Меценато-клиентски социални структури

[Storen]

Отварям тази тема като разклонение на темата "Бъдещето на България - република или диктатура/монархия?" където стана въпрос за историческото влияние на меценатско-клиентелския социален модел върху манталитета на съвременните българи.

Първо искам да кажа, че не съм влюбен в термина "меценатско-клиентелски". Просто не мога да измисля по-добър. Значението което аз влагам е най-близко до това което на английски е lord/master и vasal/tenant/servant. Буквалните преводи на тези думи на български обаче не отговарят напълно на значението им на английски. Става въпрос за по-голяма социална структура която се базира на традиционните взаимоотношения в семейната единица. Най-важните характеристики на тези взаимоотношения са, че не са "пазарни", нито пък "свободни". Често са скрепени от силното чувство за взаимна принадлежност или понякога формални клетвени церемонии. Хората с "леви" убеждения често гледат на тях като на еднопосочни и експлоататорски, но всъщност става въпрос за двустранен и взаимно изгоден социален договор. Принципа е прост и интуитивен - момчето е "господар" на кучето и очаква от него подчинение. Обществото пък очаква момчето да се грижи за кучето. Бащата е господар на момчето. Очаква подчинение/съдействие и предлага грижа и защита дори когато една от страните е губеща от пазарна/бизнес гледна точка. В случай, че бащата експлоатира сина си и неглижира задълженията това се възприема като грубо нарушение на социалните норми и обществото би го санкционирало. По същия начин старейшината на семейството очаква подчинение от бащата и предлага защита. Лидера на клана очаква подчинение от старейшината и предлага защита. Барона очаква и предлага същото на клана. Каунта/маркиза има същите отношения с барона, а той на своя страна с краля. Той пък с императора който в крайна сметка има същите отношения с Бог. Единствено Бог изпълнява само една от социалните роли. Това създава примитивна но изключително стабилна (от там просперираща) йерархична социална структура.

Това е интегрирано най-добре в законодателството при феодализма, но този тип структура е документирана още в античните общества. Също стои в основата на европейските ренесансови републики след феодализма. В древна Атина дори в демократичния си период е имало закони всеки постоянно пребиваващ да декларира попечителя/мецената си в държавен регистър. Попечителя/мецената е бил длъжен по закон да осигури социалната стабилност на клиента си и да го защитава пред властите и в съда. В днешно време тази социална структура е най-добре представена в средите на организираната престъпност. Членовете на престъпните организации нямат свободни договорни отношения и не могат да преминат към някой от конкурентните кланове просто защото предлагат повече дни платена отпуска или по-добра стоматологична застраховка.

Наскоро гледах един документален филм за гангстерските кланове на Ню Йорк още от основаването му. Интересно, че акцента беше върху необходимостта и целесъобразността на тези кланове. Аргумента е, че когато централната официална власт абдикира от задълженията си или въпросната власт не е убедително приета от населението се създава социален вакум. Този вакум не може да бъде основата на свободни пазарни отношения и справедливи институции, а неизбежно и по естествен начин се запълва от примитивни "меценато-клиентски" структури. Те създават някакъв ред и свой автономни, правосъдни структури и норми на социално поведение. Дори когато става въпрос за силово управление и брутални методи на правораздаване обществото е склонно да ги поддържа и дори да се гордее с тях. Преди време бях разговарял с една "мутра" за тези неща. Човека искрено вярваше, че престъпната организация към която принадлежи е справедлива, социално отговорна и патриотична.

Ако погледнем исторически е лесно да се забележи, че подобни структури се появяват при недостатъчност на централната власт или конфликт с нея. Не рядко се трансформират в сепаратистка или революционна дейност.

Наскоро четох някакви неща за района на баските в Испания където стават подобни неща и недоверието към всякаква централна власт е попило дълбоко в културата им. Мислех си за паралелите с отоманската окупация на България и отражението и върху националния манталитет. По времето на последвалия монархически период този манталитет на локална зависимост и социални йерархии се запазват до голяма степен. Отделно монархията е наложена под външен натиск и няма тази дълбока връзка с населението, както при някои други многовековни европейски монархии.

При болшевишкия социализъм който пак беше наложен на сила също нямаше хомогенно сливане между народ и управленски структури. Болшевишката идея, че ролята на комунистическата партия е да "тика народа с железен юмрук към щастието" не създаваше условия за доверие. А и самата партия БКП не беше еволюционно-идеологическа и патриотична, а изцяло подчинена на външен център и с мениджърки функции. В тази среда не можеше да става въпрос за либерални пазарни отношения, а всичко се базираше на личен кръг "връзки" и зависимости. Най-важните неща в живота бяха дали имаш човек на правилното място и дали си позициониран социално, така че  да стимулираш и създаваш тези връзки.

Може да кажем, че либералната, анти-феодална революция в съзнанието описана от Адам Смит (нарочен за бащата на капитализма) в "Богатството на народите" не намира добри условия в България. Идеята, че тези йерархични социални структури трябва да бъдат заменени от свободни пазарни отношения. "Господарите" трябва да бъдат освободени от всякакви  задължения към хората които доскоро са били зависими от тях. А хората трябва да предлагат труда си свободно без зависимости на "пазар за наемна работна ръка". Смята се, че либералната революция започва в Англия, но се развива в максимална степен в Съединените Щати защото там идеята за свободни пазарни отношения се смесва с желанието за пълна автономност на само в личен план но в международен (войната за независимост).

В България социалистическата мениджърска класа със своите локални йерархични структури се трансформира в собственическа. В несигурните години на "Прехода" тези мецанато-клиентски зависимости се оформиха в множество конкурентни структури, които от своя страна станаха основата сегашния олигархичен модел. Той е част от светогледа и съзнанието на българите. Мисля, че успеха на феномена "Борисов" може да бъде обяснен по този начин. Човек без ясна идеология, но дълбоко интегриран във всички икономически и властови структури - бившото БКП, силови групировки, нови пари, изпълнител на имперски директиви. Народа намира опора и чувството за стабилност в имиджа на "голям човек" с много връзки, "началник", "чорбаджия", "батка" или "бащица". Някой който ще се погрижи за тях и ще ги "оправи". Силен, стабилен бос към чиито структури е изгодно да се прикачим. Външния му вид (мощен, леко брадясал, понякога по анцуг или костюм) и всичките му театралности (рязане на лентички и мъжки пози) са в подкрепа на този имидж. Борисов чудесно разбира, че стабилността на властта му зависи от това да се разширят максимално икономическите зависимости между организацията и поддръжниците му. Безкрайни вериги от "свой хора" на държавни заплати или близки фирми усвояващи държавни програми. В тази специфична за страната ни социална среда всякакви идеи за независими, индивидуалистични пазарни отношения, стоящи в основата на съвременната либерална (капиталистическа) парламентарна република, звучат кухо и смешно.  
Когато тези меценато-клиентелски структури избият в някакви очевидни престъпления или насилие българите се вайкат и говорят за корупция, но за мен по интересни са тихите нормални прояви на този социален модел.

Ще разкажа няколко случки от личния си живот и ще ги съпоставя с манталитета на американците, които са най-чистия пример за либерална капиталистическа култура. Сигурно случките ще ви прозвучат банални и скучни, но именно това ги прави интересни.

Преди време аз и съпругата ми трябваше да отидем до общината. До главния вход на общината има малка стаичка "рецепция" с големи стъклени прозорци от всички страни в която никой не иска да работи. Съответно стои празна и е облепена с всевъзможни бележки и инструкции. Една от бележките обясняваше, че за информация трябва да се иде до кабинета в дъното на коридора. Пред кабинета се беше образувала опашка на която се наредихме и ние. Минаха 15тина минути и ни направи впечатление, че никой не влиза или излиза. Погледнах работното време на вратата и всичко беше наред. Попитах чакащите дали има някой вътре. Отговориха ми "Бай Иван пуши на двора". През стъклената задна врата се виждаше двора и един сух старец който седеше на ръба на една саксия, гледаше строго и пушеше. По някое време дойде и направи остра забележка на чакащите, че от тях не може да си влезе в кабинета. Аз го попитах дали в работно време не трябва да е от обратната страна на вратата? За моя изненада той не каза нищо, само ме изгледа от главата до петите и влезе. Забелязах, че цялата опашка се беше отдръпнала от мен и жена ми на две крачки за да е ясно, че не са с нас. След няколко минути един любезен господин се доближи до нас и тихичко ни каза "Бай Иван е бивш началник от милицията и е баща на еди-кой си общински съветник." Предполагам смяташе, че ако знаех чии човек е Бай Иван нямаше да задавам такъв въпрос. Не мога да си представя дори за момент това да се случи в САЩ с тамошния манталитет.

Друга случка - по странно стечение на обстоятелствата бях поканен на среща на български интелектуалци - хора на изкуството и учени. Беше интересно защото се срещаха за първи път и не се познаваха. Първия час мина в това всеки да обясни кого познава в държавните структури. Това ставаше с леки вмятания и намеци уж докато говорят за нещо друго. Лекотата с която се обменяше информация за "връзките" приличаше на добре репетиран танц. Чак когато се успокоиха, че знаят кой на кого е човек започнаха да се делят на групички и да говорят за нещо друго. Вече се беше установила йерархия - едни се надуваха, други се подмазваха. Никога не съм забелязвал такова социално поведение сред американци при първа среща.

Наскоро трябваше да се срещам за пръв път с един относително известен български предприемач и медийна фигура да говорим по работа. Съвсем директно ми каза колко "големи" хора познава, което явно трябваше да ме впечатли, ако случайно не знам кой е той. Даже ми обясни, че жена му е още по-високо позиционирана и от него. Като усети, че не се интересувам особено от всичко това разговора за самата сделка отне по-малко от 2 минути и се провали. 
Имал съм много подобни разговори по работа с американци и никога не протичат по този начин.

Един познат с университетско образование и добра специалност беше принуден от обстоятелствата да напусне родния си град и да живее в среда далече от всякакви установени социални връзки. Човека беше постоянно в депресия. Не можеше да се се впише в равноправните пазарни отношения. Все се опитваше нещо да "шушка" с някого, да изкопчи някаква вътрешна информация, да се присламчи към някого от когото очакваше, че ще има полза. Цялата му енергия отиваше в това вместо да си седне на задника и да си подготви проектите за да кандидатства наравно с всички. Разправяше ми как "маминка и татинко" преди го уредили за това и онова. Как в родния си град завъртял едни "далаверки" с "приятелчета и роднинки". В крайна сметка не можа да свикне с новата среда и леко откачи. Даже външния му вид се промени. 

Тази силна зависимост от дълготрайни (често наследствени) социални връзки е дълбоко вкоренена в манталитета на повечето българи. Толкова е дълбоко, че е трудно да го осъзнаят и да си представят нещо друго. Това често избива в нещо което общо наричаме "корупция" но всъщност става въпрос национални специфики. Наблюдавал съм как много западни инвеститори напускат защото не могат да се адаптират към нагласите и сложните мрежи от зависимости в България.
 

Редактирано Преди 6 часа от Storen

[Б. Киров]

Преди 1 час, Storen said:

Първо искам да кажа, че не съм влюбен в термина "меценатско-клиентелски".

Разбирам много добре сега какво сте имали предвид /може би трябваше да започнете с този пост в другата тема/, напълно съм съгласен с написаното.

Това вече е нещо, което най-общо може да се обозначи с "манталитет" и не виждам как, а и защо, може да се изкорени и изобщо дали подлежи на "изкореняване", формирано е, според мен, още преди османското владичество, но е дълга тема. Богомилството има корени в този манталитет.

Скоро четох книгата на Мери Биърд за Рим /първата, която издадоха на български/, същото го има и в историята на Рим от Момзен: там се определя като патернализъм, римската цивилизация е изградена около властта на бащата и това е отразено в цялото римско законодателство - наследяване, разпореждане с имущество, право на власт на първородния син и т.н. Все пак цялата история на България като държава минава в сянката на Източната римска империя, а Османската империя буквално копира много от асимилираната от нея Византия. Дълга и голяма тема за други раздели...

Благодаря за този пост.

[Incorrectus]

Преди 6 часа, Storen said:

Тази силна зависимост от дълготрайни (често наследствени) социални връзки е дълбоко вкоренена в манталитета на повечето българи. Толкова е дълбоко, че е трудно да го осъзнаят и да си представят нещо друго. 

Не бих нарекъл описаното манталитет на българина, а по-скоро наследство на комунистическия социален разврат. Манталитетът на българина се формира през епохата на Възраждането на основата на естествената демокрация. Борбата срещу насилието и произвола тръгва и върви от долу и за всички е било ясно, че успех може да има само при масовост на движението, било то църковно или освободително. Основа на еснафския морал са свободата, личните качества, равните възможност, братството, лоялната конкуренция. Богатството се създава, а не се наследява - тогава. И още може да се каже по въпроса, но мисля идеята е ясна. Клиентелисти тогава са само чорбаджиите, но те са в списъка на враговете на народа - носителят на демокрацията.