Художествено стъкло

[Втори след княза]

Ще наблегна само на два аспекта в изкуството, изразявано чрез стъклото. При това не на тези, които повтарят живописта във витражите.

Известни са присъщите на стъклото свойства, които характеризират специфичността му. На първо място това е проникването на светлина и пречупването поради наложената му форма. Неравностите и шлифовката, които придават отблясъци, неговата крехкост и капризност при експонирането.

На второ място неговата гладкост, която драматично контрастира с режещи ръбове.

Това дава един метафоричен, коварен характер на изразяването му. Стъклото свързваме с дом, светлина, предпазване от вихрушките. Същевременно това е един делничен блясък и неистински лукс (светлина). Стъклото не е бойно оръжие, но в някои криминалета счупената бутилка, стъкленото преспапие или кристалният полилей са смъртоносни. Това са спонтанните убийства на гнева в семеен кръг, в безопасното място, наречено дом.

 

Така навлизам в естетиката на трагичното, изразена от стъклото.

В него е въплътена чистата душа, която не издържа на тежестите на света. Това е уязвима девойка, която иска да бъде обкръжена от красота, цветя, а се сблъсква с безсърдечния гранит. Героинята от „Бохеми” пее

Да, наричат ме Мими,

но името ми е Лучия.

Историята ми е кратка.

На кърпа или коприна

бродирам у дома или вън...

Доволна и щастлива съм

с труда си

да правя лилии и рози.

Обичам нещата,

изразяващи нежност,

говорещи за любов, за пролет,

за мечти и илюзии,

неща с поетични имена ...

Гибелта й е предопределена. Блясъкът й, неогрятата белота на плътта и душата са обречени да помръкнат. При това сблъсъкът на крехкост и хладна твърдост, предадени драматично в операта, не са необходими в едно стъклено изображение. То минава и без демонстрация и динамика. Със или без гибелното, самото изразяване чрез стъкло прави невинността трагично застрашена. Парче от строшена вещ, която е значела много за някого съдържа гибелта, бележи я и ни я разказва като минало

Трагизъм има и в тази незабележимост на прозрачното. Чувството на нищожност и незабелязаност измъчват като герой на Кафка. Не ни стъписва нищо преди неволно да строшим стъклена витрина. Колкото по- незабележима, толкова по- застрашена. Един отхвърлен, маргинализиран, опредметен персонаж.

Дори струпването на стъкло- парчета или неоформено изсипано, има своята актуална драма на хаоса. Безформеността му изразява несъществуване, то е мъртвота преди появата на формата. Каквото и съдържание да има, то не струва пукната пара, защото няма форма.

В стъклото, както и в съдовете от керамика е въплатена трагичната поговорка: Дали стомната ще удари камъка или камъкът- стомната, все пати стомната.

 

Другият аспект е простащината и тривиалността.

Стъклото е кръчмарският кристал. То е там, където смърди на скара и бира, на ракия и лук. Където се приказват високомерно посредствени простотии и тривиалности. Тук няма блясък, а има ерзац. Ерзац разговори за политика, любов, революции. Фалшът на стъклото. То е синоним на простото, заменимото, евтиното. Онзи бирен пучист, онзи немислещ насилник, който прави скандали за да го видят и който в къщи е готов да нарани изневиделица. Това е коварността на стъклото към ръцете на домакинята. Уж е едно нищо, но носи кръв. Подмолно и подло.

Дори филмовите метафори наблягат на невежеството и злотворството в този аспект. В няколко филма като израз на презрение към учения е кадърът на смазани с войнишки обувки очила. Строшена, лещата която дава помощ, ни връща към безпомощността. Най- подлите и диви пияници трошат бутилки за да изразят гнева си. Нещо низко, злобно и коварно се крие в окървавените ръбове на стъклото.