5 заблуди на PR специалиста в общинската администрация. Отговарят ли професионалните очаквания на институционалната реалност?

[Габриел Деянов]

5 заблуди на PR специалиста в общинската администрация.
Отговарят ли професионалните очаквания на институционалната реалност?

       Габриел Деянов, Магистър „Реклама и публична комуникация”
       ФЖМК – СУ „Св. Климент Охридски”

     Обучението по връзки с обществеността в България се осъществява на базата на световна и родна натрупана информация, датираща от вече над столетие. Основните модели и практики се оказват ефективни за десетки хиляди специалисти от цял свят. Но понякога теорията не може да покрие всички обстоятелства, както и не всички специалисти могат да обозрят всички фактори, които се появяват в практиката. Това е присъщо на PR дейността и само показва възможностите ѝ за развитие и обогатяване. В общинската администрация обаче правилата се оказват малко по-различни, отколкото стандартните институционални похвати. В настоящата статия ще изтъкнем 5 базови заблуди, които PR (public relations) специалистите, особено младите такива, допускат в работата си в местната администрация, позовавайки се на изградени теоретични принципи.

Институционалното начало

     Институциите в България отдавна са поели пътя към осъществяване на по-добрия диалог между гражданите и службите, работещи в техен интерес. Една от най-близките до хората институция се явява общинската администрация. Опериращи на местно ниво, администрациите поемат огромна част от важните за нормалния жизнен цикъл на гражданите дейности. Разкриването на отдели по връзки с обществеността в общините показва значимостта на комуникацията с публиките на тези структури и преходът от една тоталитарна система към такава от отворен тип, търсеща своето развитие в съвременните реалии. Това е манифестираната в обществото цел, но дали наистина е такава и дали е лесно изпълнима?
     За да работят в структурата на местната администрация или където и да било другаде, PR специалистите трябва да натрупат опит, който започва с образователната подготовка и изграждането на личностни умения и характеристики за да упражняват подобна професия свободно. Важното е, както и при всяка друга професионална дейност, тя да кореспондира на личността. PR професията е обвързана с активна комуникация с хора от всички слоеве на обществото и изградени навици за бърза реакция в множество различни ситуации. (1) Немислимо би било тази дейност да бъде извършвана от недостатъчно подготвени и най-вече недостатъчно мотивирани кадри. Повече за мотивираността, личностните характеристики на специалистите в обширната сфера на връзките с обществеността, както и пред какви предизвикателства се изправят ще разгледаме в долните редове.

Ключови думи: вътрешна комуникация, институционален PR, външна комуникация, кампания, морал, прозрачност, заблуди, взаимодействие теория-практика; администрация, граждани;


Комуникационната идентичност на PR специалиста

     Много дълъг път е извървяла дисциплината „Връзки с обществеността”. Докато в миналото не се е считала за важна ролята на морала и етичността на хората, упражняващи тази професия, днес теорията ни учи, че личността, боравеща с асортимента на PR активностите трябва да е максимално откровена и прозрачна в действията си. (2) Нещо повече, разглеждайки „Хартата на клиента” на местни администрации откриваме, че те представят себе си като едни отворени структури, в чиито център стоят гражданите и те имат право на вярна, точна, навременно подадена информация за всичко, което касае публиката им, включително правото да знаят какви са плановете, стремежите и моментната работа на екипа. Под екип разбираме не само ръководителя /кмет/ и горните звена на администрацията /секретар, заместник-кметове, директор на отдел/, а и отделните служители /експерти, специалисти/. (3)
     Един PR специалист, който е усвоил добре теорията е наясно с базовите принципи в управлението на връзките с обществеността, а именно в развитието на вътрешните и външните комуникации, тоест на комуникациите като цяло на всяка организация /била тя държавна или частна/. (4) Хората заети с тази дейност са наясно, че тя е и мениджърска функция, имаща отношение към най-високите нива на йерархията в структурата, в която се намира и едновременно с това близо и до гражданите, на които служи. (5) Това е и основната мисия на PR служителят в една община - развитието, независимо каква функция точно изпълнява. Поне с тази информация въпросният служител започва да извършва своята дейност. В процеса на извършване на служебните си задължения обаче, той бързо се сблъсква с реалността. Държавните администрации са стегнати структури, в които прозрачността на информацията е оставена на съвсем заден план, като се приоритизира минимизирането на конфликтите. Нещо повече, администрациите изобщо влизат в полезрението на гражданите предимно в условията на кризи. През останалото време те представят в обществото новини за себе си и структурата си в които главен акцент е ръководството. Това изобщо не е случайно. Повечето ръководни кадри в общините се избират по политически причини или близки до тези причини. Кметът е избиран пряко от гражданите, като той огражда себе си с близки по неговия вкус и виждане хора и/или личности от които ще има бенефит в бъдеще. Темата за конкурсите в тези звена и порочните практики там ще ги оставим за други разглеждания. В случая важното е, че висшите нива на административните структури имат ограничено време да докажат себе си, а също така и още по-ограничено време да покажат защо гражданите трябва да гласуват отново за тях (чрез гласуването си за кмет). Следователно тук вече говорим и за пазене на работните места. Именно това е предпоставката, която предопределя стегнатата комуникация и невъзможността за открит диалог или бърза обратна връзка с гражданите. Тук се чупи заучената теория на лицата натоварени с PR дейности. Те, изучавайки комуникацията от гледната точка на морала и прозрачността се сблъскват със ситуация в която са принудени да заемат отбранителни позиции, дори срещу лицата, на които се предполага, че трябва да служат /както е упоменато в длъжностните им характеристики/ - гражданите. Рядко теорията за институционалния PR засяга сериозността на практиката. Специалистът ще открие работните похвати, с които да удовлетвори доколкото е възможно мениджмънта и доколкото е възможно гражданите. Тук не разглеждаме кое е по-доброто, благополучието на общността като първа самоцел или доверието в институцията. Но докато стигне до периода в който е намерил тази „златна среда“, неминуемо ще се сблъска с реалност в която теорията го научава на едни похвати, а реалността изисква различни.

Вътрешната комуникация

     Няма лице, което е изучавало по някакъв начин комуникации без да е чувало стотици пъти термина „вътрешна комуникация на организацията“. Пред всеки PR специалист „нагърбен“ с вътрешните комуникации в местната администрация се изправят сериозни предизвикателства. Теорията учи специалиста по PR, че той е основната движеща сила, която подтиква създаването на трайни вътрешни връзки в организацията, които да я заздравят и направят от нея и по-ефективен външен комуникатор. (6) Това е абсолютно вярно и потвърдено в множество изследвания. Все пак за да съществува длъжност по вътрешни комуникации, това означава, че дадената организация или желае да няма в бъдеще проблеми с този вид комуникация, желае да минимизира евентуалните проблеми или вече има наличие на даден вид деструкт. Нека тук да поясним, че в местната администрация като основен проблем на вътрешните комуникации е липсата на специалист ангажиращ се предимно с тях. Тази функция често остава най-незначителната. Все пак отговорността понякога се дава на специалиста по PR или в най-честия случай висшето ръководство прави каквото сметне за добре, дори да няма необходимата подготовка. Това, което едва достигналият до позицията специалист по PR вижда, когато му се отдаде „възможността“ да подобри вътрешните комуникации в местната администрация е от една страна, това, което виждат и гражданите. Отдели, които нямат добър обмен на информация помежду си /въпреки еднотипните системи в общините/, което често нарушава принципа „едно гише“, който се въведе като концепция още в началото на века. (7) Лица, които видно не вършат никаква значителна работа, не си спазват работното време и това за почивка. Некомпетентността на служителите също често си личи. Сред проблемите, които гражданите не виждат са вътрешните конфликти и търкания, породени от различни фактори. Най-отчетливите сред тях са: ниското заплащане, същевременно обвързано с високи отговорности, несигурност на работното място /текучество на едни кадри за сметка на други, което понижава хомогеността на отделите/, никакви или почти никакви допълнителни стимули, ниско ниво на защита от горните нива в йерархията, малък екип /необучени кадри извършват важни задачи, без да имат все още необходимия опит/. Истината е, че влизайки в ролята на PR по вътрешни комуникации на местна администрация, специалистът реално остава леко обезоръжен, защото всички тези фактори и проблеми се знаят и виждат от висшето ръководство и докато някои не зависят от тях, то при други не е така. Предвид, че това не е частна структура и са ограничени възможностите за сплотяване на екипа, от чисто финансова, но и от причината на социалната стигма. Гражданите са бдителни къде отиват парите от данъците им, а журналистите биха могли да напълнят емисиите с гръмки заглавия по колко уж нередни начини се харчат тези средства. Поради тези фактори специалистът по PR трябва да влага всякакви хитри похвати и често да играе свързващ мост между отделите. При осъществяването на тази дейност той трябва да изтъква необходимостта от сигурност, обучение и защита на служителите пред ръководството и дори да лобира за подобряване на общото благосъстояние на всички служители в администрацията. Основната заблуда между теорията и практиката, особено силна в този вид структура е, че PR специалистът знае, че най-силният актив на организацията са нейните служители, но трябва да го доказва отново и отново на ръководството, а дори и на самите служители в местната администрация.

Управлението на кампании

     Кампанията в институционалния PR често цели промяна на мнението и нагласите на гражданите спрямо социално значим фактор, посредством информирането им и въвличането им в дейността. (8) Самото провеждане на кампанията ангажира отделите, които ще се занимават с нея да отделят сериозен ресурс време, плануване, ясна стратегия и тактика, съгласуване с множество звена /институционалните кампании са с бюджетни рамки и доста регулации/, етап на проучване, етап на оценка. Наръчникът на специалиста по връзки с обществеността в общините от далечната 2005 година оптимистично подхожда към плануването на кампаниите и дори показва примери за относително добре проведени такива във Велинград и Велико Търново. (9) Акцентът е върху цялостния проект на кампанията и взимане предвид на всички възможни фактори в провеждането ѝ, което е и базово в теорията, на която PR специалиста се учи да подражава. Специалистите по връзки с обществеността изграждат в себе си нагласи за управление на всякакви по вид кампании, включително такива с ниски бюджети, а ниският бюджет е особено присъщ в сектора на институциите. Положението в местната администрация в това отношение е плачевно, като кампании например с много сериозна значимост, като проблеми с престъпността, сериозно влошена инфраструктура и т.н. получават бюджет, който често дори не стига за отпечатването на брошури. В корелация с това специалистът се запознава при работата си с нормативните изисквания за необходимостта от добро плануване и изпълнение. Сред тях отчетливи са активната комуникация с гражданите, създаването на информационни портали, викторини и други похвати за ангажиране на публиката. Тук е редно да поставим и задължителните кампании от културните календари на градовете, които имат по-добър бюджет, но още по-тясна рамка. В крайна сметка специалистът по PR, натоварен с реализирането на една кампания, особено младият такъв, използва натрупаната теория, както и се запознава с нормативните рамки. В този момент се проявяват разликата между вече усвоеното и реалното. Пределно е ясно, че за всяка една кампания, независимо от нейния успех, отговорността ще се прехвърли именно върху човека изпълняващ я. Реално има специалисти, които успяват да осъществяват добри кампании и в тези стегнати условия, но тук се открояват основни проблеми, за които рядко се споменава. Ниското заплащане на подобни специалисти в администрацията, комбинирано с почти липсващата мотивация /външна и вътрешна/ и факта, че тази среда не благоприятства развитието на наистина добри PR експерти, поради турболентността си. Тези фактори рядко биват изтъквани в теорията и специалистите, които стигат до служебната длъжност, да речем „PR експерт” в отдел ”Връзка с обществеността и протокол”, често са лица, които не остават за дълго в администрацията, търсят и допълнителна възможност за изява, както и се самомотивират за извършваната дейност. Явяващия се деморализиращ ефект от този факт е в значителен контраст от иначе значимите дейности и дълбоко социалните фактори с които е натоварен PR експертът в местната администрация.

Комуникацията с „активните” граждани

     Подготвеният PR специалист прекрасно добре е запознат със взаимното разбиране или още правилното кодиране и декодиране на информацията, както пише и Тодор Петев в своята книга „Комуникационната спирала”. (10) Теорията учи бъдещите професионалисти да успяват да комуникират еднакво добре с всички представители на обществото. Също така много теоретични хипотези изтъкват и нуждата от развити или последващо изградени комуникационни похвати на PR специалиста. Сдържаността, изслушването, правилно поднесената информация, разбиране на желанията и принципите на отсрещната страна са само една малка част от основните необходими умения. Всъщност голяма част от завършилите и упражняващи тази специалност имат себе си за добри комуникатори. Това е похвално, правилно и само показва, че преподавателите по комуникации са си свършили добре работата. Понякога обаче теорията пропуска волевата ангажираност на публиката. Това словосъчетание може да се обясни със склоността на публиката да е по-активна в една среда и по-пасивна в друга. Макар доверието на гражданите в държавните институции в България да е ниско, то те се явяват и изключително активни публики на тези структури, най-вече защото касае лично тях. (11) Докато при корпоративните комуникации реципиентът е привлечен от някаква допълнителна негова необходимост, държавните институции често се занимават с аспекти от най-базовите за гражданите структури. Домът, семейството, възможността за придвижване, дори и в частност здравеопазването, образованието и благополучието влизат в ресора на местните администрации в една и друга степен. Тук се проявява бързо грешката, която допускат PR специалистите, които комуникират с гражданите. Защитавайки институцията, която представляват, те често не отчитат истинското желание на хората. PR специалистът не е административен служител, той не оформя крайни документи на гражданите или поне не трябва да е ангажиран с тази дейност. PR-ът не е юрист, нито счетоводител, но е деескалатор на последващи конфликти. Често се случва обаче комуникацията с PR служителят и гражданите /най-вече при наличието на неразбирателство или конфликт/ да протича от гледна точка на местната администрация, а не от гледна точка на комуникацията между личности. Това рядко се обяснява на PR-ите в общините, а именно, че те бързо трябва да се представят в ролята на граждани или по-точно за момент да заемат мястото на отсрещната страна. Това не е особено трудно ако се мисли в тази посока, защото всеки гражданин използва услугите на местната администрация. Принципът все пак рядко се спазва и отнема значително време PR специалистът да вникне в процеса и да успява да поднесе адекватна информация, която не е с административен характер. Ситуацията се утежнява от споменатото по-горе текучество и ниска мотивираност. Също важен аспект от комуникацията с гражданите, който рядко се споменава дори в професионалната среда е комуникацията с твърде активните граждани. Местната администрация е близо до хората и в някои населени места наистина успява да е много близо до тях, чисто физически. Споменахме и сферата на дейност на администрациите, че кореспондира с най-базовите потребности на гражданите. Това отваря врати за комуникация, която нека наречем празна. Множество “активни” граждани заливат с много проблеми, предложения и въпроси PR специалистът, смятайки, поне в техните представи, че правят добро и са в услуга на обществото /и най-вече на себе си/. (12) Но това всъщност заема много от и без това ограниченото време на специалиста по PR /предвид споменатите липсващи или много свити екипи/. От една страна теорията учи PR специалиста да не оставя гражданите без отговор, да отчита обратната връзка и общо взето да не се явява спираща структура пред комуникацията /а да е дори точно обратното/. Характера на администрацията дори го задължава да даде отговор, дори да няма пълната информация по казуса. От друга обаче, специалистите опериращи с масива от идеи и казуси често трудно успяват да отсеят важните от нищожните или дори абсурдните и плащат разбира се с време. Ситуацията е деспотична и от гледна точка на това, че местните администрации са в много случаи първа инстанция за хора с нарушена психика, самосъзнание или без социалноприети от културата граници. Теорията не подготвя специалистите за тези казуси и често ги хвърля „на сляпо” в такива условия.  

Генерирането на неновини

     „Ако вие не говорите с медиите, някой друг ще го направи вместо вас”. (13)  Кратко и акуратно изказване от Мила Серафимова в книгата ѝ “PR – теоретични основи и историческо развитие”. В раздела от цитираната творба е събрана информация от множество източници, целяща да опише значението на новините за всяка организация, независимо от нейната дейност. Както споменахме гражданите са особено чувствителни към местната власт и определено искат да имат навременна информация за дейността ѝ. Ако информация не бъде поднесена от самата организация, то празнотата се запълва по често неблагоприятен начин. Въпреки това, когато новините са без стойност, комуникационният проблем на организацията си остава. Без да изпадаме в дълбоката теоретична рамка, нека само да отчетем, че образователната подготовка цели да създаде кадри, които подпомагат структурата в която се намират. Изказването е валидно за всички професии, но в сферата на PR е дори още по-засилено, защото именно полето в което оперира PR специалистът предполага заздравяване и издигане на структурата. Говорейки за администрация, в случая можем да отчетем, че подготвения специалист ще иска институцията за която работи да се радва на добро обществено мнение. Теорията е подготвила специалиста да мисли и да използва всички похвати в тази посока, един от най-силните от тях е комуникацията с медиите. Всеки ползвател на административни услуги желае получаването на актуални и важни новини, засягащи по някакъв начин подобрението на неговото битие. Сред тези новини особена актуалност сред обществото намират теми за инфраструктурата, улеснения при административни процеси, изменения в процедури, технологични нововъведения. (14) PR специалистът е запознат с желаното и сблъсквайки се първоначално с отговорности, свързани с контакт с медиите смята, че това ще бъде водещият аспект в работата му. Все пак това е търсеното от гражданите и важното за структурата на организацията. Реалността се оказва обаче по-различна. Местните администрации имат порочно изградена практика да генерират неновини или иначе казано новини, които не интересуват никого. Безброй прес релийзи с информация за базовите задачи, които съответната институция извършва, докато съществуването и е именно за да осъществява тази дейност. (15) Снимки на ръководните структури, често без никаква информация за гражданите, с изтъкване на лични качества, трудно доказуеми в общественото пространство. Всевъзможни срещи с представители на посолства, ръководни кадри от съседни административни структури и дори отделни граждани. Доколкото PR-ът учи, че комуникацията с местните сдружения и публики е важна, то не и когато не води до никаква реална промяна в средата. Хората забелязват тенденцията и стават все по-апатични към институция, която ходи делово на кръчма. В случая не е проблем обядът, който са споделили длъжностните лица, а фактът, че това генерира празна новина, недопринасяща за общественото развитие. Трудната задача е за PR специалиста, защото точно той трябва да създаде съдържание, което знае, че ще бъде „заметено под килима”. Процесът се явява деморализиращ и дори в теоретичната обосновка различни автори да засягат проблема с институционалния PR в това отношение, то подготовката на PR специалистите остава на заден план. Именно заблудата, която се поражда е способна да откаже способни кадри да се развиват в иначе изключително важната сфера за държавата, каквато са нейните институции. Необходимо е по-задълбочено запознаване с институционалния PR и актуалните му реалии, в които съществува. Целта е ясна - по-бързо изграждане на професионално-поведенческите характеристики на PR специалиста, които адекватно да отговарят на обществените очаквания към административните структури.

Преодоляване на заблудите

     Общинската администрация е сред най-динамичните структури в институционалната администрация въобще. Динамичността се поражда от същността ѝ, като явяваща се първа инстанция по множество изключително важни за гражданите услуги. Националното значение на тези институции е без аналог. Следователно нуждата от добре подготвени специалисти, които ефективно да управляват комуникациите на общинските администрации е важно толкова, колкото и самите администрации. Теорията по връзки с обществеността в България подготвя качествени кадри, които с гордост наричат себе си PR специалисти, мениджъри, експерти и т.н. Подготовката включва всички важни аспекти на комуникационния процес и в частност предизвикателствата на организационния PR. Всяка организация има нужда от определен подход, в зависимост от дейността си, като най-трудни в това отношение се явяват институциите. Въпреки добрата теоретична подготовка,  която имат специалистите, често се случва разминаване между това, което заучават и реалността в която попадат. Ситуацията се усложнява и от фактора, че самите институции представят себе си или по-точно опитват да представят себе си като отворени структури в които комуникацията с гражданите е поставена на пиедестал. Влизайки в структурите на институция, каквато е общинската администрация обаче специалистът започва да открива разминавания. Разликата между това, което се опитва да бъде представено, това, което е усвоил като ценности и знания и това, което е всъщност е видна и специалистът трябва да се научи да борави с реалната ситуация. Образователната подготовка, която от самото начало показва в каква среда ще попадне специалистът по връзки с обществеността в общинската администрация е особено необходима. Нуждата се поражда от значението на тези институции, развитието им, особено от гледна точка на доверието на гражданите в тях, както и от развитието на институционалните комуникации въобще. Подготовката, отчитаща проблемите на институциите е и предпоставка за задържането на кадри в сферата, предвид, че ще бъдат запознати от самото начало с предизвикателствата. Тaзи статия не би следвало да се разглежда деморализираща или в ущърб на теорията по PR или официалните институции. Напротив, отчитайки все по-нарастващата осведоменост на гражданите и желанието им за активна комуникация с институциите е налице и потребност от последващи изследвания в областта. Предпоставката за бъдещото развитие и превръщането на институциите в по-отворени структури е грижа на всички граждани, но най-вече на служителите заети в тях. Хубавото е, че все повече се говори по този въпрос, включително от водещи преподаватели по PR, което отваря вратите за промяна и обогатяване на образователната подготовка. Само чрез допълнителното разглеждане и изследване на реалната обстановка на институциите е възможно изчистването на заблудите. Разликата между очакванията и действителността породи отдавна неизбежната нужда от диалог. Сега зависи от лицата, които се развиват в сферата на комуникациите да осъществяват този диалог. Предизвикателство определено, но способно да генерира обществена полза за всички индивиди.


5 delusions of the PR specialist in the municipal administration.
Do professional expectations match institutional reality?

     Gabriel Deyanov, Master’s degree in
    “Advertising and Public Communication”
     Faculty of Journalism and Mass Communication,
     Sofia University “St. Kliment Ohridski”

Abstract:

     Training in public relations in Bulgaria is carried out on the basis of global and domestic accumulated information dating back for more than a century. The basic models and practices have proven effective for tens of thousands of professionals around the world. But sometimes theory cannot cover all circumstances, and not all specialists can consider all factors that appear in the practice. This is inherent in the PR activity and only shows its possibilities for development and enrichment. In administration, however, the rules turn out to be somewhat different than standard institutional arrangements. In this article, we will highlight 5 basic delusions that PR (public relations) specialists, especially young ones, make in their work in local administration, referring to established theoretical principles.

Keywords: internal communication, institutional PR, external communication, campaign, morality, transparency, delusions, theory-practice interaction; administration, citizens;


Бележки/Notes:

1. Scott M. Cutlip, Allen H. Center, Broom, Glen M., ROI Communication, 2007, p. 33-39; Всички цитати в текста са в превод на автора.
2. Бондиков, В., Критични дебати за PR: морални проблеми в пъблик рилейшънс,18.01.2021, https://www.newmedia21.eu/analizi/kritichni-debati-za-pr-moralni-problemi-v-pablik-rilejshans/, 30.09.2024.
3. Харта на клиента – Столична община, 22.12.2020, https://www.sofia.bg/charter-customers, 02.10.2024.
4. Серафимова, М., PR – теоретични основи и историческо развитие,
изд. Ентусиаст, 2020, с. 40-41.
5. Стойков, Л., Управление на връзките с обществеността, изд. УНСС, 2007, с.19-20.
6. Dowling, G., Creating Corporate Reputations, изд. Oxford, 2002,  с. 82-85. Всички цитати в текста са в превод на автора.
7. Концепция за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа „Едно гише” 29.12.2002, https://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=1028, 02.10.2024
8. Николова, М., PR кампанията: техники на убеждаваща комуникация , 10.2022, https://media-journal.info/?p=item&aid=453, 03.10.2024
9. Наръчник на специалиста по връзки с обществеността в общините, Бъчваров, И., Кузманова, К., Перникова, М. и др., изд. Минерва, 2005, с. 51-72.
10. Петев, Т., Комуникационната спирала – трансформации и конфликти, изд. Аскони, 2012, стр. 29-33.
11. Институт отворено общество София (ИООС), Българите вярват в демокрацията, но нямат доверие на институциите и закона, 28.09.2022, https://osis.bg/?p=4224, 03.10.2024.
12. Христов, Ч., Убеждаване и влияние, изд. Сиела, 2012, с. 35-38.
13. Серафимова, М., PR – теоретични основи и историческо развитие, изд. Ентуасиаст, 2020 г., с. 55-66.
14. Bccampus, Contemporary PR Practice, https://pressbooks.bccampus.ca/publicrelations/chapter/chapter-6/, 04.10.2024. Всички цитати в текста са в превод на автора.
15. Серафимова, М., Институционалният ПР в България и анонимната администрация. Защо никой не иска да разговаря с призраци?, Newmedia21.eu, 24.06.2013, https://www.newmedia21.eu/analizi/institutsionalniyat-pr-v-ba-lgariya-i-anonimnata-administratsiya-zashto-nikoj-ne-iska-da-razgovarya-s-prizratsi/, 05.10.2024.


Благодаря за отделеното време!

Редактирано Октомври 11, 2024 от Габриел Деянов

[deaf]

Като цяло общинската и държавна администрация върви към по-добро,но само защото се смени поколението и дойдоха по-млади хора. Наскоро отидох да си сменя личната карта в "Паспортен отдел" на МВР. Служителите бяха млади момичета – учтиви,възпитани,приятни и с чувство за хумор.