Нобеловата награда за икономика 2024

[mnogoznaiko]

Как икономистите обясняват провала на нациите и България

Нобеловата награда за икономика за 2024 г. беше присъдена на трима икономисти – Джеймс Робинсън, Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън – за тяхната новаторска теоретична рамка, която обяснява защо нациите се провалят. Това изследване не само дава задълбочен поглед върху глобалните икономически и политически неуспехи, но също така хвърля светлина върху причините, поради които страни като България продължават да се борят с проблеми, свързани с институционална слабост и икономическо развитие.

Защо нациите се провалят?

Изследването на Робинсън, Аджемоглу и Джонсън разглежда въпроса защо някои държави просперират, докато други остават в застой. Основната причина, според тях, се крие в институциите. Нациите с „включващи“ институции – тези, които позволяват на широк спектър от хора да участват в икономиката и политиката – са склонни да просперират. Обратно, страните с „екстрактивни“ институции – тези, които концентрират властта и ресурсите в ръцете на малък елит – изпитват трудности в развитието.

Теорията им обяснява, че екстрактивните институции блокират иновациите и прогреса, тъй като хората в тези общества нямат стимул да работят за общото благо или да създават стойност. Резултатът е стагнация и икономическа бедност, които се превръщат в самоподдържаща се система.

Провалът на България: Исторически наследства и институционална слабост

Интервюто на Джеймс Робинсън преди повече от 10 години за българското издание „Дневник“ отразява дълбокото разбиране за причините, поради които България не успява да преодолее институционалните си проблеми. Робинсън посочва, че българската държава е наследила „остарели практики“ от османския и съветския период, които са в основата на днешния институционален дефицит. Става въпрос за система, основана на „сделки“ и „източване“, вместо на съзидание и прилагане на ясни правила. Това затруднява създаването на истински включващи институции, които биха могли да трансформират страната.

Един от най-показателните примери за този провал е дългогодишната борба на България с реформата на съдебната система. Неспособността да се реформира прокуратурата и съдебната власт е символ на дълбоката институционална криза. Дори днес, инициатива като „Правосъдие за всеки“ свиква протест срещу поредната спорна процедура за избор на главен прокурор – процес, който според критиците е пореден пример за затвърждаване на старите, неефективни практики.

Макар изследването на Робинсън и колегите му да описва предизвикателствата, които стоят пред промяната, те също така подчертават, че трансформацията е възможна. Примерите от различни страни по света показват, че дори нации, затънали в корупция и институционална слабост, могат да намерят пътя към прогреса чрез създаването на включващи институции.

Това, разбира се, изисква смела политическа воля и участие на гражданското общество. Само когато общественото недоволство и натиск доведат до истински реформи, а не до временни козметични промени, България ще има шанс да се измъкне от институционалния капан, в който се намира от десетилетия.

Наградата на Робинсън и колегите му за 2024 г. идва в момент, когато България се намира на кръстопът. От една страна, страната има шанс да промени траекторията си чрез създаване на включващи институции, които ще дадат на хората възможност да участват в изграждането на един по-прозрачен и справедлив обществен ред. От друга страна, ако остарелите практики продължат да доминират, България рискува да се затвърди като пример за страна, която не успява да преодолее историческите си наследства.

Наградата за икономика за 2024 г. ни напомня, че причините за провалите на нациите са ясни и известни. Но тя също така ни показва, че промяната е възможна. Въпросът е дали България ще успее да се възползва от този исторически момент и да направи крачка напред към истински включващи институции или ще остане в плен на своето минало.

По материали:

Джеймс Робинсън: С държава, основана на връзки и кланове, не се постига много

Икономисти, знаещи защо нациите се провалят, спечелиха Нобелова награда за 2024 г.

[Втори след княза]

С какво Прокуратурата днес пречи за "„включващи“ институции – тези, които позволяват на широк спектър от хора да участват в икономиката и политиката"?

[gmladenov]

Повече информация за Нобеловата награда за икономика за 2024г:
https://nauka.offnews.bg/chovekat/nobelovata-nagrada-za-ikonomika-za-2024-g-e-za-prouchvania-zashto-nia-201020.html

Авторите делят обществените институции на "приобщаващи" и "екстрактивни" (екстрактивни = извличащи).
За последните в статията се казва следното:

• Някои държави попадат в капана на ситуация с екстрактивни институции и нисък икономически
  растеж. Екстрактивните институции, както е описано от Дарон Аджемоглу, са икономически и
  политически договорености, които концентрират власт и ресурси в ръцете на малък елит или
  управляваща класа, често за сметка на голяма част от населението.

В цитираното лесно може да се припознае нашата политическа класа.

Ние като малка страна предлагаме малко възможности за забогатвяане чрез почтено предприемачество.
В същото време политиката дава такива възможности ... стига да имаме нефункционална съдебна система,
която на практика не преследва злоуотребата с власт.

Нашата съдебна система колко политици е тикнала в затвора за корупция и злоупотреба с власт?
И защо в обществото постоянно чуваме оплаквания за корумпирани политици? Дали е защото имаме
фунционална съдебна система?