Художествено стъкло

[Втори след княза]

Ще наблегна само на два аспекта в изкуството, изразявано чрез стъклото. При това не на тези, които повтарят живописта във витражите.

Известни са присъщите на стъклото свойства, които характеризират специфичността му. На първо място това е проникването на светлина и пречупването поради наложената му форма. Неравностите и шлифовката, които придават отблясъци, неговата крехкост и капризност при експонирането.

На второ място неговата гладкост, която драматично контрастира с режещи ръбове.

Това дава един метафоричен, коварен характер на изразяването му. Стъклото свързваме с дом, светлина, предпазване от вихрушките. Същевременно това е един делничен блясък и неистински лукс (светлина). Стъклото не е бойно оръжие, но в някои криминалета счупената бутилка, стъкленото преспапие или кристалният полилей са смъртоносни. Това са спонтанните убийства на гнева в семеен кръг, в безопасното място, наречено дом.

 

Така навлизам в естетиката на трагичното, изразена от стъклото.

В него е въплътена чистата душа, която не издържа на тежестите на света. Това е уязвима девойка, която иска да бъде обкръжена от красота, цветя, а се сблъсква с безсърдечния гранит. Героинята от „Бохеми” пее

Да, наричат ме Мими,

но името ми е Лучия.

Историята ми е кратка.

На кърпа или коприна

бродирам у дома или вън...

Доволна и щастлива съм

с труда си

да правя лилии и рози.

Обичам нещата,

изразяващи нежност,

говорещи за любов, за пролет,

за мечти и илюзии,

неща с поетични имена ...

Гибелта й е предопределена. Блясъкът й, неогрятата белота на плътта и душата са обречени да помръкнат. При това сблъсъкът на крехкост и хладна твърдост, предадени драматично в операта, не са необходими в едно стъклено изображение. То минава и без демонстрация и динамика. Със или без гибелното, самото изразяване чрез стъкло прави невинността трагично застрашена. Парче от строшена вещ, която е значела много за някого съдържа гибелта, бележи я и ни я разказва като минало

Трагизъм има и в тази незабележимост на прозрачното. Чувството на нищожност и незабелязаност измъчват като герой на Кафка. Не ни стъписва нищо преди неволно да строшим стъклена витрина. Колкото по- незабележима, толкова по- застрашена. Един отхвърлен, маргинализиран, опредметен персонаж.

Дори струпването на стъкло- парчета или неоформено изсипано, има своята актуална драма на хаоса. Безформеността му изразява несъществуване, то е мъртвота преди появата на формата. Каквото и съдържание да има, то не струва пукната пара, защото няма форма.

В стъклото, както и в съдовете от керамика е въплатена трагичната поговорка: Дали стомната ще удари камъка или камъкът- стомната, все пати стомната.

 

Другият аспект е простащината и тривиалността.

Стъклото е кръчмарският кристал. То е там, където смърди на скара и бира, на ракия и лук. Където се приказват високомерно посредствени простотии и тривиалности. Тук няма блясък, а има ерзац. Ерзац разговори за политика, любов, революции. Фалшът на стъклото. То е синоним на простото, заменимото, евтиното. Онзи бирен пучист, онзи немислещ насилник, който прави скандали за да го видят и който в къщи е готов да нарани изневиделица. Това е коварността на стъклото към ръцете на домакинята. Уж е едно нищо, но носи кръв. Подмолно и подло.

Дори филмовите метафори наблягат на невежеството и злотворството в този аспект. В няколко филма като израз на презрение към учения е кадърът на смазани с войнишки обувки очила. Строшена, лещата която дава помощ, ни връща към безпомощността. Най- подлите и диви пияници трошат бутилки за да изразят гнева си. Нещо низко, злобно и коварно се крие в окървавените ръбове на стъклото.

[Втори след княза]

Защо пък точно стъкло? Какви са традициите и успехите? Има ги. И в индустриалното и в художественото стъкло. Има средни училища в София, Нови пазар, Белослав, Разград, Казанлък. Учи се и за бакалаври и магистри. Обаче конкретния повод да размисля е, че американски индустриалци дават някакви пари и те трябва да се усвоят. Щели да откриват паралелка в неспоменато училище по изкуствата, а не в такова с традиции. Не зная какво ще стане. Най- вероятно ще се зарадват на зелените банкноти като на синьо сиренце на кукичка. 

[deaf]

Преди 6 часа, Втори след княза said:

Какви са традициите

Колега,понеже гледам че те влекат по-куриозни случаи,какво ще кажете за метростанция "Лъвов мост"? Защо релефните лъвове изобразени на стените на двата перона на станцията,са сложени на обратно – с лице към моста? Пак ли някой творец се е правил на интересен с цел да си направи реклама със скандал?

[Втори след княза]

Преди 4 часа, deaf said:

Колега,понеже гледам че те влекат по-куриозни случаи,какво ще кажете за метростанция "Лъвов мост"? Защо релефните лъвове изобразени на стените на двата перона на станцията,са сложени на обратно – с лице към моста? Пак ли някой творец се е правил на интересен с цел да си направи реклама със скандал?

Съжалявам, че не мога да съм полезен. Не съм обърнал внимание, дори че на метростанция "Лъвов мост" има релефни лъвове, а и отдолу едва ли мога да се ориентирам как са по отношение на моста с тези завои. Не зная и кой е твореца. Между другото, с интерес разглеждам изкуството и понякога ми хрумват метафори, друг път приемам само декоративната им стойност, особено на съвременното изкуство, където авторите не са станали класически. 

За лъвовета на Лъвов мост, това, което ми внушават е мечтата Третата Българска държава да е силна и независима като лъв, а не да пази чужди граници.

Честит празник на независимостта и нека политиката на България да се определя от български политици в българската столица.

[Втори след княза]

Игра на въображението

Мими пее споменатата ария "Наричат ме Мими". Маргарита пее песента "Имало крал на Туле"

Il était un roi de Thulé
Qui, jusqu'à la tombe fidèle,
Eut, en souvenir de sa belle,
Une coupe en or ciselé! ...
S'interrompant
Il avait-bonne grâce, à ce qu'il m'a semblé.
Reprenant sa chanson
Nul trésor n'avait tant de charmes!
Dans les grands jours il s'en servait,
Et chaque fois qu'il y buvait,
Ses yeux se remplissaient de larmes! ...

II.
Quand il sentit venir la mort,
Etendu sur sa froide couche,
Pour la porter jusqu'à sa bouche
Sa main fit un suprème effort! ...
S'interrompant
Je ne savais que dire, et j'ai rougi d'abord.
Reprenant sa chanson
Et puis, en l'honneur de sa dame,
Il but une dernière fois;
La coupe trembla dans ses doigts,
Et doucement il rendit l'âme!
Elle se lève
Les grands seigneurs ont seuls des airs si résolus,
Avec cette douceur!,

а Адина пее

«Della crudele Isotta
Il bel Tristano ardea
Né fil di speme avea
Di possederla un dì
Quando si trasse al piede
Di saggio incantatore
Che in un vasel gli diede
Certo elisir d'amore
Per cui la bella Isotta
Da lui più non fuggì.»

[VILLAGERS]
Elisir di sì perfetta
Di sì rara qualità
Ne sapessi la ricetta
Conoscessi chi ti fa!

[ADINA]
«Appena ei bebbe un sorso
Del magico vasello
Che tosto il cor rubello
D'Isotta intenerì
Cambiata in un istante
Quella beltà crudele
Fu di Tristano amante
Visse a Tristan fedele;
E quel primiero sorso
Per sempre benedì.»

(машинните преводи са твърде груби, за това ги пускам на оригиналния език)

Шеговитата игра към въображението е "Представям си три стъклени фигурки на трите девойки. В какъв цвят да ги оцветя?" Моето видение е Мими- бяла като лилиум или крин. Маргарита- небесно синя, като полско цвете или незабравка. Адина светло червена като вино, но никога като кръв! Кармен е като кръв, обаче тя не е девойка.  

Жалко, че символиката е далечна и обратното движение на мисълта едва ли ще ме срещне с трите девойки. Ако видя оцветена в светло синьо стъклена фигурка, кълна се, че никаго няма да се сетя за Маргарита на Гуно. 

Сложно нещо е изкуството