Ретроракетното кацане отново е опция за пилотирания кораб Крю Драгън!!!

[SAlexandrov]

Пилотираният космически кораб Крю Драгън вече може да каца с ракетните си двигатели при извънредни ситуации!

На снимката: ретроракетно кацане на “Драгън”. Photo credit : SpaceX

28 септември 2024 г. 09:30 ч.

Светослав Александров. Стийв Стич, програмен мениджър на комерсиалната пилотирана програма на НАСА, ни поднесе изненада по време на днешен брифинг! Пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” вече ще може да се завръща на Земята само с ракетните си двигатели, макар че това е опция, която би се използвала единствено при отказ на парашутната система.

Техническа способност за ретроракетно кацане имат както вече изстреляният кораб “Крю Драгън” с осмата дългосрочна експедиция, понастоящем прикачен към МКС, така и този “Крю Драгън” с деветата дългосрочна експедиция, който при благоприятни метеорологични условия ще излети днес в 20:17 ч. с руския космонавт Александър Горбунов и американския астронавт Ник Хейг.

Тази възможност превръща “Крю Драгън” в единствения пилотиран космически кораб в цял свят, който може да каца само с ретроракети. Други космически кораби в активна експлоатация като руският “Союз” и туристическият на Блу Ориджин “Ню Шепърд” притежават ретроракети – но те са маломощни и само спомагателни, колкото да облекчат кацането, т.е не могат да заменят изцяло парашутите. Корабът на Боинг “Старлайнър” пък използва омекотяващи въздушни възглавници, като за тяхното разгръщане трябва да се изхвърли целият топлинен щит – т.е. в сравнение с всички останали кораби той е най-рисков, защото при провал на парашутната система няма никакъв резервен вариант за спасение, а при неуспешно изхвърляне на топлинния щит кацането би било твърдо и травматично за астронавтите.

Преди около десетилетие Илон Мъск беше заложил на ретроракетното кацане като предпочитан метод за завръщането на кораба “Крю Драгън”. Основната причина затова се корени във факта, че ако някой ден искаме да колонизираме Слънчевата система, то космическите кораби трябва да са в състояние да кацат на всяка планетарна повърхност. Втората причина, колкото и невероятно да звучи е, че създаването на класическа парашутна система за кацане е много трудна задача. Това е антиинтуитивно и трудно за вярване, тъй като парашути съществуват от средновековието, а за пилотирани цели се ползват още при балонните полети през 18-ти век. Но е изключително сложно да се проектира надеждна парашутна система за пилотиран космически кораб, при която парашутът се разгръща в условия на разредена атмосфера и при много високи скорости. По времето на лунната програма “Аполо” парашутите са били сериозен морален проблем за инженерите и почти са спънали цялото начинание, първата катастрофа на пилотиран кораб (“Союз 1” с космонавта Комаров) е именно заради отказ на парашутната система, а една от причините за дългогодишните отлагания при “Крю Драгън” и “Старлайнър” бе свързана с трудностите при създаването на надеждни за тях парашути.

НАСА обаче в своя консерватизъм настоя “Крю Драгън” да се завръща с парашути, а Илон Мъск се съгласи, защото в един момент плановете му за завръщане на Луната и изпращане на хора към Марс започнаха да разчитат на кораба от ново поколение “Старшип”. Но очевидно ретроракетното кацане винаги е съществувало като вариант за “Крю Драгън” – и сега опцията е повторно активирана.

Тук е коректно да се подчертае – НАСА и СпейсЕкс ще използват ретроракетното кацане само при пълен провал на парашутите на “Крю Драгън”. Космическият кораб разгръща при завръщането си общо четири парашута и за да се стигне до варианта с ретроракети, трябва да не се разтвори нито един от тях. “Крю Драгън” може да постигне успешно кацане само с единичен парашут.

Но фактът, че опцията съществува и е технологично възможна, е достатъчно съществен. Защо чак сега, вероятно се питате? Според Бил Герстенмеър от СпейсЕкс поводът е успешният полет на пилотираната мисия Polaris Dawn преди две седмици, когато група от четирима астронавти постигна най-високата околоземна орбита, посещавана от човек (1 400 км) и това бе най-голямото разстояние, на което човек се отдалечи след половинвековна пауза (от края на “Аполо”). Явно полетът е убедил фирмата в цялостната надеждност на двигателната система “Супер Драко”, като Герстенмеър използва израза “имаме екстра увереност”.

 

https://cosmos.1.bg/space/2024/09/28/crew-dragon-propulsive-landing-is-back/