А какво се случва в Украйна?

[gmladenov]

Чудех се къде да пусна интересна статия на СТРАНА.ua и затова реших да отворя нова тема, по подобие
на темата за случващото се в Русия.

Засилването на Ермак и негативизма на Запада. Какво означават промените в украинското правителство?

В украинското правителство бяха извършени големи рокади, в резултат на които съставът на министрите беше
актуализиран приблизително наполовина.

Например, един от останалите „дълголетници“ в кабинета на министрите, Денис Малюска, който ръководеше
Министерството на правосъдието, и Дмитрий Кулеба, който ръководеше Министерството на външните работи
повече от четири години, загубиха своя портфейл.

Но Ирина Верещук, която заемаше вицепремиерския стол, ще отиде на работа в кабинета на президента, а
бившият заместник-ръководител на ОП (Офиса на президента) Николай Точицки, който получи поста министър
на културата и информационната политика, и Алексей Кулеба, който ще заеме поста вицепремиер по
възстановяването, ще работи в правителството. Първият заместник-министър по въпросите на ветераните
Александър Порхун, който беше служебен министър, също ще бъде в ОП.

Подобни „преливания“ в „съобщителните съдове“ на ОП и Министерския съвет вече не учудват никого и служат
като още едно напомняне за фактическото подчинение на последното на първото. И както вече писахме, те
служат главно за пиар цели - да покажат, че Зеленски извършва „обновяване на властта“, реагирайки на
натрупаните проблеми (и по този начин, като че ли, прехвърля отговорността за тях на правителството).

Истиа е, че премиерът Шмигал, за чиято оставка се говореше от юни, беше оставен на стола. Но е възможно
това да е временно. Но много по-интересна и показателна от самите смени на властта беше доста негативната
реакция към тях в западните медии. Което още веднъж подчерта нарастващото напрежение в отношенията
между украинското правителство и Запада.

Засилването на Ермак

Както вече стана дума, основната задача на кадровите смени е да покажат, че президентът извършва
„обновяване на властта“. Премахва неефективните мениджъри и ги заменя с по-ефективни. И по този начин,
като че ли, прехвърля отговорността за съществуващите в страната проблеми върху правителството.

Тези назначения обаче носят и определени политически промени. И същността им е още по-голямо засилване
на контрола на президентската канцелария и нейния ръководител Андрей Ермак върху правителството (което
и без това е значително). Повечето новоназначени са хора на шефа на ОП, който за пореден път показа, че е
основният център за вземане на решения в обкръжението на Зеленски.

„Много бивши министри навремето полагаха, така да се каже, клетва за вярност, но по време на работата си
придобиха връзки, включително корупционни или със западни партньори, и някои се изтощиха и не могат да
направят повече Така че те бяха сменени и дори се увеличи влиянието на президентския кабинет върху
кабинета на министрите“, казва политологът Руслан Бортник.

Истина е, че Ермак все още не е успял да реализира плана за смяна на премиера Шмигал с вицепремиера
Юлия Свириденко, който се обсъжда от юни. Смята се, че това се противопостави на ръководителя на
фракцията на Слугата на народа Арахамия („кула“, съревноваваща се с Ермак, заобиколена от Зеленски).

Източници в политическите среди обаче смятат, че рано или късно Ермак ще постигне уволнението на
Шмигал. Освен ако дотогава съотношението на силите някак радикално не се промени.

Реакцията на Запада

В западните медии масовите оставки и назначения на министри в украинското правителство (и особено
смяната на външния министър Кулеба) предизвикаха значителна изненада. Като изненадата е съпроводена
с негативни оценки.

По правило се посочват две позиции.

Първо, Зеленски започна тези кадрови промени, за да запази рейтинга си.

„Той (президентът – ред.) не можеше да не забележи значителния спад в популярността на правителството,
регистриран в проучванията на общественото мнение през последните месеци. Като се има предвид, че
изборите бяха отменени по време на войната, промените в правителството бяха един от малкото лостове,
които Зеленски можеше да използва“, пише английското издание Икономист (The Economist).

Вторият акцент на публикациите е, че Киев се отървава от независими фигури, заменяйки ги с хора на
Ермак, засилвайки влиянието на канцеларията на президента върху процесите в страната.

Изданието Политико (Politico) пише, че Зеленски е „се сблъсква с огромна негативна реакция“ поради
рокадита в кабинета, която „повдига обвинения в заграбване на власт“.

„Водещи опозиционни фигури обвиняват Зеленски, че все повече назначава хора от тесен кръг близки
съюзници и поддръжници на държавни позиции в опит да консолидира властта около кабинета си“, се
посочва в публикацията, цитирайки съответните оценки на депутати от опозицията.

А служител на Белия дом е заявил анонимно пред Политико, че САЩ „могат да имат причина за
безпокойство“ относно промените.

Всичко това стана поредното проявление на напрежението в отношенията между украинското
правителство и неговите западни партньори, за което има две основни причини.

Първата е недоволството на Запада от широкомащабното ниво на корупция в Украйна и нарастващата
консолидация на властта в ръцете на Зеленски и неговия офис. Това недоволство се подклажда активно
от група украински активисти, медии и политици, близки до западните структури. Както вече писахме,
те прокарват следната теза: „Зеленски е страхотен човек, той преживя най-трудния период на войната,
той стана символ на съпротива срещу агресията, но за да вкара Украйна в Европейския съюз и да я
направи пълноправна част от западния свят, ние се нуждаем от друг, по-малко корумпиран и по-малко
авторитарен лидер, който ще слуша какво му казват западните му партньори, а не постоянно да се
опитва да налага своята позиция."

Опозицията прокарва тази тема още отдавна и тя постепенно навлиза както в медиите, така и в
политическите среди на Запада.

Втората причина са опасенията на Запада от слабата контролируемост на Зеленски по военните въпроси
и склонността му към рисковани стъпки, както и обществен натиск върху властите на западните страни
да увеличат военната помощ.

Информация за това oт време на време прониква в медиите. Например по отношение на отказа на Зеленски
да спре атаките срещу руски рафинерии, въпреки че администрацията на Байдън го е помолила да спре.
Вашингтон също така има подозрение, че Киев се опитва да тласне НАТО към пряк военен сблъсък с Руската
федерация, което западните страни категорично не желаят. В своя наскоро издадена книга журналистът
Дейвид Сангър пише, че Байдън веднъж дори е намекнал на помощниците си, че Зеленски може би
умишлено се опитва да въвлече Америка в трета световна война.

Всичко това все още не е довело до твърди действия от страна на Запада срещу Зеленски и близкия му
кръг. По всяка вероятност САЩ и ЕС не искат да организират публична разправа с украинските власти по
време на войната. Въпреки това, съдейки по тона в западните медии, предпазливостта към украинските
власти там се засилва.

https://ctrana.online/articles/analysis/471579-pochemu-v-kabmine-proizoshli-masshtabnye-kadrovye-perestanovki.html