Голмайсторските рекорди в националния отбор

[Стефан Атанасов]

Футболна история и статистика

ГОЛМАЙСТОРСКИЯТ РЕКОРД В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР СЕ ЗАДЪРЖА САМО ДЕСЕТ ГОДИНИ

     През 2010 година Бербатов напусна националния отбор, след като наскоро беше подобрил рекорда по най-много вкарани голове. Със своите 48 попадения той надмина Христо Бонев, който имаше 47. Новият рекорд се задържа десетина години, след което беше поискано мнението на УЕФА. Оказа се, че тя признава на Бонев 48 гола и така за историята ще останат и двамата рекордьори. По-какъв начин се промени ситуацията?

     На 8 май 1974 година националният ни отбор е играл приятелски мач срещу Турция, спечелен в София с 5:1. Българската футболна федерация (БФФ) тогава е признала на Бонев един гол (заедно с Д. Жечев, П. Панов и Б. Григоров), но е записала и автогол на Никос Ковис. За какво става дума? При втория си гол Бонев стреля във вратата на гостите. Топката се отклонява от крака на противниковия играч, но влиза във вратата. БФФ е постъпила по старите критерии за гол или автогол, а УЕФА е приложила новия регламент. Според него автогол е налице само при директен удар във вратата, а не когато е отклонено движението на топката.

     Бербатов побърза да си тръгне много рано и след време се оказа, че е сбъркал. В живота си той има две правилни решения и две груби грешки. Според официалната си автобиография (2018), през 1999 година той отказал да премине в „Левски“ Кюстендил, откъдето му предлагали много по-висока заплата. Това със сигурност е могло да затрудни по-нататъшната му кариера и неговия трансфер в „Байер“ Леверкузен. По същата причина следващата година той отново отказал да бъде продаден в „Лече“, който тогава играел в серия А на италианското първенство. Един-два месеца по-късно Бербатов подписал договора си за преминаване в „Байер“. Колкото до грешките, за първата вече разказахме. Втората беше свързана с обвързването му около личности със съмнителна репутация. Всеки с решенията си и с проблемите си.

[deaf]

Преди 9 минути, Стефан Атанасов said:

Колкото до грешките, з

За съжаление целият живот на Бербатов е пълен с грешки. Отказът да играе за националите,(което е равнозначно на предателство!),необяснимият отказ да си тръгне от МЮ,когато сър Фъргюсен недвусмислено му показа,че не го иска,наглото искане да кръстят улицата на която живее в "Бояна" в София на негово име,(добре де,на името на дядо му Димитър Бербатов,което "случайно" щеше да съвпадне с неговото),лъжата че като студент е събирал трохите от масата,за да се наяде и още много...

За мен най-талантливият футболист на България и в света през 20-ти век е Христо Стоичков...

[Стефан Атанасов]

Преди 7 минути, deaf said:

За съжаление целият живот на Бербатов е пълен с грешки. Отказът да играе за националите,(което е равнозначно на предателство!),необяснимият отказ да си тръгне от МЮ,когато сър Фъргюсен недвусмислено му показа,че не го иска,наглото искане да кръстят улицата на която живее в "Бояна" в София на негово име,(добре де,на името на дядо му Димитър Бербатов,което "случайно" щеше да съвпадне с неговото),лъжата че като студент е събирал трохите от масата,за да се наяде и още много...

За мен най-талантливият футболист на България и в света през 20-ти век е Христо Стоичков...

За времето през което твърди, че е бил студент в НСА, той се е намирал в чужбина. Магистърската диплома му е подарена, а това е тема, която тепърва предстои да коментираме.

[resavsky]

От 2010 година до 1979 година / когато е последният гол на Бонев/ са минали досто повече от десетина години.Иначе нещата са несравними.До края на 80- те години националните отборш играеха много малко мачове / между 6 и 8 година/.Днес са поне три пъти повече.Иначе Бербатов въпреки головия си рекорд можеше да даде много повече на национала.Аз не мога да се сетя един негов запомнящ се мач / с много уговорки може би един срещу Хърватия през 2002 година/.Нямаше желание и амбиция.

[todorg]

Малко се притесних  ,че ще се пише за Иван Колев и Георги Найденов и олимпийски игри,.До 1992 олимпийските футболни турнири на практика са извън егидата на ФИФА.Дълги години водещ принцип на олимписйкото движение е аматьоризмът ,което ,подпомогна ,малко или повече страните от тоталитарният комунистически строй ,които водеха спортистите си аматЬори  ,и получаваха запалщания там от разни ведомства..

[Стефан Атанасов]

Преди 14 часа, resavsky said:

От 2010 година до 1979 година / когато е последният гол на Бонев/ са минали досто повече от десетина години.Иначе нещата са несравними.До края на 80- те години националните отборш играеха много малко мачове / между 6 и 8 година/.Днес са поне три пъти повече.Иначе Бербатов въпреки головия си рекорд можеше да даде много повече на национала.Аз не мога да се сетя един негов запомнящ се мач / с много уговорки може би един срещу Хърватия през 2002 година/.Нямаше желание и амбиция.

Четиресет и осмия гол на Христо Бонев му е признат преди три години (2021), а преди това Бербатов се водеше като голмайстор. Най-силно е играл в мачовете Дания – България 1:1 (11 октомври 2000) и България – Белгия 2:2 (7 юни 2003). За първия в спортния печат има следния коментар: „Трябва да реагираме по някакъв начин и тук на сцената се появява младият 19-годишен Димитър Бербатов и той веднага оживява нападението ни. В 83-ата минута получава пас от фланга и макар и блокиран от защитник, без никакво забавяне, само с едно движение на десния крак изпраща топката в незащитения от Шмайхел ъгъл – 1:1. Това е гол, за чието изпълнение е необходимо завидно майсторство. Още тогава се вижда, че в лицето на Бербатов българският национален отбор има изключителен стрелец, който ще стане автор на редица важни и решителни голове. Удържаме финалния щурм на домакините и както през 1988 година, отново завършваме 1:1 в Копенхаген. („История на световните първенства“). По-късно постигаме същия резултат на чужд терен и през 2012 година.

Срещу Белгия (2003) на националния стадион идват 38 хиляди души, колкото е неговия капацитет. Записал съм си следното:

Отново препълнен до краен предел стадион от публика, която беше вдъхновена от силната игра на един млад и перспективен отбор. През първото полувреме белгийците откриха първи резултата. След почивката Стилиян Петров направи успешен пробив по тъчлинията, след което с дълъг пас намери Бербатов на противоположния край на терена, близо до вратата. Той засече високата топка с глава и променяйки посоката ѝ под ъгъл 90 градуса вкара един изключително красив гол в английски стил. След това белгийците пак поведоха, а нашият изравнителен гол за 2:2 дойде от дузпа за спъване на Боримиров.

[Стефан Атанасов]

Преди 1 час, todorg said:

Малко се притесних  ,че ще се пише за Иван Колев и Георги Найденов и олимпийски игри,.До 1992 олимпийските футболни турнири на практика са извън егидата на ФИФА.Дълги години водещ принцип на олимписйкото движение е аматьоризмът ,което ,подпомогна ,малко или повече страните от тоталитарният комунистически строй ,които водеха спортистите си аматЬори  ,и получаваха запалщания там от разни ведомства..

За Иван Колев може да се напишат коментари по журналистически, като футболна история, без статистически куриози. Олимпийските игри вече са самостоятелна тема, за която също не липсва информация и то доста интересна. Всичко това предстои.