Минало и бъдеще на световната икономика

[Atom]

Икономическата система в който живее човечеството през последните 300 години, може да се определи като 'Система за ускорено развитие'. Ускореното развитие от своя страна се постига, чрез целево насочване на ресурси в определени точки от икономиката с цел  постигане на икономически ръст.  

Под горното определение могат да се включат както класическия капитализъм от времената на индустриалната революция, така и съвременните икономики на САЩ, Китай, ЕС и всички останали икономики. Дори плановата икономика на СССР е продукт  и един от вариантите на тази икономическа система. С други думи дали ресурсите се насочват от частни интереси (класически капитализъм), от държавата (държавен капитализъм, планова икономика) или смесено е второстепенен въпрос (въпрос на подробности). Дали икономическия ръст се измерва с по-голяма печалба, по-висока рента или се изразява в количества повече продукция, пак е второстепенен въпрос, т.е. пак е въпрос на подробности.

Всички останали явления на нашето съвремие са ефект или следствие от горното и са "закодирани" в тази система. Например постоянният икономически ръст изисква непрекъснато разширение по всички възможни направления - географски, технологични и т.н.  От там,  като следствия се появяват глобализацията, различните технологични революции и т.н.

Тъй като ние живеем в условията на система за ускорено  развитие, на нас тя ни се вижда като даденост.Тя ни се вижда като нещо напълно естествено и предопределено. Нещо което се разбира от само себе си. Може да видим различията в нейното проявление, но не можем да видим общото. То обаче може да се види ако сравним тази система със системите на миналото или ако се опитаме да прогнозираме системите на бъдещето.  От една страна в миналото няма нищо подобно или ако има, то това са само някакви частично проявени елементи  на системата за ускорено развитие. От друга, ако се направи опит за прогнозиране на бъдещето, то или там няма да намерим системата или ако я намерим, то това ще е само частично. 

Редактирано Петък в 09:37 от Atom

[Atom]

Има четири опорни точки, които правят възможно стартирането на процеса за ускореното развитие.
1. - кредита и лихвата. Тези инструменти са възприети отдавна от човечеството, но дълго време лихвата е била ограничена и табуирана. Лихвата обаче е огромен мотиватор за ускорението и ръста. Изплащането на кредит + лихви + печалба за теб е възможно само при ръст
2. - идеята за прогрес.  Тази идея сама по себе си предопределя динамиката и посоката.  На база на идеята за прогрес се пораждат един куп други идеи и концепции
3. - изобретяването на науката и концепцията за наука.
4.-  корпорацията.  (Само си представете възможностите и влиянието на Синдбад мореплавателя и ги сравнете с тези на Източната индийска компания)

Тези четири концепции или явления възникват самостоятелно и преди ерата на ускореното развитие.  Т.е. те са нещо като  искрата която запалва двигателя. Веднъж стартирал процеса, той започва сам да влияе както върху тези изходни четири концепции, така и да създава съвсем нови. 

 

Редактирано Петък в 10:46 от Atom

[deaf]

Преди 1 час, Atom said:

Лихвата обаче е огромен мотиватор за ускорението и ръста.

Само че колкото е по-голяма печалбата,толкова повече се увеличава инфлацията,(вдигането на цените на стоките). Файда – йок. Освен за някои спекуланти... Господ така е устроил "системата",че няма голямо пространство за мърдане...

[Atom]

Преди 14 минути, deaf said:

Само че колкото е по-голяма печалбата,толкова повече се увеличава инфлацията,(вдигането на цените на стоките). Файда – йок. Освен за някои спекуланти... Господ така е устроил "системата",че няма голямо пространство за мърдане...

Е, хайде сега. Всеки един от тези 4 фактора е основополагащ  Те са необходимо, но недостатъчно условие за задвижването на процеса за ускорено развитие. Без наличието на някой от тях, все още щяхме да се намираме някъде в средновековието. Като технологии, начин на живот, начин на мислене  и т.н.  

[Atom]

Въпреки, че заглавието на темата е "Минало и бъдеще на световната икономика" ще започна с бъдещето.  Ускореното развитие не може да продължи вечно, а само в ограничен отрязък от времето. Това означава, че и системата която осигурява ускореното развитие също няма да е вечна. 

Както писах в първия си пост ускореното развитие се постига с  постоянен икономически ръст. Икономическият ръст обаче има определени лимити и има голяма вероятност към края на века те да бъдат достигнати. Проблемът е, че съвременните политически и социални системи са настроени да работят в режим на ускорено развитие при постоянен икономически ръст. Това се отнася еднакво за всички политически системи . Всички те, без изключение са част от Световната система за ускорено развитие и не могат да работят в друг режим.    

С други думи политическите и социалните системи на човечеството ще започнат да се променят много преди спирането на икономическия ръст.  Като времеви отрязък, вероятно около средата на века ще се наложи да се правят някакви кардинални промени. Какви ще са те и в каква посока, все още не е много ясно. Една от вероятностите е зелените политики да станат доминиращи и определящи за целия свят. Другата е потъване в анархия  в някои райони на планетата и политическото, военно и икономическо противопоставяне в други. 

 

 

Редактирано Преди 2 часа от Atom

[Димитър Йорданов]

Преди 13 минути, Atom said:

Въпреки, че заглавието на темата е "Минало и бъдеще на световната икономика" ще започна с бъдещето.  Ускореното развитие не може да продължи вечно, а само в ограничен отрязък от времето. Това означава, че и системата която осигурява ускореното развитие също няма да е вечна. 

Както писах в първия си пост ускореното развитие се постига с  постоянен икономически ръст. Икономическият ръст обаче има определени лимити и има голяма вероятност към края на века те да бъдат достигнати. Проблемът е, че съвременните политически и социални системи са настроени да работят в режим на ускорено развитие при постоянен икономически ръст. Това се отнася еднакво за всички политически системи . Всички те, без изключение са част от Световната система за ускорено развитие и не могат да работят в друг режим.    

С други думи политическите и социалните системи на човечеството ще започнат да се променят много преди спирането на икономическия ръст.  Като времеви отрязък, вероятно около средата на века ще се наложи да се правят някакви кардинални промени. Какви ще са те и в каква посока, все още не е много ясно. Една от вероятностите е зелените политики да станат доминиращи и определящи за целия свят. Другата е потъване в анархия  в някои райони на планетата и политическото, военно и икономическо противопоставяне в други. 

 

 

Вземаш ли под внимание възможността до края на века хората активно да излязат в космоса и там да започне промишлен добив на ресурси от луната или от различни астероиди? Както и ефекта върху икономиката по целия свят, ако се впрегнат големи усилия за изграждането на инфраструктура в околоземна орбита, станции на луната, евентуално на Марс. Ако се опита реална колонизация на Марс или луната (постоянни станции особено в началото нуждаещи се от огромно количество суровини, техника и храна/вода) или такива в орбита, както и частни за добив на полезни изкопаеми, то икономиката ще е в постоянен ръст. 

[Atom]

Преди 1 минута, Димитър Йорданов said:

Вземаш ли под внимание възможността до края на века хората активно да излязат в космоса и там да започне промишлен добив на ресурси от луната или от различни астероиди?

Технологичните иновации се извършват с определено времево закъснение спрямо постиженията на фундаменталната наука, която стои зад тях.  Самите технологии от своя страна, също изискват време за да станат икономически рентабилни.   С други думи рентабилното експлоатиране на ресурси от космоса може да се прогнозира при някакви съществуващи вече предпоставки. Не го изключвам съвсем, но и не мога да правя прогнози поради липса на база на която да се стъпи. 

 

[tekotaka]

Дигиталния, силиконв комунизъм. И.И ще си правят околоземни и земни комуни.Няма да има банки и пари

[Димитър Йорданов]

Преди 20 минути, Atom said:

Технологичните иновации се извършват с определено времево закъснение спрямо постиженията на фундаменталната наука, която стои зад тях.  Самите технологии от своя страна, също изискват време за да станат икономически рентабилни.   С други думи рентабилното експлоатиране на ресурси от космоса може да се прогнозира при някакви съществуващи вече предпоставки. Не го изключвам съвсем, но и не мога да правя прогнози поради липса на база на която да се стъпи. 

 

Попитах те защото последно време четох за експерименти за добив на суровини от астероид. Също и за 3д принтиране на метални предмети в орбита (тепърва предстоят тестове доколко са здрави и надеждни след връщането им на земята). Ако се окаже че 3д принтирането на метални предмети е ефективно и качествено, то това ще спомогне в голяма степен за по-бързо излизане в космоса на редица частни компании. 

Ще ми е интересно да дадеш мнение по тези въпроси след 5, 10 или 15 години и да видим какво ще е то. Извинявай за отклонението, но ми беше интересно да разбера какво мислиш и дали включваш в коментарите си възможности или само това, което в момента реално съществува и ефективно се използва. 

Редактирано Преди 1 час от Димитър Йорданов

[tekotaka]

К.П.Д.

Космическа Пазарна Демокрация

 

[Atom]

Когато изказах предположение, че лимитът на растежа ще бъде достигнат до края на века имам предвид следните фактори:
- Демографските прогнози. За пръв път преди две години, прогнозите на ООН показаха пик на световната популация преди 2100. Преди това, прогнозите с пик се предлагаха само за песимистичния вариант на прогнозата, а сега и за най-вероятната ( медианна) прогноза.  Т.е. прогнозира се общата популация на планетата да започне да намалява още преди края на века, някъде през 80-те години на този век. Намаляването на населението предполага свиване на икономиката, а не ръст и разширение. 
- Явлението  'стагнация на науката'. Стагнацията се изразява в това, че новите идеи генерирани от науката вече не подхранват икономическия растеж по начина, по който го правеха преди. Популярно обяснение за стагнацията е, че добрите идеи се намират по-трудно, което прави забавянето неизбежно.
- Парадокса на производителността.  Дори и да се появи някакъв технологичен пробив, то той не гарантира задължително увеличаване на ръста. Като пример може да се посочи т.н. парадокс на производителността. Той се наблюдава в САЩ, където ИТ технологиите преживяват бурно развитие през 70-те и 80-те години на 20-ти век, но въпреки това растежа на САЩ се забавя за същия този период. 

С други думи имаме два фактора - демографията и стагнацията на науката, които предполагат свиване, а не ръст. Третият фактор или "парадокса на производителността" ни казва, че дори и да се появи някакъв технологичен пробив, то не е задължително той да доведе до ръст.

Редактирано Преди 16 минути от Atom