Национализъм и национализми през XX век.

[mnogoznaiko]

Национализъм и национализми през XX век.

 

Най-общо казано, национализмът представлява идеология, която възпрема нацията и нейните идеали и стремежи като висша ценност и висша форма на обществено единство. Национализмът се основава на патриотизъм. Той обединява всички слоеве на дадено общество, без да се интересува от класовите различия, и създава приемственост между поколенията. Национализмът проповядва вярност и преданост на нацията, политическа независимост и стремеж към благото на целия народ. Национализмът определя нацията като някакво изначално, природно обществено формирувание, което трябва задължително да живее в рамките на еднонационална държава, в която териториалните и културните граници съвпадат. Основни характеристики на нацията пък са единният език и култура и споделянето на някаква обща територия.

Идеята за нация се основава на наличието преди всичко на общ език, някакво общо (обикновено славно) минало, както и на общи традиции, които се предават от поколение на поколение и пазят отличителните черти на нацията. Друга отличителна черта на всяка нация е общият произход, живеенето на обща територия и привързаността към тази територия – всяка нация знае, къде точно трябва да живее, като обосновката се състои в това, че на съответното място са живяли предците и. Всички тези характеристики на нацията създават национална солидарност и привързаност между членовете на нацията, макар и те да не се познават и да не комуникират пряко помежду си. Нацията е група, която гарантира приемственост и членство дори на хора, които не принадлежат към никаква друга група. Много е важно членовете на дадена нация да изпитват солидарност един към друг и стремеж да осъществяват някакви общи цели, водещи към благото на цялата нация. Всяка нация се стреми да прокара граници между себе си и останалите нации. Обикновено това се прави чрез подчертаването на някакви културни характеристики. Освен връзка между индивидите, идеята за нация създава и връзка между поколенията и приемственост между тях на базата на общата принадлежност. Всичко това се осъществява с помощта на понятия като „национална независимост”, „национални интереси”, „национални ценности”, „национална безопасност” и др.

Като цяло, идеята за национализъм възниква едва през новото време – с отпадането на феодалната система и въвеждането на капитализма. Средновековното общество в никакъв случай не е било национално. Неговите членове не са чувствали принадлежност към дадена нация, а към своето съсловие и, разбира се, към религията – средновековното общество е преди всичко съсловно общество. Самият термин „национализъм” се употребява за първи път едва през XIX в. от немския философ Хердер, макар че идеята за нацията като висша ценност вече е напълно развита по времето на Френската революция, а и по-рано.

Тъй като една от основните характеристики на нацията е наличието на общ език и култура, национализмите силно способстват за развитието на науки като филология, етнология и фолклоризъм. Те се стремят да намерят корените на нацията колкото се може по-назад в миналото, както и всячески да я оразличат от всички останали нации, намирайки някакви характерни само за нея черти и особености, дори и това да налага например популяризирането на определени местни диалекти или дори създаването на нов език – компилация от такива диалекти. Друга наука, на която национализмите отделят изключително голямо внимание, е историята. Тя също служи в полза на формирането на представата за обща идентичност и произход.

Според Бенедикт Андерсън нацията е „въобразена общност”, защото членовете дори и на най-малката нация никога не познават дори и по-голямата част от своите съ-членове. Обаче въпреки, че членовете на нацията не се срещат и не общуват помежду си, представата за тяхната общност е жива у абсолютно всеки. Тази въобразена общност е ограничена, защото дори и най-голямата нация, обединяваща милиони хора, има определени граници, отвъд които има други нации (за разлика от религията, нацията не се стреми да приобщи всички човешки същества към себе си); суверенна, защото всяка нация иска да бъде независима и да има своя собствена, суверенна държава; и другарска, защото въпреки неравенствата и експлоатацията вътре в обществото, членовете на дадена нация чувстват себе си като общност от равни.

Андерсън казва, че основната причина за появата на национализма е отмирането на религиозното съзнание и разпространението на периодичния печат на национални езици, различни от латински. Именно наличието на общ език, различаващ се от езиците на другите, е и главното условие за появата на нациите. Именно поради тази причина национализмът подпомага изследователите на всекидневните езици. Друга характеристика на национализма според Андерсън е, че той превръша случайността в съдба и митологизира историята на даден народ. По този начин се създава чувство за дълг и преданост към нацията – „може би не е случайно, че съм се родил именно французин”. Връзката с нацията не е избрана, поради което е обвита в ореола на безкористността и би могла да изисква дори жертви (това проличава най-ясно по време на война, когато голям брой хора са готови да умрат в името на своята нация). Любовта към нацията се изразява чрез нейните културни продукти – химна, герба, поезията, прозата и т.н. Баналността на думите например в националния химн няма значение и цели той да бъде разбран от всички членове на нацията – всички да могат да ги преживеят и почувстват.

Андерсън няма отрицателно отношение към национализма и дори казва, че му допадат някои негови идеи. Например, национализмът би могъл да стимулира добро поведение, подтиквано от желанието нацията да не бъде разочарована.

И все пак съществуват множество различни мнения за произхода и характера на национализма. Според Ърнест Гелнър например той е преди всичко политически принцип, който не възниква в общества без държава, и според който политическото и националното трябва да съвпадат. Държавата според Гелнър е система от институции, занимаващи се главно с укрепването на реда (полиция, съд и т.н.), а национализмът е принцип, който трябва да подпомага функциите на държавата. Нито национализмът, нито държавата обаче са вродена необходимост на човечеството и не са съществували във всички времена и при всички обстоятелства.

За Гелнър национализмът поражда нациите, а не обратното. Той прави това чрез въвеждането на стандартизирана образователна система, учеща гражданите на дадена държава на единен език и ценности. Целта е създаването на анонимно, деперсонализирано общество с взаимнозаменяеми индивиди. Това се случва след прехода от аграрно към индустриално общество, тъй като едва тогава принадлежността към по-малки групи отпада, а индивидите стават изключително мобилни, винаги готови да сменят една дейност с друга, едно местожителство с друго, но винаги в рамките на своята държава. Важно условие за осъществяването на това е общата за всички, основана върху грамотността, култура.

Гелнър обособява три форми на национализъм:

· Класически/хабсбургски – високата култура и образованието са достъпни само за властимащите, а лишените от власт са лишени и от образование.

· Африкански – характерен за новосъздадени държави на територии, населявани от много местни културни общности. В този случай, хората, които не са носители на новата култура, но обитават територията на новата държава, са изправени пред избора от асимилация, емиграция или неприятен статут на малцинство.

· Обединителен – характерен за Италия и Германия през XIX век, които се обединяват на базата на общ език, писменост, образователни институции.

С други думи, според Гелнър национализмът претендира, че защитава националната култура, а на практика изгражда нова култура, целяща образуването на масово, анонимно общество, което да бъде лесно контролируемо. Национализмът е характеристика само и единствено на модерния свят, той не е изначална необходимост.

Американският социолог Роджърс Брубейкър пък разглежда сегашното проявление на национализма, а не неговата история. Брубейкър казва, че национализмът е драма, в която нациите са главните действащи лица. Според него не държавата предхожда национализмите, а обратното. Основният довод за това твърдение е наличието на многонационални държави. Най-яркият пример за такава държава е Съветският съюз, който е безпрецедентна система на институционализирана многонационалност – съветските ръководители никога не разработват идеята за единна съветска нация, а основават съществуването на съюза на наднационалната, социалистическа принадлежност на всички граждани. В най-голяма степен до Съветския модел се доближава Югославия. Точно както руснаците гледали на целия Съветски съюз като на „тяхна” държава, така и сърбите гледали на цялата югославска държава като на тяхна собствена.

Нацията е общност, която може да се простира в няколко политически единици (както например в случаите преди обединението на Германия и Италия). Брубейкър разграничава два типа национализъм: стремящ се към държавно устройство или усъвършенстващ вече съществуващото такова, т.е. национализиращ национализъм и национализъм на родната страна. Тези два типа национализми са противоположни и пряко конфликтни – национализиращият национализъм е насочен „навътре” от страна на държавите, към техните собствени територии, докато национализмът на родната страна е насочен „навън”. И двата типа национализми обаче могат да бъдат открити в рамките на една и съща държава. Национализмът на родната страна обикновено се появява след като дадена държава изживее определени териториални загуби и част от нейните граждани останат извън пределите и. Пример – България след Първата световна война. Също така съществува и национализъм, стремящ се към държавно устройство и такъв стремящ се да усъвършенства вече съществуващото държавно устройство.

Освен изброените класификации, национализмите могат да бъдат разделени и на политически и културни. Политическият национализъм се гради върху някакви общи интереси и договореността на група хора да живеят заедно на дадена територия, докато културният национализъм се основава на общ произход, език и т.н. Политическите нации се разпадат много по-лесно от културните, тъй като им липсва силен емоционален заряд. Пример за държава с политически национализъм е Югославия. Идеалният вариант е наличието и на двата типа национализъм.

[Втори след княза]

Списък на основните националистически партии в Европа през 20-ти век, подредени по държави, според CatGPT. 

Германия

1. Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП) – Известна като нацистката партия, ръководена от Адолф Хитлер, която взима властта през 1933 г. и доминира политиката в Германия до края на Втората световна война.
2. Немската национална народна партия (DNVP) – Консервативна и националистическа партия, действаща в Германия по време на Ваймарската република, често поддържала съюз с НСДАП.

Италия

1. Национална фашистка партия – Ръководена от Бенито Мусолини, тя доминира в Италия от 1922 до 1943 г. и развива идеология, която съчетава италианския национализъм и фашизма.
2. Италианското социално движение (MSI) – Основана след Втората световна война от поддръжници на фашизма и национализма, партията действа до 1995 г., когато се трансформира в Национален съюз.

Франция

1. Френско действие (Action Française) – Монархистка и националистическа партия, създадена в края на 19-ти век и активна през първата половина на 20-ти век, популяризираща френския национализъм и антисемитизъм.
2. Националния фронт (понастоящем Национален сбор) – Основана през 1972 г. от Жан-Мари Льо Пен, тя се утвърждава като крайно дясна националистическа партия, застъпваща се за строг контрол на имиграцията и суверенитета на Франция.

Испания

1. Испанска фаланга – Фашистка и националистическа партия, ръководена от Франсиско Франко по време на гражданската война и диктатурата, продължаваща до 1975 г. Партията подкрепя авторитарен режим и силно националистическа идеология.

Великобритания

1. Британски съюз на фашистите – Основана от Осуалд Моузли през 1932 г., тази партия се стреми към силен национализъм и авторитарно управление, съчетавайки елементи на фашизъм и антисемитизъм.
2. Национален фронт – Крайно дясна националистическа партия, основана през 1967 г., известна с антиимиграционните си позиции и антиглобализъм.

Португалия

1. Национален съюз – Националистическа партия, ръководена от Антонио Салазар по време на авторитарния режим в Португалия (1933-1974 г.), поддържаща идеята за корпоративизъм и силна национална държава.

Гърция

1. Трети гръцки райх (метаксасисти) – Националистическа диктатура на Йоанис Метаксас от 1936 до 1941 г., развиваща идеология, известна като „Трети гръцки райх“ и насочена към социален консерватизъм и гръцки национализъм.

Унгария

1. Стрелковият кръст – Националистическа и фашистка партия, ръководена от Ференц Салаши, известна със своя авторитаризъм и сътрудничество с нацистка Германия по време на Втората световна война.

Румъния

1. Желязна гвардия – Крайно дясна и националистическа партия, известна със своята антисемитска и фашистка идеология, която играе роля в румънската политика през 30-те години.

Норвегия

1. Национално обединение – Фашистка и националистическа партия, ръководена от Видкун Куислинг, която сътрудничи на нацистка Германия по време на окупацията на Норвегия.

Белгия

1. Рексистка партия – Фашистка и националистическа партия, ръководена от Леон Дегрел, която също сътрудничи с нацистка Германия по време на Втората световна война.

Нидерландия

1. Националсоциалистическо движение в Нидерландия (NSB) – Националистическа и фашистка партия, подкрепяща нацистка Германия по време на окупацията на страната през Втората световна война.

Австрия

1. Националсоциалистическа партия на Австрия – Активна преди аншлуса през 1938 г., когато Австрия става част от Третия райх. Партията следва нацистката идеология и целта за обединение с Германия.

Швейцария

1. Национален фронт – Националистическа и пронацистка партия в Швейцария през 30-те години, която обаче не успява да придобие широко влияние в страната.

 

В периода на Студената война и по-късно, в Европа се появяват множество националистически партии. Те варират от крайно десни и ултранационалистически партии до такива, които основно акцентират на икономическия суверенитет, ограничаването на миграцията и съхранението на националната култура. В много случаи тези партии изразяват евроскептицизъм и противопоставяне на глобализацията. Ето някои от основните националистически партии в Европа след 1950 г., организирани по държави:

Германия

1. Националдемократическа партия на Германия (NPD) – Основана през 1964 г., тази партия има крайно дясна и националистическа ориентация. Смятана за неонацистка, тя защитава традиционните германски ценности и е против имиграцията.
2. Алтернатива за Германия (AfD) – Основана през 2013 г., първоначално като евроскептична и антиислямска партия, AfD постепенно заема по-крайно дясна и националистическа позиция.

Франция

1. Национален фронт (понастоящем Национален сбор) – Основан през 1972 г. от Жан-Мари Льо Пен, тази партия се обявява против имиграцията и еврочленството на Франция. През 2018 г., под ръководството на Марин Льо Пен, партията променя името си на Национален сбор.
2. Френско действие (Action Française) – Продължава да съществува и след Втората световна война като малка крайно дясна и националистическа група, съсредоточена върху монархизма и традиционализма.

Великобритания

1. Национален фронт – Основан през 1967 г., Националният фронт се утвърждава като крайно дясна и националистическа партия, обявяваща се против имиграцията и мултикултурализма.
2. Британска национална партия (BNP) – Основана през 1982 г., тази партия е известна със своите антимиграционни и националистически позиции.
3. Партия на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) – Създадена през 1993 г., първоначално като евроскептична партия, UKIP изиграва важна роля в кампанията за Брекзит.

Италия

1. Италианско социално движение (MSI) – Основано през 1946 г. от бивши фашисти, партията става основен носител на италианския национализъм след войната. През 1995 г. се трансформира в Национален съюз.
2. Северна лига (понастоящем Лига) – Създадена в края на 1980-те години, първоначално като регионалистка партия, Лига постепенно се трансформира в националистическа партия, критикуваща имиграцията и ЕС.

Испания

1. Фаланга – Фалангисткото движение продължава да съществува след смъртта на Франко през 1975 г., но в по-малки форми и без същото влияние. Някои от групите запазват крайно десни и националистически позиции.
2. Вокс (Vox) – Основана през 2013 г., тази партия е известна с националистическите си позиции, противопоставя се на каталунската независимост, имиграцията и защитава испанската идентичност.

Гърция

1. Златна зора – Основана през 1980 г., Златна зора е крайно дясна и неонацистка партия, която получава популярност през 2000-те и 2010-те години. Противопоставя се на имиграцията и се застъпва за гръцкия национализъм.

Белгия

1. Фламандски интерес (Vlaams Belang) – Основана през 2004 г., наследник на Фламандския блок, тя представлява крайно дясна националистическа партия, която се обявява за независимост на Фландрия и е критична към имиграцията и ЕС.

Нидерландия

1. Партия на свободата (PVV) – Основана от Герт Вилдерс през 2006 г., тази партия е известна със своята антиислямска и националистическа риторика, както и със своето противопоставяне на ЕС и имиграцията.

Унгария

1. Йобик (Движение за по-добра Унгария) – Основана през 2003 г., Йобик е крайно дясна националистическа партия, която критикува имиграцията, глобализма и ЕС. През последните години партията е по-малко радикална.
2. Фидес – Макар да не е крайно дясна, партията на Виктор Орбан е известна с националистическата си и антимиграционна политика, както и с твърдата си позиция спрямо ЕС.

Полша

1. Закон и справедливост (PiS) – Национално-консервативна партия, основана през 2001 г., PiS е известна със своето противопоставяне на миграцията, социалния консерватизъм и скептицизма към ЕС.
2. Национално движение – Основано през 2012 г., това е крайнодясна партия, която се застъпва за полския национализъм, антимиграционна политика и евроскептицизъм.

Швеция

1. Шведски демократи – Основана през 1988 г., тази партия е известна със своите националистически и антимиграционни позиции и скептицизъм към ЕС.

Норвегия

1. Партия на прогреса – Създадена през 1973 г., първоначално като антиналогова партия, по-късно приема националистически позиции по въпроси като миграция и национална идентичност.

Финландия

1. Истинските финландци – Основана през 1995 г., тази партия е известна със своя национализъм, евроскептицизъм и антимиграционни позиции.

Австрия

1. Партия на свободата на Австрия (FPÖ) – Основана през 1956 г., тя развива националистическа програма с фокус върху противопоставяне на миграцията и еврочленството.

Швейцария

1. Швейцарска народна партия (SVP) – Националистическа и консервативна партия, която често заема антимиграционни позиции и настоява за неутралитет на Швейцария извън ЕС.

освен Унгария и Полша, и в други постсоциалистически държави в Централна и Източна Европа има националистически партии, които често имат значително политическо влияние. Тези партии обикновено се фокусират върху теми като национална идентичност, евроскептицизъм, антимиграционни политики и съхранение на културните традиции. Ето някои от тях:

Чехия

1. Свобода и пряка демокрация (SPD) – Основана от Томио Окамура през 2015 г., партията е националистическа, антимиграционна и евроскептична. SPD често се противопоставя на намесата на ЕС във вътрешните работи на Чехия и има силни антиислямски позиции.
2. Чешка пиратска партия и АНO – Въпреки че АНO на Андрей Бабиш не е крайнодясна, тя понякога заема националистически позиции и е скептична към централизацията на властта в ЕС.

Словакия

1. Словашка национална партия (SNS) – Основана през 1871 г. и възобновена след края на комунизма, тя е националистическа и консервативна партия, която подкрепя националния суверенитет, противопоставя се на миграцията и защитава словашките традиции.
2. Народна партия „Наша Словакия“ (ĽSNS) – Крайно дясна и националистическа партия, ръководена от Мариан Котлеба. Партията има антимиграционни и анти-ЕС позиции и е известна със своя радикален национализъм.

България

1. Атака – Националистическа партия, основана през 2005 г. от Волен Сидеров, която се обявява против ЕС и НАТО, застъпва се за българския суверенитет и има силни антимиграционни и антизападни позиции.
2. ВМРО – Българско национално движение – Партията също е известна с националистическите си позиции, акцентира върху историческите български земи и националната идентичност, както и е против нелегалната имиграция.

Румъния

1. Съюзът за обединение на румънците (AUR) – Основана през 2019 г., AUR е националистическа, консервативна и евроскептична партия, която се противопоставя на глобализма и защитава традиционните румънски ценности.

Латвия

1. Национално обединение – Коалиция от националистически партии в Латвия, която застъпва латвийския национализъм, подкрепя културната идентичност на страната и настоява за ограничаване на влиянието на Русия в региона.

Литва

1. Съюз „Съюзът на литовците“ – Литовска националистическа партия, която се обявява против миграцията и глобализацията, както и за съхраняване на литовската култура и традиции.

Естония

1. Консервативната народна партия на Естония (EKRE) – Крайно дясна и националистическа партия, която е евроскептична, против имиграцията и настоява за естонския национален суверенитет и културно наследство.

Хърватия

1. Хърватска демократична общност (HDZ) – Докато HDZ не е крайно дясна, тя има силни националистически позиции и е известна със своята привързаност към хърватския суверенитет и култура.
2. Хърватска партия на правата (HSP) – Историческа националистическа партия, която поддържа твърди позиции в защита на хърватската идентичност и има евроскептични възгледи.

Сърбия

1. Сръбска радикална партия (SRS) – Ръководена от Воислав Шешел, партията има националистическа и евроскептична позиция и е против западното влияние в Сърбия.
2. Двери – Националистическа партия, известна със своето противопоставяне на членството на Сърбия в ЕС и НАТО, както и с твърдата си антимиграционна позиция.

Северна Македония

1. Вътрешна македонска революционна организация – Демократическа партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) – Националистическа партия, която се обявява за защита на македонската идентичност, критична към преговорите с Гърция за името на страната и има консервативни позиции.

Тези партии отразяват нарастващите тенденции на национализъм и популизъм в постсоциалистическа Европа. Техните програми често включват евроскептицизъм, съхранение на националната идентичност и културни традиции, антимиграционна политика и противопоставяне на глобализацията.

[Gabraka]

Преди 6 часа, mnogoznaiko said:

Нито национализмът, нито държавата обаче са вродена необходимост на човечеството и не са съществували във всички времена и при всички обстоятелства.

Гражданската нация, като днешната българска нация, в която всички граждани на Република България са част от нея, е ново изобретение, заело мястото на старото изобретение "монархия с владетел от Христа Бога". Но нацията като "група от хора с общ език, вяра, обичаи и кръв" винаги е съществувала, но се нарича с понятия като народ и племе. Съществува и при животните, но се нарича с понятия като стадо, ято, глутница и т.н.

 

 

Преди 6 часа, mnogoznaiko said:

Национализмът е характеристика само и единствено на модерния свят, той не е изначална необходимост.

Човекът е стадно животно и като такова, той има изначална необходимост от поне маломерно количество национализъм - семейство, род, задруга, община...

[deaf]

Преди 5 часа, Gabraka said:

Гражданската нация,

Гражданска нация е оксиморон. Основата на национализма и патриотизма са селяните. Когато селянинът отиде в града да живее,неизбежно става космополит и национализма му отива "на кино"...

[Atom]

Преди 4 часа, deaf said:

Гражданска нация е оксиморон. Основата на национализма и патриотизма са селяните. Когато селянинът отиде в града да живее,неизбежно става космополит и национализма му отива "на кино"...

Оксиморон е по-скоро това което си написал ти самия. Тази глупост пак Ницше ли ти я подхвърли? Селяните може да са в основата на национализма само в  смисъла на "материала от който се съставя нацията", но самите селяни не са нация. Точно обраното е. Отивайки в града, селянинът става националист.

[mnogoznaiko]

On 2.11.2024 г. at 21:38, Gabraka said:

Човекът е стадно животно и като такова, той има изначална необходимост от поне маломерно количество национализъм - семейство, род, задруга, община...

Семейството, рода, задругата - това не е национализъм.

Прочети текста, там пише какво е национализъм.

Това, за което ти говориш е социален елемент, който ние имаме точно като социални общества. Ние сме част от социума и като такива ние даваме и се съобразяваме с този сициум. Много често ние бягаме или ни гонят от този социум. Но той никога няма тези качества и характеристики на национализъм.

 

Преди 20 часа, deaf said:

Гражданска нация е оксиморон. Основата на национализма и патриотизма са селяните. Когато селянинът отиде в града да живее,неизбежно става космополит и национализма му отива "на кино"...

Тук е същото. 

[deaf]

Преди 7 минути, mnogoznaiko said:

Тук е същото.

Налага се пак (за кой ли път!) да дам най-точната дефиниция на национализма. Тази на Освалд Шпенглер:

"Нацията е единство на душата"

Другото са философски безплодни увъртания,неясноти и размисли.

Разбирате ли? "Единство на душата". Когато хората се чувстват единни,тогава са нация. Без значение дали помежду си се изключват/включват в социума,мразят се,обичат се и т.н.

[mnogoznaiko]

Тук обсъждаме научното значение и определение на национализмите. Не може да си хванем някакъв цитат и да кажем - това е!

Не е това и няма как да бъде. Има си научни изследвания, които ни обясняват кое какво е, как протича и какви са резултатите. Ето ти горе текста там си го пише

[Втори след княза]

Преди 13 минути, deaf said:

Разбирате ли? "Единство на душата". Когато хората се чувстват единни,тогава са нация. Без значение дали помежду си се изключват/включват в социума,мразят се,обичат се и т.н.

Не разбирам. Как така- мразят се, изключват се, а има единство на душата? Но и по въпроса с "душата" имам много възражения... мисля че е дума без съдържание. Може би "Лицата, които имат идея за по- добро бъдеще са достатъчно влиятелни за да поведат останалите"

[deaf]

Преди 1 минута, Втори след княза said:

Как така- мразят се, изключват се, а има единство на душата?

Виж арабите,например.

 

[Втори след княза]

Преди 4 минути, deaf said:

Виж арабите,например.

В кое е тяхното "единство"? Посоката на михраба?

[deaf]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

В кое е тяхното "единство"? Посоката на михраба?

Отношението към жената,например.

[Втори след княза]

Национализмът като управляемо оръжие

Национализмът е употребяван чрез субсидиране и медийна подкрепа или пък отказът за тях. В 20 в. е използван срещу СССР, а днес срещу леви или нежелани от спонсора възгледи. АТАКА стана ненужна, когато БСП прие евроатлантическа позиция. Обаче винаги има готовност, ако някой дръпне в нежелана посока да се възроди "националистическата" позиция за Единство на нацията и бъде вкаран в релсите. Като си свърши работа, парите спират до следващата задача.  

Нещо като овчарските кучета, които не позволяват да се отлъчи някой от стадото. Кучетата са нацистите, а овчарят- спонсорът им.

Редактирано Ноември 4 от Втори след княза

[Atom]

Преди 14 часа, deaf said:

Налага се пак (за кой ли път!) да дам най-точната дефиниция на национализма. Тази на Освалд Шпенглер:

"Нацията е единство на душата"

"Нацията е единство на душата" или "Народът е единство на душата"?  И двете си ги давал (за кой ли път) като "най-точната" дефиниция и всеки път ти се казва, че народ и нация не са баш едно и също нещо и между тези две понятия има известна разлика.

[Втори след княза]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Нещо като овчарските кучета, които не позволяват да се отлъчи някой от стадото. Кучетата са нацистите, а овчарят- спонсорът им.

Не мога да се въздържа да не изкукуригам гордо на стобора, че минути след коментара ми се получи и потвърждение. Партия Величие, която прави национални паркове и е за нещо си "национално", тича при спонсора за да се оплаче, че някой си не е в стадото. Няма съд, няма прокуратура, има Посолство. После очаквам Посолството да удари едно рамо за касиране на изборите. Националисти, а? Бау- бау.

12:02 - Сигнал към посолството на сащ за произвола на иво прокопиев

от: bgantimafia

11:33 - ПресконференциЯ на партиЯ "велиЧие" - изборни фалшификации и измами

от: bgantimafia

[deaf]

Преди 31 минути, Atom said:

"Нацията е единство на душата" или "Народът е единство на душата"?  И двете си ги давал (за кой ли път) като "най-точната" дефиниция и всеки път ти се казва, че народ и нация не са баш едно и също нещо и между тези две понятия има известна разлика.

Нацията е висшето състояние на народа. Апогеят му.

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Национализмът като управляемо оръжие

Прав си,но съвсем не в този смисъл,който влагаш.

Националното чувство е едно от основните у човека. Но разните либерализъм,социализъм и т.н.,дори и демокрацията,са нечовешки идеали. И когато народът "отсвири" партиите проповядващи тези идеали,те демагогски се хващат като удавник за сламка,за националното чувство на хората. Чиста проба гнусно политическо лицемерие. Тъпите и злобни партийци,които довчера забраняваха празника "3-ти март",(защото бил  националистически!),днес го славославят! Същото отвратително лицемерие и с религиозните чувства на хората...

[Atom]

Преди 5 минути, deaf said:

Нацията е висшето състояние на народа. Апогеят му.

АхЪ.....  "единство на душата",... "висше състояние", ..."апогей"... Мен ако питаш това са си  баш "философски безплодни увъртания,неясноти и размисли."

[gmladenov]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Партия Величие, която прави национални паркове и е за нещо си "национално", тича при спонсора за да се оплаче, че някой си не е в стадото.

А кой спонсорира Възраждане?

От Уикипедия:

• „Възраждане“ е националистическа политическа партия в България, учредена през август 2014 г.
  Неин основател и председател е Костадин Костадинов. Партията се самоопределя в платформата си
  като патриотична формация. Същевременно е класифицирана от различни анализатори и медии като
  антиевропейска и антизападна, както и като проруска и ултранационалистическа.

По твоята логика Възраждане е националистическа партия, спонсорирана от гадния Хегемон.  Тогава как
обясняваш анти-западната позиция на партията? Като те спонсорира Хегемона, не трябва ли да му служиш?

[Atom]

On 2.11.2024 г. at 21:38, Gabraka said:

Но нацията като "група от хора с общ език, вяра, обичаи и кръв" винаги е съществувала, но се нарича с понятия като народ и племе. Съществува и при животните, но се нарича с понятия като стадо, ято, глутница и т.н.

Възможно е и да е съществувала, но идентичност точно в тази комбинация: "хора с общ език, вяра, обичаи и кръв" може и да не е била чак толкова разпространена.  В старобългарския език например идентичностите за ясно разграничени. Имаме "Език" - общност на хора които говорят диалекти на един и същ, разбираем за тях език. Има "Род" - общност от хора които имат близко кръвно родство. Има "страна" - общност от хора, които са от една географска област или са на "страната" на някакво политическо формирование. Има племе, от там и племенник, т.е. тази категория е много по-тясно свързана с кръвта и родството, отколкото това което възприемаме под "племе" в съвремието. Има идентичност по религия и т.н. 

Понятието "народ" в старобългарския език обикновено се използва със значение "много хора, тълпа", а не като "хора с общ език, вяра, обичаи и кръв". Най-близо да представата за "народ" със съвременното значение на тази дума е когато на старобългарски се използва съставна, комбинирана идентичност от типа "по род и език"

[Gabraka]

Преди 15 минути, Atom said:

Възможно е и да е съществувала, но идентичност точно в тази комбинация: "хора с общ език, вяра, обичаи и кръв" може и да не е била чак толкова разпространена.  В старобългарския език например идентичностите за ясно разграничени. Имаме "Език" - общност на хора които говорят диалекти на един и същ, разбираем за тях език. Има "Род" - общност от хора които имат близко кръвно родство. Има "страна" - общност от хора, които са от една географска област или са на "страната" на някакво политическо формирование. Има племе, от там и племенник, т.е. тази категория е много по-тясно свързана с кръвта и родството, отколкото това което възприемаме под "племе" в съвремието. Има идентичност по религия и т.н. 

Понятието "народ" в старобългарския език обикновено се използва със значение "много хора, тълпа", а не като "хора с общ език, вяра, обичаи и кръв". Най-близо да представата за "народ" със съвременното значение на тази дума е когато на старобългарски се използва съставна, комбинирана идентичност от типа "по род и език"

На старобългарски думата "език" се използва като синоним на днешната дума "народ". Затова и народните вярвания и обичаи християните ги определят като "езичество".

Самоназванията "българи" и "шиптъри" никога не са изчезвали от употреба. В християнска Европа обаче са били на втори план. Водеща е била съответната авраамическа секта - католицизъм, православие, ислям, юдаизъм и т.н.

 

Българският национализъм през Възраждането е точно като езическия преди Покръстването - всички сме братя по кръв, с общ език и общи обичаи. Първоначално помаците са встрани от Възраждането, но по-късно будители като Мустафа Шарков включват и тях в уравнението. Днес българският национализъм е оставил на заден план авраамическите секти, защото мнозинството от българите не е особено вярващо. Пример от съвремието в Повардарието - там за български национализъм бият както Християн (Пендиков), така и Бекир (Кадриески).

 

Разпадът на християнското общество в Европа води до преоткриване на национализма, но не в племенната му форма от преди 15 века, а в съвременна гражданска такава. Борис създава български народ от смоляни, севери, тимочани, берзити и т.н, а Възраждането създава български народ от шопи, тракийци, рупци и т.н.

 

Национализмът е същата стара езическа концепция, но в съвременна опаковка.

Днес ние имаме нужда от ново Възраждане, което да обедини българските атеисти, православни, католици, мюсюлмани, богомили и т.н., точно както по времената на Борис I и Възраждането. Имаме нужда от същата концепция, но осъвременена. Разбира се, това е моята гледна точка. Либералният глобализъм и комунистическият интернационализъм също имат свои почитатели. Това са съвременни опаковки на старата универсална концепция в Европа, която изповядва и Вселенската патриаршия, например. Такава е и разликата между лявото и дясното днес - левите са глобалисти, а десните са националисти. Аз съм българин и съм десен. Сред българските граждани обаче има и много леви глобалисти и "граждани на света". Да са живи и здрави.

Нищо ново не е измислено. Все същото старо е. Но с различна "илюзия", както казваш ти.

[Atom]

Преди 1 час, Gabraka said:

На старобългарски думата "език" се използва като синоним на днешната дума "народ". Затова и народните вярвания и обичаи християните ги определят като "езичество".

Според мен не е синоним. Това, че "език" се превежда на съвременен български език с думата "народ" не означава почти нищо.  За мен синоним е съставния израз "по род и език". Естествено елитите и разни интелектуалци са имали някаква представа съответстваща на днешното понятие "народ", но въпреки това, тази представа не съвпада 1:1 със съвременното понятие.  Аз например не мисля, че славяните са 'народ'. За мен самоидентификацията "словѣнинъ" си е точно 'езикова идентичност', а не 'родова идентичност' или още по-малко 'народна'

[Gabraka]

Преди 1 час, Atom said:

За мен самоидентификацията "словѣнинъ" си е точно 'езикова идентичност', а не 'родова идентичност' или още по-малко 'народна'

Да, самоназванието "словѣнинъ" е само с езикова насоченост, но самоназванието "тимочани" е с народна такава. 

[Atom]

Преди 52 минути, Gabraka said:

Да, самоназванието "словѣнинъ" е само с езикова насоченост, но самоназванието "тимочани" е с народна такава. 

Да, вероятно може и така да се каже. Интересно е каква дума биха употребили. Във всеки случай според мен няма да е народ. Може би обьщьство или пък племе -кой знае. ЗА съжаление повечето текстове запазени на старобългарски са религиозни и не са най-добрия източник за изследване на идентичности. 

Според мен когато се спори дали става въпрос за народ или не, задължително трябва да се даде някаква дефиниция. Тази на института за български език на БАН ми се вижда прекалено съвременна и честно казано не бих я употребил за нито един етнос, или група, или племе, или както там са се определяли през епохата на средновековието или бих направил много малко изключения.  За мен  определение на БАН за народ се доближава максимално до нация. Така както са го написали, май единствената съществена разлика е субектността. Народът е политически обект, докато нацията е народ който осъзнава своята субектност.

Всички тези неща все пак са социални конструкти. За да разберем каква е същността им, трябва да се опитаме да влезем в главите на древните и да се опитаме да разберем какво са вярвали те самите, че е съдържанието на една или друга дума, а не какво мислим самите ние по този въпрос.

[Gabraka]

Няма как да знаем какво определение за "народ" е давала Тимочанската академия на науките, но не ни е и нужно. Знаем, че са имали общ език, обичаи, земя и кръв. По-късно, по политически причини, на основата на езика и с нова обща вяра, кнез Борис извършва окрупняване, като смесва много малки народи, наричани днес племена, в един голям български народ. Диоцезът на БПЦ е новата обща земя, канонът на БПЦ е новата обща вяра, езикът на БПЦ е новият общ език, а кръвта се смесва с времето.

Разлика между народ и нация е, че народите са реално съществуващи, а нациите са граждански конструкт. Тази разлика е видна в държавното устройство на Република България - всички сме български граждани, а българският е официалният ни език, но на преброяванията всеки е свободен да се самоопредели към кой народ принадлежи - български, турски, цигански, арменски и т.н. В Гърция асимилационният натиск е по-силен и там такава възможност няма. Всички са гърци. Дава се само възможност за верско самоопределение и това е единственият официален начин да разберем колко (приблизително) са турците и помаците в Гюмюрджинско и Скеченско.

 

На България днес и предстои да избере по кой път да поеме - левичарски мулти-култи модел, водещ до държавен разпад, или десен асимилационистки, укрепващ държавността.

[deaf]

Преди 17 минути, Gabraka said:

Разлика между народ и нация е, че народите са реално съществуващи, а нациите са граждански конструкт.

Значи Царство България не е било нация,понеже 80% от населението са били селяни?! Ти да видиш!

Разберете,че градът не е способен нищо да роди. Той е безплоден. Лошото е че и унищожава всичко,което погълне. Когато много хора се съберат да живеят на едно място,неизбежно се превръщат в космополитна тълпа,макар и високоинтелигентна. Тълпа без национално самосъзнание. Защо Путин не смее да мобилизира войници от руските градове Москва и Петербург? Нали там според вашата логика би трябвало да живеят най-върлите националисти?