друг.

Назначаването на брата на царя на Партия като държавен глава и то в друга, чужда (макар и подвластна) страна нормално и логично означава неговото преселване там. Повече от сигурно е че той не е отишъл в Армения съвсем сам, което естествено би било опасно за неговата лична сигурност, поради ред причини по това време, ами е бил придружен от свита от Партия с всичките ѝ свойствени длъжности – писари, охрана, слуги и т.н.

 

Глава 6-та от Книга 2-а от „История на Армения“ на Мовсес Хоренаци

Старо-арменски:

Եւ ինքն արձակեալ զարեւմտեայ բազմութիւնն իջանէ ի տեղիս խոտաւէտս մերձ ի սահմանն Շարայի, զոր հինքն Անփայտ եւ վերին Բասեան կոչէին։ Իսկ յետոյ վասն հատուածի Վղընդուր Բուլղարայ Վնդայ, բնակելոյ ի տեղիսն՝ յանուն նորա անուանեցաւ Վանանդ։ Եւ անունք շինիցն յանուն եղբարց եւ զարմից նորա անուանեալ կոչին մինչեւ ցայժմ

Транскрипция:

Ew inkʿn ardzakeal zarewmteay bazmutʿiwnn ijanē i tʿeghis khotawets merz i sahmann Šarayi, zor hinkʿn Anpʿayt ew verin Basean kočʿēin. Isk yhetow vasn hatvatsʿi Vghundur Bulgharay Vnday, bnakeloy i tʿeghisnʿ, yanun nora anwanetsʿaw Vanand. Ew anownkʿ šinicʿn yanun ełbarcʿ ew zarmicʿ nora anwaneal kočin minčʿew tsʿayžm

Руски:

Затем, отправив и западных жителей, он спускается к зеленым лугам близ удела Шара, которые древ­ние именовали Безлесным или Верхним Баоеаном, а впоследстчии из-за колонистов булгара Влндура Бунда, поселившихся там, были названы по его имени Ванандом. И поныне села там носят названия, полученные от имен его братьев и потомков.

Английски:

And he, having led the western multitude, descended to the grassy places near the borders of Shara, which they themselves called Anpayt and Upper Basen. Later, because of the Vghndur Bulgars of Vnda, who settled in that place, it was named Vanand after them. And they built in the name of his brothers and kin, and it has been called by that name until now.

Български:

И той, като освободи западното множество, слезе на тревистите места близо до границите на Шара, които те самите наричаха Анпайт и Горен Басен. По-късно, поради Вгндур българите на Внда, които се заселиха на това място, то беше наречено Вананд на тяхно име. И те построиха в името на неговите братя и роднини, и то се нарича така до днес.

Както ясно се вижда има разлики между преводите на български, руски и английски, като в почти всички източници и публикации обикновено е даден само превода, което означава, че оригиналният текст трябва да бъде търсен отделно, което и в този случай е факт. Това най-вероятно се дължи на различни версии, както и добавени собствени интерпретации от преводачите. Но както и ще видите за това ще говорим по-натам в темата.

В тази глава (6-та) става дума за част от управлението на Валаршак в Армения, където той посещава „тревисти места“ близо до границите на областта/територията Шара или Шараи (ако съдим по транскрипцията), които места по-късно се назовават с общото название Вананд по името на вожда на заселилите се тук хора.

Шара/Шараи са днешните: равнина Ширак, планинска верига Ширак и област Ширак в Армения.

·         Интересен факт е че планината Ширак както и равнината нямат дървета – припомням термина използван в текста за граничните райони на областта или за част от нея – Безлесен.

Ето къде се пада областта Ширак на картата на днешна Армения.

 

И тук ще зададем следният въпрос:

·         Била ли е областта Ширак част от Армения по времето на Валаршак след като е упомената в текста като гранична и явно отделна от местата посетени от царя и после заселени от ванандците?

И още един интересен факт:

·         Главният град на областта Ширак се нарича Гюмри с древно име Кумайри, което според арменският историк Яков Манандян произлиза от името на кимери/гимери мигрирали по тези места.

Областта Вананд в наши дни е трудно да се определи с голяма точност, но според текста тя е в непосредствена близост до областите Ширак в днешна Армения и Карс в днешна Турция. По същия начин я идентифицират и арменските историци, както може да се съди по картата.

 

Част II: Вгхундоур Боулгхарай Вндай

Както казахме в Част I-ва и знаем от историческия извор областта Вананд е кръстена по името на вожда на заселилите се там хора. Извадката от оригиналният текст е:

Վղընդուր Բուլղարայ Վնդայ

Vghundour Boulgharay Vnday

Вгхундоур Боулгхарай Вндай

Буквата „ու“ yev (йев) в староарменски се чете като „оу“, а буквата „ղ“ ghat (гат), като „гх“, но при някои западно-арменски диалекти и като „л“. Объркващо, нали? Поради тази причина в различните преводи се срещат преливания/разлики от сорта на:

Ваграшак/Варгхашак – Валаршак

Вгхундур - Влъндур

Окончанията “-ay” (ай) в староарменски са окончания за принадлежност. Тоест в случая втората и третата думи са с пояснителен характер. Вследствие на това, ако следваме точно граматическите правила словосъчетанието трябва да се разбира като нещо от сорта:

Вгхундоур –  името на племето/народа/хората

Боулгхарай –  произхода им, откъде идват или към кой народ са принадлежали

Вндай – буквално „Вндайски“, по името на техния вожд/лидер

Или цялостно и по смисъл:

Вгхундоур Боулгхараите на Внд или Вгхундоур Боулгхарците на Внд

Вндайските Вгхундоур Боулгхараи или Вндайските Вгхундоур Боулгхарци

 

Нека разгледаме всяка дума една по една:

1. Внд

При тази дума е ясно, че липсва гласната, като имаме, разбира се, различни опции: а, у, ъ и т.н.

Тъй като не е записана (поради неясно каква причина) и не знаем каква точно е била най-удачен вариант за предположение е да се заложи на съществуващите топоними като:

Ван, Вананд

и да се приеме, че най-вероятно гласната е била или „а“ или звук близък до нея.

Самата дума Вананд раздробена също така най-вероятно има следното значение:

Վանանդ – Vanand – Van-and – Վան-անդ – land of Van – земя/място/територия на Ван

 

2. Вгхундоур

Думата Вгхундоур се среща и под формите:

Влъндур – западно-арменска диалектна форма на Вгхундоур

Огхонтор – Ашхарацуиц Арменска География VII в.

Олхонтор - западно-арменска диалектна форма на Огхонтор

Woghchondor – латинска транскрипция

Версията започваща с „О“ най-вероятно произлиза или от директен превод от гръцки или от сходна граматическа особеност, като например:

Οὐνδαλοι – Vandals – Вандали

Както се вижда думата за народа вандали в Койне започва с „Οὐ“, което е начина за предаване на звука „в“ в началото на думата, който липсва в азбуката за периода. Но въз основа на контекста от останалите исторически източници, както и сходствата в изписването и изговарянето на думата спокойно може да се приеме, че Вгхундоур и Огхонтор са едно и също нещо.

 

3. Боулгхарай

Тази дума, разбира се, е видимо най-ясна и предизвиква най-голям интерес поради неопровержимите ѝ и очевидни лингвистични сходства с думата „българи“.

Въз основа на това, но естествено и на много други фактори като контекстуални връзки между отделните историко-географски източници учените са приели като хипотеза, че в случая става дума за така наречените „българи на Вунд“.

Но българи ли са наистина? Ще разгледаме този въпрос в следващата част.

 

Част III: Проблеми с историческите източници

Един от най-сериозните хронологични аргументи в защита на хипотезата че хората на Вунд може да са българи е:

Глава 9-та от Книга 2-а от „История на Армения“ на Мовсес Хоренаци

Старо-арменски:

Ի սորա աւուրս աղմուկ մեծ լեալ ի գօտիս մեծի լերինն Կաւկասու յաշխարհին Բուլղարաց, եւ բազումք ի նոցանէ հատուածեալք եկին յաշխարհս մեր, եւ բնակեցան ի ներքոյ Կողայ, յարգաւանդահող եւ ի հացաւէտ տեղիս մինչեւ ի ժամանակս բազումս

Транскрипция:

I sora avurs aghmuk mec’ leal i gotis mec’i lerin K’avk’asu y’ashkharin Bulg’harts’, ew bazumk’ i nots’anē hatvats’eal’ k’ekin y’ashkhar’s mer, ew bnakets’an i nerq’ow K’oway, yargavandahogh ew i hatsawet t’egis minch’ew i zhamanaks bazums.

Руски:

В дни Аршака возникли большие смуты в цепи великой Кав­казской горы, в Стране булгаров; многие из них, отделившись, пришли в нашу страну и поселились на долгое время ниже Кола, на плодородной земле, в обильных хлебом местах.

Английски:

In the days of Arshak, great disturbances arose in the chain of the great Caucasian mountains, in the land of the Bulgars; many of them, separating, came to our land and settled for a long time below Kola, on fertile land, in abundant places with bread.

Български:

В дните на Аршак голямо вълнение възникна във веригата на големите Кавказки планини, в страната на българите; много от тях, след като се отделиха, дойдоха в нашата страна и се заселиха за дълго време под Кол, на плодородна земя, на места, богати на зърно.

Важно е да се отбележи, че тук става дума за сина на цар Валаршак, който също се казва Аршак, т.е. кръстен e на чичо си, царя на Партия. За да няма съмнения ето и извадка как започва Глава 9:

Արշակ որդի Վաղարշակայ

Arshak vordi Vagharsakayi

Arshak, son of Vagharsak

Аршак, син на Вагхрашак

В тази глава се говори за вълнения/размирици в Кавказ, която е принудила българи да се преселят на територията на Армения. Тъй като става дума за един и същи исторически документ и като си припомним по-горе, че в Глава 6, която разглеждаше времето на Валаршак се споменаваше, че „после дошли колонистите/преселниците на Вунд“ е абсолютно нормално да се направи връзка че едва ли не става дума за едни и същи хора.

 

Само че...

 

Проблем 1:

Глава 9 е след Глава 6 в документа.

В „История на Армения“ в повечето глави се дава едно сравнително добро и детайлно обяснение на географските области и тяхната история. В Глава 9 няма абсолютно никаква спомената връзка или намек за Вунд/Вананд. В нея точно и ясно се споменава заселници около „Кол“ и нищо повече.

Думата „Кол/Кола“ в текста изобщо не е кол/кола, ами е арменската дума:

Կողայ - K'oghay – Koghb - Когхай

Става дума за региона на Кохб в Армения, който е на едно доста значително разстояние (няколкостотин километра), както от Вананд, така и от Ширак.

Ако описанията са верни и се приемат за истина тогава трябва да имаме българи заселници от Кохб та чак до Вананд, което е буквално през цялата територия на Армения. Това би означавало български поселения простиращи се на стотици километри разстояние и буквално „завземане“ на почти цялата арменска територия.

Да се твърди че събитие от такъв мащаб се е случило и е истина, и то не е отразено коректно (или изобщо) в историческите арменски източници от онова време е повече от несериозно твърдение.

Реалистичният извод в случая е да се приеме, че става дума за малък брой заселници в отделни части на държавата, за които не е ясно дали изобщо имат етническа връзка помежду си.

 

Проблем 2:

Думата използвана за „българи“ в Глава 9 е арменската дума:

Բուլղարաց - Bulg’harts’ - Булгарац

Проблемът е че това не е старо-арменска дума. Думата е от модерен арменски език и това много лесно може да бъде проверено:

1.    като се потърси думата в Интернет

2.    като се засече със сходни проблеми в други източници, като например:

 

Ашхарацуйц – Арменска География 7 в. – Азиатска Сарматия

Старо-арменски:

Որ ըստ հիւսիսոյ են ազգք Թուրքաց եւ Բուլղարաց ըստ ան ուանց գետոցդ կոչեցեալ՝ Կու փի Բուլղար, Դուչի Բուղկար, Ողխոնտոր Բղկար, Եկնչդար Բողկար։ Աւտար այժմ ի Պտղոմէականէն են այս անուանք։ Եւ ի Ձիական լեառնէն փախեաւ որդին Խուդբադրայ

Транскрипция:

Vor yst haysisoy en azgk' T'urk'ats yev Bulgharats yst an uants getotsd koch'ets'eal: Koupi Boulghar, Duchi Boughkar, Oghondor Bghkar, Eknchdar Bogkar. Avtar ayjmn i Pt'ghomeakanen en ays anuvank'. Yev i Dzaykan l'earnen p'akh'eav vordin Khudbadray.

Английски:

For to the north are the peoples of the Turks and Bulgars, according to their rivers named as follows: Koupi Bulgar, Duch Bulkar, Oghondor Blkar, ekn Chdar Bolkars. These names now in Ptolemaic are these names. And from the Dzaykan mountains fled the son of Khudbadr.

Руски:

К северу от них племена Турков и Булгар, которые именуются по названиям рек: Купи Булгар, Дучи Булкар, Олхонтор Блкар, пришельцы Чдар Болкар. Эти названия современные и чуж ды Птолемею. Из Гиппийских гор бежал сын Худбадра.

Български:

На север от тях са племената на тюрките и българите, които се наричат по имената на реките: Купи Булгар, Дучи Булкар, Олхонтор Блкар, пришълците Чдар Болкар. Тези имена са съвременни и чужди на Птолемей. Синът на Худбадра избягал от планините Хипия.

 

Това е прословутият абзац от “Ашхарацуйц на Мовсес Хоренаци с добавки на предците” в който се изброяват т.н. тюркски и български племена наречени по имената на реките. Документ с доста спорна и съмнителна история, която вече е обсъждана в темата:

Българите в арменските хроники - Средновековна история - Форум "Наука" (forumnauka.bg)

Текстът на старо-арменски, който използвам тук е взет от:

Ашхарацуйц, Арменска География от 7 в. превод на Г.Д. ГУМБА

 

Тук отново имаме използване на съвременната арменска дума Բուլղարաց - Bulg’harts’ – Булгарац, както и четири различни по изписване думи близки до думата „българи“:

1. Կու փի Բուլղար (Kou pi Boulghar) (Боулгхар)

2. Դուչի Բուղկար (Duchi Boughkar) (Боугхкар)

3. Ողխոնտոր Բղկար (Oghondor Bghkar) (Бгхкар)

4. Եկն չդար Բողկար (Ekn chdar Boghkar) (Богхкар)

Както се вижда Боулгхар и Боугхкар могат да се приемат за диалектни форми на една и съща дума въз основа на арменските диалекти и прехода от „гх“ към „л“:

Боугхкар – Боулгхар

Но другите две форми Бгхкар и Богхкар са с тотално различни правописни особености и има доста голяма вероятност да нямат нищо общо с горните две, макар и в преводите (единствено там) те да са един вид уеаднаквени.

Разбира се тук веднага трябва да зададем следните важни въпроси:

1.    Защо има примеси на съвременни арменски думи в старо-арменски текст?

2.    Защо имаме четири различни по вид изписвания на думата „българи“ и със значение „българи“ ли са всичките?

3.    Дори ако приемем, че „булгарац“ е старо-арменска дума (а тя не е), това не я ли прави пета в този контекст и защо?

4.    Ако въпрос 3 е верен то тогава коя е оригиналната старо-арменска дума за „българи“? Не може да имаме просто така пет различни, нали?

5.    Защо никъде няма наличен чист оригинален и правилно транскрибиран текст на старо-арменски?

 

Проблем 3:

Тук ще се върнем на въпрос, който повдигнахме в Част I-ва на нашия анализ. Защо преводите имат съществени разлики помежду си?

Проблемът идва точно от Въпрос 5 по-горе. Оказва се, че често направените преводи съдържат авторски интерпретации и добавки, които изобщо не фигурират в оригиналния текст. Това е в огромна сила валидно за руските преводи.

Под оригинален текст тук трябва да се разбира текста на старо-арменски наличен към дадения момент и понякога (в редки случаи) предоставен към направените преводи.

Без наличието на правилно транскрибиран чист текст на староарменски, без съвременни примеси и авторски интерпретации/добавки наличните източници спокойно може да се приемат за ненадеждни.

Сигурно ви е направило впечатление, че между формите:

Ողխոնտոր Բղկար (Oghondor Bghkar) (Бгхкар)

Եկն չդար Բողկար (Ekn chdar Boghkar) (Богхкар)

стои думата „Եկն“ (екн), която буквално се превежда като „дошли/пришълци“. Ако нямахме обяснителния контекст от историческите извори и нямаше с какво да го засечем, щеше да е много трудно да се определи към кое от двете словосъчетания спада тази дума. Разбира се, ние знаем и вече споменахме, че Огхонтор е форма на Вгхундоур и че тези хора са новодошли по онова време на арменска земя. В повечето преводи думата е правилно разположена като продължение на първото словосъчетание под формата „огхонтор-булгар пришълци“.

Така че тук спокойно можем да приемем, че става дума за хората на Вунд, които са точно това... пришълци... отнякъде.

 

Част IV: Връзката на Ванандците с Балканите

 

В темата:

Какво става със земите отвъд Дунав след 1018 година? - Страница 13 - Средновековна история - Форум "Наука" (forumnauka.bg)

поребителят Иванко Тертер излага над 30-40 различни източника за Власи в Средна Азия. Той нарича Власи хората от района на Балх и Букхара, които според него са добре уседнали в Средна Азия. Няма да цитирам източниците тук, можете да използвате линка и да ги прочетете/проверите и сами.

Основният спор в темата е „отъждествяването на българи и власи, като едно и също нещо“, за което разбира се има достатъчно исторически източници против, които ги отделят и които не е нужно да изброяваме тук. Това в случая се явява логическа грешка на потребителят (и тези подкрепящи го) защитавайки подобна хипотеза, но в никакъв случай не означава, че власите не са дошли отнякъде и не са се настанили в земите, които са обитавали в последствие.

Един от основните контра-аргументи на тази хипотеза е че думата „влах“ произлиза от старо-германската дума „walhaz”, която е служела за назоваване първо на келтското, а после и на романизираното латино-говорящо население в Европа и че няма как „влах“ да произлиза от името на градовете Балх или Букхара, макар и като възможен екзоним.

Това разбира се е напълно вярно, освен ако, нямаме движение на едно и също европейско население и в двете посоки:

-       първо от запад на изток – Европа – Средна Азия

-       после от изток на запад – Средна Азия – Армения - Балканите

Само при подобен вариант подобна хипотеза би била вярна и би се запазило народностното название под една и съща форма.

Подобна хипотеза в никакъв случай не е невъзможна, но естествено би била изключително трудно доказуема.

 

Друг важен източник за връзката между ванандците и Балканите е:

Писмо-отговор на хазарския цар Йосиф до Кордовския халифат – пространна редакция

Руски:

Ты спрашиваешь меня в своем письме: “из какого народа, какого-рода и племени ты?” Я сообщаю тебе, что я от сынов Иафета, из потомства Тогармы. Так я нашел в родословных книгах моих предков,, что у Тогармы было десять сыновей; вот их имена: первенец—Авийор; второй — Турис, третий — Аваз, четвертый—Угуз, пятый—Биз-л, шестой — Т-р-на, седьмой — Хазар, восьмой — Янур, девятый — Б-лг-р, десятый — Савир. Я от сыновей Хазара, седьмого. У меня записано, что когда мои предки были еще малочисленны, всесвятой, — благословен он, — дал им силу, мощность и крепость. Они вели войну за войной со многими народами, которые были могущественнее и сильнее их. С помощью божией они прогнали их и заняли их страну, а некоторых из них заставили платить дань до настоящего дня. В стране, в которой я живу, жили прежде В-н-н-т р'ы. Наши предки, хазары, воевали с ними. В-н-н-т-р'ы были более многочисленны, так многочисленны, как песок у моря, но не могли устоять перед хазарами. Они оставили свою страну и бежали, а те преследовали их, пока не настигли их, до реки по имени “Дуна”. До настоящего дня они расположены на реке “Дуна” и по близости от Кустандины, а хазары заняли их страну до настоящего дня.

Български:

Ти ме питаш в писмото си: “от кой народ, от какъв род и племе си?” Аз ти съобщавам, че съм от потомците на Яфет, от потомството на Тогарма. Така намерих в родословните книги на моите предци, че Тогарма е имал десет сина; ето имената им: първороден — Авийор; втори — Турис, трети — Аваз, четвърти — Угуз, пети — Биз-л, шести — Т-р-на, седми — Хазар, осми — Янур, девети — Б-лг-р, десети — Савир. Аз съм от синовете на Хазар, седмия. Имам записано, че когато моите предци били още малочислени, всесвятият, — благословен да бъде, — им дал сила, мощ и крепост. Те водели война след война с много народи, които били по-могъщи и силни от тях. С божията помощ те ги прогонили и завладели техните страни, а някои от тях принудили да плащат данък до ден днешен. В страната, в която живея, преди са живели В-н-н-т р'и. Нашите предци, хазарите, водили война с тях. В-н-н-т-р'ите били по-многобройни, колкото пясъка на морето, но не могли да устоят на хазарите. Те напуснали страната си и избягали, а хазарите ги преследвали, докато ги настигнали, до реката, наречена “Дуна”. До ден днешен те са разположени на реката “Дуна” и в близост до Кустандини, а хазарите завладели страната им до ден днешен.

 

Както се вижда от текста има ясно разграничаване между Б-лг-р и В-н-н-т-р. Като вторите са били изгонени от тяхната си страна и се преместили около Дунав, „близо до Константинопол“.

Нека напомним и че едно от имената на Белград е Nándorfehérvár, което преведено от унгарски буквално означава „бялата крепост на Нандор“. Поради досегашното отъждествяване на вананд/нандор/хората на Вунд с българите се приемаше, че Нандорфехервар означава „белият град на българите“. Да, Белград е дълги години в рамките на българската държава, но след всичко изложено дотук аз не бих бил вече толкова сигурен, че става дума за изначално български град или поне не изначално основан от българи.

 

Част V: Връзката на Ванандците с хуните

 

Обращение Грузии – Conversion of Kartli - Моцкевай Картлисай

Старо-грузински:

მაშინმოვიდეს ნათესავნი მბრძოლნი, ქალდეველთაგან გამოსხმულნი, ჰონნი, და ითხოვესბუნ-თურქთა უფლისაგან ქუეყანაჲ ხარკითა და დასხდეს იგინი ზანავს.

Транскрипция:

Mashin movides natesavni mbrdzolni, kaldeveltagan gamoskhmulni, honni, da itkhoves bun-t’urk’ta uplisagan qveqana kharkita da daskhdes igini zanavs.

Английски:

Then came the warrior tribes, the Huns, driven out by the Chaldeans, and they requested land from the lord of the bunturks in exchange for tribute, and they settled in Zanavi.

Руски:

Тогда прибыло отделившееся от халдейцев воинственное племя хоннов, и испросило у владыки бунтюрков место под дань, и поселились они в Занави. И владели они им, за которое платили подать, и называется оно Херки.

Български:

Тогава войнственото племе на хонните, което се отделило от халдейците, пристигнало и поискало от владетеля на бунтурките място за данък и се заселили в Занави. И те го владееха, за което плащаха данъци, и се казваше Херки.

 

В грузинския текст по-горе, който е извадка от цитирания исторически извор се говори как хуните се отделили в единия превод или били изтласкани от халдейците и се заселили в Занави. Занави се намира в днешна Грузия.

Интересното в случая е използването на термина „бунтурки“. Според хронологията на цялото произведение става дума за времената около и след завоеванията на Александър Велики. Разбира се по това време, както и в няколкото първи века от новата ера няма как да говорим за тюрки в тези райони на света.

Цялата идея за съществуването на „бунтюрки“ е хипотеза поддръжана от предимно руски историци, но е повече от очевидна приликата с вананд/нандор. Макар че дори и да приемем, че е имало подобен народ, текстът говори за хуни в Грузия в много ранно време, много по-рано от официално приетото им преминаване към Европа.

Както се вижда и коректната транскрипция на думата поради свойственото произнасяне на буквата თ (тан) – тх, имаме един доста по-различен краен резултат от този от преводите:

ბუნ-თურქთა - bun-thurktha - бунтхурктха

В случая трябва да попитаме също:

1.    Защо има поставено тире в оригиналния текст на грузински, реално разделяйки думата, след като по това време подобен препинателен знак не съществува?

2.    Защо бунтхурктха е преведено като бунтурки и среща ли се изобщо някъде другаде термин като този в други исторически източници?

3.    Защо се игнорират очевидни лингвистични прилики с вгхундоур/огхондор?

 

Ето и още един източник споменаващ хуните на грузинска територия:

Леонтий Мровели – Животът на Карлийските царе

Вновь пришли племена халдейские, и они также обстроились в Картли.

Халдейските племента дойдоха отново и се установиха в Картли.

 

Част VI: Заключение

В крайна сметка кои са ванандците и каква е тяхната невероятна история? Българи ли са, или Власи, или Хуни? Или напълно отделен народ, тръгнал отдалеч, впоследствие изгонен от новите си поселения си и завършил пътя си на Балканите? Или може би са смесица от всички изброени по един или друг начин?

С кой от по-долу изброените термини е възможно да се отъждествяват:

Ούννογούνδοροι

Ουνογούνδουροι

Ονογούνδουροι

Ουνογουνδουροι 

Οννοβουνδοβουλγάρων

И има ли сериозно объркване между иранци от Балх/Букхара и Българите поради приликата с името при древните и впоследствие и съвременни автори?

Оставям изводите на Вас и се надявам да Ви е било интересно!

 

Използвана литература:

[1]. „История на Армения“ на Мовсес Хоренаци

[2]. “Ашхарацуйц”, Арменска География от 7 в. превод на Г.Д. ГУМБА

[3]. Обращение Грузии – Conversion of Kartli - Моцкевай Картлисай

[4]. https://titus.uni-frankfurt.de/

[5]. https://www.vehi.net/

[6]. Восточная Литература - библиотека текстов Средневековья (vostlit.info)

[7]. მოქცევაი ქართლისაი (amsi.ge)

[8]. Леонтий Мровели – Животът на Карлийските царе

[9]. Форум – Наука: Какво става със земите отвъд Дунав след 1018 година? - Страница 13 - Средновековна история

[10]. Форум – Наука: Кои са Хипийските (Конски) планини, наричани Български? – Страница 1 - Средновековна история

[11]. Форум – Наука: Българите в арменските хроники - Средновековна история

Редактирано Септември 6 от D3loFF

[makebulgar]

Единствено в използваната литература ти липсват като източници книгите на Голийски, където текстовете са разгледани подробно от разбирач по арменски и староарменски. 

Редактирано Септември 7 от makebulgar