Минало и бъдеще на световната икономика

[Atom]

Икономическата система в който живее човечеството през последните 300 години, може да се определи като 'Система за ускорено развитие'. Ускореното развитие от своя страна се постига, чрез целево насочване на ресурси в определени точки от икономиката с цел  постигане на икономически ръст.  

Под горното определение могат да се включат както класическия капитализъм от времената на индустриалната революция, така и съвременните икономики на САЩ, Китай, ЕС и всички останали икономики. Дори плановата икономика на СССР е продукт  и един от вариантите на тази икономическа система. С други думи дали ресурсите се насочват от частни интереси (класически капитализъм), от държавата (държавен капитализъм, планова икономика) или смесено е второстепенен въпрос (въпрос на подробности). Дали икономическия ръст се измерва с по-голяма печалба, по-висока рента или се изразява в количества повече продукция, пак е второстепенен въпрос, т.е. пак е въпрос на подробности.

Всички останали явления на нашето съвремие са ефект или следствие от горното и са "закодирани" в тази система. Например постоянният икономически ръст изисква непрекъснато разширение по всички възможни направления - географски, технологични и т.н.  От там,  като следствия се появяват глобализацията, различните технологични революции и т.н.

Тъй като ние живеем в условията на система за ускорено  развитие, на нас тя ни се вижда като даденост.Тя ни се вижда като нещо напълно естествено и предопределено. Нещо което се разбира от само себе си. Може да видим различията в нейното проявление, но не можем да видим общото. То обаче може да се види ако сравним тази система със системите на миналото или ако се опитаме да прогнозираме системите на бъдещето.  От една страна в миналото няма нищо подобно или ако има, то това са само някакви частично проявени елементи  на системата за ускорено развитие. От друга, ако се направи опит за прогнозиране на бъдещето, то или там няма да намерим системата или ако я намерим, то това ще е само частично. 

Редактирано Септември 20 от Atom

[Atom]

Има четири опорни точки, които правят възможно стартирането на процеса за ускореното развитие.
1. - кредита и лихвата. Тези инструменти са възприети отдавна от човечеството, но дълго време лихвата е била ограничена и табуирана. Лихвата обаче е огромен мотиватор за ускорението и ръста. Изплащането на кредит + лихви + печалба за теб е възможно само при ръст
2. - идеята за прогрес.  Тази идея сама по себе си предопределя динамиката и посоката.  На база на идеята за прогрес се пораждат един куп други идеи и концепции
3. - изобретяването на науката и концепцията за наука.
4.-  корпорацията.  (Само си представете възможностите и влиянието на Синдбад мореплавателя и ги сравнете с тези на Източната индийска компания)

Тези четири концепции или явления възникват самостоятелно и преди ерата на ускореното развитие.  Т.е. те са нещо като  искрата която запалва двигателя. Веднъж стартирал процеса, той започва сам да влияе както върху тези изходни четири концепции, така и да създава съвсем нови. 

 

Редактирано Септември 20 от Atom

[deaf]

Преди 1 час, Atom said:

Лихвата обаче е огромен мотиватор за ускорението и ръста.

Само че колкото е по-голяма печалбата,толкова повече се увеличава инфлацията,(вдигането на цените на стоките). Файда – йок. Освен за някои спекуланти... Господ така е устроил "системата",че няма голямо пространство за мърдане...

[Atom]

Преди 14 минути, deaf said:

Само че колкото е по-голяма печалбата,толкова повече се увеличава инфлацията,(вдигането на цените на стоките). Файда – йок. Освен за някои спекуланти... Господ така е устроил "системата",че няма голямо пространство за мърдане...

Е, хайде сега. Всеки един от тези 4 фактора е основополагащ  Те са необходимо, но недостатъчно условие за задвижването на процеса за ускорено развитие. Без наличието на някой от тях, все още щяхме да се намираме някъде в средновековието. Като технологии, начин на живот, начин на мислене  и т.н.  

[Atom]

Въпреки, че заглавието на темата е "Минало и бъдеще на световната икономика" ще започна с бъдещето.  Ускореното развитие не може да продължи вечно, а само в ограничен отрязък от времето. Това означава, че и системата която осигурява ускореното развитие също няма да е вечна. 

Както писах в първия си пост ускореното развитие се постига с  постоянен икономически ръст. Икономическият ръст обаче има определени лимити и има голяма вероятност към края на века те да бъдат достигнати. Проблемът е, че съвременните политически и социални системи са настроени да работят в режим на ускорено развитие при постоянен икономически ръст. Това се отнася еднакво за всички политически системи . Всички те, без изключение са част от Световната система за ускорено развитие и не могат да работят в друг режим.    

С други думи политическите и социалните системи на човечеството ще започнат да се променят много преди спирането на икономическия ръст.  Като времеви отрязък, вероятно около средата на века ще се наложи да се правят някакви кардинални промени. Какви ще са те и в каква посока, все още не е много ясно. Една от вероятностите е зелените политики да станат доминиращи и определящи за целия свят. Другата е потъване в анархия  в някои райони на планетата и политическото, военно и икономическо противопоставяне в други. 

 

 

Редактирано Септември 23 от Atom

[Димитър Йорданов]

Преди 13 минути, Atom said:

Въпреки, че заглавието на темата е "Минало и бъдеще на световната икономика" ще започна с бъдещето.  Ускореното развитие не може да продължи вечно, а само в ограничен отрязък от времето. Това означава, че и системата която осигурява ускореното развитие също няма да е вечна. 

Както писах в първия си пост ускореното развитие се постига с  постоянен икономически ръст. Икономическият ръст обаче има определени лимити и има голяма вероятност към края на века те да бъдат достигнати. Проблемът е, че съвременните политически и социални системи са настроени да работят в режим на ускорено развитие при постоянен икономически ръст. Това се отнася еднакво за всички политически системи . Всички те, без изключение са част от Световната система за ускорено развитие и не могат да работят в друг режим.    

С други думи политическите и социалните системи на човечеството ще започнат да се променят много преди спирането на икономическия ръст.  Като времеви отрязък, вероятно около средата на века ще се наложи да се правят някакви кардинални промени. Какви ще са те и в каква посока, все още не е много ясно. Една от вероятностите е зелените политики да станат доминиращи и определящи за целия свят. Другата е потъване в анархия  в някои райони на планетата и политическото, военно и икономическо противопоставяне в други. 

 

 

Вземаш ли под внимание възможността до края на века хората активно да излязат в космоса и там да започне промишлен добив на ресурси от луната или от различни астероиди? Както и ефекта върху икономиката по целия свят, ако се впрегнат големи усилия за изграждането на инфраструктура в околоземна орбита, станции на луната, евентуално на Марс. Ако се опита реална колонизация на Марс или луната (постоянни станции особено в началото нуждаещи се от огромно количество суровини, техника и храна/вода) или такива в орбита, както и частни за добив на полезни изкопаеми, то икономиката ще е в постоянен ръст. 

[Atom]

Преди 1 минута, Димитър Йорданов said:

Вземаш ли под внимание възможността до края на века хората активно да излязат в космоса и там да започне промишлен добив на ресурси от луната или от различни астероиди?

Технологичните иновации се извършват с определено времево закъснение спрямо постиженията на фундаменталната наука, която стои зад тях.  Самите технологии от своя страна, също изискват време за да станат икономически рентабилни.   С други думи рентабилното експлоатиране на ресурси от космоса може да се прогнозира при някакви съществуващи вече предпоставки. Не го изключвам съвсем, но и не мога да правя прогнози поради липса на база на която да се стъпи. 

 

[Димитър Йорданов]

Преди 20 минути, Atom said:

Технологичните иновации се извършват с определено времево закъснение спрямо постиженията на фундаменталната наука, която стои зад тях.  Самите технологии от своя страна, също изискват време за да станат икономически рентабилни.   С други думи рентабилното експлоатиране на ресурси от космоса може да се прогнозира при някакви съществуващи вече предпоставки. Не го изключвам съвсем, но и не мога да правя прогнози поради липса на база на която да се стъпи. 

 

Попитах те защото последно време четох за експерименти за добив на суровини от астероид. Също и за 3д принтиране на метални предмети в орбита (тепърва предстоят тестове доколко са здрави и надеждни след връщането им на земята). Ако се окаже че 3д принтирането на метални предмети е ефективно и качествено, то това ще спомогне в голяма степен за по-бързо излизане в космоса на редица частни компании. 

Ще ми е интересно да дадеш мнение по тези въпроси след 5, 10 или 15 години и да видим какво ще е то. Извинявай за отклонението, но ми беше интересно да разбера какво мислиш и дали включваш в коментарите си възможности или само това, което в момента реално съществува и ефективно се използва. 

Редактирано Септември 23 от Димитър Йорданов

[Atom]

Когато изказах предположение, че лимитът на растежа ще бъде достигнат до края на века имам предвид следните фактори:
- Демографските прогнози. За пръв път преди две години, прогнозите на ООН показаха пик на световната популация преди 2100. Преди това, прогнозите с пик се предлагаха само за песимистичния вариант на прогнозата, а сега и за най-вероятната ( медианна) прогноза.  Т.е. прогнозира се общата популация на планетата да започне да намалява още преди края на века, някъде през 80-те години на този век. Намаляването на населението предполага свиване на икономиката, а не ръст и разширение. 
- Явлението  'стагнация на науката'. Стагнацията се изразява в това, че новите идеи генерирани от науката вече не подхранват икономическия растеж по начина, по който го правеха преди. Популярно обяснение за стагнацията е, че добрите идеи се намират по-трудно, което прави забавянето неизбежно.
- Парадокса на производителността.  Дори и да се появи някакъв технологичен пробив, то той не гарантира задължително увеличаване на ръста. Като пример може да се посочи т.н. парадокс на производителността. Той се наблюдава в САЩ, където ИТ технологиите преживяват бурно развитие през 70-те и 80-те години на 20-ти век, но въпреки това растежа на САЩ се забавя за същия този период. 

С други думи имаме два фактора - демографията и стагнацията на науката, които предполагат свиване, а не ръст. Третият фактор или "парадокса на производителността" ни казва, че дори и да се появи някакъв технологичен пробив, то не е задължително той да доведе до ръст.

Редактирано Септември 23 от Atom

[Atom]

Преди малко помолих Copilot да ми направи прогноза.  Ето какво му поисках:
 

Направи възможно най-прецизна прогноза, кога ще бъдат достигнати лимитите на растежа, като отчетеш следните елементи и фактори:
- моделът Солоу-Суон
- явлението 'парадокс на продуктивността'
- факторът 'стагнация на науката'
- последните прогнози на ООН, които предвиждат спад в световното население след 80-те години на този век.

Ето и отговора:

Прогнозирането на точния момент, когато ще бъдат достигнати лимитите на растежа, е сложна задача, която изисква анализ на множество фактори. Нека разгледаме всеки от тях поотделно:

Моделът Солоу-Суон

Моделът Солоу-Суон е неокласически модел на икономическия растеж, който включва три основни фактора: труд, капитал и технологичен прогрес¹. Според този модел, дългосрочният икономически растеж зависи основно от технологичния прогрес, тъй като капиталът и трудът имат намаляваща възвръщаемост. Въпреки това, моделът предполага, че в даден момент икономиката ще достигне “стабилно състояние”, където растежът ще се забави значително, ако няма нови технологични иновации.

Парадокс на продуктивността

Парадоксът на продуктивността, известен също като “парадокс на Солоу”, посочва, че въпреки значителните инвестиции в информационни технологии, продуктивността не се увеличава пропорционално². Това може да ограничи потенциала за бъдещ растеж, тъй като технологичните иновации не водят до очакваните подобрения в продуктивността.

Стагнация на науката

Факторът “стагнация на науката” се отнася до забавянето на научните открития и иновации, което може да ограничи дългосрочния икономически растеж³. Ако темпът на научни открития продължи да се забавя, това ще намали възможностите за технологичен прогрес и съответно за икономически растеж.

Прогнози на ООН за световното население

Последните прогнози на ООН предвиждат, че световното население ще достигне своя пик около средата на 2080-те години и след това ще започне да намалява⁴. Това намаление на населението може да доведе до намаляване на работната сила и съответно до забавяне на икономическия растеж.

Обобщение

Като се вземат предвид всички тези фактори, можем да предположим, че лимитите на растежа могат да бъдат достигнати около средата на този век. Това ще зависи от темповете на технологичен прогрес, ефективността на инвестициите в продуктивност, темповете на научни открития и демографските тенденции. Въпреки това, точната прогноза е трудна, тъй като всички тези фактори са взаимосвързани и подлежат на промяна.

Ако имаш допълнителни въпроси или искаш да разгледаме някой от тези фактори по-подробно, не се колебай да попиташ!

 

След което го попитах следното: Има ли фактори, които биха опровергали тази прогноза и благодарение на които да се прогнозира продължаващ растеж за неопределено време в бъдещето?

Отговорът:

Да, има няколко фактора, които биха могли да доведат до продължаващ растеж за неопределено време в бъдещето. Ето някои от тях:

1. Пробиви в технологиите

Ако се постигнат значителни пробиви в технологиите, като например в областта на изкуствения интелект, нанотехнологиите или биотехнологиите, това може да доведе до нови вълни на икономически растеж. Тези иновации могат да увеличат продуктивността и да създадат нови индустрии и работни места.

2. Устойчиво развитие и зелени технологии

Инвестициите в устойчиво развитие и зелени технологии могат да създадат нови възможности за растеж. Преходът към възобновяеми енергийни източници и устойчиви практики може да стимулира икономиката и да намали зависимостта от ограничени ресурси.

3. Глобализация и международно сътрудничество

Засиленото международно сътрудничество и глобализацията могат да доведат до по-ефективно разпределение на ресурсите и знанията. Това може да стимулира икономическия растеж чрез увеличаване на търговията, инвестициите и иновациите.

4. Демографски промени

Въпреки прогнозите за намаляване на световното население, някои региони могат да продължат да растат демографски. Ако тези региони успеят да интегрират младото си население в икономиката и да подобрят образованието и здравеопазването, това може да доведе до устойчив растеж.

5. Образование и човешки капитал

Инвестициите в образование и развитие на човешкия капитал могат да увеличат продуктивността и иновациите. По-добре образованата и квалифицирана работна сила може да стимулира икономическия растеж и да създаде нови възможности.

6. Политически и икономически реформи

Политическите и икономическите реформи, които насърчават иновациите, конкуренцията и ефективността, могат да създадат благоприятна среда за продължаващ растеж. Това включва реформи в областта на данъците, регулациите и правата на собственост.

Тези фактори могат да създадат условия за продължаващ растеж, но е важно да се отбележи, че те също зависят от множество променливи и не са гарантирани. Ако имаш други въпроси или искаш да разгледаме някой от тези фактори по-подробно, не се колебай да попиташ!

 

 

 

Редактирано Септември 23 от Atom

[Atom]

И още един, последен въпрос към Copilot:

Кога трябва да се се случат тези явления или реформи за да се избегне достигането на лимитите от предната прогноза. Т.е. да се избегнат социалните и политически вълнения, които могат да възникнат покрай достигането на лимитите

Отговорът:

За да се избегне достигането на лимитите на растежа и свързаните с това социални и политически вълнения, е важно да се предприемат действия възможно най-скоро. Ето някои ключови моменти и срокове за различните фактори:

Пробиви в технологиите

• Краткосрочно (следващите 5-10 години): Инвестиции в научни изследвания и разработки, особено в области като изкуствен интелект, нанотехнологии и биотехнологии.
• Средносрочно (следващите 10-20 години): Комерсиализация и масово внедряване на новите технологии.

Устойчиво развитие и зелени технологии

• Краткосрочно (следващите 5-10 години): Приемане на политики и регулации, които насърчават използването на възобновяеми енергийни източници и устойчиви практики.
• Средносрочно (следващите 10-20 години): Масово внедряване на зелени технологии и преход към устойчива икономика.

Глобализация и международно сътрудничество

• Краткосрочно (следващите 5-10 години): Засилване на международното сътрудничество и подписване на търговски споразумения.
• Средносрочно (следващите 10-20 години): Увеличаване на глобалната търговия и инвестиции.

Демографски промени

• Краткосрочно (следващите 5-10 години): Инвестиции в образование и здравеопазване в региони с младо население.
• Средносрочно (следващите 10-20 години): Интеграция на младото население в икономиката и създаване на нови работни места.

Образование и човешки капитал

• Краткосрочно (следващите 5-10 години): Реформи в образователната система и увеличаване на инвестициите в обучение и квалификация.
• Средносрочно (следващите 10-20 години): Подобряване на качеството на образованието и създаване на иновационни хъбове.

Политически и икономически реформи

• Краткосрочно (следващите 5-10 години): Приемане на реформи, които насърчават иновациите, конкуренцията и ефективността.
• Средносрочно (следващите 10-20 години): Устойчиво прилагане на реформите и адаптиране към новите икономически условия.

Обобщение

За да се избегнат лимитите на растежа и свързаните с тях социални и политически вълнения, е необходимо да се предприемат координирани действия в краткосрочен и средносрочен план. Това включва инвестиции в технологии, устойчиво развитие, образование и международно сътрудничество, както и приемане на политически и икономически реформи.

Ако имаш допълнителни въпроси или искаш да разгледаме някой от тези фактори по-подробно, не се колебай да попиташ!

 

Уточняващ въпрос: И все пак сигурно ли е това, че ако не се предприемат реформи, лимитите на растежа ще бъдат достигнати още през средата на века. Възможно ли е без целенасочени реформи, а само под въздействието на пазарните механизми и конкуренцията, ръстът  да продължи поне до края на века?

 

Отговорът:

 

Прогнозирането на бъдещето винаги е свързано с известна степен на несигурност, особено когато става въпрос за сложни системи като глобалната икономика. Въпреки това, ето някои съображения относно възможността за продължаващ растеж без целенасочени реформи:

Пазарни механизми и конкуренция

Пазарните механизми и конкуренцията могат да стимулират иновациите и ефективността, което може да удължи периода на икономически растеж. Въпреки това, има няколко ограничения:

• Изчерпване на ресурсите: Без устойчиви практики, изчерпването на природните ресурси може да ограничи дългосрочния растеж.
• Климатични промени: Негативните ефекти от климатичните промени могат да имат сериозни икономически последствия, които пазарните механизми сами по себе си може да не успеят да смекчат.
• Социално неравенство: Пазарните механизми могат да задълбочат социалното неравенство, което може да доведе до социални и политически напрежения.

Технологични иновации

Технологичните иновации, стимулирани от конкуренцията, могат да продължат да подкрепят растежа. Въпреки това, без целенасочени инвестиции и политики, темпът на иновации може да не бъде достатъчно висок, за да компенсира други ограничителни фактори.

Исторически примери

Историята показва, че пазарните механизми и конкуренцията могат да доведат до значителен растеж, но също така има примери, когато липсата на координирани действия е довела до кризи. Например, Голямата депресия през 1930-те години и финансовата криза през 2008 година показват, че пазарите не винаги могат да се саморегулират ефективно.

Заключение

Възможно е пазарните механизми и конкуренцията да продължат да стимулират растежа до края на века, но това е свързано с голяма степен на несигурност и рискове. Без целенасочени реформи и координирани действия, вероятността за достигане на лимитите на растежа и свързаните с това социални и политически вълнения остава висока.

Ако имаш допълнителни въпроси или искаш да разгледаме някой от тези аспекти по-подробно, не се колебай да попиташ!

 

Редактирано Септември 23 от Atom

[deaf]

Преди 1 час, Atom said:

липсата на координирани действия е довела до кризи.

Коя е причината да липсват? Не казва...

Преди 1 час, Atom said:

Голямата депресия през 1930-те години и финансовата криза през 2008 година показват, че пазарите не винаги могат да се саморегулират ефективно.

Тогава защо държавата не ги е регулирала? Пак не казва...

[Gabraka]

Преди 8 часа, Atom said:

Въпреки, че заглавието на темата е "Минало и бъдеще на световната икономика" ще започна с бъдещето. 

Една от вероятностите е зелените политики да станат доминиращи и определящи за целия свят.

Другата е потъване в анархия  в някои райони на планетата и политическото, военно и икономическо противопоставяне в други. 

 

 

Съгласен съм с изложението относно настоящето и миналото, много добре е написано, но прогнозата за бъдещето е само горните две изречения.

Какъв алтернативен на настоящия икономически модел се крие зад понятието "зелени политики"? И в рамките на съвременния икономически модел има "зелени политики", но те не водят до съществена промяна. Даже по-често пречат на промишленото производство.

След всеки срив е нормално да има анархия и военни конфликти. Но те, обикновено, приключват все някога. След тях какво ще последва?

[Atom]

Преди 10 часа, Gabraka said:

Какъв алтернативен на настоящия икономически модел се крие зад понятието "зелени политики"? И в рамките на съвременния икономически модел има "зелени политики", но те не водят до съществена промяна. Даже по-често пречат на промишленото производство.

След приключването на етапа с 'ускорено развитие' има два пътя. Единият е икономиката да остане на нивото около пика на предходната система. С други думи от система с ускорен ръст да се премине към система "плато" или система на т.н. 'устойчива икономика'. Т.е. система без значителни ръстове и спадове, около някакво стабилно и устойчиво, постоянно ниво.

Другият  е след достигане на пика на системата с ускорено развитие да се премине към система с ускорен спад, който ще продължи до достигането на някакво дъно и установяване на стабилност.  Ако се влезе в такъв режим не е ясно колко дълго може да продължи този период, но има голяма вероятност продължителността му да е съпоставима с тази на предходния. 

В случая със зелените политики или т.н. 'зелен ръст' не става въпрос за алтернатива, а за последния етап на сегашния модел. Т.е. това е временно явление, нещо като преходен етап, който има за цел да направи прехода по плавен. Идеята е да се създаде възможност  икономиката да "остане върху платото", а не да се спусне в свободно падане по надолнището.  Т.е. да се избегне варианта с ускорен спад. 

Преди 10 часа, Gabraka said:

След всеки срив е нормално да има анархия и военни конфликти. Но те, обикновено, приключват все някога. След тях какво ще последва?

Зависи колко дълбоки са тези конфликти. Ако се локални и сравнително леки, то те ще са част от платото на т.н. "устойчива икономика".  Какво ще представлява системата на устойчива икономика засега е трудно да се прогнозира, той като всяка страна ще трябва да намери това устойчиво състояние по своя си начин. Обща рецепта няма.  Все пак предполагам, че на база културните особености е възможно да се направи някакъв обобщен модел на световната устойчивост. 

Ако конфликтите са дълбоки и тежки, то те най вероятно ще са част от "ускорения спад".  В този случай прогнозата  за "какво ще се случи след това" е невъзможна. 
 

[Gabraka]

Преди 4 часа, Atom said:

След приключването на етапа с 'ускорено развитие' има два пътя. Единият е икономиката да остане на нивото около пика на предходната система. С други думи от система с ускорен ръст да се премине към система "плато" или система на т.н. 'устойчива икономика'. Т.е. система без значителни ръстове и спадове, около някакво стабилно и устойчиво, постоянно ниво.

 

 

On 20.09.2024 г. at 13:45, Atom said:

Има четири опорни точки, които правят възможно стартирането на процеса за ускореното развитие.
1. - кредита и лихвата. Тези инструменти са възприети отдавна от човечеството, но дълго време лихвата е била ограничена и табуирана. Лихвата обаче е огромен мотиватор за ускорението и ръста. Изплащането на кредит + лихви + печалба за теб е възможно само при ръст
 

Пикът е построен върху търсене (кредити за ФЛ) и предлагане (кредити за ЮЛ) чрез кредити с лихви. Но изплащане на кредити и лихви и остатъчна печалба са възможни само при ръст, не и при плато. Какъв е механизмът, който прави възможен първия от двата пътя - задържане на настоящото плато?

Редактирано Септември 24 от Gabraka

[Atom]

Преди 1 час, Gabraka said:

Какъв е механизмът, който прави възможен първия от двата пътя - задържане на настоящото плато?

Не знам. Ако знаех, нямаше да отварям темата. Писах по-горе, че всяка една от страните ще трябва да намери устойчивото си състояние по своя си начин.  Ясно е, че няма да е лесно. Ще повторя нещо, което писах малко по-горе в  един от предните ми постове:
"Проблемът е, че съвременните политически и социални системи са настроени да работят в режим на ускорено развитие при постоянен икономически ръст. Това се отнася еднакво за всички политически системи . Всички те, без изключение са част от Световната система за ускорено развитие и не могат да работят в друг режим."

В същото време не приемай буквално, че платото ще се установи точно на пика на предната система. То може да се установи по-рано и изобщо да не се достигне до теоретичния възможен пик.  Възможно е пикът да бъде преминат  и за известно (но относително кратко) време да се тръгне по-надолнището, но въпреки това да се установи някакво плато на малко по-ниски нива от пиковите. Във всеки случай плъзгането по надолнището по пътя на ускорения спад в момента не се разглежда от никой като някаква алтернатива. Ако се разглежда изобщо, то е като на рисков  и катастрофичен вариант, за който трябва да се направи всичко възможно да бъде избегнат. 

Ти какво мислиш по въпроса и какви алтернативи виждаш?

[Gabraka]

On 23.09.2024 г. at 13:42, Atom said:

Както писах в първия си пост ускореното развитие се постига с  постоянен икономически ръст. Икономическият ръст обаче има определени лимити и има голяма вероятност към края на века те да бъдат достигнати.

 

Крайността на капитализма (постоянния икономически ръст) е намекната още от Адам Смит, а Карл Маркс й отделя централно място в теорията си. Тя е и причина да предлага алтернативен икономически модел. СССР обаче не прилага нищо алтернативно и също строи капитализъм, но без частна собственост. Подобно на Китай днес.

 

On 23.09.2024 г. at 13:42, Atom said:

Проблемът е, че съвременните политически и социални системи са настроени да работят в режим на ускорено развитие при постоянен икономически ръст. Това се отнася еднакво за всички политически системи . Всички те, без изключение са част от Световната система за ускорено развитие и не могат да работят в друг режим.    

С други думи политическите и социалните системи на човечеството ще започнат да се променят много преди спирането на икономическия ръст.  Като времеви отрязък, вероятно около средата на века ще се наложи да се правят някакви кардинални промени. 

Съвременните политически и социални системи вече се променят. Те все повече олевяват, стават все по-тоталитарни. Рисува се образ на зъл външен враг, с който се оправдава все по-силната цензура, все по-ограничените свободи и т.н. Всичко това е, за да се извърши по-доле споменатият постепенен спад. За да достигнем по-ниската равновесна точка без резки сътресения, а постепенно, е нужен тоталитарен подход. Не може изведнъж да се съобщи на населението, че следва обедняване. Но може да му се съобщи, че се налагат икономии, за да се бори с външния враг, докато необратимо се затяга тоталитарната примка. Много напомня залеза на Римската империя с нейното постепенно обеднявяне, придружено от новата християнска религия, която проповядва скромност, лишения и покорство.

 

 

Преди 12 часа, Atom said:

Единият е икономиката да остане на нивото около пика на предходната система. С други думи от система с ускорен ръст да се премине към система "плато" или система на т.н. 'устойчива икономика'. Т.е. система без значителни ръстове и спадове, около някакво стабилно и устойчиво, постоянно ниво.

Първият път - този на платото, е невъзможен. Днешната равновесна точка между търсене и предлагане в развитите държави... не е равновесна. Животът на кредит измества нагоре равнището на жизнен стандарт по изкуствен начин. За да се постигне плато, изобшо някакво плато, е нужно икономиката да се самовъзпроизвежда. Например, може да се постигне приблизително плато, ако икономиката е земеделска и икономическият цикъл съвпада с годишните времена. Днешната икономика обаче е далеч по-богата от земеделска икономика и се основава на изчерпаеми ресурси. Тук даже не включвам кредита и лихвата в уравнението.

 

Преди 12 часа, Atom said:

Другият  е след достигане на пика на системата с ускорено развитие да се премине към система с ускорен спад, който ще продължи до достигането на някакво дъно и установяване на стабилност.  Ако се влезе в такъв режим не е ясно колко дълго може да продължи този период, но има голяма вероятност продължителността му да е съпоставима с тази на предходния. 

 

След като плато и растеж са невъзможни, то остава само спад. Да, продължителността на спад към равновесната точка може да е съпоставима с продължителността на растежа. Но затова е нужен тоталитаризъм. Някакво ново християнство, което да научи хората да живеят бедно, защото така е богоугодно. Като например зелената религия. Ще спасим планетата, ако ядем буболечки. Многолюдни сме, свикнали сме да преяждаме, но не можем сами да си произведем достатъчно телешко, затова ще преминем към по-евтина храна - буболечки, в името на планетарното спасение. Новият тоталитарна религия се строи пред очите ни. Прекалено много ресурси бяха вложени в разрушението на християнството, за да се постигнат свръхпечалби и затова сега е нужна нова идеология, която да оправдае обедняването.

 

Преди 12 часа, Atom said:

Какво ще представлява системата на устойчива икономика засега е трудно да се прогнозира, той като всяка страна ще трябва да намери това устойчиво състояние по своя си начин. Обща рецепта няма. 
 

Всяка държава ще трябва да намери своя път за спасение. Точно това и наблюдаваме днес - десни контра елити, които се противопоставят на новата всеобща тоталитарна лява идеология, която се опитва да оправдае свише обедняването. Да вземем например ЕС, който ни вълнува най-пряко. Жизненият стандарт в ЕС е неравномерен. Северът е по-богат в общия случай. Северна Испания и Северна Италия са по-богати от Южна Испания и Южна Италия. А Германия е по-богата от целокупни Испания и Италия. Това неравенство е предпоставка за търсене на различни подходи - общ ляв и поединичен десен. Десните в Унгария и Словакия опитват еманципация от Брюксел, но са наясно, че съвсем сами са прекалено слаби. Затова се работи, по католическа линия, за прераждане на Австро-Унгария. Не е казано, че ще успеят, но е очевидно, че се работи в такава посока. Десен мирен подход в търсене на новата икономическа равновесна точка.

Десният подход обаче може и да не е мирен. Русия, например, опитва еманципация по военен път. Тя също говори за някакви "общи ценности", чрез които да обедини сили със съседите си. Не е казано, че ще успеят, но вече са поели по десния военен път и връщане назад няма.

 

 

Преди 5 часа, Atom said:

 Все пак предполагам, че на база културните особености е възможно да се направи някакъв обобщен модел на световната устойчивост. 

Ти какво мислиш по въпроса и какви алтернативи виждаш?

Това е точно теорията на многополярността. Тя се основава на културни особености и противоречи на глобалната модернистка култура. Големи региони, на основата на сходни културни особености, да сформират собствени икономически зони. Междузоновото общуване остава, но без пряко икономическо такова.

Аз виждам намаляване на градското население в развитите страни. Те са най-далече от равновесната си точка и за тях преходът ще е най-тежък, ако тоталитарният подход за постепенен спад се провали. Развиващите се страни са в най-благоприятна позиция. Те имат неусвоен потенциал, усвоението на който може да смекчи последствията от глобалния спад. Бедните страни ги очаква глад.

За България засега съм оптимист. Мисля, че контра елитите ще надделеят и тоталитсризмът ще бъде спрян навреме. Спадът в Западна Европа ще се приеме по-тежко и това може да накара много български емигранти да се сетят, че имат къщи на село в България. Евентуалното им завръщане би имало мигновен положителвн ефект върху демографията и икономиката ни. Заплахата за нас идва от нарастващото влияние на Турция, но икономическото положение там не е розово, така че и в тази посока има повод за оптимизъм. Ако си изиграем правилно картите, може и по-леко да преболедуваме всеобщото обедняване.

Ако обаче не съм прав и се окаже, че десният преврат е неосъществим, то мисля, че нямаме бъдеще като народ и държава. На първо място по демографски причини.

[Atom]

Преди 43 минути, Gabraka said:

След като плато и растеж са невъзможни, то остава само спад. Да, продължителността на спад към равновесната точка може да е съпоставима с продължителността на растежа. Но затова е нужен тоталитаризъм. Някакво ново християнство, което да научи хората да живеят бедно, защото така е богоугодно. Като например зелената религия. Ще спасим планетата, ако ядем буболечки. Многолюдни сме, свикнали сме да преяждаме, но не можем сами да си произведем достатъчно телешко, затова ще преминем към по-евтина храна - буболечки, в името на планетарното спасение. Новият тоталитарна религия се строи пред очите ни. Прекалено много ресурси бяха вложени в разрушението на християнството, за да се постигнат свръхпечалби и затова сега е нужна нова идеология, която да оправдае обедняването.

Това което описваш е някакъв  плавен спад с минимални и плавни стъпки. Да го наречем устойчив спад. На практика това не се различава кой знае колко от платото. След 2080 прогнозите за населението на планетата е да премине в режим на намаление, така, че икономическия спад ще е напълно естествен и в синхрон с демографския спад. 

Ускореният спад е съвсем друго нещо. Ускореният спад е също толкова бърз, колкото преди това растежа и ще е свързан освен всичко друго и с технологична, социална и политическа деградация. В една такава среда няма да могат да съществуват каквито и да е тоталитарни системи, просто защото никой няма да има потенциала да ги поддържа. По-скоро ще има анархия, бандитизъм и безвластие с тук-там някакви острови с малко по-голяма сигурност. 

Редактирано Септември 24 от Atom

[Atom]

Преди 1 час, Gabraka said:

Големи региони, на основата на сходни културни особености, да сформират собствени икономически зони. Междузоновото общуване остава, но без пряко икономическо такова.

Не го виждам така. Вариантите според мен са само два.  Или мултиплексен свят с мрежова многополярност, или двуполюсен свят с два полюса - САЩ и Китай, като между тях може би ще има някой друг "неутрален" играч. Неутрален дотолкова, доколкото в даден момент ще бъде по-близо или до единия или до другия център, но никога равноотдалечен и от двата. Това се отнася само до системата на платото.   

Що се отнася до културните особености, то те ще определят как всяка една страна ще се приспособи и ще се впише в световния ред.  А какъв ще бъде той ще зависи от САЩ и Китай. Засега желанието и на двете страни е светът да е мултиплесен с мрежова многополярност. Утре ако една от тези две страни реши друго, ще се премине към двуполярен световен ред.

Редактирано Септември 24 от Atom

[deaf]

Преди 6 часа, Gabraka said:

СССР обаче не прилага нищо алтернативно и също строи капитализъм, но без частна собственост.

Това е дървено желязо! Разбираш ли,че пишеш в научен форум?

Преди 6 часа, Gabraka said:

Но затова е нужен тоталитаризъм. Някакво ново християнство, което да научи хората да живеят бедно, защото така е богоугодно.

Тоталитаризмът,тоест комунизма,(тоталитаризмът е само комунистически),може да съществува (за кратко),само когато се унищожи изцяло частната собственост и тя стане държавна. И се затворят отвътре границите на държавата. Днес такъв режим е възможен и съществува само в Северна Корея и Куба.

[Gabraka]

Преди 7 часа, Atom said:

Това което описваш е някакъв  плавен спад с минимални и плавни стъпки. Да го наречем устойчив спад. На практика това не се различава кой знае колко от платото. След 2080 прогнозите за населението на планетата е да премине в режим на намаление, така, че икономическия спад ще е напълно естествен и в синхрон с демографския спад. 

Ускореният спад е съвсем друго нещо. Ускореният спад е също толкова бърз, колкото преди това растежа и ще е свързан освен всичко друго и с технологична, социална и политическа деградация. В една такава среда няма да могат да съществуват каквито и да е тоталитарни системи, просто защото никой няма да има потенциала да ги поддържа. По-скоро ще има анархия, бандитизъм и безвластие с тук-там някакви острови с малко по-голяма сигурност. 

Устойчивият спад се различава значително от платото в дългосрочен план. А за контролирането му е нужна тоталитарна социална система, каквато се строи днес.

Да, ускореният спад е съвсем друго нещо. Той би настъпил при нас, ако ЕС се разпадне така, както СССР се разпадна през 90-те. Дясната вълна се оказа слаба на последните избори, но все пак клати лодката в точно такава посока - към разпад. Разпадът би бил предизвикан от десните, а те не са тоталитарни. Ако след разпада се опитат да олевеят, то самият разпад ще им попречи и ще ни се случи споменатия от тебе бандитизъм.

Общо взето, отново казваме едно и също. Само аз приемам "платото" като буквално плато, каквото е невъзможно, а ти го приравняваш към умерения спад в тоталитарна система.

[Atom]

Преди 2 часа, Gabraka said:

Устойчивият спад се различава значително от платото в дългосрочен план. А за контролирането му е нужна тоталитарна социална система, каквато се строи днес.

Като казвам 'плато' имам предвид  усреднена стойност за цялата световна икономика. Т.е. права ,около която се колебае световната икономика със съвсем леки изменения в едната или другата страна на правата. Естествено, това не предполага, че икономиката на всеки отделен регион или страна ще поддържа плато. Напротив, по-вероятно е в даден момент например икономиките на Европа и Китай да отбележат значителен спад, но той да се компенсира със значителен ръст някъде другаде. Например в икономиката на Индия. Що се отнася до глобалния и постепенен спад в световната икономика, то очаквам това де се случи в синхрон със световния демографски спад и със запазване на средните показатели на глава от световното население. 

[Gabraka]

Преди 3 часа, Atom said:

 Естествено, това не предполага, че икономиката на всеки отделен регион или страна ще поддържа плато. Напротив, по-вероятно е в даден момент например икономиките на Европа и Китай да отбележат значителен спад, но той да се компенсира със значителен ръст някъде другаде. Например в икономиката на Индия. 

Точно така. При равни други условия, достигналите връхната точка на капитализма започват да пропадат, а не достигналите я имат все още възможност за растеж. Но това е при равни други условия, сиреч без войни и силово изменение на икономическата картина.

Военната ескалация продължава и плавният преход става все по-малко вероятен.

[Atom]

Преди 16 минути, Gabraka said:

Военната ескалация продължава и плавният преход става все по-малко вероятен.

Военните конфликти засега са локални. Ако си останат такива не виждам кой знае какви проблеми. Плавният преход е "плавен" ако се осъществи без кой знае какви кардинални и супер големи военни или социални конфликти.  Въобще не става въпрос да се мине изобщо без никакви конфликти. При толкова дълбок преход конфликтите са неизбежни. Въпросът е да се минимизират  рисковете произтичащи от тях. 

От друга страна аз не виждам в момента предпоставка за голям военен конфликт, в който да се включат активно САЩ и Китай и то на пълна мощ един срещу друг.  Писах по-горе, че в голяма степен бъдещето на новия световен ред ще се определи от поведението на тези две страни. 

Редактирано Септември 25 от Atom

[Gabraka]

Преди 1 час, Atom said:

Военните конфликти засега са локални.  

От друга страна аз не виждам в момента предпоставка за голям военен конфликт, в който да се включат активно САЩ и Китай и то на пълна мощ един срещу друг.

От изобретяването на ядреното оръжие конфликтите винаги са "локални" по модела прокси срещу прокси (както в Корея и Виетнам) или прокси срещу субект (както днес в Украйна). Виждаме, че веднага щом се заговори по-сериозно САЩ да позволят украински удари в руския тил, хутите стлобиха свръхзвукова ракета, която прелетя над два американски самолетоносача и се приземи "меко" в Израел.

 

А САЩ са доста активно включени в двата големи съвременни "локални" конфликта. Както с пари, така и с оръжие. За пряка битка срещу Китай ще им е нужно азиатско прокси - Тайван е главният заподозрян засега.