Политическо моделиране в свободен стил

[Storen]

Днес по случай Хелуин пускам тази дългоочаквана тема за която стана въпрос многократно в предишните дискусии - "Бъдещето на България - република или диктатура/монархия?", "Патроно-клиентски и патерналиски социални структури", "Популярни политически термини и понятия";

Първо искам да споделя моите впечатления от сегашната система за да е ясен подхода ми. Ако си представим системата като сложен двигател, който движи цивилизацията по магистралите на прогреса, това което го захранва с енергия е любопитната смеска от два типа гориво - пари събрани с "дарителски кампании" и гласове събрани с национални избори. От историята знаем, че опитите да се кара само с едно гориво не свършват добре. На базата на това можем да кажем, че са се оформили две добре разграничими социални групи/класи/касти. Тези на "дарителите" и на "гласуващите". Хората които се срещат с политиците на затворени врати по време на т.н. дарителски кампании никога не гласуват, а другите които гласуват не могат да си позволят дори куверта за участие в тези "елитни" дарителски мероприятия. Двете групи имат традиционно противоположни интереси произтичащи от пазара за наемна работна ръка който стои в основата  на сегашния икономически модел. Дарителите са купувачи на наемен труд. Гласуващите са продавачи на наемен труд. Както при всеки друг пазар и в този продавачите имат интерес продавачите да бъдат притиснати за да продават труда си по-евтино, а продавачите имат интерес да притиснат купувачите да плащат възможно най висока цена. Тоест говорим за класически класов конфликт за който има изписани много мъдри книги. Може да гледаме на взаимоотношенията между тези две групи като на състезание, което в рамките на сегашните правила на играта трябва да продължи вечно. Както във всяка друга игра правилата (законодателството) са това което определя кой ще спечели, а не ентусиазма на участниците. Също изключително важно е участниците да вярват в справедливостта на правилата дори и когато са постоянно от страната на губещите. За да могат победителите да продължат да са такива трябва да могат да култивират тази "вяра" в губещите. Има едно добре известно, многогодишно изследване на университета Принстън което без всякакво съмнение показва, че пори сегашните правила на играта отбора на "дарителите" винаги печели а отбора на "гласуващите" винаги губи. Тоест сегашната система функционира като традиционна, банална олигархия, а приказките за демокрация, равенство и справедливост са в сферата на тази култивирана "вяра". Как става така?

Ролята на "независимите" арбитри - за разлика от историческите олигархии където простолюдието е било ограничено да избира законодатели изключително и само от средите на олигархията с наивната надежда че ще бъдат "безпристрастни и справедливи", сегашната система ползва услугите на професионални посредници (народни представители) които уж трябва да балансират интересите на двата отбора. Все още в средите на "арбитрите" може да срещнем наследствени представители на олигархията, но на тях често се гледа с недоверие, а и самата олигархия има повече интерес да си служи с наемни арбитри/адвокати (за да поддържа вярата в "безпристрастност" в населението) отколкото да участва лично и директно в законодателния процес. 

Контрактни срещу пожелателни отношения - самите арбитри имат икономически интерес да се задържат възможно най дълго на позицията си. За да бъде това възможно те трябва да могат да създават дългогодишни контрактни взаимоотношения с дарителската класа. Инцидентите дарения по традиция се избягват защото не гарантират кариера. Това, че взаимоотношенията с дарителската класа са икономически и контрактни, а не идеологически е очевидно от факта, че едни и същи дарители даряват едновременно на политици и партии с привидно различни идеологии. Неизпълнение на договореностите означава практически край на кариерата (или здравето) на всеки арбитър/представител. В пълен контраст отношенията между гласуващи и представители по всеобща договореност са напълно пожелателни и емоционално-идеологически. В сегашната игра няма механизми (подобно на икономическите) които да гарантират изпълнение на договорености. Когато става въпрос за гласуващите всичко е обещания и надежда. Иронично е но се получава така, че дарителите издигат представители които ще изпълняват договорите най-стриктно, а гласуващите са стимулирани да легитимират "представителите" които ги лъжат най-добре.

Ограничения в играта - За гласуващите има стриктни ограничения. Трябва да са граждани и имат право на един глас (на човек). За дарителите ограниченията са премахнати напълно. В САЩ поправката наречена удобно "Обединени граждани" (Citizens United 2010) практически легализира неограничените дарения дори и от външни дарители.

Тотален контрол на олигархията върху мозъчните тръстове и медиите - Чрез различни организации и бизнеси дарителите твърдо са заели позицията на идеолози култивираща съгласие и направляваща законодателните процеси, а гласуващите на "публика" която може единствено да реагира. Съвсем наскоро и като по поръчка за тази тема попаднах на две клипчета в Ю-тюб в които се говори точно за това (Разбира се подобни неща онлайн има много.):

The Shady Group Behind Project 2025 - Препратка

How The "Deep State" Is Affecting the 2024 Election - Препратка

При това положение и с тези правила на играта да говорим за демокрация и социална справедливост е меко казано наивно. За мен по-интересния въпрос е можем ли въобще да  смесваме понятията "република" и "демокрация"? Целия смисъл на демокрацията е възможността (път) за директно участие на гражданството в законодателния процес (правилата на играта). Докато смисъла ре-публика е точно противоположен - гражданството да бъде лишено от възможността да участва директно и да бъде принудено да ползва услугите на "независими и справедливи" посредници. Исторически всички републики са били олигархии, а функционалните демокрации никога не са били ре-публики. Не случайно при установяването на образеца на за съвременна република в САЩ 18в. На демокрация и република се е гледало като на две принципно несъвместими идеологии и системи. Не случайно основните им конкурентни партии носят тези имена. Изглежда понятието "демократична република" е оксиморон обслужващ единствено съвременните пропагандни нужди на олигархията.

Възможно ли е установяването на истинска, функционална (не наподобителска) демокрация в сегашните условия и как би изглеждала тя? Можем ли да приложим историческите си знания за успешните антични демокрации? 

В условията на задачата искам да спомена няколко неща за които стана въпрос в предишните теми: Изборите и гласуването сами по себе си не гарантират демократичност на властта. Демокрациите винаги са смесвали директно и представено участие в законодателната власт. "Директни" демокрации никога не са съществували, а "представителните" неизбежно водят до олигархично управление.

Преди известно време слушах редовно един подкаст pitchforkeconomics.com в който водещия често завършваше интервютата с въпроса (перифразирам) "Ако сте абсолютен диктатор и имате възможност да замените сегашната система с нещо различно, как би изглеждало то?" Повечето гости се чувстваха неудобно и правеха всичко възможно да се измъкнат от директен отговор. Имам чувството, че въпроса винаги беше отправен по-скоро към аудиторията. Често съм си мислел, ако хипотетично от мен зависеше какво бих направил?

Бих запазил президентската институция или нещо подобно на нея за международни дипломатически цели, но бих я лишил от всякакви законодателни функции включително бих отнел правото на вето.

Бих организирал безплатни университетски курсове за всички граждани които включват сегашните програми по история, икономика и политически науки на бакалавърско ниво. Курсовете трябва да завършват с тест.

На успешно преминалите да се дава 5-годишен лиценз (нещо като политическа шофьорска книжка) да гласуват анонимно и електронно от вкъщи по всички законопроекти, бюджети и висши назначения в изпълнителната власт.

Всички законопроекти и гласувания трябва да стават веднъж на всеки 2 месеца (6 пъти годишно). През това време трябва да бъдат подложени на открито обсъждане.

Хората които нямат интерес или възможност да изкарат курсовете и да участват директно ще имат правото да делегират анонимно гласа си на някой лицензиран директен участник и ще са длъжни да му заплащат стриктно ограничена месечна такса "представителство". Размера на таксата трябва да бъде съобразена с финансовите възможности на населението без да го натоварва. Бедните трябва да получават специални, безплатни държавни чекове с които да могат да заплащат за представителство наравно с всички други. В днешно време си представям, че месечната такса за "представителство" на един гражданин трябва да е между 20-50лв на месец. Това ще помогне част от представителите да станат "професионални".

Представяните ще имат право да променят представителите си анонимно всеки 6 месеца.

Всякакви други форми на финансово участие в политическия процес трябва да са забранени. Всякакви дарения и други финансови стимули трябва да се смятат за престъпление и да се наказват строго. 

Всеки делегиран глас ще се брои за 1, а всеки лицензиран директекттно галсуващ ще има право на няколко гласа в зависимост от общия брой на представяните граждани. Броя на делегираните и директни гласове винаги трябва да е равен. Например ако делегираните гласове (общо хората избрали "представител) в момента са 50000 и имаме 5000 лицензирани директни участници всеки директен участник в момента ще има правото на 10 лични гласа плюс броя на делегираните. Например лицензиран политически представител получил заявки за представителство от двама граждани ще има право на 12 гласа (10 лични + 2 представяни). Представител получил заявки и такси от 10 хиляди граждани ще гласува с 10010 гласа (10 лични + 10000 представяни). Тоест всички директно участващи граждани ще имат 10 пъти по-силна законодателна тежест от недиректно участващите (представяни) граждани. Смисъла е да се оцени по-добрата информираност и качество на лицензирания директен вот. Пропорцията разбира, ще се може да променя с времето в зависимост от броя на представяните и директни участници в процеса.

Първите 100 представители получили най-много заявки/такси за представителство ще са длъжни да участват лично в заседанията на Парламента/Конгреса. Задълженията им ще са да подготвят и дебатират открито законопроекти, бюджети и назначения. Ще са длъжни да се откажат от други ангажименти за да могат да присъстват лично на всички заседания. Ще са длъжни да се откажат от анонимното гласуване, за да могат представяните да следят как гласуват.

За да бъде всичко това възможно ще е нужно да имаме добре работеща национална система за електронно гласуване и плащане.

Това ще легализира характерните за страната ни патерналиски зависимости и ще затвърди чувството за взаимни задължения между патрон и клиент.

Ще стимулира законодателна активност и инициативност сред интелигенцията.

Ще намали шансовете слабограмотни и безотговорни хора да участват в законодателния процес и изпълнителната власт. Като цяло очаквам да повиши качеството на управление.

Също ще обезсмисли напълно партийния модел.

Тази система като всяка друга ще има своите проблеми съответно постоянно трябва да се търсят решения които да ограничават ефекта им:

- Възможност да се злоупотреба (корупция) с електронната система за гласуване.

- Подготвителните курсове за политически лицензиране да се използват за идеологическа индоктринация.

- Представителите да нарушават анонимността на представяните и да създадат системи за натиск. Тоест рекет - насилствено представителство.

- Демокрация в политическата сфера ще бъде обречена ако успоредно не се демократизира икономическия модел.

 

Редактирано Преди 2 часа от Storen

[Storen]

Мисля, че тук му е мястото да копирам един пост на колегата Б. Киров от темата "Бъдещето на България - република или диктатура/монархия?"

On 15.10.2024 г. at 2:50, Б. Киров said:

Да включа тук и отговорите на ИИ на зададени от мен въпроси по темата:

Kirov

Би ли могло да съществува симбиоза между мецанато-клиентски модел на управление и функционална демокрация?

 

ChatGPT

Симбиозата между мецанато-клиентския модел на управление и функционална демокрация е сложна тема, защото тези два подхода по принцип се основават на различни принципи и предпоставки.

1. Взаимоотношения: Мецанато-клиентският модел често включва лоялност и взаимни облаги, които могат да доведат до неформални връзки и зависимости, докато истинската демокрация предполага разграничаване на властите, прозрачност и отчетност. В условия на клиентелизъм, решението на политическите въпроси може да се основава на лични отношения, а не на принципи на справедливост или обществен интерес.

2. Прозрачност и отчетност: Функционалната демокрация изисква ясно определени правила, механизми за контрол и инструменти за отчетност, които позволяват обществеността да следи действията на властите. В клиентелистки модели, тези механизми често отсъстват, което може да доведе до корупция и злоупотреби.

3. Социална справедливост: Демокрацията цели да осигури равенство и включване на различни социални групи в процеса на вземане на решения. Клиентелизмът, обаче, може да подхранва неравенства, тъй като определени групи получават привилегии и предимства в замяна на политика на лоялност.

4. Възможности за симбиоза: Въпреки тези предизвикателства, в някои контексти може да съществува симбиоза между тези модели. Например, в ситуации, където клиентелизмът предоставя на несигурни или маргинализирани групи достъп до ресурси и защита, което от своя страна може да осигури политическа стабилност. В такива случаи, местните лидери могат да играят роля в представителството на аутсайдери и в малките местни възможности за демократично участие.

5. Практически примери: В исторически контексти, в които демокрацията е била минимално развита или нестабилна, мецанато-клиентският модел може да се е проявявал като начин за участие в политическия процес, дори ако това участие не е било напълно демократично. Въпреки това, за дългосрочна устойчива демокрация е важно да се преодолеят клиентелистките практики и да се укрепят институциите на цивилното общество.

В заключение, макар и възможна, симбиозата между мецанато-клиентския модел и функционалната демокрация е предизвикателна и зависи от множество фактори, включително исторически контекст, политическа култура и социална структура. За достигане на устойчива демокрация, обаче, е необходимо да се минимизират неформалните и клиентелистки отношения.

Kirov

Дали един двукамарен парламент в България, където едната камара е от мажоритарни представителина гражданското общество, а другата от партийни представители няма да бъде добро решение за тази симбиоза?

 

ChatGPT

Предложението за двукамарен парламент в България, където едната камара е съставена от мажоритарно избрани представители на гражданското общество, а другата от партийни представители, наистина може да предложи интересни възможности за подобряване на политическата система и насърчаване на баланса между клиентелизма и функционалната демокрация. Нека разгледаме неговите потенциални предимства и предизвикателства:

Потенциални предимства

1. По-добро представителство: Мажоритарната система за избор на представители на гражданското общество може да осигури по-добро представителство на различни социални групи, интереси и нужди, които не винаги са адекватно застъпени от партиите. Това би могло да доведе до по-обосновани и разнообразни решения, отразяващи интересите на по-широк спектър от населението.

2. Укрепване на гражданското общество: Включването на представители от гражданското общество в парламента може да насърчи активното участие на НПО и граждански инициативи. Това би могло да генерира по-голяма ангажираност от страна на гражданите и да усили демократичните практики.

3. Контрол и баланс: Двукамарната система може да осигури механизми за контрол и баланс между партийните политики и нуждите на гражданите. Мажоритарната камара би могла да контролира политиките на партийната камара и да се увери, че те не пренебрегват обществени ползи.

4. Намаляване на клиентелизма: Чрез активното участие на представители на гражданското общество, основните политически практики (включително клиентелизма) могат да бъдат поставени под контрол. Критиките и предложенията на мажоритарните представители могат да усилят отчетността на партиите.

Потенциални предизвикателства

1. Политическа фрагментираност: Добавянето на мажоритарна камара може да доведе до политическа фрагментация, особено ако различни интересни групи в гражданското общество имат противоположни позиции. Координацията и постигането на консенсус между двете камари може да станат предизвикателство.

2. Конфликти между камарите: Има риск от конфликти между двете камари относно законодателството и политика, което може да забави процесите на взимане на решения. Необходимостта от предаване на законодателни инициативи между камарите може да забави процедури и да доведе до неоптимални резултати.

3. Професионализъм и опит: Представителите на гражданското общество, избирани мажоритарно, може да нямат необходимия опит или знания за управление на сложни политически и икономически въпроси, както и за функционирането на законодателния процес.

4. Липса на легитимност: Възможно е, че мажоритарно избраната камара да бъде възприемана като по-малко легитимна от партията, особено в контексти, в които партийната система остава доминираща.

Заключение

Възможността за внедряване на двукамарен парламент с мажоритарна камара, съставена от представители на гражданското общество, предлага перспективи за подобряване на демократичните практики в България. Обаче, за да бъде успешен такъв модел, е необходимо да се изградят ясни правила и механизми, които да осигурят ефективност, прозрачност и отчетност. Задълбочен анализ на възможностите и предизвикателствата е важен, за да се вземе информирано решение относно прилагането на подобна структура.

Kirov

В такава състема на двукамарен парламент коя е по-добрата опция за долна и горна камара и как биха функционирали съгласувано тези две камари, особено по въпроса за избор и контрол върху правителството, изпълнителната власт.

 

ChatGPT

В система с двукамарен парламент, в която се предвиждат две различни по състав камари – мажоритарно избрана камара от представители на гражданското общество и партийна камара – важно е да се обмисли не само форматът, но и механизмите на тяхното функциониране и взаимодействие, особено относно контрола и взаимоотношението с изпълнителната власт.

Потенциална структура на камарите

1. Долна камара (Партийна камара):

   • Съставена от представители, избрани по партийни листи или мажоритарно на избирателни райони.
   • По-голямо внимание към партиите и техните платформи, което осигурява политическа стабилност и представителство на различни идеологии.
   • Отговорна за инициативите по законодателство, свързано с управление, бюджет и важни политики.

2. Горна камара (Камара на гражданското общество):

   • Съставена от мажоритарно избрани представители, които не са свързани с политически партии, а по-скоро с различни социални, икономически или експертни групи.
   • Фокусирана в предоставянето на независими експертни преценки, контекстуализиране на законодателството и представяне на интересите на различни социални групи.
   • Може да включва представители на НПО, местни лидери и активисти.

Функциониране и взаимодействие

1. Законодателен процес

• Инициатива: Законодателните инициативи могат да идват от долната камара, след което да бъдат разглеждани от горната камара. Горната камара може да предлага изменения на предложенията, вземайки предвид обществените нужди.
• Одобрение: За окончателно приемане на законите се изисква одобрение и от двете камари, което насърчава консенсус и колективна отговорност.

2. Контрол над изпълнителната власт

• Избор на правителството: Долна камара може да има основната роля при избора на правителството, но горната камара може да предостави мнение и одобрение за ключови министри или за важни назначения, увеличавайки прозрачността и контрола.
• Проверка и баланси: И двете камари трябва да имат правомощия да инициират разследвания и да искат отчетност от правителството, което ще осигури по-задълбочен контрол.

3. Сътрудничество и комуникация

• Регулярни заседания: Предвидени срещи между двете камари, където могат да обсъждат важни въпроси и да се запознават с инициативи и предложения.
• Специализирани комисии: Изграждане на комисии, в които представители от двете камари могат да работят заедно по конкретни въпроси, за да осигурят по-добро разбиране и координация.

4. Обратна връзка с гражданите

• Отчетност: Включване на механизми за обратна връзка от гражданите, за да могат представителите в горната камара да разберат по-добре мнението и нуждите на обществото и да ги предадат на долната камара.
• Общуване с НПО: Работата с неправителствени организации и граждански инициативи за привлечение на експертиза и информация.

Заключение

Предложената структура на двукамарен парламент с такава диференциация по състав може да осигури по-добро представителство и контрол над правителството. С правилно дефинирани функции и механизми за взаимодействие, двете камари могат да функционират взаимодопълващо, насърчавайки прозрачността и отчетността в управлението. Нашата цел би била не само да се осигури политика, основана на интересите на гражданите, но и да се изградят устойчиви институционални практики, които укрепват демокрацията.

 

 

[Atom]

Това не ми се струва модел на демокрация, а по-скоро модел на меритокрация  (или при древните гърци аристокрация).  Няма лошо, но историята е показала, че такова управление на практика не е съществувало и е по-скоро някакъв пожелателен еталон. Колкото и да са добри първоначалните намерения, подобно управление много бързо ще се трансформира в стандартна олигархия.  

[Б. Киров]

Интересно предложение за модел на функционална демокрация и добър анализ на сега съществуващата система.

Как ще се избира изпълнителната власт в такъв модел? Как ще функционира съдебната и какви ще бъдат връзките и със законодателната и изпълнителната?

И няколко мои виждания от страната на "лошите момчета", които работят на принципа "щом има система няма начин да не я прецакаме":

1. Лицензираните представители с дипломи за правоуправление - ако аз съм лошо корумпиращо момче, веднага ще подкупя университетите да дават лицензи само на мои агенти представители и ще ги нароя максимално, не е толкова сложно, ще действам чрез ректорите, те са алчни.

2. Лицензираните представители стават силно меркантилни от факта, че им се плаща на глава. Ако събера 1000 клиенти си гарантирам 30 000, при 10 000 - 300 000. Следователно най-силните популисти и демагози /в бизнеса ги използват като инфлуенсъри/ ще привлекат най-много гласове и ще се класират сред първите 100, които дебатират в парламента.

3. Там вече тези представители стават мишена на "лошите момчета" с дебелите портфейли в сянка, които ще си ги купуват да говорят каквото им изнася на олигарсите в сянка, тоест ще се възпроизведе старият партиен модел на партиите с купени лидери, с тази разлика, че сега ще са представители без партии.

Това на първо четене, има и други пукнатини за влизане на злонамерени играчи.