Освалд Шпенглер и расата

[Zara Thustra]

Освалд Шпенглер и расата

 

 

Освалд Шпенглер (1880 г. - 1936 г.) е германски философ и историк. Той е известен най-вече със своя magnum opus "Залезът на Запада", чийто първи том е издаден през 1918 г., а вторият през 1923 г.

 

Основната теза на Шпенглер е, че цивилизациите са като биологичните организми: те се раждат, съзряват, остаряват и накрая умират. Той смята, че Западната цивилизация се намира в своя етап на здрачаване, а именно периода на залеза, предшестващ нейната смърт. Той с право остава най-известен с това откровение, което го сполетява, когато Западът се намира в пика на своята мощ и световно господство, виждайки бъдещето на Западната цивилзиация с такава яснота, каквато на останалите им убягва.

 

Една особена черта на неговата мисъл--една грешна такава обаче--е неговото омаловажаване на расата като двигателя на цивилизацията. Конкретната причина, поради която цивилизациите западат и умират, е, че самата първоначална раса, дала тяхното начало, "умира" с течение на времето, тоест раждаемостта й намалява, смесва се с по-нисшите народи, които тя покорява, и така губи волята си за власт.

 

И все пак, през 1931 г. Шпенглер публикува една книжка, озаглавена "Човекът и техниката", която приема твърдението, че расата наистина представлява съставната част--тук той използва думата "порода"--от формирането на цивилизацията. Той директно заявява, че Западната цивилизация е създадена от северните, германски, народи.

 

Друг проблем с теориите на Шпенглер е неговото странно отношение към евреите. Той правилно определя евреите като чужд елемент в Западната цивилизация, но необичайно ги описва като "фосилизиран" народ, който е изчерпал своите жизнени способности и който не играе активна роля в западната политика и култура.

 

От това и става ясно, че Шпенглер не е националсоциалист. Наистина, неговата връзка с националсоциалистическата държава и движение е спорна. На президентските избори през 1932 г. той гласува за Хитлер (а не за Хинденбург). След като Хитлер е избран за райхсканцлер през 1933 г., на Шпенглер му е позволено да се срещне с него. След срещата обаче той остава невпечатлен и впоследствие изразява негативни коментари по адрес на Фюрера. Той възприема Мусолини, а не Хитлер, като олицетворение на неговите идеали през 20-ти век.

 

Въпреки това обаче Шпенглер остава в Германия. Той открито влиза в спорове с Алфред Розенберг на теми, свързани с идеологията, а когато д-р Йозеф Гьобелс го кани да изнесе поредица от открити лекции, той отказва. Неговата последна книга, "Часът на решителността", е издадена в Германия през 1933 г. и бързо се превръща в бестселър. По-късно обаче тя е забранена заради неприятелския й тон към националсоциализма.

 

В тесен кръг Шпенглер е изключително критичен към националсоциалистическата расова мисъл, особено тази, касаеща евреите. Тук трябва да се отбележи, че самият Шпенглер е отчасти евреин: една от неговите прабаби, с рождено име Бройншен Мозес, е еврейка, което прави Шпенглер една осма евреин. Може би той приема националсоциалистическото отношение към евреите като един вид лична обида, но все пак остава неясно дали неговото незначително еврейско потекло изиграва някаква съзнателна или несъзнателна роля във формирането на мисълта му.

 

В основата на проблема стои разклонението между Шпенглер и Хитлер по отношение на важността от расата в цивилизацията. За Хитлер биологичната раса е от първостепенно значение. За разлика от него обаче Шпенглер се придържа към едно мистично, духовно възприемане на расата, отделено от биологичната действителност. Може да се каже, че с течение на времето Шпенглер смекчава по-ранните си расови възгледи, но в крайна сметка той никога не признава напълно първичността на биологичната раса във връзка с възхода и залеза на цивилизацията.

 

Поместеното тук кратко есе се появява в печата едва няколко месеца преди ранната смърт на Шпенглер на 56-годишна възраст. В него той изразява едно расово възприемане на историята, доближаващо се повече до националсоциалистическата мисъл, отколкото до по-ранните му писания и в което той предупреждава белите народи на Европа за ужасната съдба, която ги чака, ако те решат напълно да се отдадат на разврата на тяхното време.

 

Това есе е отговор на Шпенглер на една анкета на тема световния мир, която се появява в сп. "Космополитън". Вследствие на това няколко добре познати личности отговарят на есето, което накрая довежда до серии от статии. Материалът на Шпенглер е публикуван в януарското издание на списанието през 1936 г.

 

-----------------------------------------------

 

"Възможен ли е световният мир?

от Освалд Шпенглер

 

ВЪПРОСЪТ дали световният мир някога ще бъде възможен може да бъде отговорен само от някой, който е запознат със световната история. Да бъдеш запознат със световната история обаче означава да познаваш човешките същества като такива, каквито са и каквито ще бъдат. Има огромна разлика, която повечето хора никога няма да могат да осмислят, между възприемането на бъдещата история като такава, каквато ще бъде, и като такава, каквато на човек му се иска да бъде. Мирът е желание, войната е факт; и историята никога не е обръщала внимание на човешките желания и идеали.

 

Животът е борба, в която участват растенията, животните и хората. Тя е борба между индивидите, социалните класи, народите и държавите и може да бъде под формата на икономическо, социално, политическо и военно съревнование. Той е борба за власт за постигане на волята, за възползване от предимството или за прокарване на мнение относно какво е справедливо или целесъобразно. Когато обаче всякакви други начини се провалят, отново и отново ще се прибягва до върховното средство: насилието. Човек, който си служи с насилие може да бъде определен като престъпник, една класа може да бъде наречена революционерска или предателска, един народ кръвожаден. Това обаче не променя фактите. Съвременният световен комунизъм нарича войните си 'въстания', империалистическите държави описват своите като 'омиротворяване на чуждестранни народи'. И дори ако светът съществува като една обединена държава, по същия начин войните ще бъдат наричани 'въстания'. Разграниченията тук са чисто и просто от устно естество.

 

В днешно време само белите народи говорят за мир, а не превъзхождащите ги по численост цветнокожи народи. Това е едно много опасно състояние. Когато отделните мислители и идеалисти говорят за мир, както и са го правили още от незапомнени времена, ефектът винаги е нищожен. Когато обаче цели народи се превърнат в пацифисти, това вече е симптом на изкуфялост. Силните и неизхабени раси не са пацифисти. Заемането на такава позиция означава да захвърлиш бъдещето си, тъй като пацифисткият идеал е едно статично, терминално състояние, противоречащо на основни факти на съществуването.

 

Докато човекът продължава да еволюира, винаги ще има войни. Ако белите народи някога се уморят от войната до такава степен, че техните страни вече да не могат да ги карат да я водят, светът неизбежно ще стане жертва на цветнокожите хора, така, както Римската империя бе сломена от тевтонците. Пацифизмът означава да дадеш властта на заклетите непацифисти. Сред вторите обаче винаги ще се намират бели хора--приключенци, завоеватели, лидери--чиито последователи се увеличават с всеки един постигнат успех. Ако днес в Азия се вдигне въстание срещу белите хора, безброй други бели ще се присъединят към въстаниците само защото на тях им е писнало от мирния живот.

 

Пацифизмът ще си остане идеал, а войната факт. Ако белите раси са решени никога повече да не водят войни, цветнокожите такива ще действат по друг начин и ще бъдат владетелите на света."

 

 

 

Източник:

New American Government

Редактирано Преди 1 час от Zara Thustra