Популярни политически термини и понятия

[Storen]

Винаги когато се появяват нови политически понятия това става за да се избегне многословност и да се улесни диалога. Разбира се презумпцията е, че участниците споделят общо разбиране за значението им. Това винаги е било проблем, но в днешно време се стига до крайности. Мисля, че новия медиен формат, станал възможен и наложен от Интернет, има връзка с това. За първи път в човешката история хората имат толкова лесен достъп до огромно количество информация. Навигацията в тази сложна информационна среда става проблематична и се наблюдават тенденции оформящи множество малки затворени кръгове (балони) от хора споделящи общи възгледи, дори крайни. Това е златна среда за демагогия и пропаганда. Организациите специализиращи в тези неща (различни неправителствени организации и мозъчни тръстове притежавани от управляващата олигархия) се адаптираха бързо и използват тази сегментираност за по-добър контрол върху мисловните процеси на населението. Хората разсъждават с думи и контрол върху значението на думите винаги е означавало контрол върху мисленето. Стига се до такива метаморфози в популярно приетите значения на политическите понятия от различните пропагандни "балони", че стават напълно неизползваеми в един по-отворен диалог.

За пример могат да се дадат понятията "либерален" и "неолиберален". Оригиналното значение на "либерален" се свързва с множество реакционни, анти-феодални идеи кулминирали в 18в. А "неолиберален" с чикагската икономическа школа представяна от Милтън Фрийдмън намерила отражение в популярната консервативна политика на лидери като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, и е в основата на идеи като "trickle-down economics" (не съм сигурен как се превежда) които ръководят политиката им. Неолиберализма се появява като реакция на най-висшите олигархични кръгове срещу кейнсианството (Джон Мейнард Кейнс) и популярните социални реформи на Франклин Роузевелт. Икономическата стагнация на капитализма през 70те обикновено се обяснява с макроикономически грешки свързани с кейнсианството. Тази криза отваря възможността висшите олигархични и плутократски кръгове да търсят възможности за реваншизъм и ограничаване на социални програми и институции представящи широк обществен интерес. Това кулминира в международни търговски споразумения стоящи над законодателството на суветените държави (оттам наричани "свободни") и са в основата на това което наричаме "глобализъм". Допълнително това води до трансформацията на институции като Световната Банка и МВФ в двигатели на неолиберална политика. А във вътрешен план води до невиждана концентрация на богатство в малка група хора и стагнация или регрес на икономическото състояние на обикновените граждани. На свой ред неолиберализма предизвиква серия от международна икономическа кризи - препратка. В днешно време идеологията на неолиберализма е до голяма степен дискредитирана и това води до опасност от политически санкции за висшите олигархични кръгове стоящи в основата и. За да избегнат негативни последствия същите кръгове инвестираха невиждани по размер ресурси в дезинформация и пропаганда абсолютно заменяща оригиналното значение на понятието и акцентираща върху т.н. "политика на идентичност" - расизъм, сексизъм, ЛГБТ, абортно законодателство, закони за притежание на лично оръжие и т.н. Внимателно подбрани социални теми които не засягат икономическите и властови интереси на олигархичните елити, но отклоняват общественото внимание от провала на идеологията им. Всички големи медийни централи (в днешно време притежавани от едни и същи инвестиционни организации) изведнъж започнаха да използват термините "либерален" и "неолиберален" взаимно заменяемо и популярната представа за значението им започна да се свързва изключително с "политика на идентичност" което разбира се няма нищо общо с оригиналното им значение. Това е и всичко което средния американец или българин знае. Понеже политическите централи притежавани от олигархията бързо и удобно си разделиха ролите на "доброто и лошото ченге" ставаме свидетели на истерични макартистки идиотщини от типа на това - понеже "демократите" са "неолиберали", защото поддържат "ЛГБТ",  са съответно, "комунисти", "неокомунисти", "троцкисти" и какво ли не... В рамките на тази пропагандна кампания чувам добре известни и високо образовани обществени фигури, за които съм сигурен, че чудесно разбират какво правят, да повтарят до отмаляване тези безсмислици.

Разбира се "неолиберализма" е само един пример. Идеологията за съвременен обществен контрол е предефинирала в някаква степен всички популярни политически термини и понятия. Това не е ново явление и много от понятията са еволюирали по политическа необходимост през различни исторически периоди. Тази еволюция е дървовидна със стотици разклонения много от които са несъвместими като значение. Това прави употребата на такива понятия в днешно време изключително сложна. При това положение хора които не искат просто да следват пропагандни директиви, а да формират лично мнение посредством отворен диалог имат три възможности: Да се откажат напълно от употребата им и така да рискуват да се изгубят в многословност. Някак си да игнорират идеологическите си различия и да приемат работната дефиниция на едно от съвременните разклонения (струва ми се невъзможно). Или да се фокусират върху оригиналната, често антична, употреба и обстоятелствата наложили появата на понятието. Този трети подход според мен е единствения които има някакъв шанс за успех. Разбира се и той е изключително сложен. Много от съвременните понятия в активна употреба идват от две различни антични цивилизации - Атина и Рим. Римляните със сигурност са повлияни от Атина и има много сходства, но не и пълно припокриване. Отделно най-известните писмени източници отразяват идеологическите преференции на авторите. Често тези преференции са били непопулярни по времето когато са писани. Би било груба грешка да възприемаме тези текстове като канонични. Например знаем, че Сократ е бил екзекутиран заради политическите си убеждения, които явно не са били достатъчно популярни. А Аристотел, автора на "Политика", е трябвало да бяга от Атина притеснен, че атинианите неоценяват идеите му и може да свърши като Сократ.

В тази тема мисля да предложа за обсъждане понятия като "монархия", "република", "анархизъм", демокрация и др. с надеждата, че ще можем да стигнем до някакво ниво на съгласие за значението им и съответно възможността да ги използваме в по-нататъшни дискусии.

Редактирано Октомври 23 от Storen

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Storen said:

Да се откажат напълно от употребата им и така да рискуват да се изгубят в многословност. Някак си да игнорират идеологическите си различия и да приемат работната дефиниция на едно от съвременните разклонения (струва ми се невъзможно). Или да се фокусират върху оригиналната, често антична, употреба и обстоятелствата наложили появата на понятието. Този трети подход според мен е единствения които има някакъв шанс за успех. Разбира се и той е изключително сложен.

Трудно постижима, почти невъзможна, задача е третият подход. По причина, че античното разбиране на тези понятия е изградено в съвършено различна икономическа и социална среда - робовладелската антична република има твърде малко общо с буржоазната република от края на 18-ти век, основните класи, формирали понятието са други.

Според мен реално възможен е вторият подход, а именно дискутиращите да игнорират идеологическите си различия и да приемат работна дефиниция на едно от съвременните разклонения. В среда на балони от предразсъдъци и пристрастия това е практически невъзможно, но при пълно абстрахиране от пристрастия и излизане от идеологическия балон, според мен, е постижимо. Необходим е малко дзен-прагматизъм /шега /.

[deaf]

Аз пък не виждам проблем да се дискутира,ако всеки казва своята дефиниция за понятията,които употребява в дискусията. Ясна,кратка и точна дефиниция,обаче.

[Storen]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Според мен реално възможен е вторият подход, а именно дискутиращите да игнорират идеологическите си различия и да приемат работна дефиниция на едно от съвременните разклонения... Необходим е малко дзен-прагматизъм /шега /.

Там е работата, че втория вариант не е особено прагматичен. Вече споменах един от проблемите, но има и други. Съвременните дефиниции са силно замърсени от пропаганда и дезинформация. Да приемем една от тези дефиниции на доверие и за удобство означава да базираме мисловния си процес на лъжа. 

Друг проблем е сегментираността за която стана въпрос. Такава дефиниция ще работи само в един пропаганден балон. Дефиницията ще е неприемлива за другите и разговора с хора вън от този балон ще е невъзможен. Ако не може да служи за отворен диалог рискуваме всичко казано/написано да е безсмислено и безполезно.

Има и един трети много основен проблем. Политиката, колкото и сложна да изглежда на пръв поглед, винаги е опирала до нещо много семпло и първично - как една малка група примати да убеди огромната маса от примати, че бананите (икономическите натрупвания) им принадлежат по право дори когато не могат да ги консумират, а всички останали трябва да се задоволяват с парченца и обелки. Това съществува само при хомо сапиенс и е благодарение на възможността за абстрактно мислене. Всички религии и идеологии са по същество илюзии и съществуват за тази цел. За да работи тази схема трябва да има "илюзионисти" (тези които имат поглед от вътре на нещата и разбират принципите на фокуса) и "публика" която консумира спектакъла с ограничен поглед и гледна точка внимателно подбрани от институциите и медиите. Когато илюзията се пропука и стане ясно как работи номера приматите от публиката изяждат приматите-илюзионисти, а бананите служат за гарнитура. Това е което общо наричаме "революции" и след това всичко се започва отново най-често от оцелелите илюзионисти, но с някакъв нов трик.

За това винаги е имало два подхода към политиката. Единия е аналитичен и е това което наричаме "политическа наука". Другия е "зрителски" и стаден.

Хората които се интересуват от политически науки са два вида. Едните (най-често децата на "елита") ги изучават за да могат да заемат ръководни и контролни позиции в обществото. Другите (такива като мен) защото не искат да бъдат ръководени и контролирани, а това може да е възможно само ако човек разбира принципите на илюзията. Това, че в политическите науки се обръща внимание на исторически процеси и еволюция на понятията не е случайно. Също така не е случайно, че дефинициите които се използват в политическите науки се различават съществено от уличните.

Една от основните причини да харесвам демокрацията въпреки всичките и недостатъци е, че не се нуждае от илюзии и илюзионисти. Когато е съществувала в работещ вид винаги е била максимално открита и основана на осъзнат прагматизъм. Също гледам на изучаването на политически науки и съответно оформянето на политическа култура като задължително условие, ако говорим сериозно за преход към функционална демокрация.
 

[Б. Киров]

Преди 6 минути, Storen said:

Има и един трети много основен проблем. Политиката, колкото и сложна да изглежда на пръв поглед, винаги е опирала до нещо много семпло и първично - как една малка група примати да убеди огромната маса от примати, че бананите (икономическите натрупвания) им принадлежат по право дори когато не могат да ги консумират, а всички останали трябва да се задоволяват с парченца и обелки. Това съществува само при хомо сапиенс и е благодарение на възможността за абстрактно мислене. Всички религии и идеологии са по същество илюзии и съществуват за тази цел. За да работи тази схема трябва да има "илюзионисти" (тези които имат поглед от вътре на нещата и разбират принципите на фокуса) и "публика" която консумира спектакъла с ограничен поглед и гледна точка внимателно подбрани от институциите и медиите. Когато илюзията се пропука и стане ясно как работи номера приматите от публиката изяждат приматите-илюзионисти, а бананите служат за гарнитура. Това е което общо наричаме "революции" и след това всичко се започва отново най-често от оцелелите илюзионисти, но с някакъв нов трик.

Да разбирам ли, че като се връщате към античността, ще имаме предвид, че оттам започва първият цикъл, описан така добре и точно от вас, и следователно моделът там не е замърсен толкова с последващи натрупвания на трикове върху термините от политически илюзионисти?

[Storen]

Преди 5 минути, Б. Киров said:

Да разбирам ли, че като се връщате към античността, ще имаме предвид, че оттам започва първият цикъл, описан така добре и точно от вас, и следователно моделът там не е замърсен толкова с последващи натрупвания на трикове върху термините от политически илюзионисти?

Да това е идеята. Струва ми се че, това ще улесни задачата защото вариантите ще са по-малко (или понякога само един). Също ще ни помогне да проследим и осмислим еволюцията. 

[Втори след княза]

Моето предпочитание по отношение на дефинициите е това, което дават речниците и енциклопедиите от където е пренесено и в Уики.

Наистина, всеки има свое разбиране за термините, но то не превъзхожда това, което учени и преводачи са вложили в енциклопедиите.

От друга страна, забелязал съм, че форумите никога не променят мнението на участниците. Само дават възможност (ако я дават, де) да изложи свои аргументи, т.е. всеки да защити тезата си, което значи да я консервира и вкамени. По тази причина съм по- склонен към идеята на колегата, на дадем свои дефиниции, които не биват критикувани. Те само биха послужили за да разберем по- нататъшни обяснения и хода на мислите на авторите.

[Atom]

Преди 4 часа, Storen said:

Има и един трети много основен проблем. Политиката, колкото и сложна да изглежда на пръв поглед, винаги е опирала до нещо много семпло и първично - как една малка група примати да убеди огромната маса от примати, че бананите (икономическите натрупвания) им принадлежат по право дори когато не могат да ги консумират, а всички останали трябва да се задоволяват с парченца и обелки. Това съществува само при хомо сапиенс и е благодарение на възможността за абстрактно мислене. Всички религии и идеологии са по същество илюзии и съществуват за тази цел.

Да, така е. Но не са само религиите и идеологиите. Почти всичко което ни прави хора и ни отличава от животните е резултат от фикции и измишльотини.  Умението на хората да създават колективно въображение и да превръщат илюзиите в някаква въображаема реалност (за самите тях) е забележително. Способността на човека да създава и вярва в абстрактни концепции е основен елемент във взаимодействието на човешките същества при изграждането на сложни общества. Без тази способност щяхме да си останем на нивото на шимпанзетата. 

 

[Димитър Йорданов]

А не може ли в отделна тема да се сложат дефинициите на тези понятия в различни времеви периоди и обществени строеве? Тук да се изчистят и систематизират, а после като отделна тема да се напише примерно за монархия какво е било определението от появата на понятието до днес. Същото за "демокрация, република, либерали, консерватори" и всякакви други често използвани термини и понятия.  И когато някой ги използва в различни теми да може да свери от нея какво точно е означавал използвания термин или понятие в обсъждания времеви период, местоположение, обществено-политически строй или държава/империя. 

[Б. Киров]

Преди 17 часа, Storen said:

Също ще ни помогне да проследим и осмислим еволюцията. 

Да започнем от "демокрация" в древногръцкото разбиране на думата и генезиса й като произход.

От източника "Атинската полития" на Аристотел:

"После станало така, че за дълго време между благородните и демоса настъпили раздори.  Понеже държавната уредба била изцяло олигархична и всъщност бедните, включително жените и децата, робували на богатите. Били наричани пелати и хектемори именно защото според такова споразумение обработвали имотите на богатите. Цялата земя се владеела от малцина и ако пелатите не заплатели наема, и те самите, и техните деца ставали роби, а изплащането на заемите чрез залагане на собствения живот продължило чак до Солон, който е и първият простат на демоса. Прочее, най-тежко и болезнено за бедните според тогавашната уредба било робството. Освен това те имали други причини за недоволство, защото били лишени от всякакви права.

Предшестващата Дракон древна полития имала следния вид. Висшите длъжности били заемани от благородните и богати граждани, които първоначално управлявали до смъртта си, а сетне – по десет години. Най-почитани в йерархията и най-стари по произход били длъжностите на царя, полемарха и архонта. Сред тях водеща била тази на полемарха, защото някои от царете били слаби военачалници. Най-последна по време била създадена длъжността на архонта. Повечето от авторите твърдят, че тя се е появила по времето на Медонт, а други смятат, че е от времето на Акаст, и като доказателство привеждат това, че деветте архонти се заклеват „както при Акаст“ да изпълняват свещения си дълг, защото според тях по негово време Кодридите успели да отделят привилегиите на архонта от властта на царя. Прочее, когато и да е станало това, разликата в годините е незначителна, но че архонтската длъжност е създадена по-късно от другите две – се подкрепя от обстоятелството, че архонтът нямал никакви правомощия, наследени от прадедите, а само допълнително наложили се. Затова тази длъжност не е била толкова авторитетна, освен в по-късен период, когато била подсилена законодателно. Много по-късно започнало избирането на тесмотетите, които поели архонтски функции да прогласяват съставяните от тях решения, имащи силата на закони, и да ги спазват при разрешаването на споровете между гражданите. Ето защо тази длъжност била заемана за не повече от една година.  Такава е по време разликата между тези две длъжности. Деветте архонти не са имали едно общо седалище. Царят заемал така наречения Буколей, който граничел с Пританея. Архонтът пък заемал Пританея, а полемархът – Епиликея, който първоначално се наричал полемархей. Тесмотетите заседавали в тесмотея.

Така е била първата Атинска полития. След недълъг период, по времето на архонта Аристехм, Дракон постановил своите закони и политията придобила следния вид. Били дадени граждански права на тези, които можели да притежават тежко въоръжение. Те избирали деветимата архонти и тамиите измежду ония, които притежавали имущество, не по-малко от десет златни мини, освободени от всякакъв данък, а останалите по-маловажни държавни длъжности бивали възлагани на представители от воинското съсловие. Стратезите и хипархите трябвало да имат имущество, не по-малко от сто златни мини, освободени от всякакъв данък, и деца от законната си съпруга, навършили десет години. Така назованите архонти поемали своите задължения под поръчителството на пританите, стратезите и хипархите до полагането на своята клетва, за което взимали четирима поръчители от съсловието на стратезите и хипархите. За Съвета били избирани по жребий от гражданството четиристотин и един членове. Освен тях чрез жребий бивали избирани и останалите висши служители, които трябвало да са навършили тридесет години, един и същ човек нямал право да бъде два пъти архонт, преди всеки един от неговите съграждани да се е изредил на тази длъжност, и чак тогава изборът започвал отначало, а ако някой от членовете на Съвета отсъствал от заседание на Съвета или на еклесиата, тогава заплащал глоба, както следва. Всеки гражданин, спрямо когото е била извършена несправедливост, имал право да протестира в Ареопага за нарушаването на законите. Както вече беше казано, тогава длъжниците залагали собствения си живот, ако не можели да върнат заема си, а земята се владеела от малцина.

При така установената полития, при която мнозинството робувало, демосът въстанал срещу благородните. И понеже бунтът бил голям, а двете групировки били противопоставени помежду си от дълго време, те сключили спогодба и възложили на архонта Солон да поеме ролята на помирител и ръководител на политическото преустройство.

Солон се противопоставя на всяка от двете групировки и прогласява, че е в техен взаимен интерес да сложат край на всякакви раздори. По произход и достойнства Солон бил от първенците на полиса, по имущество и занаятие – от средното съсловие, нещо, в което са единодушни и други автори, пък и самият той го потвърждава. Поначало Солон не престава да смята, че причината за гражданската война са богатите.

Като овладял положението, Солон дал свобода на демоса за днес и завинаги и забранил изплащането на дългове чрез залагане на живота. Издал закони и предприел опрощаване както на дълговете спрямо отделни хора, така и спрямо държавата, наречено сейсахтея, понеже освобождавало хората от бремето.

Солон преустроил политията и издал други закони, като Драконовите закони вече не се използвали, с изключение на отнасящите се за убийство. Солон определил законите да траят сто години и разделил гражданството по следния начин. В зависимост от имущественото състояние определил четири групи, които съществували и от по-рано: пентакосиомедимни, конници, завгити и тети. Решил всички висши служители -деветимата архонти, тамиите, полетите, Единадесетте и колакретите, да бъдат избирани от съсловието на пентакосиомедимните, конниците и зевгитите, като им се давала длъжност според техния годишен доход. На произхождащите от съсловието на тетите дал правото да участват само в еклесиата и съдилищата. От съсловието на пентакосиомедимните били избирани ония, които събирали от имотите си петстотин мери стока (в течно и твърдо състояние) общо. От съсловието на конниците били избирани ония, които можели да произвеждат триста мери, а според други автори това били ония, които били в състояние да отглеждат коне. От завгитите били избирани ония, които произвеждали двеста мери стока (в твърдо и течно състояние) общо. Оставало съсловието на тетите, които не вземали никакво участие в управлението. Затова и днес, когато някой кандидат за длъжност бъде запитан към кое съсловие принадлежи, той не отговаря, че е от съсловието на тетите.

Относно архонтите Солон разпоредил да бъдат избирани по жребий от списък на излъчените от всяка фила кандидати. Всяка фила избирала предварително десет кандидати за деветте архонти и изборът ставал чрез жребий, затова още е запазен обичаят всяка фила да излъчва десет кандидати, от които после да се избират чрез гласуване с бобени зърна архонтите. Доказателство, че Солон е постановил избирането на архонтите чрез жребий според имотното им състояние, е законът за тамиите, който важи и днес и който изисква тамиите да се избират от пентако­сиомедимните. Такива са прочее разпоредбите на Солон относно деветимата архонти. В по-старо време обаче Ареопагът имал право да извиква и преценява лично кандидатите за висшите длъжности и като ги разпределял, да ги назначава за една година. Съществували четири фили, както и преди, и четирима царе на филите. Всяка фила била разделена на три тритии, а всяка трития – на дванадесет навкрарии. Начело на навкрариите стоели навкрари, които се занимавали с текущите разходи и със събирането на налозите и данъците.

Солон учредил Съвет на четиристотинте – по сто членове от всяка фила, а на Ареопага възложил да бъде блюстител на закона и както било дотогава, да остане пазител на политията, да наблюдава множеството значителни дела в управлението, да подвежда под отговорност нарушителите на закона, да налага физическо наказание или да ги глобява, като внася платената глоба в Акропола, без да излага основанието, заради което е била наложена, да съди ония, които съзаклятничели срещу демокрацията след издадения от Солон закон за исангелията.

Виждайки, че много често полисът бил размирен и че някои от гражданите поради равнодушие чакали пасивно развръзката на събитията, издал за тях специален закон: „Ако някой по време на размирици в полиса не вземе оръжие и не се присъедини към една от двете групировки, ще бъде лишен от граждански права и ще бъде осъден за безчестие.“

Прочее, такива били разпоредбите относно висшите длъжности. Три са най-демократичните мерки, предприети от Солон: първата и най-значима е забраната за изплащане на дълговете с цената на живота, втората е правото на всеки да се обръща към съда за проявена несправедливост, и третата – най-често споменаваната, чрез която мнозинството засилва своето влияние, е правото на последно обжалване в съда; бидейки господар на своя глас, демосът ставал господар и в управлението.

След като преустроил политията по такъв начин и понеже при него във връзка със законите идвали просители, било за да го укоряват, било за да разпитват, и го безпокоели, и понеже нито желаел да променя тези закони, нито да бъде намразен, Солон отпътувал за Египет, за да търгува и да разглежда, като обявил, че ще отсъства десет години, защото смятал, че не е редно да тълкува лично законите, а че всеки трябва да изпълнява предписаните наредби. Междувременно много от благородните се настроили враждебно към него заради опрощаването на дълговете и двете политически групировки променили своята позиция към него, защото установената уредба била противна на очакванията им. Всъщност демократите разчитали, че той ще предприеме коренно ново преразпределение на земите, а благородните, че положението ще остане същото или ще бъде незначително променено. Но Солон се противопоставил и на двете групировки и макар че могъл да стане тиран на Атина, ако се присъедини към една от тях, той предпочел да възбуди тяхната обща враждебност, спасявайки отечеството и давайки му образцови закони."

https://pvpetrov.wordpress.com/2008/01/23/76/

 

[Atom]

Аз продължавам да не разбирам за какво е всичко това.  Като информация за миналото и метод за придобиване на знание заради самото знание е интересно и е ОК, но по никакъв начин не може да ни помогне за съвремието. Доколкото разбирам обаче автора на темата, целта е именно да се направи някаква връзка със съвремието. 

Социалното и политическо устройство на Атинската демокрация наистина е интересно, но както правилно отбеляза по-горе Киров, условията тогава и сега са коренно различни. Първо, в античния свят тези понятия се използват за управлението на много по-малки общности, обикновено един град и неговите аграрни околности. Второ, в атинския свят има една камара безправни роби (според различни оценки между 1/3 и 1/2 от населението), наличието на които прави възможно съществуването на самата демокрация и ангажирането на всички свободни граждани в управлението на полиса. 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Atom said:

Аз продължавам да не разбирам за какво е всичко това.  Като информация за миналото и метод за придобиване на знание заради самото знание е интересно и е ОК, но по никакъв начин не може да ни помогне за съвремието. Доколкото разбирам обаче автора на темата, целта е именно да се направи някаква връзка със съвремието. 

Следвам логиката на колегата, който настоява термините да се изследват в техния генезис, макар че, както наистина писах по-горе, според мен това е доста опосредстван подход. Все пак, според мен, такъв подход има своите предимства, защото отива в самата същност на термина.

От описанието на Аристотел става ясно, че Солон, първият законодател въвел принципите на демокрацията, всъщност е бил посредник между аристокрацията и олигарсите и демоса, а действията не са били продиктувани от нещо друго, а от страх от въстание на демоса, който вероятно е щял да изяде илюзионистите заедно с бананите като гарнитура по израза на колегата.

Солон прави каквото прави, сам си слага срок от 100 години на законите, и си бие камшика на околосветско пътешествие като оставя двете враждуващи групи, демоса и олигарсите, да се оправят сами без него.

Демоса е недоволен, че не заграбил земите на богагите, богатите са недоволни, че не могат да превръщат демоса в робска работна ръка. Впрочем след Солон идва близо 50-годишната тирания на Пизистрат, който е демагог пак на демоса и се пада роднина на Солон.

Демокрация по нашите мерки е твърде пресилено да се каже, тъй като Атика по онова време е наброявала 250-300 000, а в "политията" описана от Аристотел са вземали участие не повече от 30 000, имало е редица ограничителни условия.

За мен най-важната реформа на Солон е опрощаването на дълговете, това е червената линия, която слага начало на всички класови войни по-късно. Христос между другото е качен на кръста най-вече заради проповедите му да се опростят дълговете, затова тълпата подтиквана от фарисеите яростно крещи на Пилат "Разпни го!". После са прибавени всякакви теократически гарнитури.

[Atom]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Следвам логиката на колегата, който настоява термините да се изследват в техния генезис, макар че, както наистина писах по-горе, според мен това е доста опосредстван подход. Все пак, според мен, такъв подход има своите предимства, защото отива в самата същност на термина.

Това наистина е интересно, но по-скоро от гледна  точка на етимологията на думите и как тяхното значение се променя във времето Нещо като  изследване на промяната в културата и културните нагласи или като исторически преглед. Не мисля обаче, че може да улесни диалога при обсъждането на съвременни политически явления и системи, което е заявената цел.  Обратно, вместо да се улесни, според мен ще се затормози.

Да вземем например думата 'народ', която много често се употребява в политически дебати.  Етимологията на тази дума обикновено се свързва с "народя". Т.е. нещо което се е народило - челяд, потомство.  На по-късен етап думата придобива значението "много хора, тълпа" (така е фиксирана в старобългарските текстове) и по това време народ се  използва обикновено като събирателно за хора, които са извън властта. На още по.късен придобива съвременното си значение с което я използваме и в момента. 

Ако декларираме, че ще използваме думите само в оригиналното им първоначално значение, то моментално трябва да се откажем да използваме думата "народ" в съвременното значение на тази дума и да търсим някакъв заместител. Това обаче няма да е толкова просто, защото всички останали думи също имат някакво първоначално значение, която рядко може да се преведе 1:1 със съвременните термини. С други думи за всяка съвременна категория ще трябва да се използват дълги фермани от "неутрални" думи и термини с които да се опитаме да я опишем. 

[Storen]

Впечатлен съм от нивото ви на знания и доброто разбиране на процесите! 

Изводите които аз вадя от написаното дотук са че:

 - Гласуването само по себе си не е уникална характеристика на демокрацията и не гарантира демократичност.

- "Демос" не означава "народ" и "демокрация" не означава "народовластие".

- Архон/Архонт не означава задължително монарх (единовластник). Още по-малко "господар" съответно анти-архонство (анархизъм) не означава "без господари".

- Основния политически конфликт тогава както и сега е между поддръжниците на три системи - монархия, олигархия и демокрация.

- Политическата система на Атина започва с монархия и законодателство много напомнящо на феодализма, минава през фаза на олигархия и завършва с демокрация. Процесите са почти идентични с това което се случва в по-новата история.

Според мен съвременното разбиране на думата "народ" е "хора". По същия начин е "people" в английския. Това е и начина по който аз предпочитам да използвам думата. 

Искам да допълня написаното от колегата с няколко неща, едно от които е монархията.

Думата означава просто "единовластие", или власт в ръцете на един човек. Много харесвам опростеността и яснотата на елинските понятия. За разлика от римските "в името на народа" (ре-публика) или "първи гражданин" (по същество император).

Елините са различавали няколко вида монарси. "Басилеус" (Василевс) за случаите когато има пълно сливане между политическа власт и религия. От там идва съвременната дума "базилика". Термина който аз предпочитам да използвам за този вид монархия е "сакрална монархия".

Другия е "Анакс" (архаичната форма е "уанакс") и се използва за монарси (единовластници) при които политическите и религиозни институции са напълно разделени. От там идва съвременната дума "анексиране". Термина който аз предпочитам да използвам е "секуларна монархия".

Титлата "Архон" е по-особена защото първоначално се използва в смисъла на "монарх" но в последствие деградира във второстепенна институция от изпълнителната власт с по-ограничени правомощия от съвременните президенти в президентските републики.

"Тиран/тиранин" - важно нещо на което трябва да се обърне внимание касаеща класификацията на Аристотел е концепцията за справедливост. За Аристотел "справедлива" власт е властта която отразява интересите на всички хора (със задължителни компромиси) в държавата. А "несправедлива" е властта която отразява единствено интересите на овластените. По тази логика Аристотел предлага по два варианта за единовластие, два варианта за власт на малцинството и два варианта за власт с голямо гражданско участие. Съответно термина за несправедлива монархия е "тирания".

"Дктатор" - както стана ясно в предишните теми термина е римски и се отнася за избран посредством гласуване единовластник (монарх) който трябва да замени временно и със строго ограничен (кратък) мандат властта на олигархията в случай на национална криза. Това е начина по който аз предпочитам да използвам понятието.

"Автократ" - Начина по който аз го използвам е за пожизнен, ненаследствен монарх (единовластник) с абсолютна власт. Сталин е добър пример.

Според мен самото понятие "единовластие" не е особено ясно защото исторически много често границите между монархия и олигархия са размити и преминават плавно една в друга.

В заключение може да се каже че монархиите могат да са сакрални или секуларни, временни или пожизнени, наследствени (по привилегии) и ненаследствени (по заслуги).

Съвременните монарси които на български традиционно наричаме "крале" или "князе" могат да бъдат сакрални, секуларни а в последно време и напълно безвластни, само с церемониални функции. Титлата "Цар" произлиза от Цезар (Кесар) и има смисъл на император. Съответно трябва да се използва по-внимателно.

Като стана дума за привилегии и заслуги мисля, че тук е мястото да споменем още едно понятие - "Аристокрация". Аристотел го използва като обратното на плутокрация и наследствени привилегии. Идеята му е била, че в традиционната олигархиря трябва да бъдат допуснати важни обществени фигури (аристократи) които нямат наследствени привилегии и богатство. Тоест съвременната употреба на "аристократ" е в пълна противоположност на оригиналната. Това което Аристотел нарича "аристокрация" в днешно време наричаме "Меритокрация".

Друго интересно нещо на което ми се струва, че трябва да обърнем внимание, защото има връзка с темата за "патернализъм". Това социално явление е неизбежна част от законодателството на всички атински и римски политически системи включително и демокрацията и сякаш не се влияе от системната еволюция. Доколко знам в Атина през цялата и история постоянно пребиваващите в държавата наричани "метикос" са били длъжни по закон да изберат патрон/покровител наричан "простатис" и да го декларират в държавен регистър. В противен случай пребиващия се е смятал за избягал роб и е бил продаван на търг, а парите от продажбата са отивали в държавната хазна. Връзката между партон и клиент е била съвсем официална, предавала се е от генерация на генерация и е имала не само финансови но и дълбоки социални измерения.

Преди да разгледам демокрацията ми се искаше да напиша някои неща за олигархията но това ще трябва да стане в друг ден.

Редактирано Октомври 25 от Storen

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Atom said:

Това наистина е интересно, но по-скоро от гледна  точка на етимологията на думите и как тяхното значение се променя във времето Нещо като  изследване на промяната в културата и културните нагласи или като исторически преглед. Не мисля обаче, че може да улесни диалога при обсъждането на съвременни политически явления и системи, което е заявената цел.  Обратно, вместо да се улесни, според мен ще се затормози.

До известна степен си прав, доколкото  между двете точки - "тогава" и "днес" - лежи незапълнена пропаст от време, през което терминът и понятието за него еволюират. Този метод, да се разглежда първата фиксирана точка от еволюцията, според мен, изисква да се проследи цялата еволюция. Което неминуемо ще претовари дискусията с историзъм и фактология.

Впрочем за мен точно тази историческа част е най-забавната и интересната и мисля, че без нея, без добре свършена черна работа в тази сфера, всяко теоретизиране е кухо или най-малко абстрактно.

Като се вглеждаме в реформата на Солон, трябва да преминем и през историята на популарите в републикански Рим, а след това да проследим понятието за демокрация поне на още една възлова точка - Френската революция и якобинците. Това е като минимум, преди да започнем да определяме значението на "демокрация" днес.

В общи линии колегата е прав, според мен, че както и да се променя значението в нюансите на термина "демокрация", цикълът на историческото движения от тирания към демократизиране винаги се повтаря в различни варианти и двигателят на стремеж към демокрация във всички исторически моменти е и е бил един, колкото и да сме се отдалечили от първия родилен акт, известен ни от историята, винаги има следи от пъпната връв.

[Storen]

Виждам, че съм пропуснал да допълня:

"Президент" - можем ли да наричаме някой президенти "монарси" при положение, че държат в ръцете си повече инструменти за еднолично налагане на политически решения от някои исторически монарси?

[deaf]

Преди 8 часа, Storen said:

Виждам, че съм пропуснал да допълня:

"Президент" - можем ли да наричаме някой президенти "монарси" при положение, че държат в ръцете си повече инструменти за еднолично налагане на политически решения от някои исторически монарси?

Не,не може. Президентът и Монархът са противоположности. Монархът символизира силата и величието на отделният човек,на личността. Монархът е харизматичен,тоест с божествено излъчване. Монархът символизира Свръхчовека (по Ницше). Докато президентът идва от народа,от тълпата и я символизира. Той подсъзнателно усеща този символизъм и затова периодично провежда всенародни избори и иска признанието на народа. Абсурдно е Монарх да иска избори и одобрение от народа. Той е сам за себе си. Като Слънцето.

 

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Storen said:

"Президент" - можем ли да наричаме някой президенти "монарси" при положение, че държат в ръцете си повече инструменти за еднолично налагане на политически решения от някои исторически монарси?

Първият президент в света, който е удостоен с това звание, е Джордж Вашингтон. Президент означава буквално "седящ пред другите".

Според мен този пост съответства повече на "принцепс" в Римската република и то в онзи момент от нейната история, когато с него е удостоен Октавиан Август. Октавиан не се декларира като "император", а като "пръв сред равни":

"По личното си влияние аз надминах всички, но по служебна власт не притежавах нищо повече от останалите, които бяха мои колеги при всяка магистратура."

Президентът е и главнокомандващ и претежава потенциално правото да въведе при извънредна ситуация военно положение, което съответства на поста "диктатор" в Римската република: като такъв идва с неограничена власт Гай Юлий Цезар, осиновителят на Октавиан, който сам се провъзгласява за "пожизнен диктатор", преди да бъде убит от група сенатори.

Цялата линия наследствени императори на Октавиан се нарича  "принципат".

 

[Storen]

Преди 10 часа, deaf said:

Не,не може. Президентът и Монархът са противоположности. Монархът символизира силата и величието на отделният човек,на личността. Монархът е харизматичен,тоест с божествено излъчване.

Това е така защото предпочитате да използвате единствено дефиницията за "сакрален монарх" и  сте склонен да игнорирате всички останали форми на монархия (единовластие). Не казвам, че трябва да приемете оригиналната дефиниция. Просто е въпрос на лични предпочитания.

 

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Според мен този пост съответства повече на "принцепс" в Римската република и то в онзи момент от нейната история, когато с него е удостоен Октавиан Август. Октавиан не се декларира като "император", а като "пръв сред равни"

Именно за това писах, че харесвам повече елинските термини. Защото имат откровен аналитичен подход. Атиняните са се интересували много слабо от това кой за какво се провъзгласява. За тях важното нещо е било как работи властовия механизъм. Трудно ми е да си представя един грамотен атинянин да би възприел Август като нещо различно от монарх. Според мен много правилно отбелязвате, че има връзка между него и президентската институция.

[Storen]

"Олигархия" - означава просто власт на малцинството. Важното нещо е какъв е бил критерия за участие в това овластено малцинство. Най-примитивната форма на олигархия е "плутокрацията" при която се взима в предвид единствено икономическото положение на олигарсите. Това на пръв поглед е удобно защото опростява изборния механизъм, но игнорира други важни аспекти като например социалния престиж на определени олигарси и патерналиските им задължения (простатис-метикос). При класическата олигархия се взимат в предвид всички тези неща и изборния процес е бил доста сложен. Както споменах в предишния пост има и трети вид олигархия наричан от Аристотел "аристокрация". Идеята е била олигархията да бъде съставена само от уважавани и доказали се обществени фигури и да се игнорират напълно изискванията за наследствени привилегии и богатство. По този начин "аристокрацията" е трябвало да бъде "справедлив" вариант на традиционната олигархия и да отразява интересите на всички хора в държавата. В Атина никога не се стига до тази трета форма на олигархия, но до някаква степен намира почва за развитие в Рим.

За мен връзката между атинската олигархия и римската "република" е изключително интересна защото пряко засяга сегашната система. Може да се каже, че Аристотел и идеите му са били възприемани по-сериозно в Рим отколкото в Атина. В Атина Аристотел е бил възприеман като странен чужденец (метикос) и след смъртта на Платон липсата му на популярност го принуждава да се върне в родната си държава. В интелектуалните среди на Рим е имал статут на супер-знаменитост и идеите му за "аристократична олигархия" са повлияли изключително много установяването на римската република. Самата дума ре-публика означава управление (власт)  в името на народа. Тоест точно това за което Аристотел пише. Идеята, че властта трябва да бъде съставена от уважавани общественици без оглед на привилегии и финансово състояние не добива популярност в Рим. Вместо това римляните решават да трансформират членовете на традиционната олигархия в "аристократи". Тоест "аристократизма" не заменя изискванията за наследствени привилегии и богатство а е в добавка към тях. Тази "аристократичност" се постига по три основни начина:

Единия е разширеното използване на патерналиски структури. В Атина взаимоотношенията между простатис и метикос касаят само сегмент от обществото. В Рим отношенията между патрон и клиент практически обхващат цялото свободно население. За това съществено помага традиционната роля на "патриция". Става въпрос за пикантна комбинация от илюзия и прагматизъм. Смятало се е, че патрициите имат божествена кръв, защото някой далечен игрив пра-пра-пра дядо или някоя немирна пра-пра-пра баба на младини са имали сексуален контакт с божество. Съответно са полу-богове и роднини с боговете. За всеки патриций (фамилия) се е знаело точно от кой бог произлиза. Високия им социален статут се е обяснявал с това, че боговете натискат везните на късмета в тяхна полза и ги защитават от враговете им. Нещо като "супер-връзки". Съответно за всеки обикновен човек е било изключително "изгодно" и "прагматично" да служи на патриций защото така божествените връзки ще го огреят и него/нея.

Другия е да се обърне по-сериозно внимание на образованието на всички мъжки членове на олигархията. Това съществува и в Атина, но в Рим достига до нови висини за да подкрепи тази важна патерналиска роля на олигархията.

Третия е широката употреба на изборни механизми. Политическото устройство на римската република е доста по-усложнено. На свободното население се предлага правото да избира кои членове на олигархията да заемат голям брой политически постове. По този начин от една страна се измерват броя на клиентите, от друга се придава легитимност на олигархията и чувството за "заслуги" и "справедливост".

В този ред на мисли предполагам можем да кажем, че римската република е усъвършенстван вариант на атинската олигархия с добавени елементи на сакралност, патернализъм и представителност. 
 

Редактирано Октомври 26 от Storen

[Atom]

Преди 21 часа, Storen said:

"в името на народа" (ре-публика)

Res-publica е по-скоро "обществено дело" (общо дело)  или "обществена собственост" (обща собственост).  Дали управлението е еднолично (монархия) или на някакво малцинство (олигархия), то винаги има някаква разлика между res-publica (обществените дела/собственост) и res-privata (частните дела/собственост).  

Управлението в Римската република не е "в/от името на народа", а "в/от името на сената и народа на Рим" или по-известно като SPQR  (Senatus Populusque Romanus).  

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Storen said:

Именно за това писах, че харесвам повече елинските термини. Защото имат откровен аналитичен подход. Атиняните са се интересували много слабо от това кой за какво се провъзгласява. За тях важното нещо е било как работи властовия механизъм. Трудно ми е да си представя един грамотен атинянин да би възприел Август като нещо различно от монарх. Според мен много правилно отбелязвате, че има връзка между него и президентската институция.

Нямаме противоречие тук, само отбелязвам произхода на понятието "президент" и връзката му с римското "принцепс" във времето на прехода между република и империя.

Преди 2 часа, Storen said:

Идеята, че властта трябва да бъде съставена от уважавани общественици без оглед на привилегии и финансово състояние не добива популярност в Рим. Вместо това римляните решават да трансформират членовете на традиционната олигархия в "аристократи".

Харесва ми идеята ви, че "аристокрация", според разбирането на Аристотел означава днешното разбиране за "меритокрация". Терминът вероятно е бил подменен като значение през Средновековието, а днес е останало разбирането за "аристокрация" в този му подменен вид, затова се налага въвеждането на съвременното "меритокрация", според мен, с произход от корпаративния жаргон.

Ли Куан Ю навсякъде пише в мемоарите си, че основният принцип на управление в Сингапур, който той десетилетия се е стремил да наложи в държавния и политическия апарат е бил меритокрация, но той е бил поклонник на корпоративния подход в управлението на държавата и партията си.

Имам едно възражение за схематизирането, според мен, което предлагате в трите вида форми на управление: монархия, олигархия, демокрация. За яснота и удобство ги приемам, но първо - формите не са така изчистени в реалността, второ, линията не върви възходящо и праволинейно от монархия през олигархия към демокрация, а непрекъснато в историята е имало и, според мен, ще има преминаване от демокрация, към олигархия и монархия, както и всякакви варианти и комбинации от тези форми.

Има един германски автор, сега се затруднявам да цитирам името му, тук във форума има тема за него "Железният закон на олигархията", достатъчно е да напишете това в търсачката гугъл и ще ви излезе, който обосновано доказва, че в крайна сметка всяка представителна демокрация преминава в олигархия, и това е факт в много конкретни случаи от историята, включително днес в България. Синята идея и СДС бяха заявка за демокрация.

Така че, според мен, трябва много внимателно да се подхожда към ""чистите" теоретично дефиниции, защото боравенето с тях е комфортно, но е като ходене по тънък лед.

[Storen]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Така че, според мен, трябва много внимателно да се подхожда към ""чистите" теоретично дефиниции, защото боравенето с тях е комфортно, но е като ходене по тънък лед.

Ако това е впечатлението което съм оставил е напълно неволно. Всичко свързано с човешката психология е сложно. Могат да се напишат дебели книги за всяко от тези понятия обхващащи всичките им вариации. За мен е по-интересно да обърнем внимание на принципите по които властта се оформя и функционира. С риск да съм малко скучен пак ще спомена илюзионистите. За мен по-важно е да можем да погледнем на процеса от гледната точна на илюзионистите и да опитаме да разберем как работи фокуса, отколкото да се наслаждаваме на безкрайните импровизации и вариации на илюзионистите от стараната на публиката.

[Storen]

Преди 3 часа, Atom said:

Управлението в Римската република не е "в/от името на народа", а "в/от името на сената и народа на Рим" или по-известно като SPQR  (Senatus Populusque Romanus).  

Е, имах си аз патриции да признаят, че са просто част от народа 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Storen said:

За мен е по-интересно да обърнем внимание на принципите по които властта се оформя и функционира. С риск да съм малко скучен пак ще спомена илюзионистите. За мен по-важно е да можем да погледнем на процеса от гледната точна на илюзионистите и да опитаме да разберем как работи фокуса, отколкото да се наслаждаваме на безкрайните импровизации и вариации на илюзионистите от стараната на публиката.

Нямам опит с илюзионизма, но имам малък опит в игра на карти, където също се практикува илюзионизъм от измамници. Веднъж един такъв професионалист ми обясни и ми демонстрира какъв е принципът, то затова и "номерът с илюзията" винаги се нарича "фокус" - докато прави нещо важно за него, примерно подрежда картите както той ги иска, илюзионистът отвлича вниманието ми, фокусът на вниманието ми, в друга посока, така че подреждането на картите в определен ред да остане незабелязано от мен, но да работи за него в играта.