Пътят

[Втори след княза]

Животински инстинкт е движението. Човешки също. В най- общ смисъл пътят е напускане на познатото в усвояване на ново и непознато до сега. 

Във фолклора героят тръгва нанякъде, с една торбичка и пътна тояга. С това започва животът му на възрастен. Животните го правят много по- рано. Още преди да шурнат техните хормони, животните биват напъждани, защото шурват хормоните на майка им. Те трябва да тръгнат и сами да си намират хляба. Човеците също. Трябва да хванат пътя.

Усвояването на нов ареал не е еднократен акт. Той се извършва след всяко усвояване на предишния. Детето прохожда и започва да опознава дома. После с приятелска помощ усвоява околностите- квартала, града. После идва зедължителният път с отиване и връщане, сам или с един другар, но без водач. Този път бележи края на юношеството и готовността да се оправя сам в живота. 

После идат дългите пътувания в други държави по служба или за почивка, а с тях и семейните, когато не се усвоява ареал, а се водят други да се запознаят с усвоения ареал.

Идат несъществени новости и нови пътища, а накрая пътят към съвсем непознатия ареал- смъртта.

И понеже не вярвам в други светове за душите, откривам онзи последен път само в мемоарите, в които човек, подобно на Марко Поло в бивало и небивало разказва за пътя. Своя път. Защото този път вече не е на ходилата, а на словата и само човек може да се движи по него и усвоява нови територии.

[Втори след княза]

Проф. Пл. Бочков смята, че в народностното ни съзнание пътят е граница. Без да влизам в спор с него, ще отбележа, че не границата е важна, а преминаването й. Ставането. Промяната на човека от началото на пътя до неговия край. Дори когато хлапето от "Момче и вятър" тръгва по пътя и се връща пак хлапе, то вече е доста променено. Намерило е Вятъра, спорило е с него, стигнало е края на света и възможностите си. Със сигурност то вече не е хлапе.

И понеже това не е еднократният акт на пресичане на някаква граница, а продължителен път, изпълнен с премеждия, успехи и провали, то имам основание да смятам, че е процес на израстване, на промяна. Доста дълъг процес.

[Втори след княза]

Пътят според Дао не е път. 

Според ИИ

Дао (пътят) е централно понятие в даоизма, като е основен принцип на вселената – източникът и регулаторът на всичко съществуващо. То е както видимото, така и невидимото, както активното, така и пасивното.

Дао не е фиксиран път, който може да бъде следван точно. Той е естественият ред на нещата и затова изисква човек да живее в хармония с природата и със себе си. Концепцията за У Уей (недеятелност) е свързана с идеята за Дао – това е практиката да действаш в съответствие с естествения ход на нещата, без да се съпротивляваш на потока на живота.

Смисълът на живота, според Дао, е постигане на хармония със света чрез интуитивно и ненасилствено отношение към света, без опити за контрол. Дао съществува в постоянна трансформация и баланс, и това е основата на вселенската хармония.

[Втори след княза]

Будизмът все пак дава някакви насоки за път към достигате та нирвана. Пак по ИИ

1. Четирите благородни истини

• Истината за страданието (дукха): Животът е изпълнен със страдание, болка и неудовлетворение. Това не означава, че всичко е само страдание, но че страданието е неизбежна част от живота.
• Истината за причината на страданието (самудия): Страданието произлиза от желанието, привързаността и невежеството. Желанието за удоволствие, материални неща и контрол над живота води до неудовлетвореност.
• Истината за прекратяването на страданието (ниродха): Страданието може да бъде прекратено, когато се премахнат желанието и привързаността. Това е постигането на нирвана – състояние на вътрешен мир и освобождение.
• Истината за пътя към прекратяването на страданието (магга): Пътят за прекратяване на страданието е чрез Благородния осемкратен път.

2. Благородният осемкратен път

Той е практическото ръководство за достигане на нирвана и включва следните стъпки:

1. Правилно разбиране (правилна гледна точка): Осъзнаване на Четирите благородни истини и разбирането, че всичко е временно и подлежи на промяна.
2. Правилно намерение (правилно мислене): Ориентиране на ума към доброта, състрадание и ненасилие. Това означава да изоставиш желанията и омразата.
3. Правилна реч: Говорене на истината, избягване на обиди, клевети и празни приказки.
4. Правилно действие: Етични действия, които не вредят на другите. Това включва избягване на кражба, убийство и неморално поведение.
5. Правилна прехрана: Изкарване на прехраната по начин, който не вреди на други същества, като се избягват професии, свързани с насилие или измама.
6. Правилно усилие: Упорита работа за премахване на негативни мисли и чувства и развиване на добродетелите на ума, като любов, състрадание и радост.
7. Правилна осъзнатост: Осъзнаване на тялото, чувствата, мислите и действията си във всеки момент, без осъждане и привързаност.
8. Правилна концентрация (правилна медитация): Фокусиране на ума чрез медитация за постигане на дълбоко спокойствие и разбиране на истинската природа на реалността.

Следването на този осемкратен път води до постепенна трансформация на ума и живота, водейки в крайна сметка към нирвана – състояние на пълна свобода от страданието и цикъла на прераждане.

 

Видно е, че за "Праволното" разбиране на горните наПЪТствия е необходим гуру, сталкер или пастир. 

Редактирано Октомври 8, 2024 от Втори след княза

[Втори след княза]

От древноегипетските разбирания, пак по ИИ

Основни напътствия от Египетската книга на мъртвите

1. Подготовка за пътуването в отвъдното: Книгата започва с инструкции и заклинания, които да подготвят душата на починалия за пътуването из Дуат (отвъдния свят). Смята се, че след смъртта душата трябва да премине през различни изпитания, за да стигне до полето на тръстиките (Рая). Заклинанията дават на починалия способността да избегне опасностите и да получи защита от боговете.

2. Заклинания за защита и излизане през деня: Основна част от Книгата на мъртвите съдържа заклинания, които осигуряват защита на душата срещу зли духове и чудовища. Специални формули позволяват на починалия да се „събуди“ и да излиза през деня, когато му е нужно. Тези заклинания гарантират, че душата ще запази силите си и ще може да комуникира със света на живите, ако е необходимо.

3. „Изповедта на отрицанието“: Един от ключовите елементи в книгата е т.нар. „Изповед на отрицанието“ (или „Отрицателна изповед“). Това е списък от морални принципи, които починалият твърди, че е спазвал през живота си. Душата трябва да се яви пред 42 богове-съдии и да заяви, че не е вършила определени грехове, като например лъжа, кражба, убийство, лъжесвидетелстване и други морални нарушения. Тази изповед се прави пред бог Осирис, бога на задгробния живот.

4. Сцена на претеглянето на сърцето: След изповедта душата е подложена на финално изпитание – претеглянето на сърцето на починалия. Тази сцена е ключова в представите за съдбата в отвъдното. Сърцето на починалия се поставя на везна и се претегля срещу перото на Маат, богинята на истината, справедливостта и космическия ред. Ако сърцето е по-леко или равно на перото, душата се смята за праведна и получава достъп до вечния живот. Ако е по-тежко, душата е поглъщана от чудовището Аммит и изчезва завинаги.

5. Заклинания за осигуряване на вечен живот: Освен защитните заклинания, в Книгата на мъртвите има и такива, които осигуряват на починалия достъп до вечен живот и блаженство в отвъдното. Те дават на душата способността да се трансформира в различни форми – птица, лотосов цвят, сокол и други свещени символи, които ѝ позволяват да се движи свободно между света на живите и света на мъртвите.

6. Заклинания за преминаване през опасни места: Книгата също така съдържа инструкции как да се премине през различни опасности и порти в Дуат, пазени от страховити стражи. Важно е душата да знае правилните думи и заклинания, за да успее да премине безопасно.

Основни съвети за земния живот в древноегипетски текстове

1. Мъдростите на Птахотеп

Един от най-известните текстове е „Мъдростите на Птахотеп“, който представлява сборник с наставления от визиря Птахотеп за правилното поведение в ежедневния живот. Този текст се фокусира върху морала, етиката и отношенията в обществото. Ето някои от основните съвети:

• Смирение и скромност: Птахотеп съветва хората да бъдат смирени, дори когато са на високи позиции, и да не се възгордяват. Важно е да се изслушват другите и да се уважават техните мнения.
• Уважение към възрастните и мъдрите: Голямо значение се придава на почитането на възрастните и тези с повече опит и знания.
• Справедливост и честност: Да се действа справедливо и да се говори истината е висша добродетел. Птахотеп съветва да се избягва несправедливостта, особено към слабите.
• Контрол над емоциите: Мъдрият човек контролира гнева си и не позволява на емоциите да го владеят.

2. Поученията на Ани

Друга важна творба е „Поученията на Ани“, където акцентът е върху моралното поведение, религиозната вяра и правилното отношение към обществото и боговете. Някои от ключовите съвети в този текст включват:

• Благоговение пред боговете: Вярността към боговете е от първостепенно значение за успешен и хармоничен живот. Човек трябва да живее в съответствие с божествените закони (Маат) и да изпълнява религиозните ритуали.
• Благочестивост и добри дела: Ани насърчава хората да правят добри дела и да се отнасят към другите с доброта и състрадание. Спазването на моралните норми е ключово за постигане на успех в живота.
• Работа и честност: Работата се разглежда като важна добродетел, а честността в трудовия процес е от съществено значение за обществото и личното удовлетворение.

3. Маат – принципът на истината и справедливостта

Принципът Маат (богиня и концепция) е централна идея в египетската култура и е свързана с баланса, справедливостта, реда и истината. Маат регулира не само космическия ред, но и социалния ред на земята. Живеенето в съответствие с Маат означава да се спазват следните принципи:

• Справедливост: Важно е да се действа в съответствие с истината и справедливостта, без да се накърняват правата на другите.
• Почтеност: Египтяните вярвали, че честността и почтеността са основни качества, които водят до успех както в обществения, така и в духовния живот.
• Хармония в отношенията: Важно е човек да живее в хармония със семейството, приятелите, общността и природата, за да поддържа космическия и социалния ред.

4. „Поученията на Кагемни“

Това е друг известен текст с напътствия за живота, който съветва хората да бъдат внимателни в думите си, да избягват прекомерна гордост и да търсят баланс в действията си. В него се насърчава скромността и самоконтролът като начин за поддържане на добри отношения и спокойствие.

5. Поученията на цар Аменемхет I

В този текст, цар Аменемхет съветва сина си да бъде бдителен и мъдър управник, да се пази от предателства и да взема информирани решения. Той набляга на важността на прозорливостта и дисциплината в управлението на царството.

 

В тази култура, за успешно преминаване на жизнения път освен светските, социални принципи справедливост, честност, уважение към другите и почитане на боговете, със сигурност са присъствали и заклинания и амулети. Това е правела по- доверена връзката със свръхестествените помощници- боговете.

[Втори след княза]

Основни принципи в еврейската култура за преминаване на жизнения път, освен Десетте заповеди, пак по ИИ

Основни принципи, които ръководят поведението в еврейската култура:

1. Мицвот (Заповеди)

В юдаизма, освен Декалога, има общо 613 мицвот (заповеди), които обхващат както етични, така и религиозни предписания. Те са разделени на две категории:

• Заповеди, които се отнасят до отношенията между човека и Бога: Те включват задължения като спазване на съботата (Шабат), молитвите, празниците и различни ритуални закони.
• Заповеди, свързани с отношенията между хората: Те регулират моралното поведение, като например забраната за кражба, лъжа, измама, както и задължението за милосърдие и справедливост.

2. Етика и справедливост (Цедека и Мишпат)

• Цедека (צדקה) е основна концепция в юдаизма и означава праведност или справедливост, но също така се свързва и с благотворителност. В еврейската традиция милосърдието и помощта за бедните са не просто доброволни действия, а морален дълг. Даряването на време, пари и ресурси на нуждаещите се е считано за неотменимо задължение.
• Мишпат (משפט) е свързана със справедливостта и изискването да се постъпва честно във взаимоотношенията с другите. Тя подчертава важността на съдиите и справедливия съдебен процес, както и нуждата от справедливост в обществото.

3. Гмилут хасадим (Дела на доброта)

Гмилут хасадим (גמילות חסדים) означава „дела на доброта“ и представлява лични актове на милосърдие и състрадание към другите. Включва:

• Посещаване на болни;
• Осигуряване на помощ на нуждаещите се;
• Участие в погребални ритуали;
• Даването на безвъзмездна помощ без очакване на възнаграждение.

Тези действия са израз на любов към ближния, която е основен принцип в юдаизма.

4. Любов към ближния (Ахават реа)

Основополагащият принцип „обичай ближния си като себе си“ (Левит 19:18) е централен за етичната система на юдаизма. Той изисква хората да се отнасят с уважение и любов един към друг. Това се свързва с концепцията за Баал Чесед (бащата на добротата), който се стреми да покаже милост и щедрост към другите.

5. Шалом (Мир)

Шалом (שלום) не означава само отсъствие на война или конфликт, а цялостно състояние на мир, хармония и благополучие. В юдаизма се счита, че всеки човек трябва да работи за постигане на мир – в семейството, в общността и в света. Този принцип е вкоренен в стремежа към създаване на хармония и разбирателство между хората.

6. Почит към родителите (Кибуд ав ва-ем)

Почитането на родителите е основна заповед в Декалога, но този принцип е разширен в други еврейски текстове. Той включва не само уважение към родителите, но и грижата за тях в старостта им, както и изпълнение на техните желания. Смята се, че човек трябва да бъде благодарен и почтителен към родителите, защото те са източникът на живота му.

7. Шабат (Събота)

Шабат е ключов религиозен и културен принцип в еврейската традиция. Освен религиозните ритуали, свързани с него, Шабат е време за почивка, семейно единство и духовно възстановяване. Това е ден на размишление, прекарване на време с близките и осъзнаване на значимостта на духовното над материалното.

8. Кашрут (Диетични закони)

Законите за чистота на храната, известни като кашрут, определят какво може и какво не може да се консумира. Те подчертават важността на спазването на свещените традиции в ежедневието и насочват към дисциплина и духовна чистота. Спазването на кашрут се счита за акт на преданост и почит към Бога.

9. Талмудическа етика

Талмудът, който е ключов текст в еврейската традиция, съдържа множество мъдрости и напътствия за това как човек да живее живота си. Той предлага практически съвети за ежедневните взаимоотношения и морални дилеми, като се фокусира върху етика, право, взаимопомощ и почтеност.

10. Човешкото достойнство и почитта към живота

В юдаизма човешкото достойнство е свещено. Принципът „Пикуах нефеш“ (спасяването на живот) е основен и казва, че спасяването на човешки живот е по-важно от спазването на почти всички други заповеди. Защита на живота и здравето е висша ценност, която поставя човешкото съществуване над всичко останало.

 

Споменатата любов към ближния, предполагам се отнася само до единоплеменниците. 

[Втори след княза]

Мечтата за "Трите ключа" като добре извървян път. По ИИ

Мечтата за трите ключа – къща, вила и кола – е символ на постигане на материално благополучие и сигурност, които често са възприемани като основа на успешния и стабилен живот. Къщата представлява уюта и домашното огнище, мястото, където човек намира спокойствие и създава семейство. Вилата е олицетворение на свободата и бягството от ежедневието, свързана с почивка сред природата и време за презареждане. Колата от своя страна е символ на мобилността и независимостта, даваща възможност за лична свобода и връзка със света. За мнозина тази мечта въплъщава не само материален успех, но и усещане за лична реализация и удовлетворение от живота.

[Втори след княза]

Основни принципи на koмyнистичeскaтa личност:

1. Колективизъм

Koмyнистичeскaтa личност поставя интересите на колектива над тези на индивида. Всяко лично действие трябва да бъде насочено към благото на цялото общество, а не към собствените интереси. Принципът на колективизма включва:

• Споделена отговорност за общото благо;
• Работата в екип и подпомагане на другите;
• Липса на егоизъм и стремеж към индивидуални привилегии.

2. Трудова етика

Трудът е централен принцип в komyнистическото общество, като се счита за основен източник на стойност и средство за личностно израстване. Koмyнистичeскaтa личност трябва да бъде усърдна и отдадена на труда си. Принципите на трудовата етика включват:

• Всеотдайност към колективния труд;
• Ефективност и продуктивност в работата;
• Възприемането на труда не само като необходимост, но и като социален дълг и форма на себеизразяване.

3. Равенство

В koмyнистичeскaтa идеология равенството е основен принцип, който се отнася както за икономическото, така и за социалното измерение на живота. Koмyнистичeскaтa личност вярва в:

• Премахването на класовото неравенство;
• Равен достъп до образование, здравеопазване и ресурси за всички;
• Липса на привилегии въз основа на социален статус, богатство или произход.

4. Интернационализъм

Koмyнистичeскaтa личност не се ограничава в национални или етнически рамки. Интернационализмът означава солидарност с работниците и хората по целия свят, независимо от тяхната националност. Принципите на интернационализма включват:

• Подкрепа на световното работническо движение;
• Противопоставяне на империализма и национализма;
• Стремеж към глобално единство и солидарност.

5. Революционен дух

Koмyнистичeскaтa личност трябва да бъде готова да участва в революционни действия, когато е необходимо, за постигане на социална справедливост и безкласово общество. Принципите на революционния дух включват:

• Готовност за борба срещу експлоатацията и несправедливостта;
• Лоялност към koмyнистичeскaтa партия и нейните цели;
• Вяра в необходимостта от класова борба за постигане на истинска свобода и равенство.

6. Социалистически морал

Koмyнистичeскaтa личност следва принципите на социалистическия морал, който насърчава справедливост, солидарност и алтруизъм. Тя трябва да избягва пороци като корупция, измама и лично обогатяване за сметка на другите. Основни морални принципи включват:

• Честност и справедливост в личните и обществените отношения;
• Непримиримост към експлоатацията и несправедливостта;
• Етичност във всички аспекти на живота, от личното поведение до обществените ангажименти.

7. Образование и културно развитие

Образованието и културното развитие са основни компоненти на koмyнистичeскaтa личност. Човекът трябва да се стреми към самоусъвършенстване и активно участие в културния живот на обществото. Това включва:

• Учене през целия живот и стремеж към знания;
• Участие в културни и социални дейности, които укрепват колективния дух;
• Противопоставяне на буржоазната култура, която се смята за носител на експлоатационни ценности.

8. Дисциплина и самоконтрол

Дисциплината е важен аспект от поведението на koмyнистичeскaтa личност. Тя трябва да проявява самоконтрол и уважение към обществения ред, съобразявайки се с колективните цели и нужди. Принципите на дисциплината включват:

• Строго спазване на правилата и законите на социалистическото общество;
• Лоялност и дисциплина спрямо koмyнистичeскaтa партия и нейната йерархия;
• Отговорност за личните действия и съзнателно спазване на задълженията.

9. Солидарност

Солидарността между хората е съществена ценност в koмyнистичeскaтa етика. Koмyнистичeскaтa личност трябва да се грижи за другите, да споделя ресурсите и да участва в подпомагането на тези, които са в нужда. Солидарността означава:

• Подкрепа и сътрудничество между членовете на обществото;
• Готовност да се помага на хората в беда или нужда;
• Насърчаване на социалната кохезия и чувството за общност.

10. Атеизъм и критика на религията

Според koмyнистичeскaтa идеология, религията се разглежда като средство за поддържане на социалното потисничество. Koмyнистичeскaтa личност трябва да бъде атеист и да се противопоставя на религиозните институции, които подкрепят статуквото. Това включва:

• Критично отношение към религиозните вярвания;
• Насърчаване на научното мислене и рационалността;
• Промотиране на атеизма като част от борбата за освобождение на човека.

 

[Втори след княза]

Основни етически принципи, общоприети в постиндустриалното общество:

1. Устойчивост и екологична отговорност

Устойчивостта е ключов етически принцип, който насърчава отговорното използване на природните ресурси и минимизирането на негативното въздействие върху околната среда. В постиндустриалното общество съществува осъзнаване на важността от опазване на планетата за бъдещите поколения. Това включва:

• Намаляване на въглеродните емисии;
• Подкрепа за възобновяеми източници на енергия;
• Отговорно управление на отпадъците и рециклиране.

2. Социална справедливост

Социалната справедливост обхваща идеите за равенство и справедливост в обществото. Този принцип се стреми да премахне социалните и икономически неравенства и да осигури равен достъп до образование, здравеопазване и правосъдие. В контекста на постиндустриалното общество този принцип се свързва с:

• Борба срещу дискриминацията (расова, полова, етническа);
• Защита на правата на уязвимите групи;
• Икономическа и социална интеграция на маргинализирани общности.

3. Дигитална етика

С нарастването на технологиите и дигитализацията, дигиталната етика става основен елемент в постиндустриалното общество. Тя регулира въпроси, свързани с личната неприкосновеност, защитата на данните и отговорното използване на технологиите. Основни аспекти на дигиталната етика включват:

• Защита на личните данни: Осигуряване на защита срещу злоупотреби с лична информация и нарушения на поверителността.
• Киберсигурност: Гарантиране на безопасността на дигиталната среда и борба с киберпрестъпността.
• Отговорно използване на изкуствения интелект: Етични въпроси около AI, като пристрастията в алгоритмите, автоматизацията на труда и влиянието върху човешкото достойнство.

4. Индивидуална свобода и права

Постиндустриалното общество цени високо правата на индивида, особено по отношение на свободата на изразяване, личния избор и правото на неприкосновеност. Тези принципи включват:

• Свобода на словото: Правото на всеки да изразява мнението си без страх от цензура.
• Право на личен живот: Особено в дигиталната ера, където въпросите за личната неприкосновеност стават все по-важни.
• Свобода на избор: Възможността за индивида да прави свободни избори, включително относно своята идентичност, професия и начин на живот.

5. Корпоративна социална отговорност (КСО)

Корпоративната социална отговорност е концепция, която насърчава бизнеса да действа етично и да допринася за устойчивото развитие. Това включва:

• Екологично устойчиви бизнес практики;
• Осигуряване на справедливи условия на труд и права на служителите;
• Вложение в обществото чрез благотворителност, доброволчество и социални инициативи.

6. Глобална етика и солидарност

Постиндустриалното общество е все по-свързано глобално, което води до нови етически предизвикателства. Глобалната етика насърчава разбирането и сътрудничеството между различните култури и общества, особено по отношение на глобалните проблеми като:

• Бедност и неравенство;
• Бежански кризи и миграция;
• Глобални екологични проблеми и климатични промени.

7. Равенство между половете

В постиндустриалното общество въпросите за равенството между половете са силно подчертавани. Това включва както премахване на полова дискриминация, така и осигуряване на равен достъп на жените до образование, труд и политически права.

8. Трансформация на труда и етика на автоматизацията

С развитието на роботизацията и автоматизацията, се поставят етически въпроси за бъдещето на труда. Как трябва да се справяме с:

• Замяната на работни места с технологии;
• Прехода към нови умения и професии;
• Социалната защита на работещите в сектори, които се трансформират.

9. Плурализъм и културна толерантност

Постиндустриалното общество се характеризира с културно многообразие и плурализъм. Етическият принцип на толерантността изисква уважение към различните култури, религии и начини на живот, като насърчава разбирателство и диалог между различни общности.

10. Транспарентност и отчетност

В глобалната икономика и дигиталната ера транспарентността е важен етически принцип за институции, правителства и бизнеси. Това означава:

• Отговорно и открито управление;
• Етични бизнес практики и отчетност пред обществото;
• Прозрачност в комуникацията и вземането на решения.

[Втори след княза]

Добре изминалият живот на мюсюлманина, според ИИ, включва:

• Праведно поведение: Следването на ислямските предписания в ежедневието, като редовно извършване на молитви, пост, даване на милостиня и въздържане от грехове като лъжа, кражба и нечистота.
• Семейни и социални отговорности: Грижата за семейството, уважението към родителите, съпруга и децата, както и честното отношение към съседите и общността.
• Милосърдие и добри дела: Помощта към нуждаещите се, даването на зекят (милостиня), подкрепата на слабите и допринасянето към общото благо се смятат за ключови показатели на благочестив живот.
• Вяра и упование в Бога: Искрена вяра в единния Бог (Аллах) и следване на Неговите заповеди, упованието на Неговата милост и прошка, и стремеж към постигане на духовна чистота и удовлетворение.

[Skubi]

 

[Втори след княза]

Речетатив Джоко Росич

НЕМА ВЕСЕЛА ЕМИГРАНТСКА ПЕСЕН !!!.....

ЕМИГРАЦИЯТА НЕ Е ПО МЕРКА НА ВСЕКИ...

МНОГО МАЙКИ Е РАЗПЛАКАЛА, МНОГО БАЩИ Е ВДЪХНОВИЛА ,
МНОГО БРАТЯ И СЕСТРИ Е РАЗДЕЛИЛА ...

АМА И НЕФТА И ЗЛАТОТО СА КЪРВАВАТА ПОТ И СОЛЕНИТЕ СЪЛЗИ
НА ПОДГОНЕНИ ОТ БЕЗИЗХОДИЦА
И НЕМОТИЯ , ЗАРЕЗАЛИ БАЩИН ДОМ , ТЪРСЕЩИ СВОБОДА И ПРЕПИТАНИЕ
АВАНТЮРИСТИ ....

НЕКОИ КРИВНАТ ПО ПЪРВАТА ЛЪСКАВА ТАБЕЛА
ЗА ГОЛЕМОТО ШОСЕ И ВСЕ ПО АСФАЛТ , ПО МАЗНОТО ДА КАРАТ
....АМА НЕМА ПРИКЛЮЧЕНИЕ ПО МАГИСТРАЛАТА , ЛЕСНО Е , ВКЛЮЧВAШ НА ДИРЕКТНА И ВСЕ НАПРАВО , ВСЕ НАПРАВО , СТРОЯВАШ СЕ ДО КАМИОНИТЕ , ПОНЕСЛИ СТОКООБОРОТА, СТОКООБМЕНА И СТАВАШ СТОКА...
....И НЯКАК СИ ДОБРОВОЛНО ДЕЗЕРТИРАШ ОТ ИДЕАЛИТЕ .

ДРУГИ ПРЕСИЧАТ ПЪТЯ И ЦЕПЯТ НАПРАВО ПРЕЗ ГОРАТА, ПРЕЗ ПЛАНИНИ И РЕКИ , ПРЕЗ ПРОПАСТИ ПРЕЗ БЕЗДНИ , ОЦЕЛEВАТ ТРУДНО , БЕЗ ПЪТ , БЕЗ КОМПАС

И КОЛКОТО ПО-НЕВЪЗМОЖЕН ПРЕХОД СИ ИЗБРАЛ, ТОЛКОВА ПО-СИ БЛАЖЕН ОТ УСЕЩАНЕТО, ЧЕ СЕ ПРИДВИЖВАШ.....
НО ... ПЪТЯТ Е ВАЖЕН... ПЪТЯ, КОЙТО САМ СИ ИЗБРАЛ !!!

ДЕЦА, МОИ, ВЕСЕЛА ЕМИГРАНТСКА ПЕСЕН НЕМА!!!

 

 

 

[Втори след княза]

Става ясно, че има много доброжелателни съвети как да мине пътя добре. Важното обаче е да тръгнеш.

[Втори след княза]

От горните напътствия, най- често се отбелязват следните:

 

1. Справедливост – Появява се (чрез идеите за правилно поведение и етика), (социална и икономическа справедливост), (морална справедливост и честност).

2. Социална отговорност –  (колективизъм и обществена солидарност),  (милосърдие и подкрепа на бедните),  (грижа за социалната справедливост и правата на другите).

3. Труд и дисциплина – (усърдие в ежедневните задължения), (правилни усилия).

4. Семейни и социални връзки –  (колективизъм и социална солидарност), (грижата за семейството и обществото), ( почитта към родителите и хармоничните отношения с другите).

По веднъж се споменават и:

• Хармония с природата – От даоизма, където се подчертава нуждата от живот в съответствие с естествения ред на нещата и постигането на баланс с природата чрез концепцията за У Уей (недеятелност).

• Изповед на отрицанието – Египетски морален принцип, при който душата на починалия се явява пред боговете и отрича извършването на различни грехове, като кражба, лъжа и насилие.

• Революционен дух – В комунистическата идеология, този принцип подчертава готовността за участие в борба срещу несправедливостите и експлоатацията с цел изграждане на безкласово общество.

• Атеизъм и критика на религията – В комунизма, този принцип настоява за отхвърляне на религиозната вяра като средство за социално потисничество и се насърчава научното мислене и рационалността.

• Гмилут хасадим (Дела на доброта) – Еврейски принцип, който насърчава личните актове на милосърдие и помощ към другите без очакване на възнаграждение.

• Дигитална етика – В постиндустриалното общество се разглеждат етичните предизвикателства на дигиталния свят, като защита на личните данни, киберсигурност и етично използване на изкуствения интелект.

• Корпоративна социална отговорност (КСО) – Принцип в постиндустриалното общество, който насърчава бизнесите да действат етично, да се грижат за социалната справедливост и околната среда, и да допринасят за общото благо.

• Шабат (Събота) – В юдаизма, това е ключов религиозен и етичен принцип, свързан с почивката и възстановяването, както и с духовното осмисляне и хармония със семейството и Бог.

• Пикуах нефеш (спасяване на живот) – Еврейски принцип, който поставя спасяването на човешки живот над почти всички други религиозни и етични норми.

• Образование и културно развитие – В комунистическата идеология, този принцип подчертава значението на непрекъснатото образование и участие в културния живот за развитието на личността и обществото.

• Интернационализъм – Комунистически принцип, насърчаващ солидарността между работническите движения по целия свят, с цел постигане на глобално равенство и премахване на национализма и империализма.

• Свобода на словото и избор – В постиндустриалното общество се подчертава важността на свободата на изразяване и правото на личен избор, особено в контекста на личната независимост и демокрацията.

 

Има един много спорен момент, отнасящ се към морала изобщо. Всички напътствия му обръщат внимание, но оставят без отговор дали става дума за морала на своята референтна група или на външната. Дали този, който тръгва по пътя трябва да се съобразява с нормите, които е усвоил като добри или "с вълците да вие по вълчи"?

Общо взето, в българския фолклор се изразява, че своите норми са добри, чрез тях съществуваме, но не е необходимо да се афишират, а в случай на опасност дори е добре да се крият. Юнакът от "Тримата братя..." тръгва да убива ламята и да освобождава пленничките; друг герой, при среща с дяволи се скрива на едно дърво; Крали Марко, срещнал в пътя си три синджира роби ги отървава, на пук на морала на Муса Кеседжия; Девойката от "Братче еленче" била добре скрита, но я предизвикали с неправилни действия и тя слязла да обяснява кое е правилното... будала, хванали я.

От друга страна, всеки нов път и усвояване от човека на нов ареал е свързано с усвояване на семейния, селищен, народностен или училищен, трудов и пр. морал, който му е чужд. Т.е. попадайки в Рим, трябва да се държи като римляните, иначе ще пати. Например християните са имали доста проблеми с властта.  

И тук става дума за едно диференциране и преценка, дали да отстояваш своя морал или да се прикриеш. Споменатия с дяволите е трябвало да вземе бързо решение и постъпил като котка пред куче, съобразявайки, че ония не са от неговия род.

Горните пътни съвети важат дори за такъв път, като нашия форум. По- далеч стига този, който ....  

Редактирано Октомври 8, 2024 от Втори след княза

[Втори след княза]

Много от великите художествени произведения са разказ за пътуване. Пътуват аргонавтите, Одисей, Гаргантюа и Пантагрюел, Дон Кихот, Кентърбърийските поклонници, Данте има своето пътуване в отвъдното. Пътуват Билбо и Фродо Бегинс, Хъкълбери Фин, капитан Ахав и капитан Немо, Гъливер. Дори Антигона има своето пътуване към смъртта, както и всички трагични герои (и нетрагични като Розен.. и Гилдерн... как им бяха имената?). Пътува и бай Ганьо... И всички тези пътешествия са запечатани в културната история на Европа, защото са разкази за хода на човека и срещата му с препятствия и новости.

ИИ ми предложи някои характерни черти на някои от пътешествениците:

Батската невеста (от „Кентърбърийски разкази“)

• Независимост и сила на характера
• Житейски опит и мъдрост
• Доминиране в брака
• Наслада от живота
• Хумор и чар
• Самоосъзнатост

Дон Кихот:

• Стремеж към идеалите
• Неограничена вяра в доброто
• Безкористност и саможертва
• Непоколебима воля и устойчивост
• Въображение и мечтателност
• Пример за вдъхновение
• Трагична и красива саможертва

Одисей:

• Непоколебим стремеж към дома и семейството
• Героизъм и смелост
• Интелигентност и хитрост
• Способност за адаптация и устойчивост
• Верност към собствените идеали и идентичност
• Израстване и самопознание
• Лидерство и отговорност
• Постигане на целта

Антигона:

• Верност към моралните и божествените закони
• Непоколебимост в убежденията
• Саможертва за висшите идеали
• Трагичен, но героичен край
• Пример за бъдещите поколения

Пантагрюел:

• Жажда за знания
• Свобода на мисълта и духа
• Удоволствие от живота
• Хуманизъм и морални стремежи
• Приключения и открития
• Сатира на човешките слабости
• Хумор и оптимизъм

Колкото и да са спорни, дадените характеристики могат да послужат за едно обобщение, кое е това, което ни кара да оценим един път като добре извървян. 

• Непоколебимост в убежденията – Антигона, Дон Кихот
• Саможертва – Дон Кихот, Антигона
• Удоволствие от живота – Батската невеста, Пантагрюел
• Хумор – Батската невеста, Пантагрюел
• Жажда за знания – Батската невеста, Пантагрюел
• Непоколебима воля и устойчивост – Дон Кихот, Одисей
• Героизъм и смелост – Дон Кихот, Одисей
• Пример за бъдещите поколения/ вдъхновение – Дон Кихот, Антигона

От това,също спорно изреждане, виждаме не само какъв трябва да е пътешественикът, но повече какъв става той в своя дълъг път. 

Редактирано Октомври 10, 2024 от Втори след княза

[Втори след княза]

Мисля, че в нашата, българска, култура пътуването бива възприемано най- вече като следствие, все пак основателят Аспарух тръгнал на път заради аварите. Това звучи някак пасивно, като в детска игра на топчета или билинки, джаминки, лимки, скамболовчета или както там им казват, движат се, защото биват ударени. Обаче при живите същества движението е самопроизволно, преднамерено, сам тръгваш. Наистина, от земния рай се излиза само по принуда или като те изгонят, но Родината не е като Едема, да не можеш да се върнеш! Каракачани и цигани у нас са странстващи, българите сме домошари. Дори пастирят Вуте, като изкарвал овцете лете, стигал толкова далече, колкото да може за един ден да изтича и се върне за хляб. Родопските пастири стигали до Егея, ама колко пък да е далече Егея? Има сега някои, които пътуват често до Одрин, но тяхното е по- скоро отиване до супера, от което се връщат със стоки, но не и с преживявания, спомени, промени в знания и характер. Дори икономическите мигранти, които се върнаха не донесоха кой- знае какви разкази. То, наистина да миеш чинии и задници не е като да си Марко Поло и да те посреща китайският император. Ама Марко Поло лъжел. Бре, да се не начудиш... щото Омир или Жул Верн не лъжат, хайде- де. Предтечите на нашите революционери са били я търговци на добитък, които трябвало да преведат стоката далече, я данъци са събирали от села в незнайни долини, я търговци, които за стока са ходели по рисковани пътища. Който е пътувал, той е забогатявал. Приказвали са си с наши и чужди, научавали са това- онова или пък са се разтушвали от грижи. А щом в нещо има знание или развлечение, то е полезно. 

По пътя такива неща се ценят. Разказите в които да научиш нещо или да се забавляваш. Не пътят, а хората в пътя.

[Втори след княза]

А пък един англикански свещеник, който научил, че френските моми са любвеобилни, решил да мине Ламанша и сам да провери как стоят нещата. Доста свободомислещ християнин бих казал. Каквото е преживял е описал в роман, който, уви е недовършен, та не може да се разбере дали... или .... Все едно, негова си работа. Става дума, че изборът на пътя е личен. Един може да запее като Стенли "Пътят към храма избрах", друг да подхване шопинг туризъм, трети секс или нарко туризъм. Най- добрият вариант е пътят да прави чест, да служи за разказ и похвала. Както прочее споменатият свободомислещ свещеник, който с романите си "Сантиментално пътешествие" и "Тристрам Шанди" е повлиял в значителна степен на английската и западноевропейска литература. Популярен е и негов цитат от онова пътешествие, според който "Когато човек живее в мир с всички, колко по-лек от перце в ръката му е най-тежкият метал !" Сиреч добрите отношения са по- важни от златото в жизнения път. Поне не ни тежат и създават грижи като жълтици в пътна раница. Избор. Пак според него, писал е за слава, а не за пари. Още един избор в жизнения път.

Редактирано Октомври 10, 2024 от Втори след княза

[Втори след княза]

А пък вчера попаднах на един романен герой, който на въпроса "Защо пътуваш?" отговаря "За да се изненадвам всеки ден".

[Втори след княза]

Да тръгнеш нанякъде се е определяло и се определя от неудовлетворени потребности или от оценката за неудовлетворени потребности.

По Маслоу потребностите са

1. Самоусъвършенстване, себереализиране
2. Уважение, увереност
3. Любов/Принадлежност
4. Сигурност
5. Физиологични

Поемат на път и сменят местообиталището

• в търсене на храна, вода, суровини
• в търсене на сигурност
• в търсене на територия
• в търсене на полов партньор
• в търсене на работа и по- добро заплащане
• в търсене на по- добър климат
• в търсене на развлечение
• в търсене на познание
• в търсене на приятни емоции
• от алчност
• от страх
• от любопитство
• по религиозни причини
• по икономически причини
• по политически причини

[Втори след княза]

Този коментар е посветен на препятствията. Простият разказ е, че локва по пътя може да бъде заобиколена, пръчка- прескочена, клон - хвърлен настрани, скала да бъде раздробена, върху цепнатина да бъде поставена дъска, а през урва- мост. С други думи, препятствието да бъде отстранено или пътят да стане отново непрекъснат.

Препятствия обаче са не само физически предмети,  събития, но и човеци. Препятствие са разбойници, раздор, нескопосан водач или спътници, умора, досада, инцидент преобръщащ здравето. Един заядлив катаджия може да удължи пътя повече от ремонт, бариера и отклонение.

Геният на Данте дори е срещнал препятствие- три звяра алегории на завистта, сребролюбието и горделивостта. Има и други обяснения. Той не свърнал да заобиколи, а направо се отказал. Самият Данте! Добре че духът на Вергилий го посетил и повел по друг, доста по- страшен път. Изглежда и за двамата безсмъртни поети тия три звяра са били непреодолима пречка.

Надявам се, в краткостта имаше достатъчна поука. Ако в пътя има твърде много препятствия или катаджии, въпрос на избор е дали самият път не е някакво препятствие, което трябва да бъде заобиколено.