Ненамереният Канети

[Втори след княза]

Английската поетеса Катлийн Рейн смята за Канети, че "мъдростта му напомня тази на Сократ, защото основното й качество е човечността" Това ме подтикна да прочета фрагментите от дневника на Елиас Канети, "Провнцията на човека" Спънах се в един от тях "Най- голямото ми желание е да видя как някоя мишка яде жива котка." От тук започнаха и разминаванията. Мнението ми е, че човечността не се състои в това мишките да ръфат жива котка, а да гледаме към живота на планетата и просперитетът на човешката цивилизация. Какво като се обърнат нещата и жертвите ядат насилниците? С какво е по- човечно? Може би това е идеята на друг потърпевш- Шейлок, да дъвче живата плът на тези, които го унижават? Може би е онзаи полица от "Венецианския търговец" в която лихварят иска фунт плът от длъжника си? Канети продължава афоризъма си с: "Но преди това трябва и достатъчно дълго да си е поиграла с нея" Както Шейлок, който е приготвил везните и точи ножа си о кожата на своя ботуш.

Елизабетинският автор се възмущава и чрез репликата на дожа нарича този, който иска живото месо "непоколебим и безчовечен човек, един мизерник, в когото не може да се намери никаква милост, нито зрънце чувство" (прев. Д. Симидов)

Ха, сега, де!? Човечност или безчовечност? 

Редактирано Преди 1 час от Втори след княза

[Втори след княза]

"Човекът е събрал мъдростта на всички свои предци, а вижте какъв глупец е той!"

Тази тъжна констатация определено се отнася за другите, към които авторът не принадлежи. Иначе нямаше да завършва с "той". Кой глупецът, защо Канети се отчуждава от него? Да речем, че това е Йеремиев плач за грехове, които ще донесат беди, но също така може да се открие и високомерие към човечеството олицетворено от всеки друг човек.

"Мъртвите хе хранят от преценки, живите- от любов"

Явно има едни човеци, които авторът смята за мъртви човеци. Колкото и да е изменен превода на Елена Попова, тези с "преценките" не са малка част.