Какви ще са последствията за физиката ако се покаже, че СТО е измислица

[Станислав Янков]

Преди 19 часа, gmladenov said:

Все едно
да говорим за "диференциална основа" преди Нютон/Лайбниц да измисллят диференциалното смятане.

"Макар математическият анализ да се развива през XVII век в хода на Научната революция,^[6] много от използваните от него идеи могат да бъдат открити и в по-ранната математика. Ранно използване на аналитични методи присъстват неявно още в античната математика. Например, дихотомичната апория на Зенон от Елея имплицитно използва концепцията за безкраен геометричен сбор,^[7] макар че Зенон се опитва да демонстрира безсмислеността на подобен сбор. По-късно древногръцки математици, като Евдокс от Книд и Архимед, достигат до по-явни, макар и неформални, приложения на концепциите за граница и сходимост, прилагайки метода на изчерпването за изчисляването на площи и обеми.^[8] Явното използване на безкрайно малки величини се появява за пръв път в „Метод на механичните теореми“ на Архимед, труд преоткрит през XX век.^[9]

В Индия е регистрирано използването на сбор на геометрични редове от Бхадрабаху,^[10] d формули за сбора на аритметични и геометрични редове може да са били известни на авторите на джайнистката литература от през IV век пр. Хр.^[11] Към III век сл. Хр. китайският математик Лиу Хуей също използва метода на изчерпването за определяне на площта на кръг.^[12] През V век Дзу Чунджъ развива метода, по-късно наречен принцип на Кавалиери, за намирането на обема на сфера.^[13] По същото време индийският математик и астроном Ариабхата използва идеята за безкрайно малки стойности, за да изрази астрономическа задача чрез диференциално уравнение.

През XII век индийският математик Бхаскара II дава примери за производни и използва теоремата на Рол.^[14] През XIV век Мадхава от Сангамаграма разработва развиване на тригонометричните функции в редове на Тейлър.^[15]

^{https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Математически_анализ}

Редактирано Ноември 5 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 53 минути, Станислав Янков said:

"Макар математическият анализ да се развива през XVII век в хода на Научната революция,^[6] много от използваните от него идеи могат да бъдат открити и в по-ранната математика.

Ами естествено. Идеите и концепциите се развиват преди да достигнат някакъв завършен вид.

При еволюцията как е: преди появата хомо-сапиенс вече е имало интелигентни маймуни, които
ходят на два крака. Тези маймуни хора ли са?

Също и в математиката: преди да бъде измислен векторният анализ, Нютон вече борави с величини
(скорост, сила), които са на практика векторни величини. Но това е векторен анализ точно толкова,
колкото инелигентните майумуни са хора.

[Станислав Янков]

Преди 33 минути, gmladenov said:

Ами естествено. Идеите и концепциите се развиват преди да достигнат някакъв завършен вид.

С векторите е абсолютно същото - постепенно надграждане с времето, включително и след Нютон. Когато един подход се базира на векторни величини, не е ли той векторен подход, даже и конкретното название да не е съществувало по това време? Нютоновата механика се определя като диференциална форма (заради базирането си на векторите и движението) пак не от Нютон, а след това. По-късно са открити още по-точни и успешни класификации на по-ранните прозрения! Къде е драмата?!

Редактирано Ноември 5 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 1 час, gmladenov said:

Но това е векторен анализ точно толкова,
колкото инелигентните майумуни са хора.

Един интересен въпрос! Когато още не е имало хора и маймунските предци на човека не са можели да дефинират като дума понятието хранене - можем ли да кажем, че те са се хранили, понеже едно от заниманията им напълно съвпада с дейността "хранене" или не можем да кажем, че са се хранили, понеже тогава не са имали дума за хранене и как в такъв случай да наричаме храненето по онова време?! 

[scaner]

Преди 8 часа, gmladenov said:

Също и в математиката: преди да бъде измислен векторният анализ, Нютон вече борави с величини
(скорост, сила), които са на практика векторни величини. Но това е векторен анализ точно толкова,
колкото инелигентните майумуни са хора.

Човече, прави разлика между векторен анализ, създаден края на 19-ти век, и векторно смятане. Разликата е от небето до земята На Нютон не му е трябвал векторен анализ, той си е работел с вектори и основите на векторното смятане.

Това че е наричал нещата с други имена, не му е пречело да ползва основните свойства на векторите - да имат големина и посока, да се умножават с константа, да се събират. Ако опрем до имената, нещата могат да станат страшни: Нютон е кръстил "fluxions" (производните) и  "fluents" (интегралите). Това че математическият анализ се е развил силно през годините след Нютон не отнема достиженията му. Същото е и с векторите.

Понякога си безсмислено упорит, особено когато не си прав

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, scaner said:

Човече, прави разлика между векторен анализ, създаден края на 19-ти век, и векторно смятане. Разликата е от небето до земята На Нютон не му е трябвал векторен анализ, той си е работел с вектори и основите на векторното смятане.

Скенер, векторното смятане не е ли форма на (част от) векторния анализ и правеното от Нютон да е частичен векторен анализ (впоследствие всичко да се е развило до пълната му форма)? Ето няколко цитат за Нютон от Уикипедия, които показват, че иде реч именно за векторен анализ и въобще - за диференциалната геометрия и най-вече за математически анализ, като всичко това се е доразвило до цитираното равнище впоследствие, след Нютон (всичко това е за сведение на Младенов):

"Целта на механичната теория е да решава механични проблеми, като тези, които възникват във физиката и инженерството. Започвайки от физическа система – като механизъм или звездна система – се разработва математически модел под формата на диференциално уравнение. Моделът може да бъде решен числено или аналитично, за да се определи движението на системата.

Векторният подход на Нютон към механиката описва движението с помощта на векторни величини като сила, скорост, ускорение. Тези величини характеризират движението на тяло, идеализирано като "масова точка" или "частица", разбирана като единична точка, към която е прикрепена маса. Методът на Нютон е успешно приложен към широк спектър от физически проблеми, включително движението на частица в гравитационното поле на Земята и движението на планетите около Слънцето. При този подход законите на Нютон описват движението чрез диференциално уравнение и след това задачата се свежда до решаването на това уравнение.

Когато една механична система съдържа много частици (като сложен механизъм или флуид), подходът на Нютон е труден за прилагане. Използването на нютонов подход е възможно, при подходящи предпазни мерки, а именно изолиране на всяка отделна частица от останалите и определяне на всички сили, действащи върху нея. Такъв анализ е тромав дори в относително прости системи. Нютон смята, че неговият трети закон "действието е равно на реакцията" ще се погрижи за всички усложнения. Това е невярно дори за такава проста система като въртене на твърдо тяло. В по-сложните системи векторният подход не може да даде адекватно описание."

"Друго разделение се основава на избора на математически формализъм. Класическата механика може да бъде представена математически по множество различни начини. Физическото съдържание на тези различни формулировки е едно и също, но те предоставят различни прозрения и улесняват различните видове изчисления. Докато терминът "Нютонова механика" понякога се използва като синоним на нерелативистка класическа физика, той може да се отнася и до определен формализъм, базиран на законите на Нютон за движението. Нютоновата механика в този смисъл подчертава силата като векторна величина."

"Позицията на точкова частица се определя по отношение на координатна система, центрирана върху произволна фиксирана отправна точка в пространството, наречена начало O. Една проста координатна система може да опише позицията на частица P с вектор, обозначен със стрелка, обозначена с r, която сочи от началото O към точката P. Като цяло точковата частица не трябва да е неподвижна спрямо O. В случаите, когато P се движи спрямо O, r се определя като функция на t, време."

"Скоростта или скоростта на промяна на изместването с времето се определя като производна на позицията по отношение на времето: v=dr/dt. В класическата механика скоростите са директно адитивни и извадливи. Например, ако една кола се движи на изток с 60 км/ч и минава покрай друга кола, движеща се в същата посока с 50 км/ч, по-бавната кола възприема по-бързата кола като движеща се на изток с 60 − 50 = 10 км/ч. Въпреки това, от гледна точка на по-бързия автомобил, по-бавният автомобил се движи с 10 км/ч на запад, често обозначаван като −10 км/ч, където знакът предполага обратна посока. Скоростите са директно адитивни като векторни величини; Те трябва да се разглеждат с помощта на векторен анализ."

"Ускорението или скоростта на промяна на скоростта е производна на скоростта спрямо времето (втората производна на позицията по отношение на времето): а=dv/dt=d^2r/dt^2. Ускорението представлява промяната на скоростта във времето. Скоростта може да се промени по величина, посока или и двете. Понякога намаляването на величината на скоростта "v" се нарича забавяне, но като цяло всяка промяна в скоростта с течение на времето, включително забавянето, се нарича ускорение."

"Докато силата, действаща върху частицата, е известна, вторият закон на Нютон е достатъчен, за да опише движението на частицата. След като са налични независими отношения за всяка сила, действаща върху частица, те могат да бъдат заменени във втория закон на Нютон, за да се получи обикновено диференциално уравнение, което се нарича уравнение на движението."

И т.н.

Classical mechanics - Wikipedia

Редактирано Ноември 6 от Станислав Янков

[gmladenov]

Изкуственият интелект на Гугъл казва следното:

• Въпреки че Исак Нютон не е измислил изрично концепцията за "вектори“, както ги разбираме
  сега, той полага основите на идеята като работи широко с величини като сила и скорост, които
  сега се считат за вектори в неговата "Принципия Математика" (1687), въпреки че той не е
  използвал термина "вектор" по това време; съвременната концепция за вектори е разработена
  по-късно от математици като Уилям Роуън Хамилтън, който въвежда термина.

Фактът е, че по времето на Нютон векторите все още не са били измислени. А след като те вече са
измислени, тогава величините от Нютоновата механика се приемат за векторни. Както и да е.
 

[Станислав Янков]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Фактът е, че по времето на Нютон векторите все още не са били измислени. А след като те вече са
измислени, тогава величините от Нютоновата механика се приемат за векторни. Както и да е.

Терминът "хранене" не е бил измислен преди възникването на човешкия език, още по-малко пък е имало познания за храносмилателната система и за здравословното хранене. Значи ли това, че преди изразяването на термина "хранене" съществата не са се хранили или пък ако са се хранили и преди това - как трябва да наричаме тази дейност, след като все още не е съществувала думата "хранене"?

[Gravity]

@gmladenov , @Станислав Янков

Сега водите разговор за историята на предмет за който имате нулеви познания! Само с търсене и гадаене кокво може да означават термините и без никакво разбиране не се получава.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Gravity said:

@gmladenov , @Станислав Янков

Сега водите разговор за историята на предмет за който имате нулеви познания! Само с търсене и гадаене кокво може да означават термините и без никакво разбиране не се получава.

Нали затова коментираме тук (поне аз) - за да повишим тези познания поне над нулата? Напиши с кое точно не си съгласен (ако решиш - напиши и защо). Аз например питам, не може ли оригиналния Нютонов подход, съставен лично от него, да се нарече частичен векторен анализ и впоследствие, когато самият анализ е бил доработен - крайният резултат да е станал пълноценен векторен анализ?

Редактирано Ноември 6 от Станислав Янков

[scaner]

Как мы убедились в том, что Общая теория относительности действительно работает?

А СТО е само приближение на ОТО