Национализъм и национализми през XX век.

[Atom]

Е, сърбите имат някаква политическа автономия и не са напълно интегрирани в Империята. Иначе за одринците и на мен ми е интересно. В ранния период турците също използват за тях името "сърби". Ето какво споменава някакъв руснак, като описва пътя при връщането си от плен през 17-ти век:: "След Андранопол започват области, населени с българи: те са християни по вяра и славяни по език. По турски тук наричат тези хора серпи. Тези българи са доста много и всичките са земеделци." http://promacedonia.org/rp/rp_02.htm  Явно те сами се наричат българи, но по някаква неясна причина турците ги наричат серпи. 

Ако се разгледат източниците в техния хронологичен ред и се види къде точно се намират тези сърби излиза, че няма кой да ги е прекръстил освен българите от северна България. За първи път за сърби "от Одрин до Драч" се споменава в надписа на Йоан Асен, а след това сърби се появяват на север от България във Влашката низина и на юг в Одринско. И двата района са достатъчно близо до българското царство. 

[Dobri_I]

Никъде не е казано, че самоопределението им е "българи".

Казано е:

"След Андранопол [1] започват области, населени с българи: те са християни по вяра и славяни по език. По турски тук наричат тези хора серпи. Тези българи са доста много и всичките са земеделци. "

"а селищата наоколо от самия Андранопол до Белоград и по-нагоре са само български."

 

Точно втория цитат ми е съмнителен. Според мен има смесване на българи и сърби. Вероятната причината, е че автора е взел информациятата за етноса не от местните (впрочем за местните, поне за тези около Адрианопол, отговора би бил навярно християни), а използва цитирания шаблон "българи: те са християни по вяра и славяни по език", т.е. всички православни славянофони са "българи".

[Atom]

Преди 39 минути, Dobri_I said:

Точно втория цитат ми е съмнителен. Според мен има смесване на българи и сърби. Вероятната причината, е че автора е взел информациятата за етноса не от местните (впрочем за местните, поне за тези около Адрианопол, отговора би бил навярно християни), а използва цитирания шаблон "българи: те са християни по вяра и славяни по език", т.е. всички православни славянофони са "българи".

Е, за българи "след Одрин" или "до Одрин" (в зависимост от посоката по която се пътува) не споменава само този източник, а още маса други, независимо от произхода на автора. Всъщност само този източник посочва, че турците ги наричат "серпи".   Например на отиване към Константинопол Герлах наистина не е много ориентиран. На връщане обаче след 5 годишен престой в Турция е наясно. За Одрин Герлах съобщава следното:

"Тук моят милостив господар върна обратно наетите за неговите неща 5 коли и 23 товарни коне в Константинопол и им плати над 58 талера. Вместо тях нае тук десет български каруци, като за всяка дава по 11 талера до Белград, без ядене и пиене — българите поминават с хляб и чесън и каквото друго получат. Всеки кара каруцата си с три коня един до друг, които нощем оставят да пасат трева спънати. За други разходи на ден отиват най-малко по 16 талера. ...

Мустафа паша кюпрю [*]... се разделя на две части от един дълъг каменен мост над реката Мерич или на български Марица. В частта към Адрианопол Мустафа паша е построил джамия, кервансарай и други пристройки, много занаятчийски и търговски дюкяни (Institotum), всички покрити с олово. Там живеят само турци и ние останахме да пренощуваме. Оттатък реката и този дълъг мост, също построен от Мустафа, на когото е наречено селището, живеят само гърци и българи, който имат ниски малки колибки и продават доста хубаво вино"

За Ниш следното: "В градa живеят малко християни — те са сърби. Защото тук свършва България и започва Сърбия. Построили са си нова черквица от дърво, покрита с плоски или широки плочи, украсена също с рисунки като гръцките и българските черкви, като надписите на тези рисунки не са написани с хърватски букви" 

Между другото точно в такива силно смесени райони етнонимът "българин" има най-голям смисъл, тъй като там идентификацията "християни" е много обща и дава половинчата информация. 

[Atom]

Един страничен поглед през очите на Константин Костенечки и работата му „Сказание о писменах“.  НА пръв поглед това няма нищо общо с темата. ВСе пак става въпрос за граматически трактат. Обаче когато изтъква мотивите си защо има нужда от неговата работа на няколко пъти пише следното:

"писмеността угаснаха, като се почне от Марица, та до Солун и Белград, е изключение на някои търновци, които се намират тук-там, или пък на техните ученици. 

"всички писания наистина са покварени не само в една страна, ами в Романия до Марица и Белград, и Солун, с изключение на търновските"

"понеже не съм достигнал онзи велик художник на славянските писмена, имам предвид търновския отценачалник кир Евтимий, който наистина се показа като светило за тези краища и дори и днес е чак до реката, наричана Марица и в Скитските краища, и в Загорие,"

По времето на Костенечки славянските писмена са угаснали и покварени в  "Романия до Марица" и в Солун. Това значи само едно - преди това ги е имало и не са били нито угаснали, нито покварени. Освен това изрично е писано, че Евтимий свети като светило "чак до реката наречена Марица". Вселенската патриаршия си е вселенска, но през средновековието и в  "Романия до Марица" и в Солун, славянската писменост няма проблем или поне няма от страна на Патриаршията.

Редактирано Ноември 9 от Atom

[Atom]

Костенечки описва няколко различни района в които е действала славянската писменост. Това са Търново , Белград, Солун, Романия до Марица, Скитските краища и Загорие. Тъй като имаме три града и три области, спокойно може да допуснем, че не става въпрос само за Търново, а по-скоро за цялото царство, както и за териториите с административни центрове Солун и Белград.  Това са шест различни  "земи" с вероятно шест различни регионални и политически идентичности.

Напълно естествено е всеки политически лидер да иска да консолидира поданиците си. При това положение не бива да се учудваме, че българският цар може да се отнася към поданиците на другите "земи" като "сърби".  Все пак за него е важно собствените му поданици да са консолидирани точно под неговата власт, а не да се "разконцентрирани" по някакви други центрове. При това положение най-лесната консолидация е като се разграничиш от останалите. А при толкова очевидно общи неща като религия и език, най-лесно може да се разграничиш по някаква въображаема "кръв":  "Ние сме от нашите и сме българи", а онези там от другите земи "не са от нашите, а са сърби"