Битката за летището в Хостомел

[mnogoznaiko]

Как Украйна осуети руските планове

В началните часове на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. стратегически важният обект, който Владимир Путин се опита да завладее, беше летището в Хостомел. Планът на Кремъл беше прост, но изключително опасен: руските сили трябваше да превземат летището, да разположат хиляди войници на неговата писта и оттам бързо да се насочат към Киев. Целта им беше ясна – да свалят украинското правителство и да установят контрол над страната само за няколко дни.

Но нещата не се развиха според очакванията на Москва. Украинската армия успя да отблъсне атаката, което значително забави руските операции и в крайна сметка доведе до провала на инвазията в първите дни.

Първоначалният план на руските военни включваше бързо завземане на ключови инфраструктурни обекти, които щяха да осигурят стратегическо предимство. Летището в Хостомел, разположено на около 30 километра от столицата Киев, беше перфектната цел. Руските сили планираха да изпратят специални части, които да осигурят контрол над летището, след което масивни транспортни самолети да приземят войници и тежка техника на неговата писта. Оттам Русия планираше да нападне Киев и да елиминира украинските лидери.

Украинската отбрана се оказа изключително добре организирана и подготвена за тази атака. В първите часове на инвазията украинските сили използваха ефективни тактики, за да предотвратят превземането на летището в Хостомел. Те започнаха интензивна артилерийска и въздушна атака, която унищожи значителна част от руските сили, разположени на пистата. Това затрудни способността на Русия да приземи подкрепления и тежка техника.

Освен това, украинските военни използваха мобилни части, които бързо се прегрупираха и атакуваха руските позиции. Те получиха подкрепа от цивилни доброволци и местни сили, което допълнително подсили отбранителните линии. Благодарение на бързите реакции и ефективната координация, Украйна успя да задържи контрола над летището в критичен момент от конфликта.

Руските сили срещнаха множество препятствия, които не бяха предвидени в техния план. Една от основните причини за провала беше подценяването на съпротивата на украинската армия и население. Русия разчиташе на бърз и лесен успех, но украинските сили се оказаха по-организирани и мотивирани, отколкото руските стратези очакваха.

Друг ключов фактор беше проблемът с руската логистика. След като не успяха да превземат летището, руските войски бяха принудени да се изтеглят и да търсят други маршрути за навлизане в Киев, което доведе до забавяне и загуба на стратегическа инициатива. Украинската отбрана продължи да оказва натиск, а руските сили бяха разпръснати и уязвими на контраатаки.

Битката за летището в Хостомел беше един от ключовите моменти, който предотврати бързото завладяване на Украйна от руските сили. Този успех не само даде време на украинската армия да се реорганизира и укрепи отбранителните си позиции, но и вдъхна на украинския народ увереност в способността си да се противопостави на агресията.

Случилото се в Хостомел показа важността на стратегическото мислене, бързите реакции и сътрудничеството между различните елементи на военните и гражданските структури. Тази битка е символ на съпротивата на Украйна срещу руската инвазия и важен пример за това как добре подготвена и мотивирана отбрана може да обърка плановете дори на значително по-мощен враг.

Битката за летището в Хостомел е ярък пример за това как Украйна успя да осуети плановете на Путин за бърза победа. Този успех в първите дни на войната беше от решаващо значение за хода на конфликта и демонстрира важността на решителността, координацията и готовността за защита на суверенитета на страната.

 

[Frontline Monito]

Битката за летище Хостомел е първата голяма битка от войната в Украйна и може би най-ключовата такава в ранния етап на войната. Тя започна рано сутринта на 24 февруари и продължи малко под 36 часа. В първите часове на инвазията руските сили се опитаха да превземат ключовото летище, разположено само на 19 километра от центъра на столицата.

Допълнителни въздушнодесантни батальони трябваше да пристигнат на борда на транспортни самолети, след което да се разположат бързо, да започнат действия по установяване на контрол над столицата Киев, като в крайна сметка свалят правителството или накарат ръководството да избяга. В крайна сметка руските сили поеха контрола над летището, но не успяха да постигнат целта на операцията.

Наборниците от Националната гвардия на Украйна с подкрепата на артилерийски части успяха да забавят елитните руски въздушнодесантни войски достатъчно дълго, така че да им попречат да използват летището като въздушен мост за подпомагане на бързото превземане на украинската столица.

Основната цел на Русия беше да овладее Киев в рамките на 3-4 дни. Владимир Путин вярваше, че ако руската армия успее да достигне столицата достатъчно бързо, украинският президент Володимир Зеленски и неговото правителство ще капитулират, населението ще бъде покорено и ще бъде установен проруски режим, преди да може да бъде мобилизирана ефективна съпротива или международната общност да може да реагира. Именно това е причината висши служители на САЩ, в навечерието на войната, да смятат, че Киев може да падне в рамките на 72 часа.

Руското ръководство планира атака с обезглавяване, наблягайки на бързината на действие, но включва и значителен риск за участващите сили. Вместо операция на съвместните сили, с унищожаването на украинските въоръжени сили като основно усилие, Русия се опита да извърши преврат, насочен към украинското ръководство с операцията в Хостомел като централно усилие в нея.

Големи нахлувания на маневрени сили по други оси трябваше да се осъществят едновременно, за да парализират украинските въоръжени сили. Операцията беше замислена като противовес на обширни подривни и инфилтрационни дейности, като руското ръководство очакваше, че голяма част от украинската съпротива може да бъде елиминирана отвътре. Москва смяташе, че няма да се наложи да води конвенционална война с по-голямата част от украинската армия, а вместо това големи части от нея ще отстъпят или ще бъдат лесно изолирани след падането на столицата.

Тази високорискова и високовъзнаграждаваща стратегия не е нетипична предвид броя на подобни операции в руската и съветската история – операция „Дунав“ през 1968 г., „Буря-333“ през 1979 г., превземането на летището в Прищина през 1999 г. и въздушното прехвърляне на сили към летището в Симферопол по време на превземането на Крим през 2014 г. Този рискован подход за превземане на столицата също напомняше за първоначалния неуспешен опит за превземането на Грозни през 1994 г., когато една операция в сърцето завърши катастрофално по време на Първата чеченска война. Руските операции често съдържат начален ход, включващ в себе си осигуряване на значителна въздушна база, последвано от бързо натрупване на десантни сили, които след това се опитват да свалят политическото ръководство и да създадат условия за по-голяма операция на сухопътните сили.

Цялата статия: Битката за летище Антонов: как украинската отбрана спаси Киев от падане за три дни.